33. Лицата „основоположници на промяната”: а) предпочитат сигурността на съществуващото състояние на системата пред неизвестното;
б) предпочитат промени, насочени към осъществими резултати;
в) предпочитат бързи промени. 34. Съпротивата срещу промяната е: а) задържаща промяната сила;
б) благоприятстваща промяната сила;
в) задържаща и благоприятстваща промяната сила.
35. Откритата съпротива срещу промяната: а) може да бъде осъзнавана или не осъзнавана;
б) е сравнително ясно забележимо противодействие; в) е сравнително трудно забележимо противодействие.
36. Скритата съпротива срещу промяната е: а) противодействие на промяната с неясни симптоми;
б) осъзнавана или неосъзнавана; в) явно противопоставяне и несъгласие с промяната.
37. Противодействащото управление на съпротивата: а) се осъществява преди идентифициране на съпротива, посредством ефективно управление на промяната;
б) се осъществява при очаквано или вече идентифицирано противодействие, на база на определяне на очаквани точки на съпротива;
в) е насочено към реакциите при възникване на съпротива.
38. Изграждането на коалиции в полза на промените е: а) мярка за превенция на съпротивата срещу промяната; б) мярка за проактивно управление на съпротивата срещу промяната;
в) мярка за противодействащо управление на съпротивата срещу промяната.
39. Реализиране на „малки” промени в организациите в подходящи случаи е: а) мярка за превенция на съпротивата срещу промяната; б) мярка за проактивно управление на съпротивата срещу промяната;
в) мярка за противодействащо управление на съпротивата срещу промяната.
40. Ръководителят, който излага проблема, разглежда предложенията на подчинените и взема решение, притежава: а) стил на теглене на промяната; б) директивен стил на управление на промяната;
в) стил на принудителна реализация на промяната.
