Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Махаяна, или Голямата колесница
| Тхеравада
Дотук, макар и лаконично, представихме изключително Тхеравада, или учението на предците - доктрина, която в основата си (Четирите благородни истини) и с паниндийските понятия за карма, самсара и нирвана е също така част от Махаяна. Нека още веднъж родчертаем нерелигиозния характер на будизма Тхеравада, който не допуска обо-жествяването на БуДа, нито му отрежда друга роля освен тази на водач или пример за подражание., тъй като и най-простият монах може да постигне нирвана със собствени усилия. Защото, ако Буда посочва Пътя, то би трябвало всеки сам да го поеме, Й пак ще изтъкнем задължително монашеския характер на Тхеравада, която може да се разбере единствено, изхождайки от манастирската действителност, от начина на живот на мъжете „без дом", дирещи нирвана. За миряните тези монаси са проповедници на Благата вест за Закона и примери за подражание. Именно затова монашеската общност в широкия смисъл на понятието включва и монаси, и миряни, тъй като миряните с милостиня и дарения придобиват заслугата за бъдещо прераждане, като подсигуряват издръжката на монасите и предоставят условия за проповедите им (места, книги). Съвсем различно стои въпросът с Махаяна, където монашеският живот загубва значимостта си, защото, както ще видим по-нататък, бодхисатва, „лодкарят", е бил мирянин. Накрая, вместо да изброим няколко монаси скитници и мислители от течението Тхеравада, обогатили мисълта на Буда със собствените си коментари и виждане за нещата, ще се спрем на една личност, струва ни се, далеч по-достойна за внимание, а именно император Ашока (273-236 г. пр.н.е.), който приема будизма, обхванат от угризения на съвестта, породени от масовата сеч и заточения, съпътстващи неговите военни завоевания. .Станал будист, но не като монах, а като религиозен мирянин, дирещ Тройното убежище - в Бу-да, в Закона (дхарма) и, в сангха.(130), Ашока не само спира да воюва, да ходи на лов и да се забавлява, но и разпространява духовното послание на будизма както в огромната си империя (цяла Северна Индия и част от Южна), така и в съседните земи (131). Силно желаейки да пребъде, повелята за нена-силие (ахимса), съчувствие, уважение и търпимост, Ашока заставил своите поданици да я гравират навред в грамадната империя по каменни стени и стълбове. Това са прочутите надписи, или едикти на Ашока. Еди»от тези надписи (18-ият) свидетелства за угризенията и погнусата на императора от миналите военни подвизи преди посве-щаването му в будизма. Трябва да отбележим, че тези писмени паметници не съдържат и намек за Четирите благородни истини или за нирвана, което потвърждава светския, следователно всеобщ, но най-вече индуски характер (с верността си към съсловието предопределение, свадхарма) на императорския завет, проповядващ любов към човечеството, доброжелателство, а не пълното освобождение, което като монашески идеал набляга най-вече на търсенето и „съзерцанието", изискващи друга опора и други последователи. С мъдрост и благородство се открояват следните редове от едиктите: Забранено е да пожертваш живия, като му отнемеш живота... Велико е въздържането да убиваш живи същества, добро е въздържането да Прахосваш добре е да се задоволяваш с малко... Владетелят... повелява всички 'школи да живеят свободно, защото те проповядват обуздаване па чувствата и пречистване на душата. Отдавай почит на всяка школа при всеки удобен случай. Така величаеш своята школа, като в същото време отдаваш заслуженото на другата. Ако постъпваш другояче, вредиш както на своята школа, така и на другата. Събирай се със сродни души, за да слушате заедно Закона и да му се подчинявате. Всички хора са мои деца. И както за своите деца желая да ги постигне щастие и на този, и на онзи свят -така желая това и за всички хора. ... и нека считат за победа единствено победата на Закона. Един век по-късно, към 150 г. пр.н.е., индо-гръц-кият цар Милинда завоюва част от Северна Индия. Той дискутира с будисткия монах на име На-гасена, като му поставя „коварни" въпроси, на които монахът отговаря ловко, служейки си със сравнения и притчи. Оживеният диалог между повелителя, и монаха дава материал за произведението, известно под името „Въпросите на.Милинда", което, въпреки че не е каноническо, напомня будис-тки катехизис. Двата откъса по-долу илюстрират най-добре това. - - Искаш ли, Почитаеми, да спориш с мен? -Ако ще спориш като мъдреците - да, но ако ще спориш като владетелите - не! - Как спорят мъдреците? - В спора се запалваш, разтоварваш се, отправяш или търпиш критика, ту единият от спорещите взема връх, ту другият, и мъдреците не се гневят от това. Така спорят мъдрецитъ. - А как спорят царете? - Цирете налагат своето мнение; aкo някой им противоречи, те заповядват да го набият с пръчки. Така спорят царете, - Аз ще споря като мъдрец, а не по царски. Нека Ваше Преподобие спори с мен свободно, като с религиозен човек, послушник или манастирски служител. Не се страхувайте, -Така е добре, махараджа. - Нагасена, този, които не трябва да се прероди, знае ли го? -Да, знае го. - Как го узнава? - Узнава го, тъй като изчезва причината и условието за прераждане. -Дай ми пример. - Представи си един селянин, който, след като е изорал нивата, засял и събрал зър- престава да оре и сее, a само яде му остава, или го продава, случая. Този селянин знае ли, че хамбара му няма да се напълни? - Знае. - Откъде? ~ Изчезнала е причината, благодарение на която хамбарът му се пълни с жито. - Така и този, който не трябва да се прероди, знае, че това няма да стане, за-щото причината и условието за прераждането му са изчезнали. Махаяна, или Голямата колесница След като отделихме твърде голямо внимание на общата философия на будизма, не ще имаме възможност да отдадем полагаемото на Махаяна, течение, което допринася немалко за развитието на будизма ,с текстовете си,.отличаващи .се.със съвършена изтънченост, центрирана най-вече върху понятията за пустотата (нищото) и за будистич-ността. Така че ще се ограничим главно с нейната „практическа" специфика: понятието за бодхисат-ва и новото схващане за спасението, което произтича от него. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|