Встъпление хомо религиозус
Изтегляне 1.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „всеобщо състрадание".
| Тибетски будизъм
Будизмът присъства в Тибет от VII в. в своята махаянистична разновидност, обогатена с тантрис-тките - Мантраяна (Колесницата на мантрите), и Ваджраяна (Диамантената колесница). Въпреки широкото си разпространение, наложено всъщност от царската власт, будизмът се сблъсква с противодействието на местната религия на духовниците и шаманите (133), за която обаче разполагаме с твърде недостатъчни сведения. Независимо от това и тук, както навсякъде, будизмът възприема елементи от културата и обичаите на страната, които понякога се оказват диаметрално противоположни на същността му, в резултат на което се оформя тибетско-будистки синкретизъм: През X-XI в., след период на неяснота и различни отклонения, големият реформатор Атиша (982-1054), индийски монах, проповядващ Махаяна, възстановява монашеската дисциплина, запазвайки тантристкото учение за най-близките си сподвижници, според една йерархична степенува-ност, характерна за тибетския будизъм: Махаяна е предназначена за хора от средно ниво, докато тан-тризмът е бързият, царският път, предопределен само за личности, надарени с изключителни умствени и духовни способности, което е белег за елит-ност, своего рода богоизбраност, за някакво божествено превъплъщение или за бодхисатва. Като последовател на Махаяна-той е Инициатор за обожест-вяването на Авалокитешвара, смятан оттогава за всепризнат закрилник на Тибет, на който всички Далай-лами (134) ,са превъплъщения. Като тантрист Атиша е и създател на мантрата (магико-молитвена формула) Ом, мани падме хум, която обикновено се „превежда" като: Ом, драго- ценността в сърцето на лотоса (135), вездесъща в Тибет формула, която не слиза от устата на ти- бетците и може да .се прочете върху скални отломъци и знамена, неизменна част от молитвениците на тибетските будисти, мантра, повтаряна навред и непрестанно, хиляди пъти произнасяна и изписвана. През XIV-XV в. вторият голям реформатор Тцонг-Кха-па (1357-1419) поддържа строгото спазване на монашеските правила, но в малко по-смек-чен вид и Тибет бързо се превръща в място, където управлява духовенството (теокрация) и където от XVI в. насам духовната и светската власт се предава от един Далай-лама на:друг. Това статукво се запазва до попадането на Тибет под китайс-ко владение през 1950-1959. Макар и да съществуват множество учения (гледни точки) и манастири в Тибет, които дават превес ту на изучаването на Махаяна, ту на тант-ризма, не бива да забравяме, че по същество тибетският будизъм не се различава от Махаяна (и даже от Хинаяна), защото той също приема Четирите благородни истини, както и основополага-1' щите понятия самсара, карма, нирвана, а и на^ божният мирянин твърде малко се е интересувал от споровете между школите. Поради своя езотеризъм и тантристки уклон, обогатен от местния шамански фонд, с посвети-телския си и гностичен характер и със специфич-ната окраска, която му придават превъплъщенията на великите лами (гуру), тибетският будизъм е един обособен свят, още повече, че Тибет с „извисеното" си географско разположение и суровия климат в известен смисъл «изолиран от света въпреки контактите с Индия и Китай. Изглежда, не без основание будистките предания твърдят, че Буда.след просветлението си е трябвало да води жестока душевна борба със себе си, преди да вземе решение да задвижи „Колелото на Закона" и да възвести Благата вест, до такава степен то му се е струвало несъвместимо с жаждата за съществуване, така присъща на човека. Пак според преданието Буда предвиждал, че учението му, предопределено да остане чисто в продължение на хиляда години, ще бъде такова само петстотин поради компромисите, които бил принуден да направи, като приел, че и жените могат да участват в сангха. Това означава, от една страна, да упорстваш в състраданието си към хората без наивни надежди, а от друга - да познаваш до болка .несъвършения характер на човешкото съществуване. Несъмнено, оценявайки тази наивна „жажда", както и човешкото несъвършенство, будизмът се превръща във велика школа за състрадание и толерантност. Състрадание към човека, за когото е така мъчително да се откъсне; от копнежа си да съществува, и търпимост към илюзорните пътища, които той не може да се въздържи да не поеме, но по които, стъпка по стъпка, ще напредва в знанието за самия себе си, давайки си сметка същевременно за техния илюзорен и ефемерен характер. Независимо от всички спорове между школите и теченията, които съставляват будизма или са били повлияни от него в някаква степен, независимо от компромисите, които той допуска, както и от привкуса на синкретизъм, ако трябва с една дума да го охарактеризираме и от позицията на тези, които вътрешно го изживяват, и на онези, които са странични наблюдатели, смятам, че е най-справедливо да го наречем „всеобщо състрадание". Без съмнение будизмът заслужава тази оценка най-вече поради, а не въпреки, безпощадната истина, до която достига, а именно преходността на хората и нещата. Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|