Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики

Отпред е бронираният влак „костенурката”, следват ешелоните с хора и товари; отпред и отзад има бронирани платформи с картечници и оръдия; отстрани се движат малки добре-въоръжени отряди… .

5.армия е от отрядите на: луганските металици (много надеждни), харковските работници, донецките миньори, Полтавският, Нежинският, Изюмският, Киевският, Одеският (от матроси и хамали; много надеждни), казаците на Шчаденко, богураевските миньори от Белая Калитва, морозовските отряди (Морозовская е единственото червено казашко село, на 180км от Царицин) и др. …

от Лихая, с 5-та армия продължава и 3-та армия, чиито командири, както и анархистите, не признават ничие друго ръководство.

Те отново настояват да се изостави имуществото и да продължат пеша напред. Конфликтът се разраства. Наложило се Ворошилов да арестува левия есер Вишневски, командващ 3-та армия. Каква енергия и твърдост трябва да проявява Ворошилов, за да сплоти тази така разнородна човешка маса. Имал особено обаяние. Като магнит привлича сърцата на хората. По пътя той намира общ език с всеки, разговаря на родните им езици за това, което най-много ги вълнува. Белогвардейското списание „Донска волна”, бр.6 от 3.ІІ.1919г. помества статия за Ворошилов, в която го хвалят: „…Благодарение на неговата енергия червните си пробиха път към Царицин, … . С бистър ум, здрави военни разсъждения, …за кратко време зае високия пост командващ 10.-та армия на Южния фронт”.

На 16.V. събралото се в Новочеркаск „Общество за спасение на Дон” избира генерал П.Н.Краснов за атаман. В изпълнение на неговите заповеди казашките полкове на генералите Фицхелауров и Мамонтов се стремят да унищожат 5.армия.

…На 23.V.1918г., призори, на гара Суровикино е санитарният влак с неколкостотин ранени.

Временно е без охраняващите части. Казашките отряди на полковник Попов нахлуват. Охраната на влака и гарата геройски се защитават, но силите са неравни. Казаците разстрелват, пробождат със щикове и колят със саби беззащитните ранени… . Взривен е 600-метровият мост през р.Дон. Такъв мост се възстановява за месец и половина –два. Но под енергичното рък. на Ворошилов започват усилените възстановителни работи, … и въпреки непрекъснатите казашки атаки, за 40дни мостът е готов. Опасенията са дали мостът ще издържи. Но бронираният влак, и всички останали, бавно преминават на другия бряг, на път към Царицин.

Завършва героичният поход от Харков, през Дон, до Царицин, по време на който бойците и командирите от 5-та армия придобиват опит и се закаляват в боевете. Сега вече те са способни на много неща, а тук при Царицин ги чакат нови боеве и нови подвизи.

Впрочем, през тази пролет на 1918г. такова положение се създава на всички зараждащи се фронтове през Гражданската война – в Северен Кавказ, Урал, Далечния Изток. Този период по-късно с пълно право наричат „отряден период”.

глава ПЕТА --

румънско-черноморски-одески фронт (т.нар. Рум-Чер-Од):
десните са: Централната рада, командващият фронта – монархистът г-л Шчербачев, атаман Каледин. Есерите и меншевиките са много повече от болшевиките във ВРК (1917г.): Володарский (от ЦК), П.И.Баранов (председател на ВРК), В.Юдовский (председател на Изпълкома…), Е.М.Венедиктов (нач. щаб), С.Г.Рошаль (комисар на фронта и лидерът на работниците), П.Старостин (председател на фронтовия конгрес), … .

…И за Молдова и Бесарабия (в борба с националистите) – ВРК (1917г.):

В.Володарский, Е.М.Венедиктов, Н.Симонов, С.Г.Рошаль, Я.Д.Милешин, И.Э.Якир (командирът на бойните отряди), ... .

Конницата на Г.И.Котовский и др. отряди срещу румънските и австро-германски окупатори … .

В Александропол, ІІІ.1918г., известен е бойният отряд на болшевика Баграт Мелик-Дадьян.

…И за Крим – ВРК(1917г.): матрос В.В.Роменец, И.Фирдевс, Ю.П.Гавен, Ж.А.Миллер, Н.Лазарев, С.Булевский, С.П.Новосельский, А.Коляденко.

… И за Кубан и Причерноморието – ВРК(1917г.): Я.В.Полуян, Д.В.Вялов, Ф.Безгузов, И.И.Янковски, … .

ХІ.1918г.—при Новороссийск, Одесса, Севастополь – мощен флот от английски, френски, италиански и гръцки кораби и техните войски, както и такива от Сърбия и Полша, всичко 60 000 войници.

Интервентите не са по-милостиви от руските си съюзници. Произвол и жесток терор в работническите квартали, разстрели без съд, глад. За всичко това, дори буржоазната преса пише: „Никога до сега Одесса не преживява такъв трагичен ужасен момент, както сега. Населението изнемогва в буквалния смисъл на думата от студ и глад. Гладът достигна нечувани размери!”. След жестоки разпити, са разстреляни професионалните агитатори (работили всред войските им):

А.Винницкий, Я.Елин, Жанна Лябурб, М.Штиливкер, … .

Френските военни кораби откриват артилерийски огън срещу огромен хангар, в който са вкарани 2 000 съветски граждани; убити са или изгарят в пожара около 500 човека.

ХІ.1918г., групата на командированите стари украински комунисти, с опит в нелегалната борба : И.Смирнов (Николай Ласточкин)—председател на нелегалния Одески обком за УКП (б), гл.организатор на партизанската война, зверски убит; С.Соколовская (Елена), И.Клименко (Сергей), Л.Картвелишвили (Лаврентий), Ян Гамарник (от ЦК на УКП), И.Козлов, Б.Занько, Я.Городецкий, … .

Започва (І.1919г.) партизанска война. Особено известни са:

приднестровските партизани на Шмякин;

вознесенските днестровски партизани от Северна Таврия на И.Коломойцев, П.Тарана;

кримският партизански отряд „Червените каски” на работника-каменоделец И.Петриченко в Мамайските каменоломни, катакомби (при Евпатория); обсипани от снарядите на три миноносеца, без вода, задържат 2000 белогвардейци, и останалите живи партизани се измъкват през нощта от друг тунел… .

Части от 6-та Заднепровска дивизия, начело с героя от Октомвийската революция, матроса Дьiбенко, в упорити боеве освобождават (ІІІ.1919г.) Херсон от интервентите.

Ударните части от 2-ра армия на Скачко, под прякото командване и на Овсеенко, дават генерално сражение на интервентите при ж.п.-станция Березовка и в третата атака освобождават района (17.III.1919г.), пленяват 5 танка (един изпращат на Ленин) и много др.трофеи. Пехотната бригада на Петриковски овладява Перекоп и подстъпите към Севастополь (ІV.1919г.).

ІV.1919г. Антантата (от предимно френски войски) напуска Русия, отмъквайки и 112 транспорта с реколта и имущество.

… 1918-19г., средно-заможните селяни, сравнявайки болшевиките с кървавия режим на белогвардейците и Антантата, започват да подкрепят Съветската власт. Излишъците от хляб при селяните, се прибират по твърди цени за войската и работниците по принципа: „От бедните селяни – нищо, от средния – умерено, от богатите – много”.

глава ШЕСТА -- на ЮЖНИЯ фронт:

Битката за Царицин.

Борба на живот и смърт.

Срещу Каледин, Краснов;

двете кампании на Деникин и интервентите.

Там е образуван т.нар.”триумвират” от тримата генерали Каледин + Корнилов + Алексеев, поддържани от г-л Рябушински, г-л Краснов (съименник на застрелялия се в ставката, ­ІV.1918г./виж глава ІІІ., стр.29), украинската Централна Рада.

РВС (1917г.): старият г-л П.П.Сьiтин (командващ фронта), С.К.Минин (председател на Царицинския Съвет), Сталин, Ворошилов. М.Г.Цхакая, Шаумян, Джапаридзе, П.Арвеладзе, С.Алавердян; Г.Н.Корганов (председател на Съвета за Кавказкия фронт) със секретар И.В.Мальiгин, … .

1917г.--ръководителите:

Овсеенко (от юго-зап.фронт, изпратен в Харьков и Ростов; ръководител е на революцията на юг), А.И.Автономов (командир на 39.дивизия, която е с решаващо значение), А.В.Мокроусов (командирът на матросите от Севастопол), А.Г.Селиванов и А.М.Селиверстов (начело на казашките отряди), командирите на отряди Р.Ф.Сиверс, Ю.В.Саблин и Д.Ф.Петров; казаците Ф.Г.Подтелков и М.В.Кривошльiков (начело на ВРК), Бубнов (от ЦК, при Ростов), И.Д.Ченцов (председател на ВРК в Севастополь), …;

корабни отряди от Черноморския флот под командването на Ефремов, Буров, Ляхов, ... .

Работническо въстание в Таганрог…. .

Обстановката е особено критична и Ленин лично ръководи по телеграфа: …Или ще победим Каледин и Рябушин, или ще предадем революцията !, …

(до Овсеенко) Днес (23.2.1918г.) на всяка цена да се вземе Ростов !... . В безнадеждно положение, на 29.2.1918г., Каледин се застрелва, а остатъците от т.нар.”Доброволческа армия” на Деникин и от донските войски, начело с г-л Корнилов, г-л Алексеев, полк.Попов,-- избягали в Сальските степи и Кубань.

Корнилов, Деникин, арестувани от болшевиките, са освободени (ІV.1918г.) от ареста от Духонин (командващ ставката и за което е убит със щик); Алексеев избягва малко преди Корнилов, на юг в Новочеркаск.

В Донска област белоказашките войски на атаман Краснов, г-л Алексеев и полк.Попов преминават към активни действия срещу Царицин, стремейки се да откъснат града и от центъра на страната, и от Северен Кавказ. Края на юни те завземат гара Тарговая и прекъсват връзката Царицин-Тихарецкая. По този начин, основният източник за снабдяване на Съв.Русия с храна – Северен Кавказ, е загубен. В Царицин няма нито подготвени човешки резерви, нито подходяща организация. Много от хората, отговарящи за военните работи са или негодни, или благонадеждността им предизвиква съмнения, и както се оказва по-късно, не без основания. На първо място това се отнася за военните специалисти всред старото офицерство, изпратени от Троцки в Царицин. Ето защо, Сталин внимателно следи придвижването на 5-та армия, през моста на Дон, към града. Най-после, и жената на Ворошилов – Екатерина Давидова, дочаква съпруга си (за който дълго време се носят какви ли не слухове), и най-накрая гарнизонът на Царицин получава крайно-необходимата помощ от много бойци, и много материални запаси. На 23.VІ.1918г. е изпратена заповед №4 до войските на Севернокавказкия военен окръг:

„Всички останали части на бившите 3-та и 5-та армии, частите на бившата армия на Царицинския фронт, и частите сформирани от населението на Морозовски и Донецки окръзи, се обединяват в една група, за командващ на която се назначава бившият командващ 5-та армия -- другарят Климент Ефремович Ворошилов. Всички изброени военни части занапред да се наричат „Група войски на другаря Ворошилов”. Всички началници на изброените войски да се подчиняват безпрекословно на другаря Ворошилов. Неподчиняващите се ще се предават на Военно-революционния трибунал”. Трябва всичко да се преформира до стройна организация. На Ворошилов му помагат Сталин, царицинските болшевики, преди всичко С.К.Минин, както и старите му бойни другари. Н.А.Руднев започва да сформира резервни части. А.Я.Пархоменко е назначен за специален пълномощник на Военния съвет. Луганският болшевик А.И.Червяков оглавявя царицинската Извънредна комисия (Черезвьiчайная комисия – ЧК). Често проблемите пред Ворошилов са много специфични. Бойците например не искат да напускат ешелоните, повечето пристигнат заедно със семействата си, и повечето се съгласяват да се сражават само заедно с Ворошилов. Ворошилов и Сталин изгубват доста време и употребяват цалото си красноречие, за да убедят бойците да се разделят със семействата си. Най-после жените и децата са настанени край Царицин. От отрядите, които довежда Ворошилов, сформират две дивизии, послужили за гръбнак на бъдещата 10-та армия. Това са: Комунистическата и Морозовско-Донецката дивизия, всяка с численост около 12 000 души. Ворошилов създава партизански отряди и истински регулярни части, годни да преминат в настъпление срещу казаците. Начело на частите и съединенията са поставени авторитетни сред бойците командири, проявили се в боевете: И.М.Мухоперец, А.Я.Пархоменко и С.К.Тимошенко. Казаците засилват своите атаки срещу Царицин. На 14.VІ. южно от Царицин войските на Деникин завземат Тихорецкая и съветките войски в Северен Кавказ са откъснати от останалите части на страната. Трябва по най-бързия начин да се възстанови статуквото. Сталин и Ворошилов, на брониран влак се отправят от Котелниково натам. При гара Гануш водят престрелка с казаците. 4 пъти поправят ж.п.линията, в продължение на 15версти. Стигат до Зимовник (на 270км от Царицин). Поради това, предполагат, че ж.п.линията може да бъде очистена, ако се изпратят по нея добре организирани части. Но такива части не може да се отделят от другите места на бойни действия и трябва да се съберат и създадат. Ворошилов научава, че на няколко-десетки версти, в градчето Мартиновка, на десния бряг на р.Сал вече около месец отбива атаките на белоказаците съветският отряд на Ковальов, съставен от украинци, жители на градчето. Мартиновци обикалят градчето с окопи и въоръжават всички, които могат да носят оръжие – около 3 000бойци. Цял месец отбиват непрекъснати атаки, а от началото на юли са напълно обкръжени. Когато свършват патроните, започват да ги произвеждат в работилница.

Ясно е, че не след дълго ще бъдат смазани от казаците. Трябва храбреците да бъдат спасени на всяка цена. Единственият начин е кавалерийски рейд в тила на противника. По онова време на Царицинския фронт, както и въобще в Червената армия имало съвсем малко редовни кавалерийски части. Ако обучението и сформирането на стрелкови части е трудна и продължителна дейност, то създаването на кавалерийски части е двойно по-сложно, защото са необходими не само специално обучени хора, но и подходящи и обучени кавалерийски коне. Затова главната част от успехите на казашките войски в сраженията с червената войска се пада на многобройната им кавалерия. От векове, донските и кубанските казаци привикват към дръзки кавалерийски набези, което и в миналото, и в началото на Гражданската война, им носи голямо предимство в боя.

В същото време на Дон и в Северен Кавказ червеното командване разполага с достатъчно коне и опитни кавалеристи. За един от тях – заместник-командира на

Първи социалистически кавалерийски полк, Сталин разказва на Ворошилов, като се връща от обиколката си на частите от 1-ва Донска стрелкова дивизия. Ворошилов го намира на интересно занятие – обяздва млад кон и е напълно погълнат от работата си. По-късно Ворошилов узнава, че това е любимият му начин да почива. Когато съобщават на замкома за пристигането на началство, той скача от коня и клатушкайки се, се отправя към пристигналия. Протяга ръка на Ворошилов и се представя: Будьони. Този човек е забележителен още от първия момент и веднага става симпатичен на Ворошилов. Цялата му външност говори, че той е роден кавалерист. Здраво, сръчно, очевидно физически много силно тяло, рязко и гордо извиване на главата, загоряло и изпечено от степното слънце лице с тъмни, донякъде хитри очи и огромни буйни мустаци… .

Ворошилов също се харесва на Будьони. Организиран е митинг за бойците на полка. След това Ворошилов обсъжда с началника на дивизията Шевкоплясов и с командира на полка Думенко как да помогнат на мартиновци. Решават да извършат рейд в тила на врага и Ворошилов тръгва с полка. Като превежда своите кавалеристи по добре познати места, незабелязано от врага, внезапно откъм тила, Будьони напада казаците, обсаждащи Мартиновка. Кавалеристите на Будьони обръщат казаците в бягство и тържествено влизат в града. Радостта на освободените няма граници. Измъчени от дългата обсада, бойци, жени и деца обкръжават Ворошилов и Будьони. В началоно на август, цялото население на градчето, заедно с будьоновци е на разположение на червените войски в района на Курбела. Така става запознанството на Ворошилов с Будьони и така завършва първата им съвместна операция. На това приятелство е съдено да донесе на червената армия много победи. Много години по-късно Семьон Михайлович Будьони, ще напише за него: „Интересни са хората! Климент Ефремович по натура е избухлив, а в боя се променя и става необикновено хладнокръвен. В самия разгар на кавалерийската сеч той може да говори за най-обикновени неща,… сякаш не участва в атаката, където могат да го убият, а като че ли е на спортно състезание…”. Ворошилов винаги участва в най-рискованите операции, на най-горещите участъци и най-често се налага той да поведе атаката, начело на най-добрите и изпитани бойци. Да поеме върху себе си и отговорността, и опасността, е нещо обичайно. Със своята храброст заразява и останалите. Ворошилов бил талантлив, енергичен, смел, разпален, избухлив, но дисциплиниран и търпял критика.
ІІ.-та ½ на юли и началото на август Ворошилов прекарва на южния участък от фронта, където пресформирал отделните отряди в редови части. Скоро обаче край Царицин положението рязко се влошава. Белоказашките полкове преминават в решително настъпление, с цел завземане на града. Червените са принудени да изоставят Калач, и продължават да отстъпват към Волга. Фронтът е с форма на подкова, опираща с двата си края на Волга и във вътрешността `и е Царицин. Подковата постоянно се свива и на 14.VІІІ. белите са на 15км от Царицин.

Оръдията непрекъснато буботят. Потрошават прозорците на къщите. Горят къщи и дървени пристани. Нощем е светло, както през деня. Ворошилов незабавно се връща и лично поема ръководството на войските. Прегрупира части, сформира нови и без да се колебае, отстранява страхливците и паникьорите. Най-напрегнатият и най-решителният ден е 15.VІІІ. 1918г.. Рано сутринта автомобилът на Ворошилов и Шчаденко пътуват към гара Воропоново. Над гарата се разстилат кълба дим от пожарите, трещят снаряди. В обратна посока се влачат фургони с ранени. Автомобилът наближава позицията на Комунистическата дивизия. Ворошилов се вглежда в своите другари. С тях той достига до тук, от Донбас. По всички лица ясно личи безкрайна умора. Но трябва да ги застави да тръгнат в бой. Изправя се на седалката. –Другари! Не бива да отстъпваме!... Не за това дойдохме до тука… . След мен, синове на революцията! И с карабина в ръка, скача от автомобила и се втурва в атака. Бойците го последват. С такъв водач всички са готови да преминат през огън и вода. Врагът отрязва бронираните влакове на Алябиев, но те бият казаците с оръдия и картечници. След Комунистическата в настъпление преминава и Донецко-Морозовската дивизия. И ето,-- целият фронт е в движение. Белите отново, вече за кой ли път, отстъпват. 15.-18.VІІІ. казашките атаки са особено ожесточени. Решава се съдбата на Съветската власт изобщо (Ленин: „…ничего на запад, немного на восток, всьо или почти всьо на юг!”). Непрекъснати, месеци наред денонощни сражения край Воронеж и Царицин. Огромно преимущество на белите в конница (прословутата казашка конница). Тук са най-големите сражения и най-големите предателства в Гражданската война --последното от страна на царските офицери, служещи в Червената армия, и с особено решаващо значение,-- от помощник-командващия фронта и началник на оперативното управление полк.Носович и нач. щаба Ковалевский, които системно предават оперативните планове на Краснов (VІІІ.-Х.1918г.). През нощта срещу 18.VІІІ. контрареволюционната организация планира въстание в града. Отдавна в Царицин има многобройно развърнато бяло нелегално движение. Но трудно за вярване е, че двама от ръководителите на заговора са изпратени тук през V.1918г. лично от Троцки. С поръчения – за организиране щабната работа е полк.Носович, а за организиране транспорта на нефт от Кавказ е инж.Алексеев. Те са улеснени от безредието във военните учреждения на Царицин. Положението се изменя, когато на 19.VІІ. е създаден Военен съвет на Севернокавказкия военен окръг, в който влизат Сталин, Ворошилов и Минин (председател на Царицинския съвет). На 10.VІІІ. ръководителите на заговора са арестувани от ЧК, с което планираното за 18.VІІІ. въстание е осуетено. Но Троцки се намесва и освобождава Носович, който се връща при него; после го изпраща (Х.1918г.) в щаба на 8.армия, а през ХІІ.—бяга при Деникин; след разгрома на Деникин, от изоставените деникински архиви, става ясно за контрареволюционната дейност на Носович, през цялата му служба при червените…

Въпреки всичко това, с голяма саможертва и изключителен боен дух, 8-, 9- и 10-а армии спират настъплението на белоказаците на Краснов и предотвратяват съединяването им с интервентите от изток, дошли от Иран (лятото на 1918г.). На 20.VІІІ. Червената армия преминава в настъпление при Царицин. Десетина дни противникът `и се съпротивлява ожесточено, но в края на август отстъпва далече от града.

Войските на Краснов, като си отпочиват 20дни, попълнени с хора и материално оборудване, на 20.ІХ. започват второ настъпление срещу Царицин. То също неуспява, но все пак се налага червеноармейците временно да отстъпят Лиски, Балашов.

А оборудването на Червената армия е трагично -- на склад са само: 150снаряда, 1 млн.патрона, 0 картечници, 500 комплекта обмундирование. Август и септември Сталин и Ворошилов многократно се обръщат към Троцки, но никакво съдействие.

… на 15.Х.1918г., в щабния вагон на гара Варапонава, заседава командването на 10-та армия (командващият Ворошилов, нач.артилерията - чернобрадият Кулик, нач. на бронираните влакове - разпаленият и храбър Алябиев, нач. на І-ва комунистическа дивизия - раненият Худяков, ругаещ страхливците и паникьорите). Внезапно на перона се разнася вик: „Казааци!”, и настъпва паника от бягащи към голата степ бежанци, ранени бойци, охраната на гарата. Всички тези, включително жените и децата, ги чака само посичане от казаците. Ворошилов грабва „максимката” и трясъкът на картечницата успокоява тълпата. Довлечена е и втора картечница. Другарите на Ворошилов и опомнилите се от караула започват също да стрелят. Казаците се разпръсват… .

…Командването на 10-та армия разбира, че настъплението на противника е достигнало връхната си точка и белите не разполагат със значими човешки резерви. Тогава то предприемва смел, решителен и рискован маньовър, образец на военно майсторство. Ворошилов заповядва в центъра на 4-5км -участък да се съсредоточат почти всички батареи и бронирани влакове. Когато сутринта на 17.Х. казашките войски тръгват в атака срещу Садавая, са посрещнати с огъня на почти 200оръдия – невиждана дотогава концентрация на огневи средства в Гражданската война! Последва контраатака на червената пехота. Белите части се смесват, започват да отстъпват и скоро преминават в бягство. Ворошилов изпраща един брониран влак да ги преследва. Под огъня на неговите картечници бягството на белите става паническо. След това е разгромен и техния централен участък… . Командващият донската белоказашка армия генерал Денисов, разсредоточава своите войски по време и направления. Това позволява на 10-та армия, маневрирайки със силите и средствата си, да бие врага по части. Така Луганският работник Ворошилов излиза с чест от стълкновението с професионалния военен – генерала от старата армия. Врагът е отхвърлен на 30-40км от Царицин и настъплението на червените продължава… . Не помага и десанта (ХІ.1918г., Новороссийск / Ч.море) на английските интервенти (като загубва световната война, Турция предава завзетите от нея територии на англичаните и те влизат в Баку / Азърбейджан, Тифлис и Батум / Грузия).

ІІ.-та ½ на ХІ.1918г. преминава в организационно изграждане на войските. В 10-та армия, както и в другите, се сформирват редовни дивизии, всяка от по 2-3бригади, а всяка бригада от по 2-3полка. В 10-та армия, за първи път в строителството на съветските въоръжени сили е сформирана кавалерийска дивизия, командвана първоначално от Б.М.Думенко, а след това от С.М.Будьони.