Всички ирава над тази лига са заиаасни

- Трябва да ги извиниш, че не останаха. Много са стес¬нителни. Всъщност гледат изобщо да не се показват пред хора — освен ако важността на момента и един само'отвер- ** жен апф не го изискват от тях. - Спърки помълчава малко

в надута поза, поглежда те изпод вежди и се осведомява с едва сдържана обида: - Няма ли поне да ми благодариш?

Гневно мучене.

- О... - Апфът като че едва сега забелязва в какво поло¬жение си. - Един момент...

Спърк претичва край телата на Проходните грабители и след малко домъква ключа за оковите ти. Железата падат с щракане от китките ти, доосвобождаватп се от веригите, скачайки на крака, изхвърлят парцала от устата си, ярост- ио се изплтоваш и...

- Благодаря, Съпрки! — казваш сърдечно. — Ти си едно прекрасно същество, на което винаги съм можел да разчи¬там.

- Такъв съм си аз! - цвърва весело апфът, щом сс съв¬зема от изненадата, и с два скока се озовава на рамото ти.

Мини на 229.

!♦!.

Прашил необходимия жест, макар и с труд, и започваш да се местиш встрани, педя след педя, стараейки сс да не вдигаш шум с веригата си. След известно време се налага да спреш- иа същото разстояние от огъня, но в съвсем друга посока, - защото не можеш да продължиш по този начин по- нататък.

Мини на 242.

244.

Всеки от Проходните грабители има Умение, равно на 6, и четири точки Издръжливост. Ти ще се сражаваш без оръ¬жие. .

Ако те надделеят, отичаш на 249.

24».

Правиш необходимия жест, макар и с труд, и скоро осми¬цата пиянстващи негодяи започват да сс търкалят наоколо със задавени крясъци. Смъртта идва милостиво бързо.

Мими ма 248.

246.

Магията на живата мъгла - на 254.

Магията на вечното сияние - на 250.

Ако не можеш или не искаш да направиш пито една от изброените магии, преминаваш на 244 за ръкопашни схватка с разбойниците. (Използването на Могъща магия вс е приемливо с оглед на това, че не знаеш какво би се случило с коня ти, а и със Схгърклънд, ако случайно е в ранилата.)

Схватката с набързо изтрезнелите разбойници не те за¬труднява особено. Доудушваш последния от гаайката със собствената му верига и отхвърляш тялото му от себе си. Нямаш повече работа тук.

Мини на 248.

248.

Обръщаш сс изпсиадапо. Апфът дооглсжда осемте трупа, бърчейки нос, и отново се вторачва в теб.

- Къде бегае? — питаш хладно.

- При планинските джуджета - изтърсва Стгьрклънд. — Беше я загазил здравата и се чудех как да те отървавам.

Чувал си историите за скрития от хорските очи народ на Дивите планини, но това не е причина да повярваш в бе¬зумните твърдения на апфа.

- И къде са джуджетата ти, Спъркли? — подхващаш с малка усмивчица.

- Крият се в тъмното! — посочва неопределено с лапа гризачът. — Много са стеснителни, едва ги придумах да дойдат. Всъщност гледат въобще да не се показват пред хора, но ако се беше наложило, щяха да...

Нс издържаш повече и се разкикотват под учудения му поглед. Спърки се фръцва, махва обидено с опашка и с два скока се озовава върху гривата на коня.

Грабваш рапицата си, продължавайки да се подхилваш, и се наместваш в седлото зад сърдития гръб на апфа. Ще му мине.

Продължи на 229.

249.

Макар и замаяни от алкохола и стреснати от уменията на врага си, разбойниците имат сериозно числено превъзход¬ство, което предрешава изхода на схватката. Нс успяваш да избегнеш един подъл замах с верига към тила ти, защото идва едновременно с други два. Повален си на земята, къ¬дето намираш смъртта си под валящите удари и ритници.

I Ipaemii светкавично заклинанието, сгисвайки здраво очи, и помежду разпорените ти пръсти в миг избухва изгаряща светлина, която заслепява дори през клепачите.

Прекратяват магията и поглеждат отново. Повечето от разбойниците са скрили в длани лицата си е беззвучен стон. Оръжията се търкалят в краката им.

Ако решиш да се възползват от момента, за да избягаш е коня, прехвърли се на 263.

Лко предпочиташ да се опиташ да обезвредиш нтайката, прехвърли се на 266.

131.

„Морски тигър“ - на 257.

„Провидение - на 269.

„Гръмовержец“ - на 261.

232.

Правиш бързо заклинанието и е първия гигантски скок грабват оръжието и раницата си, а е втория възсядаш кови и го пришпорваш към пътя, оставяйки изумените разбой¬ници зад гърба си. Мини на 256.

Хукваш към огъня сред ослепените разбойници, грабвай¬ки оръжието и раницата си, и възсядаш със скок жребеца, като го пришпорваш към пътя. Излиза, че един от тях не е бил толкова ослепен, защото миг преди да се изгубиш в мрака, късият му нож се забива в гърба ти.

Извикваш or оодка и се люшваш в седлото, но успяват да се задържиш върху коня и скоро тайката остава далеч зад теб. Раната, както установяваш, нс е сериозна. (Изгубил си нет точки Издръжливост.) Мини на 266.

233.

Нищо по-лесно от това. Плъзваш се сред тях, нанасяйки неуловими смъртоносни удари, като не след дълго и послед¬ният от шайката намира края си.

Няматп повече работа тук.

Мини на 248.

256.

Преди да се обезпокоиш сериозно за Спърк, той се завръ¬ща - по обичайния си начин.

- Извинявай - казва апфът в ухото ти. - Ето ме и мен.

- Къде беше?

- При планинските джуджета - изтърсва Спърклънд. - Беше я загазил здравата и се чудех как да те отървавам.

Чувал си историите за скрития от хорските очи народ на Дивите планини, но това не е причина да повярваш в бе¬зумните твърдения на апфа.

- И къде са джуджетата ти, Спъркли? — подхвърляш с малка усмивчица.

Гризачът се смъква нервно по теб и застава пред седлото па коня.

- Крият сс в тъмното! — Махва с лапа. — Много са стес¬нителни. Всъщност гледат изобщо да пе се показват пред хора и ми беше доста трудно да ги придумам да помогнат.

Спърк внезапно сс изправя на задните си лапи, изсвирва пронизително и добавя няколко странни гърлени звука. Сетне се ослушва за миг и развява доволно опашка.

- Съобщих им, че всичко е наред и вече не сс нуждаем от тях - обяснява ти.

- Така ли,‘Спъркли?! Излиза, че ти говоига езика на пла¬нинските джуджета?!

- Хм, да, разбира сс - нали не си очаквал, че съм джаф- кал и съм размахвал опашка, за да им привлека внимани¬ето? От същество на моята възраст и с моя интелект би трябвало да се очакват и по-мащабни знания, ако нямаш ншцо против, да не говорим, че...

Не иадържашповече и сс разкикотваш под учудения му поглед. Спърки се фръцва и сърдито ти обръща гръб. Срит- ваш бавно пристъпващия кон, продължавайки да се под- хилвапт. Ще му мине.

Мини на 229.

На другия ден по обяд нетърпеливо повеждат коня си надолу по трапа в гъмжилото на необятния пристанищен град im Алкирия. Преди да се изгубиш сред тълпата, пог¬леждаш през рамо към „Морски тигър“ и махват приятел¬ски на екипажа и на един малък отряд войници, които ти отвръщат със същото. Задружното отблъскване на изненад¬ваща нотциа атака от страна на подивял гигантски калмар сближава хората.

Мини на 260.

258.

Докато си пробиваш път сред тълпата по пристана, една обкичена с пръстени пухкава длан те потупва по рамото. Обръщаш сс плавно и изглеждат от глава до пети натрап¬ника - дебел търговец, стегнал телесата си в ослепителен брокат, — който, без да се смути особено, ти отвръща със същото:

Делови човек.

Ако приемеш офертата, мини на 262.

Ако нс смяташ, че подобно занимание ти подхожда, про¬дължи на 264. (Ако нямат пари обаче, ще се наложи да усмириш гордостта си и да приемеш.)

258.

Събуждат те силни викове и бляскащи в мрака факли. Скачаш на крака, залитайки от внезанен трус, и отначало решаваш, че всъщност продължаваш да спиш и сънуваш най-отблъскващия си кошмар...

Няма място за отстъпление.

Ще извадиш меча си - на 263.

Ще иаиравшп магия — на 265.

140.

Ако си изгубил коня си или ако си собственик на Сивчо или Буре и ти сс ще да го бетпе изгубил, ще трябва да си потърсиш ново животно - на 258.

141.

В следващия момент чудовищен плясък проехтяла в нощ¬та и палубата се разтърсва, като че сте се натъкнали на риф. Търкулваш се нанякъде и се опитваш да се изправиш, ио нов, още по-силен трус те запраща обратно върху дъските. Чуваш виковете на моряците, ала все още с тъмно като в рог.

Ако искаш да направиш магия, иди на 266.

Ако решиш да изчакаш, прехвърли се на 268.

141.

Следващият един час се оказва може би най-тежкият в досегашния ти живот. На няколко пъти се проклинаш за решението си, но пс можеш да спреш и да се откажеш. В крайна сметка всички сандъци биват пренесени по трапа и складирани в трюма на съответния кораб - под зоркия по¬глед и нодвикванията на непрестанно ръкомахащия търго¬вец, - и то в рамките на определеното време. Стоварваш се на пристана и не мръдваш. (Дебютът ти като пристанищен черноработник ще ти струва четири точки Издръжливост. Ако по този начин Издръжливостта ти бива сведена до нула, това е краят ти — колкото и абсурден да изглежда.)

Надигаш се и ги прибираш в кесията си. Устройват те напълно.

- Беше ми приятно да работим съвместно - кимва ти търговецът и пълните му крака го отнасят във вихъра на неотложните му дела.

Мини на 264.

263.

Чудовището има Умение, равио иа 13, и 20 точки Из¬дръжливост.

Иначе преминаваш на 269.

264.

Няколко мииути по-късно се разминаваш с облечен в черно човек, иовел два коня за юздите. Оказва се, че ги продава, макар и на цена, далеч от разумиата, и след по¬ловинчасов драматичен пазарлък, който значително сбли¬жава позициите ви, сте готови да сключите «щелка.

Другият кон е доста дребно, омърлушено животно на име Мурук. Цената е само пет жълтици.

(AJCO притежаваш Сивчо или Буре, можеш да го разме¬ниш за Артас - като доплатиш пет жълтици, или за Мурук - бея да доплащаш.)

След кратък размисъл възсядаш новия си кон, сбогуваш се с бившия му собственик и поемаш по оплетените улици на Харп.

Мини на 280.

265.

1Це предпочетеш Могъща магия — на 272.

266.

Магията на всевиждащото око - на 271.

Магията на непреодолимата защита - на 275.

Магията на вечното сияние - на 277.

Ако не владееш или не искаш да използваш нито една от изброените магии, отиваш на 268.

Въртиш се бясно във всички посоки, като подскачаш и се търкаляш по палубата, за да избегнеш летящите отвсякъде пипала, и след всеки твой замах пръсва зеленикава слуз. Не след дълго смъртоносната игра на гоненица приключва и омаломотценото чудовище се потапя обратно в незнайните дълбини, от които е изплувало. Настава тишина, която бива последвана от дружен тържествуващ вик, екнал над кораба.

Мини на 274.

268.

Нещо огромно и лигаво пролазва по палубата към теб с отвратителен жвакащ звук. Скачаш на крака с ужасен кря¬сък, но то сграбчва глезена ти в желязна хватка и ти поли¬таш като парцалена кукла зад борда, където намираш страш¬ния си край в обятията на гигантския калмар, обвил кораба с пипалата си.

269.

КРАЙ

Магията на властващия поглед — на 276.

Магията на вечното сияние — на 282.

Магията на еленовия скок — на 278..

Ако не владееш или не желаеш да използваш нито една от изброените магии, изтегляш меча си и преминаваш на 263.

Изричаш заклинанието и новото ти възприятие разкрива страшна картина, сякаш извадена от най-отб-тьскващия кош¬мар...

Кърмата на „Гръмовержец“ е обхваната в ужасяващата прегръдка на гигантски калмар, който със сигурност е по- голям от кораба. Докато стоиш вцепенен, огромните му фос¬форесциращи очи изплуват над борда на нивото на твоите и едно от пипалата му с размерите па мачта полита към теб. Търкулващ се отчаяно встрани и то се стоварва върху па¬лубата с отвратителен жвакащ звук. Спърки изврещяла и задранва нагоре по такелажа, настръхнал като четка.

Неколцина моряци изскачат с факли зад гърба ти и за- крещяват от ужас.

Ще направиш нова магия - на 279.

Щс предпочетеш да се отдръпнеш на безопасно разстоя¬ние - на 281.

272.

Магията на тъмната страна - на 283.

Магията на свободния полет - на 287.

Магията на поразяващата ръка - на 289.

Ако не владееш или не желаеш да използваш нито една от изброените магии, изтегляш меча си и преминаваш на 263.

27».

Изричат заклинанието и политаш право нагоре, докато пещо огромно и лигаво пролазва по палубата под теб с отвратителен жвакащ звук. Промъкваш се ловко помежду платпата и въжетата и се издигаш над върховете на мач¬тите, взирайки се надолу в светлината па няколкото факли, които моряците запалват. Картината, разкрила се пред очи¬те ти сред ужасените крясъци на екипажа, сякаш е извадена от пай-отблъскващия кошмар - кърмата на Jръмовержец“ е обхваната от пипалата на гигантски калмар, който със сигурност е по-голям от кораба.

Ако предпочетеш да зарежеш „Гръмовержец, изоставяй¬ки коня си, и да полетиш над безбрежния тъмен океан, иди на 264.

274.

Остатъкът от нощта преминава в празнуване на победата над митичната дълбоководна твар. Събуждаш се едва към обяд, докато навлизате в залива на Харп, и нетърпеливо повеждаш коня си надолу по трапа към претъпкания алкир- ски пристан. Когато поглеждаш през рамо, целият екипаж ти махва за довиждане от борда на кораба.

275.

Когато моряците най-сстне запалват две-три факли, за- крещявайки от ужас, сс уверяваш, че определението „вре¬менна“ относно безопасността е възможно най-точиото: кър¬мата на „Буревестник“ е обхваната от пипалата на гигант¬ски калмар, който със сигурност е по-голям от кораба.

Мини на 281.

276.

Погледът ти не потрепва, докато неподвижните пипала бавно се изнизват по палубата около теб и падат зад борда. Едва когато покореният звяр потъва сред черните вълни обратио към незнайните дълбини, от които е изплувал, от¬пускат длап и притваряш очи. Настава тишина, която бива последвана от дружен тържествуващ вик, екнал над кораба.

Мини на 274.

Изричаш заклинанието и зеленикавото магическо сияние разкрива страпша картина, сякаш извадена от най-отблъс- кващия кошмар...

Кърмата на „Гръмовержец* е обхваната в ужасяващата прегръдка на гигантски калмар, който със сигурност е по- Голям от кораба. Докато стоиш вцепенен, огромните му фос¬форесциращи очи изплуват над борда на нивото на твоите и едно от пипалата му с размерите на мачта полита към теб. Търкулваш се отчаяно встрани и то се стоварва върху па¬лубата с отвратителен жвакащ звук. Спърки изврещява и задранва нагоре по такелажа, настръхнал като четка.

Неколцина моряци изскачат с факли зад гърба ти и за- крещяват от ужас.

Ако решиш да заложиш всичко на Магията на вечното сияние и се съсредоточиш, за да постигнеш пълната й мощ, мини на 282.

Ако не желаеш да рискуваш по този начин, можеш да направиш нова магия - на 279.

Би могъл и просто да се отдръпнеш на безопасно разсто¬яние - на 281.

279.

Ако искаш да атакуват очите на калмара, мини на 290.

Ако предпочиташ да насечеш пипалата му, иди на 292.

279.

Могъща магия - на 293.

290.

Нападението е толкова внезапно и неочаквано, че те за¬варва напълно неподготвен. Успяваш единствено да се из¬въртиш в седлото в последния момент, отклонявайки меча на връхлетелия отгоре ти маскиран убиец, при което и два¬мата политате към земята. (Губиш две точки Издръжливост при падането.)

Умението му е 10, а Издръжливостта му - 7.

Ако победиш, мини на 286.

Ако загубшп, прехвърли се на 288.

281.

След още един страшен тласък „Буревестник“ бавно, но сигурпо потегля към дъното, влачен от упоритото животно. Десният борд се наклонява опасно и няколко непривързани денка, както и нещастният ти кон, сс изсипват в морето.

Да - на 294.

Не - ма 296. ,

282.

Прекратяваш магията и поглеждаш отново. Неподвиж¬ните пипала на калмара бавно се изнизват по палубата около теб и падат зад борда. Ослепеният звяр потъва сред черните вълни - обратно към незнайните дълбини, от които е изплувал. Настава тишина, която бива последвана от дру¬жен тържествуващ вик, екнал над кораба.

Мини на 274.

282.

Когато разсъдъкът ти сс връща, откриваш, че си колени¬чил иа палубата, пелият облян в зеленикава слуз. Чудови¬щето си е отишло. Край теб, в локви*пш от слузта, се гърчат отрязаните върхове на няколко пипала. Ръката ти е изтръп¬нала от сеч, гърдите те болят при всяко вдишване, а върху оголения си ляв крак виждаш отвратителните следи от ги¬гантските вендузи на калмара. (Изгубил си общо десет точ¬ки Издръжливост.)

Щом се надигаш неуверено, подпирайки се на меча, ти¬шината бива пометена от дружен тържествуващ вик, екнал над кораба. Мини на 274.

■- Ами аз?1 - излайва Спърки, драпайки бясно нагоре по такелажа.

Спускаш се и го грабваш от върха на мачтата, изохквай- ки, когато уплашено вкопчва нокти в ръката ти, след което правиш един широк кръг над кораба, опитвайки се да сс ориентираш по звездите, и политаш устремно в мрака.

Нс знаеш колко дълго можеш да поддържаш магията.

Мини мо 302.

299.

Извикваш стъписало членове на скипяжа и с помощта на няколко брадви и канджи успявате да се отървете от ненуж¬ния товар. Идва ред на нещо значително по-приятно.

Мини на 274.

284.

- Мръсен оргондски плъх... — просъсква маскиралият.

- Да? - подканяш го вежливо.

- Да не би да мислиш, че можеш да се разхождаш без¬наказано из Земята на Бога?! - избухва онзи. - Всички воини на Гуор са се вдигнали като един! Никога няма да стигнеш до Езерния град! Никога!

Фанатикът рязко се надига и си прерязва гърлото. Докато кръвта пръска по устните му, те продължават да мърдат: „ни-ко-га".

Мини на 295.

297.

Изричаш заклинанието тъкмо навреме, за да се спасиш от две търсещи пипала, като излиташ високо над палубата.

Ще пасечеш пипалата му, лавирайки между тях - на 292.

2SS.

Фанатичната омраза на маскираните убийци най-сетне те погубва. Така и не разбираш какво я е предизвикало, но докато кръвта изтича от тялото ти и пред очите ти пада мрак, усещаш, чс смъртта слага край нс само иа твоя живот, но и иа нещо несравнимо ио-важно.

211.

Мини на 274.

290.

Стрелваш се, бърз като полъх, и забиват меча си до дръжката в окото на чудовището. Отскачаш надалеч, докато огромните пипала се мятат конвулсивяо но палубата, я пре¬кратяваш действието на магията. Ослепеният звяр се пота¬пя обратно в незнайните дълбини, от които е изплувал, и настъпилата тишина бива пометена от дружен тържеству¬ващ вик, екнал над кораба.

191.

Ако направиш Магията на вечното сияние, премини на 282.

Ако не искаш или не можеш да направиш нито едната, нито другата, очаква те 281.

292.

Щом след малко се надигаш неуверено, подпирайки се на меча, тишината бива пометена от дружен тържествуващ вик, екнал над кораба.