Въведение 1 Обща характеристика (профил) на община Самоков мястото й в областта и в България 1


Синтезирани изводи от анализа на състоянието



страница2/9
Дата31.03.2018
Размер0.49 Mb.
#64433
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2.Синтезирани изводи от анализа на състоянието

2.1Природни условия и ресурси


Община Самоков притежава изключително красива природа, благоприятен климат и богати природни ресурси. Северна Рила е сред най-изявените в рекреационно-туристическо отношение територии в България. На територията на общината дялът на горите е значително по-висок от средния за страната. Богати са водните й ресурси, в т.ч. водноенергийните. Уникално природно богатство на територията на общината са Рилските езера (Маричините, Мусаленските, Мальовишките и Урдините езера) - повече от 40 на брой, пръснати по високите части на Рила. В общината има находище на минерална вода край Белчин. Перспективни участъци за търсене на термоминерални води са долината на р.Палакария и Самоковското поле. Общината е бедна на полезни изкопаеми и на плодородна земеделска земя. Двойно по-нисък от средния за страната е относителният дял на обработваемата земя, което ограничава развитието на интензивно земеделие.

Голяма част от общината 29377,7 дка е заета от Националния парк Рила, който притежава уникално богатството на защитени видове от флората и фауната. Паркът включва част от землищата на гр.Самоков и селата Говедарци, Маджаре, Мала Църква, Бели Искър и Радуил. Паркът се управлява с цел: поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; създаване на предпоставки за развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на населението. Централният Рилски резерват, включен в границите на Националния парк, е най-големият резерват в страната с обща площ 12379 ,5 ха. Обявен е с цел да се съхранят в непроменено състояние горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален за планините в Централна и Южна Европа комплекс, както и находищата на десетки застрашени и редки растителни и животински видове.


2.2Демографско състояние и човешки ресурси


Общината притежава сравнително добър демографски потенциал (40 хил.д.) с оглед бъдещото социално-икономическо развитие. Застаряването и намаляването на селското население е с темповете на средното за страната, като показва известни различия по населени места. Относително благоприятно е демографското развитие на центъра на общината – град Самоков. Положителна тенденция е нарастването на дела на населението с високо образователно равнище. Но в същото време на другия полюс е висок и делът на неграмотните и малко грамотните. Висок е делът на ромската етническа група (над 10%). Високо е равнището на регистрираната безработица (около 20%) – над средното за областта и страната. Високата икономическа активност на определени слоеве от населението е фактор за осигуряване на по-висока заетост на работната сила. Наблюдава се несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, подчертана е сезонната заетост на населението, особено на селското.

2.3Икономическо развитие – промишленост


Преработващата промишленост е основен структуроопределящ отрасъл. Доминиращо значение имат производството на текстил и текстилни изделия, машини и оборудване и на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия.

Спадът в индустриалното производство показва тенденция за постепенно преодоляване, което обаче не е достатъчно за възвръщане на загубените позиции в традиционните структуроопределящи производства. Липсват сериозни инвестиции, които да доведат до обновяване на производствените мощности и производство на конкурентоспособна продукция. Индустриалното производство е концентрирано почти изключително в града Самоков. Икономическите резултати в индустриалния сектор се формират главно от големите фирми. Въпреки големия им брой, микрофирмите и малките фирми, не са водещи по икономически показатели. Те имат съпътстваща, а не основна роля в индустрията и скромен принос в икономическото развитие на общината. Те са по-скоро "буфер" срещу безработицата и фактор за "оцеляване", но не и фактор за развитие на ефективно и конкурентноспособно производство. Силно са ограничени възможностите на фирмите за финансиране и самофинансиране на традиционни и нови производства. Все още липсват нови важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес средата, развитието на научни и технологични структури и връзката им с нови производства, бизнес или технологични паркове и др. Съществуващите производствени зони се нуждаят от рехабилитация и инфраструктурно превъоръжаване, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства.


2.4Икономическо развитие – селско стопанство


Независимо, че селското стопанство има скромен дял в произведената продукция, този отрасъл е важен за хората извън града и за частично поддържане на хранително-вкусовата промишленост в общината. Поради планинския и полупланинския характер на релефа земеделските земи са раздробени на многобройни маломерни участъци, непригодни за механизирана обработка. Традиционната структура на земеползването е допълнително нарушена след реституцията на земята, над 97% от имотите са маломерни. Тревожно висок е делът на изоставените и неизползвани с години обработваеми земи, обработваните площи са само 12.7 %. Изградените поливни площи заемат само около 5% от обработваемите земи, но са с амортизирани и частично разрушени напоителни мрежи и съоръжения. Независимо от започналото изграждане на важни елементи на предприемаческата инфраструктура на селското стопанство в общината, тя предстои да бъде доразвита. Уедряването на земята е стратегически фактор за развитието на пазара на земята и за създаването на конкурентноспособни земеделски производители.

Перспективите за развитието на селското стопанство може да се търсят в:



Интензификация на картофопроизводството чрез ефективно прилагане на научно-техническите постижения; създаване на нови масиви от трайни насаждения и най-вече малинови насаждения; развитие на биологично земеделие като се работи за запознаване на производителите с технологията на производството и с нормативната база, както и с научните постижения; развитие на пчеларството и създаване на съюз на производителите; създаване на условия за повишаване на нивото на научно обслужване в селското стопанство и на тази база, стимулиране на въвеждането на съвременни технологии на производство; стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (картофи, ягоди и малини) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя-краен продукт” и развитие на регионални кластери; стимулиране на малките населени места чрез създаване на заетост в производството на ягодоплодни култури, в пчеларството, в селския туризъм и изграждане на социална инфраструктура за задържане на населението.

Каталог: plan za razv
plan za razv -> 4. 4 Спорт и младежки дейности
plan za razv -> Община самоков общински план за развитие 2007 – 2013 анализ на съществуващото положение
plan za razv -> 5. Урбанистично и устройствено развитие на територията 1 Населени места и селищни образувания
plan za razv -> Съдържание въведение профил на общината
plan za razv -> Съдържание І. Увод 5 ІІ. Анализ на икономическото и социалното състояние на общинат
plan za razv -> 1. Природогеографски и ресурсен потенциал 1 Природни условия и ресурси
plan za razv -> Дизарх” еоод проект за обсъждане
plan za razv -> Въведение приетият от Народното събрание Закон за регионално развитие през февруари 2004 г в съответствие с изискванията за планиране в ес отразява регламентите и поетите задължения на страната по Глава 21 по отношение стратегическите планови и програмни
plan za razv -> Програма за реализация на общинския план за развитие 2008 2015г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница