Във възхвала на Октомврийската революция, за Ленин, за старите болшевики

Започва мобилизация за Червената армия и ІV.1920г. в нея се вливат още 500 000 бойци, а за цялата 1920г. те са 1 млн. души, с което Съветските войски стават общо 5 500 000 души.

Планът (ІV.1920г.) на Съветското командване за Западния и Юго-Западния фронт е -- главният удар да се извърши в Белорусия, северно от Полесь (горско-блатен район). За целта, от Северен Кавказ, с 1 000-километров марш е прехвърлена (V.1920г.) в Уман 1-ва конна армия (18 000 саби). Тухачевски заменя Гиттись на поста командващ Западния фронт. Началник на политотдела и секретар на МК на РКП(б) става А.Ф.Мясников, а член на РВС за Юго-Западния фронт -- Сталин, нач. на тила -- Дзержинский. Главният удар е поверен на 15-та армия с ком. А.И.Корк (от Западния фронт в Белорусия), западно от Витебск, а спомагателният се извършва от 16-та а., с ком. Н.В.Сологуб. Поляците прехвърлят войски от Украйна и спират това настъпление. Но тези действия облекчават Юго-Западния фронт в Украйна, където пристига 1-ва конна армия на Будьонньiй и заедно с 12-та и 14-та армии, разкъсва полския фронт при Житомир,Бердичев,Казатин… . VІІ.1920г. са освободени Украйна и Белорус. В ултиматум Антантата (чийто говорител е лорд Керзон) иска Съветският съюз да остави войската на Врангел да се отегли свободно в Крим, а с Полша да се сключи примирие и преустанови настъплението на линията, определена от Парижката конференция. С това се цели да се спечели време, за да се укрепят отстъпващите деморализирани буржоазни войски на панска Полша, а Врангел да окупира Кримския полуостров, като го откъсне от Русия. Планът е, след укрепване на двата фронта, протежетата на Антантата (Полша и Врангел) да започнат ново настъпление срещу Съветска Русия. Ако това не бъде изпълнено, Антантата заплашва, че ще стовари всякаква възможна помощ за Полша. Ленин нарича тези нагли ходове „чиста лъжа”, и Русия поисква не просто примирие, а преговори за мирен договор, който да се сключи между Русия и Полша, а не между Русия и Антантата, защото отхвърля натрапването на Антантата като върховен съдник на другите народи. Совнаркомът: „…Няма нито един въпрос между Русия и Полша, който да не може да бъде решен мирно в угода и за двете страни”… . За съжаление, полското правителство не изявява желание за преговори на правителствено ниво за траен мир и продължава мобилизацията – полските войски достигат 1 млн. души, а Антантата подвозва огромно количество военни материали на пристанище Данциг. За да спечели време в подготовка на нова авантюра, полското правителство праща военните само за преговори относно примирие и нищо повече… . Тогава Червената Армия, логично не прекратява бойните действия и навлиза в полска територия… .

Много обсъждани са ПРИЧИНИТЕ за НЕУСПЕХА:

Голям исторически колектив (1967г., по написване многотомна история на СССР), ръководен от И.И.Минц: Червената армия не била в максималния си брой. Още в началото на 1920г., преценявайки че ситуацията е необратима в полза на Съветска Русия, ЦК взема решение част от войските (без да ги съкращава) да преведе за изпълнение на стопански задачи (2-, 3-, 7-, 8-а полеви армии, Запасната армия на републиката; част от войските на Юго-Западния фронт). Недооценяват сериозно силите на панска Полша – полевия щаб, РВСР, фронтовия реввоенсъвет, Тухачевски, Смигла, Уншлихт, Троцки, Сталин. Поради това, те си позволяват, без задължителната (в такъв случай) предварителна подготовка, в крайно-недостатъчен по количество състав, да атакуват аматьорски, в движение през Висла,- Варшава, където ги чака отдавна укрепила се почти цялата войска на Полша (20 дивизии), въоръжена до зъби от Антантата, добре планирани от френските генерали и полското командване военни действия, подкрепяна масово от народа си (който не знае истината за руското настъпление, клеветнически насъскан срещу Съветската власт и гледащ на руснаците като на завоеватели.). Затова, макар и в последния момент, по време обсадата на Варшава (6.-15.VІІІ.) в действащата армия се вливат 60 000 бойци, което има много важно значение и което съветските ръководители изобщо не очакват. Разбира се, бързото продължаване на настъплението има и предимство – да не се губи стратегическата инициатива. Освен това, отстъпващата на запад от Русия полска войска не е в цветущо състояние (Шапошников) – загубва 80 000 души (т.е. 56% от състава си), само 165 000 души са на фронта, а останалите-- до 1 млн.—пълнят многобройните учреждения и канцеларии на полския тил. Тук, разбира се, се намесва и наивният стремеж-- бързо да се разпали световната революция. Съветската войска, на един дъх, без почивка прелетява 500-800 км до Висла, в крайно уморено състояние; разтеглена на огромна територия, с изоставащ на 200-400 км тил и резерви, закъсняващи дерективи, неукрепени рубежи и връзки между двата фронта… . Поради това, недостигат материално-техническо снабдяване, продоволствия, фураж, медикаменти.

В.С.Владимирцев (историк): Недостатъчно материални ресурси за съветската войска, поради разрухата в Русия,Украйна,Белорусия.

Ред изследователи отдават главна заслуга на Врангел, а не на Пилсудски, за победата под Варшава, поради ангажиране на големи сили срещу него.

Съвместните усилия на Англия,Франция,САЩ,Полша, белогвардейците на Врангел, които summa summarum стават крупна сила.

Ленин: „При нашето твърде бързо придвижване почти до самата Варшава, несъмнено е направена грешка. Аз сега няма да разгадая, била ли е тази грешка стратегическа или политическа, защото така бих отишъл твърде далече,-- аз мисля, че това трябва да е работата на бъдещите историци…”.

Същото приема и признатият блестящ теоретик В.К.Трендафилов.

С.Н.Полторак (което и аз подкрепям): Очевидно грешката е и политическа, и стратегическа, т.е. в махалото на идеологическата машина за „съветизация” на Полша в името на световната революция по въоръжен път, както и несериозното отношение на всички ръководни органи към тази подценена война. Всичко това е видяно от Ленин post factum, но не посмява да го изложи пред конгреса. Дава си точно сматка, че официалното идеологическо мнение все още не е узряло за раздяла с мита за такава революция. Не иска да засегне, заради вече останала в историята битка, и многобройните грешници, които имат преди това неоспорими заслуги за победата на Съв. власт. Например – Тухачевски: …Александровско военно у-ще, подпоручик- ком. на взвод в лейб-гвардията на Семьоновския полк за 1/2год., 1г. 10месеца като командир на 1.армия, освободила родния град на Ленин и командващ Западния фронт. Достатъчен ли е този кратък военен опит на неотдавнашния юноша, за да вземе върху себе си товар, за който например Алексей Брусилов се готви 62години? Какво е това назначение на толкова висок пост: глупост, принудителна необходимост, обикновено явление за онова време или отдаване дължимото на гениално младо военно дарование? – Всичко е значително по-просто: това е протекция. Лично е препоръчан на Ленин от Н.Н.Кулебяко (член на ВЦИК), от главкома на всички въоръжени сили – С.С.Каменев, а вероятно и от хора на съветското ръководство, които виждат в него и талант, и страстен боец за делото на световната революция. А в предаността на бившите офицери към болшевишкото дело би могло и да се съмняват, защото много пъти болшевиките ги издигат на високи постове и са предавани. Спор няма, че те са кадри – талантливи,грамотни,мислещи,опитни, с организаторски способности на пълководци.

Б.М.Шапошников и Троцки: Надценяване от съветското ръководство на революционната ситуация в Полша. Противоречие между политическите задачи (стремежът да се осъществи световната социалистическа революция) и реалните стратегически възможности на Червената Армия. Не се съгласяват с причините, изложени от Тухачевски.

Ленин: Подценена е ролята на полския пролетариат (и изобщо предварително не е работено с него, поради което той вижда в русите единствено завоеватели). Надценени са реалните моментни сили на западните съветски войски, при което е загубена отново, при отстъплението, съветска територия.

Дзержинский вижда политически причини: Полският пролетариат няма такъв авторитетен и талантлив вожд, като Ленин. Бясната дейност на синковците от шляхтата – полската бяла гвардия (за антисъветска пропаганда, и по-точно, за фанатично насаждане на антисъветска омраза).

Сталин: Съветските войски не си вземаха поука от грешките на поляците на съветска територия, и ги повториха.

В.Рапопорт и Ю.Алексеев за примитивното мнение през 60-те години, че Сталин саботира уж указанията на Ленин, за предаване на три армии в състава на Западния ф., тъй като лично мечтае да е главният лидер в разпалванета на световната революция.

П.Н.Логинов (с близки възгледи до Ленин), поддържани и от мене: Надценяване от съветското ръководство на собствените сили, незнание на реалната ситуация, вкл. общественото мнение в полския тил и големия патриотичен подем на варшавяни.

Мое мнение: Не трябва да се забрявя, че през цялата Гражданска война, Съветска Русия е притискана от целия свят, а панска Полша е постоянно в авангарда, непрекъснато завладява съветски територии, в даден период -- чак до столицата на Белоруско-Литовската република… . Не трябва, също така да се забравя, че Русия започва своето настъпление от собствената си територия, изгонвайки полските нашественици. И коя войска ще спре своя победен ход, достигайки последната си граница. Защото най-добрата защита е в нападението. Пълна глупост е ако това се случи. Не е и морално да не се накаже нашественика и на негова територия. Това го изисква паметта на загиналите, по причина на полската агресия. Да не се забравят и жестокостите на поляците над пленените съветски войници, на фона на човешкото отношение към пленниците в Русия. Грабежи и насилия от поляците над Белоруското население… Напълно справедливо е, Варшава да падне. Жалко, че съдбата помага на поляците… . И както човешката история показва многократно: всяко действие, има равно и противоположно противодействие; всяко насилие,-- поражда обратно насилие… . Да не се забравя, че убитите (ако е вярно) полски офицери от Съветските тайни служби (срещу което обвинение има и други, не по-слаби доказателства), десетилетие по-късно, в болшинството си, са начело на полските завоеватели. Те се явяват потенциални врагове и за в бъдеще, носещи нови беди на съветската страна. Сигурно има и по-християнско решение, без да се търси пълно възмездие…

…Ленин почти винаги проявява особено точни преценки, дори и по въпроси, далече от неговото, иначе широко образование. При вече необратимост за съществуването на съветската власт, се съсредоточава върху възстановяването от икономическата разруха (защото не може да бъде навсякъде), предоверява се на доказали се талантливи пълководци и не следи внимателно военните действия… . Затова от неговото полезрение убягват дори явни пропуски, видими и за невоенен специалист, поради което не се намесва своевременно енергично със своя авторитет. Това не значи, че Ленин не се интересува изобщо. В началото на август, той пита членовете на ЦК, намиращи се на фронта, както и РВСР (Революционния военен съвет на републиката), и получава уверение, че Червената армия ще влезе във Варшава на 16.VІІІ. …--т.е. е подведен на най-високо ниво от професионалистите в тази област.

М.А.Свирид: грешките в дейността на ВРК за Полша, и преди всичко по решението на аграрния въпрос, в годините преди настъплението.

Михаленок, началник на 8-ма стрелкова Минска дивизия, с доста преувеличени и едностранни акценти: Дребно-буржоазната природа на селяните, които съставляват 80% от войнския състав, извиква в съзнанието им нагласа за бързо приключване на войната, независимо, какво ще се случи.

В духа на върховния примитивизъм и подозрителност на 30-те и 40-те години се произнасят редица историци (С.Н.Шишкин, И.П.Мариевский, Л.Н.Драбкин, Н.А.Зегжда, …): „Предателите” Троцки, Тухачевски, С.С.Каменев и др. техни съмишленици саботираха исканията на Ленин и Сталин.

Н.Якупов: Разединените действия на Западния и Юго-Зап. фронтове, предизвикани съзнателно от С.С.Каменев и несъзнателно, по грешка от А.И.Егоров при Львовската операция.

Почти всички историци на 20-те години: Юго-западният фронт не помогна на Западния в решаващия момент. Крупни грешки в ръководството на Юго-Западния фронт, вкл. закъсняване със вземането на решения. Заемане на отговорни длъжности, от недостатъчно годни за това командири в 12-та, 14-та армии и във Фастовската група. Тухачевски „седял в Минск”, на 520км от фронта. Командармите, със своите щабове също „седели в дълбокия тил”.

А.И.Егоров: Убедително и просто доказва, че не е вярно твърдението за съзнателното забавяне при предаването на редица съединения от неговия Юго-Зап. фронт,-- на Западния. Главните причини за неуспеха са в методите за управление на Москва и Минск, т.е. на ленинското правителство, на ЦК-РКП (б), РВС на републиката, рък. на РККА, командването на Западния фронт. Върховният главноком С.С.Каменев има повърхностно отношение към цялата съветско-полска кампания; греши също като смята, че полските войски ще действат значително по на север, при което ролята на Юго-Зап. фронт ще е второстепенна. Тухачевски проявява лекомислие и не пренася своевременно главния удар на Холмско-Люблинското направление.

Тухачевский: Несериозно отношение на РККА към управлението на войските. Недостиг на технически средства и неправилното им използване. Непрофесионализъм на редица висши началници. Разминаване към момента на решителното сражение, почти под прав ъгъл, на главните сили от Западния и Юго-Запавния фронтове. Несъразмерните действия на 4. армия, които изтръгнаха от ръцете ни победата и в крайна сметка повлякоха след себе си катастрофата. Тухачевски, като не търси грешки в политиката, прави главния си извод – изгуби стратегията, в което е подкрепен от проф. В.А.Меликов.

На свой ред, командващ 4-та а. ( Е.Н.Сергеев), в своите лекции, обвинявал Тухачевски. Освен това, смята, че целият успех на поляците под Варшава, се дължи преди всичко на много добрия френския план, обмислян и претеглян дълго време (за разлика от командването на червената армия).

С.А.Меженинов (командващ 12-та армия до VІ.1920г., в Генщаба по време на тази война, след поражението—нач.щаб на 4-та армия): Червеноармейците са изтощени физически, лишени от много продоволствия, съкратена е тяхната численост.

Поляците подготвят контраудар (16.VІІІ./с 43 000 пехотинци, 4 500 кавалеристи, 179 оръдия, 80 картечници) в левия фланг на най-разтеглената (на фронт от 100-160км) малобройна (4-5 000-на; после 21 000-на) Мозьiрска група, за което командването допреждава, но високомерно – пренебрегнато от Тухачевски и другите, а 1-ва конна армия е изпратена от Юго-Зап. фронт, твърде късно (чак в края на VІІІ., към Замостье),-- да спасява слабия ляв фланг на Зап. фронт, когато положението вече е необратимо… . Даже покрилият се със забележителна бойна слава до тогава 3-ти Конен корпус на Г.Д.Гай изцяло, заедно с целия си щаб, е принуден пред полските войски, да иска защита на територията на Германия, където е, както много други войски, интерниран. Отстъплението на Западния фронт (3-, 4-, 12-, 14-, 15-, 16-а армии и 1-ва конна армия), оголва десния фланг на Юго-Зап. фронт, и той също е принуден да отстъпи… . Червената армия неведнаж губи сражения, но в крайна сметка, разбива своя противник. Затова, всяко продължение на войната, най-вероятно ще е фатално за поредния враг на Съветската армия. И независимо от спечелената битка под Варшава, полските милитаристи оценяват много преди това силата на Червената Армия, най-после сядат и подписват мирния договор с Русия и Украйна (предварителен – Х.1920г., и заключителен – ІІІ.1921г.). Този договор устройва и двете страни, тъй като и Полша, и Русия са изтощени от военните действия през последните години. С договора, Полша получава западните райони на Украйна и Белорусия,-- с което увеличава два пъти своята територия спрямо 1918г. и 1772г., но това е много по-малко от предложението на Съв. Русия в навечерието на войната, за да се съхрани мира, и още по-малко от бляновете за Велика Полша, „от море до море”. При това, Полша загубва 184 000 здрави и силни мъже. Не успя планът на Русия за „съветизация” на Полша и за световна революция. Цифрата на руските жертви е много противоречива, но по-голяма, отколкото полската. А още по-голяма става моралната покруса за милиони съветски хора, свято вярващи в щастливото „утре” на победилата световна революция. …А заглавието и изводът на цялата тази интифада, и за двете страни, е също толкова противоречиви – „победоносното поражение” (Сергей Н. Полторак, 1994г.). И още: „Ще спечели войната този, чиито нерви са по-здрави” (Хинденбург). На територията на Русия, здрави бяха руските нерви; на територията на Полша, …--полските нерви. Защото тази припряност, с която се бърза да превземат Варшава, без необходимата подготовка, определено не е признак на крепки нерви, и обратното,-- съвсем спокойно поляците отдалече подготвят отбраната и контранастъплението, пускайки преди това примамката (и с включване ума на целия френски генералитет) за самозабравилите се и главозамаялите се от знаменателни успехи червени командири… .

Но най-ценното за Русия е, че се проваля поредният опит (в случая-- чрез Полша) на Антантата да унищожи Съветска Русия… . Остава последната надежда – барон Врангел… .

P.S.: полските войски:

северен фронт с ком. г-л Галлер (1-ва армия на г-л Латиника, 2-ра а. на г-л Роя и 3-та а. на г-л Владислав Сикорский—бъдещият премиер, загива при загадъчни обстоятелства през 1943г.);

централен фронт с ком. Юзеф Пилсудский (3-та армия= ударна група на г-л Рьiдз-Смигльiй + група за прикритие на г-л Зелинский и 4-та а. на г-л Скерский);

южен фронт с ком. г-л Ивашкевич (6-та а. + кавалерийска дивизия на полк. Руммель и групата на Янушайтис = дивизия + Украинската армия на г-л Павленко).
съветски войски – Западен фронт с ком. М.Н.Тухачевский, от север,-- на юг:

4-та армия на подп. Е.Н.Сергеев (VІ.-VІІ.1920г.), а от 31.7.1920г.--А.Д.Шуваев;

15-та а. на подп. А.И.Корк (VІІІ.1919-Х.1920г.);

3-та а. на подп. В.С.Лазаревич (от VІІ.1920г.);

16.а. на Н.В.Соллогуб (VІІІ.-ІХ.1920г.);

Мозьiрската група на унтер-офицер Т.С.Хвестин (V.-ІХ.1920г.).

В разпореждане на Западния фронт (за да се спаси от разгром Мозьiрската група) са предадени (14.8.1920г.) от Юго-Зап. фронт – 12-та армия на подп. Г.К.Восканов (VІ.-VІІІ.1920г.), а от 20.8.1920г. командир е С.А.Меженинов; член на РВС (VІ.1919-ХІ.1920г.) е штабс-кап. С.И.Аралов.

14.а. на подп. М.В.Молкочанов (V.-VІ.1920г.=нач.щаб, а VІІ.-ІХ.1920г.=ком.), а също—подпоручик И.П.Уборевич (ІV.-VІІ.1920 и ХІ.-ХІІ.1920г.);

1-ва Конна армия на старши унтер-офицер М.С.Будьонньiй, с нач.щаб (от І.1920г.)— подп. Н.К.Щелоков.
за съветските военачалници на съветско-полския фронт:

С.С.Каменев: върховен главком; повърхностно отношение, неточна преценка, недостатъчно волеви и настойчив… .

А.И.Егоров: ком. на Юго-Западния фронт; обидчив; добра оценка на причините за поражението… .

М.Н.Тухачевский: самонадеян, малък боен опит (1/2 год. е подпоручик-ком. на взвод в лейб-гвардията на Семьоновския полк и 2год. е ком. на 1-ва армия), смятан за много талантлив… .

По-късно става най-младият (30-годишният) маршал в световната история.

полк. Борис Михайлович Шапошников: с отличие завършва Генщабната академия; полк. през І.-та световна война; талантлив организатор на оперативната работа през съветско-полската война.

Евгений Николаевич Сергеев: випусник на Генщабната академия; ком. (V.-VІ.1920г.) на Северната група от 15-та армия, с която достига до два ордена Червено Знаме.

подп. Август Иванович Корк: от старата армия; випусник на Генщабната академия; до VІІ.1920г. с два ордена Червено Знаме, за първите успехи срещу поляците.

Владимир Саламанович Лазаревич: потомствен дворянин, подп. oт Генщаба на старата Руска армия; през 1920г.—два ордена Червено Знаме.

Николай Владимирович Соллогуб: дворянин; от генщаба на старата армия; 1920г.—с орден Червено Знаме.

Тихон Серафимович Хвесин: член на болшевишката партия от 1911г.; унтер-офицер през І.-та световна война; 1920г.—награден с орден Червено Знаме.

Гаспар Карапетович Восканов: випусник на военното училище от 1913г..

С.А.Меженинов: през съветско-полската война е в Генщаба, после—ком. на 12-та армия; след поражението— нач. щаб на 4-та армия.

Семьон Иванович Аралов: випусник на Московския коммерчески институт.

Михаил Васильевич Молкочанов: подп. от Генщаба през І.-та световна война.

Иероним Петрович Уборевич: випусник на артилерийското училище от 1916г.; подпоручик от І.-та световна война; VІІ.-ХІ.1920г.—ком. на 13-та армия.

Семьон Михайлович Будьонньiй: кавалер на четири Георгиевски кръста и четири Георгиевски медала през Първата световна война; недостатъчното си образование в много голяма степен компенсира с огромния си боен опит, смелост, повратлив ум, властност и прекрасни организаторски способности.

Николай Константинович Щелоков: бивш артилерийски подп.; получава най-лесните характеристики от Будьони.

глава ДЕВЕТА -- последната голяма битка на Гражданската война:

битката за Крим, срещу барон Врангел.

М-ра на външните раб. на Англия – лорд Керзон, изпраща поредна нота до Съв.правителство, с ултиматум –

Червената армия да прекрати настъплението си в Крим. Целта е, да се съхрани там убежището на Врангель, за да го укрепят и да почне след това настъпление, заедно с полските войски. Керзон заплашва, че ако искането не бъде изпълнено, в Черно море ще пристигне целият английски флот на Негово Величество. Корабите на Англия и Франция превозват неспирно белогвардейци (пръснати след разбиването на Колчак и Деникин) от Кавказ в Крим, както и въоръжение, снаряжение за Врангель. Към началото на военните действия, армията на Врангель има 125-150 000 души, добре обучени и технически оборудвани…

Но всичко това не е безкористно.

Сключен е таен договор между Врангель и Франция, с който се потвърждават всички договори на Царска Русия с Франция. Освен това, Франция ще експлоатира всички ж.п.-пътища в Европейска Русия; ще прибира всички мита в пристанищата и по сухопътните граници при Черно и Азовско морета; ще взема излишъците от хляб на Украйна и Кубанската област; ще прибира ¾ от добива на нефт и ¼ от добитите въглища в Донецкия район… .

Антантата убеждава Япония също да предприеме военни действия… . Настъплението на запад, юг и изток е съгласувано да започне едновременно. На тези три фронта съсредоточават над 1 млн. войници срещу Съветска Русия. Антантата не успява да убеди за участие буржоазните националисти, на власт в Грузия,Армения,Азърбейджан… .

Не намирайки поддръжка от населението на Крьiм и Северна Таврия, Врангель си поставя за цел ,,на всяка цена” да завладее Дон и Казань, които райони го омайват с богатите си продоволствени запаси и където разчита (да попълни армията си от традиционно благоразположеното казачество. Но направените за целта два десанта (източно от Мариуполь и западно от Таганрог) са разбити, въпреки помощта на Антантата, а и казаците не се приобщават.

Не успява и да установи взаимодействие с многобройните антисъветски банди в района… . Срещу Врангель стои 13-та а., значително по-малобройна от неговите войски, и при това – разделена на две от р. Днепър. Армията му разкъсва фронта на 13-та а., и движейки се на север от Донбасс, завзема значителни територии от южна Украйна. Но още на следващия ден, Юго-Западният фронт, и по-точно 13-та а., с ком. И.П.Уборевич, и току-що сформираната 2-ра Конна армия на О.И.Городовиков в ожесточени боеве спират настъплението му.

След десетина дни, в района на Каховка, построяват переправа през реката и заемат много важен плацдарм, застрашаващ фланга и тила на Врангель. Под непрекъснат артилерийски обстрел, бомбардировки от въздуха и постоянни атаки на противника, червеноармейците създават укрепления, под рък. на известния военен инженер Д.М.Карбьiшев. Пристига и подкрепление от изток – 51-ва дивизия на В.К.Блюхер. Нанесен е главен удар по

левия бряг на Днепър, и спомагателен – към Перекоп. Въпреки това, силите на Врангель се оказват значителни (VІІІ.1920г.). Юго-Западният фронт трябва да се справя и с него, и с поляците, което се оказва трудно за едновременно съчетаване. С решение (21.ІХ.1920г.) на ЦК, е създаден самостоятелен фронт срещу Врангель (Южен фронт) с изпратени части от други фронтове и от резерва, а Юго-Западният и Западният фронтове остават да действат само на полското направление… . Директива на ЦК до Реввоенсъвета на републиката за освобождаване на Крим до настъпването на зимата… . Същото поиска и Ленин, в лична среща с Фрунзе. Реввоенсъвет на фронта – С.И.Гусев и унгарският комунист Бела Кун. Командващ фронта – Фрунзе. Щабът на фронта е в Харьков.