Вътрешната революция

Първичният източник на всяко напрежение е ста­ването. Всеки се стреми да стане нещо, никой не се приема какъвто е. Битието се отрича, битието не се при­ема и човек си измисля някакъв идеал, който следва. За­това основното противоречие е между това, което си и това, което искаш да бъдеш.

Всяко желание, насочено към бъдещето, в проти­вовес на настоящето, поражда напрежение. Колкото по-недостижим е идеалът, толкова по-силно е напрежение­то. Затова материалистът обикновено не е толкова нап­регнат, колкото религиозният човек, тъй като религиоз­ният човек се стреми към невъзможното, към твърде далечното. Разстоянието е толкова голямо, че само голя­мото напрежение е в състояние да запълни разрива.

Този промеждутък може да е многопластов. Ако желанието е физическо, напрежението също е физичес­ко. Ако ви се иска да имате друга форма, друго тяло -ако желаете да сте нещо, което не сте на физически план, тогава напрежението се създава във физическото ви тяло. Искате да сте по-красиви. И тялото ви се нап­ряга. Това напрежение започва от първото, физиологи-ческото тяло, но ако е постоянно и последователно, мо­же да проникне в дълбочина и да се разпространи в дру­гите слоеве на битието ви.

Ако жадувате духовно могъщество, напрежението започва на духовно ниво и се разпространява, подобно на камък, хвърлен във водата. Хвърляте камъка от едно място, а предизвиканата от него вибрация се разпрости­ра до безкрайност. Напрежението може да възникне в което и да е от седемте тела, но причината му е винаги една и съща - промеждутъкът между съществуващото състояние и онова състояние, към което се стремите.

Ако имате определен тип ум и искате да го проме­ните и трансформирате, ако искате да станете по-умни, по-интелектуални, възниква напрежение. Само ако се приемаме тотално няма напрежение. Това пълно прие­мане е чудо, единственото чудо. Да се намери човек, приел себе си напълно, поражда удивление.

Самото съществуване не е напрегнато. Напреже­нието винаги идва от създадени в представите ни, несъ­ществуващи възможности. В настоящето няма напреже­ние, напрежението винаги е насочено в бъдещето. То се поражда от въображението. Въобразявате си, че сте не­що, което не сте. Тази измислена възможност поражда напрежение. И колкото по-богато е въображението на човека, толкова по-голямо е възможното напрежение. В този случай въображението е деструктивно.

Въображението може да бъде конструктивно и творческо. Ако цялата сила на въображението ви е фо­кусирана върху настоящето, върху момента, не върху бъдещето, тогава ще успеете да видите живота си като поезия. Тогава въображението ви няма да породи стре­меж към нещо, а ще е част от жизнения процес. Живо­тът, обърнат към настоящето, е без напрежение.

Животните и растенията не са напрегнати, защото нямат въображение. Те са под напрежението, не над не­го. Тяхното напрежение е потенциално, още не е стана­ло действителност. Те са в развитие. Ще настане мо­мент, когато напрежението ще се взриви в битието им> и те ще се устремят към бъдещето. Това неизбежно ще се случи, когато въображението стане активно.

Първото нещо, което активизира въображението, е бъдещето. Създавате си образи и понеже те нямат съот­ветната реалност, продължавате да създавате все повече и повече образи. Но въображението не може да се съвмести с настоящето. Как може да се въобрази и измисли нещо, което се случва в дадения момент.

Ако можете осъзнато да присъствате в настоящето, няма да живеете във въображението си. Тогава въобра­жението свободно ще твори вътре в самото настояще. Необходим е само правилен фокус. Ако въображението е фокусирано върху реалното, то започва да твори. Творчеството може да приеме всякаква форма. Ако сте поет, ще се взриви в поезията. И поезията няма да е стремеж към бъдещето, а ще е израз на настоящето. Ако сте художник, взривът ще е в живописта. А живописта не е нещо, което сте си въобразили, а което сте познали и преживели.

Когато не живеете в света на въображението, тога­ва ви се дава настоящият момент. Можете да го изразите или да останете в мълчание. Но това не е мъртво мълча­ние. То също е израз на настоящия момент. Момент, толкова дълбок, че може да бъде изразен само чрез без­мълвие. Нито поезията, нито животът могат адекватно да го направят. Не е възможен материален израз. Мъл­чанието е единственият израз на този момент. Това мъл­чание не е негативно, то е позитивно, то е разцъфване. Нещо е разцъфнало вътре във вас с цвета на безмълвие­то и чрез това безмълвие е изразено всичко, в което жи­веете.

И второто, което трябва да разберете, е, че провя-ването на настоящето чрез въображението не е нито из­мисляне на бъдещето, нито реакция на миналото. То не е израз на познатия опит. То е опит за придобиване на нов опит - как сте го преживели, как се е случило във вас. Не е преживян опит, а процес на живо усещане.

Тогава опитът и преживяването на настоящето не са две различни неща. Те са едно и също. Няма худож­ник. Самото преживяване е станало живопис, самото изживяване изразява себе си. Вече не сте творец, а само­то творчество, живата енергия. Вие не сте поет, вие сте самата поезия. Това не е преживяване, породено от ми­налото или бъдещето, не е минало или бъдеще. Самият миг е станал вечност и всичко произтича от него. Това е цъфтене.

Това цъфтене има седем слоя, така, както напре­жението има седем пласта. То съществува във всяко тя­ло. Например, ако става на физическо ниво, вие сте по-новому прекрасни. Тази красота не идва от формата, а от безформеното, не от видимото, а от невидимото. И ако сте в състояние да почувствате този момент на напреже­ние в тялото си, ще познаете благодат, непозната преди.

Ние познаваме само отрицателните състояния на здравето, отрицателни, в смисъл, че смятаме себе си за здрави тогава, когато не сме болни. Щом няма болест, се приема, че е налице здраве. В това няма нищо положи­телно, то просто е отсъствие на болест. Медицинското определение за здраве е, че човекът е здрав, тогава кога­то не е болен. Но здравето има и положително измере­ние - това е присъствието на здраве.

Тялото ви не е напрегнато само когато живеете от момент в момент. Вие се храните и този момент е станал вечност - тогава няма нито минало, нито бъдеще. Има само хранене, само процес. Не правите нещото, превръ­щате се в процеса. И в тялото ви няма да има напреже­ние, то ще е удовлетворено. Или общувате сексуално и сексът не е просто освобождаване от сексуално напре­жение, а положително изразяване на любовта - ако моментьт е цялостен и сте напълно потопени в него, тогава ще изживеете положително благополучие в тялото си.

Ако тичате и бягането е станало цялостност на съ­ществото ви, ако сте станали едно с усещанията, които възникват у вас, а не нещо отделно от тях, ако няма бъ­деще и цели, свързани с това бягане, а самото то е целта - тогава ще познаете положителното благополучие. То­гава тялото ви не е напрегнато. На физиологично ниво сте опознали момента на битието без напрежение.

Така е с всяко от седемте тела. Лесно ни е да раз­берем отсъствието на напрежение в първото тяло, защо­то познаваме двете му състояния - болестта, позитивна­та болест и негативно определяното благополучие, от­съствието на болест. Познато ни е, тъй че можем да си представим и трета възможност - позитивно здраве. Но е малко по-трудно да си представите ненапрегнато етерно тяло, защото за него не знаете нищо. Но някои неща могат да се разберат.

Сънищата са свързани основно с второто, етерно­то тяло. Затова, когато говорим за сънищата, имаме предвид сънищата на етерното тяло. Но ако физическо­то ви тяло живее в напрежение, то може да породи мно­го сънища. Например, ако постите, възникват определен тип сънища. Те нямат отношение към етерното тяло.

Етерното тяло носи свое напрежение. Ние позна­ваме етерното тяло само в сънищата и ако то е напрег­нато, сънищата се превръщат в кошмари. Даже на сън ще усетите напрежение, то ще ви преследва. Първото напрежение в етерното тяло е свързано с изпълнението на желанията ви. Всички имаме любовни сънища. Сек­сът е физиологичен, но любовта не е. Любовта няма нищо общо с физическото тяло. Тя е свързана с етерното тяло, но ако не е осъществена, може да страда и фи­зическото тяло. Необходимо е да се удовлетворяват нуждите не само на физическото, но и на етерното тяло. То чувства свой глад и също има нужда от храна. Тази храна е любовта.

Ние мечтаем за любовта, но не обичаме. Всички мечтаят за любовта - каква трябва да бъде, кого да оби­чаме - и всички са разочаровани от нея. Ние или мечта­ем за бъдещето, или се огорчаваме в миналото, но нико­га не обичаме истински. В етерното тяло има и други напрежения, но любовта е едно от тях, което най-лесно можем да разберем. Ако можете да обичате в настоящия момент, тогава в етерното тяло не се създава напреже­ние. Но не сте в състояние да обичате в момента, ако предявявате към любовта изисквания, очаквания и усло­вия, защото изискванията, очакванията и условията са свързани с бъдещето. Настоящето е извън пределите на нашите определения. То е такова, каквото е. Но за бъ­дещето може да имаме очаквания. Любовта също се е превърната в "трябва да бъде". Можете да обичате в настоящето само тогава, когато любовта ви е без очак­вания и изисквания, когато е безусловна.

Не е възможно да обичаш в настоящето, ако лю­бовта ти е насочена само към един човек и към никой друг. Ако любовта ви е отношение, а не състояние на ума, не можете да обичате в настоящето, защото в нея има едно много съществено условие. Ако кажа, че мога да обичам само теб, когато теб те няма аз няма да оби­чам. Двадесет и три часа ще съм нелюбящ и само един час, когато съм с теб, ще съм любящ. Това е невъзмож­но! Не може в един момент да обичаш, а в следващия вече да не обичаш. Ако си здрав, здрав си през всичките двадесет и четири часа в денонощието. Не е възможно да си здрав един час, а останалите двадесет и три часа да си болен. Здравето не е взаимно отношение, здравето е състояние на битието.

Любовта не е взаимоотношения между двама ду­ши. Тя е състояние на ума вътре в нас. Ако обичате, вие обичате всички. И не само хората, но и предметите. Лю­бовта преминава от вас в предметите. Даже когато сте сами, когато няма никой до вас, вие обичате. То е по­добно на дишането. Ако се закълна, че ще дишам само когато съм с теб, в резултат ще умра. Дишането не е взаимоотношение, то не е свързано с никакви отноше­ния. И за етерното тяло любовта е като дишане. Тя е не­говият въздух. Тъй че или обичате, или не обичате. Този тип любов, който човечеството е измислило, е много опасен. Дори болестите не са донесли толкова нещастия, колкото тъй наречената любов. Цялото човечество е болно, поради това грешно разбиране на любовта.

Ако сте в състояние да обичате и бъдете любящи независимо от никого, тогава второто ви тяло ще изпит­ва благополучие, положителна непринуденост и лекота. Тогава няма да има нощни кошмари. Сънищата ще се превърнат в поезия. Тогава става нещо с второто ви тяло и неговият аромат изпълва не само вас самите, но и дру­гите. Където и да сте, ароматът на вашата любовта се разпространява. И разбира се, той предизвиква ответна реакция, ответен отзвук.

Истинската любов не е его. Егото винаги изисква власт, дори когато обичате, защото любовта ви не е ис­тинска, а е проява само на част от егото ви. Тогава ва­шата любов неизбежно ще е насилствена. Когато обича­ме, проявяваме истинска жестокост, своего рода война.

Баща и син, майка и дъщеря, мъж и жена - те не обичат истински, а са се превърнали във врагове. Те постоянно воюват, и когато не воюват, казваме, че се обичат. Оп­ределението е отрицателно. Между двете битки има прекъсване, примирие. Но в действителност, между две войни няма възможност за истински мир. Тъй наречени­ят мир е само подготовка за предстояща война. Между мъжа и жената няма нито мир, нито любов. Промежду­тъкът, който наричаме любов, е само подготовка за следващата схватка. Ние смятаме, че между две заболя­вания сме здрави, а между две сражения - обичащи. То­ва не е любов. То е само почивка между две битки. Не е възможно всичките двадесет и четири часа в денонощи­ето да се сражаваме, затова и в някои моменти почваме да обичаме противника си.

Любовта никога не е отношение, тя е вътрешно състояние. Ако любовта идва като състояние, тогава второто ви тяло - етерното, става леко и ненапрегнато. То е отпуснато. Има и други причини за напрежение на второто тяло, но аз говоря за това, което може лесно да разберете. Тъй като считаме, че познаваме любовта, мо­жем да си поговорим за нея.

Астралното тяло е склад .на всичките ви стремежи, на всичките ви желания. Ето защо това е най-напрегнатата част на съществото ви. Когато се потопя­вате в медитация, започвате да осъзнавате астралните си напрежения, защото медитацията започва от третото тя­ло. Тези, които са усетили в медитация тези напреже­ния, идват и ми казват: "Откакто започнах да медити­рам, напрежението ми се увеличи". Не се е увеличило, просто сте започнали да го осъзнавате. Осъзнали сте нещо, което по-рано не сте знаели.

Усещате астралното напрежение. Тъй като то е от­звук от много животи, не е възможно да се изрази с една определена дума. За това напрежение не може да се ка­же нищо, което да бъде разбрано. Може само да бъде преживяно и осъзнато.

Самото желание е напрежение. А човек не може без да желае нещо. Дори има хора, които желаят неже­ланието. Това е пълен абсурд. В третото, астралното тя­ло, можете да желаете да нямате желания. В действи­телност, желанието да нямате желания е едно от най-силните желания. То е способно да създаде най-големия промеждутък между това, което сте и това, което бихте искали да бъдете.

Затова приемете желанията си такива, каквито са и знайте, че в течение на много животи сте имали твърде много желания. Желали сте твърде много и това се е на-събрало. Затова в третото, астралното тяло приемете желанията си такива, каквито са. Не се борете с тях, не създавайте желание да нямате желания. Просто ги при­емете. Знайте, че сте пълни с желание, но нека това не ви тежи. Тогава ще станете ненапрегнати в астралното тяло.

Ако можете да приемете тази безкрайна тълпа от желания вътре в себе си и да не поискате да нямате желания, ако сте способни да сте всред тези желания (ця­лото ви натрупано минало) и да ги приемете такива, каквито са, ако това приемане стане тотално - тогава в един миг цялата тълпа изчезва. Тях вече няма да ги има, защото могат да съществуват само на фона на постоян­ния стремеж към това, което го няма.

Не е важен обектът на желание. Дори ако желаете да сте без желание, създавате фон за появата на цялата тълпа. Но ако приемете желанието си, идва момент на отсъствие на желание. Защото приемате желанието си такова, каквото е. Вече няма какво да желаете. Приели сте всичко, дори желанията си. Тогава желанията се из­паряват. Астралното тяло става леко и стига до състоя­ние на позитивно благополучие. Само след това може да се премине към четвъртото тяло.

Четвъртото тяло е менталното. Подобно на аст-ралното тяло, в което има желания, в менталното тяло съществуват мисли - безброй противоречиви мисли, ця­ла тълпа мисли и всяка мисъл утвърждава себе си като цялост, всяка мисъл ви владее така, както ако тя беше цялото. И така, напрежението в четвъртото тяло е поро­дено от мислите. Да си без мисли - не на сън, не в без­съзнателното състояние, а да останеш съзнателно без мисли - това е здравето, благополучието на четвъртото тяло. Но как можеш да нямаш мисли?

Всеки миг възникват нови мисли. Ежеминутно нещо от миналото ви влиза в конфликт с нещо в насто­ящето. Бил сте комунист, а сега сте католик и вярвате в нещо друго, но старото все още остава. Можете да ста­нете католик, но не можете да отхвърлите комунизма си. Той остава във вас. Мислите може да бъдат сменени, но отхвърлените мисли остават и чакат. Не можете да ги забравите. Те проникват вътре във вас, отиват в подсъз­нанието. Няма да ви се покажат, защото сте ги отхвър­лили, но остават и чакат удобен момент. И такъв момент идва. Дори в рамките на същото денонощие ще дойде момент, когато отново ще станете комунист, а после пак ще се превърнете в католик. И тъй ще е без край - натам и насам и в резултат - само объркване.

И тъй, за менталното тяло напрежението е смуще­ние, породено от противоречиви мисли, противоречиви преживявания, противоречиви очаквания. В крайна сметка се явява заблуждаващ се ум. И този ум още пове­че ще се обърка, ако се опита да се измъкне от обърква­нето, защото от заплетено състояние не може да се стигне до яснота.

Вие сте в объркване. Духовните търсения създават ново измерение на объркването ви. Към всичките пре­дишни неясноти се добавят нови. Срещате един гуру, после друг, и всеки от тях ви донася нови смущения. Към съществуващото досега се добавя ново объркване и става истинска лудница.

Ето какво се случва в четвъртото, менталното тяло. Смущението поражда напрежение.

Как може да се излезе от състоянието на обърква­не? Можете да престанете да се смущавате само ако не отричате една мисъл заради друга, ако изобщо нищо не отричате - не отричате комунизма в полза на религиоз-ността, не отричате Бога в полза на философията на ате­изма. Ако приемете всичко, което мислите, и не е нужно да правите избор, напрежението изчезва. Ако през цяло­то време избирате, вие непрекъснато увеличавате нап­режението.

Осъзнаването трябва да е без избор. Трябва да осъзнавате целия си мисловен процес, цялата обърка­ност. Щом го осъзнавате, ще разберете, че всичко е една бърканица. Не трябва да се избира, трябва да се разруши целият дом. И щом опознаете, че това е просто една гла-воблъсканица, домът може да бъде разрушен във всеки един момент. Няма да има нищо трудно.

Затова започнете с осъзнаване на целия си ум. Не избирайте, останете извън избора. Не казвайте: "Аз съм атеист" или "Аз съм вярващ". Не твърдете: "Аз съм християнин" или "Аз съм индус". Не избирайте. Просто вижте, че понякога вярвате в бога, а понякога - не, по­някога сте християнин, а в друго време - комунист, по­някога светец, а понякога грешник. Понякога ви прив­лича една идеология, понякога друга, но всичко това са капризи.

Осъзнавайте напълно това. Моментът, в който раз­берете процеса на работа на ума си, ще стане момент на неотъждествяване. Тогава вие преставате сте едно с ума си. За пръв път ще се опознаете като съзнание, не като ум. Умът става обект за вас. Подобно на вашето възпри­емане на околните хора или мебелите в стаята, ще за­почнете да възприемате и осъзнавате ума си, умствените процеси. Ще станете самото осъзнаване, без да се отъж­дествявате с ума.

Цялата трудност с четвъртото, менталното тяло, се състои в това, че ние се отъждествяваме със своя ум.

Когато заболее тялото ви и ви кажат, че сте болни, не се обиждате, но ако заболее умът ви и ви кажат: "Раз­съдъкът ви е болен, вие май се побърквате", се оскърбя­вате. Защо?

Когато някой ви каже, че тялото ви е болно, чувст­вате, че сте му симпатични. Но ако ви намекнат, че не всичко ви е наред с главата, че сте неврастеник, "малко мръднал", тогава се оскърбявате, защото отъждествява-нето с ума е много по-дълбоко, отколкото с тялото.

Но познаваме нещо извън пределите на тялото -ума. Ето защо съществува възможността за неотъждест-вяване с тялото. Но по-далеч от ума не познаваме нищо. Само ако започнете да опознавате мислите си, ще успее­те да разберете, че умът е само един процес, натрупване: механизъм, склад, компютър на миналите ви преживя­вания, на миналите ви навици и предишни знания. Той не сте вие, можете да съществувате и без него, умът мо­же да се оперира, да се промени, да се извади от вас.

Вече се появиха и нови възможности. Някой ден умът ви може да бъде присаден на друг човек. Както присаждат сърце, рано или късно ще присадят и памет. Тогава умиращият няма да умре напълно. В крайна сметка, неговата памет може да бъде спасена и присаде­на на новородено. И детето ще получи цялата памет на този човек. То ще разсъждава за преживявания, които не е изпитало. Ще знае всичко, което е знаел умрелият, за­щото целият му ум е предаден на детето.

На нас това ще ни се струва опасно и ние очевидно няма да допуснем да се случи, за да не загубим личност­та си. Та това си е нашият ум. Но за мен в тази хипотеза се крият големи възможности. Може да се роди ново чо­вечество.

Ние сме в състояние да осъзнаваме ума си, защото той не сме ние, не е "аз"-ът. Умът ми е част от тялото, подобно на бъбреците. Както могат да ми присадят нов бъбрек и аз ще остана същия човек, без никакви измене­ния, така ще мога да живея и с присаден ум, без нещо да се измени. Ще продължавам да съм предишния "аз", но с добавка на нов ум. Умът също е механизъм. Но поради отъждествяването ни с него възниква напрежение.

И тъй, в четвъртото тяло осъзнатостта е здраве, а неосъзнатостта е болест: осъзнаването е ненапрегнатост, а неосъзнаването поражда напрежение. Заради мислите, заради отъждествяването ви с тях, вие продължавате да живеете в мислите си и да създавате бариера между себе си и екзистенциалното си битие.

Можете да достигнете до цветето, но няма никога да го разберете, защото ще мислите за него. Цветето ще увехне, а вие ще продължите да мислите за него. Мис­ленето е създало стена между вас и опита - уж изглежда прозрачна, но това е само илюзия за прозрачност. Нап­ример, вие ме слушате. Но е възможно в действителност да не слушате. Ако мислите за това, което говоря, вие сте престанали да ме слушате. Тогава вие или избързва-те, или закъснявате, но не сте с мен. Или повтаряте наум миналото или виждате бъдещето, проектирано чрез ми­налото, но и двете са различни от това, което казвам.

Възможно е дословно да повторите това, което съм казал. Механизмът в главата ви записва всичко. Тогава ще ми възразите: "Ако не съм слушал, как бих могъл да повторя всичко?" Но магнетофонът не ме слуша. Умът ви работи като машина. Не е важно дали присъствате или не. Вие не сте необходими. Можете да мислите и пак да слушате. Умът - четвъртото, менталното тяло -се е превърнал в препятствие.

Между вас и действителността съществува барие­ра. Щом я докоснете, се отдалечавате от истинското усещане. Щом започнете да се вглеждате и си отивате. Хващам ръката ви. Това е нещо екзистенциално. Но вас в този момент може да ви няма. И вие сте изпуснали случването. Узнали сте, докоснали сте се и сте почувст­вали, но сте били заети с мислите си.

В четвъртото тяло е необходимо изцяло да осъзна­ете своя мисловен процес. Не да се избира, не да се ре­шава, не да се обсъжда - просто да се осъзнава. Ако сте осъзнали нещо, не се отъждествявате с него. А неотьж-дествяването с механизма на ума води до липса на нап­режение.

Махавира казва: "Опознавайки себе си, ще опозна­еш всичко". Не е така. Не може да опознаеш всичко, опознавайки себе си. Но е вярна антитезата. Непозна-вайки себе си, не можеш нищо да опознаеш. И за да уравновеси това, Махавира казва: "Опознай себе си и ще опознаеш всичко". Даже да знам всичко, ако не позна­вам себе си, каква полза имам? Нима може да опознаеш основното, фундаменталното, крайното, ако дори себе си не познаваш? Не е възможно.

Ако прилепнете към това знание, възниква огром­но напрежение. Невежеството става брат на лъжата, придобиването на знание и информация не е познание.

Вие сте невинен, но чувствате, че знаете, оттук ид­ва напрежението. Много по-добре е човек да не знае и да не разбира, че е невеж. Ще има напрежение, но няма да е толкова голямо. Ако не заблуждавате себе си със знание, получено от другите, ще можете да търсите себе си и тогава е възможно да достигнете до познанието.

Едно е истина - това, че сте. Каквото и да сте, вие сте. Това не може да се отрича. Второ: вие сте някой, който знае. Възможно е да знаете нещо за другите или да познавате само илюзиите, възможно е това, което знаете, да е лъжливо, но вие го знаете. Затова може уве­рено да се потвърдят две неща - вашето съществуване и вашето съзнание.

Не можеш изцяло да се познаваш, непознавайки блаженството, защото този, който не изживява блаженс­твото, през цялото време бяга от себе си. Животът ни е бягство от себе си. Затова другите са толкова важни за нас - помагат ни да избягаме от себе си. Ето защо всич­ки сме ориентирани към другите. Дори като станеш ре­лигиозен, ти си създаваш Бог, който да е другият. И пак си ориентиран към друг, повтаряш все същата грешка.

В петия стадий трябва да търсиш себе си вътре. Това не е търсене, а "пребиваване в дирене".

Вие сте необходими само до петото тяло. След не­говите предели всичко върви леко и спонтанно.

Исус казва: "Този, който загуби себе си, ще намери себе си". Това твърдение е свързано с шестото тяло. До петото тяло то не може да бъде разбрано, защото не е рационално. Но от шестото нататък това е единствената възможна сметка, единствената рационална възможност - да изгубиш себе си.

Ние укрепваме, усилваме и кристализираме себе си. Тази кристализация, тази същност или индивидуал­ност може да се пренесе до петото тяло, но този, който настоява на индивидуалността, си остава там. На петото ниво се спират много духовни системи. Всички, които твърдят, че душата има индивидуалност, че тя се запазва и в освободено състояние ще остане индивидуалност -всяка такава система спира до петото тяло. В такава сис­тема няма концепция за Бога. Не е необходима.

Концепцията за бога се появява чак със шестото тяло. "Бог" означава космическа индивидуалност или по-точно казано, космическа не-индивидуалност. Това не е "аз съществувам", това е цялото, намиращо се в мен, което ми дава възможност да съществувам. Аз съм само точка, звено сред безкрайността на звената на би­тието. Ако утре слънцето не изгрее и мен няма да ме има. Аз също ще изчезна, пламъкът ще угасне. Аз съм тук, защото съществува слънцето. То е много далеч, но е свързано с мен. Ако умре Земята, както са умрели много планети преди нея, аз също няма да живея, защото животът ми е единен с живота на Земята. Всичко същест­вува във веригата на битието. Ние не сме островчета. Всички ние сме океана.

В шестото тяло единственото напрежение е усеща­нето за индивидуалност, противопоставящо се на усе­щането на океана - състояние без граници, чувство за безначалност и безкрайност, усещане не "за мен", а "за нас". И това "ние" включва всичко. Не само хората, не само органичните вещества, а всичко, което е. "Ние" оз­начава самото битие. И тъй, напрежението в шестото тяло е "аз"-ът. Как да изгубим "аз"-а, как да изгубим егото? Сега не можете да разберете това, но ако стигнете до петото няма да ви е трудно. Сега приличате на дете, което е привързано към играчката си и не може да си представи, че играчката може да се изхвърли. Но когато детството премине, играчката се изхвърля. Детето пове­че не се връща към нея. До петото тяло егото има много голямо значение, но след него се превръща в играчка, с която детето си е играло. Отхвърлете егото без затруд­нение.

Единственото затруднение може да се появи в слу­чай, че сте достигнали петото тяло в резултат на дълъг процес, а не на внезапно просветление. Тогава е трудно напълно да се отхвърли "аз"-ът в шестото тяло. Затова след границите на петото тяло всички внезапни процеси помагат. До петото тяло постепенните процеси изглеж­дат по-леки, но след него вече са препятствие.

В шестото тяло възниква напрежение между инди­видуалността и подобното на океан съзнание. Капката трябва да изчезне, за да стане океан. Всъщност, капката не се изгубва, само така й се струва. Напротив, в момента, когато капката изчезва, тя придобива целия океан. Капката не е изчезнала, просто се е превърнала в океан.

Седмото тяло е нирваническото. В него съществу­ва напрежение между съществуването и не-съществу-ването. В шестото търсещият трябва да изгуби себе си в несъществуването. Той е, но не като индивидуалност, а като космическо битие. Но съществуването остава. Има философии и системи, които се спират на шестото тяло. Те спират на Бога или на мокша. Реализиране на седмо­то тяло означава дори съществуването да се изгуби в не­съществуването. Това не значи да изгубиш себе си, а просто да изгубиш. Съществуващото става несъществу­ващо. Тогава се доближаваш до първичния извор, от който се е появило цялото съществуване и в който то се връща. От него извира битието и в него се връща неби­тието.

Само по себе си съществуването е фаза и трябва да се върне обратно. Както след деня идва нощта, след нощта следва денят, така се появява съществуването и след него идва несъществуването; идва несъществуване­то, а след него следва съществуването. Ако някой иска да се опознае напълно, не трябва да избягва несъщест­вуването. Ако иска да опознае пълния кръг, той трябва да стане несъществуващ.

Даже космическото не е пълнота, защото отвъд не­говите предели е несъществуването. Дори Бог не е цяло­то, Бог е само част от Брахма. Бог не е самият Брахман. Брахман означава сливането на цялата светлина и тъм­нина, сливане на живота и смъртта, сливане на същест­вуването и несъществуването. Бог не е смърт, Бог е само живот. Бог не е несъществуване, Бог е само съществува­не, Бог не е тъмнина, Бог е само светлина. Той е само част от цялото, не и самото цяло. Да опознаеш цялото, означава да станеш нищо. Само нищото може да познае цялото. Всеобщото е нищо и нищото е единствената всеобщност за седмото тяло.

Ето това са напреженията, които се пораждат във всяко от седемте тела, започвайки от физическото. Ако откриете физическото напрежение, освободете се от не­го и тогава ще можете без труд да преминете към всич­ките седем тела. Осъществяването на релаксацията на първото тяло става стъпало към второто. А ако реализи­рате нещо във второто, ако почувствате ненапрегнат етерен момент, то вие сте направили крачка в посока на третото тяло. Ако в първото си тяло оставите напреже­ние, ще ви бъде много трудно, дори невъзможно, да от­ворите следващите врати.

Затова започвайте от първото тяло и не мислете за останалите шест. Живейте цялостно във физическото тяло и изведнъж ще откриете, че се е отворила нова вра­та. Тогава продължавайте да вървите нататък. Но не мислете за другите тела, защото това ще ви дърпа и ще създава напрежение. А всичко, което ви разказах, прос­то го забравете!

Въпрос:

Ошо, на какво учиш ти и каква е доктрината ти?

Аз не предлагам доктрина. Изучаването на докт­рини е безсмислено занятие. Аз не съм философ, моят ум е антифилософски. Философията не води доникъде. Ум, който мисли и пита, не може да знае.

Съществуват много доктрини. Но всяка от тях е измислица, човешка приумица. Това не е откритие, а изобретение. Човешкият ум е способен да роди безкраен брой системи и доктрини, но да се познае истината чрез теория е невъзможно.

Откровението идва в момента, в който спира зна­нието. Има две възможности - или да се мисли за нещо­то, или да се влезе в него екзистенциално. Колкото по­вече мисли човек, толкова повече се отдалечава от това, което е тук и сега. Да се мисли за нещо, значи да се из­губи контактът с него.

И това, на което ви уча аз, е антидоктринарен, ан­тифилософски, антиспекулативен опит. Как да бъдеш -просто как да бъдеш. Как да си в момента тук и сега. Отворен, незащитен, единен с този момент. Това нари­чам аз медитация.

Знанието може да води само до измислица, до про­екции. То не е способно да бъде средство за постигане на истината. Но ако ти си познал истината, знанието може да се използва за споделяне с тези, които не знаят. Тогава езикът, доктрините, теориите могат да станат средства. Но все пак недостатъчно адекватни. Те непре­менно ще изкривяват нещата.

Всичко, което е познато екзистенциално, не може да се изрази изцяло. То може само да се обозначи. Щом изразя това, което съм познал, до вас достига слово, кое­то не носи значение. Идва мъртво слово. То е безсмис­лено, защото самото преживяване има смисъл.

Затова знанието може да бъде средство за изразя­ване, но не и способ за постижение, за реализация. Зна­ещият ум е пречка, защото когато знаеш, в теб няма смирение. Когато си натъпкан със знание, нямаш прост­ранство за приемане на неизвестното. Умът трябва да стане пуст, празен - утроба, пълна с приемане.

Знанието е твоето минало. То е това, което знаеш. Това е паметта ти, твоето имане, собствеността ти. Нат­рупаното става препятствие. То застава между теб и но­вото, между теб и неизвестното.

Можеш да бъдеш отворен за неизвестното само когато си смирен. Необходимо е постоянно да осъзна­ваш невежеството си - винаги остава нещо неизвестно. Умът, който се основава на паметта, на информацията, на писанията, теориите, доктрините и догмите е егоцен-тричен, не е смирен. Знанието не води към смирение. Само безкрайното неизвестно може да те направи сми­рен.