Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Периодизация на индуизма
Ведически период (около 2000-600 г. пр. н. е.) -Откровение и „ариезация" Религиозната литература на санскрит (105), наричана общо веда (знание), е всъщност самото Откровение (шрути, тоест чутото), което ясновидците (рищите) са предали като вътрешна визия на вечната истина или рита (106). За разлика от пророците - пратеници на семитското монотеистично Откровение, рищите, за които не знаем нищо освен имената им и това, че се появяват при всяко начало на „космическа епоха" (калпа), имат по-друга роля - не толкова активна и лична, а именно ролята на „пасивен" свидетел на истината, чиито проводници са. Тук става дума за едно по същество теологично и обредно познание, необхо-дймр за ортопраксията на жертвоприношението или жертвеното богослужение. Каноничните веди са събрани в три книги (самхи- ти): Ригведа - 1028 хвалебствени химна от по четири или осем стиха (станси). Това е най-свещената част от ведите; Яджурведа - жертвени заклинания във вид на къси изречения, които се родеят с ритмическата проза; Самаведа - богослужебни химни. В една четвърта сбирка, съставена в по-късен период, наречена Атхарваведа и стояща малко встрани от трите първи книги, са включени различни магически заклинания и обредни молитви. Още три сборника, създадени след ведите, „до- пълват" Откровението и хвърлят мост между ве-дизма и индуизма: Брахмани - коментари върху свещеното слово под формата на ритуална екзегеза, разяснения относно митологията и жертвоприношенията; Араняки - „горски ръководства", магико-гностич-ни тълкования, предназначени да се ползват сред самотата на горите, когато, навлязъл в четвъртия етап на своя живот, човекът се „абстрахира" от естественото течение на нещата и се „отрича" от тях; Упанишади (подстъпи) - кратки умозрителни съчинения (най-старите и „канонични" са 13-14 на брой) върху идентичността на атмана (азът, его-то - същина на индивидуалното битие) и брах-мана (цялото - тоталност и потенциалност, Абсо-лютът), на микрокосмоса и макрокосмоса. .Ригведата и упанишадите, към които по-късно ще се присъедини и „Бхагавадгита" (поема от 18 песни, съответстващи на глави 25-42 от Книга VI на епопеята „Махабхарата" (107), представляват най-свещената и най-„обработената" част на Откровението, главната опора на индуизма. По време на тази последна ведическа епоха в посочената религиозна литература се използват понятията „брахман" и „атман", самсара" и „карма", „мокша" или „мукти", към които по-късно се добавят и „йога", „бхакти", „самскара" и „пуджа". По-нататък ще се спрем подробно на тези основни и типични за постведическия индуизъм термини. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|