Взрив от хепатит а в София По 35 болни на седмица пълнят инфекциозните отделения Жулиета недялкова


И с малко пари можем да ядем полезно



страница2/4
Дата05.11.2017
Размер0.5 Mb.
#33936
1   2   3   4

И с малко пари можем да ядем полезно
Най-достъпните здравословни храни са сезонните плодове и зеленчуци. Лененото семе и овесените ядки конкурират деликатеси
ЛЮБОМИРА НИКОЛАЕВА

Има една диета, за която експер­тите по хранене никога не говорят и няма къде да я прочетем. Тази, която създават за себе си.



В 99 на сто от случаите може да бъде сбъркана със списъка за па­заруване на семейство, което трябва да си прави сметката зара­ди ограничен бюджет. Спартан­ското на пръв поглед меню обаче включва най-ценните прости, не­преработени храни, благодарение на които организмът без излишества работи с пълен капацитет. Прясната дива сьомга, с чиято рав­ностойност в пари може да се пла­ти вечерята за цял приют, влиза в списъка им за пазаруване като из­ключение. Не защото не могат да си я позволят. А в хармония със здравия разум. Каквото и да си говорим, никой не иска да плаща много, ако без сериозен компро­мис може да мине и по-тънко. Това обяснява и защо именно диетолозите не се тъпчат всеки ден със сьомга с трюфелова коричка. Ос­новното изтъквано предимство на червената риба - прехвалените омега-3 мастни киселини се съ­държат и в много по-евтините ви­дове. А ако гледаме единствено чисто здравните ползи, няма как да не забележим, че есенциалните киселини, смятани за балсам за съ­рцето, ставите и мозъка, се съдър­жат в почти същото количество в пакетче ленено семе за 1-2 лева. Друг въпрос е, че от растенията се усвоява по-бавно и трудно, особе­но при дефицит на витамините С и В, на цинк и магнезий. Ако много се сближите с диетолога и той ви допусне в дома си, ще видите в кухненския му шкаф същите пакети овесени ядки, на които разчитат за оцеляването си студентите в края на месеца. Както и боб, леща, извара, кисе­ло мляко, неугледни дребни пло­дове и зеленчуци и другите тради­ционни нескъпи, но засищащи и полезни храни. Дори когато професията пре­връща здравословното хранене в култ, разумът възпира от само­целно прахосничество за делика­теси. Какво остава за останалите! Устремилите се към небето це­ни подтикват не само бедния, но и, условно казано, средния българин да търси алтернативи на приемли­ви цени. По принуда и с натрупа­ния през годините опит най-добре се справят пенсионерите. Неслучайно родителите на току-що от­делилите се в самостоятелно до­макинство млади хора ги съветват да пазаруват там, където ходят най-много от бабите в района. Ку­пувачите с бели коси са в течение на всички промоции, знаят къде ще получат възможно най-добро качество срещу левчето, овладели са и тактиката на изгодната покуп­ка в последния момент, когато продавачите прибират сергиите. По обясними за всеки у нас причи­ни българските пенсионери могат да четат лекции по изгодно пазаруване на експертите, които се изхранват от писане на потребителски наръчници. Още повече че възрастните са много информирани и за класацията на полезните храни - болестите ги мотивират да изучават темата ка­то за явяване на изпит. Отделно многото свободно време им позво­лява да готвят и консервират по старомодните бавни и щадящи ви­тамините технологии, които имат и достойнството да са евтини. А и техният опит наистина е проверен и работещ, за разлика от неадек­ватни за нашата действителност преводни подсещания за "интелигентно спестяване" с покупката на сладки картофи, черен ориз, ман­го и други подобни скъпи и екзо­тични предложения. От респект към истината трябва да си признаем и друго - да, повече­то диетолози наистина не харчат за храна толкова, колкото си мис­лим, и най-рационално съчетават продуктите, за да извлекат от все­ки грам храна възможно най-го­лям ефект. Но при средни за стра­ната пенсия от 270 лв., заплата от 755 лв. и факта, че пазарската тор­ба изяжда рекордните за Европей­ския съюз около 35 на сто от дохо­дите на българина, не е чудно, че размяната на ефектни готварски рецепти е изместена от съветите как да се осигурят евтини и едно­временно здравословни продукти за семейството. Възможно ли е наистина? Ако не се ръководим на първо място от спонтанния избор - да. Все пак. Може да е потискащо в емоцио­нален план и да подкопава само­чувствието, обаче в повечето слу­чаи се отразява добре на фигурата и разтоварва от отровите на джънк фуда. Пречка към тази цел е основно липсата на време да се издирват изгодните продукти и храната да се приготвя вкъщи. Въ­прос на организация е, твърдят по-оправните сред нас. Обикновено те привличат в мисията децата и възрастните членове на семей­ството. Какво пречи маршрутите им за разходка да кривнат, за да попадне избран магазин в трасето. Или да съчетаят излета с инспек­ция на реколтата от горски плодо­ве. Няма проблем и да участват в подготовката на продуктите за го­твене, вместо да се харчат грешни пари за полуфабрикати, още пове­че че често имаме забележки към качеството и свежестта им. По­добни тактики прилагаме интуи­тивно и едва ли може да се измисли нещо ново, най-интригуващи остават именно онези диети от първото изречение, които няма къде да прочетем. С елементи от предназначените за публика съве­ти на авторите им обаче, можем да сглобим пъзел от суперхраните, чиито етикети не ни причиняват сърцебиене с числата преди съкращението "лв." Често става ду­ма за съвсем семпли предложения - вижте примери вляво, които обаче са еликсир за здравето. Менюто трябва да осигурява всеки ден въглехидрати, белтъчи­ни, мазнини, витамини и микрое­лементи. Целта е луксозните варианти да бъдат заменени с достъпни, но пълноценни про­дукти. За даващите енергия въ­глехидрати правилото е захарите да се освобождават възможно най-бавно и равномерно. Или с други думи, на цената за една ва­фла - средно около 50 ст., или хап­ка скъп екзотичен плод, лашкан месеци насам-натам, да изядем ябълка, круша, праскова или друг тукашен сезонен плод. При бога­тите на въглехидрати основни храни също няма причина да се хвърляме на най-деликатесни ви­дове ориз и картофи - местните са близки по хранителни качества и във всички случаи - разтоварени от надценки за транспорт. Банал­ният самоковски компир няма ку­ража да мери сили с обявения за фаворит лилав перуански сорт, но дава всичко необходимо, за да сме здрави и сити. Замислете се обаче дали кафявия ориз не излиза по-евтино в крайна сметка въпреки при­близително еднаквите цени с бе­лия полиран. Заради многото фибри (грубите растителни влакна) енергията се освобожда­ва плавно и стойностите на кръв­ната захар не се стрелкат ту нагоре, ту надолу. Така порция в ко­личество като за гарнитура кон­тролира глада , който иначе се провокира изкуствено от прека­лено рафинираните храни с над­нормени калории и оскъдни по­лезни вещества. В момента Аме­рика бурно обсъжда дали са нуж­ни препоръчителни норми колко пъти седмично да се яде ориз и дали е уместно да се избират био-сертифицираните производите­ли заради обезпокоителни данни за високо съдържание на арсен в реколтата от големи региони. Засега обаче въпросът има ли в чинията ни от любимото през Средновековието средство за разчистване на сметките, не е ак­туален у нас. Твърдението, че кафявото е по-добро от бялото, е безспорно за брашната, макаронените из­делия, хляба. Най-логичният от­говор на въпроса защо не са по­евтини, щом стигат до магазина след по-малко обработки, е, че пазарът разчита на разширява­щата се мания по здравословния живот. Въпреки това, ако можем да си го позволим, кафявото наи­стина е по-добрият избор. Евен­туалната горница в цената се компенсира от по-пълноценното засищане и повечето витамини и други полезни вещества. Но пък е глезотия да се купуват готови пълнозърнести смески за хлябо­ве или полуфабрикати за приго­твяне на закуски и десерти – близо 1/3 по-евтино е, ако си ги приготвите сами (ако не сте открили своя пропор­ция, проучете етикета на пакетите в супера). Ревностно обслужването на култа към обяснимо скъпите биохрани също е лукс, несъвме­стим с икономичния бюджет. Про­дукцията от естественото земеде­лие не е нито по-хранителна, нито по-витаминозна според наскоро приключил анализ на проучвания. Предимство е обаче отсъствието на пестициди. Растенията ги акумулират в различна степен и нау­ката вече е посочила кои засмук­ват като гъба химикалите и за кои можем да сме спокойни, въпреки че ги купуваме от по-евтиния щанд.Вече в сферата на стратегиите е правилото винаги в супермаркета да поглеждаме и стоките на долния и горния рафт – на нивото на очите търговците слагат най-скъпите неща. Обикновено сходните като ка­чество и количество продукти с по-изгодни цени са тикнати на по-неугледните места, за да се харчат първо високотарифните. Че не бива да се пазарува, кога­то сме гладни, защото празният корем е лош съветник, всеки е установявал поне веднъж, кога­то види, че е изхарчил много по­вече пари, отколкото е възнаме­рявал. Други начини да намалим смет­ката си в бакалията е да купуваме на едро продукти, които не се развалят бързо като захар, боб, ориз, защото разфасовките XXL винаги излизат по на сметка. Така е и с храни, които се продават насипно – опаковката винаги отива в боклука, защо да я плащате, хем е и по-щадящо към природата. По въпроса дали да се пазарува всеки ден на връщане от работа или веднъж в седмицата в магази­на, който е обявил промоции, има поравно аргументи и за двете. Ви­наги обаче имайте предвид, че раз­ходите за транспорт може да се окажат по-големи, отколкото, ако не се възползвате от намале­ние от стотинки.
Гл. асистент д-р Мария Николова:

През ден месо или риба е достатъчно

- Д-р Николова, кои са най-здра­вословните хра­ни?

- Не е възможно да се отдели една най-полезна храна; Важни са балансът и количествата. Представете си по­лезното хранене като пирамида, в основата на която стоят пресните пло­дове и зеленчуци, които при общо 1800-2200 калории среден препоръчи­телен прием за деня трябва да са около 400 г на ден. Следват зърне­ните и бобовите храни, млякото и млечните произведения - все тра­диционни за българската кухня, месото и рибата, яйцата, а в горна­та част са продуктите с бяла за­хар, мазнините. Разбира се, из­ключително важно е да се пие до­статъчно вода - средно 8 чаши на ден.

- Колко пъти седмично препо­ръчвате да се ядат месо и риба?

- По 2-3 пъти, на практика през ден, в порции по 150-200 г, приго­твени с възможно най-малко маз­нини, за препоръчване е да са пе­чени, на скара, варени.

- Кои са най-полезните видо­ве?

- За месото правилото е да е не-тлъсто, а за рибите - да са по-маз­ни. Това се смята за идеалното за сърдечносъдовата система. Важно е да се спазва, защото у нас много хора под 65 години умират от такива боле­сти.

- Цените полудавят, ако не ни е по джоба, с какво можем да заместим месо­то и рибата?

- Важно е да се знае, че всич­ки риби са полез­ни, не е нужно непременно да е скъпа сьомга. Както не е казано, че трябва месо­то да е бонфиле. Но достатъчно белтъчини може да си набави чо­век и от растителните храни, осо­бено ако се комбинират помежду си зърнени и бобови или някои от тях се съчетават макар и с малки количества животински продукти. Тогава различните видове протеи­ни се усвояват много пълноценнно.

- Дайте примери за такива комбинации.

- Всяка национална кухня изоб­илства от такива комбинации, у нас типични са боб с наденица, пиле с ориз, боб с хляб, мляко с ориз, макарони със сирене, кисе­ло мляко с хляб.

- Защо науката за храненето напоследък смекчи отношение­то към мазнините?

- По-скоро го прецизира. Освен че количеството трябва да е уме­рено, много важно е да се избяг­ват наситените мастни киселини от тлъстите меса и трансмазнините, изписвани като хидрогенирани, които се срещат в пържени храни от заведенията за бързо хранене, готови сладкиши. Дори приемът на полезните омега-3 и омега-6 мастни киселини трябва да е в ба­ланс, идеалното е 1 към 1, но за­ради съвременните технологии за производство на храни и като ця­ло модерния начин на живот по­вечето хора приемат 15 до 25 пъ­ти повече омега-6 мазнини, което е проблем.
Картофи

Те са изненадващо богати на важния за имунната система витамин С. Среден печен с кората картоф гарантира почти половината от необходимия дневен прием. Той е отличен източник и на витамин В, фолиева киселина, съдържа 5 г фибри -12% от необходимия дневен прием, и близо 20% от желаното количество калий за здраво сърце. Има прилични количества магнезий и желязо. За да не се отразява негативно на фигурата обаче, картофът трябва да се хапва варен или печен. При възможност е добре печеният картоф да се полее с малко зехтин, защото добавената полезна мазнина забавя здравос­ловно абсорбацията на въглехидратите.


Боб

- за него специалистите по хранене са категорични, че е най-евтината полезна храна, като експертите на "Дабъл ю фуудс" я одобряват дори консервирана. Всички видове боб, независимо от цвета и големината, са отличен източник на протеини и фибри. Зърната са богати както на водоразтворими, така и на водонеразтворими фибри. Тъмните сортове изпреварват дори считаните за фаворити на антиоксидантното поле черни и червени боровинки и черешите. За сравнение - купичка червен боб ще осигури на организма близо 10 пъти повече желязо, витамин Е и фолиева киселина и 4 пъти повече калций от белия. Една порция черен боб пък дава около 15 г протеини, 40 г въглехидрати и 15 г фибри, като мазнините са едва 1 г. Доставя 20% от препоръчителното количество желязо и 5% от необходимия калций, както и значително количество магнезий, фосфор, калий, манган.


Лук

Да, миризлив е и не става за наяждане, но е идеален за салати, яхнии, гарнитури. Има много витамин С, което го прави имуномодулатор мечта. Съдържа и витамин В6, фолиева киселина, калий, ман­ган и добро количество фибри. Освен това намиращия се в него кверцетин - вид биофлаваноид, който пази кръвоносните съдове здрави. Учените препоръчват кромидът да се бели само от сухите люспи, защото биоактивните съставки са по-концентрирани във външните слоеве и при прекомерно белене може да се загубят 20% от полезните вещества особено при червения лук. Просълзяващият зеленчук има впечатляващо полифенилно съдържание - повече от­колкото в доматите, червените чушки и морковите, което допринася за сърдечното здраве. Добрата новина е, кверцетинът не се губи при варене в супа например, а преминава в бульона. Освен за профилактика на сърдечносъдови болести, лукът служи безотказно и в борбата с възпалителни процеси при артрит. Кромидът е помощник срещу бактериални инфекции, сам или в комбинация с чесън. Но в полезните страни на миризливите скилидки всеки българин е убеден от дете. Препоръчителната доза кромид е 1/2 средно голяма глава всеки ден през пролетта и лятото и цяла през есента и зимата.


Овесени ядки

• една малка купичка съдържа 3 г фибри, които намаляват холестерола с до 23%, а по този начин намаляват рисковите фактори за сърдечносъдови инциденти наполовина. Тази топла закуска не само на­малява нивата на лошия холестерол, но и увеличава добрия. Смята се, че овесените ядки могат да намалят риска от диабет тип 2 благо­дарение на големите си количества магнезий, които помагат на орга­низма правилно да усвоява глюкозата и да произвежда инсулин. Осо­бено ако се комбинират с нискомаслено мляко. И не на последно мя­сто, тази лесна закуска укрепва имунитета.


Ленено cеме

То е безценно за храносмилателната система и профилактиката на гастроентерологични заболявания. Отличен източник на омега-3 мастни киселини. Зрънцата съдържат фибри, които улесняват хранос­милателната система, а наличните масла пък я "смазват".Има фитолементи, включително и мощни антиоксиданти - надежда за борба с хронични възпаления и профилактика на тежки болести. Намалява нивата на холестерол и кръвна захар. Също така пречи на загубата на костна плътност. Подходящо е и при диети за отслабване, защото то поддържа дълго усещането за ситост. Експерти го препоръчват 30 минути преди обяд или вечеря за регулиране на апетита.




Жена почина при лекар с 2,47 промила
Ромката била в кома. Докторът е на антидепресанти, защитават го от болницата в Дупница
Жена на 35 години от Дупницае починала в болницата "Св. Иван Рилски" в града. При направена проверка с дрегер на лекаря във въ­трешно отделение, където била настанена жената, е установено, че той е употребил алкохол .съобщиха от по­лицията в Кюстендил. Инцидентът е станал в събота, уточни­ха от полицията. Оттам добавиха, че те­стът на лекуващия лекар с дрегер бил направен от служители на РПУ-Дупница, след като близки на починалата Павлина Спасова се усъмнили, че той е употребил алкохол. Резултатите от дрегера отчели 2,47 промила. На доктор Атанас Дамов е взета и кръвна проба, но резултатите от нея ще станат известни днес. По случая е образувано досъдебно производство. То е за причиняване на смърт от неизвестен извършител, заради това, че не са положени достатъчно гри­жи за пациента, казаха още от полицията в Кюстендил.

"Близки на болната са се подразнили от това, че лекарят е бил повикан да дава консултации в хирургичното отделение на болницата. Д-р Дамов е професиона­лист с над 20-годишен опит и с изключи­телен морал. Невъзможно е да е употре­бил алкохол по време на работа", каза д-р Елена Гюзева, завеждащ вътрешното от­деление в дупнишката болница. Тя допусна, че е възможно лекарят да е пил лекарства антидепресанти, което да се е отразило на резултатите от дрегера. Пациентката, която е с ромски произ­ход, е постъпила в болницата на 1 октом­ври, казаха още от отделението. Състоя­нието й било критично. Първоначално диагнозата, която й била поставена, за­ради близката симптоматика била остър вирусен хепатит, но тя отпаднала след ^^^_ направени изследвания. Жената изпаднала в кома, а бъбреците и черният й дроб не функционирали, казаха още лекари. Те допълниха, че заболяването й било причине­но от медикамент, който тя прие­мала по лекарско предписание за­ради шизофренията, от която страдала. Жената живеела в Пер­ник, където е женена. От брака си тя има син на 17 години, който още не знаел за смъртта й.

"Категорично лекарят беше пиян, залиташе и не можеше да стои на краката си." Това казаха вчера двете сестри на починалата - Снежана и Даниела. Ние знаех­ме, че тя си отива, но ако не беше лекарското бездействие, може би щеше да поживее още малко. Те­зи лекари нали са полагали Хипократова клетва, как могат да ходят пияни на работа, недоумяваше Даниела. Близките на починалата ще заведат дело в съда.



Лекарка пропусна награждаването си, преглеждала пациент
Д-р Станка Лазарова, общопрактикуващ лекар в с. Лехчево, пропусна церемония­та, на която трябваше да получи почетния знак на община Бойчиновци в неделя, за­щото трябвало да прегледа пациент. На тържествена сесия беше обявено, че тя и нейната колежка от с. Владимирово д-р Иванка Коцева са удостоени с най-високо­то отличие - "Почетен гражданин", за са­моотвержената им работа.


Д-р Пламен Цеков директор на Националната здравноосигурителна каса
Болници няма да връщат 101-ия пациент

През 2013 т. осигуряваме безплатни импланти, каквито слагат на германци и французи
Роден на 14 март 1964 г.

Завършил е Медицинската I академия в Плевен

Има специалност по хирур­гия

До 2009 г. е бил директор на МБАЛ „Свети Николай Чу­дотворец" в град Лом

След това влиза в парла­мента като мажоритарен кан­дидат на ГЕРБ от листата в Монтана

От април 2012 г. е директор на Националната здравнооси­гурителна каса
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА

- Д-р Цеков, от лекар­ския съюз обвиниха каса­та, че готви лимит по диаг­нози, нужен ли е?

- Категорично няма да има лимит на диагноза. Многократно се опитах да обясня, че като определя­ме прогноза на обем в даде­на диагноза или клинична пътека, не означава, че за­лагаме лимит. Имаме база данни от 2-3 г. за движения­та по всяка клинична пъте­ка. Само 3 до 5% са въз­можните отклонения и за­това ги заложихме в мето­диката. От БЛС казват, че това е малко, искат 10%. Може и да махнем процен­та, но ако за всяко увелича­ване на обема лечебното заведение ни пита. В мо­мента болниците не го правят. Всички останали договорни партньори пи­тат - личният лекар пише искане за повече направле­ния. А директорите на бол­ници казват: Платете ни, пациентите дойдоха на вра­тата! Затова в методиката искаме да определим обе­ма дейност, да го фиксира­ме, но това да не е догма. Не искаме да ограничим броя на пациентите, а да прогнозираме до голяма степен какво се случва и да си направим правилен разчет, така че в крайна сметка всички да са довол­ни. Тук сякаш не срещаме разбиране. Наша е отго­ворността да изпълняваме бюджета. Но няма да бъде върнат 101-ият пациент, както писаха медиите, за­ради лимити на касата.

- Кое е по-различното в новата методика?

- Искаме, като дойде ди­ректорът на болница при нас да сключи договор, да представи разбивка по диагнози така, както си е формирал бюджета - кол­ко пари ще му трябват за пневмонии, гастроентерологични, хирургични ин­тервенции. Когато болни­цата дойде да сключи дого­вор, в него досега имаше само цени, а обемите ги ня­ма. Това е в противоречие със закона според мен и искаме да изчистим това противоречие.

Другото ново в методи­ката е, че залагаме онлайн отчитане. От 2 г. болници­те подават данните за прие­тите пациенти. Да, но се оказа, че има леки забавя­ния в отчитанията. Затова сега добавяме изискването "в реално време". Веднага когато влезе пациентът, искаме да видим с каква диагноза е приет. Когато го изпишат, пак искаме да ни подадат информация. А не на края на месеца да ни изсипят огромни масиви с данни, които нямаме капацитет да огледаме. Ще искаме междинен от­чет в края на седмицата. Приети са 100 души, изпи­сани са 95. Виждаме прием­ната и изписващата диаг­ноза. Можем да залагаме опции за контрол и на каче­ството по това дали има съ­впадение на диагнозата.

- Пак да се върнем на ли­митите. В болниците смя­тат, че ако имат по-малко болни с дадено заболяване, няма да си получат парите по бюджета, а ако са пове­че, няма да им бъде плате­но надвишеното...

- Не е вярно. Ако има икономия от средства, ние ще разрешим пренасочва­не, но след запитване. За апендицит например има заложени 1 млн. лв. При ед­ни са повече, при други -по-малко. Отчитайки по­тока при нас централно, ние ще можем да следим на територията на цялата страна движението на тази диагноза и да разрешим пренасочване, когато има свободни средства. Мето­диката е в полза на лечеб­ните заведения и в минус на касата. Сега задържаме надлимитните плащания, чакаме 4 месеца, събираме справ­ки, анализи. Искаме това да става бързо. Да виждаме движението на болните и да плащаме на болниците в реално време. Който рабо­ти, ще си получава сред­ствата. Но не трябва да се приемат пациенти в болни­ца по занижени критерии -когато състоянието им мо­же да бъде лекувано в доболничната помощ. Таки­ва случаи откриваме често при проверки.

- Да кажем, че има тежък грип и се случат повече пневмонии. Тогава какво?

- По време на епидемия работим при други обстоя­телства. Спират се планови хирургични дейности, ос­вобождава се значителен ресурс и той се пренасочва там, където има нужда.

- Шефове на болници имат горчив опит. Казват, че досега много пъти са пращали мотивирани иска­ния за увеличаване на бю­джета, но никога не са по­лучавали нещо...

- Защото не е имало та­къв контролен механизъм. Получават ги, но с голямо закъснение. Много мени­джъри се оплакват, че ка­сата им бави парите. В момента текат много дела за просрочени плащания през 2010 г. Отгоре на всичко касата плаща и лихви, кое­то е недопустимо. Моето виждане е нещата да се случват бързо и справедли­во. Искам да има еднакъв регламент за всички и тога­ва свободното движение на пациентите си остава. Те решават къде да отидат -там ще увеличим обемите. Там, където пациентите

не искат да се лекуват, болниците няма да получават допълнителни средства.

Актуализацията на бю­джетите ще става на триме­сечие. Мениджърът ще може да работи в рамките на този период по съответ­ната клинична пътека. Да кажем, че за пневмония за трите месеца има 1 млн. лв. Ако през януари се израз­ходват 300 хил., а февруари - 500 хил., стават 800 хил. Тогава, преди да бъде из­черпан ресурсът, директо­рът на болница ще ни уве­доми. Много преди да е дошъл 101-ият пациент, както се дават примери, още на 70-ия пациент ще сме в диалог с лечебното заведение, а директорът ще знае какво да прави.

- Директори на болници споделят, че сега трябва да издържат реанимация, по­лучават с 20 % по-малко па­ри в сравнение с преди 2-3 г.

- Искаме да ги облекчим с нещо - с изискванията по отношение на лаборато­риите. Сега всяка болница трябва да има собствена ла­боратория или да е склю­чила договор. Занапред ще настояваме само изследва­нето да го има в историята на заболяването.

Надявам се след време да премахнем и физическия контрол. Сега инспектори посещават болницата, но преглеждат документа­цията за минал период. То­ва може да стане, ако БЛС стане гарант за качеството на медицинските услуги, защото касата няма капа­цитета да проверява и това.

- Защо касата не е реги­стрирана по ДДС? Не може ли така да ползва данъчен кредит за лекарствата и да спести пари?

- Основната дейност на касата не е облагаема по закона за ДДС. Здравната каса не може да ползва данъчен кредит за лекарства, стоки и услу­ги, дори ако има регистра­ция, защото тези плащания са във връзка с основната дейност.

- Догодина ще поемете част от дейностите на МЗ. Кои?

- Логистиката ще остане при тях, защото имат пове­че опит. Кандидатстването за ин витро ще си остане най-вероятно към МЗ, а касата ще плаща за проце­дурата. За ваксините ще направим съвместна коми­сия с колегите от минис­терството, за да избегнем горчивия опит с провалени търгове за онколекарствата. Очаквам за интензив­ните грижи от министер­ството да ни дадат стан­дарт. Към нас ще мине и доставката на консумативи за ПЕТ скенерите в София и Варна, амбулаторното наблюдение на диспансе­ризирани психично болни.

- Ще плаща ли касата за импланти и консумативи за операции?

- Ще договаряме цените на медицинските изделия така, както правим това с лекарствата за домашно лечение. В момента пла­щаме около 55-60 млн. лв. за тях - стентове, изкустве­ни стави, но са включени в цената на клиничната пъ­тека.

Пациентите задължи­телно доплащат, защото в клиниката им обясняват, че тези пари не стигат. Ве­че обаче имаме достатъч­но информация и сведения, че 1080 лв., колкото плаща­ме за тазобедрена става, са достатъчни. Не е необхо­димо да се доплаща.

Има и много по-скъпи ендопротези, но това е въ­прос на възможности. На­шият стремеж е да осигу­рим среден клас стави на българските пациенти - та­кива, каквито слагат на не­мските, френските пациен­ти. За да не се получава до­плащане, НЗОК ще дого­варя цената с търговеца или производителя. После ще препоръчаме на болни­цата тези модели. Такава е практиката например при онколекарствата. Тогава ще можем да кажем на здравноосигурените: Ние сме ви осигурили става без стотинка доплащане. Тя е годна, изпитана при десет­ки хиляди болни. Ако же­лаят нещо друго над тази цена, тогава трябва да доплатят.




Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница