Трансцеденция на седемте тела

Трансцеденция на седемте тела

Думите могат да се преведат, като се обърнете към източници, в които не сте търсили. Юнг е много по-добър от Фройд в навлизане отвъд рамките на повърх­ностното съзнание, но и той е само начинаещ. Затова може да научите повече от антропософията на Щайнер, от теософските съчинения "Тайната доктрина" и "Разбулената Изида"на мадам Блаватска, от работите на Ани Безант, Летбитер и полковник Олкът. Известна предста­ва може да добиете от доктрините на розенкройцерите. Западна е и великата традиция на магията и алхимията на Хермес Трисмегист, както и тайните писма на есеите - братство на херметици, инициирало Христос. От по-съвременните - Гурджиев и Успенски също могат да бъдат полезни.

Това, което ви говорих, се опитах да го изложа с вашата терминология. Употребих само една дума, която не е от западната терминология - нирванично тяло. Ос­таналите шест термини - физическо, етерно, астрал-но, ментално, духовно и космическо, нямат индийски про­изход. Те принадлежат на Запада. На Запад никога не са споменавали за седмото тяло, не защото там не е имало хора, които са го познавали, а защото седмото не се поддава на описание.

Ако тези термини са сложни за вас, наричайте ги просто "първо тяло", "второ", "трето" и т.н. Описвайте ги без термини. Самото описание е достатъчно, терми­нологията не е съществена.

Към тези седем тела може да се подходи от раз­лични страни. За сънищата може да се използват терми­ните на Фройд, Юнг, Адлер. Това, което те наричат съз­нание, всъщност е първото тяло. Подсъзнанието е вто­рото, не съвсем точно казано, но достатъчно близко. То­ва, което те наричат колективно неосъзнато (безсъз­нателно), е третото тяло, но пак не е точно, а само приб­лизително.

Ако няма общи термини, може да се създадат но­ви. Дори е по-добре, защото новите термини не носят стари, странични нюанси в значението си. Когато се употребява нов термин, той става по-значим, тъй като не носи предишните асоциации и се усвоява по-дълбоко. Затова без страх създавайте нови слова.

Етерното тяло е свързано с небето и пространство­то. Астралното е най-малкото, сукшма, последното, атомът, след който изчезва материята.

Менталното не е трудно да се обясни, духовното -също. Космическото също не представлява трудност.

После стигаме до седмото, нирваничното. Нирвана означава пълно прекратяване, абсолютна пустота. Не съществува даже семето, всичко е изчезнало. В превод означава "угасване на лламъка". Пламъкът е угаснал. Светлината я няма. Не си задаваме въпроса, къде е отишла. Тя просто е престанала да бъде.

Нирвана означава пламък, който е угаснал. Няма го никъде или е навсякъде. Няма определено място на съществуване, няма определено време или момент на съществуване. Нирвана е самото пространство, самото време. Може да е битие или небитие, няма значение. Тя е навсякъде, затова може да се използва и едната и дру­гата дума. Ако е някъде, не може да бъде навсякъде, ако е навсякъде, не може да бъде някъде, затова никъде и навсякъде означават едно й също. За седмото тяло се на­лага да се ползва думата нирванично тяло, защото няма по-подходящо слово.

Сами по себе си думите са без значение. Само преживяното има значение. Ако сте опознали донякъде някои от тези седем тела, казаното добива смисъл за вас. Има различни методи, които могат да ви помогнат да опознаете всяко от тях.

Започнете от физическото и тогава ще ви се открие всяка следваща крачка. Щом почнете да работите с пър­вото тяло, ще добиете представа за второто. Затова за­почнете от физическото. Усещайте го, осъзнавайте го във всеки момент. И не само външно. Тялото може да се усеща и отвътре. Аз усещам ръката си такава, каквато я виждам отвън, но имам и вътрешно усещане за нея. Като си затворя очите и не я виждам, остава вътрешното усе­щане, че там нещо има. Осъзнавайте тялото си не само такова, каквото го виждате отвън. Очите няма да ви за­ведат вътре. Вътрешното чувство е съвсем друго.

Когато за пръв път усетите тялото си отвътре, ще разберете какво е да си вътре в тялото. Като го виждате само отвън не може да узнаете тайните му, защото поз­навате само външните му очертания, както го виждат другите. Ако виждам тялото си отвън, аз го познавам такова, каквото го виждат другите, а не каквото е за мен. Вие виждате ръката ми и аз я виждам. Това е нещо обек­тивно. И вие, и аз я познаваме еднакво. Но по този на­чин ръката не може да се опознае вътрешно. Тя е стана­ла обществена собственост. Познавате я, и аз я позна­вам.

Само като я видя отвътре, тя ще стане моя, а това не може да се сподели. За вас не е достъпно моето усе­щане за ръката ми отвътре. Само аз го познавам. Тялото, което познаваме, не е нашето тяло. То е обективно и познато на всички. Лекарят може да го изследва в лабо­раторията си, но това не е вашето тяло. Само личното знание може да ви води навътре, общодостъпното не може. Ето защо нито физиологията, нито психологията, занимаващи се с наблюдения отвън, не довеждат до опознаване на вътрешните ни тела. Опознато е само фи­зическото тяло.

От това са възникнали много дилеми. Човек се чувства прекрасен отвътре, но ние можем да го прину­дим да повярва, че е уродлив. Ако всички до един счи­таме, че е такъв, на него също му се налага да се съгласи с нас. Но никой не се усеща гаден отвътре. Вътрешното усещане е винаги усещане за красота. А външното усе­щане дори не е чувство. То е просто мода, критерии, натрапени отвън. Човек, прекрасен за едно общество, може да е уродлив за друго; може да бъде красив в един момент на историята, а в друг момент да не е такъв. Но съкровеното ни чувство е винаги усещане за красота и ако нямаше външни критерии, нямаше да съществува и уродливост. Ние носим фиксиран образец за красота. Оттук и делението на красиво и безобразно. Ако всички ослепеем, няма да има уроди. Всички ще са красиви.

Затова първата крачка е да усетим тялото си отвът­ре. В различните ситуации тялото отвътре се усеща раз­лично. Когато сте влюбени имате едно усещане, когато ненавиждате, вътрешното чувство е съвсем друго. По­питайте Буда, той ще отговори: "Любовта е красота", защото знае вътрешно, че когато обича е прекрасен. Ко­гато възниква ненавист, гняв, завист, вътре у вас се поя­вява нещо, което предизвиква усещането за безобразие. Затова се усещате различни при различни обстоятелства, в различни моменти и състояния на ума.

Усещането за мързел е различно от чувството за активност, съвсем друго е усещането, когато ви се спи. Тези разлики трябва добре да се познават. Само тогава ще успеете да се запознаете с вътрешния живот на тяло­то си. Тогава ще узнаете вътрешната история и вътреш­ната география на самия себе си в детството, юношест­вото, старостта.

Щом човек започне напълно да опознава тялото си отвътре, автоматично в полезрението му се появява вто­рото тяло и той започва да го опознава отвън. По-точно, когато опознаете първото тяло отвътре, започвате да осъзнавате второто отвън.

Оставайки извън първото тяло, не е възможно да опознаете второто, но ако сте вътре в първото, можете да видите външната страна на второто. Всяко тяло има две измерения - външно и вътрешно. Както стената има две страни - една, обърната навън и втора - навътре, та­ка всяко тяло има две очертания. Опознавайки първото тяло отвътре, започваш да усещаш второто отвън.

Вече си между тях, вътре в първото и отвън на второто. Това второ, етерно тяло, прилича на гъст об­лак. През него се минава безпрепятствено, но то не е прозрачно и отвън не се вижда какво има в него. Първо­то тяло е плътно, второто е със същата форма, но не е плътно.

Когато умре първото тяло, второто живее тринаде­сет дни. То пътешества с вас. След тринадесет дни то също умира. Разтваря се, изчезва. Ако опознаете второто си тяло, докато е живо първото, ще можете да усетите как става това.

Второто тяло може да излиза от първото. Поняко­га, по време на медитация, това второ тяло се вдига или спуска и ви се струва, че гравитацията не ви действа, че сте напуснали планетата Земя. Но като отворите очи, виждате, че сте на земята и не сте я напускали. Това усещане за реене идва от второто тяло, не от първото. За второто тяло не съществува законът за гравитацията и когато го опознаете, усещате особено чувство на свобо­да, което е непознато за първото тяло. Вече можете спо­койно да напускате тялото си и да се връщате в него.

Това е втората степен на познание на преживява­нията на второто тяло. Методът не е сложен. Просто пожелайте да излезете от тялото си и ще се окажете из­вън него. Самото желание води до осъществяване. Няма нужда от усилия, защото няма сила на притегляне. За първото тяло голяма трудност представлява гравитация­та. Ако искам да дойда до вас, ще трябва да преодолея силата на земното притегляне. Ако нея я няма, доста­тъчно е само да пожелая нещо и то става.

Точно върху етерното тяло се работи при хипно­тичните сеанси. Първото тяло не участва в хипнозата, а само второто. Ето как човек с отлично зрение може да ослепее. Ако хипнотизаторът ви каже, че сте ослепели и вие му повярвате, ще загубите зрението си. Въздействал е върху етерното ви тяло, внушението е било насочено натам. Ако сте в дълбок транс, може да се въздейства върху второто ви тяло. Здрав човек може да се парали­зира, ако му бъде внушено, че е парализиран. Хипноти­заторът не трябва да употребява думи, които предизвик­ват съмнение. Ако каже: "Струва ми се, че си ослепял", това няма да проработи. Той трябва да бъде абсолютно уверен. Само тогава внушението се осъществява.

Затова просто кажете: "Аз съм извън тялото си". Пожелайте го и ще бъдете извън него.

Обикновено сънят принадлежи на първото тяло. Умореното от дневните грижи първо тяло се отпуска. По време на хипноза второто тяло потъва в сън. Ако то зас­пи, можете да работите с него.

Когато се разболеете помнете, че седемдесет и пет процента от болестите идват от второто тяло и се разп­ространяват в първото. Второто е толкова внушаемо, че студентите-медици първокурсници обикновено се раз­боляват от болестите, които изучават. Появяват им се симптомите на тези болести. Ако се обсъжда главоболи­ето, всеки несъзнателно се потопява в себе си и се пита: "Не ме ли боли главата?" Потъването вътре в себе си влияе върху етерното тяло, предположението се подема, проектира се и поражда главоболие.

Родилните болки идват от второто, не от първото тяло. Чрез хипноза раждането на дете може да стане съвсем безболезнено. Има първобитни общества, в кои­то жените не познават родилните мъки, защото не им е идвало на ум, че съществуват. Но всеки тип цивилиза­ция създава общи представи, които после стават нераз­делна част от очакванията на всеки човек.

В състояние на хипноза няма болка. Под хипноза може да се правят дори хирургични операции, защото ако се внуши на второто тяло, че няма да боли, човек наистина няма да изпита болка. Лично аз предполагам, че всяка болка, както впрочем и всяко удоволствие, идва от второто тяло и се разпространява в първото. Затова, ако се промени внушението, причиняващо болка, ще за­почне да се изпитва удоволствие и обратното.

Променете представите си, променете етерния ум, и всичко ще се измени. Бъдете цялостни в желанието си и то ще се изпълни. Единственото, което отличава же­ланието от волята, е целостността. Когато пожелаете нещо напълно, изцяло, с всички сили на душата си, то се превръща в сила на волята.

Ако сте цялостен в желанието си да излезете извън тялото си, ще успеете. Само тогава ще имате възмож­ност да опознаете второто тяло отвътре. Когато излезете извън физическото си тяло, вече не сте по средата меж­ду първото и второто. Вие сте вътре във второто. Първо­то тяло го няма.

В този момент можете да опознаете второто си тя­ло отвътре, както преди сте го направили с първото. Ще усетите вътрешната му работа, вътрешния му механи­зъм, неговия вътрешен живот. Първият опит ще бъдe труден, но после ще се научите да пребивавате в дветe тела: първото и второто. Вниманието ви ще е съсредо­точено в две измерения, в две сфери.

Щом влезете във второто тяло ще се окажете от външната страна на третото, астралното тяло. При ас-тралното не е необходима дори воля. Достатъчно е же­ланието да сте вътре в него. Вече не е нужна цялостност. Ако искате да влезете, можете да го направите. Астрал­ното тяло е газообразно, подобно на етерното, но е и прозрачно. Щом излезете от второто, ще попаднете в центъра на третото тяло. И няма да сте наясно къде сте, отвън ли, отвътре ли, защото границата е прозрачна. Ас­тралното тяло е с размерите на първите две тела. До пе­тото тяло размерът на всички тела е еднакъв. Съдържа­нието се променя, но размерите остават същите. Шесто­то тяло вече има космически размер. А седмото изобщо няма размер, дори космически.

Четвъртото тяло няма никакви граници, между не­го и третото тяло няма дори прозрачна стена. Има очер­тание, но няма стена, затова и не е необходим никакъв метод за проникване в него. Който е достигнал третото си тяло, лесно може да влезе в четвъртото.

Но да се излезе от рамките на четвъртото е също толкова трудно, колкото и от първото, тъй като завърш­ва менталното ниво. Петото тяло е духовното тяло.

Петото тяло е духовно. Преди да се достигне, трябва да се преодолее стена, но не такава, каквато е стената между първото и второто. Сега стената е между различните измерения. Започва нов план.

Четирите предишни тела принадлежат на едно и също измерение. Разделени са по хоризонталата. Сега вече разделението е по вертикалата. И стената между четвъртото и петото тела е по-висока, отколкото при което и да е от по-нисшите тела, защото нашият поглед по традиция е хоризонтален, а не вертикален. Ние гле­даме на една или друга страна, а не нагоре и надолу. Движението от четвъртото към петото тяло е преход от нисш към висш план. Разликата вече не е между външ­ното и вътрешното, а между нисшето и висшето. Не мо­жете да преминете към петото ниво, докато не започнете да гледате нагоре.

Умът винаги гледа надолу. Ето защо системата йо­га е против ума. Умът тече надолу като вода. Водата ни­кога не е била символ на духовна система, защото сама­та й природа е да тече надолу. Огънят е символ в много духовни системи. Огънят винаги е устремен нагоре и никога надолу. Затова той е символ на придвижването от четвъртото към петото тяло. Трябва да престанете да гледате надолу и да погледнете нагоре.

Но как да се гледа нагоре? Какъв е начинът? На­вярно сте чували, че по време на медитация очите тряб­ва да са насочени към аджна чакра. Очите са фокусира­ни нагоре, сякаш искате да видите черепа си отвътре. Очите са също символ, символ на виждането. Нашето зрение, способността да виждаме се асоциира с очите, те стават средство за вътрешно виждане. Ако вдигнете очи нагоре, виждането ви също се обръща нагоре.

Раджа йога започва от четвъртото тяло. Само хатха йога започва от първото, другите йоги - от други­те тела. Теософията започва от второто, а някои други системи от третото тяло. Тъй като цивилизацията започ­ва да прогресира след четвъртото тяло, много системи започват от него. Но от него може да се започне само когато предишните три тела са отработени в предишни животи. Тези, които изучават раджа йога по книги или под ръководството на свами и гуру, без да знаят дали са отработили трите си по-нисши тела, непременно ще се разочароват, защото не може да се започва директно от четвърто ниво. Отначало трябва да се преминат първите три. И едва тогава - четвъртото. Четвъртото тяло е пос­ледното, от което може да се започва. Има четири вида йога: хатха йога - за първото, мантра йога - за второ­то, бхакти йога - за третото, раджа йога - за четвърто­то тяло. В предишните времена всички трябвало да поч­ват от първото тяло, но днес не е така, защото съществу­ват много и различни хора - едни са стигнали в пре­дишния си живот до второто тяло, други - до третото и т.н. Но що се отнася до сънищата, непременно трябва да се започва от първото тяло. Само тогава ще узнаете всичките му диапазони и граници.

В четвъртото тяло съзнанието ви трябва да прили­ча на огън - да се стреми нагоре. Има много начини за проверка. Например, ако умът е насочен към секса, това е като течението на водата надолу, защото сексуалният центърът се намира надолу. .

В четвъртото тяло е нужно погледът да се обърне, нагоре, а не надолу. Ако на съзнанието му предстои да се издига, трябва да се започва от центъра над очите, не по-ниско. Има само един център по-високо от очите, от който може да се тръгне нагоре - аджна. Затова погле­дът трябва да се концентрира нагоре, в третото око.

В живота постоянно ни се напомня за третото око. В Индия омъжената жена се различава от девойката по червената точка върху третото си око. Девойката трябва да гледа надолу към сексуалния си център, а щом се омъжи, трябва да насочи поглед нагоре. Сексът трябва да се промени от сексуалност към нещо извън нея. За да й се напомня това, жената носи цветния знак тилак на третото око.

Много хора носят на челото си тилак. Различните саняси и поклонници ползват голямо разнообразие от знаци. Използват също и сандалова паста - чандан. Щом очите бъдат обърнати нагоре към третото око, в този център се разгаря силен пламък. Усеща се парене. Отва­ря се третото око и е необходимо да се охлади. За тази цел в Индия използват сандалова паста, тя притежава характерен аромат, който има отношение към третото тяло и неговата трансцедентация. Прохладният аромат на пастата и особеното място на нанасянето й напомнят за третото око, привличат вниманието нагоре.

Ако затворите очи и аз докосна с пръст мястото на третото око, всъщност няма да се докосна до него, но вие ще го усетите. Достатъчно е едно леко докосване без натискане, съвсем леко докосване. Затова сандаловият аромат, нежното допиране и усещането за прохлада е напълно достатъчен, за да се насочи постоянно внима­нието ви в третото око.

За да се премине отвъд четвъртото тяло има само една техника, един метод - гледане нагоре. Сиршасана -челната стойка на глава, обърнатата поза на тялото, дава добри резултати, защото очите по принцип гледат надо­лу. Дори ако стоите на глава, вие пак гледате надолу. Но в тази поза "надолу" е всъщност "нагоре". Течението на енергията надолу е пренасочена възходящо.

Ето защо по време на медитация, без да знаят това, много хора застават в обърнати пози. Започват да правят сиршасана, защото се е променила посоката на потока от енергия. Умът толкова е свикнал енергията да тече надолу, че когато това се промени, той не се чувства добре.

Заставайки на глава хората се успокояват, защото енергията отново тече надолу. Но по отношение на цен­тровете, на чакрите, това е възходящо движение.

Сиршасана е използвана като метод за преход от четвъртото в петото тяло. Главното, което трябва да се запомни, е че трябва да се гледа нагоре. Това може да се постигне чрез тратака (втренчено гледане в определен предмет), концентрация върху слънцето и по много дру­ги начини.

Но най-добре е да се прави вътрешно. Просто зат­ворете очи!

Все пак, отначало трябва да се премине през пър­вите четири тела, иначе техниката няма да ви помогне, а само може да ви причини разстройство и психични за­болявания, защото се нарушава приспособимостта на цялата система. Четирите тела гледат надолу, а вие, с вътрешния си ум, гледате нагоре. Тогава е голяма веро­ятността да заболеете от шизофрения.

Аз считам, че шизофренията е резултат от точно такава ситуация. Ето защо обикновената психиатрия не може да проникне в шизофренията. Умът на шизофре­ника работи едновременно в две противоположни посо­ки - намира се отвън, а гледа навътре, стои вън и гледа нагоре. Необходимо е цялата система да е в хармония. Ако още не познавате физическото си тяло отвътре, то­гава съзнанието ви ще е насочено надолу. Това е здрави­ят, верният подход. Никога не се опитвайте да обърнете нагоре ум, който се движи отвън, защото ще завършите с раздвояване и шизофрения.

Нашата цивилизация и религия носят главната от­говорност за раздвояването на личността на човека. Те не се интересуват от пълната хармония. Има учители, които преподават методи за вдигане на енергията нагоре на хора, които още дори не са влезли вътре във физи­ческото си тяло. Методите работят, но половината от личността остава извън тялото си, а втората половина се движи нагоре. И се получава страшно раздвоение. Чо­век става двама различни души - понякога един, поня­кога друг, веднъж мистър Джекил, друг път д-р Хайд.

Съществува възможност да станем седем различни души наведнъж. Тогава се получава тотално разцепле­ние. Човекът става седем различни енергии. Една част от него се движи надолу, държейки се за първото тяло, друга е свързана с второто, някаква друга - с третото. Една част върви нагоре, друга - кой знае накъде. Липсва му център.

Гурджиев оприличава такъв човек на дом, в който стопанинът отсъства и всеки слуга заявява, че именно той е стопанин. Когато почука някой, слугата, който е най-близко до вратата, влиза в ролята на стопанин. На следващия ден друг слуга отваря вратата и заявява, че той е стопанинът.

Шизофреникът няма център. А ние всички сме та­кива! Ние просто мъничко сме се приспособили към обществото, това е всичко. Разликата е само в степента. Стопанинът отсъства или спи и всяка наша част заявява правата си. При сексуално влечение стопанин става сек­сът. Морал, семейство, религия - всичко е забравено. Сексът става пълноправен собственик на дома. А когато премине, след него идва разочарованието. Здравият смисъл взема връх и заявява: "Аз съм стопанинът". Сега той се разполага и лишава секса от всякакви права.

Всеки сам иска да управлява дома. Когато възник­не гняв, той става стопанин. Сега няма място нито за здравия разум, нито за съзнанието. Никой не е в състоя­ние да противостои на гнева. Поради това и не се разби­раме един друг.

Човекът, който ви обича, изведнъж се разсърдва и любовта изчезва. Вие сте в недоумение - всъщност оби­чал ли ви е изобщо? Любовта е била само слугата, така както и гневът. А стопанинът не си е вкъщи. Затова обикновено на никого не може да се доверите. Нали чо­векът не е стопанин и всеки слуга може да оглави дома му. А самият човек го няма, той е никой, той не е еди­нен.

Съветвам ви да не правите опити с техниките за гледане нагоре, докато не бъдат преминати първите че­тири тела. Иначе ще настъпи разцепление, през което не може да се прехвърли мост, и ще се наложи да чакате ново въплъщение, за да започнете всичко отначало. Най-добре е да се практикуват техниките, които започ­ват от началото. Ако в предишните си раждания вече сте преминали трите първи тела, много бързо ще преминете през тях. Няма да имате затруднения. Вие ще познавате пространството, ще познавате пътя. Те ще преминат през вас и вие ще ги познаете - нали вече сте ги минали! Тогава можете да вървите нататък. Затова настоявам винаги всеки да започва от първото тяло. Всеки!

Движението след пределите на четвъртото тяло е много важно. До четвъртото тяло вие сте човек. Сега ставате свръхчовек. В първото тяло сте просто само жи­вотно. С второто у вас се проявява човешкото. И чак в четвъртото то напълно разцъфтява. Цивилизацията не е стигнала по-далеч от четвъртото. .

След четвъртото тяло се появява надчовешкото ниво. Христос не може да се причисли към хората, Буда, Махавира, Кришна - всички те са над човешките преде­ли. Те са свръхчовеци. Погледът нагоре е скок от чет­въртото тяло. Като гледам отвън първото си тяло, аз съм само животно, което може да стане човек. Разликата е в това, че аз мога да стана човек, а животното - не. На да­дения момент и двамата с него сме под човешкото ниво, недоочовечени. Но аз имам възможност да продължа нататък. И започвайки от второто тяло, разцъфтява чо­вешкото същество. Тези, които са в четвъртото тяло, ни изглеждат свръхчовеци. А всъщност не е така. Айнщайн и Волтер ни се струват свръхчовеци. Но не са. Те са проявили пълния разцвет на човешкото същество, а ние сме на човешкото ниво, затова те са по-високо от нас. Но те не са се издигнали над човешкото измерение. Са­мо Буда, Христос и Заратустра са повече от хора. Пог­леждайки нагоре, повдигайки съзнанието си нагоре от четвъртото тяло, те са преминали границата на ума. Те са трансцентирали менталното тяло.

Има притчи, които си струва да обсъдим. Мохамед казва, че когато погледнал нагоре, нещо слязло отгоре в него. Ние обясняваме това "отгоре" с географски поня­тия, затова небето става жилище на богове. За нас "горе" значи небе, "долу" значи пространство под земята. Но при такова обяснение символът не е разбран. Когато Мохамед гледа нагоре, не гледа небето, а аджна. Когато казва: нещо слезе отгоре - това е вярното усещане. Но за нас "горе" има друго значение.

На всички изображения Заратустра гледа нагоре, неговите очи никога не са наведени надолу. Той гледал нагоре, когато за пръв път видял божественото. Божест­веното слязло при него във вид на огън. Ето защо пер-сийците се покланяли на огъня. Усещането за огън идва от аджна. Когато устремиш взор нагоре, тази точка почва да пламти, сякаш всичко гори. Благодарение на това горене човек се трансформира. Долната същност изгаря, унищожава се и се ражда висшето същество. То­ва означава "да минеш през огъня".

След петото тяло попадате в друга област, в друго измерение. Движението от първото към четвъртото тяло върви от външното към вътрешното, от четвъртото към петото - отдолу-нагоре, от петото тяло движението е от егото към не-егото. Това е съвсем друго измерение. Става дума не за външно и вътрешно, изкачване или слизане. Въпросът е в "аз" и "не-аз". Цялата работа е в това - има ли център или няма.

До петото тяло човек няма център - разделен е на множество части. Чак в петото тяло има център, единст­во, цялостност. Но центърът става его. Сега този център ще бъде препятствие за по-нататъшния прогрес. Всяка крачка, която до момента е била крачка напред, се прев­ръща в пречка. Налага се да изоставите всички мостове, които преминавате. Те са ви помогнали да се прехвър­лите на другия бряг, но ако се привържете към тях, ще се превърнат в пречка,

В петото тяло е необходимо да се създава центъ­рът. Гурджиев нарича този пети център кристализация. Вече няма слуги. Стопанинът е взел в ръцете си всичко и е станал истински стопанин. Събудил се е, върнал се е у дома. В негово присъствие слугите млъкват и пазят тишина.

Когато влезете в петото тяло, става кристализация на егото. Ето такова е по-нататъшното движение. И кристализацията трябва да се изостави. Да се изгуби в пустотата, в космоса. Само който има нещо, може да го загуби, затова да се говори за неегоистичност (липса на его) до петото тяло е нелепо и абсурдно. Вие нямате его, как може да го загубите. Или може да се каже, че имате много различни видове его. Всеки слуга има свое его, затова вие сте с мулти-его, вие сте мултиличности, мул-типсихологични, а не цялостни. ,

Не можете да се разделите с егото, защото го няма­те. Богаташът може да се откаже от богатствата си, но не и беднякът. Той няма от какво да се отказва, няма какво да губи, но има бедняци, които си мислят за отказ. Богатият винаги се бои да се откаже, защото има какво да губи, а бедният винаги е готов да се откаже. Готов е, но няма от какво. Петото тяло е най-богатото. То е кул­минация на всичко достъпно на човешкото същество. Петото тяло е връх на индивидуалността, връх на лю­бовта, състраданието, на всичко достойно и красиво. Бодлите са изчезнали. Вече трябва да изчезне и цветето. И да остане само ароматът.

Шестото тяло е област на благоухание, на кос­мически аромат. Няма нито цвете, нито център. Има ок­ръжност, но няма център. Може да се каже, че всичко е станало център, или че няма център. Има само чувство за разпростиране. Няма раздвоеност, няма разделение, няма дори деление на "аз" и "не-аз", на "аз" и на "дру­гите". Изобщо няма разделение.

И тъй, индивидуалността може да бъде изгубена по един от двата начина: първият - шизофрения, разпи­ляване в много подличности, вторият - космически, из­чезване във висшето, във великото, в Брахма, разтваряне в пространството. Няма цвете, но има аромат.

Цветето също е пречка, но когато съществува само аромат - това е съвършенство. Вече няма източник и той не може да умре. Той е безсмъртен. Всичко, което има източник, ще умре, но когато няма цвете, няма и източ­ник. Ароматът е вечен и безпричинен, за него няма гра­ници, няма смърт. Цветето има свои ограничения, аро­матът - не. За него няма прегради, той продължава да се разпространява и отива извън пределите.

Затова от петото тяло вече не става дума за движе­ние нито нагоре, нито надолу, нито встрани, навътре или навън. Въпросът е в това да си с его или без его. А егото е нещо, с което най-трудно се разделяш. Егото не е проблем до петото тяло, защото целият прогрес се дължи на егото. Никой не иска да е шизофреник. Всеки предпочита да има кристализирана личност. Затова все­ки садхака, всеки търсещ може да достигне до петото тяло.

За да се излезе обаче отвъд границите на петото тяло, няма метод, тъй като всеки метод е свързан с его­то. Когато използвате метод, укрепвате егото. Ето защо тези, които искат да излязат извън петото тяло, говорят за не-метод. Говорят за липса на метод, за не-техника. Вече няма накъде. От петото тяло нататък не е възможен никакъв метод.

До петото тяло използвате метод, но след него то­ва не е възможно. Защото трябва да изчезне този, който го използва. Когато използвате нещо, ставате по-силни.

Егото ви кристализира, става ядро на кристализация. Ето защо тези, които са останали в петото тяло, говорят за безкрайни души, за безкраен дух. Те приемат всеки дух като един атом. Два атома не могат да се срещнат. Те нямат нито вход, нито изход, те са затворени за всич­ко извън тях.

Егото няма прозорче. Може да се използва думата на Лайбниц монада. Тези, които остават в петото тяло, се превръщат в монади, в атоми без вход и изход. Те са сами, съвсем сами.

Но и това кристализирано его трябва да се изгуби, а как да се разделиш с него, ако няма някакъв метод за това? Как да се излезе извън него, ако няма път? Как да се избяга от него? Няма никакъв изход. Дзен-монасите говорят за порта без врати. Врати няма, но все пак тряб­ва да се излезе от тях. Тъй че, какво да се прави? Първо, да не се отъждествяваш с тази кристализация. Просто осъзнай тази заключена къща на "аз"-а. Просто го осъз­най, нищо не прави и тогава се получава експлозия! Оказвате се извън пределите. Има такава дзен-притча.

Слага се в бутилка гъше яйце. Излюпва се малко гъсенце и започва да расте, но гърлото на шишето е тясно и то не може да излезе извън него. Трябва или да се счупи шишето, или гъската да загине. Питат търсещия. "Какво да се прави? Не искаме да изгу­бим нито едното, нито другото. Трябва да се спаси и гъската и бутилката. Как да се постъпи?" Това е въпросът към петото тяло. Когато няма изход, когато гъската расте, когато е завършила кристализацията, как да се постъпи?

Ученикът се затваря в стаята си и започва да размишлява. Какво да прави? Възможни са само два варианта - да се разбие бутилката и да се спаси гъската или тя да умре и да се запази шишето. Медитиращият мисли, мисли и мисли. Измисля нещо, после го отхвърля, защото нищо не може да се нап­рави. Учителят го връща отново да мисли, за да из­мисли нещо.

В течение на много дни и нощи ученикът раз­мишлява и все нищо не може да измисли. Накрая настъпва момент, когато самото мислене спира. Той изхвръква от стаята с вик: "Еврика! Гъската е на свобода!" Учителят не пита по какъв начин е изляз­ла, защото думите са празна работа. За да се изле­зе от петото тяло е необходим дзенски коан. Нужно е само да се осъзнае кристализацията - и гъската е на свобода! Настъпва момент, когато изчезвате, ня­ма "аз". Кристализацията е изоставена. За петото тяло главното е било кристализацията - центърът, егото. Това е необходимо като преход, като мостче, без което не може да се премине петото тяло. Но мостчето вече не е потребно.

Има хора, стигнали до петото, без да минат през четвъртото. Хората с големи достойнства в някакъв смисъл завършват кристализацията и достигат петото тяло. По-своему е кристализиран и този, който е станал президент на дадена страна. Своеобразна кристализация са постигнали и Хитлер и Мусолини. Но тя е само в пе­тото тяло. Ако четирите по-ниски тела не са в съгласие с петото, тази кристализация се превръща в болест. Ма-хавира и Буда също са кристализирали, но по съвършено различен начин.

Ние всички жадуваме да осъществим егото си по­ради съкровената потребност да достигнем петото тяло. Но ако избираме по-кратък път, накрая губим пътя. Най-краткият път е чрез пари, власт, политика. Може да се постигне его, но това е лъжлива кристализация, тя е в разрез с личността ви. Тя е като мазол, образувал се върху крака и закоравял. Това е лъжлива кристализация, аномално образование, болест.

Ако в петото тялото гъската се окаже на свобода, попадате в шестото. Този процес е от сферата на тайнст­вата. Да петото ниво могат да се използват научни мето­ди, йога също може да помогне. Но по-нататък тя е без­смислена, защото йога е методология, научна техника.

В петото помага дзен, който е метод за изкачване от петото в шестото. Дзен е разцъфтял в Япония, но се е родил в Индия. Корените му са в йога. Йога е разцъфтя­ла в дзен.

Дзен много привлича хората от Запада, защото за­падното его е кристализирано до известна степен. На Запад хората се чувстват стопани на света, имат всичко. Но егото не е кристализирано по верния начин. Не се е развило чрез трансцедентация на първите четири тела. Дзен стана популярен на Запад, но не може много да помогне поради лъжливата кристализация. На западния човек много повече му помага Гурджиев, защото работи от първото към петото тяло. Не стига по-далеч от пето­то, защото работи само до постигане на кристализация­та. Но чрез техниките му може да се достигне необхо­димата кристализация.

На Запад дзен е само едно проява на снобизъм, за­щото е без корени. На Изток дзен е минал дълъг път на развитие, тръгвайки от хатха йога и достигайки върхо­вете в Буда. Чрез хиляди години на смирение - не его, а пасивност, не целенасочено действие, а приемане - чрез развиване и преобладаване на женски всеприемащия ум. На Изток винаги е преобладавало женското начало, на Запад - мъжкото, агресивно, целенасочено. Изтокът е отворен, приемащ. Дзен можа да помогне на хората от Изтока, защото други методи, други системи са работи­ли над четирите по-ниски тела. Тези четири тела стават корените, върху които дзен може да разцъфти.

Днес дзен почти изцяло е загубил смисъла си в Япония. Причината е, че Япония стана абсолютно за­падна държава. Някога японците бяха най-скромните и смирени хора, но сега смирението им е показно. То вече не е част от съкровената им същност. И дзен загуби поч­ва в Япония и стана популярен на Запад. Но популяр­ността му е предизвикана от лъжливата кристализация на егото.

За прехода от петото към шестото ниво дзен е много полезен. Но само тогава - нито по-рано, нито по-късно. За другите тела не само не е полезен, но дори е вреден. В началното училище не може да се учи по уни­верситетска програма.

Ако се използва дзен преди петото тяло, може да се изживее сатори, но не и самадхи. Сатори е лъжливо самадхи. То е проблясване на самадхи, но нищо повече. По отношение на четвъртото, менталното тяло сатори придава повече артистичност и естетичност. То ще ви донесе усещане за прекрасното и радост от живота. Но няма да подпомогне кристализацията и преминаването от четвъртото в петото тяло.

Дзен помага само след кристализацията. Гъската се оказва на свобода без всякакви "как". Но може да се практикува само след прилагането на много други мето­ди. Художникът може да рисува със затворени очи, мо­же да го прави играейки си. Актьорът може да е толкова естествен в ролята си, че да изглежда, че не играе. Но за това са потребни много години труд и тренировка. Актьорът става съвсем непринуден, но тази лекота не се постига за един ден. Там също имат методика.

Всички вървим, но не знаем как го правим. Ако някой ви попита как вървите, ще отговорите: "Просто вървя". Тук няма "как". Но това "как" е станало в детст­вото, когато детето прохожда. То се учи. Ако му кажете: "Не трябва да се учиш. Просто върви!" - това ще е неле­пост. Тъй казва Кришнамурти на възрастни хора с детс­ки ум: "Способни сте да вървите! Просто вървете!" И те го слушат с възторг. Колко е просто! Не трябват никак­ви методи. Тогава всеки може да проходи.

Кришнамурти става популярен на Запад точно за­това. Като погледнеш хатха йога, бхакти или мантра йо­га, раджа йога или тантра, те изглеждат много трудни, дълги и уморителни. Нужни са столетия труд, безброй прераждания. А хората не могат да чакат. Дай им неза­бавен, най-кратък път. Затова Кришнамурти много им допада. Той твърди: "Няма никакви методи. Просто вървете. Вървете към бога". Но отсъствието на метод (не-метод) е най-сложното нещо. Да играеш така, че да изглежда, че не играеш, да говориш така, все едно не го­вориш, да вървиш така, сякаш не вървиш, без всякакво напрежение - всичко това е резултат на дълги усилия. Усилията и трудът са необходими. Те са задължи­телни. Но и те имат граници. До петото тяло са необхо­дими, но по-нататък, от петото към шестото, са безпо­лезни. Никъде няма да стигнете, гъската никога няма да получи свобода.

Това е проблемът на индийските йоги. Трудно им е да преминат петото тяло, защото са ориентирани към метода, хипнотизирани са от него. Те винаги са работи­ли с метод. Това е ясно формулирана наука и до петото тяло всичко върви лесно. Изисква се усилие - те го из­вършват! Никакво напрежение не им е трудно. Те могат да направят всякакво усилие. Но в петото тяло им пред­стои да преминат от метода към не-метод. И се оказват объркани. Спират се. За много търсещи петото тяло се оказва последно. Ето защо говорят за пет, а не за седем тела. Тези, които стигат да петото, решават, че това е всичко. А това не е краят, това е ново начало. Сега тряб­ва да се върви от индивидуалното към не-индивиду-алното. Дзен и методите, подобни на дзен, извършвани без усилия, могат да помогнат.

Дзадзен означава да се седи просто така, без нищо да се прави. Този, който е правил безброй неща, не може да си го представи. Просто да седи и нищо да не прави. Непостижимо е. Ганди не може да си представи такова нещо. Той казва: "Ще въртя чакрите си. Все трябва нещо да се прави. Това е моята молитва, медитацията ми". Неправенето за него не значи нищо. Неправенето има собствена сфера, свое блаженство, своя настройка, но всичко това става при прехода от петото към шестото тяло. Преди това човек не може да го разбере.

От шестото към седмото тяло дори и не-метод ня­ма. Методът се изгубва в петото, не-методът - в шесто­то. В един прекрасен ден просто откривате, че се нами­рате в седмото тяло. Изчезва даже космосът, остава само нищото. То просто се случва. Случва се при прехода от шестото към седмото. Непредизвикано, непознато.

И само ако не е предизвикано от нищо, се прекъсва връзката с това, което е било преди. Ако има причина, тогава остава непрекъснатостта и битието не може да изчезне дори в седмото тяло. Седмото тяло е пълно не­битие, нирвана, пустота, несъществуване.

В преминаването от битие към небитие не може да има непрекъснатост. Това е съвсем безпричинен скок. Ако имаше причина, не би се нарушила непрекъснатост­та и седмото тяло с нищо няма да се различава от шес­тото, затова за придвижването от шестото към седмото тяло е невъзможно дори да се говори. Това е прекъсване, пропаст. Нещо е имало, има нещо и сега, но помежду им няма никаква връзка. Нещо е изчезнало и нещо се е поя­вило, но те нямат отношение едно към друго. Както ко­гато един гост излиза през една врата, а друг влиза от друга врата. Няма никаква взаимозависимост между из­лизането на единия и влизането на другия, те не са свър­зани.

Седмото тяло е висшето, крайното, защото сега сте излезли дори от света на причинната обусловеност. Върнали сте се към първоизточника, към това, което е било преди сътворението и което ще бъде след унищо­жението му. И тъй, от шестото към седмото няма дори и не-метод. Всичко ще бъде пречка, а не помощ. От кос­мическото към небитието води само ставащото: безпри­чинно, неподготвено, нечакано. Случва се внезапно. Помнете само едно: не се залепвайте за шестото тяло. Привързаността към шестото ще ви попречи да преми­нете в седмото. Няма позитивен път за преход към сед­мото тяло, но е възможна негативна пречка. Можете да се привържете към Брахма, към космоса. Да кажете: "Аз стигнах!" Тези, които казват, че са стигнали, не могат да преминат в седмото измерение. Тези, които казват:"Аз постигнах!" остават в шестото. Тези, които са написали Ведите, са останали в шестото. Само Буда е преминал след шестото, защото казал: "Не знам". Отказвал да дава отговори на висши въпроси. Казва: "Никой не знае. Никой не е опознал". Не разбрали Буда. Тези, които го слушали, казвали: "Но нашите учители знаят. Те твър­дят, че има Брахма." А Буда им говорел за седмото тяло. Нито един учител не може да каже, че е опознал седмото тяло. Защото щом каже това, губи връзка с него. Опоз­навайки го, не можеш да го разкажеш. До шестото тяло е възможно символично описание, но за седмото няма символи. То е само пустота.

В Китай има един абсолютно пуст храм. В него няма нищо - няма изображения, няма свещени текстове, нищо. Само голи стени. Даже жрецът е извън храма. Той казва: "Жрецът може да е само вън от храма. Вътре не може да бъде." Ако го запитате: "Къде е божеството на храма?" ще отговори: "Ето, погледнете!" - а там има са­мо пустота, няма никой. А той казва: "Вижте де! Сега!". А там стоят голи стени и празен храм. Ако търсите обекти, не можете да преминете от шестото в седмото тяло. Затова подготовката има негативен характер. Трябва негативен ум, който не жадува за нищо, дори за мокша - за освобождение - дори за нирвана или за ис­тината, ум, който не чака нищо - нито Бог, нито Брахма. Ум прост, без стремежи, без желания. Само същност. И тогава се случва това... и дори космосът изчезва. Така, постепенно, може да се стигне до седмото тяло. Започ­нете от физическото, поработете върху етерното, после върху астралното, менталното и духовното. До петото можете да работите, а от петото нататък - просто осъз­навайте. Действието вече не е задължително, важно е съзнанието. И накрая, от шестото към седмото тяло, до­ри съзнанието не е важно. Само същността, битието. Това е нашата единствена възможност.