Въпрос: Няма ли самото преживяване да стане доктрина?

Въпрос: Няма ли самото преживяване да стане доктрина?

Можеш или да се отъждествиш с това, което зна­еш, или да станеш негов свидетел. При отъждествяване-то ти и твоята памет ставате едно. Но ако няма отьждес-твяване, ако оставаш отделен от спомените си, неотьж-дествен с тях, тогава ти осъзнаваш себе си като нещо различно от спомените си. Това осъзнаване става път към неизвестното. Колкото повече си способен да бъ­деш свидетел на знанието си, толкова по-малка вероятност има егото ти да стане господар на това знание. Ако ти си отделен от спомените си, те стават нещо като нас­лоен прах. Те са преминали през опита ти и са станали неотделима част от ума ти, но съзнанието е различно от него. Този, който си спомня, е различен от припомняне-то; този, който знае, е различен от опознатото. Ако ти е ясна тази разлика, значи вече се приближаваш до пусто­тата. Като не се отъждествяваш, можеш да бъдеш отво­рен; между теб и непознатото не възникват спомени.

Пустотата може да се постигне, но не и да се съз­даде. Ако я създадеш, тя неизбежно ще е родена от ста­рия ти ум, от твоето знание. Ето защо за постигането й няма никакъв метод. Методът е само резултат от натру­паната информация; ако ти се опиташ да използваш ка­къвто и да е метод, той ще е продължение на стария ти ум. Но непознатото не може да дойде като продължава­ща непрекъснатост, а само като разрив на непрекъсна­тостта. Само тогава то е извън пределите на известното, извън пределите на знанието ти.

Затова не може да има никакъв метод, никаква ме­тодология, а само разбирането, че "Аз съм отделен от това, което съм натрупал." Ако разберете това, ще имате потребност да култивирате пустотата. Всичко вече е станало! Ти си пустота! И няма нужда да я създаваш.

Не е възможно да се създаде пустотата. Сътворе­ната пустота няма да е пустота, тя ще е твое творение. То никога няма да е пустота, защото ще има граници. Ти си я сътворил и тя не може да бъде по-голяма от теб, не може да надхвърли ума, който я е родил. Всичко, което можеш да направиш, е да я приемеш. А подготовката за приемането й може да бъде само в отрицателен смисъл. Да се подготвиш, означава да не се отъждествяваш със знанието си, да си готов да разбереш безполезността и безсмислеността на всичко, което знаеш.

Само това осъзнаване на мисловния процес може да те хвърли в паузата, където винаги присъства "това, което е", където "това, което е" ще те залее. И между не­го и теб няма да има бариера. Ти ставаш едно с момента, с вечността, с безкрайността.

В мига, когато този момент премине в знание, той отново става част от паметта. И тогава е изгубен. Затова не може да се каже: "Аз познах". Неизвестното си оста^ ва неизвестно. Колкото и много да си го преживял, не­познатото все още предстои да бъде опознато. Неговото очарование, красота, привлекателност остават все същи­те.

Процесът на познание е вечен и никой не може да стигне до момент, в който да може да каже: "Аз постиг­нах". Този, който казва това, отново попада в модела на паметта, в модела на знанието. И тогава умира. Момен­тът на утвърждаване на знанието е момент на смърт. Животът свършва. Животът е движение от неизвестното към неизвестното. Той идва от непознатото и отива в него. За мен религиозен човек не е този, който заявява знанието си. Утвърждаващият, че знае, може да е богос­лов, философ, но не и религиозен човек. Религиозният ум приема висшата тайна, висшата непознаваемост, висшия екстаз на неведението, висшето блаженство на неведението.

Не е възможно да се създаде момент на медитация, на пустота. Невъзможно е да се проектира. Не можеш да заставиш ума си да спре. Ако го направиш, значи или си го опиянил или си го хипнотизирал, но това не е пустота. Пустотата идва. Тя не може да се сътвори, нито да се донесе.

Аз не ви уча на някакъв метод. И в смисъла на ме­тоди, техники, учения - аз не съм учител.

Няма "как", защото как предполага метод. Има само пробуждане. Ако ме слушаш и нещо в теб се съ­бужда, тогава добиваш опит, чувстваш нещо. Аз не се опитвам да те убедя. Интелектуалното убеждение не е убеденост. Аз просто ти предавам факти.

Защо си убеден в това, което казах? Има два въз­можни варианта - или си убеден от доводите ми или си видял истинността на това, което казвам, като факт вът­ре в себе си. Ако са те убедили моите аргументи, тогава възниква въпросът "как"; но ако това, което говоря, е преживяно от теб, ако ти осъзнаваш, че е истина и е вътре в теб, това знание те отделя от мен. Аз не ви давам никакви знания. Напротив, когато говоря, протича само­то преживяване.

Когато умът е убеден, той пита "как". По какъв път да се върви? Той иска да знае. Но аз не ти давам никаква доктрина. Просто споделям опита си с теб. Когато каз­вам, че паметта е натрупване, че е мъртва, това са отзву­ци от миналото. Имам предвид, че паметта е част от ми­налото, държаща се за теб, но ти си отделен от нея. Ако при теб се появи усещане за това, което имам предвид и ти видиш разстоянието между себе си и паметта си (сво­ето съзнание и своята памет), тогава няма никакво "как".

Нещо се е случило и то прониква в теб от момент към момент, не благодарение на метода, а чрез осъзнаването, благодарение на това, че нито за минута не забравяш.

Сега ти знаеш, че обозначението се различава от съдържанието. Ако това се превърне в непрекъснато осъзнаване - докато вървиш, докато спиш, храниш се и разговаряш - тогава нещо се случва. Ако постоянно помниш, че умът е програмиран, че е прибавен, че е просто процес на натрупване на памет, а не е част от би­тието ти, тогава това осъзнаване, тази липса на метод ще е достатъчна, за да се случи нещо в теб.

Никой не може да каже кога, как и къде това ще се случи, но ако осъзнаването продължава, то от само себе си става по-дълбоко. Това е автоматичен процес. От ума той отива в сърцето; от интелекта - към интуитивния ум; от съзнанието - бавно се движи към подсъзнанието. И в един прекрасен ден ти напълно се пробуждаш. Нещо се е случило. Ти нищо не си култивирал; то е дошло по­ради факта, че през цялото време си помнил. Не защото си следвал някаква доктрина, а защото си се пробудил за вътрешния факт, за вътрешното виждане. Нещо е про­никнало дълбоко в теб.

Когато настъпи моментът, той идва неочаквано ка­то взрив. В момента на взрива ти си съвършено пуст, теб те няма, престанал си да съществуваш. Няма нито инте­лект, нито доводи, нито памет. Има само съзнание, само осъзнаване на нищото, на пустотата. В тази пустота е знанието. Но то е знание в съвсем друг смисъл. Няма нито познаващ, нито познаваемо, има просто знание. То е екзистенциално.

Какво е пустотата, какво съществува в нея, е не­възможно да се предаде. Може само да се покаже процесът, проходът. Но процесът не е метод. Това не може да се практикува и няма какво да се практикува. Или пом­ниш, или не.

Въпрос:

Препоръчвате ли някакъв начин на живот като подготовка?

Щом започнеш за осъзнаваш, ще се измени целият ти живот, целият ти начин на живот. Но тези изменения сами ще дойдат при теб, не е нужно да ги подготвяш. Щом започнеш да практикуваш нещо целият смисъл се губи. Всичките изменения трябва да станат спонтанно.

Работата не е в това да се подготвяш за нещо. Просто разбери, че пустотата не може да се желае. Това не е противоречие в термините, а екзистенциално про­тиворечие. Не е възможно да се желае пустотата, защото желанието идва от твоя стар ум, от твоето знание. Един­ственото, което може да се направи, е да осъзнаваш себе си такъв, какъвто си. Щом осъзнаеш себе си какъвто си, става отделяне, разделяне, обособяване. Някаква част от тебе престава да се отъждествява с цялото.

Тогава има двама: "аз" и "семе". "Семе" е паметта, умът; "аз" е съзнанието, атмана.

Слушайки ме, ти трябва да слушаш едновременно и себе си, своя вътрешен ум. Този процес не трябва да се прекъсва. Това, което казвам, става част от твоя семе, част от натрупаното в теб, от знанията ти. Това знание ще изисква по-нататъшни знания, методи и всякакви "как". И ако се предложи някакъв метод, той също ще стане част от твоето знание. Твоят семе ще се засилва и ще знае все повече.

Аз не слагам ударението на твоя семе, не се обръ­щам към него. Ако твоят семе се намеси, не може да има общуване. Ще има просто дискусия, а не диалог. Диалог се получава когато няма семе. Ако теб те има, но няма семе, тогава не възниква въпросът "как". Това, което казвам, ще се възприема или като истина, или като неп­равда, или като факт, или като ловко изфабрикувана доктрина.

Моята работа е просто да създам ситуация - с ду­ми, с мълчание или с объркване. Моята цел е да създам такава ситуация, че твоят аз да се отдели от теб, да изле­зе навън от пределите на семса. И аз постоянно създа­вам такива ситуации.

Това също е ситуация. Говоря ти абсурдни неща. Говоря ти за постигане на нещо, а в същото време отри­чам всякакви методи. Това е нелепо. Казвам нещо и вед­нага твърдя, че е невъзможно да се изрази с думи. Но точно такъв абсурд е в състояние да създаде нужната си­туация. Ако те убедя, няма да се създаде ситуация. Каза­ното ще стане част от твоя семе, от твоето знание. Твоят семе през цялото време пита "как, по какъв начин". Аз отричам пътя, но в същото време говоря за трансформа­ция. И ситуацията става толкова нелогична, че умът ти се обърква. Само така може да влезе нещо от транцедентното.

Аз през цялото време създавам ситуации. За инте­лектуалните хора такава ситуация е абсурд. Но осъзна­ването идва само когато възникне .ситуация, в която се нарушава последователността. Самата неразумност на ситуацията поражда интервал, прекъсване, което обърк­ва и разтърсва индивида и води до озарение. Спомням си случай от живота на Буда.

Една сутрин той отишъл в селото. Някой се приближил и му казал: "Аз вярвам във висшето. Мо­ля те, кажи ми има ли Бог?" Буда категорично отре­къл. Той казал:" Няма Бог, не е имало и никога няма да има! Що за глупости говориш!". Човекът бил пот­ресен и разбит, но ситуация била създадена.

През деня дошъл друг човек и казал: "Аз съм атеист, не вярвам в Бога. А ти как смяташ, има ли Бог?". Буда отговорил: "Всичко е Бог. Не съществува нищо, освен Бог". Човекът бил потресен.

А вечерта дошъл още един човек и казал: "Аз съм агностик. Не съм вярващ, не съм и атеист. Ти какво ще кажеш? Има ли Бог или няма?" Буда не казал нищо. Но човекът бил потресен.

Но монахът Ананда, който винаги съпровождал Буда, бил потресен още повече. Сутринта Буда ка­зал, че няма Бог, през деня, че има Бог, а вечерта замълчал. През нощта Ананда се обърнал към Буда: "Преди да заспя, отговори, моля те, на един въпрос. Ти наруши спокойствието ми! В пълно недоумение съм! Какво искаше да кажеш с тези нелепи, проти­воречащи си отговори?"

А Буда отговорил: "Те не бяха дадени на теб. Защо си ги слушал? Всеки отговор бе даден на този, който зададе въпроса. Но е добре, че отговорите са те разтърсили. Това е моят отговор за тебе".

Ситуациите могат да се създават. Дзен-монасите имат особен начин за създаване на ситуации. Могат да те изхвърлят от стаята или да ти зашлевят плесница. То­ва изглежда съвсем абсурдно. Ти питаш за едно, отгова­рят ти съвсем друго. Ти питаш: "В какво се състои пъ­тят?", а дзен-монахът дава отговор, нямащ нищо общо с въпроса. Той може да отговори: "Погледни реката." или "Виж какво високо дърво." Пълен абсурд.

Умът търси постоянство. Той се бои от абсурда. Бои се от нелогичното и непознатото, но истината не е страничен продукт на интелектуалниченето. Това не е индукция или дедукция. Тук няма логика или умозаключения.

Аз нищо не ти предавам. Просто създавам ситуа­ция. И тогава в създадената ситуация се предава това, което е невъзможно да се предаде. Затова не питай "как". Просто бъди. Осъзнавай, ако можеш. Ако не мо­жеш, осъзнавай своето неосъзнаване. Бъди внимателен към това, което става. Ако не можеш - бъди внимателен към своето невнимание. И нещо ще стане, нещо ще се случи.

Хората вече достатъчно са извадени от равновесие. И точно заради това са се отъждествили със своите въл­нения. Свикнали са с тях. Тревогите и нарушеното ду­шевно равновесие са станали нещо обичайно. Всички отдавна сме извадени от равновесие! Не е възможно да си спокоен и да не знаеш истината.

Отсъствието на равновесие е наше нормално със­тояние. И когато аз ви тревожа, нарушавам тази липса на равновесие и се получава неутрализация. За пръв път в живота си вие усещате покой. Абсурдната ситуация не е потребна за достигане до някакви резултати, тя е средство за предаване на послание, което в същността си е непредаваемо.

Ти питаш: "Какъв ще е резултатът?" На това може да се отговори нещо, при условие, че казаното не бъде прието за истина. Казаното трябва да се разбира в сим­воличен, поетичен и митичен смисъл. За мен всяко ре­лигиозно писание, всеки мит, всяко утвърждение, идва­що от човек, преминал през случването, в определен смисъл не е вярно. Това не е истин-а, а указател. И този указател трябва да се забрави, преди да познаеш истина­та.

Блаженството е средната точка между радостта и скръбта. Това е средната точка, точката на трансцеден-тация. То има дълбочината на скръбта и висотата на ра­достта. Радостта има връх, но не и дълбочина, докато скръбта има бездънна дълбина, но не и връх. Блаженст­вото включва в себе си и върха на радостта и бездната на скръбта, поради което то трансцедентира и едното, и другото. Само централната точка може да бъде пълна трансцеденция на двете крайности.

Сатчитананда е само израз, не е реалност. Ако помните това, не може да има вреда. Умът забравя и из­разът сатчитананда става реалност. Около него строим теории и учения и умът се затваря. Тогава вече не може да има скок. Случвало се е в Индия. Около тези три ду­ми е изплетена цялата традиция. Но реалността не е сатчитананда, тя е отвъд нейните предели. Сатчита­нанда е само това, което може да се изрази с думи. Трябва да се възприеме като метафора. Цялата религи­озна литература се състои от притчи. Тя е символична. Израз, думи за нещо, което по природа е неизразимо.