Всички ирава над тази лига са заиаасни

Мини на 274.

295-

Ако направиш Магията на поразяващата ръка, премини на 289.

Ако нс искаш или не можеш да направиш нито едната, нито другата, очаква те 281.

194,

Щом най-сетне се измъкваш на повърхността, сред от¬ломките от крушението на „Гръмовержец“, чуваш далечен писък и с небивало облекчение съзираш мокрия до кости и новече от всякога плъхоподобен апф върху една от дъските, плаващи наоколо.

Мини на 302.

295,

Изтриваш меча си в черните дрехи на трупа и го приби¬раш в ножницата.

- Чу ли го какво каза?

-Да.

- Нс знам, Спърклънд.

- Щс ни видят сметката, ето какво означава.

- Отиваме в Езерния град.

- Отиваме право в ръчичките им! - изджафква дрезгаво апфът и веднага се сконфузва. - Извинявай...

- Чакай малко... - замисляш се изведнъж. - Спомнят ли си за Древния град? В Изгорената земя, отвъд Аивар...

- Столицата на Древните? - учудва се Спърки. — Бялата магия все още живее там... Какво си намислил?

- Сетих сс за историите отпреди един век. Вълшебната сила на мястото помогнала на дядо ми в Похода срещу Злото...

- Смяташ, че ще помогне и на нас?

- Ами...

Ако желаеш да се възползваш от Магията на вътрешния глас, премини на 299.

Ако искаш да направиш Магията на пророческото зрение, прехвърли се на 297.

Ипаче ще трябва да решиш сега:

Ще потърсиш помощ от властите по пътя си към столи¬цата на Алкирия - на 301.

Ще препуснеш към Айвар - на 303.

Просто ще продължиш по досегашния начин - на 305.

196.

КРАЙ

Притваряш очи, изричайки заклинанието, и изчистват ума си в очакване на пророчество. То не закъснява, но далеч не е успокояващо: десетки и стотици от маскираните ти врагове - вездесъщи и неизбежни като смъртта. Внеза¬пен блясък - като ярка бяла звезда — слага край на виде¬нието и те оставя да примигват объркано, полузаслспен.

Ако владееш Магията на вътрешния глас и искаш да я използват, мини на 299.

Иначе ще трябва сам да ретпиш на какво да се довериш:

На силната ръка иа закона - на 301.

На древната, полумитична бяла магия - на 303.

На собствените си умения и късмет - на 306.

т.

След кратък разговор с един загърнат в шарена роба старик, който ти обяснява - с немалка почуда - как да стигнеш до Древния град, сс отправят към едпа от малкото странноприемници в Айвар. Старецът те е уверил, че конете не влизат в Изгорената земя, така че се постарават да убедиш хапджията да се грижи за уморения ти жребец до следващия ден, когато ще си платиш за услугата и за коже¬ния мях с айрян, който отмъкваш.

Дано сведенията ти за навиците на ездитните животни относпо Изгорената земя са благонадеждии.

Мини на 309.

299■

Мини на 303.

IQt.

Измъкваш се от гигантския Харп по най-бързия възмо¬жен начин и препусваш па северозапад с цялата скорост, на която е способен конят ти. По тъмно достигаш средата на пътя, отбелязана от тайнствената Скала-черсп - призрачен силует иа фона на гаснещия пурпур на западното небе. Без особена изненада установяваш, че върху скалата елегантно е приседнала тъмна фигура.

- Изискал вкус - успокояваш го.

Той кимва леко в отговор.

- Прекрасен жребец - не се стърттява да отбележи, преди да се хвърли изненадващо към теб, изваждайки меча си.

Противникът ти има Умение, равно иа 11, и осем точки Издръжливост.

Ако победиш, продължи на 304.

Ако загубиш, прехвърли се на 288.

301.

Мини на 305.

Изваждат ви от морето по залез-слъицс - на борда на един от многобройните търговски кораби, кръстосващи тези води. По изключение не се налага да заплатите за пътува¬нето си. (Изгубил си пет точки Издръжливост. Ако точките ти са били по-малко от шест, това означава, че просто не си могъл да дочакаш спасителния кораб.)

Събуждаш сс едва към обяд на другия ден, когато нав¬лизате в заливана Хари. Спърки мърда възбудено в джоба си, докато слизаш по трапа към претъпкания алкирски при¬стан.

Мини на 260.

303,

Ако сй използвал морския път, иди на 306.

304 .

Последната атака на Клана те уверява, че няматп време за губене. Думите на първия нападател се потвърждават - още повече че и вторият казва горе-долу същото, преди да умре.

Мини на 298.

305

Фанатичната омраза па маскираните убийци най-сетне те погубва. Следващата засада се оказва последна, макар да изпращаш в селенията на Гуор мнозина от Синовете му, участвали в нея. Така и не разбираш какво е предизвикало ненавистта им, но докато кръвта изтича от тялото ти и пред очите ти пада мрак, усещаш, че смъртта ти слага край не само иа твоя живот, а и на нещо несравнимо по-важно.

Ако конят ти с Вихър, Борон, Блерк или Артас, мини на 308.

Ако е Буре, Сивчо или Мурук, прехвърли се на 300.

907.

Мини на 298.

SOI.

Измъкват се от гигантския Харп по най-бързия възмо¬жен начин и препускаш на северозапад. Пришпорваш чу¬десния си кон през целия ден и по здрач преполовяваш пътя: под призрачния поглед на Скалата-череп — която от¬край време дели по равно разстоянието между двата града, - сякаш оживяла в цветовете и сенките на залеза. Яздиш до късно през нощта н на сутринта продължават с добро темпо. По обяд белият Айвар затрептява в маранята на северния хоризонт.

909.

Както и за нечии друг залез.

Поглеждаш за кой ли път през рамо, без да снираттт да местиш оловните си крака напред и напред. Веригата от черни силуети през мъртвото поле се е приближила с още мъничко.

— Продължавай! — изкрещяна Спърки, който е скочил от рамото ти, за да подтичва редом с теб. - Съвсем малко остана! Дръж се!

Изхриптяваш нещо в отговор и успяваш да забързаш крачка. Целия следобед тичаш през прокълнатата пустош, а от известно време насам го нравиш доста по-усърдно, защото по петите ти препускат стотина настървени Синове па Гуор, които също като теб са изоставили конете си. Фа¬натиците никога не са били толкова близко до своята цел и това ги кара да се носят като демони. Ти пък бягат за живота си.

- Стигнахме вече! Не се предавай! - врясва Спърклънд, когато правиш няколко залитащи крачки между първите сгради и спираш.

Не можеш да продължиш. Пред теб има невидима, но напълно осезаема стена. Досещаш се, че това е защитният магически обръч, който опасва града.

- Пусни ме - промълвяваш.

Нищо не се случва. Обръщаш глава: маскираните вече те настигат — бързи и неумолими.

- Пусни ме! - викваш и удряш с юмрук по стената.

Тя не помръдва.

- Не знам какво става с мен — заговаряш припряно, — не знам дори кой съм. Знам само, че означавам нещо в цялата безумна история и че не трябва да умирам тук...

Нищо. Първият убиец се втурва към теб с изваден меч.

„Аз знам кой си“ — чуваш глас в главата си.

Стената внезапно те пропуска през себе си и сс устремява към прииждащите убийци, като се превръща в ослепител- нобял огън. Падаш на колене и меко се свличаш встрани, погълнат от кадифена чернота.

приключението

Умение: 10

Издръжливост: 50

Магическа сила: 15 Жълтици: 30

Магии: Противници:

1 .и^догяде. V6- ОЛ&фА- 1. Умение:

2. Издръжливост:

3.

4. 2. умение:

6. 3. Умение:

Издръжливост:

1. 4. умение:

2. Издръжливост:

3.

т Издръжливост:

6. Умение:

Издръжливост:

Придобивки: ...

и 3 2 * 5 V

п X в 1 12 3

5 12 3 2 1 2

10 11 9 10 8 7

6 11 10 9 5 6

7 8 6 12 8 2

4 5. 7 6 3 9

4 3 6 2 5 1

2 5 11 1 6 9

5 10 9 6 4 8

8 11 12 10 12 5