Вътрешната революция

Прозорци в божественото

Това не са свойства на Бога. Това, по-скоро, е на­шето възприятие за Бога. Тези качества не принадлежат на божественото; те са част от нашето възприятие. Бо­жественото е неведомо. То или притежава всички качес­тва или не притежава никакви. Но човешкият ум е спо­собен да възприеме божественото през тези три прозо­реца - той може да получи представа или чрез красота­та, или чрез истината, или чрез добродетелта.

Тези три измерения са достъпни за човешкия ум. Ние сами сме ограничили божественото в тези рамки, а то е неограничено. Ето един пример - виждаме небето през прозореца и рамката на прозореца изглежда като рамка на небето, но небето няма рамки. Затова казвам, че красотата, истината и добродетелта са прозорци, през които можем да погледнем към божественото.

Човешката личност е разделена на три слоя. Ако преобладава интелектът, тогава божественото придоби­ва формата на истина. Ако умът е емоционален - ако ти стигаш до реалността не чрез главата, а чрез сърцето -тогава божественото става красота, защото му предаваш поетично качество. Но и това е само рамка. Интелектът обрамчва божественото в истина, чувствата - в красота. А ако личността не е интелектуална, не е и емоционал­на, ако преобладава действието, тогава добродетелта става рамка.

Самата дума Бог (God) произлиза от думата "доб­ро" (good). Тази дума придобива най-голямо влияние, защото болшинството от хората са главно активни, а не интелектуални или емоционални. Това не значи, че те нямат ум или чувства, а че не преобладава нито едно от тях. Малко са хората от чисто емоционален или чисто интелектуален тип. Мнозинството от човечеството е предимно активно. Благодарение на действието Бог ста­ва "добро".

Но трябва да съществува и противоположен по­люс, и ако Бог се разглежда като добро, тогава дяволът е олицетворение на злото. Активният ум възприема дяво­ла като зло; емоционалният го счита за безобразен, а за интелектуалния ум дяволът е илюзорност, лъжа, неис­тина.

Тези три свойства (истина, добродетел и красота) са човешки категории, оформящи божественото, което, само по себе си, е неоформено. Това изобщо не са качес­тва, присъщи на божественото. Ако човешкият ум можеше да възприема божественото чрез четвъртото изме­рение, то това измерение също би станало свойство на божественото. Аз не казвам, че божественото не е доб­ро. Аз казвам само, че добродетелта е свойство, видимо и избрано от нас. Ако в света нямаше хора, божествено­то нямаше да е добродетел, нямаше да е прекрасно и ис­тинско. Божественото пак щеше да съществува, но тези качества, избрани от нас, нямаше да присъстват. Те са само белег на човешкото възприятие. На божественото могат да се дадат и други качества.

Ние не знаем как животните възприемат божестве­ното и дали изобщо го възприемат, но едно е очевидно -те не могат да възприемат божественото в човешки ка­тегории. Ако действително възприемат божественото, то е по начин, различен от нашия. И свойствата, които на­мират в него, не приличат на тези, които ние намираме. Човек от предимно интелектуален тип не може да раз­бере как така може да се възприеме Бог като красота. За него това е чуждо понятие. А поетът не може да си представи истината по друг начин, освен като красота. За поета, художника, човека, възприемащ света чрез сърцето, истината е безсмислена без красота. Превръща се просто в интелектуална категория.

Предимно интелектуалният ум не е способен да разбере емоционалния ум и обратното. Ето защо същес­твуват толкова много недоразумения и определения. Нито едно определение не може да бъде прието от цяло­то човечество. Бог трябва да дойде при теб чрез твоите собствени понятия. Когато даваш определение на Бога, ти самият си част от своето определение. Затова хората, които гледат през тези три прозореца, в някакъв смисъл наслагват своите определения върху божественото. Има още един, четвърти път за виждане на божественото. Това е гледната точка на този, който е преодолял трите измерения в себе си. За този път в Индия нямаме специ­ална дума. Наричаме го просто турия (четвърто). Има такъв тип съзнание, когато не си нито интелектуален, нито емоционален, нито активен тип, а просто осъзна­ващ. Тогава не гледаш небето през прозореца. Ти си из­лязъл от къщата и си познал небето без каквито и да е рамки, прозорци или модели.

Само този тип съзнание, което е реализирало чет­въртото състояние, е способно да разбере ограниченост­та на първите три. То може да осъзнае колко им е труд­но да се разберат един друг, но разбира също и сходст­вото, лежащо в основата на красотата, истината и доб­родетелта. Само четвъртият тип е способен да разбере и да бъде толерантен. Останалите три винаги ще са в кон­фликт.

Религиите се отнасят към една от тези три катего­рии. И те постоянно се карат помежду си. Буда не може да участва в това. Той е четвъртият тип. Той казва:

Всичко това са глупости. Вие спорите не за свойствата на божественото, а за своите прозорци. Но от всеки прозорец се вижда едно и също небе.

Така че, това не са качества на божественото. Това е в нашето възприятие на качествата му! Ако разрушим прозорците си, бихме могли да познаем божественото като безкачествено - ниргуна. Тогава ще излезем извън границите на свойствата, извън човешката проекция.

Но тогава ще е трудно да изразим нещо. Всичко, което може да се каже за божественото, ще бъде казано само през някакъв прозорец, защото всичко, което може да бъде изразено, всъщност, се отнася до прозореца, а не до самото небе. Когато не сме ограничени от прозорци, небето е толкова огромно и безкрайно, че не е възможно да бъде определено. Всичките думи са неподходящи; всичките теории - неадекватни.

И този, който се намира в четвъртото състояние, задължително мълчи. Всичките определения за божест­веното идват от първите три състояния. Този, който е в четвъртото, дори да каже нещо, казаното изглежда не­лепо, нелогично, ирационално. Той сам си противоречи. И чрез тези противоречия той се опитва да покаже нещо. Не да каже, а да покаже.

Витгенщайн е посочил това различие. Той казва, че има истини, които може да се изкажат и истини, кои­то могат само да бъдат показани, но не и изказани. Предметът може да бъде определен, защото съществува сред другите предмети. Той може да бъде съпоставен, сравнен с тях. Например, винаги може да се каже, че ма­сата не е стол. Предметът може да се разграничи, като се сравни с друг. Предметът има граници, очертания, зад чиито предели започва нещо друго. Всъщност, ние оп­ределяме границите. Всяко определение е граница, след която започва нещо друго.

За божественото нищо не може да се каже. Божес­твеното е цяло, то няма граница; няма такова място, от което да започва нещо друго. Няма "нещо друго". Бо­жественото е безгранично и затова не може да бъде оп­ределено.

Четвъртото може само да се покаже. Ето защо чет­въртото е останало тайно. Четвъртото измерение е най-истинско, защото не е оцветено от човешкото възприятие. Всичките велики светци само насочват, но нищо не казват. Няма значение дали е Исус или Буда, Махавира или Кришна. Те не казват нищо; те сочат, показват нещо - един пръст, сочещ Луната.

Но винаги има опасност да се увлечем прекалено много от пръста. Пръстът е без значение, той само сочи нещо. Няма нужда да го гледаш. Ако искаш да видиш Луната, забрави изцяло пръста.

Това винаги е пораждало голямо затруднение по отношение на божественото. Виждаш указателя и ти се струва, че той е истината. И тогава смисълът се губи. Пръстът не е Луната, те са съвсем различни. Луната мо­же да бъде посочена с пръст, но не е нужно да се при­вързваш към пръста. Ако християнинът не може да заб­рави Библията, а индусът - своята Гита - тогава се руши целият замисъл. И всичко става безсмислено, безцелно и дори нерелигиозно, антирелигиозно.

Когато се приближаваш до божественото, трябва да помниш, че имаш ум. Ако подхождаш към него чрез ума си, божественото се оцветява от него. Ако подхо-диш без ум, без себе си, без да внасяш човешкото, ако подходиш към божественото като към пустота, към ни­що, без предварително мнение, без пристрастие към оп­ределена гледна точка, само тогава ще можеш да позна­еш неговата безкачественост. Защото всички качества, които му придаваме, принадлежат на нашите човешки прозорци. Ние ги натрапваме на божественото.

Въпрос:__Но_как_да_се_излезе_от_стаята_под_открито_небе_без_помощта_на_прозорец'>Въпрос:__Значи_ли_това,_че_не_следва_да_се_използват_про­зорците,_за_да_се_гледа_небето'>Въпрос:

Значи ли това, че не следва да се използват про­зорците, за да се гледа небето?

Не. По-добре е да се гледа през прозореца, откол­кото въобще да не се гледа, но нищо не може да се срав­ни с небето, неограничено от прозорци.

Въпрос:

Но как да се излезе от стаята под открито небе без помощта на прозорец?

Можеш да минеш през прозореца, но не е нужно да оставаш при него. Иначе винаги ще има прозорец. Прозорецът трябва да се остави назад. През него трябва да се премине и да се трансцедентира.

Да, можеш да се върнеш назад. Но вече не такъв, какъвто си бил преди. Ти си познал неограничената от модели безкрайност. Тогава и през прозореца знаеш, че небето е безкрайно. Той вече не може да те измами. Да­же и да е тъмно в стаята и да са затворени прозорците, ти все едно знаеш, че има безкрайно небе. И вече не мо­жеш да бъдеш същия.

Веднъж познал безкрайността, ти самият ставаш безкрайност. Ние сме това, което сме познали и почувс­твали. Познавайки безбрежието, безкрайното, ти самият ставаш безкрайност. Да узнаеш нещо, значи да си нещо. Да познаеш любовта, значи да си любов, да познаеш молитвата, значи да си молитва, да познаеш божественото, значи да си божествен. Знанието е реализация, виждане­то е битие.

Въпрос:

Могат ли трите прозореца да станат един?

Не. Всеки прозорец си остава такъв, какъвто е. Прозорецът не се променя, променяш се ти. Емоционал­ният човек ще излезе и ще се върне през същия прозо­рец, но вече няма да отрича съществуването на другите прозорци, няма да е против тях. Вече ще разбира други­те, ще знае, че и другите прозорци водят към същото то­ва небе.

След като бъдеш под открито небе, ще узнаеш, че другите прозорци са част от същия дом. И вече можеш да отидеш и при другите прозорци, ако искаш. От теб зависи. Не че ти е нужно, един прозорец е напълно дос­татъчен. А човек като Рамакришна може да ходи от про­зорец към прозорец, за да се увери, че навсякъде е едно и също. Всичко зависи от човека. Може да се поглежда и през другите прозорци, а може и да не се поглежда.

Въобще, няма нужда от това. Достатъчно е един път да познаеш небето. Любознателният може да пог­лежда и през другите прозорци. Но човекът, който е познал откритото небе, вече няма да отрича другите подходи. Той ще потвърди, че всички прозорци излизат в едно и също небе. Позналият небето става религиозен човек, а не сектант. Сектантският ум остава до прозоре­ца; религиозният ум излиза извън пределите му.

Който е видял небето, може да броди, да се приб­лижава до различните прозорци. Прозорците са безк­райно много. Това са основните прозорци, но не единст­вените. Има безброй комбинации!

Въпрос:__Създава_се_впечатление,_че_съвсем_малко_хрис­тияни,_след_като_са_били_на_небето,_са_се_върнали_на­зад_с_такова_разбиране.'>Въпрос:

Съществува ли прозорец за всяко съзнание, за всеки човек?

Да. Може да се каже, че всеки човек стига до бо­жественото през своя прозорец. И всеки прозорец зна­чително се различава от другия. Безкрайно количество прозорци, безкрайно количество секти. Всеки човек е отделна секта. Двама християни не са еднакви. Единият може да се различава от другия, както християнството се различава от индуизма.

Когато излизаш под открито небе, разбираш, че всички различия принадлежат на дома, а не на теб. Те никога не са ти принадлежали. Те се отнасят до дома, в който живееш и в който гледаш и чувстваш, но не и на самия теб.

Като се окажеш под открито небе, разбираш, че ти също си част от небето, само че живееш в дом. Прост­ранството вътре в дома с нищо не се различава от прос­транството вън от него. Излизайки навън, ние разбира­ме, че стените не са истински. Дори стената не е бариера за небето, тя не разделя реално, тя само създава привид­но разделение - това е моят дом, а това - твоят. Прост­ранството вътре в моя дом е мое, а вътре в твоя - твое. Когато познаеш небето, разделението изчезва. Тогава няма и индивиди. Тогава вълните се губят и остава само океанът. Ти се връщаш в дома и вече с нищо не се раз­личаваш от небето.

Има няколко такива - Свети Франциск, Екхарт, Бьоме.

Не са могли да го направят. Небето винаги е едно и също, но те не са могли да разкажат за това по еднакъв начин. Съобщенията за небето неизбежно са различни; еднакво е това, за което се говори.

За тези, които не са познали това, за което се съ­общава, самият разказ е всичко. Тогава много остро се възприемат различията. Но нали самото съобщение е избирателно. Не е възможно да се съобщи цялото; само част от него може да се отрази. И когато бъде съобщена, тя умира.

Свети Франциск е способен да разказва само като свети Франциск. Той не може да разкаже като Мохамед, защото разказите не се спускат от небето. Разказите ид­ват от модела, от индивидуалността. Идват от ума, от паметта, от образованието, от опита; идват чрез словата, езика и общуването. Обуславят се от начина на живот. Всичко това определя съобщеното. Съобщеното не мо­же да идва само от свети Франциск, то не може да бъде абсолютно индивидуално. То трябва да е подходящо за съобщаване, иначе никой няма да го разбере. Ако заго­воря на моя собствен език, никой няма да разбере. Кога­то аз преживях небето, преживях го без общуване. В момента на познанието бях съвършено сам. Нямаше ду­ми, нямаше език. Но аз съобщавам това на тези, които не познават това състояние. Затова трябва да говоря на техния език. И аз ползвам езика, който знаех до момента на познанието.

Свети Франциск използва езика на християнство­то. За мен отделните религии са просто различни езици. Християнството е особен език, идващ от Христа. Инду-измът е друг език; будизмът е още един език. Цялата разлика е в езика. И ако знаеш само езика, а не самото преживяване, различието е огромно.

Исус говори за "царство божие", за да бъде разб­ран от своята аудитория. Думата "царство" била разбра­на от едни правилно, от други - не. И след това послед­вали кръстът и разпятието. Тези, които разбирали Исус, знаели какво има предвид той под "царство", а неразбралите мислели, че говори за царство на земята.

Исус не може да употреби словата на Буда. Буда никога не би употребил думата "царство". Има много причини за това. Исус произхождал от бедно семейство и говорел на езика на бедняците. За бедния човек думата "царство" е необикновено изразителна, но за Буда в тази дума няма нищо привлекателно, защото самият той бил принц. Тази дума имала голямо значение за Исус и ни­какво за Буда.

Буда станал просяк, а Исус - цар. Така е трябвало да бъде. Противоположността става значима. Непозна­тата противоположност става изразител на неизвестно­то. За Буда най-неизвестна била просията и той приел формата на неизвестното - станал просяк. За него бхик-шу (просяк) става най-значещата дума.

В Индия думата бхикшу не се употребява, защото тук има много просяци. Вместо това ние казваме свами (господар). Но когато Буда се отрича, той става бхикшу -просяк. За него тази дума имала някакво значение, което не би могло да съществува за Христос.

Исус можел да използва понятията на юдейската култура. Той променял по малко нещата, но не могъл да измени целия език, защото никой не би могъл да го раз­бере. Тъй че всъщност той не е бил християнин. Когато се появил свети Франциск, вече е била развита христи­янската култура и нейният език. И свети Франциск бил повече християнин, отколкото самия Христос. Христос си остава юдей; той живее живот на евреин. И не е мог­ло да бъде друго.

Ако ти си роден християнин, християнството може да няма толкова голямо значение за теб. Колкото по-добре го познаваш, толкова по-безсмислено става то, за­губена е тайната. За християнина по-привлекателен и по-значим може да стане индуизмът. Понеже е неизвес­тен, той може да стане изразител на непознатото.

Струва ми се, че за човека е по-добре да не остава в тази религия, в която се е родил. Положенията и вяр­ванията, дадени му по рождение, трябва да бъдат отх­върлени в даден момент, иначе е невъзможно да започне приключението. Не бива да оставаш там, където си се родил. Трябва да се иде в неизвестното и да се усети животворната промяна.

Много често ние не разбираме същността на това, което ни се струва, че добре познаваме. Християнинът смята, че познава християнството. И това се превръща в препятствие. Будистът смята, че разбира будизма, поне­же го познава, но именно това чувство за знаене става бариера. Само неизвестното може да има притегателна, окултна, езотерична сила.

Необходимо е да се трансцедентират обстоятелст­вата на раждането. Случайност е, че един се е родил християнин, а друг - индус. Не трябва да се изпитва привързаност към условията, дадени от раждането. По отношение на религията трябва да си два пъти роден. Върви, изследвай неизвестните ъгълчета. Само тогава възниква трепетът на откритията.

Религиите, по същество, се допълват една друга. Те са длъжни да работят една за друга и да се приемат взаимно. Християнин, индус, юдей - те трябва да опоз­наят възторга на преобръщането. Възторгът на обръща­нето в друга религия създава фон за преображение. Пристигналият от Запада намира в Изтока нещо ново. Източният подход е толкова различен, че е невъзможно да го вмъкнеш в познатите категории. Всички понятия са толкова противоположни на познатото ти, че за да разбереш нещо трябва самият ти да се промениш.

Същото става и с тези, които от Изток отиват на Запад. Така и трябва да бъде. И за да стане това, необхо­димо е да си отворен. Промяната се извършва под влия­ние на непознатото, на неизвестното.

В Индия ние не сме успели да създадем религия като християнството. Не сме способни да създадем теологията, Ватикана, църквата. Ние имаме храмове, но нямаме църкви. Източният ум по природа е нелогичен и затова е обречен да бъде хаотичен. Той не може да бъде организиран. Католическият свещеник е съвсем друг. Той е възпитан да е част от организация. Той има своето място в йерархията. И това работи. Организацията, йе­рархията са логични, затова християнството е могло да се разпространи по целия свят.

Индуизмът никога не се е опитвал да обръща в своята вяра, дори ако някой сам приеме индуизма, на индусите им е все едно. Индуизмът е неорганизирана религия, в нея няма институция на свещенослужители, в този смисъл, в който тя съществува при католицизма. Индуисткият монах не принадлежи нито на организа­ция, нито на йерархия, той си върви сам. Няма никакви корени. По отношение на външния свят такъв подход е поражение, но що се отнася до вътрешната дълбочина, до индивидуалността, този подход води към успех.

Вивекананда бил много привлечен от християнст­вото. Той основал "Орден на Рамакришна" по образеца на католическото свещеничество. Това е нещо абсолют­но чуждо на Изтока. То е присъщо само на Запада. Умът на Вивекананда не е от източен тип. И както Вивеканан­да донякъде притежавал западен ум, така и свети Фран-циск и Екхарт имали източен ум. Те всъщност принад­лежат на Изтока.

Самият Исус Христос също принадлежи на Изтока, а християнството - на Запада. Исус по природа бил из­точен човек. Той бил против църквата, против организа­ции. В това се състои конфликтът. Западният ум мисли с термините на логиката, на разума, системата и доказа­телствата. Той не е способен да проникне дълбоко, остава си на повърхността. Той върви нашироко, а не надълбоко.

Да. Те закриват небето. Те са пречка.

Западният ум преуспява в науката, но той не може да преуспее в религиозното съзнание. Даже когато на Запад се роди религиозен ум, той всъщност носи ум от източен тип. Такъв ум с източно качество имат Екхарт и Бьоме. А когато на Изток се роди научен ум, той непре­менно е от западен тип. Западът и Изтокът тук не са ге­ографски понятия. "Запад" означава аристотеловия тип, а "Изток" - неаристотеловия тип ум. "Запад" значи рав­новесие, "Изток" - отсъствие на равновесие; "Западът" е рационален, "Изтокът"- ирационален.

Тертулиан бил един от най-източните умове на Запада. Той казва: "Аз вярвам в Бога, защото е абсурдно". В това е основата на източния подход - вярвам, защото е абсурдно. На Запад няма да го кажат. Ще кажат, че следва да се вярва само на това, което е рационално и логично. Всичко друго са поверия и предрасъдъци.

Екхарт също е източен човек. Той твърди: "Когато вярвате във възможното, това не е вяра. Когато вярвате в до­казателства, това не е религия. Това са области от науката. Само когато вярвате в абсурдното, в ума ви прониква нещо от трансцедентното". Това не е западното разбиране, то при­надлежи на Изтока.

Конфуций, от друга страна, е западен ум. На Запад разбират добре Конфуций, но съвсем не възприемат Лаодзъ. Лаодзъ казва: 'Ти си глупав, защото си рационален. Не е достатъчно само да си разумен. Разумът има тъмен ъгъл от ирационално. Детето излиза от мрака на утробата. Цветът се ражда в тъмнината на корените. Не може да се от­рича тъмнината, тя лежи в основата. Това е най-значителното и животворно явление."

Западният ум внася в света своя принос - науката, а не религията. Източният ум може да даде само рели­гия, но не и наука и технология. Науката и религията взаимно се допълват. Ако успеем да разберем различия­та и подобията им, тяхното взаимно допълване, от това може да се роди най-добрата световна култура.

Този, на когото му трябва наука, трябва да се обърне към Запада. Но ако Западът създава религия, тя не може да се вдигнр по-високо от богословие. На Запад вие сами си привеждате доказателства за съществуване­то на Бога. Доказателства, че има Бог! За Изтока това е неразбираемо. Не може да се докаже съществуването на Бог. Самият опит да се докаже е безсмислен. Това, което може да се докаже, няма да е Бог; то ще е научен извод. На Изток ние казваме, че божественото е недоказуемо. Когато на вас ви омръзнат вашите доказателства, скоче­те в самото преживяване; потопете се в самото божест­вено.

Източният ум винаги ще е псевдонаучен, както за­падният може да бъде само псевдорелигиозен. На Запад вие сте създали велика теология, но не и религиозна традиция. Както когато на Изток се обръщаме към нау­ката, ние, в най-добрия случай, създаваме техници, но не и учени, хора, оправящи се с процесите, но не изоб­ретатели и творци.

Затова не се отправяйте към Изтока със западни мерки, защото нищо няма за разберете. Само ще прие­мете неразбирането си за разбиране. На Изток подходът е диаметрално противоположен. Само противополож­ностите се допълват взаимно, както мъжът и жената.

Източният ум е жена, западният - мъж; западният ум е агресивен. Логиката е обречена да бъде агресивна, твърда. А религията е възприемчива, подобна на жена. Бог може само да се възприеме, не може нито да се отк­рие, нито да се изобрети. Трябва да си като жена - при­емащ всичко, открит и чакащ. Ето това за мен е медита­цията - да си отворен и очакващ.

Вековете съществуват едновременно. Ние изглеж­даме съвременници, но може и да не сме. Може би аз живея двадесет столетия назад. Нищо не е абсолютно минало. За някои то е настояще. За едни то вече е мина­ло, а за някои - още не е настъпило. Не може да се съди категорично за века.

Ако все пак се говори за характерните черти на ве­ка, то нашият век е най-интелектуалният, най-научният, най-технологичният. В него има много малко чувства и поклонение. Това, което казва Рамакришна, е било вяр­но за него и може би за околните му, но не е оказало го­лямо влияние на света като цяло. Той имал нетехничес-ки, ненаучен ум. Бил обикновен селски жител, който не получил образование и не познавал външния свят, зато­ва нещата, които казва, трябва да се разбират правилно. Той не би могъл да си представи това, което става сега. Той принадлежи на света на селянина, където интелек­тът не значи нищо, а чувствата са всичко. Той не е човек от този век. Това, което казва, подхожда за обкръжение­то, в което е живеел, но не и на настоящия свят.

Изброените три типа са съществували винаги - ин­телектуален, активен и емоционален. И между тях вина­ги ще има равновесие, както винаги съществува равно­весие между мъжете и жените. То не може да бъде на­рушавано за дълго. И ако се наруши, много скоро се възстановява.

На Запад вие сте загубили равновесие. Преоблада­ващ фактор е интелектът. На вас могат да ви се харесват думите на Рамакришна: "Поклонението е пътят на този век", защото сте загубили равновесие. Но Вивекананда казва обратното. И Изтокът също е изгубил равновесие, той е преимуществено интелектуален. Това става, за да се уравновесят крайностите - един вид взаимно допъл­ване.

Рамакришна е емоционален тип, а главният му ученик - интелектуален. Така трябва да бъде. Това е своего рода двойка - мъжко и женско начало. Рамак­ришна е съвсем женствен - неагресивен и възприемащ. Понятието за пол не е само биологично, то съществува навсякъде. Във всяка сфера, в която възниква полярност, съществуват противоположности, привличани една към друга.

Вивекананда никога няма да бъде привлечен от интелектуалец, защото няма да е негова противополож­ност. В Бенгал по онова време живели гиганти на инте­лекта. Той бил при тях, но се върнал с празни ръце. Те не го привлекли. Рамакришна бил най-неинтелектуалният човек, който можете да си представите. Бил всичко онова, което Вивекананда не бил, в него имало всичко, което той търсел.

Вивекананда е противоположност на Рамакришна и всичко, на което по-късно обучавал от името на Ра­макришна, по дух не било това, на което учел самият Рамакришна. И тези, които стигат до Рамакришна чрез Вивекананда, не могат да достигнат самия Рамакришна. Тези, които разбират тълкуването на Рамакришна от Вивекананда, никога няма да разберат Рамакришна. Тълкуването произтича от пряката противоположност.

Когато казват: "Ако не беше Вивекананда, ние ни­кога нямаше да научим за Рамакришна", това е по-своему вярно. Целият свят действително не би научил за него без Вивекананда. Но с помощта на Вивекананда то­ва, което е известно за Рамакришна, в основата си е не­вярно. То е лъжлива интерпретация. И всичко се дължи на факта, че те принадлежат към противоположни типо­ве. Рамакришна никога не спорел. Вивекананда винаги привеждал аргументи. Рамакришна бил невеж, Вивека­нанда бил учен човек. Това, което Вивекананда говори за Рамакришна, е преминало през огледалото на Виве­кананда. То не е и не може да бъде истинското.

И така става винаги. И така ще става. Буда привли­ча хора, които са противоположни на самия него. Маха-вира и Исус привличат хора от духовно противоположен пол. И тези противоположности после създават органи­зации и ордени. И започнат да тълкуват. Самите учени­ци се превръщат във фалшификатори. Така е. И нищо не може да се направи.
11

Правилното задаване на въпроси

Не задавайте теоретични въпроси. Теориите по-малко решават, повече заблуждават. Ако нямаше тео­рии, щеше да има по-малко проблеми. Самите теории не дават отговор на въпроси и проблеми. Обратното, въпросите възникват от теориите.

Не задавайте философски въпроси. Философските въпроси само приличат на въпроси, но всъщност не са такива. Затова за тях няма отговор. На истински въпрос винаги може да се даде отговор, но ако въпросът е лъж­лив, ако просто е лингвистична бъркотия, тогава не мо­же да му се отговори. В продължение на векове филосо­фията е отговаряла на въпроси, които си остават едни и същи. По какъвто и начина да отговорите на един фило­софски въпрос, вие никога не му отговаряте, защото са­мият въпрос е лъжлив. Той не предполага отговор. Са­мият въпрос по същество е такъв, че на него не може да се отговори.

Не задавайте метафизични въпроси. Например, на въпроса "Кой е създал света?" не може да се отговори. Той е абсурден. И не защото метафизичните въпроси не са истински, а просто защото на тях не може да се отговори. Те могат да бъдат разрешени, но е невъзможно да им отговориш.

Задавайте лични, интимни, екзистенциални въпроси. Необходимо е ясно да разбирате това, за което питате. То действително ли има значение за вас? Ако ви отговорят, това ще разкрие ли за вас ново измерение? Ще се добави ли нещо към вашето съществуване, ще се преобразува ли вашето същество благодарение на отго­вора? Само такива въпроси са религиозни.

Религията се занимава с проблемите, не с въпроси­те. Въпросите могат да възникнат от любопитство, но проблемите винаги са интимни и лични. Те ви вълнуват; вие сте въвлечени в тях. Въпросът съществува отделно от вас, проблемът - това сте вие. И преди да попитате за нещо, задълбайте в себе си и попитайте за нещо лично, което ви смущава, което се отнася до вас. Само тогава може да ви се помогне.

Това не е личен проблем, това е философски въп­рос.

Нашите животи са предопределени и не са предоп­ределени. И да и не. И двата отговора на въпроса за жи­вота са верни.

В определен смисъл всичко е предопределено. Всичко у вас, което е физическо, материално, ментално, е предопределено. Но във вас има нещо, което постоян­но остава непредсказуемо, непредопределено. Това е вашето съзнание. Ако се отъждествявате със своето тяло и материално битие, в същата степен вие сте обусловени от причинно-следствените връзки. Тогава вие сте ма­шина. Но ако не се отъждествявате със своето матери­ално съществуване, с тялото или с ума, ако се чувствате нещо отделно, различно от тялото и ума, намиращо се отвъд техните граници, тогава това трансцедентно съз­нание не е обусловено. То е спонтанно и свободно. Съз­нанието е свобода; материята е робство. Така че всичко зависи от начина, по който определяте себе си. Ако зая­вявате: "Аз съм само тяло", тогава всичко във вас е пре­допределено.

Този, който казва, че човекът е само тялото, не може да каже, че човекът не е предопределен. Обикно­вено тези, които не вярват в съзнанието, не вярват и в предопределението. В същото време, хора религиозни и вярващи в съзнанието, като правило вярват в предопре­делението. Така че това, което казвам, може да изглежда твърде противоречиво. Но независимо от това, е истина.

Човек, който познава съзнанието и духа, е познал свободата. Само духовният човек може да заяви, че изобщо не съществува предопределение. Подобно раз­биране идва само тогава, когато вече не се отъждествя­вате с тялото. Ако чувствате, че сте само материя, сво­бодата е невъзможна. Няма свобода, когато става дума за материя. Материята е това, което не може да бъде свободно. Тя е заключена в причинно-следствените връзки. Онзи, който е достигнал осъзнаването, просвет­лението, той е преодолял напълно причинно-следствения ред. И е станал абсолютно непредсказуем. За него нищо не може да се каже. Той живее в момента; неговото съществуване е атомно. Вашето съществуване е подобно на връзка, в която всяко звено е определено от миналото. Вашето бъдеще, по своята същност не е бъдеще, то е резултат от миналото. Само миналото оп­ределя, формира и обуславя вашето бъдеще. Затова ва­шето бъдеще е лесно предсказуемо.

Скинер твърди, че човек е предсказуем, както всичко друго. Единствената трудност е в това, че ние все още не сме разработили средства, за да узнаем цялото негово минало. Щом научим цялото му минало, лесно ще предскажем всичко за него.

Скинер е прав, ако вземем под внимание факта, че всички хора, с които е работел, са предсказуеми. Той ек­спериментирал със стотици хора и открил, че всички те са механизми и в тях няма нищо от това, което се нарича свобода.

Възможността за свобода зависи от това, върху ко­ето акцентирате - върху тялото или върху духа. Ако олицетворявате центробежното движение на живота, то­гава всичко е предопределено. Но може би във вас има и нещо вътрешно? Не давайте предварително подготвен отговор. Не казвайте "Аз съм душа". Ако чувствате, че във вас няма нищо, бъдете честни. И тази честност ще бъде първата стъпка към вътрешната свобода на съзна­нието ви. Ако потънете дълбоко в себе си, ще почувст­вате, че всичко е част от външното. Вашето тяло е дош­ло отвън, вашите мисли са дошли отвън. Дори самите вие сте дадени от другите. Затова толкова много се боите от мнението на другите - защото те напълно контро­лират вашата личност. Във всеки момент могат да про­менят мнението си за вас. Своята личност, своето тяло, своите мисли вие сте получили от другите - но какво има вътре? Вие представлявате слоеве от външни нат­рупвания. Ако се отъждествявате с личността, която сте получили от другите, тогава, естествено, всичко е пре­допределено.

Осъзнайте всичко, което идва отвън и не се отъж­дествявайте с него. И тогава ще дойде мигът, когато всичко външно напълно ще отпадне. Вие ще се окажете във вакуум. Този вакуум е проход, преход от външното към вътрешното. Той е врата.

Но всички много се страхуваме от този вакуум, бо­им се от пустотата и се вкопчваме във външните нат­рупвания. Трябва да бъдете достатъчно храбри, за да скъсате с отъждествяването и с натрупванията и да ос­танете във вакуума. Ако не намерите тази смелост, през цялото време ще излизате навън, ще се вкопчвате в как­вото и да е и ще се изпълвате с него. Медитацията е мо­ментът на пребиваване във вакуума. И ако имате силата да останете в този момент, много скоро цялото ваше би­тие автоматично ще се обърне навътре.

Вашите действия са свързани с минали действия. "А" е създал такава ситуация, в която е възможен "Б"; "Б" поражда ситуация за процъфтяване на "Я". Вашите действия са свързани с минали действия. И тази връзка върви назад към безначалното начало и напред към без­крайния край. Вие не сте зависими само от собствените си действия, постъпките на вашите родители също обра­зуват единна, непрекъсната връзка с вашите постъпки. Вашето общество, вашата история, всичко, което се е случило преди вас, по някакъв начин е свързано с ваши­те настоящи действия. Във вас сякаш разцъфва цялата история. Всичко, което някога се е случвало, е свързано с вашите действия. Затова вашите действия са безуслов­но детерминирани. Те представляват малка част от ця­лата картина. Историята е мощна жизнена сила и вашето индивидуално действие е малка част от нея. Маркс е ка­зал: "Не съзнанието определя условията на обществото, обществото и неговите условия определят съзнанието. Не великите хора създават велики общества. Великите общества създават велики хора." До известна степен той е прав, защото вие не пораждате своите действия. Те са определени от целия ход на историята. Вие просто ги носите в себе си.

Вашите биологични клетки са резултат от целия еволюционен процес. Те могат да бъдат част от друг чо­век. Вие смятате себе си за баща, но вие сте били само сцена, на която е действала и ви е заставила да действате цялата биологична еволюция. Актът за продължаване на рода е насилствен, защото той е извън вашата власт; чрез вас се проявява целият еволюционен процес.

Има път, по който действията са взаимно свързани с минали действия. Но когато човек постига просветле­ние, започва нещо ново. Действията престават да бъдат свързани с предишните постъпки. Сега всяко действие се определя само от съзнанието. То идва от съзнанието, а не от миналото. Ето защо просветленият е непредска­зуем.

Скинер твърди, че ако са известни вашите минали действия може да се определи всичко, което ще напра­вите. Той смята, че старата пословица, "Можеш да заве­деш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие" е неправилна. Можеш да го заставиш да пие. Можеш да създадеш такава обстановка, че конят да бъде принуден да пие вода. Могат да принудят коня, вас също могат да ви принудят, защото вашите действия са обусловени от ситуациите и обстоятелствата. Но дори да заведеш Буда до реката, не можеш да го заставиш да пие. Колкото по­вече го заставяте, толкова по-невъзможно става това. Никаква горещина няма да го застави да пие. Дори и хи­ляди слънца да греят над него, това няма да помогне. Източникът на неговите действия е съвсем друг. Той не е свързан с предишни действия и постъпки. Той е свър­зан със съзнанието.

Затова подчертавам, че трябва да се действа осъз­нато. Тогава всеки миг от вашето действие не е продъл­жение на предишни действия. Вие сте свободни. Сега действате вие и никой не може да предскаже как ще постъпите.

Навиците са механични, те се повтарят. Колкото повече повтаряте нещо, толкова по-ефективни ставате. Ефективността означава, че осъзнаването повече не ви е нужно. Опитната машинописка пише без усилия, почти неосъзнато. Тя може да го прави, мислейки и за нещо друго. Пише тялото, човекът не е нужен. Ефективността означава, че всичко е толкова очевидно, че не са нужни каквито и да е усилия. Но при свободата усилието е винаги възможно. Не греши само машината. За да сгре­шиш е нужно осъзнаване.

Ето защо вашите постъпки са взаимно свързани с вашите предишни действия. Те са детерминирани. Ва­шето детство определя вашето юношество, а юношест­вото предопределя вашата старост. Вашето раждане предопределя вашата смърт. Всичко е предопределено. Буда обичал да повтаря: "Дайте причина и следствието ще последва". Това е светът на причините и следствия­та, в който всичко е предопределено.

Ако действате с пълно осъзнаване, възниква съ­вършено друга ситуация. Тогава всичко се движи от мо­мент към момент. Съзнанието е поток, то не е статично. То е самият живот, затова се променя. То е живо. То се разширява, обновява се, продължава да бъде ново, свежо и младо. Тогава вашите действия са спонтанни.

Спомням си една дзенска история.

Дзен учител задал на своя ученик един въпрос и получил съвършено правилен отговор. На след­ващия ден учителят задал същия въпрос. Учени­кът отвърнал: "Но нали вчера отговорих на този въпрос".

Учителят казал: "Сега отново те питам". Учени­кът повторил своя отговор. Учителят възкликнал: "Ти нищо не знаеш". Ученикът възразил: "Вчера от­говорих по същия начин и вие ми кимнахте с глава. И аз реших, че отговорът ми е верен. Защо проме­няте своето мнение?"

Учителят отговорил: "Това, което може да бъде повторено, не идва от теб. Отговорът идва от тво­ята памет, а не от съзнанието. Ако ти действител­но знаеше, отговорът щеше да е друг, защото за един ден много неща са се променили. Аз самият вече не съм същия човек, който ти зададе въпроса вчера. Цялата ситуация е друга. Ти самият си ста­нал друг, а отговорът остана същият. Зададох ти този въпрос отново, за да видя дали ще повториш отговора. Нищо не може да бъде повторено".

Колкото по-живи сте, толкова по-малко се повта­ряте. Само мъртвецът може да бъде последователен. Животът е непоследователен, животът е свобода. Сво­бодата не е последователна. Последователна, по отно­шение на какво? Можеш да бъдеш последователен само по отношение на миналото.

Просветленият е последователен само в своето осъзнаване. По отношение на миналото той е непосле­дователен. Той е изцяло в действието. Нищо не се отла­га за по-късно, нищо не се пропуска. В следващия миг действието е довършено и неговото осъзнаване е отново свежо и чисто. Съзнанието ще присъства при всяка въз­никваща ситуация, но всяко действие ще бъде извърш­вано в пълна свобода, сякаш този човек за пръв път по­пада в тази ситуация.

Затова аз отговорих на вашия въпрос така - и да и не. Всичко зависи от вас, от това, какво сте - съзнание или натрупване, телесно съществуване. Религията дава свобода, защото религията дава съзнание. Колкото по­вече науката научава за материята, толкова по-силно се заробва светът. Цялата материя е проява на причини и следствия. Ако знаете, че при "такива" условия ще се случи "това", тогава всичко може да бъде детерминира­ло.

До края на този век ще видим как целият живот на човечеството ще бъде предопределен чрез различни способи. Атомната война не е най-страшното бедствие. Тя може само да разрушава. Истинското бедствие ще дойде от психологическите науки. Те ще се научат как напълно може да се контролира човекът. Тъй като ние не осъзнаваме, можем да бъдем заставени да се държим по предопределен начин.

Такива, каквито сме, ние сме напълно предопреде­лени. Едни от нас са индуси, други - мюсюлмани. Това е предопределеност, а не свобода. Вместо нас, решават родители, вместо нас решава обществото. Един става лекар, друг - инженер. Сега неговото поведение е пре­допределено. Ние вече постоянно сме контролирани, а нашите методи са все още твърде примитивни.

Новите техники ще успеят дотолкова да предопре­делят нашето поведение, че никой дори няма да каже, че има душа. Ако всеки ваш отговор е предопределен, къде е смисълът на душата?

Вашите реакции могат да бъдат управлявани чрез биохимия. Употребявайки алкохол, вие се държите по различен начин. Променя се биохимията на вашето тяло, променя се вашето поведение. Някога висша тантричес-ка техника било приемането на отрови, оставайки осъз­нат. Ако човекът запазел съзнание, докато според всич­ки признаци трябвало да го загуби, само тогава тантра смятала човека за просветлен.

Ако химическите промени в тялото могат да про­менят вашето съзнание, къде тогава е смисълът на съз­нанието? Ако убождането може да ви доведе до безсъз­нателно състояние, за какво е съзнанието? Тогава хими­ческият препарат е по-силен от вашето съзнание. Тант­ра казва, че може да се трансцедентира всяка отрова и да останеш осъзнат. Дава се стимул, но отговор на стимула няма. Сексът е химическо явление. Определено коли­чество от един или друг хормон поражда полово влечение. Вие се превръщате в желанието. Може би ще се разкаете, когато химията на тялото се върне към нор­малното ниво, но разкаянието е безсмислено. Когато отново започнат да се отделят хормони, вие отново ще се държите по същия начин. И тантра експериментирала със секса. Ако не изпитвате полово влечение в изключи­телно сексуална ситуация, тогава сте свободни. Вие сте оставили далеч зад себе си биохимията на своето тяло. Тялото съществува, но вие вече не сте тялото.

Гневът също е химия. Биохимиците скоро ще мо­гат да ви превръщат в гнево-имунен или секс-имунен. Но от това няма да станете Буда. Буда не е бил неспосо­бен да се сърди. Той е бил способен да се сърди, но е от­съствал ефектът на чувството на гняв.

Ако контролирате химията на своето тяло, вие ще загубите способността да се сърдите. Ще отсъстват хи­мическите условия, предизвикващи у вас гняв, затова няма да присъства и ефектът на чувството на гняв. Или ако от тялото се отнемат половите хормони, вие няма да бъдете сексуални. Но главното не е в това дали се сър­дите или не, дали имате сексуално влечение или не. Същността е в това как да останете осъзнаващи в ситуа­ция, която предполага безсъзнателност, как да се запази съзнанието в ситуация, която се случва само в състояние на неосъзнатост.

Когато възникне такава ситуация, медитирайте върху нея. Дава ви се необикновена възможност. Ако изпитвате ревност, медитирайте върху нея. Това е под­ходящият момент. Във вас се е задействала биохимията, която ви води до безсъзнателно състояние, за да се дър­жите като безумен. Осъзнайте това. Нека има завист, но не й се поддавайте; осъзнавайте, бъдете свидетели.

Сам по себе си въпросът е хубав, но умът, който го задава, е болен. Осъзнаването трябва да върви от мо­мент към момент, не само в постъпките, но и във въпросите, във всяко движение. Ето - аз вдигам пръст - това може да е просто по навик. Тогава аз не съм стопанин на тялото си. Но ако това е спонтанен израз на нещо, което присъства в дадения момент в съзнанието ми, това вече е друга работа.

Християнският проповедник е с предварително определени жестове. Тях ги обучават. Бях веднъж в християнски богословски колеж. След пет години обу­чение в това заведение ставате доктор по богословие (божествено). Пълна нелепост. Доктор по божественото - чист идиотизъм! Обучават ги на всичко: как да стоят на катедрата, как да гледат паството, къде да спрат, къде да направят пауза. Абсолютно на всичко. Защо са нужни такива глупашки приготовления. Това е пълна глупост.

Бъдете в мига. Нищо не решавайте предварително. Осъзнавайте, че у вас постоянно присъства въпрос, кой­то чука на вратите на ума ви. Вие въобще не ме слушах­те - все заради този въпрос! А когато започна да отгова­рям на въпроса ви, умът ви вече обмисля нов въпрос. И отново пропускате. Това не се отнася лично до вас. То е еднакво вярно за всички.

А сега въпросът.

Винаги, когато съществува любов, тя е божестве­на; затова съчетанието "божествена любов" е безсмис­лено. Но умът е хитър. Той казва: "Ние знаем какво е любов". Но ние съвсем не познаваме любовта. Това е едно от най-известните неща. Мнозина говорят за нея, но не живеят с нея. Това е заблуда. Говорим за това, ко­ето не сме в състояние да изживеем. Литературата, му­зиката, поезията, танцът - всички те се въртят около любовта. Ако у нас действително имаше любов, нямаше да говорим толкова много за нея. Нашите прекалени разговори за любовта само показват, че любовта не съ­ществува. Разговорите за това, което го няма, са само негов заместител. С помощта на думи, разговори, сим­воли, изкуство, ние създаваме илюзията, че предметът на нашите разговори съществува. Този, който никога не е познал любовта, може да напише по-хубава поема за нея от този, който я познава, защото вакуумът у него е много по-дълбок. Нужно е да се запълни. Нужно е с не­що да се замени любовта.

Трябва отначало да се разбере какво е любов, за­щото, питайки за божествената любов, вие предполага­те, че знаете какво е това любов. Но любовта ви е не­позната. Това, което ние приемаме за любов, е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското, трябва да се изясни лъжливото.

Това, което приемаме за любов, е само увлечение. Вие се влюбвате. И ако този човек стане напълно ваш, любовта ви скоро умира; но ако има препятствия, ако не можете да получите този, когото обичате, любовта ви се разгаря. Колкото повече препятствия има, толкова по-силна е любовта ви. Ако е невъзможно съединяване с любимия, любовта става вечна, но ако любовта е завоювана без труд, тя много лесно умира.

Ако искате и не можете да получите нещо, все по-интензивно се стараете да го получите. Колкото повече са препятствията, толкова повече вашето его изпитва потребността да прави нещо. Това вече се превръща в проблем на егото. Колкото повече ви отхвърлят, толкова по-напрегнати и по-увлечени ставате. И това напреже­ние наричате любов. Ето защо след свършване на меде­ния месец любовта остарява. Дори по-рано. Това, което си взел за любов, не е любов. То е само увлечение на егото, напрежение на егото, борба, конфликт.

Древните общества били много хитри. Те изнаме­рили начини за продължаване на любовта. Ако мъжът дълго не вижда жена си, расте увлечението, създава се напрежение. Тогава мъжът може цял живот да остане с една жена.

Но днес на Запад бракът вече не може да същест­вува. Не защото западният ум е по-сексуален. А защото не се натрупва страстно увлечение. Сексът става леко достъпен и затова бракът не е необходим. При такава свобода и любов не може да съществува. В съвършено свободното сексуално общество може да съществува са­мо секс.

Скуката е обратната страна на страстта. Ако оби­чате и не можете да постигнете взаимност, страстта ви се задълбочава, но ако завоювате любимия или любима­та, скоро ви става скучно и чувствате пресищане. Има много дуалности - страст-скука, любов-ненавист, прив-личане-отвращение. Със страстта ние изпитваме влече­ние, любов, а със скуката са свързани ненавистта и отв­ращението.

Нито едно влечение не може да е любов, защото след него задължително следва отвращението. Природа­та на нещата е такава, че винаги идва противополож­ността. И ако не искате тя да дойде, налага ви се да съз­давате препятствия; налага се да създавате ежедневно напрежение, за да не премине страстта,. Тогава страстта продължава. Именно по тази причина съществува цяла­та древна система за създаване на препятствия за лю­бовта.

Но скоро всичко това ще бъде вече невъзможно. Тогава бракът ще отмре, любовта също ще умре. Тя ще отмине на заден план. Ще остане само сексът. Но сам по себе си сексът не може да съществува, защото става твърде механичен. Ницше обявил, че Бог е умрял. Но това, което действително ще умре в този век, е сексът. Не казвам, че хората ще престанат да бъдат сексуални. Те ще си останат такива, но ще изчезне прекаленият ак­цент върху секса. Сексът ще се превърне в обикновено действие - като уриниране или хранене. Няма да има та­кова голямо значение. Той е придобил такава важност заради препятствията, които са натрупани около него.

Това, което наричате любов, не е любов. То е само отсрочване на секса. Какво тогава е любовта? Любовта изобщо не е свързана със секса. Тя може да включва секса, може и да не го включва, но всъщност тя няма никакво отношение към него. Тя е съвсем различно яв­ление.

За мен любовта е продукт на медитативния ум. Любовта е свързана не със секса, а с дхяна, с медитация­та. Колкото по-мълчаливи ставате, толкова по-освободени ставате, толкова повече ще чувствате удов­летвореност и толкова по-явно ще се прояви новият из­раз на вашето битие. Вие ще започнете да обичате. Но не някого. Възможно е и някого, но това вече е друг въпрос. Вие започвате да обичате. Това състояние на любов става ваш начин на съществуване. То никога не ще премине в отвращение, защото не е влечение.

Необходимо е добре да се разбира разликата. Обикновено, когато се влюбите в някого, главният стремеж е да получите от него любов. Не вие давате лю­бовта си на другия, а вие очаквате той да ви даде любовта си. Ето защо любовта става собственичка. Вие обла­давате другия, за да получите от него нещо. Но любовта, за която говоря, никого не притеснява и няма никакви очаквания. Това е просто вашето поведение. Вие ставате дотолкова безмълвни и любящи, че вашето мълчание се излива и в другите.

Когато се сърдите, гневът ви преминава върху дру­гите. Ненавистта ви също преминава върху другите. Ко­гато обичате, струва ви се, че любовта ви също се преда­ва на другия, но на вас не може да се разчита. Сега оби­чате, а след минута вече ненавиждате. Ненавистта не противоречи на любовта; тя е нейна неразделна част, нейно продължение.

Този, когото обичате, вие също и ще го ненавиж­дате. Може да не ви достига мъжество да признаете то­ва, но ще го ненавиждате. Любовниците винаги са в конфликт, когато са заедно. Когато са далеч един от друг, те пеят песни за любовта, но когато са заедно, те се карат. Те не могат да живеят сами, но и заедно също не могат да живеят. Когато другият го няма, се разгаря страстта, двамата отново се обичат. Но когато другият е до него, страстта изчезва и отново идва ненавистта.

Любовта, за която говоря, ви прави толкова мълча­ливи, че няма нито гняв, нито влечение, нито отвраще­ние. Тогава няма любов, няма и ненавист. Вие не сте ориентирани към другиго. Другият изчезва; вие сте на­саме със себе си. И в това чувство на уединение любовта идва при вас като благоухание.

Мерзост е да се изисква от другия любов. Зависи­мостта от другия, изискването на нещо, винаги поражда страдание, конфликти, окови. Човек трябва да си е са-модостатъчен. Това, което аз разбирам като медитация, е състояние, когато човек си става само достатъчен. Вие се превръщате в кръг, уединение. Мандалата е завърше­на.

Сега се опитвате да завършите мандалата с по­мощта на другите: мъжът - с помощта на жената; жената - с помощта на мъжа. В определени моменти линиите се пресичат, но още преди да са се срещнали, започва раз­дялата. Само когато се превърнете в съвършен кръг -цялостен и самодостатъчен - във вас ще разцъфти лю­бовта. Тогава обичате всичко, което се приближава до вас. Това не е постъпка, вие нищо не извършвате. Само­то ви битие, самото ви присъствие е любов. През вас те­че любов.

Ако попиташ човека, достигнал това състояние: "Обичаш ли ме?" - ще му бъде трудно да ти отговори. Той не може да каже "обичам те", защото това не е действие от негова страна, не е деяние. И не може да каже "не те обичам", защото обича. По същество той е любов. Такава любов идва само със свободата, за която говорих. Свободата е това, което изпитвате вие; любов­та е това, как другите ви възприемат. Когато вътре се случва медитация, вие се чувствате абсолютно свободен. Тази свобода е вътрешно чувство, другите не могат да го усетят.

Понякога вашето поведение създава неудобства за околните, защото не могат да разберат какво се е случи­ло с вас. До известна степен вие създавате неудобства и затруднения за тях, защото е невъзможно да бъдете предсказуеми. Сега за вас нищо не може да се каже. Как ще постъпите в следващия момент? Какво ще кажете? Това никой не знае. Всички околни изпитват известно неудобство. Сега с вас не може да се отпуснат, от вас всичко може да се очаква; вие не сте мъртви.

Те не чувстват вашата свобода, защото сами не са изпитвали нищо подобно. Те даже не са търсили и не са се стремили към това. Те са в такива окови, че дори не могат да си представят какво е свобода. Те са живели в клетки и никога не са виждали открито небе, тъй че до­ри да започнете да им разказвате за откритото небе, чу­тото няма да стигне до тях. Но те ще почувстват вашата любов, защото жадуват за любов. В оковите са търсили любовта. Те са създали всички тези окови - връзки с хо­рата, връзки с вещите - само защото търсят любов.

Има хора, които възприемат само неудобствата, създавани от Христос. Това са добре устроили се хора. На тях не им трябва състрадание. Те смятат, че имат всичко - любов, здраве, богатство, уважение. Появява се Христос и "имащите" въстават срещу него, защото им създава неудобства. В същото време нямащите го прие­мат, защото усещат състраданието му. А на тях им е нужна любов. Никой не ги е обичал, а този човек ги обича. Те няма да почувстват никакви неудобства от не­го, защото няма какво да губят, няма от какво да се страхуват.

Когато Христос умира, всички чувстват състрада­нието му, защото изчезват създадените от него неудобс­тва. Даже имащите ще се отпуснат и ще започнат да го боготворят. Но докато е жив, той е опасен, той е бунтар. А е бунтар, защото е свободен.

Той се бунтува не защото в обществото нещо не е наред. Такова бунтарство има политическа окраска. И ако обществото се промени, тези, които са се бунтували, стават правоверни. Така става в 1917 година. Самите ре­волюционери създават една от най-антиреволюционни-те клики в света. Щом на власт дойдат хора, подобни на Сталин или Мао, те се превръщат в най-антиреволю-ционни лидери, защото всъщност не са бунтари. Те въс­тават срещу конкретна ситуация. Щом ситуацията се промени, те стават такива, каквито са ония, срещу които са се борили.

Но Христос се бунтува винаги. Никаква ситуация няма да погаси неговото бунтарство, защото не се бун­тува срещу някого конкретно. А защото съзнанието му е свободно. Навсякъде, където почувства препятствие, той ще се бунтува. Бунтарството е неговия дух. И ако Исус дойде днес, на християните ще им бъде неуютно с него. Сега те са част от обществото, устроили са се. Ако Исус отново се появи, той отново ще унищожи всичко, което имат. С Христос не е възможен нито Ватиканът, нито Църквата. Всичко това е възможно само без Христа.

Всеки учител, достигнал просветление, е бунтар, но традицията, основана от него, не е бунтарска. Тя ня­ма отношение нито към бунта му, нито към свободата му, а само към неговата любов и състрадание. Но тогава тя става безсилна. Любовта не може да съществува без свобода, без бунт.

Вие не сте способни да обичате, както обича Буда, докато не станете толкова свободни, колкото е той. Бу-дисткият монах само се старае да бъде милосърден. Не­говото милосърдие е безпомощно, защото в него няма свобода. Свободата е извор. Махавира е милосърден, а джайнисткият монах - не. Той е хитър. И хитростта му се проявява в демонстрацията на състрадание. А състра­дание няма, защото няма свобода.

Когато в човешкото съзнание дойде свободата, от­вътре се усеща свобода, а отвън - любов. Тази любов, това състрадание, е отсъствие, както на любовта, така и на ненавистта. Отсъства самият дуализъм; няма нито влечение, нито отвращение.

Затова само от вас зависи дали да приемете или да не приемете любовта на човек, който е свободен и ми­лосърден. Не зависи от мен колко любов мога да ви дам; а от това, колко любов сте способни вие да поемете. Обикновено любовта зависи от този, който дава. Той може да даде любов, може и да не даде. Но любовта, за която говоря, не зависи от даващия. Той е отворен и из­лъчва любов във всеки миг. Даже когато няма никой на­около, неговата любов се излива.

Той е подобен на цвете в пустиня. Никой не знае, че е разцъфнало и излъчва аромат, но то благоухае. То не дарява благоуханието си не някого, то просто дарява. Цветето е разцъфнало, затова има аромат. Няма значе­ние има ли минувачи или не. Ако мине човек с фино усещане, може да се наслади на аромата му. Ако е без­чувствен, мъртъв, може и да не разбере, че е минал пок­рай цветето.

Когато има любов, само от вас зависи дали да я приемете или не. Само когато няма любов, някой друг може да ви я даде или да не ви я даде. В любовта, в със­траданието, няма деление на божествено и небожествено. Любовта е божествена. И Бог е любов.
12