Кундалини-йога -връщане към корените

Защо цялата твоя енергия е само потенциал? Тя не се употребява в ежедневния живот, не е потърсена. Фун­кционира само частта, която е задействана. Ежедневието ни не предявява към нея големи изисквания, затова се проявява една съвсем малка част. И даже тази малка проявена част е нехармонична, защото твоят всекидне­вен живот не е единен.

Потребностите ти са в състояние на конфликт. Обществото иска едно, твоите инстинкти - нещо проти­воположно. Изискванията на обществото и личните потребности са в противоречие. Обществото има своите нужди, моралът и религията предявяват свои изисква­ния. Тези противоречия пречат на човека да бъде едно хармонично цяло. Те са раздробили човека на парчета.

Сутрин трябва едно, през деня - друго. Жена ти иска едно, майка ти - противоположното. Така ежедне­вието предявява към теб противоречиви изисквания, а и малката проявена част от цялата ти енергия е в конф­ликт със самата себе си.

Има и още един конфликт. Проявената част винаги е в противоречие с непроявената, фактически съществу­ващото е винаги в конфликт с потенциалното. Потенци­алното се стреми към проявление, а реално съществува­щото го потиска.

Ако говорим с термините на психологията, под­съзнанието е винаги в конфликт със съзнанието. Съзна­нието се стреми към господство, защото се бои, че под­съзнанието ще се прояви. Съзнанието е под контрол, а потенциалът, подсъзнанието - не. Със съзнанието мо­жеш да се справиш, но с взрива на подсъзнанието ти се оказваш в опасност. Не можеш да го управляваш. И съз­нанието се бои от него. Този втори конфликт е по-дълбок и по-сериозен от първия: конфликтът между съзнанието и подсъзнанието, между проявената енергия и енергията, стремяща се към проявление.

Тези два конфликта ти пречат да си в хармония. А ако не си в хармония, енергията ти се насочва срещу са­мия теб. На енергията й е необходимо движение, а дви­жението винаги тече от непроявеното към проявеното, от семето към дървото, от тъмнината към светлината.

Това движение е възможно само когато няма по­тискане. Иначе движението, хармонията се разрушава и собствената ти енергия се превръща в твой враг. А ти самият - в тъмнина. Тогава не си единен, разделен си на множество части, в теб са много.

Когато енергиите са в конфликт, на човек му се иска да ги освободи. Леко му е само когато енергиите, които са били в конфликт, са освободени и тръгват на­горе. Когато енергията тече надолу, жизнеността ти спа­да. Движението надолу е движение навън, а нагоре -движение навътре. Колкото повече твоята енергия се вдига, толкова по-дълбоко и навътре отива, а колкото по-ниско се спуска, толкова повече изтича навън. Изх­върляйки конфликтните си енергии навън, ти изпитваш облекчение, но това прилича на изхвърляне на парченца от собствения ти живот. Това е самоубийствено. Докато жизнената ни енергия не стане единна и хармонична и не започне да тече навътре, ние просто се самоубиваме.

Изхвърляйки енергията, ти изпитваш облекчение, но то е кратковременно, защото източникът на енергия е постоянен. Тя отново се акумулира и на теб отново ти се налага да се освободиш от нея. Това, което обикновено се приема като удоволствие, не е нищо друго, освен изх­върляне на конфликтни енергии. Удоволствието означа­ва, че си се освободил от бремето. А това винаги е нега­тивно, а не позитивно явление. Докато блаженството винаги е позитивно, то идва само когато твоята енергия се реализира. Когато не се изхвърля навън, а разцъфтява вътре, когато ти си едно с нея и не си противоречите, тогава е възможно движението навътре. Това движение е безкрайно. То се задълбочава и задълбочава и колкото по-дълбоко става, толкова е повече блаженството на ек­стаза.

Енергията има две възможности. Първата - изх­върлянето й, освобождаване от това, което се е превър­нало в бреме, което не си в състояние да използваш творчески. Това е състояние на ума, насочено срещу кундалини, анти-кундалини.

Обикновеното състояние на хората е анти-кундалини. Енергията се движи от центъра към перифе­рията, защото в тази посока се движиш ти. Кундалини е точно обратното: всичките сили и енергия се движат от периферията към центъра.

Движението навътре, центростремителното дви­жение, носи блаженство, докато движението навън но­си както радост, така и страдания. Радостта идва в малкото паузи, когато живееш в надежда и очаквания. Но постоянният резултат е все страдание.

Радостта е в очакването, в надеждата, в желанията и мечтите. Радостта е облекчение от бремето, радостта е абсолютно негативно явление. Щастие няма, има само временно отсъствие на страдание. Това отсъствие възп­риемаме като щастие.

Ти постоянно създаваш нови енергии. Това е жи­вотът - способността постоянно да се твори жизнена енергия. Когато тази способност изчезне, ти си мъртъв. И парадоксът е в това, че ти постоянно произвеждаш енергия, а не знаеш какво да правиш с нея. Когато тя се създава, ти я изхвърляш, а ако не се създава, страдаш и боледуваш.

Ако не се създава - боледуваш, ако се създава -също. Първата болест е от слабост, втората от енергията, която е станала бреме за теб. Ти не умееш да я хармони­зираш, да я направиш творческа, носеща блаженство. Ти си я родил, а не знаеш какво да я правиш, затова я изх­върляш. И после пак произвеждаш нова енергия. Това е абсурдно и този абсурд е начин на човешко съществува­не: постоянно произвеждане на енергия, която неизбеж­но става бреме и от която си принуден вечно да се осво­бождаваш.

Ето защо сексът е придобил такава важност, такова значение - защото той е един от най-добрите начини да се освободиш от енергията. Колкото по-развито става обществото, толкова повече начини имаш да произвеж­даш енергия. Тогава ставаш по-сексуален, защото ти се налага да се освобождаваш от по-големи напрежения.

Енергията постоянно се създава и изхвърля. Ако човек е достатъчно умен и възприемчив, ще почувства цялата нелепост и безсмисленост на това положение. Ще почувства безсмислеността на живота. Нима ти си само инструмент за създаване на енергия и освобожда­ване от нея? Затова, колкото по-възприемчив е човек, толкова по-остро усеща безсмислието на живота, който познаваме.

Кундалини е промяна на тази ситуация, от нелепа в осмислена.

Както материалната енергия, с която се занимава науката, така и психическата енергия може да бъде съ­зидателна и разрушителна. Ако не се използва, тя става деструктивна, използва ли се - става творческа. Но тя може да се използва и нетворчески. За да стане творчес­ка, трябва преди всичко да се разбере, че не е достатъч­но да се реализира само част от собствения потенциал. Ако се реализира само част, а останалата, по-голяма част от твоя потенциал остане нереализирана, не може да има творчество.

Животът и смъртта са само две състояния на енер­гията. Животът е действаща енергия, смъртта - недейст-ваща. Животът е пробудена енергия, смъртта - отново заспала енергия. Затова, според кундалини-йога, ти си частично жив. Тази част от твоята енергия, която е ста­нала действаща, е твоят живот. Останалата част спи, все едно че изобщо я няма.

Щом измениш системата си на дишане, веднага се променя цялата енергийна система. На сън ти дишаш по един начин, при бодърстване - по друг. Когато се сърдиш, дишането ти е различно от дишането, когато си влюбен, а когато си сексуално възбуден, ти отново имаш друго дишане. Във всяко състояние на психиката при­съства особено качество на жизнената сила и се променя дишането.

Когато се сърдиш, ти е необходима повече енергия на периферията. Когато се появи опасност и е необхо­димо да нападаш или да се защитаваш, се насочва пове­че енергия от центъра към периферията.

След полов акт се чувстваш изморен, защото се изхвърля голямо количества енергия навън. И след гняв се чувстваш изтощен. Но след момент на любов не усе­щаш умора, а прилив на сили. И след молитва също се чувстваш ободрен. Защо е така? Когато си влюбен, енер­гията не се обръща навън, защото не чувства опасност. Спокоен си, релаксиран и тя тече навътре. Когато енер­гията тече навътре, ти усещаш бодрост.

След дълбоко дишане се чувстваш ободрен, защо­то енергията тече навътре. Когато е насочена навътре, чувстваш удовлетвореност, пълен си със сили и здраве.

Още едно наблюдение: когато енергията тече на­вътре, дишането ти придобива друга качество. То е сво­бодно, ритмично, хармонично. От време на време ще ти се струва, че то е спряло съвсем. То става толкова фино. Тъй като няма потребност от енергия, дишането спира. В самадхи, в екстаза, чувстваш че дишането е спряло съвЪем. Няма никакво движение на енергията навън, за­това не е нужно дишане.

Енергията винаги изтича през пръстите на ръцете и краката. Но през закръглените форми не може да из­лиза. Ето защо жените по-добре се съпротивляват на болестите, отколкото мъжете, и живеят по-дълго. Кол­кото по-закръглено е тялото, толкова по-малко енергия изтича навън.

Жените не се изморяват толкова след полов акт, защото формата на половия им орган е закръглена и подпомага възприемането. Мъжът се изморява повече. Заради формата на половия му орган се изхвърля повече енергия. Не само биологична, но и психическа.

В подмасана всички изходи на енергия са затворе­ни, така че нищо не може да излезе навън. Двете стъпала са кръстосани, ръцете докосват стъпалата, а стъпалата се допират до сексуалния център. Позата е изправена и почти не се усеща гравитацията. В тази поза може на­пълно да забравиш за тялото, защото жизнената енергия не изтича навън. Очите трябва да са затворени или полу­затворени, тъй като през тях също изтича много енер­гия.

Даже насън се изхвърля много енергия чрез дви­жението на очите. За да се разбере сънува ли човек или не, допира се пръст до очите му. Ако се движат, значи сънува. Събуди го и той ще каже, че е сънувал. Ако оч­ните ябълки не се движат, значи е потопен в дълбок сън без сънища - сушупти. Цялата енергия е насочена на­вътре, нищо не изтича навън.

Асани, пранаяма - има много начини, с помощта на които може да се застави енергията да тече навътре. Когато е насочена навътре, тя е единна, защото центъ­рът е един. И колкото повече енергия тече навътре, тол­кова по-голяма е хармонията. Конфликтите изчезват. В центъра няма никакви конфликти. Има органично един­ство на цялото. Ето защо се усеща блаженство.

И още нещо: асаните и пранаяма са телесни по­мощници. Те са важни, но са само физически помощни­ци. Ако умът ти е разкъсван от противоречия, те няма много да ти помогнат, защото тялото и умът са две час­ти на едно цяло. Ти не се състоиш от тяло и ум, ти си тяло-ум. Ти си психосоматичен и соматопсихичен. Ние разсъждаваме за тялото и ума като за две различни не­ща, но те са двата полюса на една и съща енергия. Тяло­то е грубо, умът е фин, но това е все същата енергия.

Трябва да се работи и в двата края. За тялото има хатха-йога, асани, пранаяма и други подобни, а за ума -раджа-йога и други йоги, които в основни линии се за­нимават с твоите умствени отношения.

Тялото и умът са форма на една енергия. Напри­мер, ако умееш да контролираш дишането си, когато си гневен, гневът ще отмине. Ако можеш ритмично да ди­шаш, гневът не те овладява. По същия начин ако дишаш равно и ритмично, не те обхваща сексуално желание.

Него ще го има, но няма да се проявява по никакъв на­чин. Никой няма да разбере за него. Даже ти самият. По такъв начин може да се потисне сексът и гневът. С по­мощта на ритмичното дишане можеш така да ги потис­неш, че и сам да престанеш да осъзнаваш съществуване­то им. Тялото ги е потиснало, но те са вътре, непипнати.

Ако се занимаваш с техники на осъзнаване и ед­новременно практикуваш йогически методи, тогава мо­же да стигнеш по-дълбоко в осъзнаването. В противен случай ще познаваш само външното. И ако се измени грубото, външното, без да се измени финото, ти ще се окажеш пред дилема. Същият конфликт ще приеме нова форма.

Йога е полезна, но това е само едната страна. Дру­гата страна е това, което Буда нарича "осъзнатост". Практикувайте йога, за да бъда тялото ви в синхрон с вътрешните ви движения и едновременно практикувайте осъзнатост.

Осъзнавайте дишането. В йога ти изменяш процеса на дишането. Наблюдавайки, ти трябва да осъзнаеш какво е. Просто го осъзнавай. Ако се научиш да осъзнаваш дишането си, ще можеш да осъзнаваш и процеса на мисленето си.

Осъзнаването на процеса на мислене ще измени качеството на ума, асаните и пранаяма ще изменят ка­чеството на тялото. Тогава идва момент, когато твоето тяло и ум са едно, без всякакви противоречия. Когато те се синхронизират, ти вече не си нито тяло, нито ум. За пръв път ще познаеш себе си като "аз". Ще трансцеден-тираш.

Трансцеденцията се случва само при липса на конфликт. В този хармоничен момент, когато тялото и ума са едно, без противоречие, ти трансцедентираш и двете. Ти не си нито едното, нито другото. Всъщност, ти си нищо: ни-що. Ти си чисто съзнание. Не осъзнаването на нещо, а самото осъзнаване.

Това състояние на съзнанието - чисто осъзнаване, без осъзнаване на нещо конкретно, е моментът на взри­ва. Твоят потенциал става реалност. Ти се взривяваш в нова реалност - висша реалност. Към това са устремени всички религии.

Този насочен навътре поток от енергия е единст­вената форма на революция, единствената свобода. Иначе ще продължаваш да създаваш своя ад. Колкото повече отиваш навън, толкова по-далеч си от себе си. И колкото си по-далеч от центъра си, толкова си по-нещастен и болен.

Кундалини е първичният източник на целия живот, но ти си разединен от него по различни начини. И тога­ва ставаш чужд на себе си и не знаеш как да се върнеш у дома. Това връщане е изкуството йога. За трансформа­цията на човека кундалини-йога е най-фина наука.

Питате защо традиционните методи са система­тични, а моят метод е хаотичен. Традиционните методи са систематични, защото древните хора, за които са съз­дадени те, са били по-различни от сегашните. Сегашни­ят човек е съвършено ново явление. Нито един от тра­диционните методи не може да бъде използван в първо­началния си вид, защото преди не е съществувал съвре­менният човек. Затова всички традиционни методи са станали до известна степен неуместни.

Да вземем например тялото, то се е изменило мно­го. Сега то не е толкова естествено, каквото е било в дните на Патанджали и възникването на системата йога. То много се е променило. В него има толкова медикаменти, че никакъв традиционен метод не е в състояние да му помогне.

В миналото на занимаващите се с хатха-йога се забранявало да пият лекарства, защото химическите из­менения не само затрудняват методите, но и ги правят вредни. Сега цялата околна среда е изкуствена: въздух, вода, общество, жизнени условия. Не е останало нищо естествено. Ти се раждаш в изкуствена околна среда и в нея се развиваш. Затова традиционните методи днес се оказват вредни. Налага се да бъдат изменени в съответс­твие със съвременната ситуация.

И друго, коренно се е изменило качеството на ума. По времето на Патанджали център на човешката лич­ност не е бил умът, а сърцето. А още по-рано не е било и сърцето, а още по-ниско - около пъпа. Хатха-йога разработва методи, които са били полезни и важни за хората, чийто център е около пъпа. После център става сърцето.

Методът трябва да се променя съобразно този, който го прилага. Днес даже бхакти-йога не е подходя­ща. Центърът е отишъл по-далеч от пъпа. Сега център е мозъкът. Ето защо се харесват учения, подобно на уче­нието на Кришнамурти. Не са нужни нито методи, нито техники - само разбиране. Но ако това е само вербално, интелектуално разбиране, нищо не се променя, нищо не се трансформира. То отново се превръща в натрупване на знания.

Аз предпочитам хаотичните методи пред система­тичните, защото хаотичният метод помага да се премес­ти центърът надолу от мозъка. Систематичният метод само ще укрепи мозъка, ще му добави още енергия.

Чрез хаотичния метод мозъкът се свежда до нула. Той няма какво да прави. Този метод е толкова хаоти­чен, че центърът автоматично се премества от мозъка към сърцето. Ако се прави моята динамична медитация активно, която е хаотична и безсистемна, центърът ти ще се спусне към сърцето.

А после настъпва катарзис. Той е необходим, за­щото твоето сърце е твърде потиснато от ума ти. Мозъ­кът ти е взел изцяло управлението над теб и те е потис­нал. За сърцето не е останало място, всичките прояви на сърцето се потискат. Никога не си се смял от сърце, не си живял, нищо не си правил от цялото си сърце. Мозъ­кът постоянно се намесва със систематизация и сърцето все е потиснато.

Затова преди всичко е необходим хаотичен метод, за да се измести центърът на съзнанието от мозъка в сърцето. Катарзисът е нужен, за да се освободи сърцето, да се пречисти от потиснатостта и да се отвори. Ако сърцето стане леко и необременено, тогава центърът на съзнанието се премества още по-ниско - отива в пъпа. Пъпът е източник на жизненост, семето, от което израс­тват и тялото, и умът и всичко останало.

Съзнанието трябва да се спусне към източника, към корените. Само тогава е възможна трансформация­та. И аз използвам хаотичните методи, за да прехвърля съзнанието от мозъка надолу.

Когато си изпълнен с хаос, мозъкът престава да работи. Например, караш автомобил и неочаквано някой изскача пред теб. Тогава реакцията ти ще бъде така миг­новена, че не е възможно да е работа на мозъка. На мо­зъка му трябва време. Той обмисля какво да направи и какво да не направи. Затова, когато при аварийна ситуа­ция натиснеш спирачките, имаш чувството, че става не­що в областта на пъпа ти, сякаш коремът ти реагира. В момент на авария съзнанието ти се прехвърля долу, в областта на пъпа. Ако аварията можеше да се изчисли предварително, мозъкът щеше да се справи с нея, но ко­гато възникне такава ситуация, се случва нещо неизвес­тно. И след това откриваш, че съзнанието ти е слязло в пъпа.

Ако попиташ един дзен монах: "Откъде мислиш?", той ще сложи ръка върху корема си. Европейците при първата си среща с японските монаси изпадали в недоу­мение. "Що за глупост! Нима може да се мисли с коре­ма?" Но в дзенския отговор има дълбок смисъл. Съзна­нието може да използва всеки център от тялото, а пъпът е център, който е най-близък до първоизточника. Мозъ­кът е най-далеч от първоизточника, затова ако жизнена­та енергия се движи навън, в център на съзнанието се превръща мозъкът. Ако жизнената енергия се движи на­вътре, в края на краищата, пъпът става център.

Хаотичните методи са нужни, за да насочат съзна­нието към корените, защото само в корените е възможна трансформацията. Иначе ти непрестанно ще вербализираш и няма да има трансформация. Не е достатъчно са­мо да се знае истината. Необходимо е да се трансфор­мират корените, защото иначе няма да има промяна.

Когато човек знае кое е правилно, но нищо не мо­же да направи, той се напряга двойно. Разбира, но нищо не може да промени. Разбирането има смисъл, когато идва от пъпа, от корените. Разбиране, идващо от мозъка, не може да те трансформира.

Висшето не може да се опознае с ума, защото, ко­гато действаш, ръководен от мозъка, ти си в противоре­чие с корените, от които си произлязъл. Целият проблем е, че си се отдалечил от пъпа. А си излязъл от пъпа и чрез него ще умреш. Затова трябва да се върнеш към из­точниците. А това връщане не е лесно.

Кундалини-йога се занимава с жизнената енергия и с нейното движение навътре. Тя използва техники, кои­то довеждат тялото и ума до момента, когато е възможна трансцедентация. Тогава, всичко се променя. Тялото ста­ва друго, умът става друг, смъртта става друга, друг ста­ва самият жизнен процес. Просто има живот.

Волската каруца е хубаво нещо, но вече не ни трябва. Сега пътуваме в автомобили и вече не използва­ме техниката, която са ползвали, когато са пътували с волове. Това, което е подходящо за волския впряг, е не­уместно за автомобила.

Традиционните методи са много привлекателни, защото са древни и в миналото мнозина са достигнали с тяхна помощ. За нас те вече не са подходящи, но са били подходящи за Буда, Махавира, Патанджали и Кришна. За тях те са имали смисъл. Днес тези методи са изгубили смисъла си, но все още ни привличат, защото са се прос­ветлили чрез тях. Поддръжникът на традициите казва:

"Ако Буда се е реализирал чрез тях, защо да не мога и аз?" Но днес ние живеем в съвсем различни условия. Променила се е цялата околна среда, самата мисловна сфера. Всеки метод е ограничен за конкретна ситуация, конкретен тип ум, конкретен човек.

Кришнамурти отива в другата крайност. Той отри­ча тези методи. Тогава ще му се наложи да отрече и Бу­да. Това е обратната страна на същата монета. Ако от­ричаш метода, ще трябва да отречеш и Буда. А ако не отричаш Буда, не можеш да отречеш и методите му.

Това е крайност, но крайностите никога не са вер­ни. Не може да отречеш лъжата като заемеш нейната противоположна позиция, защото противоположната крайност също е лъжа. Истината е винаги по средата. Затова фактът, че старите методи не работят, за мен не означава, че всички методи са безполезни. Това само оз­начава, че трябва да се променят.

Липсата на метод също е метод. Възможно е за ня­кого точно липсата на метод да е метод. Методът не е общ, той винаги е валиден за конкретен човек. Когато истините се обобщават, те се превръщат в лъжа. Затова когато е необходимо да се каже или да се използва не­що, то трябва да се адресира към конкретен човек - към неговото внимание, към неговия ум - към него и към никой друг.

Днес това е много трудно. Някога са съществували лични отношения между учителя и ученика, лично об­щуване и връзка. Сега всичко е безлично. Налага се да говориш с тълпа, затова трябва да се обобщава. Но обобщаването на истината се превръща във фалш, защо­то всяко нещо има смисъл само за конкретен човек.

Аз ежедневно се сблъсквам с тази трудност. Ако ти ме попиташ, аз отговарям на теб и само на теб. Идва друг и аз отговарям на него и на никой друг. Двата отго­вора могат да си противоречат, защото хората, задали въпросите, са противоположни един на друг. Ако искам да ти помогна, трябва да се обърна непосредствено към теб. И отговаряйки на различните хора лично, аз неми­нуемо ще изрека много противоречия.

Всеки човек, който говори обобщено, е последова­телен, но тогава истината се превръща във фалш, защото всяко истинско изказване задължително е адресирано към определен човек. Разбира се, истината е вечна - тя не е нито стара, нито нова; истината е реализация, цел. Средствата винаги съответстват или не съответстват на конкретно лице, на определен тип ум, на определено от­ношение. Както виждам ситуацията, съвременният чо­век толкова се е изменил, че са му нужни нови методи, нови техники. Хаотичните методи ще помогнат на съв­ременният ум, защото умът на съвременния човек е хао­тичен. Този хаос, това бунтарство на съвременния човек по същество е бунт на тялото срещу ума и неговото гос­подство. Ако се използват йогически термини, може да се каже, че това е бунт на центровете в сърцето и пъпа срещу центъра в мозъка. Тези центрове въстават срещу мозъка, защото той е монополизирал цялата човешка душа. Това положение повече не може да се търпи. Ето защо университетите се превръщат в огнища на бунта. Това съвсем не е случайно. Ако разгледаме цялото об­щество като едно тяло, то университетът е главата, мо­зъкът.

Бунтарството на съвременния ум поражда склон­ността му към свободни, към хаотични методи. Динаминната медитация ще помогне да се премести центъ­рът на съзнанието от мозъка и човекът, който я практи­кува, ще престане да се бунтува, защото ще е отстранена причината за бунта. Той ще е релаксиран.

За мен медитацията не е само път за спасение на отделния човек, път за неговото преобразяване. Меди­тацията може да положи основата на трансформацията на цялото общество, на човешкото същество като тако­ва. Човек ще бъде принуден или да се самоубие, или да трансформира енергията си.
5

Езотеричните игри -препятствие пред развитието

Въпрос:

Съществува ли разделение между тялото и ума, материята и съзнанието, физическото и духовното? Как може да се трансцедентира тялото и ума, за да се достигне духовно съзнание?

Първото, което трябва да се разбере, е че разделе­нието на тялото и ума е абсолютно неправилно. Започ­вайки с такова разделение, ти няма да стигнеш доникъде - грешното начало не води доникъде. От него нищо ня­ма да излезе, защото всяка крачка има свое собствено логично развитие. Втората крачка следва първата, трета­та - втората и т.н. Съществува една логична последова­телност. Затова, правейки първата крачка, ти, по същес­тво, вече си избрал всичкото.

Първата крачка е по-важна от последната, начало­то има по-голямо значение от края, защото той е край -завършване, резултат. Ние винаги мислим за края, а не за началото, повече ни интересуват целите, отколкото средствата. Завършването е придобило такава голяма важност за нас, че съвсем забравяме за семето, за началото. Затова живеем с мечти, които никога не реализи­раме.

За всеки търсещ това разделение, характерно за двойствеността на битието - тяло и ум, физическо и ду­ховно - е една погрешна стъпка. Съществуването е не­делимо; всички разделения са ментални. Самият поглед на ума върху нещата поражда двойствеността. Разделя ни само мракът на ума.

Умът не може да действа по друг начин. За него е непоносимо да си представи две противоречия като едно цяло, две полярни противоположности като единство. Умът е побъркан от стремежа да бъде последователен. Той не може да си представи как така светлината и мра­кът могат да бъдат едно. За него това е непоследовател­но, парадоксално.

Умът е принуден да ражда противоположности: бог и дявол, живот и смърт, любов и омраза. Не е лесно да си представиш, че любовта и омразата са една и съща енергия? А за ума е направо невъзможно. И затова той разделя. Тогава за него няма проблеми - любовта е про­тивоположна на омразата, а тя - на любовта. Всичко е логично и умът може да се успокои. Затова разделението се прави за удобство на ума, то не е истина, не е реал­ност.

Много е удобно да се разделиш на две: на тяло и на себе си. Но в момента на разделянето правиш пог­решна стъпка. И докато не се върнеш назад и не проме­ниш първата си стъпка, много животи ще бродиш и ще се скиташ и от това няма да излезе нищо, защото една погрешна стъпка влече след себе си нови, все погрешни стъпки. Така че започвай от правилното начало.

Помни, че ти и тялото ти не сте две, а едно. "Две" е просто за удобство. На съществуването му е достатъчно и едно. Да се разделиш на две е изкуствено. В действи­телност, ти чувстваш, че си единен, но когато започнеш да размишляваш над това, възниква проблем. Когато на тялото ти се причини болка, не смяташ, че ти и тялото ти сте различни. Усещаш единството с тялото. И едва след това, когато започнеш да размишляваш, вие се раз­деляте.

В настоящето няма разделения. Ако ти опрат нож до сърцето, не чувстваш разделение. Не мислиш, че сега ще убият тялото ти, а не теб. Едва по-късно, когато слу­чилото се стане част от паметта ти, размишляваш над него. Тогава можеш да кажеш, че са щели да убият тяло­то ти. Но в оня момент не би могъл да го кажеш така.

Когато чувстваш, ти усещаш единство, когато мис­лиш, започваш да разделяш. Така се създава врагът. Ако ти не си тяло, възниква борба. Поражда се въпрос: "Кой е господар? Тялото или аз?" Тогава егото се чувства за­сегнато. И ти започваш да потискаш тялото. А това оз­начава да потискаш себе си. Когато се бориш с тялото си, ти се сражаваш със самия себе си. Възниква обърк­ване. И всичко това е самоубийствено.

Дори и да се стараеш, не можеш истински да по­тиснеш тялото си. Нима можеш с дясната ръка да по­тиснеш лявата? Те изглеждат отделни, но в тях тече ед­на и съща енергия. Ако действително бяха отделни, то­гава щеше да е възможно потискането, и не само потис­кане, но и пълно унищожение. Но ако и в двете тече ед­на и съща енергия, как може дясната ръка да потисне лявата? Това прилича на играта "на ужким". Мога да на­тисна с дясната си ръка лявата и да се преструвам, че дясната е победила, но в следващата минута мога да вдигна лявата си ръка - нищо не я спира. Ние всички играем тази игра. Играем я постоянно. Понякога ти по­беждаваш секса, понякога - той тебе. Това се превръща в омагьосан кръг. Сексът не може да се потисне. Може да се трансформира, но не и да се потисне.

Начало, при което разграничаваш себе си от тялото си, води към потискане. И ако искаш трансформация, не започвай с разделяне. Трансформацията се поражда са­мо от разбирането на цялото като цяло.

Потискането произлиза от погрешната представа за цялото като сбор от отделни части. Щом знам, че и двете ръце са мои, тогава е глупаво да потискам едната. Самото усилие е абсурдно: кой кого трябва да потиска? Кой с кого трябва да се сражава? Ако не се чувстваш притеснен в тялото си, ако се усещаш леко и непринуде­но, можеш да направиш първата крачка в правилната посока. Тогава няма нито разделяне, нито потискане.

Ако отделяш себе си от тялото си, от това автома­тично произтичат много неща. Колкото повече потис­каш тялото си, толкова по-дълбоко е разочарованието ти, защото всъщност потискането е невъзможно. Може да се сключи временно примирие, но после пак ще пре­търпиш поражение. И колкото по-голямо е отчаянието ти, толкова по-голямо е разделението, толкова по-широка е пропастта между теб и тялото ти. Започваш да изпитваш враждебност към него. Струва ти се, че тялото е много силно, затова не можеш да го потиснеш. И тога­ва решаваш: "От днес още по-упорито ще се боря с не­го!"

Ето защо казвам, че всичко си има логика. Ако се започне с грешна предпоставка, до самия край няма да се постигне нищо. Всяка борба води до друга борба. Умът мисли: "Тялото е много силно, а аз съм слаб. Ще се наложи по-силно да го потисна." Или обратното: "Нужно е да се отслаби това тяло." Всички аскети са правили опити да направят тялото по-слабо. Но колкото по-слабо е то, толкова по-слаб си и ти. Между теб и тя­лото винаги се запазва относително равновесие на силите.

Щом отслабнат силите ти, изпитваш по-голямо ра­зочарование, защото сега по-лесно можеш да бъдеш по­беден. И нищо не можеш да направиш - колкото си по-слаб, толкова по-малки са шансовете ти да преодолееш притеглянето на тялото и толкова повече усилия се на­лага да приложиш, за да победиш. Затова, преди всичко, не трябва да се мисли с формулите на разделението. По­добно разделяне - на физическо и духовно, на матери­ално и ментално, на съзнание и материя - е просто една грешна езикова постановка. Цялата безсмислица е поро­дена от езика.

Искаш на твоя въпрос да отговоря с "да" или "не". Човек не запазва неутрално отношение. Неговото "да" винаги е абсолютно, неговото "не" - също. Нито в един език няма неутрална дума, затова де Боно измисля нова дума: "по". Той предлага да се използва "по" като неут­рална дума.

По значи - "Аз изслушах твоята гледна точка. Не казвам нито да, нито не." Използвайте думата "по" и ще се измени възможността ни. "По", разбира се, е изкуст­вена дума, която де Боно заимства от поезията и която означава хипотетична възможност. Тя е неутрална дума, в която не присъства оценка, порицание или поощрение; не присъства никакво обстоятелство "за" или "против".

Оскърбяват те, отговори им: "по". Усетете вътре в себе си разликата. Една дума може много да те промени. От­говаряйки "по", ти сякаш казваш: "Чух те. Сега знам как се отнасяш към мен. Може да си прав, но може и да грешиш. Аз не давам никаква оценка."

Езикът поражда разделение. Даже великите мис­лители създават неща, които не съществуват. Попитайте ги: "Какво е умът?", те ще отговорят: "Той не е мате­рия". Попитайте ги: "Какво е материята?", те ще отгово­рят: "Не е ум." Нито умът, нито материята са познати. Философите определят материята чрез ума, а ума - чрез материята. Източниците си остават неизвестни. Това е абсурдно, но така ни е по-удобно, вместо просто да признаем: "Не знам. Нищо не ми е известно по въпро­са".

Когато кажем: "Умът не е материя", ние се успоко­яваме, защото нещо сме определили. Но това нищо не ни обяснява. И умът и материята остават все така непоз­нати за нас, но да се каже: "Не знам", би било твърде разтърсващо за егото. В момента на разделянето ни се струва, че ставаме господари на това, за което нямаме и най-бегла представа.

Деветдесет и девет процента от философията е творение на езика. Различните езици създават различни философии. И ако се смени езикът, сменя се и филосо­фията. Ето защо философията е непреводима. Науката се поддава на превод, философията - не. А поезията е още по-непреводима, защото тя повече зависи от езика. Ако променим езика, поезията губи целия си цвят и аромат. Този аромат зависи от определена подредба и употреба на думите. А това е нещо, което не може да се преведе.

И така, първото, което трябва да се помни винаги, е да не започваме с разделение, защото ще започнем неправилно. Нямам предвид да се започва с понятието: "Аз съм единен", защото в такъв случай пак ще започ­неш от понятието. Започни с незнанието, със смиреното незнание, с думите "Аз нищо не знам".

Можем да твърдим, че умът и тялото са отделни, или да заемем противоположна позиция и да кажем: "Аз съм единен. Тялото и умът са едно." Но и това изказване предполага разделение. Срещу чувството за двойстве­ност ти утвърждаваш единството. Това утвърждение също е много фино потискане.

Затова не започвайте с адвайта - недуалистичната философия. Тръгнете от същността, а не от понятие­то. Започнете от дълбокото, неконцептуалното съзна­ние. Това наричам правилно начало. Започнете да чувс­твате екзистенциално. Не казвайте: "едно" или "две", не казвайте "това" или "онова". Започнете да чувствате то­ва, което е. А то може да се почувства, само когато няма ум, няма понятия, философии, доктрини, няма дори език. Когато няма език, ти си в съществуването. Ако го има, ти си в ума.

Ако говориш различен език, ще имаш различен ум. Съществуват безброй много езици, не само от лингвис­тична, но и от религиозна и политическа гледна точка. Комунистът, който седи до мен, всъщност не е с мен. Той живее в друг език. А от другата ми страна седи ня­кой, който вярва в кармата. Комунистът и другият нико­га няма да се разберат. Между тях не е възможен диалог, защото никой не знае езика на другия. Дори и да упот­ребяват едни и същи думи, никой няма да разбере какво казва другият. Всеки е със своята вселена.

Чрез езика всеки живее в свой собствен свят. Без език, ти принадлежиш на един общ език - езикът на съ­ществуването. Това разбирам аз под медитация - да из­лезеш от личния си, малък езиков свят и да влезеш в безсловесното съществуване.

Тези, които разбират тялото и ума, винаги са про­тив секса. То е поради факта, че обикновено сексът е единственото известно невербално преживяване. За него не са нужни думи. Ако се ползват думи, не е възможно дълбокото потапяне в него. Затова всички, които твър­дят, че ти не си тяло, са против секса, защото в секса си абсолютно неразделен и цялостен.

Не живей в словесния свят. Потапяй се по-дълбоко в самото съществуване. Използвай, каквото искаш, но отново и отново се връщай в нивото на невербалност, в нивото на съзнанието. Живей с дърветата, птиците, не­бето, слънцето, облаците и дъжда - навсякъде живей с безсловесното съществуване. И колкото повече го пра­виш, колкото по-дълбоко се потапяш в него, толкова по-добре ще усетиш единството, което не е в противо­поставянето на двойствеността, единството, което не е в съединението на две неща, а е единството на континента с острова, който, под водата на океана, е свързан в едно цяло с континента. Островът и континентът винаги са едно. Само на теб ти се струва, че са отделни, защото виждаш само повърхността.

Езикът е повърхност. Всички видове езици - рели­гиозни, политически и други - са на повърхността. Ко­гато живееш с безсловесното съществуване, стигаш до финото единство, което не е математическо, а екзистен­циално.

Не си играй на словесни игри: "Тялото и умът са различни." Или "тялото и умът са едно". Остави ги! Ин­тересно е, но е безполезно. Тези игри не водят до никъ­де. Даже и да откриеш в тях истина, то това & само сло­весна истина. На какво могат да те научат? Хиляди го­дини умът играе едни и същи игри, а това е детинско. Словесните игри са част от детството. Колкото и сери­озно да ги играеш, няма значение. Можеш да намериш безброй доводи в подкрепа на позицията си, но въпреки всичко, това е игра. В ежедневието е нужен език, но с него не може да се навлезе в по-дълбоките сфери, защо­то те са невербални.

Езикът е само игра. Ако откриваш някаква асоциа­ция между словесното и несловесното, това не значи, че си открил някаква голяма тайна. Просто не е така. Може да се направят много асоциации, които изглеждат важ­ни, но в действителност не е така. Те съществуват, за­щото умът ти ги е породил несъзнателно.

Човешкият ум, в основата си, навсякъде е един и същ, затова всичко, раждащо се в ума на човека, си при­лича. Например думата "мама" е еднаква във всички езици. В това няма някакъв особен смисъл, просто зву­кът "ма" се произнася лесно от бебетата. На основата на този звук могат да се създадат различни думи, но звукът си остава само звук. Детето произнася звука "ма", а вие го чувате като дума.

Понякога може да се открие и случайно съвпаде­ние. Думата God" на английски (Бог) е обратна на дума­та "dog" (куче). Но това е просто съвпадение. А ние на­мираме в това съвпадение дълбок смисъл, защото свърз­ваме кучето с понятието за низост и смятаме, че Бог е неговата противоположност. Но това са само наши тълкувания. Възможно е ние да сме създали обратната на God дума - dog и тогава да сме започнали да наричаме кучетата така. Тези две думи изобщо не са свързани, но ние можем да създадем отношение между тях, което да ни се стори много значимо.

Можем да намерим сходство между каквото поис­каме. Можем да открием много думи, които са подобни. Да вземем думата топкеу (маймуна). Може да се играе с тази дума и да се открият безброй асоциации, които са били невъзможни преди появата на Дарвин. Но понеже вече знаем, че човекът е произлязъл от маймуната, мо­жем да играем с тези думи. Казваме, че mankey (man -човек; кеу - ключ) означава "ключ към човека". Други смятат, че маймуната и човекът влизат в отношения посредством ума - т. е. човекът има "маймунски ум".

Можем да откриваме различни асоциации и да из­питваме удоволствие от тази игра, но това е само игра. Не трябва никога да го забравяме. Иначе можем да се объркаме и да загубим връзка с реалността, а това води до безумие.

Колкото повече потъваш в думите, толкова повече асоциации откриваш. И тогава чрез измама и манипула­ции можеш да създадеш от това цяла философия. Мно­зина постъпват точно така. Даже Рам Дас го е правел. Играел си е с думата топкеу и сравнявал God (Бога) с Dog (кучето).

В това няма нищо лошо. Искам само да кажа, че ако играете на такава игра и тя ви доставя удоволствие, това е прекрасно, но не се залъгвайте. А човек лесно може да се излъже. Играта е много увлекателна, ти се потапяш в нея и пропиляваш много енергия.

Хората смятат, че след като между езиците има толкова много общо, те трябва да са произлезли от ня­какъв общ език. Но това сходство не идва от общия език, а от сходството на човешкия ум. В целия свят в момент на отчаяние хората произнасят еднакви възкли­цания. В момент на любов също произнасят еднакви звуци. Дълбочинното сходство на човешките същества поражда определено сходство и в думите ни. Не възпри­емайте това на сериозно, за да не се изгубите в него. До­ри да намерите някакви важни източници, те нямат зна­чение. Те са безсмислени. За духовно търсещия това ня­ма значение.

Умът ни е устроен така, че отправяйки се да тър­сим нещо, ние изхождаме от някакво предварителното мнение. Ако аз смятам мюсюлманите за лоши, то през цялото време ще събирам доказателства в полза на свое­то мнение, и накрая ще докажа, че съм прав. И тогава, срещайки мюсюлманин, ще откривам в него лошото и никой няма да ми докаже, че не съм прав, защото аз имам свои доказателства.

Друг ще дойде при същия човек с противополож­ното мнение. Ако за него мюсюлманин означава "добър човек", той ще намери в същия човек доказателства за неговата доброта. Доброто и лошото не са противопо­ложности, те съществуват заедно. Човекът е способен да бъде и едното и другото. И ти ще намериш в него това, което търсиш. В едни ситуации той ще е добър, в други - лош. Твоето съждение зависи повече от твоето опре­деление, отколкото от ситуацията. Всичко зависи от твоята представа за нещата.

Ако ти, например, смяташ, че да пушиш е лошо, то пушенето става лошо. Ако смяташ определен тип поведение за неправилно, то ще бъде такова. Ако всички тук седим и разговаряме, а някой вземе, че заспи и вие смя­тате, че това е лошо, то ще бъде лошо. Но в действител­ност, нищо не е добро и нищо не е лошо. Някой, който има различно отношение, ще приеме същата ситуация за хубава. Той ще помисли, че е прекрасно човек да легне и да заспи сред приятелите си. Значи се чувства свободно и непринудено. Всичко зависи от твоята представа за нещата.

Четох за експеримент, проведен от А.С.Нил в не­говото училище в Съмървил. Той експериментирал да създаде нов тип училище, в което има пълна свобода. Нил бил директор на училището, в което нямало никак­ва дисциплина. Един ден един от учителите се разболял и Нил помолил момчетата да не лудуват, за да не безпо­коят болния. Но през нощта момчетата се разлудували точно пред стаята на болния. Нил се качил да види как­во става. Когато децата чули стъпки, стихнали и се нап­равили, че четат. Нил погледнал през прозореца на стая­та. Едно от момчетата, преструвайки се, че се готви да си ляга, погледнало към прозореца и го видяло. То изви­кало на другите: "Не се плашете, това е само Нил!" И продължили играта си. А Нил бил директорът!

Нил пише: "Аз бях много щастлив, че те не се боя­ха от мен и можеха да кажат: "Не се бойте, това е Нил!". На него му било приятно, но друг директор не би реаги­рал така. Никой друг! Никога в историята!

Затова всичко зависи от теб, от твоята оценка. Нил почувствал в реакцията на децата любовта им към себе си. Но това си е неговата представа. Ние винаги нами­раме това, което търсим. В света можеш да намериш всичко, което поискаш, стига сериозно да го потърсиш.

Затова не започвай от идеята да търсиш нещо. Просто започни! Търсещият ум не търси нещо определено. Той просто търси! Просто търси! Без всякакво предвари­телно мнение, без определена цел. Защото винаги нами­раме онова, което търсим.

Смисълът на Вавилонската кула в Стария завет е в това, че щом започнат да говорят, хората се разделят. Работата не е в това, че хората започнали да говорят на различни езици, а в това, че въобще са започнали да го­ворят. Щом заговорим и започва неразбирането. Произ­насяш нещо и си разделен. Само мълчанието е единно.

Много хора са пропилели живота си в различни търсения. При сериозно отношение към търсенето лесно можеш да пропилееш живота си. Играта с думи толкова удовлетворява егото, че ти можеш през целия си живот да правиш само това. Но дори да е интересна и забавна, тя е безсмислена за духовно търсещия. Духовното тър­сене не е игра.

По подобен начин може да се играе и с цифрите. Можеш да правиш сравнения. Можеш да изчислиш за­що седмицата има седем дни, октавата - седем ноти, за­що съществуват седем сфери и седем тела. Защо винаги седем? Тогава създаваш около това философия, но тя е продукт само на твоето въображение.

Често всичко започва съвсем невинно. Например -смятането. Единствената причина за съществуването на десетте цифри е, че човек има десет пръста. В целия свят смятането е започвало от пръстите. Затова граница­та е десет. И това е било достатъчно и все се повтаряло. Затова по целия свят цифрите са десет.

Когато са били определени десетте цифри, е било трудно да си представят как може да се борави с повече или с по-малко цифри. Но те могат да са и по-малко. Лайбниц използвал само три цифри - едно, две и три. И можел с тях да реши всяка задача. Айнщайн ползвал са­мо две. И броял така: едно, две, десет, единайсет... На нас ни се струва, че са пропуснати осем цифри, но този пропуск е само в ума ни. Ние сме приели, че след две следва три. Но това не е задължително. Ние смятаме, че две и две прави четири, но и това не е задължително. Ако се използва двоичната цифрова система две и две прави единайсет. Но тогава единайсет и четири означа­ват едно и също. Може да се каже, че два стола плюс два стола са четири, но може да се каже, че са и единайсет. А каквато и система да избереш, броят на столовете си е един и същ.

Може да се обясни всичко: защо седмицата има седем дни, а менструалният цикъл на жената - двайсет и осем дни; защо има седем ноти и седем сфери. Някои неща действително могат да имат обяснение. Например, думата менсес значи месец. Възможно е човекът в нача­лото да е започнал да брои месеците по менструалния цикъл на жената, защото естественият женски цикъл е с фиксиран период - двайсет и осем дни. Така е лесно да се каже, че е изтекъл един месец.

Или да се броят месеците по луната, но тогава пе­риодът от време, който наричаме месец, ще е равен на тридесет дни. Луната петнадесет дни расте и петнадесет дни намалява и за трийсет дни изминава пълния си ци­къл. Ние определяме месеците според луната, затова казваме, че месецът има трийсет дни. Ако го определях­ме по Венера или по менструалния женски цикъл, щеше да има двайсет и осем дни. Месецът може да бъде раз­делен и на седмици по седем дни. И когато подобно деление се фиксира в ума, другите неща ще последват ав­томатично. Ето какво имам предвид, казвайки, че всич­ко си има своя логика. Ако имате седемдневна седмица можете да намерите много други модели на седем и се­дем ще стане съществена, логична цифра. А тя не е та­кава. Тя е само игра на въображението.

С всичко това може да се играе и да се намерят много съвпадения. Светът е толкова огромен и безкраен, всяка минута се случват толкова много неща, че съвпа­денията са неизбежни. Те се сумират и ти си създаваш толкова дълъг списък, че започваш да му вярваш. И за­почваш да си мислиш :"3ащо винаги седем? В това си­гурно има някаква тайна." А цялата тайна е в това, че умът ти вижда съвпаденията и се опитва да ги интерпре­тира логически.

Гурджиев твърди, че човекът е храна за луната. И го доказва съвсем логично. Така демонстрира глупостта на логиката. В живота всичко може да бъде използвано за нещо, затова Гурджиев измисля идеята, че човекът също е храна на нещо. И тогава възниква логичният въпрос: "За кого е храна човекът?" Не може да е за слънцето, тъй като то самото храни всичко живо. Тогава човекът би се оказал с един ранг по-нисш от другите видове. А това не може да е така, защото, според собст­веното му мнение, човекът е най-висшето животно. За­това той не може да е храна за слънцето.

Луната наистина си взаимодейства много фино с човека, но не в смисъла, който сочи Гурджиев. Тя има отношение към женския менструален цикъл. Влияе вър­ху приливите и отливите на моретата. Много хора полу­дяват при пълнолуние. Думата лунатик поизлиза от ду­мата "луна".

Луната винаги е хипнотизирала ума на човека. Гурджиев казва: "Очевидно, човекът е храна за луната, защото изяденият лесно може да бъде хипнотизирай от този, който го изяжда." Змията в началото хипнотизира жертвата си и тя се парализира и може лесно да бъде изядена. Това второ съвпадение е използвано от Гур­джиев. Луната омагьосва поетите, лунатиците, естетите, мислителите. Явно това не е случайно. Човекът трябва да е и храна. С подобна идея може да се играе до безк­райност. В богатото въображение на Гурджиев всичко се подрежда в логически модели. Гурджиев е гениален и умее така да представи явленията, че те изглеждат ло­гични, рационални и значими, колкото и да са абсурдни. Той постулира идеята, а после въображението му нами­ра много връзки и доказателства за верността й. Всеки създател на система използва логиката за изкривяване, за да докаже гледната си точка. Всеки! Тези, които искат да са в истината, не могат да създават системи. Напри­мер, аз никога не бих могъл да създам системи, защото за мен самият опит да бъдат създадени, е невярна стъп­ка. Това, което говоря, е винаги фрагментарно, незавър­шено. В него има много интервали, през които не може да се прокарат мостове. С мен ви се налага да прескача­те от една точка на друга. Да се създаде система е лесно, защото всички интервали могат да бъдат запълнени от въображението. Тогава всичко става много точно, чисто, логично. Но колкото по-логично става то, толкова по-далеч отива от екзистенциалния източник.

Колкото повече знаеш, толкова по-дълбоко чувст­ваш, че има интервали, които не е възможно да се за­пълнят. Съществуването никога не е последователно. Системата по необходимост е последователна, битието - никога. И никаква система не може да го обясни. Когато човекът създал системи за обяснение на битието (в Ин­дия, Гърция, Китай), той създавал игри. Ако се приеме за правилна първата крачка, тогава цялата система фун­кционира отлично; но ако първата крачка не се приеме, цялата постройка рухва. Целият този строеж е упражне­ние по въображение. Това е прекрасно. Поетично е. Но щом системата започне да настоява, че нейната версия за битието е абсолютна истина, тя се превръща в разру­шително насилие. Всички тези системи, обясняващи ис­тината, са само поезия. Прекрасна поезия и нищо пове­че. Много интервали са запълнени с въображение.

Гурджиев сочи някои фрагменти от истината, но тъй като върху един или два фрагмента не можеш да построиш теория, той събира много фрагменти, а след това се опитва да подреди тези късчета в стройна систе­ма. И тогава започва да запълва интервалите. Но колко­то повече те се запълват, толкова повече се губи реал­ността. И, в края на краищата, цялата система се събаря от запълнените интервали.

Този, който е очарован от личността на учителя, може да не забележи интервалите в неговото учение, до­като в същото време други ще видят само интервалите и нито един фрагмент истина. За своите последователи Буда си е Буда (просветлен), а другите изпитват недоу­мение, защото виждат само интервалите. Ако се съберат заедно всичките интервали, ще е погубващо, но ако се съберат заедно всички фрагменти истина, това може да послужи за основа на твоята трансформация.

Истината винаги е фрагментарна. Тя е толкова безпределна, че не може да се обхване с нашия ограни­чен ум. Ако поискаш да обхванеш цялото, ще ни се наложи да се разделиш с ума, да го транцедентираш. Ако създадеш система, няма да загубиш ума си, защото той ще запълни всичките интервали. Системата ще стане стройна. Тя ще впечатлява с яснотата и разумността си, но нищо повече. За да се преобразиш, трябва нещо по-голямо: сила и енергия. И тази сила идва само чрез фрагментарни проблясъци.

Разумът поражда множество системи и методи. Той мисли: "Ако оставя живота, който водя, ще намеря нещо по-дълбоко." Това е абсурдно. Но умът непрес­танно мисли, че някъде в Тибет, някъде на Меру Прават или някъде другаде е "истинското". В сърцето се пораж­да тревога: как да попадна там? Как да вляза в контакт с учителите, работещи там? Умът никога не е тук. А хора­та се привличат от теории: "Там, на планината Меру, в този момент става нещо истинско! Тръгвай, иди там, ус­танови контакт с учителите и ще се преобразиш!"

Не ставайте жертва на подобни мисли! Даже и да са обосновани, не се увличай от тях. Възможно е това, което някой ти разказва, да е истина, но причината на увлечението ти е погрешна. Истинското е тук и сега, то е с теб в момента. Просто работи над себе си. Дори и да посетиш всичките планини Меру, на теб все едно пак ще ти се наложи да се върнеш към себе си. В крайна сметка, откриваш, че и планината Меру и Тибет са тук: "Тук, вътре в мен. А аз навсякъде пребродих..."

Колкото е по-рационална системата, толкова по-бързо се разпада тя и трябва да се въведе нещо ирацио-нално. Но щом въведеш ирационален елемент, умът не издържа и започва да се пропуква. Затова не се безпо­койте за системите. Просто скочете в тук и сега.