Воден от духа, живеейки по пътя на кръста

Под власт

В Лука 7 глава е записана историята за един стотник, чийто слуга му бил мил. Това е много важно. Да имате приятели, които са ви мили е едно, но да имате слуги, които са ви мили, вече е съвсем друго. Помислете върху това. Този стотник е бил завоевател, но независимо от това той е приемал слугата си като личност. И така, този стотник изпратил някои от юдейските старейшини при Исус да Му кажат, че стотникът им е построил синагога и че в този момент се нуждае от помощта Му. Затова старейшините помолили Исус да отиде с тях.

Но докато Исус вървял към дома му, стотникът изпратил свои приятели да Му кажат: “Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми; затова нито счетох себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и той дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави” (Лука 7:6-8).

С други думи, причината войниците да му се подчиняват не е бил големият му меч, голямата му сила или големият му ръст. Стотникът беше човек под власт и затова разполагаше с властта на армията и на целия Рим.

Това е тайната на властта. Ние не действаме от позицията на властта, а от позиция под власт. На всеки му се иска да бъде шеф. Вътре в нас има нещо, което ни кара да се стремим към отговорни позиции. Но докато не се подчиним на Бога и на всички онези, които Той е поставил над нас, никога няма да познаем истинската власт.

Като се покоряваме на Бога и на човеците

Когато за пръв път дойдох в Торонто, разбрах за една жена с малка ферма на изток от града, в която приютяваше деца-сираци. В началото не знаех, че е направила обрек пред Бога никога да не отпрати дете. Помня, че когато отидохме там за пръв път, едва успяхме да си проправим път през вратата. Имаше толкаво много детски креватчета.

Хората от града бяха така впечатлени от това, което правеше жената, че построиха няколко сгради, за да има повече място за децата. А един мъж от църквата ни често и караше камионче с провизии. Жената се появи по един от големите нюйоркски телевизионни канали, за нея писаха и вестниците. За всички тя беше герой и вършеше невероятна работа.

Един от членовете на “Faith Temple”, чиято дъщеря работеше за социалните служби, ми каза, че смятали да наложат запор на фермата, защото не били спазвани противопожарните и здравните закони.

Веднъж жената дойде при мен и ми сподели, че Бог и говорил, че аз трябва да съм нейния духовен съветник. Не смятах, че съм човек, който може да дава съвети, но след като Бог и бе казал, щеше да ми е приятно да го правя. Реших да не и казвам нищо, докато Бог не ми говори.

В един момент се оказа, че жената дължи 1.000 долара за мляко. По онова време тези пари бяха цяло състояние. Тогава имаше един проповедник с голямо радио служение, който бе запознат с положението и. Той предложил на жената да го остави да представя приюта и в своето радио предаване, като в замяна ежемесечно и дава по 1.000 долара за мляко. Знаете ли какво означаваше това? Направо чудо!

И така, жената дойде в Торонто, за да разбере мнението ми относно направеното и предложение. Точно в този момент аз отсъствах от града, но касиерът ни разговарял с нея, като най-напред я попитал дали проповедникът ще и дава всеки месец отчет за парите, които са постъпили за сиропиталището. Той се усъмнил, че проповедникът смята да използва приюта като машина за пари. Затова предупредил жената да не приема, но тя не го послуша.

Когато след известно време минавахме покрай фермата, предложих на съпругата ми да посетим жената. Бях наясно, че е приютила твърде много деца и нарушава здравните и противопожарните изисквания. Предупредих я, че може да я затворят, ако не промени нещата и не спре да приема деца, но тя отвърна, че е направила обрек пред Бога да не отпрати ни едно дете и няма да го наруши.

След две седмици затвориха приюта, а жената напусна града. Това, което се чудех е какво стана с всички онези деца, които според нея бяха в ужасно положение и които не можеше да отпрати. Вижте, те не бяха нейна отговорност, те бяха Божии!

Целият този свят е Божие дело. Понякога хората се опитват да си присвоят Божиите дела, за да станат по-значими. Но всичко, което трябва да правим е онова, което Той ни казва да правим. Тази жена можеше да не се подчини в името на Господа на човешката власт (1 Петрово 2:13). Тя , обаче, не само не се покори на човешките закони, но не се покори и на Божиите пътища и заради това загуби служението си.

Липсващото копче

Обичах да карам Packard. Това беше “колата” много преди Cadillac. Всяка година имах нов Packard. Един ден, докато чаках на светофара, три момчета, излезли да покарат, ме удариха. Телефонирах на застрахователния си агент и той обеща да се погрижи за всичко.

Когато ми върнаха колата поправена, аз я проверих основно. Всичко беше идеално с малко изключение – едно от копчетата на часовника липсваше. Ако се нуждаете от гума, може да си купите от стотици места, но, ако ви трябва малко копче за часовник, ще ви изпратят чак до завода. Това е невероятно!

Ето защо, когато забелязах липсата му, се помолих: “Господи, моля Те помогни ми да го намеря!” След това останах с впечатлението, че трябва да погледна под малката постелка до шофьорската врата. Когато повдигнах постелката, видях копчето на часовника. Бихте ли ми казали как това копче се е оказало толкова далеч от часовника при това под постелката? В Библията се казва: “Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям, и докато още говорят, Аз ще слушам” (Исая 65:24). Бог знаеше, че ще Го питам за това копче, затова бе решил да го скрие там, където бих могъл да го открия.

Съвсем естествено е да се ядосам от факта, че младежът удари моя Packard. Колата ми беше поправена, но аз не можех да си наглася часовника. Това би довело някои хора до сърдечен удар. Но вместо да се ядосвам, аз казах: “Господи, помогни ми да го открия!”

Много от нас сами причиняват смъртта си заради нещо толкова дребно като едно копче. Това е вид самоубийство, знаете ли? Тревожете се до смърт. Напрягайте се до смърт. Убивайте се сами и след това обвинявайте дявола. Нямате нужда от дявола. И сами се справяте чудесно.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.03 Mb.

Сподели с приятели: