Встъпление хомо религиозус
Китайски, японски и тибетски будизъм
Изтегляне 1.39 Mb.
|
| Китайски, японски и тибетски будизъм
Китайски и японски будизъм Не можем да не споменем, поне е няколко думи, за будизма в Китай, Япония и Тибет, независимо че що се отнася до китайския будизъм, ще имаме възможност отново да се върнем към него в раздела, посветен на китайската религия. Но вместо да се нагърбваме с непосилната задача да ги представяме повествователно, ще предпочетем нагледността на една сравнителна таблица за Китай и Япония, придружена от няколко кратки бележки върху тибетския будизъм. Всъщност таблицата изтъква: 1. Факта, че будизмът както в Китай, така и в Япония е бил изцяло махаянистки с добавка от тантристки елементи в различно количество в зависимост от епохата. Тантризмът Съвкупност от практики и възгледи от индийски произход със силно изразен езотеричен характер, ту символно натоварени, ту сурово реалистични, подчертано бунтарски, които слагат своя отпечатък както върху индуизма, така и върху будизма Махаяна. Целта на тези практики и умозрителни построения е да се постигнат освобождаване посредством сила и сила - посредством освобождаване, разбирайки под сила присвояване на сексуалната женска енергия, сливайки се чрез жената с божеството, тоест на животворящата енергия на жената и опустошителната (всяваща ужас) сила на божеството. За постигане на същата цел (придобиване на мощ, енергия и освобождаване) тантризмът си служи с магически и езотерични формули или мантри. Оттук и името Мантраяна, или Колес-: нйца на мантрите, дадено на тази форма на будизма - за разлика от Махаяна и Хинаяна, -съществуваща в чисто състояние единствено в Тибет и Непал. Тези мировъзрения и практики, водещи началото си от ведите и упанишадите, а може би и с неиндийски произход, достигат своя разцвет през V-VIII в. в Непал, Бенгалия, Кашмир, Тибет, а после в Китай и Япония, като завладяват малки групи посветени, но оказват влияние и върху коренното вероизповедание дотолкова, че както съвременният индуизъм, така и съвременният будизъм са малко или повече тантристки или „тан-тризирани". За това свидетелства култът към „страховитите", „заредени с енергия" богини или богини-спасителки и значението, което се приписва на сливането (сексуално-символично) като извор на освободителна, космическа енергия. 2. След Х в. в Китай започва залезът на будизма, който обаче продължава да се разтваря в мисленето, религията и китайското изкуство до такава степен, та може да се каже, че съществува „китайска религия" под формата на Конфуцианско-будистко-даоистки синкретизъм. 3. Първоначално в* Китай, а после в Япония се появява ново течение, което отхвърля всякакви текстове, всякакво заучаване и изучаване, всякакъв аскетизъм, всякакви ритуали с цел постигане йа „внезапно просветление" (или според някои „постепенно") чрез всевъзможни въпроси, отговори, жестове и пози, където парадоксът съперничи с непредвидимото, смущавайки трезвомислещите. Това течение се нарича чан (на китайски) и дзен (на японски). 4. Будизмът, след навлизането му в Япония, придобива нов живец, жизнеспособност. Япония меж-дувпрочем е страна, където понастоящем се намират едни от най-изявените представители на бу-дистката мисъл. Като се изключат отделни периоди на политическо напрежение; будизмът винаги е съществувал в симбиоза с шинто*, което несъмнено се дължи на изключителната способност на Махаяна да приобщава към себе си различни божества, от които да моделира бодхисатви, както и на японската природа, стремяща се към хармония и ред, без прр все това да се притеснява от известен „рела-тивизъм" или неопределеност.
Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||