Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики

…И за Прибалтика – ВРК (1917г.):

в Латвия – Ф.А.Розинь (Азис), А.Дауман, Н.Карпов, …;

в Естония – Я.Анвельт, А.Йеа, К.Римша, В.Лийгер, Х.Суудер, В.Э.Кингисепп, И.В.Рабчинский, … ;

във Финландия – И.Т.Смилге, … .

правителствата от края на 1918г.:

за Естония (Эстляндската Сов. Република) -- Анвельт (председател), А.Вальнер, Р.Вакман, Кингисепп, К.Мюхлберг, … .

за Литва – В.Мицкявичус-Капсукас, К.Кернович, З.Алекса-Ангаретис, А.Вайнштейн-Баранивский, С.Диманштейн, … .

за Латвия – Ян Берзин (Зиемелис), Ю.Данишевский, П.Стучка, К.Петерсон, Я.Ленцман, О.Карклинь, … .

12.12.1918г., в Ревель акустира английска ескарда, която непрекъснато нараства. От Германия пристигат 21 „доброволчески батальона” по 800-1000 души, в района на Ковно (Литва). Колчак назначил ген. Юдинич начело на „Доброволческата армия” за Прибалтика, с над 17 000 човека.

Полската войска от 17 000 човека била в триъгълника = Олита/Гродно/Шучин. Армията на естонската контрареволюция с 24 000 души, поддържана от Финландия и Швеция. При станция Косово (юго-западна Слонима), се сформирала белолитовската армия от 10 000 човека.
срещу тях:

1.Най-верни на революцията и сега се оказали латишките стрелци. От техните подразделения, пръснати из 7-ма армия (от Западния фронт) е сформирана Армията на съветска Латвия, начело с П.Я.Авен.

2-ра Псковска (Литовска) дивизия.

3-та Эстляндска армия, начело с М.Н.Васильев.

От Червената армия са командировани за Наркоматите:

Н.И.Подвойский – за Украйна, И.С.Уншлихт – за Литовско-Белорусската република, К.А.Петерсон – за Латвия, А.И.Корк – за Эстония.
Белоестонската армия, заедно с финландски, шведски и датски доброволчески части и при поддръжката на английския флот, притискат Червената армия в Естония, а след това настъпват към Латвия. Белогвардейците на Пилсудски завземат Вильно (Вилнюс)—столицата на Белоруско-Литовската Съветска република, изтласквайки мъжествено сражаващите се в малобройната Червена армия и отряда на полските интернационалисти.

Пролетта на 1919г., срещу Петроград, достигайки до Ямбург, Псков, е армията на Юденич, ”стъкмена” от западните интервенти и с помощта на белоестонските и фински части, английска ескадра (12 леки крайцера, 20 ескадрени миноносеца, 12 подводници и др. кораби). Юденич няма собствена материална база. VІІІ.-ІХ.1919г., САЩ предоставя флот, с капацитет 45 000 тона, за превозване на пълно армейско оборудване – от Франция за 40 000 човека и от Англия – за 60 000 души, плюс 200 английски офицера. Боевият състав на Юденич е (ІХ.1919г.) само 18 500 щика и саби. Подкрепя ги, също създадена от Антантата, мощна мрежа от шпиони и диверсанти. Такива се настаняват и на ръководни постове в Седма армия и в Балтийския флот.

В Съветския Север, в затворите на Архангелска и др. губернии са убити 14 000 съветски граждани. По заповед на англ. ген. Э.Айронсайда са разстреляни комунисти от Архангелската нелегална организация (К.Н.Близнина, Я.Ю.Розенберг, Ф.Э.Антьiнь, Д.Н.Анисимов, С.А.Закемовский, Д.А.Прокушев)… . Разложение в белите войски и нежелание на войниците на Антантата да воюват. САЩ започва изтегляне на своите части (лято 1919г.) от Архангелск, Антантата от Мурманск… .

На Парижката конференция (VІІІ.-ІХ.1919г.), с покровителството на нейния председател – Клемансо, Антантата поиска обединен удар срещу Съветска Русия от Юденич, Полша, Латвия, Эстония. Но буржоазните правителства на тези страни не пожелават да подкрепят белогвардейците, които са за „единна и неделима Русия”.

И широкото настъпление е провалено. Все пак, Юденич сам започва настъплението и заема Ямбург, Гатчина. Юденич и г-л Родзянко заявяват пред съюзниците си, че утре ще се разхождат по Невски… . Ленин разгадава замисъла на Антантата, относно новото настъпление на Юденич. Неговата цел е да се отвлекат съветски войски от Южния фронт срещу Деникин, там е основният плацдарм. Затова трябва да се спаси Петроград със собствени сили. А угрозата за Петроград е наистина много голяма. Ленин: „…Другари! В няколко дни се решава съдбата на Петроград, а това значи—наполовина съдбата на Съветската власт в Русия. Не е нужно аз да говоря на петроградските работници и червеноармейци за техния дълг. Цялата история на двугодишната безпримерна по трудности и безпримерна по победи съветска борба с буржоазията на целия свят, ни показа от страна на питерските работници, не само образец за изпълнение на дълг, но и образец на най-висок героизъм, невиждан по света революционен ентусиазъм и твърдост… . Другари, бийте се до последна капка кръв, държете се за всяка педя земя, бъдете непоколебими до край, победата не е далече! Победа будет за нами!” Х.1919г., в Петроград са мобилизирани: 1 168 комунисти, 1 200 комсомолци, 2 500 работници. 11 000 жени копаят окопи, строят барикади и др. отбранителни съоръжения. Заводите денонощно ремонтират бронирани влакове, бронирани автомобили, оръдия и др.; произвеждат боеприпаси… .

ЧК, с помощ от работниците и червеноармейците, ликвидира нелегалните, подготвени от Антантата за въоръжен метеж в Петроград, отварящ пътя на Юденич към града… .

Седма армия е попълнена (до 45 000 човека) и става отново боеспособна. Назначен е нов командарм -- К.Н.Надьожньiй, с Реввоенсъвет= Б.Г.Козловский и В.С.Шатов. Вътрешната отбрана на Петроград (ако се стигне до улични боеве) се ръководи от Д.Н.Авров, а снабдяването – от А.Е.Бадаев.

Седма армия започва настъпление… . Особено се отличават: петроградските, московските, череповецките, иваново-вознесенските работници и комунисти; прословутата дивизия на латишките стрелци, башкирските части, отрядите на матросите, изключителните курсанти от Москва, Новгород,… Важна помощ идва и от броненосеца (линкор) „Севастополь”. В бой влиза и бронеотрядът на старши майстор С.В.Василььов, от три танка, току-що изработени в Ижовския и Путиловския заводи. Вечна слава остава за излезлия от Путиловския завод – бронепоезд №6, с командир А.И.Шмай (става току-що член на партията) и комисар – старият болшевик С.П.Ставицкий… . Ленин: „Да приключим с Юденич, именно да приключим, да го доунищожим, за нас е дяволски важно!” Ако трябва, да мобилизираме още 20 000 питерски работници за масов отпор. Незабавно трябва да свършим с Юденич и да обърнем всичко против Деникин… . И скоро, от армията на Юденич има само остатъци, бягащи безпорядъчно в бяла Эстония.

Създадени са (лято 1919г.) обединени въоръжени сили на Русия, Украйна, Белорусия, Литва, Латвия. Всички армии стават еднотипни, с общо командване.

Латвийската армия е преименувана в 15-та,

Белоруско-Литовската армия вече е 16-та,

1-ва и 3-та Украински армии става 12-та (за западния фронт),

2-ра Украинска армия вече е 14-та (за южния фронт).

глава ТРЕТА – на ЗАПАДНИЯ фронт:

срещу латишките белогвардейци,

срещу полските националисти

западен фронт -- ВРК (1917г.): Урицкий (от ЦК) и В.Володарский (убити в Петербург, VІІІ. и VІІ.1918г. от есерите, които тежко раниха и Ленин в Москва, VІІІ.), Орджоникидзе (и извънреден комисар за Украйна), болшевика подполк. В.В.Каменшчиков (командващ фронта), А.Ф.Мясников (командващ фронта, ръководител на ВРК и белоруските болшевики), С.Е.Щукин и П.Н.Полукаров (комисари на фронта), Фрунзе (нач. щаб), изолират от фронтовете, в Могильов, Ставката (полевият щаб на Главната квартира на армията за всички фронтове, намираща се на западния фронт), арестуват ген.Корнилов, Деникин, а ген.Краснов се застрелва. Ставката е заета (20.4.1918г.) от отряда на мичман С.Д.Павлов с войници на Литовския полк и матроси на Балтийския флот, както и този на

М.К.Тер-Артюнянц; убиват вече сваления от правителството върховен главнокомандващ ген. Духонин и Крьiленко влиза в длъжност като такъв.

…И за Белорусия – ВРК (1917г.): В.Н.Фрейман, Осипов, Козлов, Н.И.Кривошеин, И.Я.Алибегов, В.В.Каменщиков, Н.В.Рогозинский, … . лятото на 1918г. закипява партизанска война срещу германските окупатори. Около Минск имало 25 партизански отряда, край Полоцк – 13 000 партизани, още 6 крупни партизански формирования действали в др. важни райони… есента на 1918г. били създадени белоруските, латишки и естонски части и съединения на Червената армия… .

правителството: А.Ф.Мясников, С.В.Иванов, Д.Ф.Желунович, А.Г.Червяков, … .

ЦК на УКП (б) към VІІ.1918г.:

Бубнов, Затонский, Коцюбинский, Э.И.Квиринг, С.В.Косиор и др.. Ив.Иванович Межлаук (1891-1938г.) е комисар по правосъдието в Харков. Валери Ив.Межлаук (1893-1938г.) е един от организаторите на Червената гвардия в Украйна, комисар по финансите на Донецко-Криворожката република, и в която Н.Ал.Руднев е зам.комисар по военните въпроси.

30 000 души в селските въстания на огромна територия. При Звенигородка те пленяват артилерийска батарея, много трофеи и немския гарнизон слага оръжие… . Селяните се въоръжавали и на големи групи нападали немските войници, където и да ги срещнат. И това движение се разраства все повече… . „Благодарение на немската окупация, болшевизмът в Украйна стана своего рода национално движение. Той обедини около себе си и хора, които преди не искаха и да чуят за болшевизъм”(Ленин в беседа с шведския журналист О.Гримлунд, 1.7.1918г.).

Украински фронт (края на 1918г.; по-рано – група войски на курското направление) в състав:

главно – 1-ва и 2-ра украински въстанически дивизии (сформирани от въстаниците в окупираните зони), с командващ А.Скачко;

Московската рабочая дивизия, 9-та пехотна формираща се дивизия, 2-ра Орловска бригада,

два бронирани влака.

РВС на фронта: Овсеенко (командващ), Затонский, Сергеев (Артьом).

Временно раб.-селско правителство: Г.Л.Пятаков (председател), Ворошилов, Сергеев, Затонский, Коцюбинский, Квиринг, В.К.Аверин.

След отеглянето на германските войски, войските на Директорията (буржоазното правителство начело с Петлюра и В.Винниченко), отстъпват на Черноморското крайбрежие при Антантата.

…с настъплението на Колчак (ІІІ.1919г.) на изток, на западния фронт настъпила 70-хилядна немска армия на ген. фон-дер-Гольц.

Немските и латишки бели войски завземат Рига (V.1919г.).

Полските войски влизат в Минск (VІІІ.1919г.), поради малочислената Белоруско-Литовска армия (осн. сили на Червената а. били съсредоточени под Петроград и на Изт. фронт)… . По молба на белоруските националисти, Белорусия е обявена за „Източна област на Полша”. Резултатът: грабежи, насилия, барщина (безплатна работа на селяните за помешчика), 12-15 – часов работен ден в предприятията, изнасяне на всички суровини и оборудване на предприятията в Полша (поради което се закриват заводите,…), претъпкани затвори със симпатизанти на Съв. власт, … .

Дребните селски собственици и даже средните, живеят в нищета, стават наемни работници при кулаците (богати селяни, с наемни работници, на нищожно заплащане) и помешчиците (дворяни-земевладелци). За цял ден жътва една жена получава 50-80 гроша, а косач – 1 ½ злоти (1злота=100гроша). За сравнение:

1 пуд (16,380кг) хляб = 180гроша, 1яйце = 1грош,

1кг масло =80гроша, 1кг сол =20гроша, 1кг захар = 110гроша,

1л керосин (светилен газ) = 50, 1кутийка-кибрит=10,

осьмушка=осминка (150грама) махорка = 70гроша, … .

Най-силен в организиране на нелегална и партизанска война е Минският комитет на РКП (б), начело с Дзембо Мариан. В района действат три партизански отряда с командири -- С.Плащински, Л.Погирейчик, А.Блажко. Крупни партизански отряди в околии-- Бобруйск и Рогачевск, с ком.-- С.Вилюга и М.Ус.

Партизанският командир в родния му Бобруйски край -- Йосиф Нехведович е бивш комбат от 151-ви полк на 17-та стрелкова дивизия от Брусиловските войски на западния фронт. Той е мъжествен и опитен войн, волеви и грамотен комунист; над среден ръст, физически здрав, издръжлив.

При него е и царският офицер Николай Рябов -- Кто бьi мог подумать, что краском Рябов бьiвший золотопогонник! (Кой би могъл да си помисли, че червеният командир Рябов е бивш със златни пагони) – се шегува Нехведович.

В отряда му е и комисарят на същия батальон – Станислав Алексеевич Ваупшасов, после комбат на граничарите във финската война; във Великата Отечествена е партизански командир на спецотряд от 700души, на сметката на който са взривени 187 германски ешелона, Минския СД (Spionage Dienst = Службата за Шпионаж) на хитлеристите,…; доброволец е в Испанската гражданска война. С особени задачи изпращан срещу Квантунската армия, срещу националистите в Прибалтика… .

Забележителен е и 20-годишният командир на партизански отряд Лазарь Васильевич Гринвальд-Мухо от Лепельския уезд (околия). През 1917г. участва в болшевизацията на родната Бочейковска околия. Член на партията от 1918г., сражава се в красногвардейските отряди срещу немските окупатори, партизански командир (1919-21г.), после—във военната разведка, след това --чекист, командир и в гранични войски;

1938г. завършва с отличие военна академия „Фрунзе”; полковник-командир на гвардейска стрелкова дивизия през ІІ-та световна война; кавалер на много ордени;

почива 1963г.. Гринвальд-Мухо бе изключително действен човек, активно нахлуващ в съдбата на околните; със своето обаяние, винаги настройва хората около себе си за смели и безкомпромисни решения.

глава ЧЕТВЪРТА -- на ЮГО-ЗАПАДНИЯ

фронт: срещу украинската Централна Рада,

националистити, меншевики, есери;

Червената армия се сформира в боя;

Нередовните -- в битки с редовната германска армия -- така започва

походът към Царицин

от ЦК -- В.И.Зофа, М.М.Лашевич, Овсеенко (командващ фронта, и изобщо южните войски), Чудновский (комисар на фронта), Н.Н.Кузьмин (замества Чудновский, след арестуването му от Централната рада); армейски комисари -- А.Н.Яковлев, И.П.Васянин и М.Н.Коковихин; Г.Разживин,...

…И за Киев, Украйна -- ВРК: Е.Б.Бош, В.Люксембург, И.М.Крейсберг, И.Эрлихерман, А.Б.Горвиц, Я.Б.Гамарник, В.Шахрай, Н.А.Скрьiпник, Г.И.Петровский, С.Бакинский, Э.Лугановский, Г.Лапчинский, Н.Г.Голубенко, А.Е.Карпенко, Ф.А.Сергеев (Артьом), А.В.Иванов, С.С.Богданов, Л.Л.Пятаков, И.Ю.Кулик, В.Аусеем, В.П.Затонский, Е.Терлецкий (ляв есер)… .

Р.S.: Център на революцията в Украйна е Харьков, поради силната болшевишка партия и многохилядния отряд на работническата класа в него. Битката за Украйна, е преди всичко -- битка за Киев.

на 27.III.18г. е І-то сражение с германците. Отрядите на Сиверс, набедени за 5-та армия (която практически не съществува) разполагат само с картечници и 2броя 6-дюймови оръдия (1дюйм=2,54см), едното от които скоро го взривява немската артилерия, както и вагонът с боеприпасите; локомотивът е повреден, примитивният брониран влак го изоставят. Цял ден задържат противника, но привечер се принуждават да се отеглят. Сивер докладва за мъжеството на Луганския отряд, сражавал се на предната линия… . През този период войната в Украйна е особена. Непрекъснат фронт -- няма. Германските войски методично настъпват край ж.п.линиите и пътищата към транспортните възли. Кавалерийски части на врага обхождат тези центрове. Стълкновенията стават почти изключително по гарите, препълнени с безброй ж.п.- композиции. Осн.сили са:

І.-ви и ІІ.-ри (ком.Латишев) лугански отряди,

Харковският комунистически отряд и

бронираният влак „костенурката”(този път истински, а не саморъчно направен); общ командир става Ворошилов.

За І-ви път зараждащата се Червена армия влиза в бой с редовна войска. 9.ІV., започва зазоряването, разузнавачите на велосипеди тръгват, след тях пълзи „костенурката”, съпровождана от команда за възстановяване на пътя,

на фланага в низината се движи пехотата, която прикрива ешелона. Двата лугански отряда са в ариегарда. Те се развръщат във верига вдясно и вляво от гара Основа.

Немците нанисат удар от Харьков по десния фланг на луганци. Ворошилов е там (както винаги на най-опасния участък). Ясно е, че силите са неравни, но важно е да се отстъпва организирано и да се съхранят отрядите и въоръжението. Усмихнат: „Спокойно, другари! … Ние сме на своя земя, а те са чужди… По вагоните! По-бързо!...”. Ворошилов, заедно с 200души остават да прикриват отстъплението на основните сили и продължават боя. Обкръжени. Тактиката на Ворошилов е по-далече от ж.п.линията, стаяване във всяка гънка от местността, в горичките, и придвижване само нощем. След няколко дни настигат основните сили… . Сивер е сменен с Ворошилов, начело на Пета армия, която практически не съществувала. Постъпващите непрекъснато отделни отряди, са непригодни за бой. Трябва време за подготовка, а такова няма. Антонов-Овсеенко телеграфира да се прикрива изключително важната югоизточна ж.п.линия, при Сватово… . Само Луганско-Харковският отряд е в боя, но фланговете му са открити, защото командирите на другите отряди не пожелават да тръгнат в бой. Към Пета армия се присъединяват на гара Рудаково отрядите от Украйна, Донбас и всички продължават организирано отстъплението.

И най-после – първата победа:

На 21.ІV. вечерта, при артилерийска поддръжка, Пета армия преминава в настъпление и немците се отеглят, оставяйки убити, 209картечници, 2батареи, 2свалени самолета. Но Пета армия се оказва в чувал: немците я обхождат от север, запад и юг. Отстъплението продължава на североизток. Германците навлизат в пределите на РСФСР, където според Бресткия мирен договор не би трябвало да влизат. Отново във враждебно обкръжение: от запад и север – немците, от изток и юг – белоказашките селища. Надеждата: на юг червеноказашките и миньорските отряди на Е.А.Шчаденко водят упорити боеве с отрядите на генерал Гуселшчиков. Ворошилов повежда Пета армия натам, с крайна цел—Царицин. Установява строг ред. Най-отпред – бронирания влак, следвали 80ешелона (т.е. военни влакове), разтеглени на 20версти (1верст =1070м, стара руска мярка), най-отзад – няколко вагона преоборудвани в бронирани площадки; отстрани по черните пътища ешелоните се охраняват от бронираните автомобили. Отрядите са стоварени, изтласкат казаците, но тежката немска артилерия, самолетите им и немските отряди се притичат в помощ на казаците и започват да обкръжават, отстъплението почти става паническо. Ворошилов и Пархоменко успяват да спрат бягащите, да залегнат във вериги и да започнат да стрелят при гара Лихая. Но от различни направления се стичат ешелоните на другите украински армии, главно от Трета армия и задръстват гарата. Ворошилов, Артьом, Руднев, Пархоменко, Шчаденко, Кулик, Алябиев, Латишев, Локотош, Михайловски поставят силни заслони от Пета армия.: на север—против казаците и на запад—срещу немците. Започват буквално да пробутват ж.п.композициите на изток. Немската артилерия засилва огъня над Лихая. Горят вагони, взривяват се боеприпаси, бягащи, захвърлят картечници и пушки … . Три денонощия, в този огнен ад, Пета армия отбранява гарата, атакува; а най-отпред винаги е Ворошилов. Трябва колкото може повече ешелони да заминат. Това са най-критичните часове от 70-дневния поход към Царицин. Мостовете и ж.п.линиите са взривени. Някои от командирите настояват да се изоставят ж.п.композициите и пеш да се придвижат.… Ворошилов: в голата степ, от всякъде ще ни обградят казаците, и без защитата на влаковете, паниката ще обхване масите и няма да я овладеем. Освен това, нима ще захвърлим всичкото това огромно имущество заради казаците… . И 100локомотива, 3000вагона с много товари, с бойците и с 20 000 цивилни бежанци потегля бавно (3-5км дневно) към Царицин, спирайки непрекъснато за ремонти по трасето (защото напред казаците взривяват водните помпи, гарите, мостовете, разглобяват релсите и ги крият в степните оврази, горят траверсите, …); наложило се да се създадат спец.възстановителни отряди, които разглобяват ж.п.линиите зад ешелоните и ги сглобяват пред тях. Вода доставят като правят вериги от хора по 2-3км до близките рекички и кладенци и подават съдове от ръка на ръка.