Встъпление хомо религиозус
Англиканската схизма и англиканството
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Радикалната Реформация
| Англиканската схизма и англиканството
Поради силно развитото чувство на национална гордост Англиканската църква винаги се е стремила да избегне папската юрисдикция; поради лична гордост, почиваща на дълголетна културна традиция в служба на нацията, ти неведнъж е влизала в стълкновения с кралската власт, а благодарение на придобитата гъвкавост и прагматизъм е проявявала много повече толерантност, отколкото доктри-нерство, повече разбиране, отколкото нетърпимост. През 1534 г. след конфликт с папата, който не желае да разтрогне брака му, крал Хенри VIII с произволен акт обявява отделянето на Англиканската църква от Рим и се провъзгласява за неин „властелин". След период на братоубийствени борби, чиито мотиви са повече политически, отколкото религиозни, противопоставящи католици и протестанти, Англиканската църква постепенно се стабилизира, като избира среден път, консолидиран от офи-диална доктрина, формулирана в 39 члена (1563). Всъщност, както подчертава У. Пит, „Англиканската църква съчетава папската литургия с арминийския клир и калвинистките дог-ми", но голямата част от паството се обединява около ревностната привързаност към Библията, Молитвеника (Prayer Book) от 1562 г., осъвременен през 1973 г., еПископствато и не на последно място към короната. Наблюдават се три тенденции: High Church (доближаваща се до католическата), Low Church (с евангелистка и пуританска насоченост, от която се откъсват методистите), Broad Church (носителка на хуманистичния и либералния дух). Разпростиращ се в цялата британска общност и в САЩ, англиканският съюз се състои от Ан-гликанската църква (28 милиона последователи) й от автономни Църкви (епископални, 34 милиона души), обединени в една версо съобщност. От 1866 г. насам в двореца Ламбет (Югозападен Лондон) на всеки десет години се провеждат ламбетските конференции под председателството на кентърбърийския архиепископ, които разглеждат въпроси, засягащи англиканската общност и икумени.зма. През 1988 г. ламбетската конференция се произнесе с вишегласие в полза на достъпа на жените до свещенически сан. Това решение едва ли „ще предизвика разцепление в англиканската общност, но е сигурно, че ще я отдалечи още повече от евентуално сближение с католицизма и православието. , Негово Високопреосвещенство Дезмънд Туту (Нобелова награда за мир през 1984 г.) е англи-кански архиепископ на Южноафриканската.епархия (Кейптаун). Радикалната Реформация Ако влиятелните протестантски църкви (Лутеран-ската, Калвинистката, Англиканската) са успели да се наложат в социален и политически план въпреки борбите и гоненията, това се дължи на подкрепата на властта, оказвана им по различни не-религиозни причини. Неизбежно е в тази ситуация Църквите, целещи установяването на Божието царство на земята-т. нар. радикална Реформация, - да се сблъскат как-то с интересите на тези, които са на власт или се стремят към нея, така и с умерените, да не кажем консервативни схващания на реформаторите: „да" на Реформацията, „не" на революцията! Неуспехът на удавената в кръв като всеки селски бунт „евангелистко-комунистическа" революция, проповядвана покрай други и от войнства-щия анабаптизъм на Мюнцер, не бива следователно да ни учудва. По-друга е съдбата на пацифистки настроените анабаптисти, в частност на менонитите, които въпреки жестоките гонения поради причастността им към преследваното навсякъде анабаптистко движение успяват навреме да се дистанцират както от войнстващите си едноверци, така и от обществото, без да му се противопоставят чрез насилие. Толерирани заради мирния си характер, самоизо-лирали се в комуни, далеч от градовете, те оцеляват, а през XX в. движението им даже преживява известно възраждане с уклон към пиетизъм. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|