Въпрос: По какъв начин религията става рационална?

За това не е виновна религията. Това се получава, когато започнат да систематизират религията. Нито Бу-да, нито Исус се стремят към идеал. Те живеят спонтан­но. Растат по своему. Те растат както дивите дървета, но после такива диви дървета стават пример за подражание за поклонниците им. Последователите започват да по­рицават и одобряват, започват да имат предпочитание, осъждане.

Религията се състои от две части. Първата, която е спонтанна - от дълбоко религиозна личност, и втората -от последователи, които създават символа на вярата, догмите и дисциплината, съгласно идеала. Тогава за бу­дистите се появява идеалът: "Трябва да съм като Буда", и се създават ограничения. Налага ти се да разрушиш много неща в себе си, защото само тогава ще можеш да станеш идеален. Трябва да станеш подражание. Аз на­мирам това за престъпление. Религиозната личност е прекрасна, но религиозното вероизповедание е рацио­нално нещо. Това е ум, опитващ се да осмисли едно не-рационално явление.

Въпрос:

Нима умът на Буда е бил ирационален?

Буда бил рационален, но имал много ирационални периоди. Той се чувствал непринудено и в ирационал-ното. Представата ни за Буда отразява по-скоро послед­валата го традиция, отколкото самия Буда. Той бил съв­сем друг.

За да достигнем до Буда, нямаме друга възмож­ност, освен да четем будистите. Те са създали дълга тра­диция от две хиляди години и са направили Буда много рационален. Но той не е бил такъв. И не можеш да бъ­деш такъв, ако се потопиш дълбоко в съществуването. Често ти се налага да бъдеш ирационален. И Буда е. Но за да узнаеш това, трябва да се откажеш от цялата тра­диция и да се срещнеш непосредствено с Буда. Това е трудно, но е възможно. Когато говоря с рационален чо­век, той несъзнателно отхвърля всичко, което не е раци­онално. Но когато ме слуша поет, същото изречение за него означава нещо съвсем друго. Рационалният човек не вижда поезията на думите. Той вижда само логиката и доказателствата. А поетът възприема думите другояче.

За него те имат нюанси и поетичност, съвсем несвърза­ни с каквито и да е доводи.

Затова обликът на Буда зависи от човека, който го вижда. Буда живял в Индия в период, когато цялата страна преживявала криза на ирационалното - Ведите, Упанишадите, целият мистицизъм. Движението срещу всичко това било много мощно, особено в Бихар, където живеел Буда. Буда бил вдъхновена, обаятелна личност. Правил огромно впечатление на хората, но интерпрета­цията на Буда не можела да не бъде рационална. Ако Буда бе живял в друго време, в друга част на света, коя­то не е против мистицизма, той щеше да е възприеман като велик мистик, а не като интелектуалец. Това лице, което ви е известно, принадлежи на определено истори­ческо време.

Аз смятам, че Буда по природа не е бил рациона­лен. Самото понятие за нирвана е мистично понятие. Той е дори по-мистичен от Упанишадите. Колкото и тайнствено да изглеждат, Упанишадите съдържат доста­тъчно рационализъм. Те говорят за преселение на души­те, Буда говори за преселение без душа. Това е по-тайнствено. Упанишадите говорят за освобождение, при което ти оставаш. Иначе всичко става безсмислица! Ако мен ме няма във висшето състояние на битието, то всич­ки усилия са безсмислени и безполезни. Буда казва, че усилието е необходимо, но теб няма да те има. Ще има само пустота. Това е по-мистично понятие.

Въпрос:

Говорейки за регреса, имате ли предвид, че хо­рата регресират в сравнение с някакъв общоприет модел, определен от самото общество?

Не с модел. Нещо друго. Когато казвам, че те се държат като деца, имам предвид, че не порастват. Те регресират, вървят назад. Аз нямам еталон, на който трябва да съответстват. Трябва да се следва не образец, а понятието за ръст. Аз не искам да се равняват по няка­къв еталон. Единственото, което казвам, е, че хората се връщат към миналото, а не отиват към бъдещето. Нямам образец, по който трябва да расте дървото. Но то трябва да расте, да не регресира. Работата е в растежа и регре-сията, а не в някакви еталони.

Второ, когато казвам, че регресират, имам пред­вид, че те реагират на прекалено рационалното общест­во. Реакцията им преминава в другата крайност. Прави се същата грешка. Умът трябва да се приема, не да се отхвърля. Ако се отхвърля, грешката се повтаря, както когато се изхвърли ирационалното.

Викторианската епоха изгражда човек, който е са­мо фасада, маска. Той не е жив отвътре. Този образец за поведение и добри маниери е по-скоро плакат, отколко­то живо същество. Това става възможно, защото само умът се приема за критерий. Ирационалното, анархич-ното, хаотичното се отхвърля и потиска. Анархичното започва да си отмъщава, при което или руши, или гради. Когато руши, това е регрес. Отричайки рационалното, вие се превръщате в малки деца. Тръгвате назад. Ако анархичното съзидава, грешката не се повтаря. Обеди­няват се разум и ирационално. Тогава цялото същество расте. Потисне ли се рационалното или ирационалното -няма растеж. Необходимо е да се расте само в цялост­ност. Аз ви говоря за растежа. Но аз нямам никакъв мо­дел за растеж.

Да, това е така. Иначе не може и да бъде. Понятие­то за грях създава определено съзнание. В източния ум няма такова понятие. То е заменено с понятието за не­вежество. В източното съзнание корен на всяко зло е не­вежеството, не грехът. Злото съществува заради вашето невежество. Затова цялата работа не е във вината, а в дисциплината. Трябва да си повече осъзнаващ, повече знаещ. На Изток знанието е трансформация, а медита­цията - инструмент на тази медитация.

В християнството грехът е станал централно поня­тие. Това не е само твоя грях, това е първородният грях на цялото човечество. Над вас тегне понятието грях. То ражда чувство на вина и напрежение. Именно затова християнството не е успяло да развие истински техники за медитация. То е дало само молитвата. Как да се бо­риш с греха? Как да си морален и да се молиш!

На Изток няма нищо подобно на Десетте Божи за­поведи. Проблемите на Изтока се различават от запад­ните. За пристигащите от Запад проблем е чувството за вина. В дълбочината на душата си те изпитват вина. Да­же тези, които се бунтуват, се чувстват виновни. Това е психологичен проблем, повече свързан с ума, отколкото с битието.

Преди всичко трябва да се освободиш от чувството за вина. Затова на Запада му се е наложило да развие психоанализата и изповедта. На Изток тези неща не са се появявали, защото не са необходими. На Запад е нужно да се изповядваш, само така можеш да се освобо­диш от дълбоко навлязлото в душата ти чувство за вина. Или да се подложиш на психоанализа, за да изхвърлиш вината от себе си. Но тя не може да се изхвърли веднъж завинаги, защото понятието за грях остава. И чувството за вина отново се натрупва. Затова и психоанализата и изповедта помагат само временно. И се налага отново и отново да се ходи на изповед. Това е временно облекче­ние. А основата на болестта - понятието за грях - се приема като нещо непоклатимо.

На Изток това не е въпрос на психологията, а на битието. Не е проблем на психическото здраве, а по-скоро проблем на духовния ръст. Следва да се расте ду­ховно, повече да се осъзнава. Следва да се измени не поведението, а съзнанието. Тогава се променя и поведе­нието.

Християнството се тревожи повече за твоето пове­дение. Но поведението е външен въпрос. Важно е не то­ва, което правиш, а това, което си. Променяйки поведе­нието си, ти не се променяш много. Оставаш си същият. Външно ще си светец, а вътре ще си останеш, какъвто си бил. Проблемът на пристигащите от Запад е в това, че те се срамуват от поведението си. И на мен ми се налага силом да ги заставям да осъзнаят по-дълбокия си проб­лем - проблемът на битието, а не на психиката.

Будизмът и джайнизмът също са породили чувство за вина, само че от по-друг характер. При това джай-нистите имат много дълбоко чувство за непълноцен-ност. Това не е християнското чувство за вина, защото няма понятие за грях, но е достатъчно дълбок комплекс, че докато не преминеш определена черта, ти си непълноценен. И този комплекс за непълноценност действа както и чувството за вина.

Джайните също не са създали никакви техники за медитация. Те само са създали множество правила: "прави това", "не прави онова". Всичко се върти около поведението. Що се отнася до поведението, монахът-джайн е безупречен, но вътрешното му битие е твърде бедно. Той се държи като марионетка. Затова джайниз-мът е мъртъв.

Будизмът не е толкова мъртъв, колкото джайниз-ма, защото има по-друг акцент. Етичната част на будиз­ма произтича от медитативната. Ако е необходимо да се измени поведението, то е само, за да се помогне на ме­дитацията. Само по себе си то е безсмислено. В христи­янството и джайиизма то има собствено значение. Ако вършиш добри дела, сам ставаш добър. В будизма не е така. Необходимо е вътрешно да се промениш. Доброто поведение помага. То е част от промяната, но централно място заема медитацията. От тези три религии само бу­дизмът е развил дълбока медитация. Всичко останало в будизма са само спомагателни средства, а не основни. Можеш дори да ги отхвърлиш. Ако си способен да ме­дитираш без всякаква помощ, можеш да ги отхвърлиш.