* * * Киселини, депресия, главоболие

Искам да ви разкажа колко се подобри здравето ми, след като преминах към вашия метод за лечение с вода. Послед­ните 10 г. страдах от хронични киселини. Ходих при много лекари, правих много изследвания, дори ми оперираха жлъчния мехур и ми предписаха няколко лекарства, но ня­мах никакво облекчение. Освен това почти през цялото вре­ме бях в депресия, опитах много видове терапевтично лече­ние, психогенни препарати и дори лежах в психиатрия. Имам добър хомеопат, д-р Джеймс Берихил, който не­веднъж ми е помагал в трудни ситуации. Той ми изпрати ко­пие от ваша статия в сборника „The Last Chance Health Report" и ме посъветва да си купя книгата „Тялото жадува за вода". Каза ми, че тези материали може много да ми помог­нат. Точно тогава лежах в болницата, където ми правеха допълнителни изследвания и започнаха лечение със силни препарати, като някои от тях имаха потенциално опасни странични ефекти.

На 24. 08. 1993 г. започнах да пия вода в голямо количе­ство — средно по 12 чаши на ден, и почти веднага забеля­зах чувствително подобрение на състоянието ми. Киселини­те се появяваха пак така често, но забелязах, че седем мину­ти след изпитата вода преминават. Въпреки всичките ми, меко казано, съмнения, реших да не вземам никакви лекар­ства и да видя какво ще стане. След около седмица забеля­зах, че депресията ми е минала. Това ми се стори много странно, като се има предвид всичко, което ми казваха на психотерапевтичната консултация. След още няколко дни установих, че обичайното главоболие е започнало да ме мъ­чи по-малко. Пристъпите се повтаряха не по-често от веднъж на ден и бяха доста слаби. Освен това забелязах, че кожата ми започна бързо да се прочиства, усетих повече енергия и просто се подобри общото ми състояние.

Изгубих купища пари, време и енергия за лекари и бол­ници, но не получих почти никакво облекчение. Сега поня­кога също изпитвам много силни стресове, но вече мога да се справя с тях. Не вземам никакви лекарства срещу кисели­ните и депресията. Пристъпите на киселини се появяват все по-рядко и по-рядко. Единствената промяна стана поемане­то на голямо количество вода. Засега все още не изпълнявам другите ви съвети, които се отнасят за портокаловия сок и т. н., но смятам скоро да се заема и с това.

Чувствам се нов човек, способен по-ефикасно да контро­лира живота си. Минаха вече два месеца и от моя скепти­цизъм не остана и следа. Вярвам във вашия метод за лече­ние и искам да ви благодаря за него. Сега убеждавам прия­тели и колеги поне да опитат този метод и често пъти полу­чавам положителни отзиви от тях. На 13. 09. 1993 г. имах контролна среща с гастроентеролога. Когато й казах, че се чувствам много по-добре и й дадох да прочете вашата ста­тия, тя напълно се обърка и не знаеше какво да отговори.

Много ме е яд на представителите на медицинската про­фесия. Повечето лекари въобще не се интересуват какво ядат техните пациенти и колко вода пият. Техните методи га­рантират на човека само постоянно ходене на лекар заради хроничните заболявания, но не му помагат сам да се погри­жи за себе си. За разлика от тях вашият метод е прост, ев­тин и главното — ефикасен! Но за лекарите той е сериозна заплаха, тъй като ги лишава от възможността да виждат чес­то болния и да печелят пари от него. Онова, през което се наложи да мина, ме възмущава и оскърбява.

Огромна благодарност за безценната информация как да се почувствам по-добре, без да изпитвам разочарования, болка и странични ефекти, каквито ми се наложи да прежи­вея.

С уважение: С. М.

* * *

Депресия, изтръпване и бодежи

Неотдавна си купих книгата „Тялото жадува за вода". То­ва безспорно е една от най-хубавите книги, които някога съм чела. Когато я четях, усещах как вярата ви, че сте прав, пронизва цялата книга. Информацията в нея ми помогна да напиша обзорна статия за хранителните добавки, която завърших току-що и изпратих в едно популярно списание. Сигурна съм, че тя ще ми помогне да се върна на работа ка­то специалист по холистична медицина, която бях принуде­на временно да напусна, понеже отглеждам сама децата си. Преди около 6 г., в продължение на 2 месеца, получих две травми, които станаха причина за възникването на цяла редица болезнени симптоми, включително изтръпване и бо­дежи в ръцете сутрин, рецидивираща депресия и влечение към въглехидрати и сладко. До известна степен успявах да се справя с тях, като спазвах строга диета. След като проче­тох книгата ви, реших да пия най-малко 3 л вода в деноно­щие; денем постоянно държах бутилка с вода на бюрото, а нощем — до леглото. Още в началото на тази програма за­белязах значително отслабване на посочените симптоми. Пристъпите на депресия се разредиха и продължителността им намаля. Болезнените усещания в ръцете станаха по-сла­би, значително се увеличи енергията ми и усетих достатъч­но сили, за да мога да спазвам диета. Никога не съм имала проблеми с наднорменото тегло, но понякога мускулният ми тонус спадаше и тялото ставаше отпуснато. Забелязах, че ако някой ден забравя да изпия необходимото количество вода, на следващия ден болезнените симптоми се връщат или подобренията не са толкова ясно изразени. Затова се стремя пиенето на вода да ми стане навик.

Вашите забележки във връзка с „аспартама" ми помог­наха много при написването на статията. Разбрах, че това вещество и другите хранителни добавки са крайно опасни за здравето и че разрешението за тяхното производство се ба­зира на изследвания със съмнителни резултати. От материалите, с които се запознах, следва, че аспартамът и мононатриевият глутамат наистина са в основата на развитието на много неврологични и поведенчески симптоми. Интересува ме дали машинистите на влаковете и играчите на американс­ки футбол са подложени на въздействието на тези химика­ли. Лично аз винаги съм ги избягвала, откакто през 1976 г. едва не умрях след като ядох китайско рагу.

Вашата книга особено ми харесва с това, че методът за лечение не потиска естествения оздравителен потенциал на организма. Давам ви пълно право да използвате моето име и бележки като доказателство в полза на лечението с вода.

Неотдавна прочетох книгата ви „Тялото жадува за вода". Тя ми направи огромно впечатление — сякаш от очите ми падна пелена и сега мога да виждам!

Аз съм на 39 г. и почти цял живот са ме преследвали симптомите на обезводняването: мигрена, болки в ставите, синузит, астма, рецидивираща пневмония, хронична умора, депресия, неясни алергии (наскоро се разбра, че са предиз­викани от непоносимост към глутен), отслабена функция на щитовидната жлеза. От детство ме лекуваха срещу ипохондрия, тъпчеха ме с валиум, казваха ми, че трябва да свикна със синузита и ми забраняваха да ям хлебни изделия. След като поредният курс на лечение се провалеше, отново се сблъсквах с мигрената и търпях упреците на семейството, че „не искам да изляза от депресията и апатията". Въпреки това продължавах да търся причината за тези симптоми, за­щото дълбоко в себе си ги смятах за ненормално явление. Бях сигурна, че те са само следствие от стресовете и затова нямах намерение „да се примиря и да живея така". Вие ми дадохте липсващото парче от мозайката.

По-рано се стараех да поддържам синусите си в относи­телно чисто (без инфекции) състояние, като строго ограни­чавах растителните белтъчини в храната. А само след два дни увеличена употреба на вода и сол синусите ми напъл­но се прочистиха (страхотно усещане!), започнах много по-лесно да дишам (дори не си представях колко затруднено е било дишането ми преди това!), усетих невероятен прилив на енергия и необичайна яснота в главата. Днес е шестият ден от програмата и се чувствам великолепно. И най-главно­то е, че през тези дни ям толкова продукти от пшеница, кол­кото искам. Излиза, че непоносимостта към глутена е изчез­нала благодарение на увеличеното количество вода и сол! Бях толкова поразена и развълнувана, че писах на моята лекарка-натуропат и й разказах за книгата ви и за моите резул­тати — тя има много пациенти със същата диагноза.

Водата и солта помогнаха и на децата и съпруга ми. Нап­ример по-малкият (той е на 6 г.), започна да се чувства мно­го по-добре. Още от раждането му се опитвах да открия причината за неговата хронична умора, анемия, синузит, пневмония и ушни инфекции. Лекарят постоянно казваше, че „той е просто болнаво дете, така че се примирете с това и продължавайте да живеете така".

Съпругът ми има хронично повишено кръвно налягане и неотдавна му предписаха диуретик. Когато първоначалната доза не успя да понижи налягането, лекарят удвои дозиров­ката, но и тя не помогна. Освен това мъжът ми се опитваше да отслабне с помощта на „диетични продукти". Сега той пие вода със сол и цветът на лицето му явно се подобри, а бялото на очите вече не се изпълва толкова с кръв. И при това никакви диетични напитки!

Минаха само шест дни, а тепърва ни предстои дълъг път, но дори промените, които успях да забележа в себе си и в члено­вете на семейството ми, са направо поразителни. Почти се бях примирила с мисълта, че ме очаква нещо ужасно като вълчанка или синдром на хроничната умора, но вместо това най-сетне намерих пътя към здравето. Неведоми са пътищата Господ­ни: молех Го да ми посочи пътя към здравето и отидох в книжарницата, за да потърся там книга за вълчанката, но не можах да намеря нищо нужно и затова просто се разхождах между рафтовете, когато погледът ми беше привлечен от вашата кни­га. Резултатите от вашата програма толкова ме въодушевиха, че разказвам за нея на всичките си приятели и роднини.

Аз съм дипломиран специалист по лечебен масаж. Паци­ентите ми са хора с различни проблеми от медицински и възстановителен характер. Вашата информация открива но­ви хоризонти в моята работа. В книгата особено ме заинтри­гува главата за стреса и обезводняването. Тъй като много често ми се налага да свалям стрес от хората, естествено им препоръчвам вашата книга. Дори се свързах с учебното за­ведение, където преминах подготовка, понеже сметнах, че ще бъде много полезно да бъде използвана в процеса на обу­чение. Призовавам ръководството на училището да включи вашата книга в списъка на препоръчаната литература.

Сестра ми работи като физиотерапевт в Южна Африка и не се стърпях да й разкажа за вашите изследвания. Според нея много жители на Южна Африка чувствали прилив на си­ли след употребата на солни таблетки, но поради налагаща­та се тенденция към намаляване на приема на натрий такива таблетки вече трудно се намирали.

Вашите препоръки са колкото очевидни, толкова и наис­тина безценни. Ще се моля да ви стигнат сили и дух, за да доведете идеите си до цялото човечество.

През м. 08. 1995 г. за пръв път чух за вашата книга „Тя­лото жадува за вода". До края на живота си няма да се измо­ря да ви благодаря за изследванията върху ролята на водата във функционирането на човешкия организъм. Главата, пос­ветена на депресията, ми помогна да победя в борбата, в ко­ято загубих повече от 10 г. от живота си.

Аз съм на 68 г., пенсиониран инженер-химик. Борих се със симптомите на депресията от 1985 до 1995 г. Съпругата ми — тя беше медицинска сестра — си отиде от този свят през 1984 г. През 1985 г. бях принуден преждевременно да излеза в пенсия, след като бях работил 33,5 г. в една голяма петролна компания. Онези, които са запознати със схемата за обезводняване на организма в условията на силен стрес, ще разберат какъв беше моят проблем. На всичко отгоре бях повярвал в идеята за ползата от безсолната диета. Всич­ко това накуп доведе до депресията. Сега зная, че повечето антидепресанти, с които тъпчат пациентите, страдащи от депресия, имат диуретични свойства. След като вземах ан­тидепресанти ми се появи постоянна сухота в устата. После се появи безпокойство, предизвикано от допълнителната потребност на организма от вода. А като се прибавят и таб­летките срещу безпокойството, пациентът (т. е. аз) полита в химическата пропаст, от която не може да се измъкне и да се върне към нормалния живот. Плюс всичко това в „Насто­лен справочник на терапевта" в описанието на страничните ефекти на посочените лекарства се среща чудната думичка „самоубийство". Докато вземах лекарствата срещу депре­сията и безпокойствота, постоянно се налагаше да се боря с периодично възникващото желание за самоубийство. Слава Богу, не ми стигна смелост да се поддам на тези минутни настроения. Съдено било да намеря друго радикално реше­ние — водата и солта, просто и ефикасно средство.

Пожелавам вашите изследвания и методика за лечение да се разпространят колкото може по-бързо и да бъдат приз­нати в цял свят.

Благодаря ви, благодаря на Господ, че сте се появил на тази земя! Вашата книга „Тялото жадува за вода" направи невероятни промени в моя живот.

Повече от 22 г. страдах от клинична депресия. Истори­ята на моето обикаляне из безумните лабиринти на медици­нската система започна от психолога, който ме лекуваше с хипноза. Друг ескулап се опита да ме освободи от болестта с безкрайни разговори. Моят психиатър изпробва върху мен безброй препарати, включително памелор, литий, прозак, паксил, невронтин, депакот, велабутрин и ефлексор. Но нито едно лекарство не ми помогна така, както вашата ре­цепта за вода. Вече няколко месеца не вземам лекарства и се наслаждавам на великолепните „странични ефекти". Значи­телно се повиши енергията ми, подобри се сънят ми (кошма­рите изчезнаха), замъглената ми от лекарствата глава се проясни, кожата ми стана по-мека, а апетитът чувствително намаля. Но най-важното е, че се появи желание за живот. Лекарствата само ми помагаха да не извърша самоубийство. Но дори и това не постигнаха достатъчно добре. Веднъж вече лежах четири дни в болницата (по собствена инициати­ва), понеже перспективата да посегна на живота си започна да ми се струва много примамлив вариант за решаване на проблемите.

Разказвам и ще разказвам на всички за вашата рецепта за водата и за това, че повече не трябва да губят нито минута за безсмислени физически или психични страдания. Лекар­ствата не заслужават да давате за тях парите и живота си.

Пиша, за да споделя впечатленията си и да ви благодаря за изследванията и за книгата ви „Тялото жадува за вода". Тя ми се стори логична по начина на изложението и полезна по съдържание.

Няколко думи как се чувствах от момента, когато проче­тох книгата и започнах да пия голямо количество вода. Не забелязвах в себе си никакви физически недъзи и не се оп­лаквах от здравето, но същевременно цял живот съм се бо­рила с депресивни състояния. Те са непредсказуеми и не на­мерих почти никакви ефикасни средства за борба с тях. Трябваше просто да търпя и да чакам. Без да задълбавам в описание на моята депресия ще кажа само, че тя често тол­кова ме измъчваше, че по неволя се налагаше постоянно да експериментирам и да търся някакво облекчение. В различ­но време опитах много начини на лечение — както адитивни, така и субтрактивни. От адитивните методики ще посо­ча акупунктурата, хомеопатията, китайски билки, западни билки, хиропрактика, свето-, звуко— и цветотерапия, хими­чески препарати, витамини, незаменими мазнини, хидротерапия на червата, озон и кислородни добавки, медитация, индивидуална и групова психотерапия, макробиотична дие­та и физически упражнения. В списъка на субтрактивните мерки влязоха премахване на амалгамените зъбни пломби, отказ от кофеина, месото и захарта, алкохола и лекарствата, а също и лечебен глад. Оценявайки ефективността на тези опити, мога да кажа, че само продължителното излагане на слънце и вземането на антидепресанти значително подобря­ваха състоянието ми. И до днес се старая да стоя повече на слънце, но се отказах от лекарствата, тъй като се страхувам от страничните ефекти и от перспективата да изпадна в за­висимост от тях.

Преди три месеца прочетох вашата книга „Тялото жаду­ва за вода", а месец след това започнах да пия по 8 чаши во­да на ден. Сравнително уверено мога да заявя, че през това време настроението ми значително се подобри, а депресив­ните състояния не са ме безпокоили. Трябва да призная, че от време на време все още съм потисната, но като цяло се чувствам много по-добре. Върнаха се чувството ми за ху­мор и оптимизмът. Забелязах, че дори един ден без вода влошава състоянието ми.

Чувствам се задължена да ви благодаря за работата и же­ланието ви да доведете нейните резултати до широката об­щественост. Трудно мога да съдя колко ефикасна е водата при лечението на други болести, но без колебание мога да препоръчам книгата и програмата ви за водата на всички, които страдат от депресия.

Искрено ваша: Дж. У.

* * *

Последствия от травма, болка, депресия

Колко пъти трябва да повтаряме едно и също, за да раз­берем очевидното. В същото време ми е приятно да съзна­вам, че Създателят никога не ме лишава от своята милост и че накрая истината тържествува!

На 13 юли в нашата кола се вряза някакъв идиот и ние с Джек получихме травми. Точно в този момент бях се обър­нала, за да гледам обратното движение, и получих силен удар в бедрото. Отначало не усетих силна болка, но само след три дни се почувствах така, сякаш жестоко са ме били! След това последваха посещения при хиропрактик, маса­жист и иглотерапевт; техните усилия периодично ми носеха облекчение. Впрочем, всичките ме съветваха да пия вода, но не можех да свържа болката с обезводняването!

Никога не съм пила толкова арника, дори опитах и адвил; понякога трябваше да прибягвам до плик с лед или грейка, да слагам специален колан за таза или кръста. Резултатът беше дълбока депресия. Какво можеше да ме очаква в бъде­ще? И преди 10 дни в един местен вестник се появи статия на местен масажист за изследванията на д-р Батманджелидж, които доказват съществуването на връзка между бол­ката и обезводняването. Помислих, че няма какво да губя.

Когато се събудих на следващата сутрин, веднага изпих почти един литър вода, а след това през деня продължих да пия вода, за да доведа общото количество до два литра и по­ловина. След около три дни усетих, че болката започна да намалява. През всичкото време използвах различни начини за лечение; те даваха известно облекчение, но не премахва­ха болката напълно. През целия пети ден на вода вече поч­ти не чувствах болката! На шестия ден тя въобще не се по­яви и не се появява и до днес — явно благодарение на вода­та, освен това свалих няколко килограма без каквито и да било упражнения и диети. Върна се предишната ми енергия, изчезна депресията и отново станах предишния жизнерадос­тен човек. Сега разказвам за това на всички. Безумно се радвам, че сте извършил такъв значителен труд.

С любов: Джин

* * *

Хронична умора, депресия

От самото начало на прилагане на невероятната ви прог­рама за лечение с вода и сол чета и препрочитам изключи­телната ви книга „Тялото жадува за вода" и постоянно се из­ненадвам: вашият нов модел действително хвърля светлина върху истинската етиология на много разпространени бо­лести.

С всеки ден промените, които стават, все повече ме въо­душевяват: усещам прилив на енергия и се чувствам здрава.

След почти десетгодишна борба с изтощителния синд­ром на хроничната умора и дълбока депресия искам да ви изразя безкрайна благодарност за удивителните открития и упорство за осъществяване на благородното желание да до­ведете тази информация до широката общественост и до ме­дицинските работници.

Реших да поръчам цял пакет с вашите книги, за да ги изп­ратя на приятели и познати, страдащи от неправилно поста­вената диагноза.

Нека Бог ви даде дълъг живот, за да можете да продъл­жавате изследванията си и да ги разпространявате в целия свят.

Преди да прочета книгата ви „Тялото жадува за вода мъчеха:

— киселини и хиатална херния;

— астма;

— отслабване на паметта;

— артрит;

— депресия.

Рядко излизах от къщи без таблетки антиацид в джоба; пиех ги след всяко хранене. Пристъпите на астма се повта­ряха по няколко пъти в седмицата, обикновено след стрес и в студено време.

Паметта ми започна да отслабва. 30 г. съм работил като преподавател и сега неспособността веднага да си спомня нужната информация, да запаметявам имена, да си спомням къде съм сложил очилата си и подобни проблеми ми предиз­викваха раздразнение, разочарование и дистрес.

В продължение на много години са ме мъчили артритни болки с различна сила и единственото, което ми помагаше, беше прозак, макар той буквално да изсушаваше организма ми и да предизвикваше непреодолима сънливост.

След като прочетох забележителната ви книга, веднага започнах да изпълнявам препоръките за ежедневно пиене на вода и само след няколко дни получих невероятни резултати. Киселините изчезнаха. Оттогава нито веднъж не съм вземал антиациди — и се съмнявам, че някога ще ми потрябват!

Пристъпите на астма също се прекратиха. Паметта явно се подобрява — със стремителни темпове!

Освен всичко друго преминаха артритните болки и си почивам от „прозака".

По-рано рядко пиех обикновена вода. Обикновено пиех по около осем чашки чай на ден, никакви газирани напитки и почти никакъв алкохол. Сега пия много малко чай. Разбира се, 8-те чаши вода на ден значително увеличиха моята норма на приемане на течност, но пък се чувствам направо велико­лепно. В отлична форма съм и колкото и да е чудно болести­те, които ме преследваха дълги години, ме напуснаха.

Дълбоко съм ви благодарен за книгата, за вашите изслед­вания, открития и идеи, за това, че отделихте от скъпоцен­ното си време, за да разговаряте с мен, а също и за подаре­ната невероятна възможност да се почувствам напълно здрав човек. Разказвам за вашата книга на всички, които познавам.

Откакто получих 3-та книжка на пети брой на сборника „Last Chance Report" се стремя да изпивам по 6-8 чаши вода на ден и с удоволствие съобщавам невероятните резултати.

Моята отдавнашна пептична язва премина в стадий на ре-мисия. За пръв път от много години не трябва постоянно да вземам таблетки срещу повишена киселинност — само поня­кога. Вече не вземам тагамет и разни подобни препарати. По-рано непрекъснато пиех газирани напитки от рода на ко­ка кола. Сега с радост мога да съобщя, че още след първите дни на провеждане на програмата за лечение с вода това вле­чение премина. Същевременно астмата започна да ме без­покои много по-малко. Изключително съм доволен от нап­редъка, който постигнах благодарение на обикновената вода.

Аз съм на 65 г, неотдавна се пенсионирах, чувствам се много добре и смятам да продължавам да пия вода, както съ­ветвате вие. Сигурен съм, че водата в това количество, кое­то изпивам сега, ми носи голяма полза.

Едва ли ще е достатъчно да ви кажа просто благодаря, но съм ви наистина много благодарен за това откровение.

С най-добри пожелания: Дж. У.

Р. S. Честно казано, от много години знаех, че трябва да пия повече вода, но мислех, че ще бъде много сложно, а и не изпитвах особено желание, докато прочетох вашата статия.