Встъпление хомо религиозус
Аз, казва Буда, проповядвам
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Аз, казва Буда, проповядвам как да бъде измъкната стрелата
Подобно на изключително сложна, психологическа задача, която често ни се изплъзва поради сво-ята-изтънчена заплетеност или ла иначе проста и очевидна поука, чиято същност.ни убягва, проповедите на Буда ни удивляват с използването на притчи, предназначението на които е да илюстри-рат изключителната необходимост, полезност и неотложност на това, което трябва да се разбира под пълно освобождение, Път с осем степени, прекъсване на „жаждата" за съществуване. Посредством някаква банална житейска ситуация проповедта внушава незабавно своята възпитателна цел: схвани същественото, остави настрани несъщественото, така се постига освобождението. Този начин-на обясняване на нещата е именно в основата на дзен „внезапността": изведнъж да получиш просветлението за истината поради разочарованието, в което си изпаднал. Ето например притчата за стрелата: ... (Да предположим, че) един човек бил ранен със силно отровна стрела. Приятели и роднини довели при него лекар. Но човекът казал: „Не ще позволя да ми извадите стрелата, преди да разбера кой ме рани, неговото име, от кое семейство произхожда. Не ще се оставя да ми извадите стрелата, преди да узная с какъв лък е изстреляна и как е направен върхът й." Човекът умрял, без да разбере всичко това. Раненият от отровната стрела не е никой друг освен човекът-страдалец (дукха). Онова, което не ge отнася до неговото изцеляване, е излишно. Единствено то е от значение. Веднъж оздравял, човекът трябва да пренебрегне, да захвърли лекарствата, които са му помогнали за това. Както проповядва една друга притча, притчата за сала: -Един човек пътувал. Стигнал до голямо езеро, на което единият бряг бил опасен и страховит, а другият - сигурен и безопасен. Нямало лодка, с която да достигне отсрещния бряг, нито мост, по който да премине. Човекът се замислил: „Това езеро е голямо, брегът от тази страна е опасен и ме обзема страх, но другият е сигурен и безопасен. Няма лодка, с която да се прехвърля до другия бряг, нито мост, по който да премина. Добре ще е да събера дървета, клони и съчки и да направя сал, с който да се добера до отвъдния бряг, като си помагам с ръце и крака." Тогава този човек, о, монаси, събрал дървета, трева, листа, клони и си направил сал, с който да премине на отвъдния бряг, като си помага с ръце и крака. Когато прекосил езерото, той си казал: „Този сал ми помогна много. С него успях безопасно да премина на този бряг, като си помагах с ръце и крака, Добре ще бъде да го взема със себе си и да го нося на главата или на гърба си навсякъде, където реша да ида." Как мислите. О, монаси? Правилно ли е постъпил този човек? .. - Не, Повелителю. - А как е трябвало да постъпи със сала? Той е трябвало, след като премине на другия бряг, да си каже: „Този сал ми послужи добре. Благодарение на него се добрах до безопасния бряг, като си помагах с ръце и крака. Добре ще бъде да го оставя на брега или във водата и да продължа пътя си." Ето как е трябвало да постъпи този човек. Така и аз, о, монаси, проповядвам учение, което прилича на сала, то е предназначено за преминаване, не за носене. А вие, о, монаси, които разбирате, че учението е като сала, трябва да се откажете дори от добрите неща, а какво остава за лошите. Именно поради този съвършен, но все пак мистичен прагматизъм (трябва да отчетем, разбира се, по липса на по-подходяща дума, че пълното освобождение значи много повече от един „обикновен" прагматизъм) Буда доброволно се отказва от всякакви метафизически спекулации, безплодни и илюзорни, защото с тях не можеш да достигнеш „отвъдния бряг", те единствено биха възпрепятствали „откъсването", без което не може да се постигне освобождение. Буда също така отначало отказва да обяснява въпросите, тревожещи неизменно будните умове, като например: вечна ли е вселената или не, краен или безкраен е светът, различава ли се душата от тялото или не, съществува ли Буда след смъртта или не, съществува ли, не съществувайки, или не съществува, съществувайки, и т. н. На тези въпроси няма да пропуснат да потърсят отговор идващите след Буда, сметнали неговата скромност за твърде безмълвна, или онези, които ще се осланят на учения, достъпни само за посветени, достигнали високо стъпало по пътя на освобождението. Но Буда никога нищо „не е крил в стиснатия си юмрук"', ето, скъпоценността е тук, върху отворената длан и всеки може да я види. Така или иначе, не е трудно да разберем, че даже и да оставим настрана метафизическите въпроси, в проповедите на Буда има достатъчно неща, които трябва да намерят своето обяснение, а от неговия пример могат да се извлекат толкова много поуки, че по-нататъшното развитие на учението му буквално „се поглъща" от неговите следовници, още повече, че не е имало - и все още няма - институционна власт, която да го систематизира или възпрепятства. За отбелязване е, че от осемнайсетте школи, съществували по времето на Ашока (около 250 г. пр.н.е.), в началото на новата ера се съхраняват едва две: Тхеравада и Махаяна, към които по-късно се присъединяват китайският и тибетският будизъм (ламаизъм/тантризъм), носещи своите особени белези. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|