Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Буда и бодхисатва
Тази екзистенциално-онтологична типология може да се резюмира накратко по следния начин: 1. Персонификация на природата на всички буди и бодхисатви или Адибуда. 2. От него еманират пет „буди на съзерцанието" или дхянибуди. 3. От тях на свой ред еманират пет „бодхисатви на съзерцанието" или дхянибодх.исатви. 4. От тях пък еманират съответно „пет човешки буди" или манушибуди, от които Сидхарта Гаутама е предпоследният, а Майтрея (Състрадателният) ще бъде петият и последният от нашия космически цикъл. С други думи, Буда Гаутама, „достигнал" чрез паринирвана безличното и абсолютно Адибуда, тъй да се каже върховната Истина и висшата Реалност, всъщност стои, въпреки че е завещал Закона, „по-ниско" от бодхисатвата, който, отказвайки нирваната, продължава, трупайки заслуги на Небето, да ги предава на страдащото човечество, за да го подпомогне по пътя на освобождението. Тази позиция, която няма вече нищо общо с ортодоксалния будизъм Тхеравада, ако и да не се е ползвала с всенародна почит, не изглежда да е създала някакви непреодолими затруднения на ловките метафизици-мистици на великата теория на Махаяна. Напротив. Сред дхянибудите най-известнИят безспорно е Амитабха (Вечна светлина), наричан в Китай Ами-тофо, а в Япония - Амида. Той създава т. нар. „поле на буда", раят Сукхавати („щастливата страна", „чистата земя"), където ще се преродят и ще блаженстват онези, които са го заслужили приживе. В това райско място набожните люде ще достигнат нирвана. Най-известен от дхянибодхисатвите е Авалоки-тешвара (Повелителят, който гледа от Небето). Той е Състрадателният, Милостивият, Съвършеният Спасител, този, когото призоваваш винаги, когато си в беда. Неговото обожествяване често се свързва с това на Амитабха, той бива представян като негова еманация, но даже и само по себе си то е достатъчно мотивирано поради постоянното присъствие на Авалокитешвара в света на хората, в името на които той се е отказал от нирвана. в Китай и Япония е почитан в образа на богиня, не следва да допускаме някаква действителна промяна на пола, no-скоро тук става дума за изключителна пластичност на спасителното присъствие, което според обстоятелствата може да приеме най-различни ликове. Тъй като при китайците и японците състраданието се възприема по-добре, когато се олицетворява от женски образ, в Китай Авалокитешвара се превръща в богинята Гуанин, а в Япония - в богинята Канон. Що се отнася до Майтрея, „човешкият буда", призван да замести Буда Гаутама, за момента той живее на Небето като бодхисатва. Майтрея е преди всичко божество на светлината, водач на душите след смъртта им, утешител-на грешниците и т. н. Неговият култ е .по-слабо разпространен от този на Амитабха или на Авалокитешвара. Хиляди буди и бодхисатви населяват Небето на Махаяна, почти като милосърдните светци на католическото или православното християнство. За нас е достатъчно само да го отбележим мимоходом. Както можем да установим, Махаяна, поемайки пътя на мъдростта и познанието, който ние едва маркирахме поради неговата изключителна сложност и неуловима, изтънчена метафизичност, се определя най-вече като път на любовта и състраданието, твърде сходен с индуисткото бхакти (пре--клонение), тъй като будизмът очевидно е могъл да се разпространи и спечели многобройни последователи единствено превърнат в религия, затрогваща сърцето. Защото ако тенденцията на развитие на индийския елит има предимно мистична и метафизична окраска, тази на китайския - раци-оналистична и хуманистична, а на японския — предимно практична и „поетична", това съвсем не означава, че няма религия без обожествяване, бо-гопочитане и култ. И въпреки че тук се вплитат всевъзможни разкази за чудеса, суеверни обреди и други подобни, които „осведоменият" елит отминава със снизхождение, любовта и състраданието, заложени в тях, докосват всекиго. Във. връзка-с това ще цитираме един малък откъс от „Бодхичария аватара", творба в реторичен стил („навлизане в Просветлението") от големия поет Шантидева (VII в. от новата ера), чиито акценти предават най-добре самата същност на състраданието на бодхисатвата, където азът се загубва, разтваря се във „всички", себераздава се в името на всяко „ти". ... Този, който иска бързо спасение едновременно за себе си и за другия, трябва да овладее ето тази тайна: взаимообмена между собствения аз и другия. Прекомерното себелюбие се бои и от най-малките несгоди: този, който не презира своя собствен аз, както се мрази неприятел, този аз, който в желанието си да победи болест, глад, жажда, убива птици, риби, четириноги и се превръща в неприятел на всяка жива твар, този аз, който за облага или лъжлива слава убива баща и майка и посяга на завещаното от Трите Скъпоценности - Буда, дхарма и сангха, той ще изгори в огъня на ада. Кой разумен човек би милял, пазил или обграждал с грижи тленното си тяло, би съзирал в него нещо друго освен свой собствен враг, камо ли да го почита? „Ако раздавам, какво ще ям?" -Такъв егоизъм ще направи от теб ламя. „Ако изям всичко, какво ще раздам?" -Такава щедрост ще те направи цар на боговете. Нещастните са нещастни, защото са търсили единствено своето щастие. Щастливите са щастливи, защото са търсили щастие за другите. За какво са нужни толкова думи? Доста-тъчно е да сравним глупака, вкопчил се единствено в своята облага, със Светеца, който се мъчи за облагата на другите. Разбира се, няма да станеш буда, нито пък ще се радваш на блаженство в отвъдния свят, ако не замениш благоденствието си за чуждата мъка. Ако не отхвърлиш собствения аз, не можеш да избегнеш болката, така както, ако не се отдръпнеш от огъня, не можеш да избегнеш опарването. И за да успокоя своята болка и болката на другия, се отдавам на другите и ги приемам като мой аз. Аз принадлежа на другите! Такова трябва да е убеждението ти, мое Облагата за всички би трябвало да бъде единствената ти мисъл оттук нататък. Не подобава тези очи, които всъщност принадлежат на другите, да дебнат само за моето благо, нито тези ръце, които всъщност са на другите, да ми служат само за мое добро. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|