Воден от духа, живеейки по пътя на кръста

Не приемайте нищо лично

В Йоан 15:18 Исус казва: “Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил” . Когато самаряните ги отхвърлиха, Исус напомни на учениците Си, че са отхвърлени не поради самите тях, а поради Него.

Скоро след като сме повярвали можем да започнем да си мислим, че нещо с нас не е наред. Но мога да ви уверя, че проблемът не е в нас. Независимо дали се харесваме на хората или не, проблемът не е в нас. Така че не приемайте нещата лично! Ако си вършите работата добре, а шефът ви мрази, не го приемайте лично!

Една жена от църквата ни имаше много проблеми в службата си, докато не напусна и не откри, че всъщност шефът и се отнася към всички така, както се е отнасял към нея. Причината за отношението на шефа и не е била в нея, а в него. Затова не приемайте нещата лично!

След една неделна служба аз и съпругата ми обядвахме с едно семейство от църквата ни. Нашата сервитьорка не изглеждаше никак дружелюбна и сякаш избягваше масата ни. Приятелят ми се опита любезно да я подкани да ни обслужи, но и това не разреши проблема. Тогава му казах, че тя навярно се държи така, защото съпругът и я е изоставил, а у дома я чакат две болни деца.

Напълно непознатата за мен сервитьорка стоеше зад нас. Когато чу коментара ми, тя за малко не изпусна таблата си. След това ме попита от къде знам всичко това, тъй като се оказа, че съвсем точно съм описал положението и. Истината е, че не го направих аз.

Нейното безразличие към нашата маса нямаше нищо общо с нас. Не винаги нещата са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Затова не приемайте нищо лично!

Веднъж едно семейство от църквата ни замина далеч на почивка. Когато се върнаха, ми споделиха, че са посетили най-недружелюбната църква, в която някога са стъпвали. На въпроса ми защо смятат така, те отвърнаха, че никой не отишъл при тях да ги поздрави. Тогава ги попитах дали те са поздравили някого.

Ако се окажете на непознато място и хората наоколо не ви се усмихват, нито ви поздравяват, може би просто и те са там за пръв път, също като вас. Затова не го приемайте лично!
 

Защо Бог позволява на Сатана да ни изпитва

Исус каза на Петър: “Преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене” (Марк 14:30). Тогава Петър отвърна: “Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмницата и на смърт” (Лука 22:33). С други думи Петър Му казваше: “Ти не ме познаваш. Всеки друг на света може да се отрече от Тебе, но не и аз. Ще отида в затвора заради Тебе. Всичко ще направя за Тебе”. Затова Исус позволи на Сатана да изпита думите на Петър, да го пресее (Лука 22:31). Но не като пясък, а като брашно. Защо пресяваме житото? За да се махне плявата. Разбира се, че в никой от нас няма плява. Нямаме нужда от пресяване, нали? Напротив! Бог знаеше от какво се нуждае Петър, както знае от какво се нуждае и всеки един от нас.

Нека си припомним историята за Йов.

“Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. И ГОСПОД рече на Сатана: Ето в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА” (Йов 1:8-12).

Забележете, че Бог бе този, който започна разговора. Бог бе този, който даде разрешение на Сатана да изпита Йов. Всичко започна от Бога.

Как мислите, защо Бог би позволил да се случват такива ужасни неща? Отговорът ще намерите в Откровение 3:19: “Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам”.

Не презирайте Божието наказание, защото никога няма да разберете кога Бог иска да премахне плявата от живота ви и да ви пречисти като чисто злато.

Приятелите на Йов привидно го критикуваха. Казваха му, че е лицемер, че не е съвършен, че не е праведен, че не се бои от Бога и не се отдалечава от злото. Едва ли някой би се нуждал от врагове при подобни приятели.

Но кой всъщност каза за Йов, че е съвършен? Бог! Кой каза, че Йов е праведен? Бог! Кой каза, че Йов се бои от Бога и се отдалечава от злото? Бог! Колко от вас смятат, че Бог не знае много какво говори? Ако Бог имаше същата дарба да разпознава, която имаха приятелите на Йов, щеше да разбере, че Йов е лицемер. Следователно, кого всъщност нападаха приятелите на Йов? Бога!

Когато прочетете книгата Йов от началото до края (аз лично често чета книгите отзад напред), ще откриете какво каза Бог на тези, които успокояваха Йов. “Не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов” (Йов 42:7).

Бог каза, че думите на Йов са истина, а именно: “Аз зная, че е жив Изкупителят ми” (Йов 19:25). Той нарече Бога “Всемогъщия”. Бог отмахна плена от него, когато той се помоли за приятелите си.
 

Моята “глупософия”

Защо Бог позволи да изпитат Йов? В 3 глава от книгата на Йов ще прочетете следните му думи: “Защото онова, от което се боях, случи ми се, и онова, от което треперех, дойде върху мене” (Йов 3:25).

Бог е разрешил появата на комунизма, нацизма, на цялата порочност и сексуални извращения, които продължават да се разпространяват и днес. Всичко това е станало с Негово позволение. В 1 глава на Посланието към римляните четем, че тези, които се отричат от Бога са отдадени на нечистота, низки страсти и порочен ум. Бог се отказва от тези хора и те сами се самоунищожават.

Да, Бог допуска такива неща. Йов имаше конкретни страхове. Бог позволи той да бъде изпитан, да се сблъска с нещата, от които се бои, за да бъде освободен от Него. Бог иска да направи същото и с нас.

Съгласно моята “глупософия”, когато се случи нещо лошо, то може да има няколко причини. Може да е резултат от нашата жестокост един към друг. Базирам се на това, че савците взеха воловете и ослиците на Йов. Случилото се е пример за човешката жестокост. Това беше лошо.

След това дойде огънят и унищожи всички овце. То ест втората причина може да е някаква природна стихия: пожар, наводнение, вулкан, торнадо, ураган и така нататък. Това беше още по-лошо.

На трето място се появиха халдейците, които отведоха камилите. Според мен това беше дяволът, защото е писано: “противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (1 Петрово 5:8). Но, когато Йов чу, че седемте му сина и трите му дъщери са убити, реши: “Това трябва да е Бог”.

Следователно, ако положението е лошо, може да е следствие от човешката жестокост; ако е по-лошо, може да е породено от природен катаклизъм; ако е ужасно, може да е предизвикано от дявола, който обикаля като рикаещ лъв. Но, когато нещата са вече прекалени, това трябва да е Бог!

Каква беше реакцията на Йов относно всичко, което се случи? Той падна на земята и се поклони с думите: “Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име” (Йов 1:21).

Такава ли ще бъде и вашата реакция?