I. СЪЩНОСТ Консултирането е специфичен метод на помагане на хора в затруднено положение. Той представлява сам по себе си комплекс от психологически, педагогически и психиатрични техники, насочени към промяна в съзнателната сфера на човешката дейност.
При консултирането се реализира двустранен процес на взаимодействие, в резултат на който клиентът повишава своите умения да се справи с една реална ситуация. То съдържа в себе си информиране,
ориентиране, учене, подкрепа. Благодарение на тези основни елементи
чрез консултирането се постига по-високо ниво на съзнателно функциониране на клиента в определена сфера на живот и дейност.
Консултирането като форма на помощ в социално-педагогическа-
та работа възниква късно при създаването на съответните предпоставки:
социално-психологически и научно-теоретични / в края на 19-ти и
началото на 20-ти век/.
По отношение на наименованието , с английски произход :
- counsiling - консултиране
- advising - съветване
- consulting - наставничество , наствление , насочване, ориентиране
дейност в различни сфери на социалната действителност с ясна тенденция
към обособяване на този вид помагане. В много страни консултантите се
подготвят като автономни специалисти.
В социалната работа консултирането се прилага като самостоятелна
дейност в най-голяма степен при работа с отделни клиенти или семейства.
Този метод се прилага и като инструмент, част от по-широк план за
интервенция в различни случаи и при различни методи на работа - работа
с отделен случай, работа с групи и общности - когато социалният
работник се налага да изпълнява ролята на консултант. Хората се нуждаят
от консултиране когато:
•Не могат да се мобилизират;
•Не решават проблемите, които са в състояние да решат;
•Мисленето им е замъглено;
•Не реагират на обичайните мотиватори;
•Когато вървят против собствените си интереси;
•Ако обикновено са разтревожени, напрегнати или раздразнени;
•Ако има значителна промяна в поведението им.
