Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики

И от тук започва пътят на Първа конна на Будьони.

Помощта:

2 500 души (І.1919г.); само за 9-та и 10-та армии – 2 141 комунисти и 900 техни съмишленици, видните партийни функционери – Р.С. Землячка и В.И.Межлаук за 8-ма армия и В.А.Барьiшников за 9-та а.;

1-ва Московска рабочая дивизия; от Източния фронт – три дивизии: 5-та Уральска, Уральската стрелкова и Инзанската революционна…;

партизанските отряди в тила, под рък. на Донското бюро на РКП (б): П.Г.Блохин, И.А.Дорошев, И.В.Решетков, С.И.Сьiрцов и др..

При настъплението оставят дълбока следа в историята: изключителната 16-та стрелкова дивизия от 9-та армия, с командир –легендарния подпоручик В.И.Киквидзе (загива от заблуден куршум на 11.1.1919г. при хутор Зубриловск, източно от станция Урюпинска);

работниците на Царицин, които заедно с 10-та армия, със забележителните конници на Б.К.Думенко и С.М.Будьонньiй; 1-ва стоманена дивизия на Д.П.Жлоба. Всички те спират контранастъплението в предградията на Царицин… и ХІІ.1918г., от 85 000-та армия на Краснов, -- остават 15 000 деморализирани белоказаци… .

„По военной дороги шьол в борьбе и с тревоги

боевой восемнадцатьiй полк…”

„Там, вдали, за рекой засверкали огни,

в небе ясном заря догорала.

Сотня юньiх бойцов из Будьонновских войск

на разведку в поля поскакала…”

... И отново, и отново – останките от многократно разбивани тук и там..., през 1917-18г. контрареволюционни групи, заедно с традиционно реакционното като цяло казачество и с мощната помощ на целия буржоазен свят,-- се консолидират пак около разбития веднаж Деникин (тяхната ПОСЛЕДНА ГОЛЯМА надежда след Колчак). Същият, с нова, още по-голяма, нахранена, модерно въоръжена ”до зъби” армия тръгва на поредния сатанински поход срещу работническа Русия (лятото на 1919г.)... . Но малко преди това, още през пролетта на 1919г., заедно с настъплението на Колчак, на южния фронт настъпва Деникин с над100 000-на армия и с началната часто от огромните помощи от Антантата. Южният фронт, току-що разгромил основните сили на Краснов, на юг влиза в непосредствено съприкосновление с Деникин и за кой-ли път започват отново безкрайните жестоки битки. Юго-Източният фронт (= 11-та и 12-та армии) на Червената армия не удържа превъзхождащия го противник и отстъпва към Астрахань.

Южен фронт = 8-ма + 9-та + 10-та + 13-та армии, под командването на В.М.Гиттис. Корпусът на Покровски удря по 8-ма армия и тя понаса големи загуби. 9-та армия се притича на помощ, форсирва Северен Донец (северно от Ростов) и заема плацдарм. Но в нейния тил избухва казашки метеж. Наложило се да се отделят сили от 8-ма и 9-та а. за справяне с метежа. Атаман Шкуро се възползва от отслабването им, конният му корпус разкъсва позициите на 8-ма а. и се насочва към Луганск. Работниците на Луганск се включват в борбата, но силите на Деникин непрекъснато растат. Анархистките отряди на Махно (в състава на 8-ма а.), съставени предимно от кулаци, откриват фронта. Докато съветските войски водят борба с Махно, атаман Григорьев служил на Петлюра и минал на страната на Червената а., решава с дивизията си да тръгне срещу нея, завземайки (V.1919г.) Херсон, Николаев, Еквинослав, … . Деникин настъпва в Донбас. Войските на г-л Врангел превземан Царицин, за което английският крал го награждава с орден) … . Деникин се насочва на изток към Астрахан (където е само 4-та а., после усилена до т.нар. Астраханска група, под рък. на С.М.Киров), а на запад – се съединява с Григорьев и продължава по р. Днепър… .

Деникин разполага с голяма конница – дивизиите и корпусите на генералите Врангел, Мамонтов, Улагая, Шкуро и др. … и с нея нанася внезапни удари на съветските войски. Множеството въоръжени отряди в южна Украйна не признават никаква централна власт и не било възможно слагането им под нечий контрол. Но и насилствената мобилизация на селяните, проведена от Деникин, впоследствие спомага за бързото разложение на армията му. Лятото на 1919г. в ставката на Деникин са англ. генерали Бригс и Хольман, главата на френската мисия – г-л Манжер, американският адмирал Мак-Келли; британската военна мисия при Деникин е от 2 000 души; от Англия – 250 000 винтовки, 200 оръдия, 30 танка, много боеприпаси, …; за а. на Деникин Чърчил възкликва: „Ето моята армия”! По молба на Чърчил, английското правителство отпуска (Х.1919г.) 14 500 000 фунта за въоръжение и снабдяване на Деникин и са доставени 150 000 винтовки от Англия и 80 000 – от Румъния. Инициативата изцяло минава в ръцете на Деникин... . За І. път белогвардейска армия успява съвсем да се доближи до Москва. След обичаен първоначален натиск, но натиск довел до завладяване на цяла Украйна, района на Курск, ..., -- и тази интервенция е спряна, много трудно, но е спряна!. Калената в стотици съдбовни битки Червена армия, отново набира сили и се справя с това много опасно предизвикателство... . Но до тогава, на пленума на ЦК (VІІ.1919г.) – решения:

нов Реввоенсъвет на републиката (вече от хора, които не са и по фронтовете, за да могат всички членове да присъстват): Л.Д.Троцки (председател), Э.М.Склянский (зам. председател), С.С.Каменев (главком), С.И.Гусев, И.Т.Смигла, А.И.Рьiков.

Полеви щаб (в Москва) с началник П.П.Лебедев.

три фронта и техните командващи (лято 1919г.):

западен – В.М.Гиттис,

южен – В.Н.Егорьев,

източен – М.В.Фрунзе.

Ускорени мерки за създаване на равностойна кавалерия срещу Деникин. Най-напред 4-ти и 6-ти кавалерийски дивизии са обединени в конен корпус с ком. Семььон М.Будьонньiй.

Планът за настъпление е на Каменев, Лебедев, Гусев. По плана възражения има от Егорьев и Троцки. Планът е защитен от Политбюро и Ленин. Посоката на главния удар е от Царицин към Новочеркасск. Така трябва да се заплаши фланга и тила на Деникин. Ще се използват най-боеспособните армии – 9-та и 10-та. Ще се съсредоточат големи сили на тесен участък на фронта. Ще се обезпечи бързо усилване на ударната група, поради близостта до постоянно прииждащите войски, снети от Източния фронт, след разгрома на основните сили на Колчак.

на 15.8.1919г. съветските войски бързо се придвижват към Харьков и към средното течение на р.Дон. Тогава конният корпус на Мамонтов навлиза дълбоко в тила на Южния фронт и овладява Воронеж, Тамбов,… . Ленин, анализирайки че това е било напълно предотвратимо, обвинява командването на Ю.фронт, за допуснатия рейд на Мамонтов. Мерките: подобряване телеграфните връзки в районите на рейда;

спешно прехвърляне 21-ва дивизия в тези райони и заедно с

конницата на Будьонньiй, е унищожена част от корпуса на Мамонтов – това са конницата на Сутулов и др. … . Но резерви – няма, особено кавалерийски. Деникин нанася контраудар във фланга на 8-ма армия и тя отстъпва. Силната му кавалерийска група удря по армията на Шорин.

пет вида десни сили са в Украйна (лято 1919г.):

*галицийските националисти от т.нар. „Западно-Украинска

народна република” завладяват юго-западна Украйна;

*поляците окупират Западна Украйна, вкл. Слуцк и Сарньi;

*украинските националисти на Петлюра завземат Киев, с

полско оръжие срещу тайно споразумение за

предаване Западна Украйна на поляците;

*Деникин също влиза в Киев. Но като поборник за единна и

неделима Русия, Деникин не пожелава да дели

властта с Петлюра и от позицията на по-силния,

иска от Петлюра да остави Киев, което е и сторено;

*четири кулашки казашки банди в тила на Съветските войски

дезорганизират тиловите им служби и

извършват масови убийства на цивилни.

12-та армия (45 +47 +58-ма дивизии от южната група войски)

с командарм И.Э.Якир и Реввоенсъвет – Я.Б.Гамарник, В.П.Затонский, Л.И.Картвелишвили. Изолирана край Одеса от бързо-настъпващите Деникин и Петлюра, извършва 400-км преход към Житомир, в непрекъснати боеве с всякакви десни войски… .

12 са партизанските щаба от Донбас до Харьков. Партизански части действуват в Левобережна Украйна под командването на Г.А.Колос (от политотдела на 14-та армия). Партизанското движение обхваща почти цяла Украйна и цели райони са под управлението на партизаните. Главните партизански сили са съветските партизани. Но наред с тях, има и отряди на петлюровци, украински леви есери (т.нар. боротьбисти), руски леви есери (т.нар. борьбисти), махновци (най-силните от дребнобуржоазните въстаници, 35 000 души). Петлюровците и левите есери не били сериозна сила, занимават се с грабежи и пиянство. По решение на прифронтовото бюро на Украинската КП (б), большевишките партизански отряди търсят съюз с тези на есерите, и се стига до общо командване, което всъщност е болшевишко… .

Махно контролира значителни райони и прикова към себе си големи сили на белогвардейците, с което обективно помага несъзнателно на Червената армия. В отрядите на Махно комунистите провеждат нелегална агитация за отчуждаване на селските маси от тях; ръководител е Полонский, за което анархистите го разстрелват.

Разстреляни са, по решение на деникинския съд и заловените членове на Дагестанския областен комитет на КП(б), вкл. и ръководителят им У.Буйнакский, който казва: „…но идеята ни вече живее в нашия народ и нея не можете да разстреляте… . Аз не моля снизхождение към мене… . Аз съм твърдо убеден в победата на Съветската власт… .”. Нелегалната работа и партизанското движение ръководят Реввоенсъвета на 11-та армия (която защищава Астрахань) и Кавказката КП (б), където е и Киров: По искане на ЦК, изпратихме професионални организатори-революционери из целия район и навсякъде, където стъпи техния крак--„…ярко пламти заревото на партизанското движение…”. Партизаните са: селяни и казаци, избягали от насилствената мобилизация на Деникин; работници; т.нар.”французи” (всъщност, са руски войници, изпратени във Франция в началото на Първата световна война и върнати сега с 10 кораба, за да подсилят Деникин, но от който избягали), планинските народи на Северен Кавказ… . Спрямо последните, тактиката на комунистите е много удачна, тъй като планинците са под влияние на феодално-клерикални организации; с тях болшевиките сключват временни съглашения; по признание на Деникин, силите на планинците привличат към себе си 15 000 белогвардейци, с което се проваля есенното им настъпление към Астрахань. Легендарни стават партизаните-планинци край Грозни на Н.Ф.Гикало (от Кавказкия краеви комитет на РКП) и чеченецът-комунист А.Шерипов (загива). Стачкуват бакинските работници (V.-VІ.1919г.). Масови (над 30 000 души) стачки и на работниците от Украйна и южна Русия през есента. Деникин ги потушава с военна сила.

Впечатляващ е силният Украински комсомол.

Заедно с настъплението към Донбас, на запад – 12-та армия освобождава Чернигов. Части от Латишката, 8-ма казашка кавалерийска дивизии и работническите отряди освобождават Харьков и Полтава. Рибарят П.К.Алексеев заслужи орден Червено Знаме, в много рискована ситуация, превеждайки през Днепър 1-ва бригада от 44-та стрелкова дивизия, която минава в тила на врага, заел Киев… .

Все пак, атентатът на анархистите и есерите, по време на събранието на РКП (б) успява да хвърли бомба, като загиват 12, и са ранени 55 души, в т.ч. В.М.Загорский, Ем. Ярославский, М.С.Ольминский, А.К.Сафонов… . при Деникин: Прословута е жестокостта на деникиновата контраразведка, вкл. и към населението. Зверски убива

ръководителите на Одеските нелегални – Н.Лазарев и

А.Хворостин. Корпусът на г-л Слашчев тръгва след херсонските партизани и по пътя му горят селата… .

Повинности в полза на войската и помешчиците.

Селяните възстановяват загубите на помешчиците.

Масови реквизиции от селяните (а в Червената Армия това става много по-справедливо -- изкупуване по твърди цени само на излишъците). Предприятията и ж.п.-линиите се продават на безценица на западни босове. Предприятията не работят. Неудържима спекула. Жито, въглища, суровини в огромно количество завличат безвъзмездно към страните на Антантата… . Затова, недоволството от Деникин е най-масовото за цялата Гражданска война.
Южният фронт е разделен (ІХ.1919г.) на два фронта:

Южен фронт (ком. А.И.Егоров и Реввоенсъвет със Сталин) =

8-, 12-, 13-, 14-та армии;

Юго-Източен фронт (ком. В.И.Шорин) =

9-, 10-, 11-та армии и

Волжско-Каспийската военна флотилия.

мобилизирани (есен 1919г.) срещу Деникин:

общо 50 000 души (попълнение), от тях --

20-25 000 комунисти (~40% от всичките за Ч.армия),

10 000 комсомолци.

3 024 политработника (~55% от общо 5 427 души за

цялата Червена армия). Снети са максимално количество

комунисти и симпатизанти от обществена работа и

изпратени на фронта. от най-добрите партийни

организатори пристигат Р.С.Землячка, Г.К.Орджоникидзе,

В.Н.Подбельский, В.П.Патьомкин, С.М.Киров, С.А.Анучин

от доказалите се червени командири тук са –

Ян Ф.Фабрициус и П.А.Солодухин.

Юго-Източният фронт остава в отбрана и прехвърля от своите сили за Южния фронт, който с поддръжката на трудещите се, освобождава Орел и Воронеж. При тези упорити боеве, Съветските войски понасят загуби, войските са изтощени… . Деникин събира резерви и започва настъпление към Воронеж. Южният фронт получава нови попълнения от Източния и Туркестанския фронтове и при активното участие на конницата на Будьонньiй и 8-ма армия, освобождава Курск. В РВС на конармията са К.Е.Ворошилов и Е.А.Щаденко. Южният фронт влиза в Таганрог и Ростов-на-Дон (І.1920г.)… .

Юго-Изт.фронт също минава в настъпление и освобождава напълно Донбас и Царицин (І.1920г.). Остатъците от деникиновата армия са разсечени на три части: Най-силната (29 000 щика и 25 000 саби), включва части от

„доброволческата”, Донската и Кавказка армии, и

отстъпва към Северен Кавказ;

група от 5 000 щика отстъпва към Крим; трета група, по десния бряг на Днепър, се насочва към

Одеса.

Въпреки това, на Съветските войски, особено на Кавказкия фронт, предстоят тежки боеве, при крайно неблагоприятни условия: силите им са изтощени; от основната база (разположена в централна Русия), Кавказкият фронт е на 400км; ж.п.-пътищата -- разрушени; точно тогава р.Дон се покрива с дебел лед, по който белите се отеглят до Кубан, където още съществува контрареволюционната върхушка на казачеството и др. … и от там – няколко успешни атаки, с временни успехи… . Командващ Кавказкия фронт вече (от ІІ.1920г.) е Тухачевски (вместо Шорин), проявил се като голям пълководец срещу Колчак. В ожесточени боеве са освободени Пятигорск, Екатеринодар, Новороссийск, Туапсе, Сочи,… и Съв.войски достигат меншевишка Грузия…

Юго-Западният фронт ликвидира и деникиновите войски за Украйна, които отстъпват в южна Украйна. 14. армия освобождава Одесса… . Някога, страшната армия на Деникин – престава да съществува… .

глава СЕДМА -- на ИЗТОЧНИЯ фронт:

срещу КОЛЧАК

и интервентите

1. 
   армия на М.Н.Тухачевски, с комисар – Куйбьiшев, на Симбирското направление;
   
2. 
   армия на В.М.Азин, на юг – при Арск;
   
3. 
   армия на Р.И.Берзин, на север – при Перм;
   
4. 
   армия на Ржевский (след него – Т.С.Хвесин), на Самарското и Саратовското направления;
   
5. 
   армия на П.А.Славен, първа започва настъплението на фронта и освобождава Казань.
   

Ф.Ф.Разкольников и комисар Н.Г.Маркин (загива в

особено героична неравна битка).

* северо-източния участък на фронта (Вологда, Вятка,

Котлас) с командващ М.С.Кедров. Там П.Ф.Виноградов (отличен организатор, зам.председател на Архангельския губисполком, бивш питерски работник, участник в щурма на Зимния дворец) е начело на малък отряд в Котлас, поема командването на Северодвинските -- участък и речна флотилия, нанасят сериозно поражение на интервентите (дошли от изток), с което те не успяват да се свържат с контрареволюционните сили от севера и Сибир.

Реввоенсъвета на Изт. фронт: Вацетис (командващ фронта от VІ.1918г.; след него е С.С.Каменев от ІХ.1918г.), Куйбьiшев, П.К.Щернберг, К.Х.Данишевский, К.А.Мехоношин, П.А.Кобозев, Ф.Ф.Разкольников, В.И.Межлаук.

1919г.—мощна нелегална и партизанска борба за Ураль и Сибир, в тила на Колчак, под ръководството на Сибирското бюро на ЦК РКП (б) /в Уфа и Вятка/ -- Ф.И.Голошчьокин, А.А.Масленников, А.Я.Нейбут, И.Н.Смирнов, Ф.И.Суховерхов (Сьiчев), Н.И.Уфимцев, С.Ф.Баранов; и

опитни ръководители в нелегалната борба – И.Антонов, К.Туманов, Ф.Фатеев, З.Лобков, Е.Энтальцев, В.Заикин, … .

Най-крупните болшевишки организации са в Челябинск, Омск, Новониколаевск, Томск, Красноярск. Общо болшевики за Сибир – около 2 500 души. Ленин: …Пламъкът на революционната борба обхвана целия Сибир и във въстанието там участват не само работници и селяни, а даже кулаци и интелигенцията. Ние виждаме пълното разложение на колчаковци… . Общо 140 000 партизани в тила на Колчак (края на 1919г.). Решение на ЦК за централизирано командване на всички партизански отряди в Сибир… . Партизански отряди: в Акмолинска, Тургайска и Семипалатинска области; в Приморье (мините и ж.п. на Сучанск, рудниците на Тетюхин) на С.Лазо, В.Владивостоков, Н.Ильюхов, … (виж надолу).

в Чита – конгрес на победилите революционни Съвети.

1919г.—в тила на Колчак: партизанските полкове в Забалкалието командва П.Н.Журавльов.

за Казахстан (за Уральск, Оренбург, Верн, Перовск, Тургай, Сьiр-Дарьинск, Семипалатинск, Семиреченск,…// срещу Алаш-ордите на кадета А.Букейханов, меншевиките) – 1917г.: отрядите на Червената гвардия и казаците от 2-ри Семиреченски полк. По-известни функционери за областта са: П.Виноградов, И.Морозов, К.Шугаев, М.Трусов, Т.Бокин,

П.Салов, Л.Емельов, А.Т.Джангильдин, С.Нурумов, Ю.Бабаев, Т.Утепов, А.Розьiбакиев, К.Кушелеков,… . 1919г.:

в тила на Колчак, за Казахстан, най-голямо е въстанието в уезд (околия) Кустанай, там без траен успех, но придвижвайки се на север, под ком. на кoмуниста Л.Таран, разгромяват алашординските банди, з авзели Тургай; после се вливат в Актюбинския фронт на Червената армия.

„По долинам и по взогям

шла дивизия вперьод

что бьi с бою взять Приморье

белой армии аплот…”

за южен Урал и Оренбург (срещу: чехословашкия корпус; атаманите Дутов и Токарьов, които изолират Туркестан от Съв. Съюз / виж по-долу…). Със започване на Октомврийската революция, г-л Дутов (протеже на г-л Корнилов) се обявява за диктатор и разгромява пролетарските организации в Оренбург.

Южноуралските червени отряди, прекосяват хребетите на Урал и влизат в ожесточени боеве с оттеглящите се на север войски на Дутов. Ранен е командирът – офицерът-казак Н.Д.Каширин. Заменя го помощникът му -- В.К.Блюхер (председател на ВРК), чийто духовен вдъхновител при

първите му крачки в революционната борба е Куйбишев. Отрядите на Брюхер достигат 3.-та армия, за което става първият военачалник с орден Червено знаме.

В.К.Садлуцки е начело на отрядите от Уфа, Самара, Сьiзрана, Челябинск, Симбирск, Перм, Екатеринбург, Казань, Ижевск, Сим, Воткинск, Миньяр, Усть-Катавь, Аша-Балашов.

мичман С.Д.Павлов командва т.нар.”Северньiй летучий отряд” от матросите на Петроград, в авангарда на главната битка при стaнции Сьiрт и Каргала.

Красная гвардия от Оренбург, е начело с А.Левашов и А.П.Галактионов.

Народните отряди от татари, башкирци, казахи, се ръководят от А.Т.Джангильдин. Забележителни са победите на:

1-ви крестьянски комунистически полк („полкът на Червените орли”) с командир Ф.Е.Акулов (след него – И.А.Ослоповский), на 5-ти Латишки полк, … .

Всички те освобождават Оренбург от Дутов едва през

януари 1918г..

Пролетта на 1918г. г-л Дутов (командващ бялото оренбургско казачество) започва втори поход срещу Оренбург, а след това – срещу Самара и други градове.

За кратко време отново обединява крупни белогвардейски сили. Целта на Дутов е да се промъкне до сибирската железопътна магистрала, с цел да отреже Москва и Петроград от сибирския и южно-уралския хляб.

Тогава в Самара партията създава Извънреден военно-революционен щаб, начело с Куйбишев. Борбата се усложнява, от избухналия метеж (17-ти май) на левите есери и анархо-максималистите, които с демагогия спечелват преди това изборите за губернския изпълком и привличат на своя страна матроския отряд. Ръководени от Куйбишев, самарските комунисти успяват да вдъхновят и вдигнат на бой работниците, които заедно с войските на Уралско-Оренбургския фронт, командван от В.В.Яковлев, обратно изтръгват от метежниците – участъците на милицията, телеграфа, затвора, … и потушават (18-ти май) бунта.

Губизпълкомът е разпуснат със заповед на Яковлев и е сформиран революционен комитет, начело с Куйбишев.

Илецк е обкръжен от Дутов и напълно унищожава изпратения на помощ отряд от Оренбург. Загива правителственият комисар Цвиллинг; убити са трима члена на изпълкома, както и Захаров (председател на казашката секция на Съвета); дутовци извършват страшни зверства… .

По пряката връзка Куйбишев докладва на Ленин и иска помощ. Скоро тя е оказана. В Самара организират щаб, оглавен от члена на Висшия Военен Съвет – Н.И.Подвойски. В средата на май, над Самара надвисва нова опасност. Тя идва от чехословашкия корпус (45 000 бойци) в Челябинск.

Били бойци от австро-унгарската армия, нежелаещи да се бият за интересите на своите вечни угнетители, и през

І-та световна война се предават доброволно в плен. Съветското правителство, отчитайки стремленията на чехословашкия народ за национална независимост, предлага на националния им съвет, да прехвърли корпуса от Русия във Франция, от където да се използва в борбата за независимост на Чехословакия. Но във Владивосток

англо-френско-американските империалисти, при активното съдействие на меншевиките и есерите, подкупват контрареволюционното офицерство на корпуса. Президентът на САЩ Уилсън отпуска 5млн.долара помощ, въоръжават чехословаците. Разпространяват всред тях слуха, че болшевиките ще ги предадат на Австро-Унгария и Германия… . Ешелоните на корпуса се разполагат по ж.п.-линиите от Владивосток до Пенза; завземат много градове. Дутов настъпва откъм уралските степи и Оренбург, стремейки се да влезе в Самара и да се съедини с чехословашките войски.

Куйбишев подписва (31.V.1918г.) възвание до трудещите се и войниците на Самарска губерния да застанат в защита на

социалистическото отечество. Куйбишев, А.П.Галактионов, Н.М.Шверник, А.А.Масленников, П.А.Вавилов, В.П.Мяги, Ф.И.Венцек, С.И.Дерябина, А.Д.Кузнецов от градската организация, както и други болшевики денонощно обикалят армейските казарми, заводите и фабриките.

Сформиран е 2000-ен отряд от металисти, кожари и други

за строеж на отбранителни съоръжения. Организиран е

особен отряд в помощ на сражаващите се червеноармейци.

Куйбишев се изправя със страстна реч: „Ако вие сте убедени революционери, истински болшевики и съветски хора, то това трябва да докажете именно сега, когато революцията е в сериозна опасност. На всяка цена трябва да задържите неприятеля. Всяка минута задържане е скъпа, тъй като републиката събира сили за изпращане подкрепления до нас. А който е малодушен и се бои, нека сега да излезе от строя…”. Но такива нямало.