Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики
Изтегляне 1.61 Mb.
|
| глава ІХ. – Светът е за революцията и за идеята.
...Огромна част от американската интелигенция, без да взема наизуст нечия страна, отиват на место да провери какво става в далечна Русия... . Там е прочутият писател и журналист Джек Лондон (в навечелието на революцията)... . В Русия пристигат световно-известният журналист Джон Рид, неговата приятелка – Луиза Брайънт, защитила пред американския съд революцията... . Там е публицистът и проповедникът доктор Алберт Рис Уйлямс, който в името на Бога заявява пред официалните американски власти: Трябва да промените мнението си за Съветска Русия, защото след 50години ще се срамувате! Журналистката Беси Бити обхожда окопите на Гражданската война и пише ”Червеното сърце на Русия” (документална книга). „ ...от Ню Йорк чак до Атлантика надлъж над земната снага простря рубинена дъга; вълни от пламъци тя блика...
От своите площади днес мълвиш присъда на вековен гнет. Сред теб са Лондон, Рим, Берлин, Париж, сред теб е целий пролетарски свет... ...Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш! Ти пак си огнено сърце и с ясна пурпурна усмивка бдиш над братски стиснати ръце. ...Че блясъка на твоята зора раздра световната тъма, че ти като възторжена сестра събра на цялата земя и радостта, и бурната печал! Москва, Москва!— сърце от разтопен метал! ... Москва, Москва!— ...зовеш кат бронзова тръба и твоят зов веригите руши! Москва, Москва!— вулкан от пламнали души!”
Първата работническо-селска република ! :: в САЩ – 3 630 стачки с над 4 млн. работници; създава се Лигата на приятелите на Съветская Русия; дори десните социалистически лидери осъждат интервенцията. във Франция – 1050 стачки с 240 000 работници; навсякъде гърми гласът на Марсел Кашен, в-к „Юманите” залива страната… .
работници. в Англия – 2,4 млн. работници, като стачкуват всички текстилни работници; железодарожниците отказват да превозват оръжия и войски към Русия; създадено е националното движение „Долу ръцете от Русия!”, с комитети из цялата страна… . Октомврийската революция разлюля целия свят на гладните и робите. В много страни възникват комунистически партии; През ІІІ.1919г., в Москва е учреден ІІІ.-я Комунистически Интернационал от 51 делегати на 30 страни; На 21.3.1919г. е провъзгласена Унгарската Съветска република. На 13.4.1919г. се ражда Баварската Съветска република. През 1918г., в цялата Червена армия се сражават 50 000 интернационални бойци. Отказват да се сражават срещу своите руски братя френските войници на 58-ми полк, на 19-ти Нимски артилерийски полк, на 7-ми инженерен полк. Френският флот при Севастополь въстава в подкрепа на Червената армия (ІV.1919г.). Всред войниците на интервентите работят професионални агитатори – французи, гърци, сърби, румънци, поляци, …, като френската комунистка Жанна Лябурб (разстреляна), сърбите – Стойко Ратков (избяга от разстрел), Вальман Драган, Живанко Степанович. Включват се и руснаци, преди живели във Франция, като И.Дубинский, Я.Елин (разстрелян), В.Деготь, М.Штиливкер (разстрелян), А.Вапельник и др. … . По повод новата авантюра (1920г.) на западните държави спрямо Съветска Русия, работническата класа на Англия заявява, че няма да позволи английският флот да тръгне срещу Русия и няма да позволи и на Франция да започне война с Русия. Лейбаристите и тред-юнионите подкрепят раб. класа, за да не останат изолирани от нея. Навсякъде в Англия се създават комитети „Долу ръцете от Русия”. За консолидиране на тази борба, на 13.8.1920г., в Лондон е организирана общоанглийска работническа конференция с 1044 делегати, избрани по райони от 6,5 милионната английска работническа класа. Те сформират национален стачен комитет … . 1 700 резолюции на работническите митинги и събрания, от различни краища на страната, литват към правителствените учреждения… . Вълна от митинги залива цяла Франция, особено в Париж, Страсбург… . Ораторите призовават: Да се сринат антисъветските интриги на френското правителство! Руската революция се бори за всички нас, а сега – вие се борете за нея! Искайте мир и признаване на Съветска Русия!... . В Италия работниците завземат фабриките и заводите, а на зданията развяват червени знамена… . В Чехословакия работниците заставят правителството да прекъсне участието си в антисъветската война, и…то се принуждава да обяви неутралитет. В Германия, в условията на тежка криза, породена от загубената война и грабителския Версальски договор, и по примера на руските работници, закипява революционно движение… . За революцията са също: американският писател Флойд Дел, английският журналист Ренсом, много и много други... . И след като виждат с очите си, след като сами се докосват до тези събития, едва тогава се самоопределят на чия страна са. А това не е страната на царя и буржоазията... . Фрапиращ е случаят с едрия фабрикант, полковника от американското разузнаване — Реймънд Робинс, председател на американския ”Червен кръст”. Изпратен е, със строго определена мисия – да събира материали в Русия, за разобличанаве на революцията. Той отива, вижда, разбира, и защитава революцията. Така Реймънд утвърди веруюто на колегата си ”Железния Феликс” (= Дзержински): Разузнавачът трябва да има хладен ум, горещо сърце и чисти ръце! O, sancta simplicitas! = О, свещена простота! -- възкликва Ян Хус на кладата, пред жалките, нищожните, примитивните, простаците...-- Така контрастират днешните антикомунисти, дори и пред приятелите си-- дясната американска журналистика от онова време. Тя не си позволява никога да обижда вулгарно Ленин, както това правят десните сега. В онова далечно минало е описван тенденциозно от едни като краен аскет, от други– като маняк-естет, за трети е агент на германския кайзер, за някои е дори божество, но в никакъв случай-- не го оплюват грубо, идиотски, по ”се-де-сарски”… . Но всъщност, какъв агент на германския кайзер е Ленин, щом предлага и инициира анулирането на Брест-Литовския мирен договор, за анексии от Съветска Русия, в полза на Германия и Турция. Дори яростният антикомунист Уинстън Чърчил казва: ”Правителството на Ленин е най-интелигентното на света”! Горещият опонент на Ленин – Карл Кауцки възкликва: ”Ленин е един от най-големите човеци!” Марсел Кашен (от Франция, 1920год.): Владимир Илич Ленин е най-голямата фигура в световното работническо движение. Антонин Запотоцки (Чехия, 1920год.): Руският пролетариат може да се смята щастлив, защото когато имаше най-голяма нужда от Ленин, той беше в неговата среда. Китайският вожд и патриот Сун Ят Сен (1920г.): В световната многовековна история са се появявали хиляди вождове и учени с красиви думи на уста, които никога не са успели да осъществят. Ленин е изключение.-- Той превърна думите си в действителност. Махатмите (-- най-висшите санскритски и индуски мъдреци) са космическите, божествените посланици за Земята; доказали са се като феномени, свръхчовеци. Те посочват Ленин като пратеник на Небесния Баща, призван да направи велики промени на света към по-добро. Изпращат на Ленин приветствено писмо. Джон Рид (американски журналист и герой): Ленин е толкова човечен, и същевременно – толкова далновиден и непоколебим. Бонч-Бруевич: Ленин живееше там, където работеше, рядко скромно, по същество, така, както бе живял на заточение или в емиграция… . Най-характерното за Ленин е именно отсъствието на всякаква поза… Поразяваше удивителната простота на Владимир Илич… . А глас от народа споделя—”Ленин е прост като истината!”. Това е човекът, който гладува заедно с народа си. Случвало се да не яде по два дни... . А храната, която признателният народ от цяла Русия, по своя инициатива, събира и праща с вагони, надписани лично до вожда, той директно отпраща към детските домове. Не взема и бучка захар от тези помощи.—Пие чая си без захар. Дори от ЦК забранили да се говори, че и Ленин гладува (защото смятат за лоша реклама на една партия факта, че не може да изхрани поне вождовете си). А колкото гладен е народът,-- толкова и вождовете му! Това поразително напомня принципите на нашия Благоев: Един държавник трябва да е толкова богат, колкото народа си, или толкова беден,-- пак колкото народа си... . Колко перверзно звучат лицата на БСП и СДС в изблик на „скромност”, като сочат за пример американския президент, който получава много повече от българските управници, както и от американския народа. Ленин (1918г.): „Съветската власт от самото начало започна да осъществява исконните завети на социализма, последователно и решително, опирайки се на масите, считайки за своя задача да пробуди за живот най-угнетените и наплашени слоеве на обществото, да ги подтикне към социалистическо творчество.” ...И от всичко до тука,-- това ли са ”кървавите” болшевики, оплюти от ”десните”... . Резонна е злобата на мръсно-”сините” фанатици спрямо революцията и героите на Октомври. Но жалка е позицията на т.нар. леви младежи от ”дома” на ул.”Позитано”. Израстнали в памучните условия на социализма, често изпращани от ”червените” си татковци още преди 1989г.,-- да учат и да се забавляват на Запад, забравили и за ”майчиното си мляко”, на свое събрание през 90-те години с пискливи гласчета крещяха: Не искаме революции! Не искаме кръвопролитие! -- -- А нима революциите стават по нечие желание?! -- НЕ! и НЕ! Те са израз на неумолимите обективни обстоятелства! А да бъдеш революционер,-- това не е работа за пикльовци; това е призвание на истинските мъже. Антиреволюционно възпитаха синовете си ръководните кадри в бившите европейски социалистически държави. Как няма да се провали този съветски модел на социализъм, ”во главе” с такива бащи... . За щастие на човешкия прогрес -- ръководителите на Севернокорейската, Кубинската, Китайската, Виетнамската компартии, както и Уго Чавес във Венецуела, са си на местото.-- Те защитиха достойно завета на Октомврийската революция, без да я величаят с ”до болка” познатите, изтъркани излишни щампи и лозунги, без дори да я споменават непрекъснато... . Но го правят прагматично, на дело... . ...А истинските възгласи до тука и завинаги -- са все по Смирненски пламтящи: ”Москва, Москва!— Пред твоите стоманени врати разби се вражата вълна; звездата ти с рубинен лъч трепти над всяка горестна страна... Москва, Москва!— звезда на нови времена! Да бъде крепка, братя, десницата ви свята! Вий първи в тъмнината запалихте звезда. Лъчът и ще учуди, зовът и ще подбуди задрямалите люде към хляб и свобода... ...Ще разгадаем всяка тайна на всяко мъртво божество и над заблудата безкрайна ще грейне в чудно тържество едничкий бог на своя век – освободения човек ! ...Днес няма вече робът свит и примирен, отпуснал немощно ръцете – това е новий Прометей, освободен от игото на боговете! ...И когато сетний камък на обгърнатия в пламък и разруха древен замък се отрони в пепелта, вий слезнете от конете и земята целунете – възцарете вечна обич, вечна правда на света ! ” С поздрав към бъдещето: Александър Владимиров Кирков БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА:
с председател на редакционния съвет – Б.Н.Пономарьов и др., Москва, изд.”Наука”, от която подробно използван том 7-ми = „Великая Октябрьская Социалистическая Реролюция и гражданская война в СССР (1917-1920г.), с отговорен редактор И.И.Минц, 1967г.; от същата използван и том 6-ти = „Росия в период империализма” (1900-1917г.), с отг. редактор А.Л.Сидоров, 1968г..
отг.редактор А.Н.Сахаров, изд. Академии наук и Институт истории СССР, издательство „Наука”, Москва, 1990г.. „История СССР”, период капитализма (1861-1917г.), Институт истории и Академия наук СССР, исторический факултет Московского государственого университета им. М.В.Ломоносова, „Соцэкгиз”, Москва, 1959г.. „История СССР”, 1917-1964г., под ред. Берхин, Илья Б., Институт истории и Академии наук СССР, исторического факултета Московского государственого университета им. М.В.Ломоносова, „Соцэкгиз”, Москва, 1966г.. „История СССР”, эпоха социализма (1917-1957г.), ред. комиссия М.П.Ким и др., учебное пособие, Академия наук СССР и М-во вьiшего образования СССР, „Госполитиздат”, Москва, 1957г.. „История СССР”—ред. колегия: Дацюк, Б.Д. и др., учебное пособие, ВПС и АОН при ЦК на КПСС, Москва, 1961г..
составил В.И.Виноградов и др., „Учпедгиз”, Москва, 1963г.. „История СССР”—автори проф. К.В.Базилевич и други, 7-мо издание, институт истории Академии наук СССР, Москва, „Учпедгиз”, 1948г.. „История СССР”—под ред. П.И.Кабанова и В.В.Мавродина, учебник для педагогических институтов, 2-е издание, Москва, изд.”Просвещение”, 1966г.. „История СССР”, эпоха социализма—отг.редактор М.П.Ким и др., учебник для студентов исторического факултета государственого университета и педагогических институтов, 3-е издание, Вьiшая школа, Москва, 1974г.. „Октябрьская социалистическая революция, 1917-1918гг.”— лекции Рубинштейна, Н.Л.; 1950г.. ”История гражданской войньi в СССР”, Москва, 1957, 1959, 1960г.. „Из истории гражданской войньi в СССР”—сборник документов и материалов, 1918-1922г.”, ред.коллегия Г.А.Белов и др., Москва, 1960-61гг..—в три тома: том І. = V.1918 – ІІІ.1919г., составил П.А.Голуб и др.; 1960г.; том ІІ.=ІІІ.1919–ІІ.1920г., составил Н.Шишкин и др.; 1961г.; том ІІІ.=ІІ.1920-Х.22г., составил Н.Ф.Кузьмин и др.; 1961г.. „Из истории гражданской войньi и интервенции 1917-22гг.”—сборник статей; ответственьiй ред. И.И.Минц, 1974г.. „Гражданская война и Красная Армия”—С.И.Гусев, Москва-Ленинград, 1925г.. „В.И.Ленин – полное собрание сочинений”. „В.И.Ленин—военная переписка (1917-1922г.)”, Москва, 1956г.. „Ленин – вождь Октября” (воспоминания петроградских рабочих) / Ленинград, 1956год.. „Ленинский сборник”. В.И.Ленин—Военная переписка (1917-1920г.), Москва, 1956г.. „Великата Октомврийска социалистическа революция” – доклад от проф. Кръстьо Горанов, 1990г.. „Вся власть советам”—воспоминания Бонч-Бруевича, Михаил Д., 1964г. „Мои воспоминания”—А.А.Брусилов, Военное издательство М-во оборон, издательство „Воениздат”, Москва, 1963г..
Полторак, Сергей Николаевич; 1994г.. „Польско-советская война – 1919-1920гг.”— Михутина, Ирина В., 1994г.. „К.Е.Ворошилов – разкази за живота. Спомени”, том І-ви, 1968г..
„От войник до маршал” (животът и бойният път на В.К.Блюхер) – от В.Душенвкин, 1963г.. „В.К.Блюхер”—от Николай Кондратиев, 1988г.. Р.Эйдеман. Руководитель и организатор Красной Армии -- „Воспоминания о Фрунзе”, Иваново, 1959г., стр.295-296. „М.В.Фрунзе на фронтах гражданской войньi”, сборник документов, Москва, 1941г.. „Разгром армии Колчака”—Л.М.Спирин, Москва, 1957г., ЦГАСА. „Вопросьiй истории”, 1947г., №7, стр.19, С.М.Киров—организатор большевисткого подполья в тьiлу Деникина”, И.Кондрашов. „На трудном перевале”—А.И.Верховский, Москва, Воениздат, 1959г.. „На тревожньiх перекрестках”—записки чекиста С.А.Ваупшасов, 2-е издание, Москва, 1974г.. „Воспоминания – 1914-19год.” – В.Б.Станкевич. „Крах германской оккупации на Украине”, Москва, 1936г.. „Очерки истории гражданской войньi и иностранной военной интервенции на Украине”, Москва, 1966г.. „Ю.Пилсудский, 1920г.”, Москва, 1926г., стр. 50, 101. ЦГАОР УССР, ф.1216, оп.1, д.16, лл. 23, 377, 477; ф. 2, оп.1, д.83, л.11. ЦГАОР СССР, ф.130, оп.4, д.786, лл. 25, 26; ф.1318, оп.1, л. 40. ЦГАСА, ф. 103, оп.1, д. 121, лл. 140, 263; ф. 103, оп.1, д. 261, л. 100; ф.268, оп. 1, д. 147, л. 38; ф. 200, оп. 3, д. 825, л. 3; ф. 25860, оп. 3, д. 41, л.57.
ф. 122, оп.1, д. 18, л. 42; ф. 76, оп.1, д.1318, л. 1—„Октябрьская революция и зарубежньie славянские народьiй”, сборник статей, Москва, 1957г., стр.164.
отг. редактор З.П.Козмрев, издательство „Мьicль”, Москва, 1973г..
„Крах английской политики интервенции и дипломатической изоляции Советского государства”, Москва, 1954г., стр.121. „Дело трудящихся всего мира”, Москва, 1957г., стр.191-192. „Документьi внешней политики СССР”, Москва, 1958г., т.І., стр. 565-567; т.ІІ., стр.50-52; т.ІІІ., стр.58. „История США”, четири тома под ред.Г.Н.ССевостьянов, от които: том 2-ри (1877-1918г.), с ред.колегия Г.П.Куропяткин и др., 1983г. и
том 3-ти (1918-1945г.), с ред.колегия …, 1985г.. „Социалистическа революция”—Маркс, Енгелс, Ленин за социалистическата революция. „Путешествие за познанием страна Советов, 1920г.”— Ольбрахт, Иван; 1967г.. „Поле славьi”—книга-альбом, составил В.И.Калугин. „История теоретической социологии”, том 1-ьi, отг. редактор и составитель Ю.Н.Давиденков, изд. РАН, И-т социологии издательство „Наука”, Москва, 1995г.. „История и теория атеизма”, учебное пособие для студентов хуманитарних факултетов, в две издания: под ред. И.Д.Панцхава, Вьiшая школа, Москва, 1962г. И под ред. М.П.Новиков, Московский государственьiй университет им. М.В.Ломоносова, издательство „Мьiсль”, Москва, 1974г..
Москва-Ленинград, 1949г., стр.126. Становище
Не е съвсем ясен жанрът и все пак, независимо от това трудът трябва да се раздели на глави, раздели, части и др., т. е. отделните моменти да получат осмисляне чрез свое малко заглавие или подзаглавие, което винаги ще е свързано с основната идея. Това най-лесно може да стане, например, като се озаглавят отделните етапи от изложението и се отделят визуално –може би Първа глава /Причини за революцията - от стр. 1 до 14 стр./, Втора глава /от стр.14 до 27 – Начало на революцията/, Трета глава /Походът към Царицин - от стр.27 до 56/, Четвърта глава /Разгромът на Колчак - от стр.56 до 71/, Пета глава /Победи в южните републики - от72 до 82 стр./, Шеста глава /Настъплението на Полша - от 82 стр. до 95/, Седма глава /Врангел. Битката за Крим - от 95 до 102 стр./ и Осма част /Предпоставки за победата - от стр.102 до края/. Задължително е централното заглавие да се съобрази с няколко изисквания, като например: изразяване на основният смисъл, привличане на вниванието, въздействие върху мисленето, провокиране на емоции и отношение към това, което ще се чете. Вероятно би било по-добре, ако заглавието има по-есеистична насоченост. Предложеното заглавие може да остане като подзаглавие на цялото. Може да се приеме, че осмата част играе ролята на заключение и не е необходимо друго. Но задължително след това трябва да се посочат използваните източници с възможно по-големи подробности, т. е. да се направи библиографска справка за изданието, авторът, годината, издателството и страницата. Пък и е желателно да се извеждат под черта със съответен номер на всяка страница. Това е един задължителен белег за сериозността на автора. В стилистично отношение изложението се нуждае от единични и незначителни поправки. По отношение на правописа и пунктуацията може да се обърне внимание на глаголното време. То винаги трябва да бъде сегашно историческо, придружено от други помощни глаголни времена /включително на –л/. Цитатите запазват собственото си глаголно време. Не е прието едновременно да се пишат – и ,. Единият знак е напълно достатъчен според нормите на съвременния български език. Странни са думите нанисат, внисат, реагирват. В текст цифровите означения, когато не посочват дата или година е прието да се пишат с думи или в краен случай с римски цифри. Арабските цифри не са за предпочитане. След комбинация от цифра и дума между тях не се поставя точка. Точките са за групи от цифри. Идеята на изложението е представена логично и последователно, разбираемо и обосновано. Дали даденият период и историческо явление са показани достатъчно задълбочено и многопластово е далеч от моите компетенции и не мога да преценя. Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 1.61 Mb. Сподели с приятели:
|