S Да се определипроблема
S Дали е в нашата компетентност.
S Дали консултирането ще допринесе за решаването на проблема S дали не е по-подходящо клиентът да бъде пренасочен, ако той
има нужда от по-специализирана помощ отколкото
консултанта може да предостави.
S Готов ли е клиентът?-да се обърне с лице към проблема;
да работи за промяна.
Най-важното през този етап е да се прецени дали ще се премине към
същинското консултиране. В предварителния етап се изисква да се изяснят
очакванията на клиента, да се очертаят реалните граници на консултирането,
да се подчертае естеството на помощта - не в решаването на проблема, а в помощ самият клиент да го реши.
Първи етап В началото на първия етап консултиращият трябва да постигне определена
атмосфера и определена характеристика на взаимоотношенията, без които
процесът на консултиране не би могъл да се проведе. Става дума за
изграждане на отношения на откровеност и доверие. Често това не е
лесно, тъй като клиентът не е готов да бъде наистина откровен и
съзнателно или не представя проблема твърде субективно. Ето защо е
важно консултиращият да отдели достатъчно време , за да разбере кой е
истинският проблем.
Най-важните взаимоотношения тук са :
S Уважение спрямо клиента
SВербално и невербално изразяване на доброжелателно отношение;
SВъздържане от изказване на мнения / независимо от това, което казва клиентът , консултиращият не бива да изразява оценка/:
SПодсилване на дружелюбното отношение при споделяне на
деструктивни нагласи и оценки за себе си от клиента / по този начин
изразяваме несъгласие без да даваме оценка/.
S Искреност
S Консултиращият се държи не като експерт, служител на определена институция, а като "човек ";
