Уравновесяване на рационалното и ирационалното

Уравновесяване на рационалното и ирационалното

Умът е много противоречиво нещо. Той работи с диаметралните противоположности. Но нашият логичен начин на мислене винаги избира едната страна и отрича другата. Логиката действа последователно, а умът - по противоречив начин. Умът работи с противоположнос­тите, а логиката работи с линейното. Например, умът има две възможности - да се разсърди или да премълчи. Ако можеш да бъдеш сърдит, това не означава, че не можеш да бъдеш и спокоен. Ако можеш да се развълну­ваш, това не означава, че не си способен да запазиш мълчание. Умът работи в две насоки. Ако обичаш, мо­жеш и да ненавиждаш. Едното не изключва другото. Но когато обичаш, започваш да мислиш, че си неспособен да ненавиждаш. Тогава ненавистта се натрупва вътре и когато достигнеш върха на своята любов, всичко хврък­ва. Ти се потапяш в ненавистта. Така работи не само ра­ционалният ум, но и цялото общество.

Западът достига върха на рационалното мислене. Днес ирационалната част от ума взема реванш. В пос­ледните петдесет години не са давали на ирационалното да се изрази и то отмъщава по различни начини - чрез литература, поезия, философия. Дори чрез самия живот. Затова бунтът на младите наистина е бунт на ирацио­налната част на ума срещу насилието на рационалното.

Изтокът може да помогне на хората от Запад, за­щото Изтокът живее с другата част на ума - ирационал­ната. Той също достига върха, пика на ирационалността. Младежта на Изтока сега повече се интересува от кому­низма, отколкото от религията, от рационалното мисле­не, отколкото от ирационалния начин на живот. Струва ми се, че махалото ще се обърне. Изтокът ще стане по­добен на Запада, Западът - на Изтока.

Когато една от частите на ума достигне върха, тя се превръща в своята противоположност. Винаги така се случва в историята. Затова сега на Запад по-значими ще станат медитацията и поезията, а науката ще тръгне към упадък. Съвременната западна младеж е антинаучна, ан-титехнологична. Това е естествен процес - автоматично уравновесяване на крайностите. Ние още не сме успели да развием такава личност, която да обединява в себе си двете противоположни начала, която да не е нито из­точна, нито западна. Винаги предпочитаме едната част на ума, а противоположната остава отхвърлена и гладна. И тогава бунтът е неизбежен. Всичко, което сме разви­вали старателно, ще бъде разрушено и умът ни ще се обърне към другата крайност. Така е ставало през всички векове, това е диалектиката. За Запада сега ще е по-важна медитацията, отколкото мисленето, защото меди­тацията е немислене. Тях ще ги привлича дзен, будиз­мът, йога. Това са все ирационални подходи към живо­та. Те не издигат концепции, теории и теологии. Те под­чертават жаждата да се потопиш дълбоко в съществува­нето, а не в мисленето. Струва ми се, че колкото по-голямо е влиянието на технологията върху ума, толкова по-вероятна е проявата на противоположното.

Бунтът на младежта на Запад е многозначителен. Това е исторически момент на промяната, който пораж­да пълната смяна на съзнанието. Сега за Запада е невъз­можно да продължава в същия дух. Настъпила е дълбока криза и на Запада му се налага да тръгне в другата посо­ка. Днес на Запад цялото общество живее в благосъсто­яние. По-рано успяваха само отделни личности. Когато цялото общество достигна благосъстояние, богатството губи значението си. То е важно само за бедняците. Но даже в бедното общество забогателият човек започва да скучае. Колкото по-фин и чувствителен е човек, толкова по—бързо му доскучава. На Буда просто му станало скучно и той захвърлил всичко.

Съвременната младеж скучае в празно благосъсто­яние. Тя напуска обществото и това ще продължава, до­като не обеднее цялото общество. Тогава няма да могат да заминават. Такова заминаване, такова отричане е възможно само в процъфтяващо общество. Ако отрича­нето стигне до крайност, обществото може да стигне до упадък. Техниката ще спре да се развива и ако продъл­жава така, Западът ще стане такъв, какъвто е Изтокът днес.

На Изток хората отиват в другата крайност. Там искат да построят общество, подобно на западното. Из­токът се обръща към Запада, а Западът - към Изтока, но болестта и в двата случая е една и съща. И според мен тази болест е нарушеното равновесие, приемането на едно и отричането на друго.

Ние никога не сме позволявали на човешкия ум да разцъфне в цялата си пълнота. Винаги сме избирали ед­ната, противопоставяйки я на другата. В това е цялата беда. По тази причина аз не съм нито за западния, нито за източния път. Аз съм и против двата, защото те са проява на частно отношение. Не трябва да се избира ни­то Западът, нито Изтокът, защото и двата са претърпели поражение. Изтокът - с това, че е предпочел религията, а Западът, защото е избрал науката. Докато не бъдат приети и религията, и науката, няма изход от омагьоса­ния кръг. Ние залитаме от едната крайност в другата. Заговорете в Япония за дзен и никой от младежите няма дори да ви изслуша. Тях ги интересува технологията, а вас - дзен-будизмът. В Индия новото поколение е съв­сем равнодушно към религията. То се интересува от икономика, политика, технология, наука - от всичко друго, но не и от религия.

Младежта на Запад се обръща към религията, а на Изтока - към науката. Това е просто преход от едната противоположност в другата. Същата грешка продължа­ва да съществува. Мен ме интересува цялостния ум - не западен, не източен, а просто човешки, глобален ум. Лесно е да се живее с едната част от ума. Но ако се при­емат и двете части, ще се наложи да се живее твърде не­последователен живот. Всъщност,- само на повърхността си ще изглежда непоследователен, в дълбочина ще поражда последователност и духовна хармония. Човекът е духовно беден, докато диаметралната противополож­ност не стане негова част. Тогава е богат. Ако си само художник без научен ум, твоето изкуство неизбежно ще е слабо. Само противоположността придава пълнота. Когато в стаята са само мъже, в нея не достига нещо. Щом влязат жени, стаята се обогатява духовно. Вече присъстват диаметралните противоположности. Целост­та се увеличава.

Умът не трябва да е фиксиран. Математикът ще стане по-богат, ако се обърне към света на изкуството. Ако умът му притежава свободата да излиза от главното си занятие и после да се връща в него, той ще бъде най-добрият математик. Чрез противоположността става об­мен. Ти започваш да гледаш нещата по друг начин. И цялата ти перспектива става по-богата. На човека му трябва религиозен ум с научна подготовка и научен ум с религиозна дисциплина. И аз не смятам, че това е не­възможно. Напротив, мисля, че ум, способен да се дви­жи от едното към другото, ще стане още по-жив. За мен медитацията е способност да се прониква във всички посоки, свобода от фиксация. Например, ако стана твър­де логичен, ще престана да разбирам поезията. Логиката стана фиксация. И когато слушам поезия, ще правя това през моята нагласа. Поезията ще изглежда нелепост. Не защото е нелепа, а защото я гледам през призмата на ло­гиката. От гледна точка на логиката поезията действи­телно е нелепа. От друга страна, ако съм фиксиран към поезията, ще смятам логиката за чисто практически предмет, лишен от дълбочина. Ще съм затворен за нея.

Това отричане на едната част чрез другата се е случвало през всички векове. Всяко време, всеки народ, всяка част от света, всяка култура винаги е избирала ед­ната част и е създавала около нея индивидуалност. Тази индивидуалност е едностранчива и бедна. Нито Изто­кът, нито Западът са духовно богати. И не биха могли да бъдат. Богатството се ражда от противоположностите, от вътрешната диалектика. Според мен, не си струва да се отдават предпочитания нито на Запада, нито на Изто­ка. Трябва да се избере съвсем друго качество на ума. Качество, при което ти си в равновесие със самия себе си.

Расте дърво. Може да се отрежат всичките му кло­ни, освен един, и да му се позволи да расте само в една посока. То ще бъде нещастно, уродливо дърво, което неизбежно ще изпитва големи затруднения, защото кло­нът не може да расте самичък; той може да расте само сред другите клони. Ще дойде момент, в който тази клонка няма да може да расте повече. За да се развива дървото нормално, трябва да му се позволи да расте във всички посоки. Само тогава ще бъде красиво и силно. Подобно на дървото, човешкият дух трябва да расте във всички посоки. Трябва да се отхвърли представата, че ние не можем да растем във всички посоки. Можем да растем истински, само когато растем в противоположни посоки. Досега говорихме, че трябва да се специализи­раме, да се движим в една определена посока. Но тогава ставаме нещо уродливо. Човекът расте в определена по­сока и се лишава от всичко останало. Превръща се в един клон, не в дърво. И този клон е обречен да е мизе­рен. Ние не само отрязваме клоните на ума, но дори от­сичаме и корените. Позволяваме си да оставим само ед­но коренче и едно клонче, затова по целия свят се появи едно твърде съсипано човешко същество - както на Запад, така и на Изток, навсякъде. И тогава тези от Запада тръгват към Изтока, а те пък - на Запад, защо нас винаги ни привлича онова, което не ни достига.

Поради потребностите на тялото Изтокът се запът­ва на Запад; Западът се запътва на Изток заради духов­ните потребности. Но дори и да сменим отношенията и положенията, болестта си остава. Трябва да се смени не положението, а цялата перспектива. Ние никога не сме приемали човечеството цялостно. Някъде се отрича сек­сът. Другаде не се приема светското. Някъде пък се отх­върлят чувствата. Никога не ни е стигала сила да прие­мем всичко човешко без всякакви порицания и да поз­волим на хората да растат във всички посоки. Колкото повече растете в противоположни посоки, толкова по-значителен е растежът, богатството, вътрешното благо­получие. Необходимо е да се промени изцяло гледната точка. Да се устремим от миналото в бъдещето, а не да сменяме Запада с Изтока или едно настояще с друго. То­ва е много сложен проблем, защото нашата фрагментар-ност е стигнала твърде далеч.

Стените са много. Но всичките те са родени от са­мото дърво. Дърветата поддържат стената. Стените съ­ществуват благодарение на дърветата. Когато дърветата бъдат готови да престанат да ги поддържат, стените ще рухнат. Стените около нас - това е нашето съзнание. Ние сме ги построили с човешките си представи. Нап­ример, ти учиш детето си да не се сърди, като го пла­шиш, че ако се сърди, няма да го обичаш. Тогава и то няма да може да обича. Ти издигаш стена около него, която изисква никога да не се сърди, без да разбираш, че потискайки гнева си, човек разрушава и способността си да обича. Гневът и любовта не са две несъвместими не­ща. Те са две клонки на едно и също дърво. Ако се от­реже едната, ще обеднее и другата, защото по тях тече един и същи сок.

Ако ти действително искаш да подготвиш детето си за по-добър живот, научи го искрено да се гневи. Вместо да кажеш: "Не се ядосвай!", кажи "Когато чувст­ваш ярост, бъди наистина яростен, тотално яростен. Не се чувствай виновен от това, че се ядосваш." Вместо да му забраняваш да се гневи, научи го правилно да се гне­ви. Той трябва искрено да изрази гнева си в подходящия момент и да не се сърди в неподходящ. Същото важи и за любовта. В необходимия момент да обича искрено и да не обича в неподходящия за него момент. Работата не е в избора между гняв и любов. Изборът е между истин­ското и лъжливото. Гневът трябва да се изрази. Детето наистина е прекрасно. Когато се разсърди спонтанно, в него внезапно избухва енергията на живота. Убивайки гнева, ти убиваш и живота. Детето става безсилно. През целия си живот няма да успее да се наживее, ще бъде ходещ труп.

Ние през цялото време изграждаме концепции, ко­ито създават стени. Развиваме възгледи и идеологии, които издигат стени. Никой не ни е натрапвал тези сте­ни, те са наше творение. Щом осъзнаем това, стените ще изчезнат. Те съществуват само благодарение на нас.

Инвалидите не са проблем. Ако цялото общество е живо, ние можем да ги излекуваме. Можем да анализи­раме всичко и да им помогнем. Ще им трябва помощ, тъй като те сами не са в състояние да сторят нищо. Но обществото също е виновно за безпомощността им.

Например, поради морални предразсъдъци синът на проститутка е ощетен. Той изпитва вина за нещо, за което съвсем не е отговорен. Какво може да направи, ако майка му е проститутка? Как може да го поправи?

Но обществото се отнася към него различно. И докато не се промени отношението, у детето няма да изчезне вината, че е син на проститутка.

Тъй като сме обявили брака за свещен, проститу­цията неизбежно се счита за грях. Но тя съществува са­мо благодарение на брака. Тя е част от институцията на брака.

За човешкия ум такъв, какъвто е, постоянните от­ношения са неестествени. С един човек може да се жи­вее постоянно, само ако законът изисква това. Но това не трябва да е закон. От мен не трябва да изискват, ако днес обичам този човек, утре също да го обичам. При­родата не изисква това. Няма вродена потребност лю­бовта да продължи и утре. Може да я има, а може и да я няма. Но колкото повече изисквате, толкова по-не­възможно става това. И тогава през черния вход се про­мъква проституцията. Докато нашето общество не поз­волява свобода на отношенията, няма да се избавим от проституцията.

Когато отношенията са постоянни, на теб ти е при­ятно, егото ти е доволно. И за да удовлетвориш егото си, че си верен съпруг или предана съпруга, трябва да осъ­диш проституцията. Тогава се осъжда и синът на прос­титутката и това води до заболяване.

Но тези случаи са изключение. Когато някой е бо­лен физически или психически, трябва да му се помогне да бъде излекуван. Но това не се отнася до цялото об­щество. Деветдесет и девет процента са наша собствена заслуга. Изключенията са един процент и той не е проб­лем. Ако се променят останалите деветдесет и девет процента, тогава дори единият процент ще бъде повлиян от това.

На нас още ни е трудно да определим до каква сте­пен умът влияе върху физиологията ни. Колкото повече знаем, толкова по-неуверени ставаме. Много болести поразяват тялото точно заради ума ни. Докато умът ни не се освободи напълно, ние не можем твърдо да знаем, че болестта се заражда в тялото.

Много болести са присъщи само на ума. Те не се срещат при животните. Животните са по-здрави от нас. При тях има по-малко болести, по-малко уродливост. И няма причини, които да пречат на човека да е по-здрав, по-жив, по-красив. Дресировката, на която сме се под­лагали десетки хиляди години, тази дълга тренировка на ума, вероятно е главната причина. Но когато самият си част от същия модел, трудно ти е да си го представиш.

Много физически болести са предизвикани от оса­катения ум, а ние осакатяваме умовете на всички! Пър­вите седем години от живота на детето са най-важни. Ако му осакатиш ума, после е много по-трудно нещо да се промени. А ние осакатяваме, при това с най-добри намерения. Колкото по-дълбоко в корените на ума про­никва психологията, толкова родителите се очертават като по-големи престъпници. Разбира се, неосъзнати. Толкова по-престъпни са и учителите и цялата образо­вателна система, но също неосъзнато. Те пък, на свой ред, са заболели от предишното поколение и пренасят болестта по-нататьк.

Днес се открива нова възможност. За пръв път, особено на Запад, човек се освобождава от ежедневните си грижи. Сега можем да експериментираме с новите възможности на ума. В миналото е било невъзможно, защото нуждите на тялото са били тежко бреме, което трудно може да се удовлетвори. Но сега има възможност. Живеем на прага на дълбока революция, невижда­на още в историята на човечеството. Вече е възможна революцията на съзнанието. С помощта на знанието и новото разбиране можем да се променим. Затова ще е нужно много време, но все пак ни се открива такава възможност. Ако посмеем, ако ни стигне силата, ние ще я осъществим.

Цялото човечество е поставено на карта. Ние или ще се върнем към старото, или ще отидем в новото бъ­деще. Това не е въпрос на трета световна война, комуни­зъм или капитализъм. Тези проблеми са вече остарели. Наближава нова криза. Или ще решим да имаме ново съзнание и да се трудим за това, или ще се търкулнем назад, ще се върнем към старите модели.

Регресът също е възможен. Когато възниква криза умът проявява тенденция към регресиране. Когато въз­никва ситуация, с която не си в състояние да се спра­виш, ти регресираш. Например, ако този дом сега се за­пали, ти ще започнеш да се държиш като дете. По време на пожара от теб се иска зрелост, голямо разбиране, способността да си осъзнат, а вместо това се връщаш в петгодишната си възраст и се държиш така, че се изла­гаш на още по-голяма опасност.

Съществува печалната възможност ако опитаме да създадем нов човек, да се окажем пред лицето на нез­найното и новото и да се върнем назад. Има пророци, които зоват към връщане в миналото: "В миналото беше златният век. Да се върнем в миналото!". Смятам това за самоубийствено. Трябва да вървим към бъдещето, кол­кото и опасно и трудно да е то.

Животът трябва да върви напред. Ние трябва да намерим новия начин на съществуване. Надявам се това да се случи и то трябва да стане на западна почва, защо­то Изтокът не е нищо друго, освен Запада от преди триста години. Изтокът е обременен с проблемите на оцеляването и поддържането на живота. Западът е сво­боден от това.

Когато при мен дойдат много хора от Запада, аз веднага разбирам, че те могат или да прогресират, или да регресират. И в определен смисъл, те регресират -държат се като деца, като диваци. Това е лошо. Бунтът им е хубав, но те трябва да се държат като нови хора, а не като диваци. Трябва да създадат в себе си възмож­ността за ново съзнание.

Вместо това те се опияняват с наркотици. Нарко­тиците винаги са привличали и очаровали ума на дива­ците. Ако тези, които изпаднат от западното общество, се държат като диваци, това не е бунт, а реакция и рег-ресия. Те трябва да се държат като пратеници на ново човечество. Да вървят към ново съзнание - цялостно, глобално, приемащо всички противоречиви възможнос­ти на човешкото същество.

Разликата между животните и човека е, че живот­ните имат ограничени възможности. А възможностите на човека са безгранични. Но са само възможности. Чо­векът е способен да расте, но на този растеж трябва да се помогне. Ние трябва да открием центрове по целия свят, където успеем.

Умът трябва да бъде възпитан по логичен, рацио­нален начин. Но едновременно трябва да се обучава и чрез ирационална, нелогична медитация. Трябва да се възпитава разумът, но и емоциите. Умът не трябва да се развива за сметка на чувствата. Съмнението е необхо­димо, но е нужна и вярата.

Лесно е да се вярва без съмнение. Лесно е да се съмняваш без вяра. Но тези прости формули вече не са достатъчни. Сега ние трябва да създадем здраво съмне­ние, упорит, скептичен ум, който да съществува еднов­ременно с доверчивия ум. И вътрешното същество тряб­ва да умее да се движи от едното към другото, от съмне­нието към доверието и обратно. В обективните изслед­вания трябва да се проявява съмнение и внимание. Но редом съществува и друго измерение, за което ключ е вярата, а не съмнението. И двете са необходими.

Проблемът е в това как да се създадат противоре­чащите си полюси едновременно. Това ме интересува мен. Аз ще продължавам да създавам съмнение, и ще продължавам да създавам вяра. И не виждам непоследо-вателност в това, защото за мен най-важно е движение­то, движението от единия полюс към другия.

Колкото повече се фиксираме към единия полюс, толкова ни е по-трудно. Например, на Запад вие култи­вирате активност. Но спите лошо. Когато лягаш да спиш, умът трябва да се превключи от активност към пасивност, а той не може. Въртиш се в леглото и умът ти продължава да работи. За да заспиш, вземаш успоко­ителни. Но принудителният сън не дава отмора, той е повърхностен. В глъбините кипят безпокойствата. Такъв сън се превръща в кошмар.

На Изток е обратното. Изтокът спи добре, но не умее да е активен. Даже сутрин източният ум е в летар­гия. Столетия той е спал добре и толкова, докато вие през това време сте направили много, но сте породили безпокойство, дискомфорт. И поради това безпокойство, всичко, което сте направили, е безполезно. Дори да спи­те ви е невъзможно.

Ето защо аз подчертавам необходимостта от тре­нировка на ума за активност, за пасивност, и най-главното - за движение, - за да можете да се движите от едното към другото.

Умът може да се научи на това. От всяко действие аз мога за един миг да премина в пасивно състояние. Мога с часове да беседвам с вас и в един момент да пре­мина в дълбоко вътрешно мълчание, в което няма ни­какво говорене. И докато вие не създадете в себе си тези възможности, развитието ви ще бъде задържано.

В бъдещето трябва да съществува дълбока хармо­ния между вътрешните полюси. Ако не се създаде пос­тоянно движение между противоположностите, ще се прекратят човешките търсения. Няма да можете да вър­вите напред. Изтокът е изтощен, Западът също. Може да си разменят местата, но няма да е за дълго. И след двес­та години ще възникне същият проблем. Може да се за­мени едното отношение с друго, но това е движение в кръг.

Въпрос:

Как можем да узнаем към какви цели да се стремим, ако трябва всичко да се приема?

Самото търсене на цел е част от рационалния про­цес. Бъдещето съществува благодарение на разума. Ето защо за животните няма нито бъдеще, нито цел. Те жи­веят без цел. Умът поражда идеали. Умът ражда целите и бъдещето. Истинският проблем е в това, не коя цел е вярна, а коя не е. Главният въпрос е в това дали изобщо има или няма цел. Новото поколение пита дали има или няма цел. Щом се появи цел, ти започваш да се отделяш от живота. Започваш да формираш живота си според целта. Настоящето губи значението си. То трябва да бъ­де съобразено с бъдещето. Умът, ориентиран към целта, е разсъдъчен, а ум, ориентиран към живота, е ирационален. Тъй че въпросът не е това, как да си поставиш пра­вилна цел. Въпросът е как да се направи така, че разсъ­дъкът да не е единственото проявление на ума. Умът трябва да има цели, той не може без тях. Но целта не трябва да бъде диктат, а трябва да бъде един от растя­щите клони. Умът трябва да съществува, той е необхо­димост, но има още една част от човешкия ум, празна, без цели, която съществува както при децата и животни­те. Те съществуват само тука и сега. Тази празна, ира-ционална част изживява по-дълбоките сфери на живота, любовта и изкуството, не й е нужно бъдеще, затова дъл­боко се потапя в тук и сега. Умът трябва да се развива, но и тази част от него също трябва да се развива.

Имало е много религиозни учени. При тях са въз­можни две положения - или дълбока хармония, или ре­дуващо се отваряне и затваряне на двата изхода без ни­каква хармония. Аз мога да съм учен, после да оставя своя свят на науката и да отида в църквата да се моля. Тогава се моли не ученият. Това не е хармония, това е дълбоко раздвоение. Няма диалог между учения и вяр­ващия. Ученият не е идвал в църквата. Когато този чо­век се върне в лабораторията, той вече не е вярващ. Между двамата има дълбоко раздвоение, те не си пасват. В този човек ще откриете дихотомия, а не хармония. Той казва неща, от които после се срамува. Прави науч­ни изявления, които противоречат на ума му на вярващ. Затова много учени са били шизофреници. Едната им част е била едното, другото - другото. Това не е хармония. Хармонията е способност да се движиш от едното към другото, без да се затваряш за нито едно от тях. Па­вел имал научен и много рационален ум. Християнство­то принадлежи на свети Павел, а не на Исус. При такъв анархист, какъвто е бил Исус, просто е била невъзможна такава голяма организация. Исус бил източен човек, а свети Павел - не. Между науката и църквата възниква конфликт. И двете са рационални. И двете .се опитват да дадат рационалното обяснение на религиозното явле­ние. И църквата била обречена на поражение, защото религиозните понятия по същество са ирационални. Умът се обърква, когато нещата стигнат до религията. Ето защо църквата е победена от науката.

На Изток между науката и църквата няма конф­ликт, защото религията не е претендирала никога за об­ластта на разума. Те не принадлежат към една и съща категория, затова няма за какво да спорят.