Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Четирите възрасти на човека (ашрама, насочено усилие)
- Стадий на „ученика"
- Стадий на „пенсионера"
| Освобождението - мукти и нирвана
Тъй като всеки човешки живот, включен в кръговрата на преселванията, няма никакъв смисъл сам по себе си освен вечното повторение, независимо дали е „комфортно" (божествено, свойствено на благо-родническите касти) или „некомфрртно" (демонично, животинско, присъщо на обезправените съсловия) състоянието, санкциониращо плодовете на дей-. ността и проявите на волята, животът придобива смисъл само ако е устремен към постигане на тотално освобождение от цикъла на преражданията, на тотално разкъсване на всички връзка, които ско-вават човека. Единствен човекътизмежду живите същества може да постигне върховното разкрепо-стяване, тоталното освобождение, наречено мукти (или още мокша), и то само за себе си, въпреки че някои „лаксистки" течения разпростират това достижение и върху духовните събратя на освободения. Следователно само на човешките души е дадено да се освободят, докато дори безплътните богове, макар да се радват на по-добра съдба, не са в състояние да го направят, защото не са способни да „експериментират" в реалността, през която минава пътят към тоталното освобождение. Тези, които още приживе добиват качеството на освободени, се наричат джйванмукта (живи освободени); иначе казано, макар и освободени,'те трябва да „изгорят" и последните следи от карма-та, преди да навлязат чрез смъртта в състоянието, което не води към прераждане. Невъзможно е да се определи естеството на това състояние, пък и човешкият „опит" не е създал термин за изразяване на „позитивното" състояние при едно тотално освобождение. Трябва да отбележим между другото, че терми- нът „нирвана" (без дъх, угасване), Който определя това състояние и се използва не само В будизма, също не дава ясна представа за вътрешния смисъл на онова, което е обозначено чрез отрицание. Четирите възрасти на човека (ашрама, насочено усилие) Така, както еволюира в потока на преражданията, въпльщавайки се в различни „тела" вследствие на своята дейност или бидейки възнаграден пак бла-годарение на плодовете от деянията си с „безплътна почивка" като бог, човекът претърпява й едва съвсем конкретно развитие в рамките на евоя живот, което се подразделя на четири етапа, стадии, възрасти или състояния на живот. • Стадий на „ученика", посветен на изучаването на Откровението (шрути) под ръководството на наставник. • Стадий на „господаря на дома" - човекът е отдаден на работата си, на своите ритуални за-дължения, семейни грижи и пр. • Стадий на „пенсионера", който се е оттеглил 'от активния живот, но продължава да изпълнява ритуалните си обязаности. • Стадий на „отказалия се", странник без дом и семейство, мъртъв за близките си, свободен от всякакви обредни задължения, загрижен единствено за тоталното си освобождение. Ако трите първи стадия са част от нещо, което може да се нарече нормален живот, предполагащ принадлежност към висшите съсловия на обществото, то изискванията на последния стадий са свързани с толкова категоричен отказ от всякаква дейност, с толкова рязко прекъсване на всички човешки връзки, че е трудно да си лредставим стриктното им спазване в практиката, макар и това да не е рядко явление; общият брой на тези „самотници" или „полусамотници", ако живеят на групи, напътствани от духовни учители (гуру), вероятно възлиза на милиони. Трябва да отбележим все пак, че именно съот-несени с тези теоретични стадии на изминавания от човека път, набожната всеотдайност (бхакти), на „Бхагавадгита", както и йога в качеството й на обединяваща аскеза предполагат възможността той да стане „отказващ се", било като прескочи втория и третия стадий, било „консумирайки" ги пълноценно, тъй като решаващ тук е всъщност самият отказ, а не материалността на съществуването - Дори оставайки сред хората, човекът може във всяка възраст да не е вече част от този живот, да се е отделил от него. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|