Ако последваш примера па гражданите и продължиш към пристанището, иди на 160.
147;
Произнасяш заклинанието и описваш с ръка фигурата, която ти позволява да използваш магическото зрение. С негова помощ бързо оглеждаш таверната и отбелязваш, че на първия етаж се е разразил яростен кръчмарски бой, а на стълбите до вратата на стаята, която те интересува, стоят двама души и си играят с ножовете си. В самата стая бра¬дясалият тип с на път да създаде сериозни проблеми на бясно съпротивляващата се млада жена.
Върни се на 149, за да вземеш решение.
148.
Рязко замахваш с ръка и запращаш унищожителната мощ иа смъртния мраз към петимата си противници. Ко¬нете и ездачите им за миг се превръщат в ледени статуи, проблясващи на слънцето, и след бойните им крясъци на¬стъпва внезапна тишина. Само широко отворените очи на животните и разкривените от болка лица нод маските сви¬детелстват колко мъчителна е била смъртта на ттротивни- цитс* ти. Сетне неподвижните фигури се стоварват на земя¬та и се разтротпават на стотици парчета, които сс пръсват наоколо.
След едно кратко премеждие с коня ти върху замръзна¬лата рекичка нродължаваш по напечения от слънцето път, обръщайки гръб на топящите се останки на враговете си.
Мини на 142.
149.
Как възнамеряваш да достигнеш до стаята, в която се намират жената и насилникът й?
Като оставиш коня си пред таверната и влезеш вътре, за да се изкачиш но стълбите - на 152.
Като използваш Магията па еленовия скок, за да влезеш през прозореца - на 154.
Ако владееш Магията на вссвнждащото око и искаш да огледаш вътрешността на къщата, преди да решиш, очаква те 147.
150. .
Прошепват заклинанието, описвайки сложната фигура с ръка, и безшумно се заттякачваш по стълбите гьм двамата моряци, които изобщо не забелязват приближаването ти. Рязко дръпваш единия, подлагаш му крак и го хвърляш надолу по стъпалата. Другарят му стреснато се оглежда, надава вик за помощ и също хуква надолу... към невидимия ти за него протегнат крак. Още преди шумът от стоварва¬нето му по стълбите да е затихнал, нахълтваш в стаята и нанасяш рязък удар отстрани във врата иа насилника, кой¬то е твърде зает, за да обърне глава при влизането ти. Едрият мъж хлъцва и сс свлича в несвяст на йода.
- Предположих, че имаш нужда от помощ - вежливо се обръщаш към младата жена.
- Благодаря - тръсва тя дългата си тъмна коса, скача на краха и с все сила ритва падналия мъж в ребрата. — Пред¬лагам да побързаме, защото май всички на долния стаж са решили да последват този тук.
Мини на 156.
Рязко замахваш с ръка, изпращайки една-единствена бляскава мълния към петимата си противници. Кълбото унищожителна енергия се пръсва с трясък, от който конят ти подскача на задните си крака, а ушите ти писват. Всичко, което остава от маскираните и конете им след взрива, е неузнаваема черна купчина на земята.
Успокояваш жребеца си и продължаваш но напечения от слънцето път, обръщайки гръб на останките на враговете си.
Мини на 142.
151.
Рязко отваряш вратата на кръчмата и откриваш, че в залата на първия й етаж сс е разразил ожесточен бой, в който участват всички присъстващи. Промъкваш се покрай стената, като поваляш по пътя си двама от побойниците, които правят опит да те включат в мелето, и достигаш до стълбите към втория етаж. Един предпазлив поглед нагоре те убеждава, че брадясалият тип е осигурил гърба си и на стъпалата до вратата на стаята чакат още двама души с вид на моряци, като си играят с ножовете си.
Ако владееш Магията на дневния здрач, можеш да пре¬минеш на 150.
Ако искаш да употребиш Магията на живата мъгла, „чи¬ни на 144.
В противен случай ще сс наложи да си пробиеш път меж¬ду двамата с бой.
Ако избереш да ги нападнеш с меча си, прехвърли се на 159.
Ако предпочиташ да използваш само ръцете си, мини на 162.
153.
Произнасяш наум заклинанието и рязко разтваряш ръце, позволявайки на цялата унищожителла мощ на бурята да се излее между тях. Всспомитащият вятър подема маски¬раните и конете им във вихрен смъртоносен танц, удавяйки виковете им и цвиленето на животните в бесния си рев, и ги запраша в земята на стотици крачки от брода на рекич¬ката, като ги смазва до неузпаваемост.
Успокояваш уплашения сй жребец и продължаваш по напечения от слънцето път, докато стихията бавно утихва зад гърба ти.
Мини на 142.
154.
Скачаш от коня си и бързо произнасяш заклинанието, от което тялото ти се изпълва е магическа енергия. Засилваш сс през улицата и е един скок се озоваваш на прозореца. Без да губиш инерцията си, се улавяш за горния му край и влетяваш е краката напред в стаята, като блъсваш насил¬ника е такава сила, че го изпращат в несвяст.
- Предположих, че имаш нужда от помощ — вежливо се обръщаш към младата жена.
- Благодаря - тръсва тя дългата си тъмна коса, скача на крака и с все сила ритва падналия мъж в ребрата. - Пред¬лагам да побързаме, защото май всички на долния стаж са решили да последват тозй тук.
Мини на 156.
155.
Произнасяш високо заклинанието и рязко разтваряш ръ¬це, позволявайки на отвъдната нощ да сс излее в твоя соб¬ствен свят право върху маскираните убийци, които те ата¬куват. Демоните на мрака се нахвърлят върху жертвите си с яростно озлоблснис и разкъсват душите им за няколко мига.
Сурово наблюдаваш сцената и когато създанията иа от¬въдната нощ изчезват в ярката светлина на деня, успоко¬яваш изплашения си до смърт кон и продължаваш по на¬печения от слънцето път, оставяйки неподвижните тела на маскираните убийци и черните им коне зад гърба си.
Мини на 142.
156.
Улавяш младата жена за ръката и й помагаш да сс по¬качи на перваза иа прозореца до теб. Тя хвърля бърз поглед назад към стаята, където е останала наметката й, но теж¬ките стъпки по стълбите към стаята явно й помагат да промени решението си.
- Едно, две, сега! - извикваш.
- Помощ! — присъединява се към теб Спърки, докато по¬литате надолу към шареното платнище и с трясък пробива¬те изтънелия от слънцето плат, за да се озовете на улицата пред вратата на тавсриата.
Скачаш на коня си, дръпваш жсиата при себе си и-го пришпорват надолу по улицата и в първата пресечка, ко¬ято забелязваш.
Няколко минути по-късио спирате зад някаква къща не¬далеч оттам и мургавата красавица скача от коня ти.
- Името ми е Кортесина - осведомява те тя с усмивка. - Умея да предсказвам бъдещето, като гледам на ръка, и независимо дали това ти харесва или не, няма друг начин, по който бих могла да ти се отплатя.
Мини на 168.
157.
Улавяш ръката на втория си противник в болезнен ключ и го принуждаваш да изпусне ножа си, след което рязко приклякваш и го премяташ през рамото си надолу по стъл¬бите. Още преди шумът от стоварването му да е затихнал-, нахълтващ в стаята и нанасяш рязък удар отстрани във врата на насилника, който е твърде зает, за да обърне глава при влизането ти. Едрият мъж хлъцва и се свлича в несвяст па пода.
- Предположих, че имаш нужда от помощ - вежливо се обръщаш към младата жена.
- Благодаря - тръсва тя дългата си тъмна коса, скача на крака и с все сила ритва падналия мъж в ребрата. - Пред¬лагам да побързаме, защото май всички на долния етаж са решили да последват този тук.
Мини на 156.
158.
Качваш се на „Гръмовержец“ по скърцащия дървен трап и след като ти помага да прекараш по тясното мостче и коня си, морякът от палубата извиква капитана си. Отброяваш му пет жълтици (запиши в дневника името на кораба и новия си разход) и сс оглеждаш:
- Къде да седна, за да не преча?
Капитанът също се оглежда, като замислено се почесва по ухото, и отново се обръща към теб:
— Където искаш.
Сядаш до едиа купчина въжета на кърмата и след като се уверяваш, че жребецът ти ще се държи спокойно (явно и друг път е пътувал по море), отваряш торбата си в отговор на нетърпеливите сигнали, идващи откъм стомаха ти. Сггьр- ки изскача от специалния си джоб и започва да се върти около храната.
Мини на 169.
tSf. •
Изтегляш оръжието си с характерния звук на острието, излизащо от ножницата, и двамата моряци на стълбите рязко се обръщат към теб. Вдигаш меча си и се приготвяш да ги посрещнеш.
Умението на първия е 8, а Издръжливостта -10. Вторият има Умение 7 и Издръжливост 12.
Ако ги победиш, мини на 164.
Ако загубиш, очаква те 166.
140,
Вече се смрачава, когато излизаш на пристанището на Ил велил и повеждаш коня си през хаоса от докери и моря¬ци, които сс суетят около корабите си. Един недружелюбен чернобрад капитан ти посочва къде са спрели корабите, които щс отплават за Апкирия тази вечер, и ти се прибли¬жаваш до тях, за да ги огледаш.
«Морски тигър“ е голяма галера, търговията на която очевидно върви отлично. Бордовете й са прясно покрити с ухаеща смола, сгънатите й платна са толкова бели, че тряб¬ва да са нови, я около целия кораб витае онази атмосфера на делова забързаиост, която сс образува около успешните предприятия. Един млад моряк, който тъкмо слиза от гале¬рата, те уведомява, че плаването до Харп ще ти струва петнадесет жълтици.
- Май щс отплават без пас - изсумтява Спърки от торбата иа гърба ти.
«Провидение" има по-скромен вид. Средният по големина търговски кораб изглежда така, сякаш доста отдавна кръс¬тосва моретата, но тежко натоварените носачи, които в ре¬дица се изка*гват по трапа, показват, че го прави доста успешно.
- Десет жълтици! — извиква капитанът, застанал иа иоса, в отговор на въпроса ти. - Ни повече, ни по-малко!
Последният кораб в редицата носи гордото име „Гръмо¬вержец“ и съвсем не изглежда на място до съседните пла- • вателни съдове с иескоиоспо закърпените си платна и изпо¬трошените си бордове. Накуцващият моряк, който единст¬вен се мотае по палубата, се заклева в майка си, че този кораб пс само ще те закара до Харп цял и невредим, но и ще го направи само за пет жълтици.
— Докога ще обикаляш така? — пита невинно Спърки.
Наистина е време да избереш.
Ако се качиш на „Морски тигър“, мини на 163.
Ако предпочетеш „Провидение“, прехвърли се на 165.
Ако избереш „Гръмовержец“, очаква те 158.
Ако нямаш дори пет жълтици в кесията си, мини на 161.
- Нямаш нари? - Морякът се замисля за момент. - Чакай да извикам капитана!
Капитанът на „Гръмовержец“ те оглежда от глава до пе¬ти, като сс почесва по ухото, и накрая казва:
- Помогни на този мързеливец да натовари каквото там ти каже и ще те хвърлим в Хари безплатно.
Кимваш с благодарност и се заемаш с посочените ти торби с пясък, който ла „Гръмовержец“ използват, за да пълнят празните сн трюмове с баласт вместо със стока. Собствената си торба оставяш на кея и Спърки сяда върху нея, като наблюдава усилията тис възпитан интерес. (Непривичната работа ще ти струва 2 точки Издръжливост.)
Когато свършвате, морякът ти помага да качиш коня си на кораба по тесния скърцащ трап. След като се убеждаваш, че жребецът се държи спокойно (явно и друг път е пътувал по море), се настаняваш до една купчина въжета близо до кърмата и отваряш торбата си в отговор на неспокойните сигнали, идващи откъм стомаха ти.
Мини на 169.
161.
Енергично поемаш нагоре по стълбите и моряците изне¬надано се обръщат към теб.
- Къде отиваш бе? - възкликва невярващо единият, като насочва ножа си към теб. ,
- Вътре. - Посочваш вратата на стаята и спираш, за да посрещнеш яростната му атака.
Умението иа първия е 7, а Издръжливостта -10. Вторият има Умение 6 и Издръжливост 12.
Ако ги победиш, мини на 157.
Ако загубиш, очаква те 166.
163,
Качваш се на „Морски тигър“ и наброяваш петнадесет жълтици иа капитана му (запиши в дневника името на кораба н новия си разход).
- Най-добре иди ей там, към кърмата - махва с ръка капитанът. - Щс отплаваме след час, а дотогава имаме още доста работа.
Настаняваш се на посоченото ти място и след като се убеждават, че конят ти се държи спокойно на борда (явио
и друг път е пътувал по море), отваряш торбата си в отговор на неспокойните сигнали, идващи откъм стомаха ти. Спър¬ки изскача от специалния си джоб и нетърпеливо започва да се върти около храната.
Мини на 169.
164.
Пронизваш и втория моряк и той със стон се свлича на стълбите, изпускайки ножа си. Прескачаш тялото му и на- хълтваш в стаята. Острието на меча ти се забива в рамото на надвесения над жената насилник с такава сила, че го . отхвърля окървавеп встрани.
- Предположих, че имаш нужда от помощ — обръщаш се към младата жепа.
- Благодаря - тръсва тя дългата си тъмна коса, скача иа крака и с все сила ритва падналия мъж в ребрата. —Пред¬лагам да побързаме, защото май всички на долния етаж са решили да последват този тук.
Мини на 156.
165.
Качваш сс па „Провидение“ и десет жълтици сменят мяс¬тото си от твоята кесия в тази на капитана му (запиши в дневника името на кораба и новия си разход).
- Най-добре иди ей там, към кърмата—махва с ръка един от моряците. - Ще отплаваме след час, а дотогава имаме още доста работа.
Настаняваш се на посоченото ти място и след като се убеждават, че конят ти се държи спокойно на борда (явно и друг път е пътувал по море), отварят торбата си в отговор на нетърпеливите сигнали, идващи откъм стомаха ти. Спър¬ки изскача от специалния си джоб и започва да се върти около храната.
Мини, на 169.
166.
Може би наистина ие трябваше да се намесваш в тази история. Ловкият нож на моряка прерязва гърлото ти и ти се свличаш на стълбите, като хъхриш и пръскаш кръв на¬около. Следващите му удари те довършват и животът на- нуека тялото ти.
Четвърт час по-късно отново яхваш коня си и напускаш Алимар в лъчите на утринното слънце, изгряло ла Още един летен дои. Дивите планини се издигат пред теб, мрачни и потънали в сянка откъм западната си страна, когато сс отправяш към Проходите.
Мини на 170.
16 3.
Развеселен, слизаш от коня си и протягаш ръката си към нея. Спърки любопитни се нзкатерва на рамото ти и помах¬ва с опашка на Кортесина, когато тя му хвърля една от ослепителните си усмивки. След няколко мига лицето й се променя и тя пода на колене пред теб.
- Ей, какво става? - питаш объркано.
- Внимавай... спасителю - промълвяна Кортесина, след което скача на крака и изчезва зад ъгъла, преди да успееш да й попречиш.
- Интересна млада дама - въздъхва Спърки.
Не ти остава нищо друго, освен да се съгласиш с него. Докато яхваш коня си, замислено си повтаряш последните думи на Кортесина, после тръсваш глава и се отправяш към пристанището.
Мини на 160.
16».
Топлата лята нощ пада над Илвснилския залив. На небето една по една разцъфват ярки звезди, а от морето изгрява тънкият сърп на луната. Палубата потръпва от босите стъпки на моряците, които нравят последни приго¬товления за отплаване.
Ог леката дрямка тс изтръгва едно характерно учтиво прокашляме. Отваряш очи и виждаш баща си, ко%о се е изправил до главата ти и леко се полюшва във въздуха. Привидението не е променило вида си: висок възрастен мъж с открито лице и дълга бяла коса, спускаше се по раменете.
- Здравей, младши! - казва Есталион с приятния си дъл¬бок глас.
Отвръщат на поздрава и сс прозяваш.
- Привет, Спърклънд! Надявам се, че съветите ти са все така полезни за сина ми.
- Положително - отвръща Спърки и те поглежда косо. — Макар възпитаникът ми да не проявява кой знае каква съобразителноет при разрешаването на по-сложни...
Апфът обидено изквичава, когато замахваш към него, и се скрива в торбата ти.
- Внимавай, синко - казва сериозно Есталион. - Приз¬рачният вятър е набрал мощ и вече събужда не само зве¬ровете, но и злото в душите на хората.
- Имах възможност да се убедя в това — съгласяваш се мрачно.
- Наистина трябва да побързаш. Чувството ми, че ще изиграеш някаква важна роля в тази драма, сс засилва ежечасно.
- Готов съм за това - кимваш.
Баща ти тъжио поклаща глава:
- Никой не може да бъде готов за подобно нещо.
Есталион се разтапя във въздуха и ти остават, загледан
в тъмното море зад борда. След още няколко минути капи¬танът дава заповед за отплаване и корабът напуска Илве- нилското пристанище на път за Харп.
Мини на 251.
170.
Скоро застигаш тежко натоварен търговски керван с наби¬ваща сс в очи въоръжена охрана. Това е единственият път по суша между Оргонд и Алкирия и безспирно нижещите се в двете посоки стоки и жълтици привличат много баидити, които охотно сс възползват от прекрасните за устройване на засада условия във високите части на Проходите. Търговци¬те, които трупат състояния от транеграничния стокооборот по този маршрут, отговарят по единствения възможен начин — наемайки все по-многоброен и компетентен ескорт.
Би могъл да сс опиташ да се присъединиш към кервана, макар че ако се придвижваш сам, преходът през планините ще ти отнеме много по-малко време - на 173.
Ако смяташ, че не можеш да си позволиш подобпо заба¬вяне или че няма смисъл излишно да затрудняваш пъту¬ването си, мини на 172.
Ако искаш да направиш Магията па вътрешния глас, стори го на 174.
Подкарваш коня и докато подминаваш наемника, с изне¬нада чупиш прегракналия заядлив глас ии Стгьрклънд:
- Господирят ми е велик магьосник, ти - нещастно подо¬бие на Воин на Съдбата, и трябва да й благодариш, че не реши да то превърне в нещо още гго-гнусно, от каквото по¬настоящем си!
Обръщаш се, за да видиш как крещящият от задницата на жребеца ти апф припряно сс тмугва обратно и торбата на гърба ти. Водачът па наемниците е спрял коня си с подобаващо учудено изражение. Подчинените му лрслусват към вас.
Ако побързаш да сс извиниш учтиво, мини на 175.
Ако предпочиташ да демонстрираш някоя от подвластни¬те ти магии в подкрепа на думите на апфа, иди на 176.
Ако решиш да запазиш хладно м'ьлчанис, върви на 177.
172.
1 lpmnnopuam коня си и скоро керванът остава далеч зад гърба ти. 11'ьтят става всс по-стръмен, тесен и каменист, виейки сс нагоре към планинското било.
Мини на 212.
173.
Сред обкичените със саидъют и вързопи кротко кретащи катъри и мулета яздят скъпо облечени мъже, като едва удържат буйните си петнисти жребци, струващи цели със¬тояния. Докато подминаваш кервана, устремен към аван¬гарда, повечето от тях ти хвърлят напълнени със зле при¬крито презрение и недоверие погледи, които се нравиш, че ие забелязват. Облечените в сиво наемници, яздещи от¬страни върху дребните си и подвижни кафеникави коне, нс ти обръщат внимание.
- Накъде пътувате? — питаш, когато се изравняваш с во¬дача иа наемниците - гладко избръснат приятен мъж, пред¬вождаш кервана.
Той те оглежда внимателно, преди да отговори.
- Кораб.
- Мога ля да се присъединя към вас до кръстопътя за Езерния град?
- Да. Ще ти струва пет жълтици за охраната.
Дръпват юздите. Той продължава напред. Д1ет жълти¬ци?!*
Ако имаш толкова пари и сс съгласиш с унизителното условие, мини на 178.
Ако държиш да отбележиш, че по-скоро те би трябвало да ти платят, иди на 179.
Ако се откажеш от по-нататъшен разговор, продължи на 181.
175.
Магията събужда предчувствие за близка опасност и те уверява, че най-сигурният начин да се справиш с нея е да сс присъединиш към кервана.
Мини на 173, ако възнамеряват да процедираш по този начин.
Ако не смяташ да последваш* съвета, отиди на 172.
175.
- Неуважителен плъх... — ухилваш се извинително на наемника с разперени ръце. - Моля, не взимайте под вни¬мание адерзките му слова. Приятен път!
Докато нервно обръщат гръб иа войниците, чуваш как Сцърклънд изсъсква от торбата:
- „Неуважителен плъх“! Запомних това.
Мини на 172.
175.
Щс направиш Магията на: чуждия образ - 180. властващия поглед — 182. еленовия скок - 184. дневния здрач - 186. послушната ключалка - 188. вечното сияние - 190. живата мъгла - 192. дъждовния облак - 194. свободния полет - 196. непреодолимата защита - 198.
Явно гледката на хапливата бързо река гадила се с ока¬зала напълно достагьчна. Наемникът се поколебава за крат¬ко и разперва ръка е красноречив жест;
- Ще бъде чест да пътуваш заедно с нас, странииче.
Мини на 183.
1И.
Подкарваш коня, настигайки наемника, и пускаш жъл¬тиците в кожената му ръкавица, като се стараеш да изглеж¬даш доволен. Той ги прибира в кесията си, затяга вървите к и махва с ръка назад:
- Намери си място, където няма да пречиш на никого. Спираме по здрач.
Кимваш и отново спираш животното, докато керванът се поизииже край теб. Чуват как Спърклънд изсумтява пре¬зрително от торбата и тя става още по-криво.
Мини ма 183.
179.
Подкарваш коня и щом отново настигаш наемника, го изглеждаш сурово. Той разсеяно отвръща на ногледа ти.
- Смятам, че в случай на опасност по-скоро ще улесня, отколкото ще утежня задълженията ви.
- OL. - възкликва престорено събеседникът ти.
Ако искаш да демонстрираш магьосническите си умения, мини ма 176.
Ако предпочиташ ла предизвикаш на двубой самоувере¬ния наемник, иди на 185.
Ако ire смяташ за нужно да доказваш способностите си, прехвърли се на 187.
1IO.
Правиш незабелязано нужния жест и пред невярващите му очи се превръщат в Торонд Гръмогласния - легендар¬ния Воин на Съдбата: с огромните сиви мустаци, двуострата секира и всичко останало. Торонд смигва насмешливо и долната челюст на иаемштка увисва.
Прекратяваш действието на магията. Наемникът не се колебае дълго, преди да обяви:
- Ще бъде чест да пътуваш заедно с нас, сграштчс.
Мини на 183.
Посочи едно число от таблицата.
Ако е от 1 до бумини на 172.
Ако е от 7 до 12, прехвърли се на 171.
182.
Правиш незабелязано нужния жест и впримчваш волята му с властващия поглед. Наемникът си зашлевява ефектен шамар и долната му челюст увисва от удивление.
Прекратяваш действието на магията. Той не се колебае дълго, преди да обяви:
- Ще бъде чест да пътуваш заедно с нас, странпиче.
Мини на 183.
183.
На третия ден привечер достигате кръстопътя отвъд Ди¬вите планини, откъдето започват пътищата към градовете па Алкирия. Пътуването протича спокойно - с изключение
на нападението на танка Проходни грабителя, което лесно отблъсвате.
Сбогуваш се с водача иа наемлгицитс, с когото си завързал приятелство, както и с повечето от подчинените му, и про¬дължаваш пътя си иа изток. Езерният град те очаква.
Мини на 280.
184.
Правиш незабелязано нужния жест и внезапно изхврък- ваш от седлото. Последният от няколкото гигантски скока наоколо те връща обратно сред всеобщи удивени възгласи. Откъм джоба па Спърки долита приглушена смъргна за¬плаха.
Усмихваш сс иа стъписалия наемник. Той не се колебае дълго, преди да обяви:
- Ще бъде чест да пътуват заедно с нас, сгратшлче.
Мини на 183.
188.
- Трябва ли да ти натрия носа пред всичките ти хора и клиентелата, за да те уверя в това? - осведомяваш се учтиво.
Той се усмихва и скача от коня. Останалите наемници препусват напред. Керванът постепенно спира.
Оглеждаш се стреснато и се смъкваш от животното. Сва¬ляш торбата от гърба си и докато я окачваш на седлото, чувал! как Спърки изсумтява отвътре.
Премини на 191 за въоръжена схватка.
Ако предпочиташ двубоят да е с голи ръце, прехвърли се на 189.
186.
-Я, какво е това там? - възкликваш учудено, докато незабелязано правиш нужния жест.
Водачът на наемниците се извръща инстинктнвно в ука¬заната посока и когато след миг връща обратно поглед, вече не те вижда. Долпата му челюст увисва от удивление.
Позабавляваш сс известно време, като наблюдаваш как се звери във всички посоки, и прекратяваш действието на ма¬гията, появявайки се също толкова внезапно отново в поле¬зрението му. Наемникът не се колебае дълго, преди да обяви:
Сподели с приятели: |