Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики

Фронтови състав:

6-та армия, с командарм К.А.Авксентьевский, след това – А.И.Корк; 13-та армия, с ком. И.П.Уборевич;

2-ра Конна армия, с ком. Ф.К.Миронов.

Предстои есенната кампания на барона. И отново Антантата стъкмява своя нов стратегически план, изработен от Версальският военен комитет, възглавяван от маршал Фоше. Базира се на старата, изпитана през вековете, римска максима на грабителите: „Divide et impera !” (= Разделяй и владей, с обосновка от Макиавели). И по-конкретно, предстои създаването на т.нар. врангельска Русия, включваща само централните райони на сегашната... . На останалите територии от страната Антантата набелязва създаването на ред слаби малки самостоятелни буржоазни държавички, като Украйна,Белорусия, автономни казашки области, и др. …, колонии на международния империализъм. Ето „справедливостта”, която носи на своите щикове Антантата и нейното протеже – Врангель.

Есента на 1920г., борбата с Врангель става главната задача на Червената Армия и на целия съветски народ. Политическите структури обявяват мобилизация, което дава на фронта 4 500 комунисти, 9 000 профсъюзни члена, 5 000 комсомолци. Партията и правителството, при много активното участие на Ленин, приемат мерки за усилено снабдяване на фронта. Настъпва есен – хладна, кална… . Червената Армия се нуждае от топли дрехи и обувки… . На ІІІ.-я Всероссийски конгрес на работниците от кожарското производство, 2.Х.1920г., излиза лично Ленин, със своята емоционална аргументирана реч… . В отговор, работниците от бранша, сами решават да увеличат своя работен ден на 10 часа.

А работниците от Москва предприемат кампания за събиране на топли вещи за армията. Особена активност проявяват и селските труженици, произвеждат 6,5 млн. пуда хляб, с което значително се превишава производството от 1919г.. Ленин моли незаможните селяни на Украйна за всестранна помощ към фронта. В отговор, те дават много доброволци, започват борба с бандите в тила, увеличават продоволствието за войската… . От Кавказкия фронт и от Сибирь са изпратени няколко дивизии. От Харьков пристига Интернационалната кавалерийска бригада. Заповедта на Фрунзе:

„Другари! Цяла работническо-селска Русия, е затаила дъх, следи сега хода на нашата борба тук, на врангелския фронт. Нашата измъчена, настрадала се, нагладувала се, но както и преди – крепка духом селска Русь жадува мир, за да се заеме по-скоро с лечение на нанесените от войната рани”…, и към командирите си: „Този удар трябва да бъде стремителен и мълниеносен! Той трябва да избави страната от тежестите на зимната кампания… . Врангел трябва да бъде разгромен, и това ще сторят армиите на Южния фронт !”. След лятното поражение на Кубан, Врангел започва есенно контранастъпление в Донбасс, с намерение да се прехвърли при Александровск, през Днепър, на десния бряг, и да се съедини с армиите на Пилсудский и Петлюра. В изпълнение на това, с голямо превъзходство в силите, Врангел разкъсва фронта на героично-сражаващата се 13-та армия и овладява Александровск, станция Синельниково и Мариуполь. Съветските войски много пъти предприемат контраатаки. В помощ на 13-та а. Фрунзе хвърля резервите.

Особено ожесточени сражения се разгръщат в района на Волновах и Мариуполь. В тези боеве, с безсмъртна слава се покриват воините на 9-та стрелкова дивизия на Н.В.Куйбьiшев. Врагът е спрян. До тука, с нищо Врангел

не изненадва Фрунзе, но дълго-чаканата конница на Будьони, все още се „занимава” с поляците, което забавя генералното контранастъпление. С нови крупни сили, въпреки мъжествената съпротива от двете дивизии на И.Ф.Федько, Врангел успява да се прехвърли през Днепър, да заеме плацдарм от 25км (9.Х.). Попълнена с комунистически ескадрони, 2-ра Конармия, заедно с пехотата на 6-та и 13-та армии преминават в контранастъпление и в жестоки боеве, до 15.Х., разбиват три кавалерийски и две пехотни дивизии на противника, отхвърлят го обратно през Днепър при село Бабино и при Никополь. Бялото отстъпление става безпорядъчно, а скоро -- и паническо… . Същото

се получава и в района на Каховка. Пехотата на Врангель настъпва, с подкрепа от самолети, тежка артилерия, 12 танка, 16 бронемашини. 51-ва дивизия на Блюхер, изтощава до крайност противника, и заедно с други части, преминава в настъпление, нанася тежки загуби на врангеловци, взема много пленници и 7 танка… . Това е „началото на крушението на Врангель” (Фрунзе, в телеграма до Ленин).

Ленин допреждава: „…Боя се от прекален оптимизъм. Помнете, че трябва, на всяка цена, на плещите на противника, да се влезе в Крим. Гответе се, по-обстойно; проверете изучени ли са всички преходи за прегазване през плитчините, за да се вземе Крим.”. Ленин до Първа конна: „Врангель явно оттегля своите части. Възможно е, той вече да се опитва да се укрие в Крим. Да го изпуснем, би било най-великото престъпление. Успехът на предстоящият удар в значителна степен зависи от Първа Конна. Предлагам Първа Конна да предприеме най-героични мерки за ускоряване съсредоточаването си…”

Отдавна чакана (вече цял месец), от Западния фронт, направо от горещите битки с поляците, в галоп, без почивка, пристига Първа Конна, и в движение се хвърля в боя. Главно на нея разчита Фрунзе за общо настъпление. И заедно с Втора Конна, с 4-, 6-, 13-а общовойскови армии, общата численост на съветските войски надхвърля 133 000 души. Боевият състав на Врангель вече е само 40 000 човека.

Без да дочака всички армейски части, и без цялата, все още подвозвана тежка артилерия, Южният фронт разкъсва отбраната на противника. Врагът е изгонен от всички заемани участъци. 13-та армия отхвърля врангеловци от укрепените им позиции и овладява Мелитополь.

1-ва конармия (ком. Будьони и помощник—Климент Ефремович Ворошилов /род. 4.ІІ.~22.І.1881г.) излиза в тил на противника и му отрязва пътя за отстъпление към Крим. Цяла Северна Таврия е освободена. Взети са 20 000 пленника, над 100 оръдия, много картечници, около 100 локомотива и 2 000 вагона, обози с боеприпаси и продоволствия… . Обкръжени, белите все пак успяват да съсредоточат основните си сили на тесен участък и да разкъсат фронта. Оттеглят се в две групи през тесните Арабатски (Перекопски, западния) и Чонгарски (източния) полуострови. Тези теснини им позволяват да отправят концентриран огън и да не допуснат съветските войски след себе си. Към Крим, един след друг:

По направление на Турецкия вал, фронтално – 51-ва дивизия на Блюхер от 6-та а.; а след това, с 2-ра Конармия – към Севастополь.

През Сивашкото езеро, по направление на Литовския полуостров и в гръб на непревземаемите Перекопски укрепления – ударна група от 15-та и 52-ра стрелкови дивизии на 6.а., последвани от 7-ма кавалерийска дивизия

на 2-ра Конармия и отрядите на Махно (~ 6 000 души); а след овладяване на укрепленията – прехвърляне през Перекопския п-ов на останалите дивизии от 6-та а. и от 2-ра Конармия и развитие на настъплението до Севастополь.

През Чонгарския полуостров, на плещите на заелия го противник, до южния бряг на Сиваш, където 4-та а. да създаде плацдарм ; очакваната подкрепа от Азовската военна флотилия не се осъществява, поради сковаването от лед на Таганрогския залив. 1-ва Конна, през Сиваш, до Чонгарския полу-ов, при 4-та а..

Прехвърлянето през водите на Сивашкото езеро става изключително. На сдрачаване, под ураганния огън на врангеловци, стъпващи по дъното и затъващи в дълбоката кал – хора и коне, водени от местни селяни (като И.И.Оленчук, който и през Великата Отечествена превежда през Сиваш и бойците на 3-ти Украински фронт) те достигат все пак целта. Силният западен вятър отнася водите на езерото, и се образуват много плитчини, улеснили преминаването на ударната група. Но след това, вятърът изменя направлението си и водите на Сиваш се покачват. За да не се загуби връзката с ударната група, свързочниците стоят посменно по 4 часа в ледената вода и държат на ръце високо кабелите. За да не остане изолирана ударната група, Фрунзе на место, в нейния щаб, ръководи битката и за целта, е необходим бърз успех от останалите съединения. При втората атака, 51-ва дивизия овладява Турецкия вал.

30-та дивизия, с подкрепа от ударната група в тила на крепостта, бързо овладява трите отбранителни линии на Чонгарските укрепления. Последва още една много тежка битка, последната голяма битка на Гражданката война, вече между двете целокупни войски. Врангел събира един армейски корпус, един конен корпус и др. части… . Разбити врангеловите войски отстъпват до южните брегове на Крим, откъдето са евакуирани с корабите на Антантата. Съветските части дават също много жертви, особено 51-, 30- и 15-а дивизии, загубвайки ~70% от състава си… .

глава ДЕСЕТА --

на ТУРКЕСТАНСКИЯ фронт:

в Северен Кавказ, Закавказието,

Закаспия
в Дагестан (--Северен Кавказ и Закавказието; срещу националисти, есери, меншевики, правителството на княз Каплан и атаман Караулов, чиито ударни сили са кавалерийският корпус на г-л Половцев, казашката „Дикая дивизия”, бандата на имам Гоцински) – 1917-8г.:

отрядите от кораби на Баку (командир Ефремов) и на Астрахан (командири Буров и Ляхов) превземат (20.4.1918г.) центъра Порт-Петровск и възстановяват там съветската власт на 7.(19.) 11.1917г.; ръководители за Терек и Терска област са Сергей Миронович Киров (от ЦК) и С.Г.Буачидзе (председател на Терския совнарком, разстрелян от белите 1918г.); А.Исмаилов, З.Авербух, Д.Коркмасов, У.Буйнакский, Д.Атаев, М.Дахадаев, А.П.Сельтенев, З.Захарочкин, А.Шерипов (ръководител на работниците), … .

Отслабването на тези републики се засилва и от борбите им срещу националните малцинства и постоянните междунационални конфликти, на които Антантата не пречи.

Например, грузинските меншевики устройват зверски разправи над населението на Южна Осетия, над абхазците и аджарците. Това, както и настъпилият глад и безработица, поражда масово недоволство. То е окрилено и от новините за победите на Червената Армия, единствената крупна сила, способна да спре националните им тирани. Така, влошавайки критично живота на народите си (със своите камъни, по своята глава), марионетните правителства сами улесняват своята гибел… . Стихийните революционни движения се нуждаят от консолидация и професионално ръководство. То става факт в лицето на Кавказкото бюро от ЦК на РКП (б), в състав: С.М.Киров, Орджоникидзе, А.Назаретян, Нариман Нариманов, М.Орахелашвили, … .

През 1918г. Закавказието е окупирано от германо-турски войски. След поражението на Германия в първата световна война, Антантата принуждава войските от германския блок да се изтеглят от там, за да настанят свои окупационни сили. Първи се настаняват англичаните и изнасят от там безплатно 500 000 тона нефт и над 430 000т манган.

Да приберат в ръцете си Закавказье също се стремят и САЩ, Франция,… . По този начин, там се сблъскват интересите на редица империалистически държави. Но тези противоречия не им пречат да излязат съвместно срещу Съветска Русия и революционните движения в Закавказието. Срещу ограбването на националните богатства, те финансират буржoазно-националистическите правителства на меньшевиките,дашнаките,мусаватистите. Тези правителства се държат на власт само на щиковете на колонизаторите. Въпреки това, Антантата не ги признава официално, съобразявайки се с великодържавните интереси на Деникин. Но след разгрома на деникинските войски, и това става факт, с което те могат вече съвсем открито да им помагат… .

През зимата на 1919/20г. в Баку стачкуват работниците от типографията, текстирната промишленост и др.. Избухват около десeтина селски въстания, против налозите и за връщане на отнетите им земи от бейовете и хановете. Мусавaтисткото правителство на Азърбайджан, в съдружие с дашнаките, отговаря с репресии и провокира междунационални конфликти в пограничните райони (Нагорни Карабах, Зангезур, Нахичеван,…), за да отвлече трудещите се от революционната борба. Но без помощта на интервентите и белогвардейците мусаватистите не успяват да се справят.

Помагайки на остатъците от разбитите деникински войски да се прехвърлят в Крим, в замяна получават от тях 15 000 винтовки, 10 млн.патрони, 20 оръдия, 100 картечници, 9 самолета, броневици, автомашини, радиостанции… .

Новосъздадената Азърбейджанска КП и революционният комитет (Нариман Нариманов, Гамид Султанов, Г.Мусабеков, Д.Буниат-Заде, Мирза Давуд Гусейнов, Али Гейдар Караев, А.Алимов) започват създаването на бойни работнически дружини и отряди. Азърбейджанските болшевики, начело с Чингис Ильдрьiм завладяват флота на мусаватистите и насочват оръдията му към парламента, който се разпуска и е образувано правителството на Н.Н.Нариманов (28.ІV.1920г.). По искане на революционното ръководство, Съветското ръководство изпраща в Баку бронепоезда на М.Г.Ефремов, а след него – и 11.армия на М.К.Левандовски.

Волжско-Каспийската флотилия пленява англо-деникинския флот. Киров и Орджоникидзе предават по радиостанцията на Ленин: „Провъзгласена е независима социалистическа Съветска република… . Ентусиазмът на населението, особено на мюсюлманите-работници, не се подава на никакво описание и може би е сравним само с октомврийския в Петроград…”.

кавказки фронт (Армения, Грузия, Дагестан) -- за Баку (там е ВРК), Еревен, Тифлис, Кутаисси / 1917г.: С.М.Эфендиев, Али Мирза, И.П.Вацек, М.В.Басин, М.М.Варначев, И.Я.Габьiшев, А.Заргаров, … . Разстреляни са 26 бакински комисари, в т.ч. известните: Шаумян (извънреден комисар за Кавказ), Джапаридзе, М.А.Азизбеков, Г.Корганов, Г.Петров, М.Везиров, И.Мальiгин, Я.Зевин, И.Т.Фиолетов.

Само в Карс и Александропол турците заклали 60 000 арменци и над 15 000 – вземат в плен. Както и предполага Западът, съветското правителство предлага помощ, за да спаси арменския народ от изтребление, но дашнаките отказват… . ЦК на РКП(б), организира ново въстание, в момент на масово народно недоволство и икономическа катастрофа. След като въстаниците превземат важния център Караван-Сарай, на 4.ХІІ.1920г., заедно с 11-та армия влизат без съпротива в Эреван. Видни арменски комунисти:

С.Алавердян, Г.Гукасян, С.Касьян, С.Мартикян, А.Мравян, Д.Шавердян, А.С.Нуриджанян, А.Гогунц, А.Мелконян, С.Мусаелян, П.Петросян, Г.Саркисян, А.Тер-Саакян, Д.С.Тер-Симонян, С.Тер-Габриэлян, Л.Улибекян, А.А.Костанян, А.Бекзадян, И.Довлатян, ... .

След установяване на съветска власт в Азърбайджан и Армения, меньшевишка Грузия остава последното гнездо на реакцията в Закавказието. В Грузия намират приют остатъците от всички свалени контрареволюционни правителства и войски на цяла южна Русия. В Тифлис е създадено „планинско правителство”, което мечтае да завладее Дагестан, Чечня, Ингушетия. Грузия открива черноморските си пристанища за западните империалисти, с цел – нова интервенция… . ЦК на РКП(б) започва подготовка за въстание. За проверка боеспособността на революционните сили, първо са организирани първомайски демонстрации. В Тифлис демонстрантите ги избиват… .

В Юго-Осетин отдавна националистите искат автономия от Грузия. Освен това, там положението на трудещите се е

особено тежко. Под ръководството на нелегалния РВК, избухва въстание, което меньшевиките потушават и много бежанци се спасяват в Терска област. Укрепването на Съветската власт в съседните страни, и особено – в Русия, респектира меншевиките и те сключват най-после мирен договор със Съветска Русия. Съгласно договора: РСФСР признава независимостта на Грузия. Меньшевиките се задължават да прекъснат всякакви връзки с чуждестранните интервенти, да предадат на Русия избягалите там белогвардейски части, да легализират компартията на Грузия… . За посланик Русия изпраща С.Киров, който изиграва голяма роля за укрепване на комунистическите сили, особено в профсъюзите. Резонно, меньшевишкото правителство реагира. В пристанището на Батум, VІ.1920г., пристигат два английски дредноута (големи броненосци) и два крайцера, както и френски, американски и гръцки крайцери. Там, в очакване е англ. войска от 15 000 човека и морска пехота -- 7 500 души. Грузинското правителство нарушава, а след това – и прекъсва договора с РСФСР.

До І.1921г. закриват всички леви издания и организациии, арестуват почти целия ЦК на грузинската КП.

ІІ.-ят Интернационал е под рък. на меншевиките и изпраща в Грузия Каутски, Вандервельд, Макдональд и др., за да укрепят авторитета на меньшевиките. Всички средства за масова информация прокламират за сплотяване на трудещите се под знамето на Интернационала. Организирани са контрареволюционни отряди от заблуденото население (особено в Чечня и Дагестан), от пребиваващи белогвардейци (в Тифлис и Батум). Но което е по-важно, меншевиките и техните съветници от Интернационала не отчели, че „Битието определя съзнанието”, въпреки че отдавна четат Маркс… . А Грузия е пред стопанска катастрофа: повечето фабрики и заводи спират работа, почти замира товарооборота между градовете и селата, съкратени са посевните площи, нарастват много цените на стоките от първа необходимост, обезценяват се банкнотите… . При тези обективни условия, въстанието назрява и организационната дейност на комунистите реално се облекчава. По указание на Ленин, 11-та армия подкрепя вече избухналото въстание. Последователно са освободени Тифлис (25.ІІ.1921г.), Цхинвали (столицата на Юго-Осетин, 11.ІІІ.1920г.), Батум (18.ІІІ.1920г.). Съветската власт обаче най-трудно се установява в Батум. Меншевиките предават националните интереси, за да сблъскат Русия и Турция. Срещу турска помощ, те признават за турска територия Аджария с Батум и турските войски я заемат. Но отчитайки реалното съотношение на силите, Турция сключва (16.ІІІ.1921г., Москва) договор с Русия и признава Аджария за неотменна част от Грузия. Така Съветска Русия съхранява националните интереси на Грузия, подобрява се животът на населението, и в крайна сметка се разбира, кой е истинския приятел на грузинския народ. Под прикритието на френски миноносци, меншевишкото правителство натоварва на италиански параход много заграбено народно имущество и бяга в Константинополь… .

Видни грузински комунисти от онова време:

С.Гаглоев, Д.Джатиев, В.Санакоев, Ф.Е.Махарадзе, М.Д.Орахелашвили, Ш.З.Элиава, В.Стуруа, А.Гегечкори, С.Кавтарадзе, А.Назаретян, М.Цхакая, … .

И помощ от руската КП – Киров, Орджоникидзе, … .

Остава последното огнище за 1921г. на военна интервенция – Далечния Изток…, но преди това хронологически следва:

глава ЕДИНАДЕСЕТА --

на ТУРКЕСТАНСКИЯ фронт:

за Средна Азия
за Туркестан и Ташкент (Средна Азия // срещу войските на Коровиченко) – 1917г.: 1-ви и 2-ри Сибирски стрелкови запасен полк, 27- и 28-ма леки батареи, мортирната двуоръдейна батарея, Рабочая дружина (2500души) от Ташкент, Червеногвардейските отряди от Скобелев,Перовск, Андижан, … . Известни болшевики в областта: В.С.Ляпин (рък. на революционните войски), Ш.Халмухамедов (ръководи бойните отряди на трудещите се),

П.Г.Полторацки (ръководител на Туркестанските комунисти, разстрелян / 1918г.), А.Бабаджанов, Т.Абдурахманов, С.Касьiмходжаев, Ф.И.Колесов, Д.Камалов, М.Мирходиев, …

1919г. започва с отразяване натиска на настъпващ от всички страни разнолик противник: английски интервенти и белогвардейци в Закаспийско, белоказаците към Актюбинск, колчаковци и алашордьiнците към Семиречьенск, басмачите във Ферган, т.нар. Крестьянска армия (сформирана края на 1918г. от руски селяни-преселници, и ръководещи ги много кулаци) във Ферган и край Семиречьенск, меншевики, есери и националисти в тила… .

Пролетта на 1919г., при настъплението на Съв.армия на Закаспийсия фронт, са освободени Байрам-Али, Мерв, крепостта Кушка, Асхабад,… . ІХ.1919г., две седмици, работниците и безработните на Андижан (област Ферган), начело с Г.М.Бильдиньiй (председател на околийския комитет на партията) отбраняват града си, и дошлите съветски войски нанасят решително поражение на басмачите и Селската армия. В Семиречьенск партийните и съветски организации са слаби, а силно е влиянието на кулаците, родовите вождове, мюсюлманското духовенство… .

С поражението на Колчак, от основните сили на Южната група войски на Източния фронт е образуван т.нар. Туркестански фронт (= 1-, 4-, 11-а армии, последната е бившата Астраханска група), с командващ – Фрунзе и Реввоенсъвет – П.И.Баранов, Ш.З.Элиава, В.В.Куйбьiшев. Освободени са Орск, Актюбинск. В западния Степен край, 4-та армия влиза в бой с превъзхождащи я по численост уралски белоказаци.

Там, при Лбищенск, на 5.ІХ.1919г. загива, при нощна засада, в опит да премине реката, легендарният герой от Гражданската война, командирът на 25-та стрелкова дивизия – В.И.Чапаев… Но в крайна сметка, повече нищо не може да спре устремът на Червената армия и остатъците от войските на Колчак,-- Южната бяла армия на г-л Белов слага оръжие; в Актюбинск е прието предложението на бялата делегация за капитулация. В следващите дни Червената армия се съединява с войските на Съветски Туркестан при станция Мугоджарский. С това е ликвидирана блокадата на Туркестан. За създаване на съветската власт, в Ташкент пристига комисия, в състав: Ш.З.Элиава (председател), Фрунзе, Куйбьiшев, Г.И.Бокий, Я.Э.Рудзутак, Ф.И.Голошчьокин. Организират въоръжените сили на Туркестан, по стандартите на Червената армия, в единна войска. До тогава имало към 20 национални части на руси, украинци, узбеки, туркмени, казахи, киргизи, таджики; служили при бели или червени… . Там защитават Съветската власт и 5 000 интернационалисти, бивши военопленници (чехи, унгарци и др.). С тази победа, Южният фронт насочва силите си към Деникин… . Туркестанският (Закаспийският) фронт, с ком. Фрунзе и от Реввоенсъвета—Куйбьiшев. Подсилен с части от централна Русия и местни отряди. След І.-те битки, войниците от 5-та Сибирски полк арестуват офицерите си и минават на страната на Червената армия. Забележителен е изтощителният 110-км преход през пустинята, минават в тила на основните бели сили при станция Айдьiн и въпреки огромната умора, червеноармейците побеждават. Там, 4-ти ескадрон (на туркмените) от 1-ви кавалерийски полк смачква и обръща в паническо бягство белогвардейците. Вземат много пленници и трофеи. А местното население дава за Червената армия, по своя инициатива: над 1млн. рубли, много безплатни -- храни, дрехи, заводска продукция… .

Превземат и английската база (заобиколена от няколко реда окопи и телени мрежи, отбранявана и от англ. флот) в Красноводск, снабдяваща всички контрареволюционни сили и е вратата на Туркестан за Каспийско море и нефта на Баку, Астрахань и др.. После, с десант от крайцера „Австралия” и от бакинските работници е овладян Баку. Тръгва нефтът за Съв.страна, чак до Москва… . След това, овладяват Чимбая… .