Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 127 Пак там.
1195са1а. Предстоящи задачи. . . „с. 3. 120 Работническа мисъл. № 19. 28, 32, 41. 55, юни-дек. 1922. 12139 ОПА, Сливен, сп. на Н. Терзобалиев. 123 Работническа мисъл, № 26, 26 май 1922. 12402 Чернявскн, Г.. Д. Даскалов. Борбата против Врангелнсткнм заговор. С\. 1964. с. 37. 1256’ Пак там, 86—173. 126м Работническа мисъл, № 43, 22 септ. 1922. 127 Пак там. 128“ Пак там. № 46, 12 окт. 1922. 129 Пак там, №51, 17 ноем. 1922. 130№ ЦПА, ф. 212. от1. 1, а.е. 5, 20. 131Анархистите преименуват проведените дотогава национални конференции в конгреси. Като гости на конгреса присъстват цели анархистки групи. 132 Пак там, № 60, 19 ян. 1923. 133 Пак там. 134 Пак там. № 59, 12 ян. 1923. 135 Пак там, № 62. 2 февр. 1923. 136 Пак там. №3, 9 дек. 1921. 137 Работническа мисъл. .V“ 29, 16 юни 1922. 138 Пак там, № 236, 240. 2 и 6 апр. 1923. 139 Пак там, № 58, 5 ян. 1923. 14014Пак там. № 68. 16 март 1923. Решават да се подготви конференция с дневен ред: диктатурата на пролетариата, анархокомунизмът: бракът и любовта според анархистите; организация и тактика; селяните и анархизмът. 141 Пак там. 1429П Пак там, № 62, 2 февр. 1923. 143 Пак там, № 63, 9 февр. 1923. 144 Пак там, № 67, 9 март 1923. 145 Стамболийски, А. Власт, безвластие и народовластие. С., 1919. 146 Пак там, с. 14. 147 Пак там, с. 25. 148 Буревестник, № 1. 15 март 1923. 1499° Работническа мисъл, № 62, 2 февр. 1943. 1501011 Буревестник, №1, 15 марг 1923. 152 Работническа мисъл, № 71. 2 апр. 1923. 153 Работническа мисъл, № 71—73, април 1923. Убити са Кольо Пенев, Тодор Дързев, Димитър Василев, Янко Бъчваров, Атанас КехаГюм. Васил Василев. Тачо Ряпов. Паньо Бочкоп, Руско Зафиров. Иван Бннсв от Пова Загора и ДР- 154 Застреляни са Николай Драгнев и Илия Кратунков от Ямбол. Убити са също братята Ангел и Георги Домусчиевя. Вж. Работническа мисъл, № 72, 6 апр. >6 76. 4 май 1923. 155 Работнически вестник, №231, 27 апр. 1923. 156 Земеделско знаме. № 86, 15 апр. 1923. 157 ЦДИА. ф. 1090, оп. 1, а.е. 1, л. 12. 158ио Даскалов. Д. 1923 година, съдбоносни решения и събития. С., 1983, с. 12. 159 Стоянов, Л. Александър Стамболийски. С., 1971. 160 По спомени на Ал. Пешев, разказани на автора; ЦДИА. ф. 1690. оп. 1, л. 12. 161 Работнически вестник, № 236. 2 апр. 1923; № 240, 6 апр. 1923; Младеж, № 45, 4 апр. 1923. 162 Работническа мисъл, № 77, 3 май 1923. 16312* Пак там, N° 83, 22 юни .1923. 164 Работническа мисъл, № 84, 29 юли 1923. 165 Пенев-Пенски. Н. Епопеята на Килифарево. 1923, С.. 1963, с. 32. 166 Работническа мисъл, № 85. 6 юли 1923; вж. също ЦПА, ф. 272. оп. 1, а.е. 64, слово за Георги С. Попов, 31 ян. 1945 г. с. Килифарево. 167 Пенев - Пенски. Н. Цит. съч., 32—60. 168 АМВР, об. 21369, л. 4. 169 Работническа мисъл, К» 82, 15 апр. 1923; № 83, 22 юни 1923 и др. 170 Пак там. № 90, 10 авг. 1923. 1711За единния работнически фрон. и м отношението към работниците във Втория и Втория и 1/2 и Амстердамския интернационал, а също така към работниците, които поддържат анархистките организации. - Коммунистический интернационал, „М> 20 окт. 1922. 172 Димитров, Г. Съч. Т. 7, 1972. 200-240. 173Българската комунистическа партия в резолюции и решения на конгресите, конференциите и пленумите на ЦК на БКП. С., 1951, с. 273. 174 Работническа мисъл, № 86, 13 юли 1923. 175 ОПА, Сливен. Спомени на С. Кръстев; Работническа мист»л, № 95. 14 септ. 1923. 176 Работническа мисъл, № 95, 14 септ. 1923. 177 Пак там. 178 Работническа мисъл, № 89, 3 авг. 1923. 179№ Пак там. № 92, 31 авг. 1923. 180,4Л За излизането на „Селски лист — комуна" се съобщава в ..Работническа мисъл“. Опитът ми да открия броеве от вестника останаха неуспешни. и/ Пак там. № 95, 14 септ. 1923. 181 ЦДИА. ф. 1090. а.е. I. с. 76. За посочения авантюристичен план на анархистите намираме сведения само в спомените на Тома Томов. За такова предложение няма данни в спомените иа комунистическите дейци и други документи и затова не може да се потвърди неговата истинност. 183 Пак там. спомени иа Иван Мечев. ' В Стара Загора голямо влияние сред анархисти ге има Георги Кънев, убеден единофроитовец. Той по;щържа близки врьзк,I с председателя на Акционния комитет Доньо Пехливанов, негов личен приятел. 184 АМВР, д. 2У6114. т. IX, с. 202: ОПА. Стара Загора. Спомени на Г. Василев и Иван Мечев. При атаката за овладяване на Обществената безопасност са убити Георги Кънев и Добри Н. Хаджийски. 185ь7 Стенографски дневници на XXI Обикновено народно събрание
186 Пак там, с. 905. 187 Свободно общество. Ха 6. 7 и 8, окт,—дек. 1У23. 188 Пак там, май 1924. 189 Пак там. № 4, и 5, септ.. окт. 1924. 190 Свободни хора, № 1, 1 окт. 1923. 191 Сбоводно общество, № 10—12, март 1924. 192175 ЦДИА. ф. 370, оп. 1, а.е. 515. 193 ЦПА, ф. 3, оп. 4, а.е. 406. 194 Пак там. 195 Башикаров, Г. Кискиновата чета 1924—1925 г. Спомени. — Военноисторически сборник, 1969, № 2; М и ч е в, Д. Средногорската чета
196 ЦДИА ф. 370, оп. I, а.е. 135, л. 257. 197 Пак там, а.е. 246. Трябва да посочим, че четите не са имали постоянен състав и не са се движели компактно, а на групи по няколко човека. 198 Сведенията за характера на Троянската чета са противоречиви. Г. Башикаров в книгата си „Кискиновата първа средногорска чета“ (71—95) пише, че цялата чета била анархистка. Георги Хр. Попов ръководител на четата, твърди, че е била главно комунистическа и е действала под ръководството на партията (вж. ЦПА. Възражение на Г. Попов по повод книгата на Георги Башикаров.) Трябва да уточня, че Г. Хр. Попов като емигрант в Съветския съюз прекарва 26 години в Сибирските концлагери. Ясно е. че неговите възражения на книгата на Г. Башикаров имат определена цел. В свои непубликувани спомени той разкрива най-пълно анархистичния състав и дейността на четата. 199 ЦПА, ф. 3, оп. 4, а.е. 406; Даскалов, Д. Из революционните борби в Сливенско в края на 1924 и началото на 1925 г. — Истор. преглед. 1964, № 5. 200 Мичев, Д. Цит. съч., с. 78. 201 ЦПА. ф. 3, оп. 4. а.е. 406, Спомени на Йордан Кискинов. 202 Пак там, Спомени на Христо Кочев, с. 120. 203 Пак там, Спомени на Йордан Кискинов. 204 Пак там, с. 352. 205130 В четата са влизали 6 анархисти — Васил Икономов, Васил Попов- Героя, Стоян Тороманов, Никола Юруков. Нягол Тумангелов, Нешо Тумангелов и 4 комунисти: Антон Ганчев, Нешо Маидалов, Рашко Юруков (брат на Никола Юруков) и Атанас Тумангелов (третият брат от братята Тумангелови). 206 В квартирата на нелегалните анархисти Васил Калчев и Стефан Парасков, Вж. ЦДИА, ф. 1090, оп. 1, а.е. 1, л. 21. 20719_' Башикаров, Г. Кискиновата средногорска чета. С.. 1964, с. 72. 208 Пак там, с. 72. 209 Пак там, с. 80. 210 Васил Попов-Героя е известен анархист от Троянско, който е имал легендарна слава за това. чс посред бял ден застрелва плевенския окръжен началник. 211 Георги Попов. Пенко Муратов. Петър Лингорски. Ахмед Талев, Никола Кацаров, Иван Дуковски, Цочо Стоянов — всички анархисти. 212 При сражение загива Петър Лингорски. В Югославия минават В. Попов. Велко Иванов, Петър Узунов, Ангел Трифонов. Атанас Крантов отива в Съветския съюз. Г. Попов. Цочо Стоянов и Ахмед Тален с помощта на гръцки комунисти също заминават за Съветския съюз. Георги Попов прекарва дълги години в Сибир, а след освобождението му се завръща в Б ьлгария. Ахмед Тален се връща в Турция (вж. Башикаров. Г. Цит. съч., с. 88 и сл. 213 ЦДИА. ф. 370. оп. 6, а.е. 101. Доклад на Дирекция на полицията за четата на Васил Попов и Дочо Узунов. 214300 АМВР, д. 104441. т. V, л. 1—20. В състава на четата според съдебното дело са влизали: Стефан Иванов, Динко Попето, Стоян Севилов. Добри Севилов, Йордан Николов. Васил Марков, Петър К. Петров. Стефан Стефанов, Велко Чанев. Петър Пагарков, Господин Петров. Димо Петранов, Никола Славов, Стефан Йончев, Георги Колчев, Атанас Цветков. Манол Манолов. В спомените на участници в четата имената са дадени по друг начин: Стефаи Иванов, В. Чанев, Ст. Севилов, Д. Севилов, Г. Хлебаров, Д. Тодоров, Н. Кадънката, Стефчо — псевдоним. Петър Аджаров. Д. Петранов, К. Койчев, В. Горцжев, И. Георгиев, Иван Иванич, П. Пачарков (който предава четата), Иван Аврамов-Лесата (който предава Сливенската комунистическа чета) и Фантома — псевдоним. Вж. ЦПА, ф. 3, оп. 4, а.е. 406, л. 136. 215 В Котленската чета са влизали: Иван Косев. Т. Киранов, Лако Прокопов. Хр. Тинев, П. Бакалов. Д. Тодоров. Д. Петранов. Г. Катунисчето, Левака (псевдоним). 216т ЦДИА. ф.' 370. оп. 1, а.е. 135, я. 292: АМВР. д. 10444, т. V, л. 1-20. В нападението на котленската банка участват: Ив. Косев. Лако Прокопов. Хр. Тинев. Те вземат сумата 1 900 000 лв.. част от която е изпратена в София на анархисткото движение. Има твърдение, че тази голяма експроприация е планирана заедно с комунистическата партия. Парите са предназначени за закупуване на оръжие. Закупени са пистолети от военната кооперация чрез офицери комунисти; Вж. ЦДИА, ф. 1090, оп. 1, а.е. 1. л. 19. 217Взета е сумата 72 000 лв. 21820й ЦПА. ф. 3, оп. 4, а.е. 406. 219 Правда (Сливен). 8 юни 1925 г. — Бюлетин .V 1 за процеса срещу анархистите. 2202(ж Даскалов, Д. Из революционните борби в Сливенско в края на 1924 н началото на 1925 г. — Истор. преглед, 1964, № 5, с. 78. 221 ЦДИА ф. 1090, оп. 1, а.е. 1. л. 14. Четата се образува още след юнско-септемвриЛеките събития през 1923 г. В разлпчно време в нейния състав са влизали Георги Попов. Панайот Цвикев, 11 и кола Пенски. Димитър Бълхов. Дончо Бълхов, Тотм - Саралиев, Нико Паунов, Иван Паунов. Стефан Досев. Моско Рашев. Христо Кисьов, Кръстьо Радославов (10 анархисти и 2 комунисти). В нея престояват Георги Шейтанов. Петър Бук,решлисв, Тинко Симов. Стоян Златарев-Синко. Христо Баев. В книгта си „Епопея на Килифарево 1923 година" Н. Пенски включва в състава на четата енцо така Иван Касааетов. Марин Е./мазов, Надежда Попова. Иван Девитаков. Мариола Сиракова, Вж. Пенски. Н Цит. съч.. с. 63. 222 ОДА. В. Търново, ф. 90-к. оп. 1, а.е. 41, л. 1,3; пак там а.е. 42. л. 321 322. 338 (В тези наказателни акции участват; Иван Касаветов, Ангел Токмакчиев. М. Ялъмов, Стоян Златарен. Димитър Бълхов. 2232а. Пснски. Н. Епопеята на Килифарево 1923. . . с. 78. 224 В тази аьлтя участват Димитър Бълхов. Моско Рашев. Стоян Златарев. Убит е полицаят, който съпровожда пощата. ЦДИА, ф. 1090, оп. 1. а.е. 1. л. 70. След тази акция на блокадата на полицията попада анархиста Димитър Цонев (Кьосето), който се е завръщал от Съветския съюз (заминал през 1922 г. и загива в престрелка с полицията). 225Пак там. 226 По убийството на Георги Шсйчанов има и дрчга версия: че той е убит от македонските дейци (Йонко Вапцаров) в Пирин, заради участието му в ликвидирането на Никола Милев. Тази версия подробно е описана от Делчо Василев (Игнес). вж. Раб. мисъл. № 9, юли 1991. 227 ЦПА. ф. 3. оп. 4. а.е. 406. л. 136. Убити са Стефан Иванов, Динко Попов. Стоян Севилов. Д. Севилов, К. Койчев. В. Гарджев. Стефчо (псевдоним). Д. Петраков. Левака (псевдоним). М. Георгиев, Фантома (псевдоним), Христо Тинев. 228 Пак там. Георги С. Попов, Георги Шейтанов. Стоян Златарсв. Мариола Сиракова. Нико Паунов. Моско Ратен. ■’* В една къща в София, до Семинарията са обградени Баю Баев и Ефето (псевдоним)- Водят истински бой с полицията и загиват е песен на уста. В друга къща в София, на ул. Доростол, са обградени цр\ги шестима анархисти, трима от конто след продължително сражение загиват, вж. ЦДИА, ф. 1090. оп. 1. а.е. I. л. 76. След Априлския атентат са избити много анархисти: Иван Николов от гр. Радомир, един от най-издигнатите трибуни на анархисткото движение, изгорен жив в парното отопление на Обществената безопасност в София. Рачо Каранов е разстрелян на 29 април 1925 г. Станчо Парасков е разстрелян край гара Искрен, Софийско. Само от с. Лясковец. В. Търновско във връзка с укриването на четата са били избити в Търновската казарма и на други места 10 души анархисти — Пенчо Драгнев, Коста Казанджиев, Марин Прапинов. Христо Рогев, Пеньо Вълев. удушен е кабел и хвърлен в Янтра, Димитър Матров, трупът му намерен в р. Росица. Христо Косев, одушен и хвърлен в р. Росица. Иван Топалов, Георги Пъргов. Дончо Папазов — убити в Търновските казарми. 229Масови убийства на анархисти се извършват и в Югозападния район. Никола Веселинов и Михаил Михайлов от Бобошево. Асен Евтимов. Асен Костадинов-Самбето и Димитър Панов Стоименов — от Кюстендил. Асен Петров от Радомир. Ликвидирани от полицията са и Кольо Ставрев и Пенчо Прокатиев — от Новозагорско. Кольо Колев от Сливен. Еньо Михайлов от Ямбол. Вж. подробно Балкански. Гр. История на безвластническото движение в България. Париж. 1980. 44 — 49. Усилията ми да дам пълен списьк на загиналите се натъкнаха на непреодолими трудности. Възможни са н грешки в имената. В спомените на участници в тези събития и в архивните документи някои от имената са непълни, други се дават е псевдоними. 230 АМВР. д. 48772, т. VI и VIII. 231 ЦДИА. ф. 370, оп. 1. а.е. 246. Излизат следните пестници и списания: в. ..( иободен работник“ (София.
232 Работнически глас, № 7, 1929. Книгоиздателството доставя произведения на М. Бакунин (три заглавия), на П. Кропоткин (пет заглавия), на С. Фор, Вейцсл и др. 233 АМВР. об. 21369. л. 2. 2343 Пак там. л. 4. 235 Пак там. д. 4877. сведения на полицейски началник от Пловдив от авг. 1.927. 236 Свободен работник. № I, 14 апр. 1927. 237 Пак там, № 10, 17 юни 1927. 238 ЦДИА, ф. 1090. оп. 1. а.е. 1, л. 78. 239 Свободен работник, № 23, 2 окт. 1927. 240 Панов сборник „Селем години дейност“. С., 1933. 241 Бр. I на в. „Пробуждане“ излиза на 20 юни 1931 г: 242 Свободен работник № 8. 3 юни 1928. 243 Пробуждане. № 4. 15 авг . № 5, 7 септ. 1931. 244 ЦПА. Материали за анархизма, № 1. 5. 245 ЦПА. ф. 1090. оп. 1, л. 93 246 АМВР. об. 56, л. 4 2471К Свободен работник, К> 18. 12 аиг. 1''27: вж. също ЦДИА, ф. 370. оп. 6. а.е. 196; Пак там. № 23, 2 окт. 1927. 248ЦПА. ф. 272. а.е. 8, л. 2-3. 249 Начало, № 1, юни 1926; Свободен работник. № 17, 5 авг. 1927 и др. 250 Начало, М& 1, юни 1926; Свободен работник, № 17, 5 ;тг. 1927 и др. 251 Бор ги, А. Анархистите и съюзите. Враца. 1928. 252 Свободен работник, № 28, 5 ноем. 1927. 253 Пак там, № 31, 1 ян. 1928. 254 Начало, № 1, 2 . 3 . 4, 1927, М» 5, 6/7 и 8/9 1928. 255 Пак там. № 6/7. ян. 1928. 256 Работнически глас. № 1, 20 авг. 1929 и сл. 257Пак там, № б. 15 окт. 1929. 258Пак там, № 9, 5 дек. 1929. 260 Студентско единство. № 2, 1 дек. 1928. 261 БОНСС. Спомени на дейци на Българския общ народен студентски съюз. С’., 1958. с. 6; Където народът, там и ние. Спомени на бонсови дейци. С., 1970, с. 31. 262 Пак там, с. 7. 263 БОНСС. Документи и материали. С., 1971, с. 39; Мичев, Д., Ст. Колев. Борбите на народното студентство начело с Българския общ народен студентски съюз. 1930 — 1944 г. С., 1960. 264 АМВР, д. 48772, т. VIII. 265 АМВР. д. 48772, т. V. 2664-'1 Студентско единство, Л '3, 4, дек. 1928: Студентска трибуна, № 15, 2? март 1929; Студентско знаме, № 5, 24 ян. 193! и др. 267АМВР, об. 5619, доклад на Дирекция на полицията за 1930 г. 268АМВР, об. 5619, л. 1-12. 269 АМВР. д. 48772, т. V. 270 Пак там. 271 Издават в. „Работническа мисъл" (1932—1934), в. „Пробуждане“ (1931 — 1934), в. „Работник“ (1931 — 1932), в. „Свободно училище“ (1934), в. „БОНСФ" (1931 — 1934), „Работнически глас“ (1932), „Работническа солидарност“ (1933); сп. „Мисъл и воля“ (1932 — 1933), сп. „Свободно общество“ (1932 — 1933): вж. ЦДИА, ф. 370, оп. 2, а.е. 2153, 2197. 272 Работническа мисъл, № 2, 30 ноем. 1933. 273 Свободно общество, № 2, 5 февр. 1933, Ла 3, апр. 1933. 274& АМВР, д. 48772. т. VIII. 275('л Работническа мисъл, № 75, 11 май 1934. 276 Своболно общество, № 2. 5 февр. 1933. 277 Работническа мисъл, № 44. 6 окт. 1933; № 45. 11 окт. 1933. 278 Пак там. № 14. 5 ян. 1933. 279 Панов сборник. 22—25. 280 АМВР. об. 961. л. 3—8 281 ЦПА. ф. 272. оп. I. а.е. 102. 103. 105, 106. 107, л. 40. 41; ЦДИА оп 1 а е 379. л. 5. 10. 16. 20. 27-29 и др. 282Пак там, а.е. 67, 102. 283 ЦДИА, ф. 370. оп. 1, а.е. 379, л. 20: Работническа мисъл (1933 — 1934). 284 Работник, № 11. 14 ноем. 1931. 285 Пак там, .V» 13. 7 дек. 1931, вж. статията „Зима, безработица и мерки“. 286 Пробуждан,;, .V» 34. 1 чай 1932. 287 Работническа мисъл, 17, 13 ян. 1933. 288 Ехо, № 149, 23 юли 1931; № 150. 24 юли 1931. 289 Работническа мисъл. № 36, 10 юли 1933. 290к Пробуждне. .М 19. 21 шк. 1931. 291 Вж. Работническа мисъл, № 47. 25 окт. 1933. № 63. 15 февр. 1934, № 29, 28 апр. 1933, № 43, 28 септ. 1933 и др. 292Работническа мисъл. № 19, 10 февр. 1933. 293 Мисъл и воля, № 5, 22 окт. 1933. 294!" Пак там. .V-43. 28 септ. 1933. 1Ь Пак там. № 44. 6 окт. 1933. "м Мисъл и воля. № 16, 7 ян. 1934. 1111 Работническа мисъл. .V 32, 9 юни 1933. 295 Пробуждане. № 47. 25 ян. 1934. 296 Пак там, с. 58 и сл. 297 Работническа мисъл. № 31, 32, 51, 3, 9 юни — 25 септ. 1933. 298 Свободно училище. № 1, ян. 1934. 299114 Пак там, № 5, 1 май 1934. 300ш Работник, № 6. 12 ян. 1934. 301 Работник. №10, 7 носм. 1931. 302 Работническа мисъл. № 23, 10 март 1933. 303 Пак там. № 42. 21 септ. 1933. 304 Мисъл и воля, № 8. 13 септ. 1932; № 5, 9 дек. 1934 и др.; Компас, № 1-,— окт. 1931; Работническа мисъл, №14. 5 ян. 1933; Аршинков, П. Новите стопански методи в СССР. С., 1931, Максимов, Г, Моето социално верую. С\, 1933. 305 Свободно общество. № 3. апр. 1933. 306ич Пак там. с. 115. 307 Ехо, № 183, .4 103. 28 авг. 1932, Л* 188, 3 септ, 1932. В управителния съвет на Младежкия неутрален въ мържателсн съюз са избрани: председател Васил Захариев и членове Цвятко Петков, Рашо Шосслов. Велко Стоянов (Зидаря), Никола Младенов, Ра п.а Русева, Борис Марковенски — всички анархисти, вж. ЦДИА, ф. 1090, оп. 1, а.е. 1. л. 112. 308 Трезва трибуна, №1, 15 март 1932, .N“2, 10 май 1932.
|