Бодхисатва
Докато Буда с „Просветленият", бодхи-сатва е „онзи, който е в състояние на Просветление". В известен смисъл може да се каже, че Буда, след Просветлението си, тъй като поставя на заден план своя-та паринирвана (окончателно угасване, без прераждане), за да задвижи Колелото на Закона и да открие прозрението на „отказалите се", също е бил по време на проповедническата си дейност бодхисатва.
Ако истината е вечна, несътворима, абсолютна, това не означава, че нашето „знание" за нея не може да нараства. С други думи, неправилно и недостойно е да се замрази едно учение, каквото и да е то, даже и на Буда Гаутама, на стадия, до който е достигнало в даден момент.
Поради тази причина будизмът Махаяна се определя като Голяма колесница (маха-яна), а будизмът, Тхеравада - като Малка колесница (хина-яна), характеризиращ се с ограниченост на средствата за освобождение както поради стеснен кръгозор, така и поради преследваната цел: нирвана само за някои монаси.
Още в началото Махаяна поема най-малко три посоки: Буда е повече от словото, което му се приписва (откъдето и схващането за будистичността, според което всеки буда е само момент на „въплъщение); Буда е казал повече от това, което се твърди, че е казал (откъдето и прибягването до езотеризма, до несекващата устна традиция, предаваща автентичното елово от посветен учител на посветен ученик); Буда е нещо много повече за хората, не само водач, посочващ Пътя.
Всъщност ние всички сме с буда-природа (будистичността е у нас), но не го осъзнаваме; за да, го узнаем (да получим Просветлението), трябва да разберем всемирната пустота и илюзия и да схванем, че самсара и нирвана са двете страни на една и съща монета. След като това стане, за всеки, който го е приел, всички пречки отпадат, всяко същество, „осъзнало" своята будистичност, увлича и другите, „просветлява" ги, за да ги приобщи към подобно виждане-разбиране.
Бодхисатва е именно този човек, мирянин или даже монах, който не си постав'я за цел собственото спасение, а след осъзнаване на своята будистичност посвещава живота си на това да я преда-ва на другите, да им помага чрез нея, да ги накара
да усетят спасителния й аромат, тъй като будистичността е аромат, който не може да не се раз:-проетрани и по някакъв начин да не вдъхне другиму плодотворно дихание, да не пробуди неговата будистичност.
Докато Буда, тъй да се каже, „угасва" в будистичността, бодхисатвата, озарен от своята, не гасне и не се приближава към угасването (нирвана, паринирвана), а се поставя в услуга на хората и с доброжелателство и мъдрост помага за тяхното освобождение.
Въпреки че е „по-малко" от един буда, бодхисатвата е „повече" от буда-водител, който наисти-на посочва Пътя, но оставя всекиму тежестта де го премине сам. А бодхисатвата е като „лодкар". Той помага на човечеството да премине на отвъд* ния бряг и докато има хора, които чакат да бъдат прехвърлени, бодхисатвата ще отказва да достигне нирвана, да премине самият той на другия бряг.
Бодхисатвата отлага „практическото" достигане на нирвана, за да даде шанс на цялото човечес-тво, което не знае, че той бди за спасението му.
Твърде сложни са „връзките" между будите и бодхисатвите и признак за това е съществуването на една екзистенциална и онтологична типология, която ги структурира. За повечето вярващи алфата и омегата на будистичността се подхранва от благоговението пред техните обожествени образи, населяващи всемира.
Сподели с приятели: |