Встъпление хомо религиозус
Мюсюлмански период (1200-1700)
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Мюсюлмански период (1200-1700) - съвместно съществуване на индуизма и исляма
Поради нахлуването на мюсюлманите развитието на индуизма нарушава равномерния си ход; правят се опити за преодоляване на религиозния антагонизъм между индуизма и исляма. За това свидетелстват, от една страна, мистичната религиозна поезия на Кабир (1440-1518), „поклонник на Невидимото" независимо от неговата персонификация - Аллах или Рама, и, от друга страна, създаването на сикх-ската религия, основана от Нанак, и на „божествената религия" (Дин-И-Илахи), сътворена от Акбар. • Нанак (1469-1539) - основател на сикхизма и автор на „Ади-грантх" (първата книга), свещената религиозна книга на сикхите (учениците) или син-гхите (лъвовете). Тя съдържа мистични стихове от Нанак, а също така от Кабир й от други сикхски ГУРУ. Заключена в златния храм на Амритсар (свещения град на сикхите в Пенджаб), „Ади-грантх" в качеството си на свещена книга става „жив гуру" след смъртта на десетия гуру, когато званието престава да се предава по наследство. Сикхизмът запазва, трудно може да се. каже до каква степен, индуистките понятия „карма" (деяние), „самсара" (преселване), „майя" (илюзия), „мукти" (освобождение), като същевременно приема единственост-та на Бога и отхвърля всякакъв ритуален догмати-зъм, който би могъл да попречи на единението на човека с Бога. Сикхската религия обединява около 10 милиона вярващи, повечето от които живеят в Пещщаб. Преструктурирала се с времето и превърнала се в сбор от обществено-политически нор-ми, сикхската религия има силно изразен етнически характер. • Акбар (1542-1605) - монголски император (един от Великите моголи от мюсюлманската дянаетия, чиито корени водят към Тамерлан, властвала в Северна Индия от началото на XVI до началото на XVIII в.). Той създава една нежизнеспособна религия, Дин-И-Илахи (божествена религия), в която се свързват на синкретичния принцип будизмът, ислямът, християнството и индуизмът, При все че тази религия е имала малко после-дователи извън императорския двор на Акбар, тя доказва наличието на „обединителни" течения, които са се опитали да превъзмогнат антагонизма в съвместното съществуване на йндуизма и исляма за постигане на обществена търпимост, спомагаща в крайна сметка за „обединяването" им. Впрочем в Бенгалия вишнуизмът продължава да се развива - нека споменем в тази връзка Тука -рам (1598-1650), автор на, хиляди религиозни химни за Вишну, - а в Северна Индия не стихва култът Към Рама, възпят великолепно- от Тулси Дас (1532-1623), съвременник на Акбар и автор на прочутото „Езеро на духа", наричано още „Рамаяната на Тулси Дас". Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|