Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики

В самата Самара настроението става тревожно. Обезпокоени жителите се скупчвали на групи да разискват. Офицери в излъскана пълна царска униформа се движат и държат предизвикателно, не скривайки своите контрареволюционни намерения, въпреки патрулиращите по улиците въоръжени красногвардейци. Полковник Галкин (от бившите метежници) предоставя на чехословаците плана на самарските укрепления. Духовенството организира поход с кръстове, превръщайки го в открита демонстрация. Белогвардейски отряди нападат затвора и освобождават арестуваните контрареволюционери. Особено активен е отрядът на видния самарски есеровски вожд, корнет Карасевич, който Куйбишев изгонва от Съвета на работническите и войнишки депутати, след началото на революцията. Този отряд, с картечен и пушечен огън, изтласква червеноармейските части, улица след улица.

Край движещия се автомобил на Куйбишев падат снаряди,

свистят картечни откоси, пада телеграфен стълб и препречва пътя. Куйбишев взема на рамо по-тежкия сандък с патрони, шофьорът – другия, и под огъня на неприятеля ги пренасят до окопите… . Защитниците на Самара и техните семейства отстъпват до Волга, за да се спасят с корабите. Много загиват, някои след жестоки измъчвания, като Ф.И.Венцек, Алеев, Елагин; по-късно, след заточение в Сибир, така убиват (1919г.) и А.А.Масленников… .

бели и чехословаци от корпуса, до идване 25-та дивизия от 5-та армия. Полкът на В.И.Чапаев, с помощници – младите офицери И.К.Бубенец и И.С.Кутяков, спечелва знаменателна битка под Николаевск срещу белочехите. В.И.Шорин и Н.Д.Каширин са едни от видните командири… Под Бугульма, в бой загива комисарят на Невельския полк – видният петроградски комсомольски организатор А.А.Кондратьев: прикривайки оттеглянето на разузнавателния отряд, остава в обкръжение и след като застрелва 4-ма белогвардейци, с последния куршум се самоубива… . П.А.Кобозев (извънреден комисар за Оренбургска губерния и Ташкентската ж.п.-линия), С.М.Цвиллинг, … .

Най-големи успехи на Източния фронт, през зимата на 1918/19г. има 1-ва армия на Тухачевски. Тя превзела Уфа, Оренбург и се насочва към Туркестан, който е отрязан от Съветска Русия. Но английското разузнаване и военният комисар на Туркестан Осипов (бивш царски полковник, английски агент, станал член на комунистическата п-я) заформят метеж и убиват 14 народни комисари, вкл. председателите В.Д.Войтинцев (на ЦИК) и В.Д.Фигельский (на Совнаркома)… . В много мъжка битка, работниците на Ташкент, унгарските интернационалисти и особено-- двете роти от узбеки, таджихи и казахи, начело с Б.Шегабутдинов, удържат победа.

Неравна е борбата на пермското направление – 50 000 белогвардейски щика и саби срещу 30 000 червеноармейски щика (~пехота) и само 4 800 саби (т.е. конница) на 3-та армия. При станция Вьiя са обкръжени два съветски полка, те не се предават и се сражават до последния човек… . Край станция Крутой Лог, червеният брониран влак е повреден, но екипажът не се предава, продължава битката и загива… . Комисия, начело с Дзержинский и Сталин сменя военните комисари и подобрява организацията на работа в 3-та армия.

30 000-та войска на англичани, французи, американци и белогвардейци е спряна от 6-та армия на север, на онежското и плесецко-селецкото направления, пониса сериозни загуби и не успява да се съедини с Колчак… .
Новата, най-голямата, интервенция на Антантата (есен 1919г.), с над 1,3 млн. войска:

310 000 души от големите страни (САЩ, Англия, Франция, Италия), 600-650 000 души от малките държави-съюзници (Полша, Чехословакия, Румъния, Сърбия, Гърция, Финландия) и руските белогвардейци, начело с Колчак, Деникин, Юденич, Миллер, общо 370 000 войника. Средните селяни, и особено селяните от районите с големи излишъци на жито и с много кулаци (те подлъгват селяните) и по повод твърдите цени, в Сибир,Урал,Украйна, отново вземат страната на десните… . Ленин: …Двойнствената природа на средните селски собственици – от една страна, като експлоатирани и експроприирани от едрите собственици,-- кулаците, и като трудещи се, природата им е революционна; а от

друга страна, като собственици, тя е реакционна (защото, дори когато е малка, собствеността поражда частно-собственическото чувство на затвореност в своя ареал, в себе си, нерядко -- до егоизъм…). Класата на средните собственици стои пред алтернативата – или под ръководството на буржоазията, или под ръководството на пролетариата… . Отчитайки това деликатно положение с колебливата психика на средняка, през Октомврийската революция партията предприема политика за неутрализиране средняка в полза на революцията (т.е. ако не помага, поне да не пречи)… . Но с избухване в редица райони на контрареволюционни въстания против победилата Съветска власт, средният селяк получава възможността да сравни буржоазно-помешчишката диктатура, с диктатурата на пролетариата. И тогава, изхождайки от своя опит, селяните се убеждават в това, че победата на белогвардейците носи реставрация на реакционните порядки от царско време, възвръщане на помешчиците със загуба на получената 1917-18г. земя, работа на ангария и тормоз при господарите… . Тогава среднякът започва да се обръща към страната на пролетариата. Селският труженик на дело се убеждава в това (и без преди да е чуто), което Ленин казва: „Във всяка буржоазна държава демокрацията се явява пай за избрано малцинство, а за участта на безимотното болшинство се падат страданията и формалното право, при това безпощадно орязано, за ползване демокрацията…”. Каутски (1918г.), жонглирайки с цитати от Маркс и безцеремонно изопачавайки ги, тръбеше, че буржоазната демокрация – това е истинската, ненадминатата демокрация, а пролетарската диктатура се свежда едва до диктатура, и при това -- не на класата, а на група заговорници…”. От тогава, всяка международна контрареволюция се ползва от аргументите, с които я въоръжи Каутски. Не Ленин бе най-силният разобличител на буржоазната демокрация, а самият живот. Народът я почувства и отхвърли. Дори толкова себичният недоверчив неуравновесен среден селянин, …и той избяга от нея… . В.И.Ленин своевременно забелязва завоя на средняка, подготвен от неумолимия ход на живота и от правилната политика на партията. Тогава той предлага да се замени политиката за неутрализиране на средняка, с политика на съюз с него. И VІІІ. конгрес на партията, 1919г., утвърждава тази нова линия…

Но до тогава, до успеха на новия подход, трябва още време, и още малко среднякът се полута в полза на контрареволюцията – при Колчак, Деникин, … .

…Основното направление за настъпление, Антантата възлага на Колчак, под контрола на френския г-л Жанена; продоволствието на неговите войски се ръководи от англ. г-л Нокс. Войската на Колчак (130-145 000 души, 1 300 картечници, 211 оръдия) -- от север на юг:

Сибирска армия на чехословашкия г-л Гайда,

Западна армия на г-л Ханджин,

Оренбургска армия на атаман Дутов,

Уралска армия на г-л Толстов,

Южна група войски на г-л Белов.

3-та армия с А.С.Меженинов – за северния фланг на фронта,

2-ра армия с командващ В.И.Шорин,

5-та армия с М.Н.Тухачевски –на най-важното оперативно

направление (Уфа) = ключът към уралските

перевали (проходи),

1-ва армия с Г.К.Гай,

Южна група войски с командващ М.В.Фрунзе, в състав =

4-та армия също с Фрунзе –на оренбургското направление, И

Туркестанската армия с Г.В.Зиновьев –на уральското напр..

Много важно е да се определи решаващият фронт. Ленин (10.4.1919г., към най-калената боева работническа класа): …На Източния фронт се решава съдбата на революцията ! Ние молиме питерските работници да вдигнат на крак всичко, да мобилизират всички сили за помощ на Източния фронт.

”Слушай рабочий, война началасься,

Касай своьо дело, в поход забирайся!

Смело мьi в бой пойдьом, за власть Советов,

И как один умрьом в борьбе за это…”
„Вихри враждьобньie веют над нами,

Тьомньie сильi нас грозно гнетут,

В бой роковой мьi вступили с врагами

Нас ешчьо судьбьi безвестньie ждут.

Но мьi поднимем и гордо, и смело

Знамя борьбьi за рабочее дело,

Знамя свящьонной борьбьi всех народов

За лучший мир, за святую свободу! …”

Започва срочна мобилизация – общо 800 000 души (ІІІ.-VІІ. 1919г.) за Източния фронт: 255 000 души от набор 1899г., след това – набор 1900г. … , в учрежденията – мъжете ги заменят жените, въоръжени са всички членове на профсъюзите и мобилизирани – 60 000 души, 7 000 комунисти от Петроград, още 20 000 комунисти от страната, всеросийска мобилизация на комсомолците – 3 000 заминават заедно с бащите и братята си на фронта… .

„Дан приказ: ему – на запад,

Ей – в другую сторону…

Уходили комсомольцьi

На Гражданскую войну.

Уходили, расставались,

Покидая тихий край.

Тьi мне что-нибудь, родная,

На прощанье пожелай.

Я желаю всей душой,

Если смерти – то мгновенньiй,

Если раньi – небольшой.

Я тебе, товарищ мой,

Чтоб со скорою победой

Возвратился тьi домой…”

„…Он упал возле ног вороного коня

и закрьiл свои карьiе очи.

Тьi коньок вороной, передай дорогой,

что я честно погиб за рабочий…”

800 слушатели от Пролетарския университет и централната партийна школа, агитпоезда начело с Калинин, в различни губернии – видни партийни функционери: Крьiленко, В.Н.Подбельский, Ем.Ярославский, К.С.Еремеев, Д.И.Курский, А.В.Луначарский, Н.А.Семашко, … .

На първо место трябва да се попълни 3. армия, понесла най-големи загуби… . Работещите в продоволствените въоръжени отряди достигат 30 000 души. Спешно трябва да се отремонтира голяма част от ж.п.-транспорта, да се увеличи производството на патрони… . По инициатива на ж.п.-депото Москва-Казан, начело с шлосера И.Е.Бураков, в нощта на 12./13.ІV.1919г. се състоял Първият съботник и отремонтират безплатно три локомотива. Решават това да продължи до пълната победа над Колчак. Техният почин е разпространен из цялата страна…--във „Великия почин”-Ленин: „Това е истинското начало на обрата, по-трудното, по-същественото, по-дълбокото, по-решаващото, отколкото свалянето на буржоазията; защото това е победа над собствената инерция, изостаналост, ленност, разпуснатост, дребнобуржоазен егоизъм, над тези привички, които проклетият капитализъм оставя в наследство на работника и селянина.”… . Основната тяжест по защита на социалистическото отечество понася върху себе си героичната работническа класа. Гладна, изпитваща нужда буквално във всичко, на края на силите си, тя е и в заводите, и на фронта; кове победа след победа… .

ІІІ.1919г. Западната армия на Колчак започва настъплението срещу 5-та армия, и в тежки боеве, загубвайки около ½ от състава си, 5-та армия отстъпва Уфа. ІV.1919г. в района геройски се сражават 26-та и 27-ма дивизии, и войсковата група на Г.Х.Эйхе. В битката за Уфа се включва и отряда на уфимските работници (3 000 души). Дутов овладява Актюбинск и с това прекъсва връзката на Съветска Русия с Туркестан, лишавайки я от богатите запаси жито на Сибир и Поволжието.

Стратегическият план е: към Самара, съединяване с войските на Деникин и обединен удар срещу Москва… .

Опиянени от първите успехи, вътрешната контрареволюция започва поредица от метежи в тила на Съв. армия – в Симбирска и Самарска губернии, а във Воткинск метежът го организират есерите. Есерите и меншевиките зовяли към стачки в предприятията и към въстания в селата, опитват се да взривят водопровода на Петроград, разрушават ж.п.-линиите на военните и продоволствени ешелони… , но ЧК с Дзержинский е на местото си… .

Контранастъплението:

Реорганизация на Източния фронт—създадени са:

Северна група армии (= освен 2-ра и 3-та армии, добавена и Волжската военна флотилия) начело с Шорин, дислоцирана северно от Кама.

Южна група армии (= освен Туркестанската и 4-та армии, са включени 1-ва и 5-та армии) начело с Фрунзе.

Реввоенсъвета на републиката и този на Изт. фронт решават главния удар да нанесат южните армии, при създаденото много удобно, и същевременно крайно рисковано положение. Приемат плана на Фрунзе: да се ударят от юг, по фланга и в тила колчаковите армии, пробили в посока към Самара и Уфа. Настъплението да започне с вклиняване между 3-ти и 6-ти корпуси на белите, за които разузнаването донася, че са без тактическа връзка помежду си и отстоят на 50-60км един от друг. Посоката на удара е Бугуруслан, Чистополь. Там ударът ще нанесе основната група (от района на Бузулук), определена от Фрунзе, под командването на Зиновиев и в състав: 31-ва стрелкова дивизия, 73-та бригада от 25-та стрелкова дивизия, кавалерийска група. Спомагателната група (от района на Хутор Михайловски) е само от 24-та стрелкова дивизия, за която ще отговаря командващият 1.армия -- Гай.

Вдясно от нея и северно от Бузулук е групата от 25-та стрелкова дивизия (без 73-та бригада), под командването на Чапаев. Този план носи и своите рискове: Ако Колчак завземе Самара, тези армии ще се окажат без продоволствия и в обкръжение.

При отстъпващите северни съседи, могат да загубят връзката с тях, и да се принудят да се отместят от посоката на главния удар, за да възстановят връзката.

Въпреки по-голямата си численост, групата на Фрунзе заема извънредно разтеглен фронт, което позволява на крайно-активното уралско и оренбургско казачество да извършва чести и дръзки внезапни кратки удари.

„…С какво напрежение, в ония дни, когато Колчак се придвижваше към Казан и Самара, ние следяхме действията на групата армии, ръководена от Фрунзе…”—си спомня видният участник в Гражданската война Р.П.Эйдеман… .

На 4. май е освободен Бугуруслан, след това Чистополь, … и противникът (30 000 войници) отстъпва към Бугульма.

Колчак спешно включва резервния корпус на Каппель (20 000 души). Контраударът е срещу 22-ра дивизия (от 5-та армия), защитаваща Уральск и белите обкръжават града. Оттеглянето от града би довело до големи загуби за 22-ра д. и до влошаване положението на съседната 4-та а.. Затова Фрунзе заповядва градът да се защити на всяка цена. От партийната организация в града е сформирана Уральска коммунистическа боева дружина. Към нея се присъединяват много безпартийни работници и 200 джигита-казаци. На важните места в отбраната са отговорните партийни кадри, като П.Г.Петровский, А.И.Самсонов, А.Айтиев. Отбранителните съоръжения около града се строят по плана на талантливия военен инженер Д.М.Карбьiшев. Въпреки недостига на материали, железодарожниците успяват да оборудват бронепоезда „Нежданньiй”, с голямо значение за отразяване атаките на белите. Уральск става непристъпна крепост… .

В упорити боеве (9-11.V.1919г.), нападналата Западна а. на Ханджин, отстъпва зад река Ив, пред 5-та а. (която вече командва Тухачевски), загубвайки една дивизия, две бригади и давайки 2 000 пленника. От 5-та а. – 27-ма дивизия превзема Бугульма, а забележително се сражава (както винаги) 25-та дивизия на Чапаев. Туркестанската а. превзема Белебей, като се отличава кавалерийската бригада на И.Д.Каширин, и особено – 13-ти кавалерийски полк „Степан Разин” на А.Е.Карташьов.

Войските на Колчак отстъпват зад р.Белая, прегрупирват се и контраатакуват 5-та а., при което Тухачевски разгромява техния Екатеринбургски корпус, а 1-ва а. превзела Стерлитамак.

Легендарната 25-та дивизия на Чапаев форсирва р. Белая под ураганен огън, преодолява няколко реда заграждения и укрепления и в няколко атаки „на нож” превзема Уфа на 9.VІ.. ... Започва разложение всред войските на Колчак. Главком Вацетис и Троцки дават заповед за спиране настъплението и да се прехвърлят части срещу настъпващия към Курск Деникин. По искане на Реввоенсъвета на фронта и Ленин, заповедта е отменена, а С.И.Гусев е назначен за член на Реввоенсъвета.

3а. освобождава Пермь и Кунгур, а дивизията на Чапаев отблъсва врага и влиза при защитниците на Уральск… .

VІІ.1919г.: казашката конница (2 000 души) на Н.Д.Томин за три дни освобождава заводите в Северен Ураль.

28-ма стрелкова дивизия на В.М.Азин от 2-ра а. заема Екатеринбург. 5-та а. на Тухачевски и работническите отряди (от тила на Колчак) завземат Челябинск. В тила на Колчак кипи партизанска война, избухват селски въстания… Войските на Колчак се отеглят зад р.Тобол. Съветските войски форсират реката. 5-та а. освобождава Петропавловск, 3-та а.—Ишим. Двете армии, в горещи битки освобождават Омск, и под Красноярск (І.1920г.) са ликвидирани последните остатъци от армията на Колчак, а самият той е арестуван. По решение на Иркутския ВРК (!а не на Ленин), на 7.2.1920г. Колчак е разстрелян.

ІІ.-ІІІ.1920г. са освободени от контрареволюцията Съветския Север, Архангельск, Мурманск… .

Антантата сменя приоритетите си и вече се обръща на юг – към Деникин… .
за Далечния Изток (във Владивосток--срещу : есери, меншевики, консулския корпус, адмирал Найт на крайцера „Бруклин”—на рейд при Владивосток; в Сахалин—срещу несъществуващото официално Временно правителство;

в Благовешченск—срещу: атамана Гамов с 6000казаци, офицери и милиция; 350 японски резиденти; японската и американска разведки; ръководството на контрареволюцията: І.1918г.—комитетът на вицеадмирал Колчак, г-л Хорват, известния крупен капиталист Путилов и ІІІ.1918г.—от Мурманския Съвет им съдейства А.М.Юрьев (Алексеев) ) – 1917г.: Отчаяна съпротива от 1000 лошо-въоръжени бойци на Червената гвардия, отстъпват до село Астрахановка, прикривани от корабите на Амурската флотилия… . Само за няколко дни на помощ идват 12 000 матроси и работници от отрядите в Хабаровск, Чита, Владивосток, Никольск-Уссурийск, железодарожниците на Бочкарьов, селяните от Амурска област и…победата е постигната. Партийни функционери: А.Нейбут, К.А.Суханов, Л.Герасимов, П.М.Никифоров, В.М.Сибирцев;

М.И.Губельман и А.М.Красношчеков за Сахалин;

Ф.Н.Мухин за Благовешченск и Амурска област.

ІХ.-Х.1918г., в Омск, създадена е „Директорията” от есери, и предимно от кадети, като временно всерусийско правителство, начело с Колчак, на пост—„диктатор”; веднага ги признават: САЩ, Англия, Франция и всички бели военни лидери (Деникин, Дутов, Миллер, Юденич, …)… . След победата над Колчак (VІІІ.1919г.), в писмо до работниците и селяните, Ленин пише: Колчаковци се появиха на света с помощта на меншевиките и есерите. Представяйки се на думи за социалисти, меншевиките и есерите на дело излязоха поддръжници на белогвардейците, помешчиците, капиталистите и международния империализъм. Време е да се научим да оценяваме политическите партии по делата им, а не по техните слова !

1919г.—в тила на Колчак: Дальневосточньiй обком на РКП (б) – М.Губельман, А.Воронин, И.Сибирцев, … .

Амурската партизанска армия = 10 000 души (ІІ.1919г.),

Обединените приамурски партизански отряди, с нач. щаб Д.И.Бойко-Павлов; от тях, един от известните отряди (западно от Хабаровск) е на И.П.Шевчук и П.П.Постьiшев.

„… Наливались под знамьонам

кумачом последних ран,

щурмовьiе эскадроньi

приамурских партизан.

Разгромили атаманов

разогнали воевод

и на Тихом океане

свой закончили поход.

как маячньie огни

щурмовьie ночи Спаска,

Волочаевские дни…”

контрареволюционните сили на Източния – главният фронт през 1918г.:

на север (северно от Вологда) – белогвардейците на г-л Милер

и англо-американски-френски войски;

на изток – армията на г-л Колчак;

на юг (от запад,-- на изток) –

казашката донска армия на атаман Краснов,

прикаспийските войски на г-л Л.Бичерахов,

казашката „Уральская отдельная армия” на г-л Савельев,

казашката „Оренбургска армия” на г-л Дутов.

глава ОСМА -- Победоносното поражение, Полско-Съветската война.

Англия, Франция, Италия снемат икономическата блокада на Русия, защото загубата на Руския пазар, особено за Англия, е тежък удар. Но за съжаление, това още не значи примирение със съществуването на Съветска Русия… . Огънят запалва посланикът на САЩ в Полша, който праща до Вашингтон телеграма след телеграма, с провокационни съобщения за „реална опасност”, породена уж от мнима подготовка на болшевиките да нападнат Полша. Във връзка с това, посланикът алармира, че Полша спешно се нуждае от дрехи, обувки, ж.п.-машини, военно снаряжение и продоволствия. Заплашва, че ако Полша не получи всичко това, полското правителство сериозно се кани да сключи мир с болшевиките. Явно това е ход на Полската върхушка, в съглашателство с американския посланик, за обработка съзнанието на западните държавни ръководства. Без поддръжката на Антантата Полша не е в състояние да води война с Русия. Поради това, конгресът на САЩ бързо гласува 50 млн. долара заем за Полша. Председателят на военния комитет на Антантата – маршал Фош изпраща (31.1.1920г.) записка до френската военна мисия във Варшава – в кратки срокове да се подготви в Полша силна армия. Съветското правителство на два пъти (28.І. и 2.ІІ. 1920г.) предлага мир на Полша и дори се съглася на значителни териториални отстъпки по линия, доста по-източно от маркираната такава на Парижката конференция (1919г.). Но тези предложения не са приети. Антантата и Полша преценяват миролюбивата политика на Съветската република като проява на слабост. До есента на 1920г. Антантата организира в Полша 750 000-на армия. Само от САЩ за Полша пристигат 20 000 картечници, над 200 бронемашини, 300 самолета, 3 млн. комплекта войнишко облекло, 4 млн. чифта войнишки ботинки и др.. От Франция е изпратено пълно оборудване за 10 дивизии. Във Франция е създадена и обучена полска армия от два корпуса, под командването на г-л Галлер и прехвърлена в Полша. Полша разполага на своя Източен фронт 6 армии с общо 148 500 щика и саби, 4 157 картечници, 894 оръдия… . Планът предвижда първо да се разгромят 12-та и 14-та съветски армии (при което ще завладеят Украйна) и в посоката на главния удар е съсредоточена над 4 пъти повече войска от съветската.

На цялата фронтова линия съветските войски са над два пъти по-малко (65 200 души), с 3 208 картечници и 666 оръдия; групирани в два фронта – Западния, с ком. В.М.Гиттись и член на РВС—И.С.Уншлихт, и Юго-Западен, с ком. А.И.Егоров и член на РВС—Р.И.Берзин.

В началото на ІІІ.1920г., главнокомандващият полските войски Юзеф Пилсудский заповядва настъпление в Белорусия, завзети са Мозьiрь,Калинкович,Овруч, с което прекъсват ж.п.-линията между Западния и Юго-Западния фронт. ІV.1920г. войските на Пилсудски настъпват в Украйна и завземат Киев. Заедно с полската армия, са и украинските буржоазни националисти на Петлюра. Те подписват с Полша таен договор (т.нар. „Варшавски договор”), според който Украйна ще отстъпи над 100 000кв. км площ украинска територия, с население 5 200 000 човека… .