Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ако будизмът
- Панкитайска представа за света
| КИТАЙСКАТА РЕЛИГИЯ
Въведение Докато монотеистичните религии възвестяват откровението на Господ чрез пророк, изпратен и вдъхновен от него (или както е при християнството, който сам „идва" като Син Божи), за да съобщи на хората в дадена епоха и на определено място кой е и какво очаква от тях - следователно всеки основател на религия от само себе си следва да е вестител-пратеник на Господа, - то при немонотеистичните религии ситуацията е различна, защото при тях никой не се налага като пратеник на единствения Бог и поради това, че разбирането им за света (по същество религиозно) е толкова пестеливо, та донякъде представлява пречка за подобно събитие. Това, че индуизмът е не;монотеистична религия, се дължи на множество причини, една от които е невъзможността да се персонифицира един-единствен Бог не само по отношение на всички проявления на божественото, но и поради несъвместимостта на понятието за Абсолютното (не-персонифицираното, трансперсонифицираното -нито оличностено, нито неперсонифицирано) с понятието за божествената личност и свобода. Ако будизмът не е религия, въпреки че, както се убедихме, впоследствие става религия, то е, защото Буда не само не се е мислел за основател на религия, изпратен и вдъхновен от Бога, а най-вече защото пътят към Просветлението, който той проповядва, не е творение на никакъв Бог и не изиска никакво божествено съдействие или благоволение. отнася до китайската, религия, особе-ността при нея с тази, че, от една страна, тя продължава, запазвайки без съществени промени, придобития от на,й-древни времена опит, а. от друга-този опит не, прераства в религия, основана от-една личност, проповядваща Словото и призоваваща към вяра. „Небето не говори" е казал вед-нъж завинаги Конфуций и ако Небето дава или отнема небесния си мандат, това е човешко дейс-твие, олицетворени от Императора-Човек,.който всъщност е причината за него. Затова по своята същност учението на Конфу-ций има хуманен и социален характер, докато учението на Лаодзъ е антихуманно, бидейки космическо и мистично. Конфуций и Лаодзъ, независимо е какъв термин ще ги характеризираме - философи, мъдреци, мистици, - въобще не са основатели на рели-гия, въпреки че впоследствие са били канонизира-ни и заедно със своите учения са- били почитани и въздигнати в култ. Това е всъщност причината, поради която китайската традиция винаги стриктно е правила разлика между философските конфуциански, даоист-ки и даже будистки учения (дзя) и религиите (дзяо), носещи тяхното име. Фактът обаче, че китайската религия успява да асимилира и хармонизира донякъде елементи, които на пръв поглед са несъвместими, изцяло доказва способността й да примирява твърде различни вярвания и обичаи, колкото и в малка степен да успяват някои от тях да се включат в пан- китайските дадености (както ще се убедям в следващия раздел): Дао (първопричината), Небето (Тиен, Всевишният), двойката символи ин-ян (космическият дуализъм), системата на универсалните съответствия („петте елемента") и не на последно място - синовното уважение и почитта към предците. Независимо че схващанията на Конфуций и Лаодзъ са антиподи в много отношения и че будизмът и култът към предците си противоречат, това не е попречило на китайската религия да ги постави редом, да ги асимилира и съчетае хармонично. Може да се каже, че образованите личности (конфуцианците), а те са били „родените" функционери, признати от държавата, натоварени с мисията да насаждат смисъла на ритуалността като част от държавния и социалния ред, не хранят доверие към „народната религия", в която съзират или безредно струпване на суеверия и прекалена набожност, или „мистично движение", способно да конкурира държавата. Що се отнася до народните маси и духовници-те-„дисиденти", не е за учудване, че сковаващата бюрократична система на социалния конформизъм не е в състояние да отговори на техните въжделения за „мир", ако сумираме всички семантични пластове на това понятие: социална справедливост и хармонично съвместно съществуване (за народа), единяваща ведрина на духа и „естествена спонтанност" (за мистика) и т. н. Следователно, от една страна, съществува държавна религия, изградена на основата на ритуалността, гражданския дух и хуманизма, тоест на конфуцианството, а подмолно се разпространява една друга, народна религия, където владее духът на общността, на космическия натурализъм, тоест на даоизма, ала както едната, така и другата не разграничава ясно социалното от религиозното. Докато държавното религиозно мислене признава порядъка на нещата дори когато той търпи промени, перипетии, реставрации, другото - недържавното, борейки се по инерция (а понякога чрез революция) срещу държавния бюрократизъм, следва с упование течението на нещата, като същевременно изковава свои собствени вярвания и солидаризиращи принципи (братската солидарност по хоризонтала има превес над подчинението по вертикала). , От това хилядолетно разминаване ни липсват твърде много елементи и събития, от една страна, поради стремежа на официалната историография да потули народната религия, а от друга - поради нейния таен, скрит, локален характер, но все пак на едно определено ниво държавната и народната религия се сливат в един и същи тип мислене - синтетично, натуристично, народностно, йерархично. Всъщност, както съществува - независимо от множеството различия - паниндийско мислене, възприемащо като „очевидни" калпата (космическите ери); кармата (действието в неговата причина и следствие), самсарата (трансмиграцията, свързана с кармата), освобождението (мукти), нирваната и даже може би брахмана (Абсолюта), така можем да говорим и за панкитайско мислене, приемащо като „очевидни" априори същите дадености. Именно поради това, че съществува едно определено китайско „мировъзрение", достатъчно значимо и богато по съдържание, синтетично и гъвкаво, способно да обхване в дълбочина и дори да надхвърли всяка практика, държавна или религиозна, великата китайска цивилизация има своето продължение, което се дължи не по-малко и на способността й (можем да я наречем синкретич-на, но не в отрицателния смисъл) да асимилира чужди елементи и да съчетава противоречиви компоненти в едно хармонично цяло. Вместо да обясняваме китайския марксизъм, за който е твърде рано да се каже дали ще оцелее нещо от него, или тенденцията на поевропейчва-нето (феномен, валиден за цялата планета), чиято многопланова амплитуда обрича на неуспех всеки опит за проучване, по-добре да разгледаме конфу-цианско-будистко-даоисткия синкретизъм с неговата религиозност, свидетелстващ най-добре за способността хармонично да се обединят под тайната егида на съществуващия религиозен фонд (народен даоизъм) конфуцианството и даоизмът, както и да се покитайчи чуждият принос, в случая будизмът. Като пример за това покитайчване можем да дадем бодхисатвата Авалокитешвара, който се преобразява в богинята Гуанин, или махая-нистката медитация (дхяна), превърнала се в чан (на японски дзен), антиконформистко течение, твърде близко до даоизма на Джуандзъ. Докато будизмът е трябвало да напусне Индия поради неприемане на една от ключовите концепции на индуизма, тази за тъждеството между ат- -мана и брахмана, и поради отхвърлянето на всякакво ведическо и постведическо Свещено писание, за да се разпространи извън родното си място (Индия) - в Цейлон, Югоизточна Азия, Китай, Корея, Япония, то конфуцианството и даоизмът формират двете контрастни крила на китайското мислене и битие. Това, че будизмът - като нова, чужда религия -познава своя звезден миг в Китай, макар да е подлаган и на гонения, и че в края на краищата е покитайчен, без да измести обаче конфуцианството и даоизма, се дължи на факта, че той привнася в китайската душевност нещо, което даоисткото учение е могло без никакви затруднения да приеме и развие, а конфуцианството - да приспособи, включвайки го в рамките на синовната почит и погребалните ритуали. Ако християнството, тази също чужда религия, не успява нито да се внедри (136) в Китай, нито Да стане част от китайския религиозен синкрети-зъм, това е, защото-то е твърде различно. Никак не е сигурно, че ако Рим беше приел култа на предците като неидолопоклоннически, то християнската представа за единствения Бог, персонифициран, въплътен и спасител, и китайското гледище за Небето - безлично, безсловесно, яевъплъти-мо и безчувствено начало принцип), можеха да бъдат примирени. Несъмнено в култа, който образованият китаец отдава на Небето, няма никакво ядолопоклонни-чество, но това не е достатъчно, за да има монотеизъм, както, не, е, достатъчно да има монотеизъм, за да се избегне всякакво идолопоклонничес-тво, всякакво монопоклонничество. Никой не би могъл да знае дали е възможно да се преодолее непроменяемостта на китайското религиозно мислене, за.да се доближи то до християнското, или, иначе казано, да се смекчи непреклонността на .християнското религиозно мислене;, за да намери допирни точки с китайския религиозен мироглед. Изглежда, че тяхната взаимна непроницаемост съвсем не се дължи на словесни (понятийни) раз-минавания, а на различия в схващането за света и човека, които не се изчерпват с противоречия от нравствено или ритуално естество, обикновено не-водещи до сериозни разногласия между човеците -братя.
Панкитайска представа за света Тук нямаме възможност да проследим историята на формирането на конфуцианско-даоистко-будис-ткия синкретизъм, характерен, ако не за китайската религия, то поне за китайската религиозност. Това е задача на специалистите. Ние можем само да се опитаме да разясним китайската представа за света, тъй като китайската религия не може да бъде изложена чрез никакво кредо, никаква догма, никаква вяра, никакво свещено писание, никаква теология, нито пък познава някакъв свой създател или пророк - обичайните категории, когато говорим за религия. Тази представа за света се изгражда със следните ключови понятия: Дао („управляващото начало"), взаимодействието ин-ян, природните съответствия (петте елемента, 64-те гадателки хек-саграми), Небето (Тиен). На базата на тези кардинални понятия (и на още няколко производни) се развиват както философските школи, така и религиозните течения, независимо че що се отнася до религиозната практика, тя се основава най-вече на магико-прагма-тична и обожествена представа и се изразява в ритуали, извършвани от монаси даоисти и монаси будисти в служба на една „поръчка", изхождаща не само от народа и традицията. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|