Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики

ІІ. във Ферган, срещу 40 големи басмачески банди (от кулаци, буржоазия, мюсюлмански духовници и лумпени-фанатици).

Фрунзе разбира, че за да има по-лесен и траен успех, трябва да се спечели психологически населението. За целта активира местните структури на ком.партия и съв.власт. А никак не е лесно. Това е многомилионен неграмотен, направо--примитивен народ, от векове възпитаван в безпрекословна преданост на мюсюлманската религия и лидери, към всички банди, свързани с тях. Трябва много време за разяснителна работа, а такова няма. Населението е зверски наплашено да контактува с хора от съветската власт, защото бандите, само и при съмнения, още повече—при дори леки опити за неподчинение, убиват веднага, измъчват, палят аулите, разрушават промишлени предприятия, грабят (а и без причини)… . Все пак, за предразполагане към частичен успех в разяснителната кампания и в съдействие, помага именно недоволството от всички тези безчинства… . Помага и помощта, която съветската държава, въпреки собственото си много тежко положение, отделя за Туркестан. 33 ешелона с манифактурни стоки, инвентар, семена, хляб,… . И все пак, резултати се получават. Спечелено е доверието, не само на дехканите, но дори и на редовите басмачи, като немалко от тях се предават… .

Планът на Фрунзе предвижда (ХІ.1919г.) да се съберат в юмрук всички разпилени революционни сили от областта. Да се ударят основните бази на басмачите.

Революционните войски:

1. Главната сила е -- попълнената ферганска група съветски войски, в която основна ролята има 2-ра Туркестанска стрелкова дивизия на Н.А.Верьовкин-Рохальский.

2. Отрядите на интернационалистите (бившите военнопленници от Първата световна в-на – немци, унгарци, чехословаци, поляци, румънци,…).

3. Доброволните местни, предимно селски (дехкански), отряди на Ю.Ахунбабаев, Т.Уразбаев, И.Ахумов, Б.Усманходжаев, … .

І.-ІІІ.1920г., Ферганската долина е очистена почти напълно от бандити.

ІІІ.-ти Семиречьенски фронт, срещу остатъците от колчаковските войски, казаците на атаманите Анненков и Дутов, алашордьiнци (от Синьцзян) и бейове; отново са стъкмени в организирани войски от Антантата. Но те са без основно тилово обезпечаване, след освобождаването на Сибир и Сев.Казахстан.

И тука, подготовката за настъпление започва с работа по овладяване на местното съзнание чрез мобилизиране на местните партийни и съветски структури, под рък. на специално-изпратени опитни военни и полит. организатори, като бившият комисар на 25-та Чапаевска дивизия – Димитър А.Фурманов и др. … .

Революционни войски:

Комунистическият експедиционен отряд;

Отделната тюркменска бригада (от Закаспия);

1-ви мюсюлмански батальон „ІІІ.-ти Интернационал”;

1-ви кавалерийски полк;

Дунгайския кавалерийски полк (от района на Семиречье);

Отделната киргизка (казахска) конна бригада.

Първи успехи (още преди пълното окомплектуване на революционните войски): Кавалерийски части освобождават аула Джуз-Агач, след което около 300 войници от алашордьiнския полк минават на страната на Червената армия;

От съседни райони -- много са отделните дезертьори-алашордьiнци и присъединяващи се селяни-казаци.

Основният удар (ІІІ.1920г.) е от Сергиопольската група съв. войски; стремително заема ставката на атаман Анненков в Уч-Арал. Набързо разгромява белите, които капитулират, а отделни отряди са преследвани до границата. Анненков и Дутов избягват в Китай. Значението е не само в освобождаване на Туркестан, но и в ликвидиране на още един мост на Антантата за прехвърляне оръжие и банди от Синьцзян, срещу юга на съветската страна. До окончателната победа, последват два безуспешни метежа:

VІ.1920г., в гр.Верний, гарнизонът (от 5 000 червеноармейци) e командван от предатели и овладява крепостта с почти всички боеприпаси. Поради явната слабост на

3-та Туркестанска стрелкова дивизия, от различните околни райони се насочват подкрепления. Но за да спечелят време за тяхното пристигане, комдивът И.П.Белов и комисарят на дивизията и Туркестанския фронт Фурманов, решават да изпратят група комунисти, начело с Фурманов за преговори. Арестувани са, но започват да разясняват на заблудените червеноармейци, при което те арестуват командирите си и се предават. Този път е постигнат безкръвен успех.

7.ХІ.1920г., в Нарьiнь, остатъци от бели части

се консолидират, промъкват се незабелязано през нощта и разоръжават съветските части, които не очакват, че още съществуват сериозни контрареволюционни сили. Притеклите се на помощ червени отряди, бързо подавят метежа.

…Маркс и Енгелс допускат възможността за прекъсване на последователната закономерност в смяната на обществено-икономическите формации, но при наличие на обективни условия за това. Тази идея разви Ленин за изостаналите страни, да прескочат капитализма, и от феодализъм,-- направо да преминат към социализъм… .

След 7.ХІ.1917г., Съветското правителство, за първи път, признава тяхната самостоятелност, под протектората на Русия. Но за „благодарност”, ханът и емирът се съюзяват с белите от Закаспия и Туркестан, с басмачите от Ферган и с английските войски в Иран. Извършват държ. преврат (І.1918г.) и нов хан става местно протеже на англ. разведка.

Но вместо да спечели доверието на народа с поне временни мерки за стопански възход, новият хан и неговите военачалници, властват с терора на безпрекословно робско подчинение за всичко. Резултатът – упадък, глад, омраза. Така те сами се обричат. В Турткуль (един от трите града в юго-източната част на съветския Хорезъмски оазис, в долното течение на река Аму-Дарья) е щабът на сформираната там военна дружина (около 500души) от хивински бежанци -- политически емигранти, противници на Джунаид-хан и пратеници от селските общности. Комунистите осъзнават, че феодално-племенните вождове и младо-хивинците (градската буржоазия, националисти) жадуват за ханската власт. Но под тяхно влияние е значителна част от народа им и затова комунистите подкрепят тяхното въстание. В случая, принципът на революционния компромис изисква съюз с дявола. Революционен бил и компромисът, визиран от Ленин за Хива (на ІІ.-я Всероссийски конгрес за компартията на Източна Русия), насочвайки борбата не към социализъм, т.е. „…не против капитала, а срещу средновековните остатъци”, „…когато главната маса се явява селското население…”.

Този принцип няма нищо общо, със сходно-звучащата, печално-известна латинска сентенция – „Целта оправдава средствата”(Scopus instrumenti concedit,=consencit,=assoLvat), тъй като средствата са подбрани и за момента това е най-разбираемото от добрините за хората, т.е. относително хуманни… .

Джунаид мобилизира всички реакционни сили за потушаване на въстанието. Тогава неговите вождове търсят помощ от Съветски Туркестан, чиито червеноармейски войски (от бойци на цяла Русия), се обединяват със Закаспийската армейска група и формират два фронта – Северен, начело с Н.А.Шайдаков и Южен, с ком. Н.М.Шчербаков. Заедно с тях се сражават хивинските доброволчески отряди и въстаниците. Навлизането в Хива се предхожда от възвание-декларация на Червената Армия към народа на Хива, посочваща, че няма да присъединява тяхната територия към Русия, че …„не желае и няма да допусне никакви насилия над магометанството (мохамеданството) и ще съхрани уважение към вашата изповядвана вяра”. Нещо повече, с отношението си към хивинците, Червената Армия на дело потвърждава това и започва да събужда тяхното доверие; и те виждат, че рамо до рамо с техните въстаници умират червеноармейците в името на по-добър живот за народа на Хива… . Решаващите сражения са в районите на Тахта и особено на Газават, където противникът оставя над 200 убити и ранени…. До 2.ІІ.1920г. Хива е освободена… .

В революцията участват разнолики общности – малко работници, занаятчии, много селяни, градската буржоазия, средното и нисше духовенство, част от феодално-племенната аристокрация… .

Тези групи имат малко или много противоречиви интереси. Затова, за да се обедини народът в едно общо, относително прогресивно начало, трябва много гъвкавост, маневриране от страна на комунистите. Комунистите на Хива са с малък опит и теоретична подготовка. На помощ се притичат съидейниците им от Туркестан. Успяват да насочат във възможно най-правилната посока народното вълнение. И така се провежда конгрес (ІV.1920г.) и се ражда Народната Съветска република Хорезм, с почетен председател – Ленин. А V.1920г. е основана КП на Хорезм. Интересното е, че младохивинците встъпват в комунистическата партия, и само от тях са избрани министрите за правителството. Но конфликтът не закъснява. Младохивинците не харесват активността и организираността на старите комунисти, и искат буржоазна република. През 1921г. тяхното правителство е свалено и избрано правителство на трудещите се, в съюз с КП. Според Конституцията, от избирателно право са лишени едрите феодали и лихварите. За първи път в историята на Хорезм, трудовият народ получава политически права, а на някои места, цялата власт се съсредоточава в Съветите от трудещите се. Конституцията съхранява частната собственост върху средствата за производство, вкл. и за земята. Но като цяло промените са най-прогресивните в дотогавашната история на Хива.

в Бухара е последната опора на английските империалисти за Средна Азия. Тук те консолидират остатъците от различни контрареволюционни групи – Бухара се превръща в караван-сарай за тях (Куйбьiшев). Тактическа (краткосрочна) цел: Тук трябва да се задържат съв. войски, за да не се прехвърлят срещу Полша. Стратегическа (по-далечна) цел: С панислямистка пропаганда, Англия иска да създаде мощен антисъветски блок за Средна Азия и Средния Изток.

Сформиране (лято 1920г.) на емирската армия, под рък. на англ. шпионин полк. Бейли:

контрареволюционери;

мобилизация, с особено активна агитация от

мюсюлманското духовенство;

300 бели офицери;

80 английски военни инструктори;

керван от 80камили, натоварени с англ. винтовки и патрони.
За щастие на прогреса, верският фанатизъм, остава гол фанатизъм, на фона от недоволството поради налози, реквизиции и при слуховете за по-добрия живот в съседния Съветски Туркестан; нелегалната агитацията от местни авторитетни личности-комунисти: Наджип Хусаинов, Наджиб Курбанов, Иргаш Мусабаев, Абдуллаходжа Тураев, … . И ревком: Бешиш-Сардара (председател), Абдурахим Юсупов, Хасан Алиев.

Бухарската КП (възниква 1918г.; VІІІ.1920г.—около 5 000 члена) – състав: работници (от ж.п., памукопреработващите и маслобойните заводи), ратаи, занаятчии, войници от емирската войска, а дори и хора от дребната и средна буржоазия. Общодемократичен фронт е създаден (VІІІ.1920г.) от комунисти, прогресивната интелигенция, дребнобуржоазните младобухарци, дребното и средно духовенство. Главната цел е – унищожаване на феодализма и спасяване от английския колониализъм; а най-важното от платформата на блока при създаването му е – признаване ръководната функция на КП в него и създаване на Бухарска Народна Съветска република (Х.1920г.), със запазване на частната собственост. Именно – „народна” (а не социалистическа), поради (както и в Хива=Хорезм) почти само селското население, липса на политически условия за социализъм. Затова, и в правителството са включени, освен комунисти, и младобухарци (макар и като малцинство). Като жест на приятелство, и за скрепяване на доверието, РСФСР връща на Бухара, всички нейни земи, завладяни от царското правителство. Методичната помощ:

професионални организатори от Туркестан, РСФСР, политработниците на Туркестанския фронт… .

1 500 трудещи се от Бухара изпращат до БКП писмо-недоволство от емира и англичаните; много са подобни писма от отделни хора и групи… .

Дезертьори от емирската армия бягат при съв. войски или в Русия… . Революционните сили:

Туркменски полк в Чарджуе,

Източен мюсюлмански полк от 2 000 бежанци в Самарканд, 5 комунистически дружини с общо 5000души; войски от Туркестанския фронт, начело с Фрунзе… .

4-та армия се сражава срещу превъзхождащи я сили – белоказачата армия (17 000 щика и саби) на г-л Толстов. Тежки боеве, от ІХ.1919г. до І.1920г.. Освободени са Лбищенск, станица Глиненский, Гурьев (базата на белите), района на Эмба (богатите нефтени запаси)… . С това, Уральският фронт на Колчак престава да съществува.

глава ДВАНАДЕСЕТА --

патриотите и мръсниците

в Гражданската война
„Всяка революция, едва тогава си струва,

когато тя умее да се защитава” (Ленин).

Заслепени от могъществото на интервентите, защитниците и лакеите на империализма, предсказват скорошен и пълен разгром на Съветската власт… . Минават месеци, после и години, все нови и нови сили на империалистите се нахвърлят на Съветската страна… . Отрязан от хлебните райони, народът на Русия гладува, умира от епидемии… .

Но Съветската република отстоя, издържа натиска на световния империализъм и вътрешната контрареволюция, и преодолявайки всички трудности и изпитания, излиза от войната с победа. Какви са причините за тази победа? Била ли е тя случайност или „чудо”, както нерядко пише буржоазният печат за толкова неочаквания резултат от войната? Нещата са в това, и това го показа историята на онези години, че не може да се победи народ, който взема властта в своите ръце, който има какво да защитава, и той знае как да защити своите завоевания. Партията-авангард е душата на тази победа – там, където се създават най-големите опасности, натам се отправят повече от всеки комунистите, и те със своя пример, преданост на революцията и героизъм увличат воините на Червената Армия, създават прелом в борбата.

Хегемонът (водачът) в тази справедлива война против империалистите е пролетариатът (безимотните работници) на Русия. Той се показва пред всички трудещи се като главната сила и в сваляне диктатурата на буржоазията, и в защитата на революцията.

„Живи са тези, които се борят” (Виктор Юго).

В промишлените центрове (Петроград, Москва, Иваново-Вознесенск, Тверь, Тула, Урал, Донбасс,…) пролетариатът създава боевата сила на революцията – Красная гвардия, която ставала гръбнака на Червената Армия. Работниците първи се отправят по фронтовете на гражданската война и със своята съзнателност, дисциплина, опит, издържливост, изградени в дългата класова борба, сплотяват червеноармейските отряди, което ги превръща в непоколебими боеви части. Участта на осъзнатите работниците е да понесат несрещани дотогава трудности. Тяхното материално положение често е по-лошо, отколкото при капитализма. Но те знаят, че всичко това е в името на едно по-добро бъдеще. С тази си беззаветна преданост и жертвоготовност пролетариатът обезпечава и сигурен тил, който е решаващата опора за всяка армия и се оказа единственият постоянно-силен такъв, най-силният, от тиловете на всички воюващи страни (Ленин).

През цялата Гражданска война огромната част от народа непоколебимо стои зад Съветската власт. „…Особено промишлените работници, за тези три години (годините на Гражданската война) в огромната си част страдат по-силно, отколкото в първите години на капиталистическото робство. Те отиват на глад, студ, на мъчения, само за да удържат властта…”. (Ленин). Не ги разколебава и изтощителният извънреден труд, нито пролетите потоци тяхна кръв при службата в Червената армия. Защото народът твърдо вярва в каузата на болшевиките, и за нея тръгва на смъртен бой. Каква обаятелна сила е притежавала онази комунистическа партия начело с Ленин и плеядата професионални революционери, за да накара народа да повярва в нея, преди още да усети ползата от такава идея. Именно болшевиките, гладуващи повече от народа си, винаги на предната бойна линия, първи тръгващи в атака, увличат с безпримерния си героизъм масите… . Да се стане член на болшевишката партия, е дълъг процес; влизат най-достойните, изградените като революционери, което преди това, става под продължителното наблюдение и влияние на старите кадри (си спомня за себе си, например Ворошилов). А меншевиките настояват вратите на партията да бъдат отворени за всеки, а не само за революционерите. Ленин отговаря: …По-добре е десет работещи да бъдат пропуснати като членове на партията, отколкото да се допусне да влезе дори и един дърдорко… . Белите армии, разчитат на принудителна мобилизация, но това се явява крайно недостатъчно.

Без помощта на целия капиталистически свят, те не биха имали своите, макар и временни, успехи. Щом като народът иска болшевишката власт, защо белите генерали, имащи претенции за истински благородници, не го оставят, да живее при тази власт. Защо западните държави, тръбящи за „демокрация” (demos=народ / гр.), се месят, и по-точно тероризират руския народ; на руска територия си позволяват, не само подкрепа за своите протежета, но и лично участват в ограбване, разстрели, в масови убийства всред населението… .
Опитът от Гражданската война потвърди марксистко-ленинската постановка, че „…побеждава тази класа, която може да води след себе си масите…” //Ленин, на VІІІ.-та Всерусийска конференция на РКП(б), ХІІ.1919г. //, което е в унисон с постановката на Маркс – „Идеите стават сила, когато овладеят масите”.

”...-- Хей, другарю, ти какво решил си с чука?

С тоя трясък и искри?

-- Аз ли? Път ще се прокара, друже тука,

нов път в тези канари!”
...Но всяка революция е и фатално неизбежна, и кървава. А революцията, или т.нар. от десните “кръвопролитие”, избухва по обективни причини. Революцията не е измислена на бюрото на Ленин (--Ленин мислил, мислил и измислил революцийка...). –Какъв жалък примитивизъм ни предлагат след 1989г. апологетите на буржоазията, за да очернят това Велико събитие. За нищожеството на т.нар.”антикомунисти” говорят многобройни факти. А когато фактите говорят,- и боговете мълчат. Ето някои от тях:

Не е вярно, че болшевиките започват това кръвопролитие.

Пръв генерал Корнилов повежда казашките полкове срещу руските работници, отказвайки подадената му от болшевиките ръка... .

Знаейки какво значи честната офицерска дума на истинския благородник, болшевиките пускат генерал Краснов под ”честна дума”, но той започва да коли Питерските работници. Пръв ”белият” терор предизвика ”червения”! Затова Ленин накара палачите на трудовия народ да треперят. И нека този грях на Ленин бъде неговия вечен паметник!

”...Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда

на световната неправда, на сподавения стон

и човекът да намери зад открехнатите двери

мъртви старите химери на бездушния закон !”

/Алексей Твардовский/

=”...Желязна бе твоята броня –

в желязо духа обкова,

и твърдо стоя ти на коня,

изправила в подвиг глава...”

”...И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,

като вихър отминават ескадрон след ескадрон...

Ах, летете ескадрони ! --

В устрема ви милиони погледи

са приковани със надежда и любов.

Свил десницата корава, целий свят се днес изправя

стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов...”

...Ленин казва: Ние сгрешихме с военния комунизъм, както и в частност, с потушаване бунта на крайцера ”Патьомкин”...-- Това не са думи на закоравял убиец, а на земен човек, за греховете на буржоазията, предизвикала много повече жертви, започвайки І.-та и ІІ.-та световни войни.

Първият исторически документ на съветската външна политика е Декретът за мира, написан от Ленин на 8.11.1917г. (или 26.Х.—по стар стил). В него Ленин говори не просто за мир, а за НЕЗАБАВЕН мир. Това е удар върху империалистите и социал-шовинистите, които демагогски говорят за мир и старателно избягват въпроса за това, кога той може да бъда сключен. А техните наследници, в лицето на днешната буржоазна интелигенция и увлечените от нея лумпени, отиват още по-далече, заклеймявайки Ленин като убиец на народите... .

...На бюрото на Ленин, до последния му звезден час, са трудовете на Чаянов за реформите в селското стопанство -- БЕЗ НАСИЛИЕ ! И това той нееднократно дебело подчертава пред ръководството на Болшевишката партия.

...Ленин не предлага да се убие царското семейство, но съзнавайки, че силата на болшевишката партия е в желязната дисциплина, винаги се подчинява на гласуващото мнозинство. Дори с цената на жестоки грешки трябва да се съхрани ”на всяка цена” боеспособността (т.е. дисциплината) на партията. А това гарантира не отделни, а хиляди човешки съдби... . Да не се забравя, че тогава ЦК е окупирана от ционисткото лоби. То прокарва решенията, със замисъла да унищожи всяка по-значима сила в Русия (в случая-- царизма), която в бъдеще би застрашила тяхната власт. Стратегическата цел на евреите-ционисти е световно господство, а социалистическото движение (като актуална сила тогава), е само преходен инструмент към това... Родовите корени на Ленин са смесени-- и руски, и еврейски. Този факт, както и много други..., умело ”преработени” в идеологическите лаборатории на Запада, използват сегашните му врагове, за да го компрометират...

Но неговото верую категорично е само социализмът. Доказват го теоретичните му разработки и действия. А

такива нямат ционистите от ЦК... .

За убийството на царското семейство допринася ПРЕДИ ВСИЧКО създалото се настроение в страната.

…На практика Русия се управлява не от Николай ІІ., а от неговата жена и нейния първи приятел – Разпутин. С неподвижно, неусмихващо се, безизразно лице, тя посреща всеки, освен Разпутин. Разпутин прави твърде много за интересите на германския генерален щаб през войната. Пошлостта в кръга около империатрица (Александра Фьодоровна) и Разпутин довежда до масово отвръщение на честното дворянство, достига до народа, който неистово ги мрази… .

Николай ІІ. е „безволев и ограничен цар” (Бонч-Бруевич). Като върховен главнокомандващ, изобщо не се е интересува от оперативното ръководство на руската армия, нещо повече,-- безкрайно е отегчен от този проблем… .

…Рижав, с червен нос, подпухнали клепачи, без да казва нищо, с уморен и равнодушен поглед, царят раздава ордени на тежко-ранените… . Редник Иван Савелиев с все сили

се подпря на дланите си, седна, опита се да каже нещо, но гъста и тъмна кръв бликна от гърлото му; напръска натежалата от великодушие ръка; лицето на царя се изкриви от ужас, бързо се отдръпна и гнусливо се избърса в белия чаршав; Савелиев падна по гръб и притихна завинаги; сега той още по-бързо вади медалите и само дето не им ги хвърля на възглавниците; ще кажеш, че са горещи и парят пръстите му; щом свърши, царят се обърна и побърза към изхода… (спомня си тежко-раненият Блюхер, бъдещият легендарен пълководец от Гражданската война). Студенина, безизразност лъха и при контактите на царя с най-добрите кадри на армията,…-та и те не го заобичват… . Затова, ГРУБА ГРЕШКА е омразата срещу царската фамилия да се приписва само на левите сили. Тази омраза е МАСОВА,-- и от ляво, и от дясно, и от горе, и от долу… .

…През есента на 1918г., в Пятигорск са на лечение талантливите царски генерали Рузский и Радко Димитриев. Там са разстреляни от левите есери (същите, които стрелят и срещу Ленин) от състава на Кавказката Червена армия, заедно с титуловани бежанци от Москва. Преди това, белогвардейците ги предизвикват с масови убийства… . Тези двама генерали нямат ни най-малко отношение към контрареволюцията, и Ленин неведнаж съжалява за тях, както и че не са привлечени на служба в Червената армия… . Р.S.: Г-л Николай Владимирович Рузский (1854-1918г.) е „талантлив човек, отличен познавач на военното дело, необикновен стратег; към царската фамилия се отнася отрицателно…” (Бонч-Бруевич). Изпраща телеграма за готовност към сътрудничество с болшевиките…(в-к „Известия”). През І.-та световна война, командва 3-та армия и освобождават от австрийците големия старинен град Львов (VІІІ.1914г.), а по-късно, срещу немците, е начело на Северо-Западния фронт, който донася свободата на Варшава (ІХ.1914г.).

Радко Д. Димитриев (1859-1918г.) е известен български пълководец от Балканската война / 1912г., посланик в Русия /1913г., доброволец в руската армия. Командваният от г-л Димитриев 2-ри сибирски корпус нанася решаващия удар при освобождението на Варшава, а след фаталните грешки на руското командване, настъпилите до Петроград немци са спрени от 12-та армия на Радко Димитриев (Рига/1916г.)… .

Прекият началник на Р.Д., известният г-л Брусилов, без да пести и критики към Р.Д. (когато е нужно), казва за него: „…Човек, извънредно решителен, съобразителен и много талантлив; аз ни най-малко не се съмнявах, че той и сега ще разгърне присъщите му бойни качества…”.
Бонч-Бруевич: „Не само редовото офицерство,

но и най-добрите генерали от царската армия, бяха привлечени във въоръжените сили на младата Съветска република и с малки изключения, самоотвержено служиха

на народа”. Такива са генералите: Н.И.Раттэль (началник на свързочните войски на Червената армия, нач. щаб на реввоенсъвета на републиката), Сулейман (началник на оперативното управление), Лукирски (началник щаб при г-л Бруевич), Гришински, Владислав Наполеонович Клембовский (1860-1921г.; командващ Северния фронт / 1916-17г.), П.П.Сьiтин (командващ Северния фронт / 1918г.), И.И.Вацетис (командващ Източния фронт /VІ.1918г., върховен главнокомандващ / ІХ.1918г.), С.С.Каменев (командващ Източния фронт / ІХ.1918г., върховен главнокомандващ / след Вацетис), А.М.Зайончовский (1865-1926г.; през І.-та световна война командва 30-ти корпус на Юго-западния фронт; лятото на 1919г. е нач.щаб на 13-та армия от Южния фронт срещу Деникин; след Гражданската война е професор във Военната академия на РККА),

подп. Г.К.Восканов (ком. на 12-та армия /1920г.),

подп. Н.К.Щелоков (от артилерията, нач.щаб при Будьони), подп. В.С.Лазаревич (потомствен дворянин, от Генщаба на царската армия, ком. на 3-та армия /1920г., с два ордена Червено Знаме = висшия орден за онова време), подп.Е.Н.Сергеев (ком. на 15-та, 4-та армии, с два ордена Червено Знаме), подп. М.В.Молкочанов (от Генщаба през І.-та световна война, ком. на 14-та армия/1920г.),

подп. А.И.Корк (ком. на 15-та армия/1920г., с два ордена Червено Знаме), Н.В.Соллогуб (дворянин, ком. на 16-та армия / 1920г., с орден Червено Знаме), Д.М.Карбьiшев (царски офицер, военен инженер, със забележителни инженерни изпълнения, в решаващи моменти за Червената Армия), Н.Д.Каширин (офицер-казах, командир на уралските червени отряди срещу войските на г-л Дутов), А.И.Егоров, В.М.Гиттис, Е.А.Беренс, В.М.Альтфатер, А.А.Самойло, П.П.Лебедев, А.П.Николаев, Н.М.Филатов, Н.М.Потапов, А.К.Степин, В.В.Каменщиков, Ф.В.Костяев, Николай Рябов (офицер от царската армия, стар болшевик, командир на рота в 151-ви полк на 17-стрелкова дивизия от Брусиловската войска на западния фронт / 1919г.; после--партизанин)… .

Реввоенсъвет на републиката (РВСР): И.Д.Смирнов, П.А.Кобозев, К.Х.Данишевский, К.А.Мехоношин, А.П.Розенгольц, Ф.Ф.Раскольников,

Л.Д.Троцки (председател); Вацетис (върховен главнокомандващ всички въоръжени сили), след него е С.С.Каменев от VІІ.1919г.; М.Д.Бонч-Бруевич (нач. щаб), след него--Раттэль… . Още веднаж, на VІІІ.-я конгрес на РКП(б), ІІІ.1919г., Ленин защитава старите кадри на армията, необходимостта от техния потенциал, както и исканото от тях -- твърда военна дисциплина, централизирано упр. в армията; опоненти са дори К.Ворошилов, А.Мясников, Ф.Голощьокин,…и резонно-- бившите „леви комунисти”( В.Смирнов, Г.Сафаров, Г.Пятаков)… .

По предложение (1.5.1920г.) на г-л Брусилов е създаден съветът към върховния главнокомандващ въоръжените сили на републиката. В него са генерали с богат боен опит: Брусилов, Клембовский, П.О.Валуев, А.Е.Гутор, А.А.Поливанов, А.М.Зайончковский, Акимов, Парский,… .

Те подписват написаното от Брусилов възвание (30.5.1920г.) към всички бивши царски офицери:

„В този критичен исторически момент от живота на нашия народ, ние, вашите по-старши бойни другари, се обръщаме към вас с молбата,-- доброволно и с желание да дойдете в Червената армия… . Работническо-селска Русия вас не ви назначава, но елате да служите за нея не от страх, а по съвест, честно, без да жалите живота си… . В противен случай, нашата скъпа Русия може безвъзвратно да пропадне и тогава нашите потомци справедливо ще ни проклинат, загдето не сме използвали знания и боен опит, за спасението на своя мил руски народ…”. А в същото време „вождовете на бялото движение са принудени да проведат принудителни мобилизации на офицери; иначе белите армии ще останат без команден състав…”(Бруевич).

От капитан до полковник в царската армия Б.М.Шапошников е скромен и изпълнителен кадър, един от сътрудниците на г-л Бонч-Бруевич. С отличие завършва академията на Генщаба. Талантът му и организаторските му способности в оперативната работа блесват най-напред през съветско-полската война. Младшият офицер е бъдещият началник-Генщаба на Съветската армия в годините на Втората световна война, когато е известен маршал на Съветския съюз… .

Старши подофицерът (старши сержант) от кавалерията Семьон Михайлович Будьонньiй, от 1903 до 1917г. е носител на най-високата войнишка награда в дореволюционна Русия – пълен Георгиевски кавалер, т.е. заслужил четирите степени на Георгиевския кръст и четирите степени на Георгиевския медал. Роден през 1883г. в чифлика Козюрин, близо до гара Платовская. Още от първите дни на Октомврийската революция преминава на страната на болшевиките. От ІІ.1918г. води упорита, най-често успешна партизанска борба с белоказаците. В сформираните редовни части, през пролетта и лятото на 1918г., още в първите стълкновения, Будьони се проявява като блестящ кавалерийски командир.

Подпоручик Киквидзе, от академията на Негово Величесто, става легендарен червен командир… .

Българинът от френски произход, летецът Артур Рилски, избягва от Франция, със самолета си, за да се сражава за Червената Aрмия. При аварийно кацане във Ферган (Туркестан), е заобиколен от басмачите, бандите на Енвер паша (същият, който бе победен от българите при Одрин, 1912г.). Сваля самолетната картечница и започва да коси противника. На края, отвива кранчето за бензина, запалва самолета си и с последния куршум се самоубива… .

…15.Х.1918г. е един от най-тежките дни за защитниците на Царицин. Ожесточени боеве се водят на север,запад и юг от гара Варапонава. Командващият новосформираната бригада –прапоршчикът от старата армия Николай Александрович Руднев (род.1894г., зам.комисар по военните въпроси на Донецко-Криворожката република), начело на бойците си, контраатакува успешно казаците. В ръкопашен бой той е ранен в корема, и на следващия ден починал. Така загива един от най-смелите и обаятелни командири. Командармът Ворошилов озаглавява съобщението си : „В памет на милия Коля Руднев”, и в него пише: „…особено привлекателен, винаги радостен и вечно зает с важни въпроси човек”… .

...И още: Над 12 000 царски офицери (т.е. колкото е командният състав на 20дивизии) осъзнават „очи в очи” великата истина и доброволно минават на страната на Червената армия. Те не са случайни хора, а потомствени аристократи, хора с широка култура, закърмени от люлката във вярност към царя и класата на богатите... . Такива са и много от ЦК на руската компартия. Ленин и съратници, вместо да се радват на спокойствие и богатството си, вместо да градят кариера...,-- си залагат главите в името на свещената правда. Освен тях, вече редовно мобилизирани (VІ.-ХІІ.1918г.) са 37 000 царски офицери и др. военни специалисти, 128 168 бивши унтерофицери, 1 013 105 редови военни. Към тях се присъединяват над 550 000 доброволци. Към многобройните червеноармейски отряди отпреди, се присъединяват новосформираните 3 полеви армии с 42 стрелкови и 3 кавалерийски дивизии… .

Да. Тези 37 000 царски офицери са били мобилизирани, но те са имали алтернатива – могат да избягат на Запад,

да отидат при белите генерали, ... Но те остават в

Червената армия. Защо казвам всичко това !?:

Какво обаяние е имала онази Болшевишка партия, за да привлече най-добрите кадри от старата армия на

своя страна !! Нещо повече! -- Те са се ангажирали и емоционално!!

Ленин: Твърде много бивши офицери от царската армия ни предаваха, и от това загинаха хиляди от най-добрите червеноармейци, вие знаете това, но и десетки хиляди ни служеха, оставайки при все-това привърженици на буржоазията, но без тях Червената армия нямаше да я има !

… „Генералът от кавалерията Алексей Алексеевич Брусилов (31.8.1853-17.3.1926г.) влезе в историята на Първата световна война като знаменит пълководец. Неговите талантливо замислени и блестящо осъществени пробиви на австро-германския фронт през 1916г. получиха названието Брусиловски, и се отразиха на целия ход на световната война. Надарен с голям природен ум, образован, решителен и енергичен пълководец, Брусилов рязко се отличаваше от царските генерали. Той вярваше в руския войник и го обичаше…”(доктор на истор.н., проф. В.В.Мавродин).

„…От всички бивши главнокомандващи, останали живи, на територията на бившата Русия, останах само аз, въпреки големите семейни преживявания и уговаряния от приятели, да избягам зад граница… . В самото начало на революцията, аз твърдо реших, да не се отделям от войниците и да остана в армията, докато тя съществува или докато не ме сменят. По-късно, казвах на всички, че считам за дълг на всеки гражданин, да не захвърля своя народ и да живее с него, каквото и да ни струва…”(Брусилов).

„Рабочие и крестьяне Советского Союза не забудут

А.А.Брусилова… . В тяхната памет обликът му е окръжен от светлия ореол на пълководец от старата армия, съумял да разбере значението на възникналия социален подем. Той успя да се възвиси до разбирането и патоса за революционна защита на работническо-селската република” (в-к „Правда”, в-к „Известия”). P.S.: г-л Брусилов умира от крупозна пневмония (както и баща му), усложнена от ексудативен перикардит със сърдечна тампонада… .

Брусилов не е при болшевиките, защото разбира идеите им. Причината е друга: там са като цяло,- неговият народ и неговите войници, които толкова обича. А към последните изпитва и „дълбокото чувство на благодарност”, което, казва той, е заради вярата, която са имали в него, вяра, с която са тръгвали на смъртен бой… .

„Я подчиняюсь воле народа – он вправе иметь правительство, какое желает. Я могу бьiть не согласен с отдельньiми положениями тактикой Советской власти, но признавая здоровую жизненную основу, охотно отдаю свои сильi на благо горячо любимой мною Родиньi” (Брусилов в интервю със западен кореспондент, признавайки здравата жизнена основа на Съветската власт). Брусилов твърди, че ако може да знае по-отрано за ценностната система на болшевиките, ще избегне участието си в кръвопролитията на световната война. И затова се извинява на своите войски за страданията и „напразно” загиналите по фронтовете на Първата световна война.

Що се касае до бялото движение, за разлика от много други неща, изобщо не се колебае и веднага го отхвърля. А не би могло да бъде и иначе, щом като никой сериозен историк и военен специалист, не възприема белогвардейските лидери духовно и професионално, на нивото на Брусилов, Бруевич, … . Неговият единствен син – корнет Алексей Брусилов, командир на отряд от червената конница, в битката под Орлов, е разстрелян от белогвардейците… .

Следващият, номер втори, в „списъка” на големите врагове за бялото движение е: Михаил Дмитриевич Бонч-Бруевич (1870-1956г.), бивш царски генерал, е един от главните организатори на Червената армия, при

създаването`и, пряк съветник на Ленин по този въпрос.

Г-л Бруевич е военен ръководител на Висшия военен съвет, после – началник щаб на Революционния военен съвет на републиката. …След години, Бонч-Бруевич е генерал-лейтенант от Съветската армия, доктор на военните и технически науки. …Михаил Дмитриевич, като всеки висш дворянин, от дете е зареден с морални ценности, възпитаван е на доблест, достойно и изискано поведение, на уважение към хората, на всеотдайна и вярна служба, на преклонение към Негово Величество (който бил негов идол),… . Не идеите на болшевиките пленяват Бруевич. Той чистосърдечно признава, че не ги разбира десетилетия наред… . Някакъв вътрешен глас обаче го тласка към този избор. Помага му и честият контакт с Ленин, който впечатлява Бруевич с интелект, справедливост, скромност, оперативност, уважение към събеседника, умението да изслушва търпеливо и задълбочено всеки, да извлича, прилага и най-малкото ценно нещо от всеки разговор… . Щастлив е Михаил Дмитриевич и от срещите си с качествени ръководители като Феликс Эдмундович Дзержинский, Михаил В. Фрунзе… . За генерал Бруевич, при неговите високи изисквания, такива кадри са дефицитни и в царската, и в Червената армии… ... И това става на фона на отвръщението му към дворцовата камарила с нейния фалш, интригантство, развратния и разгулен придворен живот около перверзната фигура на Разпутин (същият, който сваля и назначава министри, срещу огромни подкупи); страхливото отричане, дезертьорството на Николай ІІ. от престола, в полза на Временното правителство; отблъскващия кариеризъм и некадърност, ширещи се в Главното командване и в другите висши ешелони на войската (където, и синоним на което са генералите Корнилов, Краснов, Крьiлов, Деникин,…), както и при Временното правителство на Керенски; предателството на щабните, и даже на дворцовите офицери в полза на враговете, коварството на съюзниците във войната; осъзнаване глупостта и безсмислието на цялата тази световна война…-- „…и все(ьо) это совершило свою разрушительную работу в моей наивной вере в династию…” (Бонч-Бруевич).

Нито Бруевич, нито Брусилов са във възторг от съвместната си работа по фронтовете със своите колеги,-- бъдещи белогвардейски лидери. Та какво да се каже например за г-л Корнилов, който заради слава и власт, неведнаж полива с помията на интригите своите колеги, излага на безсмислена смърт два пъти своите войници,

не изпълнява заповеди на преките си началници, погубва единствено по своя вина две дивизии, след което се предава в плен на австрийците,… . И вместо на военен съд, като капак на всичко това,-- получава орден „Св. Георги”-ІІІ.степен, лично от Негово Величество, по измислени историйки за геройства… .

А Деникин,-- умен и коварен враг на Съветска Русия;

„…безпринципен и нетактичен човек, с много объркана глава…”(Бруевич); в пийнало състояние, признава, че е на фронта срещу австрийците за „чинишко и орденишко”(= чинчета и орденчета, т.е. за получаване на по-висок чин, пагони във военната йерархия и за ордени – награди) .

г-л Краснов – „съвършенно недисциплиниран и неуравновесен човек…”(Бруевич).

г-л Каледин – „много скромен човек, извънредно мълчалив, неприветлив, навъсен, самостоятелен, съвсем недоверчив към своите подчинени, винаги всичко да върши сам, поради което правеше много пропуски; твърд, доста вироглав и по-скоро с ограничен ум; военното дело познаваше добре и го обичаше, бе храбър и решителен, но както се казва, ходеше като кон с капаци на очите; пределът на неговите възможности бе – началник на неголяма кавалерийска дивизия, а с корпус вече не можеше да се справя добре” (Брусилов).

г-л Алексеев – нач. щаб на върховния главнокомандващ (=цар Николай ІІ., който уволнява от този пост Великия княз Николай Николаевич и сам се провъзгласява за такъв…); „слабохарактерен и нерешителен (като началника си), поради което генералите от войските не му се доверяваха; тези свои качества той предаде и на върховното главнокомандване. Като се прибави към това и факта, че никой не вярваше в знанията на Николай ІІ. по военно изкуство, картината стана плачевна. Поради това, във войнишкия ум се натрапи убеждението, че при подобно управление, каквото и да правят, ще загубят войната; прякото последствие от такова убеждение е въпросът:

Защо да си жертвам живота и не е ли по-добре да го съхраня завбъдеще ?; и в умовете на бойците се породи недоволство и често безразборна критика” (Брусилов).

г-л Юденич – по изказвания на неговите офицери, той е

тъп и ограничен човек; наричат го помежду си -- „кирпич” (т.е. тухла, брикет); но западните интервенти го ценят много, заради неговата реакционност и ненавист към революцията; струпват огромни помощи… .

г-л барон Врангел, получава помощ от Запада за изкуствено-създадените си войски, и в замяна, тайно сключва заробващи Русия, икономически договори с Франция.

г-л Петлюра, срещу помощ за войските си, продава на поляците, в тайно споразумение, цяла западна Украйна,

без да пита нейния народ. А пиянските изстъпления, грабежи и насилия на неговите партизани (заедно с левите есери) срещу селското население… . --Това ли са народните водачи на Централната рада? Дори неговият съюзник Деникин, е възмутен и поставя на место националистите-продажници като Петлюра… .

…Сега американските филмчета „превъзпитават” новото поколение, приписвайки на болшевиките оня карикатурен образ, взет от документите по руска история, но описващи дворцовия и буржоазен елит от предреволюционна Русия… .

Именно честното офицерство от старата руска армия, знаейки за предателската роля на много свои колеги през І.-та световна война, пренася в ръководството на Съветската армия непримиримостта към ренегатите. Затова, да се оценява „чистката” през 30-те и 40-те години, БЕЗ да се разглежда ПРЕДИСТОРИЯТА, е МНОГО УДОБНО за НЯКОИ, но НЕВЯРНО. Защото се натрапва презумпцията за повсеместна несправедлива саморазправа с невинни като току-що пръкнала се комунистическа иновация.

P.S.: Разбира се, че има и много невинни жертви (както във ВСЯКА МАСОВА кампания в ЧОВЕШКАТА история; и жалко, МНОГО, МНОГО ЖАЛКО!!). Но в оная ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЛОЖНА обстановка на ОЦЕЛЯВАНЕ, не винаги преценките са точни (човешките възможности по-малко или повече са ограничени, защото истината е относителна, НЯМА абсолютна истина, както признават всички сериозни философи, и на запад, и на изток…). …И защото не всички от МНОГОБРОЙНИТЕ отговорни кадри, са човечни (което историята описва винаги при много големите събития по света; т.е. НЕ е натрапваният от буржоазните идеолози белег на комунизма).

Последното е предизвикано най-често от страданията, които тези ръководители имат в миналото, лично или при техните близки, загубата на скъпи хора по фронтовете и от глад в тила… . Един възвисен, духовно богат човек няма да търси отмъщение, но такива кадри не се създават само за няколко години съветска власт. Нещо повече, Маркс посочва, че духовното израстване на хората, до степен на най-високо съвършенство, е много труден и съвсем бавен процес,-- чак при комунизма, т.е. след много, много години!

За възстановяването след икономическата разруха от царизма, след І.-та световна война и след Гражданската война; за оптималната отбрана във войната с фашистка Германия; при тази необятна по територия и с разнолик характер Съветска страна, е НЕОБХОДИМА желязна дисциплина и единоначалие. А това предполага и онеправданост на много от инакомислещите… . Все пак, след като сами се обявяват за антихристи, не е морално сталинистите да възвисяват Сталин като ново божество, най-малкото защото той и другите отговорни ръководители, не са безгрешни. Не трябва да се забравят унищожените под рубриката „врагове на народа”, и легендарни герои от Гражданската война, например маршал Блюхер: „Такава чудовищна клевета няма никога да подпиша. Аз бях и ще си остана болшевик-ленинец”, и преди това: „…Ще бъда и занапред честен боец на партията и на работническата класа и ако те поискат живота ми, … аз ще го дам, без да се замисля…”. Негов е знаменателният рейд през 18-та година, начело на армията на южноуралските партизани, през цялата територия на белите; начело е: в суровите боеве за Сибир, при стоическата отбрана на Каховка, в неописуемият мъжествен щурм на Перекоп с 51-ва дивизия и превземането на „непревземаемия” Турецки вал, през възпятите волочаевски дни, при разгрома на белокитайците при КВЖД и на белояпонците при езерото Хасан или в битките срещу Колчак и Врангел… . Славата на частите, командвани от Блюхер, гърми по фронтовете на Гражданската война… . Цели 9 години той командва Специалната краснознаменна дальневосточна армия. Под негово ръководство тя израстна в мощен форпост за бреговете на Тихия океан, в който си строшиха мечовете японските самураи. „Щом Блюхер е на Изток, нашият Изток е непобедим”—с любов пееха бойците от Специалната… . „…Блюхер се прояви като талантлив началник, решителен и настойчив в действията си, спокоен в най-тежките минути, храбър, неведнаж излагащ живота си на опасност. В критичните моменти на боя, под силния вражески огън той винаги се появява на бойната линия и само присъствието му е достатъчно, за да повдигне духа на червеноармейците, да им внуши спокойствие и увереност за успех…”(из архива на 51-ва Перекопска дивизия). Той е „мой баща” за приграничното китайско население.

При толкова много факти,-- такъв човек НЕ може и НЕ е предател!!

В навечелието на ІІ-та световна война, при битката с японците, на китайска територия, Блюхер проявява пасивност, дори споделя, че за сега не иска да дразнят превъзхождащите ги сили. Изпратеният Ворошилов, провежда атаката срещу японците по всички правила на доброто военно изкуство (с атака на самолети, артилерийска подготовка, след това успешни действия на пехотата) и

печели битката. Това именно дава повод да обвинят Блюхер, че е японски шпионин и е осъден от военен съд.

Следствието води лично Берия. Хвърлен в Лефортовския затвор, Москва. Много болен (високо кръвно налягане, стенокардни пристъпи, дълбоки стари рани, …). Загива на 9.ХІ.1938г., 49-годишен.

При толкова успешни битки не може само да печелиш и да не грешиш, а и тогава вече е боледуващ човек (което пречи на трезвият ум да се реализира пълноценно). Сгрешил е, но не нарочно. Явно военният съд проявява или примитимвост, или злокачествена тенденциозност. Сталин, който още не е маршал, знае подробно за обвиненията срещу маршал Блюхер, но не пожелава да го защити. А авторитетът на Сталин тогава е с най-голяма тяжест, и всички

се съобразяват първо с него. Само като се хвърли бърз поглед на забележителната кариера на Блюхер, става съвсем ясно, че такава колосална личност не може да е предател.

Затова, и макар post mortem, е оправдан официално от конгреса на КПСС през 50-те години.

…И ако не трябва да се оправдават някои, това е например белогвардейката Н.В.Желиховска, съпруга на г-л Брусилов, която фалшифицира ръкописите-спомени на съпруга си, изкарвайки го скритият поддръжник на бялото движение, гаврейки се с паметта на съпруга и сина си. P.S.:

През 1948г., всички пряко отговорни институции на СССР (Генщаба, Главния архив, редакцията на „военно-исторически журнал”, Централния институт по съдебна експертиза), след щателен анализ, откриват че ръкописите са фалшифицирани от ръката на Желиховска… .

А нужен ли е грандоманът Троцки на Съветска Русия (а и на всяка друга власт) ? -- отговорът е в същността на неговата дейност, например като военен ръководител, в най-критичния момент за Съветска Русия (1918г.):

„Троцки ни направи доклад, напълнен с крещящи фрази, блестящи остроумия и метафори, но никого неудовлетворяващи и не внасящи исканата яснота по въпроса за отбраната на страната…” (Бонч-Бруевич).

…И още -- крайно опасната позиция на Троцки, в самото навечерие на революцията: Въпросът за властта трябва да се реши на ІІ.-я конгрес на Съветите. Това означава, че въстанието се отсрочва в най-удобния момент за успеха му, при което контрареволюцията ще се възползва, ще събере сили и ще го разгроми (Това, за което Ленин настоява най-много в живота си, е именно да НЕ се пропуска изключителният шанс на този момент !!) … .

В Брест, 28.01.1918г., на съветската делегация е даден ултиматум: или признаване на мир (който е изключително грабителски), или война. Изричните указания на Ленин са за мир (за да се спаси революцията и Русия), но пренебрегвайки ги, Троцки (като водач на делегацията), провежда своята политика – „нито мир, нито война”.

В резултат германско-австрийските войски преминават в настъпление. Те завладяват Прибалтика, Беларус и напредват към Украйна. По решение на Съвета на народните комисари на РСФСР, пролетарският Донбас трябва да стане център за събиране сили, които да спрат завоевателите.

С такава задача там е изпратен Ворошилов, който провежда и политиката на Ленин за мир, както и организацията на военните действия по отбраната… .

Непрекъснато пречейки с неадекватните си заповеди, и то в момент на изключително тежките боеве за Царицин (най-възловият момент, от няколкото особено важни такива,

за оцеляване на Съветската власт) Троцки среща отпор от Сталин и Ворошилов. Това го вбесява и той праща клеветнически телеграми до Ленин и Свердлов, като изопачава и излага тенденциозно фактите, обвинявайки ги в недисциплинираност, партизанщина и проваляне отбраната на града. А богатите исторически документи сочат, че именно благодарение на особено вещото ръководство на Сталин и Ворошилов, и безграничната смелост на Ворошилов, Царицин оцелява.

…или телеграмата от Сталин и Ворошилов, до Ленин (в разгара на най-ожесточените боеве край Царицин, 3.Х.1918г.): …Считаме че, заповедта на Троцки (председател на Реввоенсъвета на републиката) е на „човек, който няма никаква представа за Южния фронт…”. През най-тежките битки на Гражданската война, тези при Царицин, летели телеграми след телеграми от Ворошилов, с искания за патрони,снаряди,обмундирование. Никакви мерки от Троцки. Едва след заминаването на Сталин за Москва, където докладва на Ленин и Свердлов, последва телеграмата на Ленин до командващия Южния фронт: „…да се вземат най-екстрени мерки и да ни се съобщи какво е направено. Да се посочат отговорните… ”…--и невъзможното до тогава снабдяване се подобрява… . Мислещ се за сериозен стратег, за „да въведе ред” Троцки пристига в Царицин. От един участък на фронта, до друг, той пътува само в специален брониран влак, при най-строга охрана (като Тодор Живков, съветските и американски президенти, но не като Ворошилов, Будьони, Фидел Кастро, Че Гевара) и остава винаги на доста почтително разстояние от разривите на снарядите, свистенето на куршумите… . Именно Троцки изпраща в Царицин полк.Носович (за нач.щаб) и инж.Алексеев (за доставки на нефт от Кавказ). Те стават организатори на заговор за сваляне на съв.власт в Царицин и системно предават на белите, военните планове на Червената армия. Създаденият (19.VІІ.1918г.) Военен съвет (Сталин,Ворошилов, и председателя на Царицинския съвет--С.К.Минин) разкрива заговора (10.VІІІ.). По заповед на Троцки Носович е оправдан и освободен. Алексеев и другите предатели са разстреляни. Носович бяга при белоказаците… .

С цялостната си дейност в Украйна Троцки настройва срещу себе си много комунисти, военни работници и предизвиква сред тях недоверие към него, което се пренася и върху управляваните от него военни учреждения.
…Ленин поверява отбраната на Петроград на

генерал Бонч-Бруевич.

Талантливият пълководец, царският генерал Дмитрий Павлович Парский, по молба на Бруевич и Ленин, поема непосредственото командване на червените отряди от

Кронщадски матроси и на 50 хиляди Питерски работници.

Под воя на фабричните сирени, те заменят чуковете с винтовки, …и „на нож” спира немците на подстъпите към Петроград, при Псков и Нарва, при Чудското езеро, Веймарна, Себеж, Гатчина. Денят е 23.февруари 1918г., и тази знаменателна дата става Денят на Червената армия… .

Р.S.: през целия ден (23.ІІ.) от Варшавската гара на Петроград, спешно в посока – Псков потеглят един след друг, непрекъснато, ешелон след ешелон с бойците на Първи червеноармейски полк от Първи корпус на работническо-селската Червена армия,

Втори запасен пулемьотньiй полк (картечен полк),

6.-ти Тукумски латьiшки полк,

червеногвардейците от питерските заводи, … .

Извънредният штаб на Петроградския военен окръг е в състав:

Бонч-Бруевич, В.Н.Васильевский, К.С.Еремеев, М.М.Лашевич, К.А.Мехоношин, И.Ю.Юренев.

От 23.февруари започва и неравната битка за Украйна с над 400 000-та австро-германска войска, с войските на Централната рада начело с Петлюра… . Срещу тях са отрядите на народните герои: подпоручик В.Киквидзе

(загива от заблуден куршум), Р.Сиверс, Г.Довнар-Запольски, Г.Чудновски, Н.Руднев, В.Примаков, А.Пархоменко, В.Боженко, Ян Фабрициус (на Латишките стрелци), А.Пьiльда (Естонските стрелци в бой за Кейл, ІІ.1918г.); Я.Анвельт, В.Кингисепп и О.Рястос (начело на другите естонски отряди); В.А.Басенко (на конно-картечния отряд при Севастополь, ІV.1918г.); матроските революционни отряди при Севастополь… .