Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Религиозен даоизъм
| (1) Истинският Път не е постоянният Път.
(2) Истинските думи не са постоянните Думи. (1) Дао, което може да се назове, не е постоянното Дао (чандар). (2) Име, с което се назовава, не е постоянното Име ,(чан мин). (Г) Пътят, който може да се определи, не е вечният Път. (2) Името, с което може да бъде назован, не е постоянното Име. (1) Даото, което може да се изрази, не е вечното Дао. (2) Името, с което може да се назове, не е вечното Име. Не ни остава нищо друго, освен да приканим интересуващия се читател да прочете Джуандзъ и Лиедзъ;; техните произведения изобилстват от анекдоти, притчи и абсолютно смущаващи разкази, които обаче са единственият начин да се проникне в даоизма и да се вкуси от него. Като въведение бихме могли да предложим това кратко „резюме", твърде сухо, за съжаление. — Дао няма форма, граници, име; то е непознаваемо и неназовимо. - То е главно онова, „което го няма" (у). - От онова, „което го няма", се ражда това, „което го, има" (йоу), тоест десетте хиляди неща (природа, светът), към които човекът принадлежи. — Иманентно в това, което „го има", Дао е „май-ката на света". - Неговата еила (дъ) ражда редуването и съче-танието на ин (мрака) и ян (светлината), от което произлизат Небето и Земята, животът и смъртта и т. н. - Човекът не трябва да се намесва в хода на нещата и да възпрепятства по този начин естествената спонтанност на природата (дзъжан), на не-действието (уей у уей, „действие без действие"). - Нагаждайки се към пустотата (у) на Дао и към не-действието на неговата сила (дъ), човекът, тъй да се каже, се връща към Дао. При подобна постановка се оправдава и същевременно се извлича и най-доброто, и най-лошото: едно естествено, толерантно дистанциране и уважение към пътя на всеки, едно „учено незнание", едно нагситено бездействие, често пъти по-резултатно от объркващото, дребнаво и грубо вмеша-телство, някакъв мистицизъм, способен да се при-годи към всичко, един ведър квиетизъм, който и смъртта не може да смути... на също и едно дълбоко отричане от културата, от нейното духовно и социално посредничество, постоянно-нарушаване на правилата, безнравственост, която би била оправдана от самата последователност на нещата (защото, ако е дошъл часът на престъплението или войната...): Който отрича самата идея за култура и възхвалява някакъв вид висш „натуризъм", приписван на Великото цяло, е подвластен на изкушението да се изравни с него - подражавайки именно на неговата спокойна, „дива" и спонтанна сила, - както и на копнежа да проникне в тайната на неговите „успехи", за да постигне своето, лично дълголетие, даже безсмъртие, неуязвимост. Така се появява- магико-религйозният даоизъм, който се разграничава от философския, „просветен" даоизъм и дори претендира за други предци-основатели и „еклезиални" форми, но това не го прави по-малко свързан с него. Религиозен даоизъм_____________ Докато „просветеният" даоизъм е космически, ин-дивидуалистичен, антиконформистки, импулсивен, мистичен и елиптичен, то религиозният даоизъм е колективен, „месиански", магически и организиран. Разбира се, те не се взаимно изключват напълно, но все пак съдбата на религиозния даоизъм следва други пътища на развитие. Всъщност в религиозния даоизъм Лаодзъ е обо-жествен под името Тайшан Лаодзюн (Върховен По-велител на Дао) било като един-единствен Бог, било като част от божествената йерархическа триада, в която той олицетворява Дао, тъй като е осенен от откровение за Свещените писания и е спасител на човеците. Но през II в. от новата ера Джан Даолин основава даоистката религия като „единствена и правилна" и става първият Небесен учител Тиеншъ (145). Тази религия е наречена също сектата на Петте крини, тъй като всеки привърженик трябвало да внесе пет крини ориз, за да се приобщи към нея. Тя се е запазила до днес чрез наследствен патриархат и сегашният й „Небесен учител" е шейсет и четвърти поред. Като отдава значение най-вече на телесното и духовното оздравяване на човека, даоистката религия набляга предимно на изповедта, покаянието и на методите за продължаване на живота чрез подхранване на „живителния дъх" с помощта на различни храни и' определени упражнения, с цел да се запази „Едното". Даоистката църква, макар силно „бюрократизирана" както в духовен и психологически аспект - от цял пантеон външни и вътрешни божества, така и в земен план - от сложна поредица тайнства, no-скоро приема социалната действителност такава, каквато е, отколкото да се стреми да й въздейства. Същностната й роля се изразява най-вече в това да разкрива пред всеки, достигнал стадия на посвещаването и зрелостта, естествения ход на нещата (дзъжан), съответствието между елементите и скритите сили на битието, взаимодействието между ин и ян, а не да упражнява някаква намеса. Като народна религия, каквато всъщност никога не е преставала да бъде, даоистката религия отдава голямо значение на нравствените добродетели и на синовната почит, тъй като те ни приближават до Дао, колкото и малко да са сходни със скритите енергии. Всъщност става въпрос за една твърде сложна религия, едновременно гностична и практична, чието разбиране за житейска дисциплина държи сметка за нуждите и обичаите на местните общности, чиито привърженици прибягват както до магьосничество и амулети, так и до приношения на боговете и на душите на умрелите, В тези общ-ностй продължава търсенето на езртеричното познание като извор на сила и сияйна светост. Да споменем мимоходом даоистката „секта" на Жълтите забрадки, която почти по времето на Петте крини вдига народа на бунт в осем провинции на империята и за малко да свали династията Хан (206 г. пр. н. е. -220 г. н. е.). Нейната месианска доктрина е Даото на Великия мир (Тайпин Дао), възвестена с „Книга за Великия мир"(Тайпинд- зин). Тази оекта е изчезнала, но не се знае дали под-молно, някъде в непроницаемите социални "дълбини не се тай все още политико-религиозно „месианско" стремление, подобно на Онова, което е вдъхновило антизападното въстание на „Боксерите" (1899-1901) или Тайпинското въстание (1851-1864), Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|