Предопределението
Докато Лутер не развива въпроса за предопределението и се ограничава с основните теми за милостта и вярата, за да избегне всякакъв неуместен коментар относно намеренията на Бог и да добави безспорността на вярата към тази на предопределеното спасение, Калвин, в духа на апостол Павел и свети Августин, задълбочава разсъжденията в тази посока, макар и да не ги включва в многобройните си проповеди, които са съсредоточени върху вярата и милостта.
Освен че признава свободата на човека, колкото и нищожна и незабележима да е тя, но основна и съучаетваща, самата „логика" на схващането за напълно безкористната Божия милост води до мисълта за избора и следователно до предопределението. И наистина, ако Бог свободно „избира" кого да спаси и свободно „разрешава" кой да бъде прокълнат, и едните, и другите са предопределени* - първите като избраници да бъдат спасени, а вторите като отхвърлени да бъдат прокълнати.
Трудно е да се обхване проблематиката на този нерешим въпрос, ако едновременно се приемат -според Божието слово - всеобщият характер на спасението, извършено от Христос в Духа, и достъпът на малцина избраници до вярата и спасението. Наистина, ако „Бог не приема еднакво всички, надяващи се на спасение, а дава на едни това, което отказва на други" („Наставление в християнската вяра"), как да тълкуваме, че Бог „... иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" (1 Тим., 2:4)?
Естествено, ако милостта, бидейки безкористна, е същевременно и благосклонна, тоест уважаваща свободната човешка воля, която дава съгласието си (фиат) или несъгласието си, това не само е нищо не накърнява милостта на Бог, който е създал човека свободен, но позволява по-добре да се разбере защо „вечните" Божии намерения не се съдържат изцяло в милостта, а и в историческата действителност, в която се осъществяват, като личността ги приема, оспорва или подпомага. Ала в такъв случай разглеждането на намеренията като предопределеност няма особен смисъл.
Именно около сложния въпрос за предопределението след смъртта на Калвин се завързва спорът между арминийците (79) и гомаристите (80), разрешен от Дордрехтския синод (1618-1619) в полза на гомаристихе, като арминийците са осъдени на заточение. Но въпросът остава нерешен и в XVIII в. методистите се връщат към него, като за известно време арминийските схващания взимат надмощие.
„Оптимистичната" милост
Да вярваш значи да разполагаш вече с милостта, да си избран, оправдан, възроден, да си достоен за надеждата за спасение.
Това показва, че калвинизмът не е песимистично схващане за греха, а оптимистичен порив към Божията милост.
Този оптимизъм на милостта, както и „демократичното единодушие" на събранията без сановна йерархия, е в основата на личния и социалния модел на живот, отдаден на труда, спестовността, дисциплината и изучаването на Божието слово, благотворителността, които, макар и да не са в основата на демокрацията и капитализма, са съ-звучни с някои от техните ценности. Отхвърляйки всяка традиционна политическа власт и признавайки единствено тази на Божието слово, човекът, освободен от неуместна сакралност, прославя Бога чрез успеха на начинанията си.
Доста рядко християнската вяра е намирала поетичен израз в сонети. Не можем да устоим на изкушението да предложим на читателя следните че-тиринайсет стиха на един протестантски поет от XVI в., които според нас чудесно изразяват Съответна чувствителност.
Страданието ми е безмерно в моя грях голям, що пряко волята ми ме срази. Духът ми сякаш в бездната пълзи; каква ли почест да ти дам, за да излезе той оттам?
По Закона Твой да ти даря аз не се наемам на мойта вяра плодовете -недостойно е сърцето -и във вечно приношение Спасителя приемам.
Виж: Сина си, Отче, разпнат там, в готовност да плати, що аз дължа, той себе си отдава в кобна дан.
И щом към мен е той тъй благ, че е безспир под ударите Твои, то нека аз да съм ти драг* Жан Ожие дьо Гомбо (1588-1666)
„Християнски сонети" (1646)
Тъй като се разпростряхме малко повече върху протестантството на Лутер и Калвин, ще представим, останалите течения съвсем накратко.
Сподели с приятели: |