Професия отговорност
ГАБРИЕЛА ДАНАИЛОВА
Ако направим един бърз преглед на печата от последните две години (да не се връщаме повече, че кой знае на какво ще попаднем), ще се хванем за главата.
То не беше 4-годишно дете, което почина от... сливици, няколко млади жени, които починаха след раждането на децата си, защото десетки лекари ги разнасяха и не им обръщаха внимание, забравени марли и инструменти в телата на хората, бебета, на които не им беше обърнато достатъчно внимание и умряха и още, и още...
Само преди няколко дни пък родилка беше отпратена с изречението „Изчакай до понеделник". Разбираемо - все пак петък е ден на майстора, не на работата. И така стигаме до днешния ден, в който роднините на една жена я оплакват, тъй като в кръчмата е било по-сладко, отколкото в операционната (виж стр. 8). Медиите помнят и друг такъв случай от това лято, когато дежурният лекар вонеше на бъчва и трябваше да лекува 11-годишно дете със съмнения за апендицит. За щастие миризмата го издаде и той така и не припари до детето.
Днес
С поредната нелепица от вчера отново стигнахме до вечната колегиалност между медиците и как те не можело да са виновни, защото били много уважавани и с голям опит. Когато дрегерът показва 2,47 промила, някак няма смисъл от тази насилена защита и тоталното отхвърляне на версията, че може би този лекар в този случай има вина. Той е бил пиян на работното място. Още по-грозно е наблягането на факта, че жената е от ромски произход. Какво общо има това, че дежурният е бил пиян, с това, че жената е с тъмна кожа? Убедена съм, че нямат, така както се губи връзката между маймуните и астрофизиката.
Извинение?
Ако лекарят не е виновен пряко за този случай, то какво можеше да се случи със следващия пациент, докато му трепери ръката от алкохола? Колкото и да се опитваме да търсим извинение за този човек, такова отсъства. Категорично, след като се окопити и изтрезнее, няма да е зле да си напише молбата за напускане и да забрави за работата в болницата. Това все пак е петно не само върху неговата 30-годишна кариера, но и върху работата на цялата гилдия. Човешко е да се греши, но това е една от професиите, в които подобни грешки са непростими и остават да тежат за цял живот - къде на съвестта, къде в сърцата на почернените. Нито една дума, извинение или присъда не биха върнали жената. При всеки прочит на новината устата ни ще се пълни с кисела слюнка и огорчение. Остава ни да се надяваме, че следващия път, като отидем посред нощите в болницата, лекарят ще е оставил банкета и бутилката на по-заден план от живота ни.
Владислав Горанов, заместник-министър на финансите:
ДОХОДИТЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ СА ПРИОРИТЕТ ЗА ДОГОДИНА
СОФИЯ СИМЕОНОВА
- Г-н Горанов, с бюджета за 2013 г. се дава приоритет на увеличение на пенсиите. В същото време обаче не се увеличават различни социални плащания като например за отглеждане на дете. Какви са мотивите за такова подреждане на приоритетите?
- Обезщетението за бременност и отглеждане на малко дете зависи от дохода на майката, а не е предмет на държавна политика. От друга страна, икономическите стимули трябва да подпомагат, а не да заместват родителя в грижата му за децата. Като приоритет сме извели доходите на пенсионерите, които са голяма част от населението. Те са около 2 милиона и 600 хиляди и най-трудно могат да се справят със собствени усилия, защото са със 100% загубена работоспособност според системата.
- МФ залага 1,9% ръст на икономиката в бюджета за следващата година. Не е ли твърде оптимистична тази прогноза?
- По наше мнение подобен растеж е реалистичен от гледна точка на развитието през тази година и очакванията за следващата. Растежът е подкрепен отчасти от по-високите инвестиции, отчасти от по-високото вътрешно търсене. 1,9% не е кой знае колко голям растеж, за да се счита за оптимистичен.
- Но има прогнози и за 0,5%.
- Има и прогнози за растеж над 1,9%. Ние сме възприели един оптимален сценарий и няма причина да смятаме, освен ако не настъпи някакъв глобален катаклизъм, че подобна прогноза не е изпълнима. Разбира се, всяко едно планиране и прогнозиране
включва своите възможности и рискове. Именно поради тази причина ние обичайно планираме приходната част на бюджета по-консервативно, така че да може да издържи на флуктуации. Имаше същия дебат по повод бюджета за 2012 г. Тогава ние коментирахме, че сме го направили за растеж около 1 % и дори 0%. Видяхме, че при растеж от 0,5% за полугодието приходната част се преиз-пълнява. Структурата на брутния вътрешен продукт дава основание да смятаме, че основата за събиране на данък добавена стойност се разширява и това ни дава възможност за по-високи постъпления през следващата година.
- На какво точно залагате, за да се осигурят тези над 1,7 млрд. лв. повече приходи?
- Трябва да се има предвид, че част от този обем се дължи на една операция, свързана със социалното осигуряване, която осветява осигурителните вноски на заетите в специалните ведомства. От тези 1,766 млрд. лв., които виждаме, ако ги сравним с програмата за 2012-а спрямо очакваното изпълнение, те вече са около 1,6 млрд. Отделно, ако махнем около 220 милиона приходи от осигурителни вноски в повече,ко-ито пла-ни
раме в резултат на по-високия разход от силовите ведомства, ръстът в приходите ще стане около 1,4 млрд. лв. Така увеличението не е толкова драстично, колкото се смята. Съществен ръст се очаква от приходите от ДДС, както и от акцизите - около 180 милиона. Те са реално изпълними, най-малкото заради увеличените ставки на горивата, които задължително трябва да вдигнем като част от графика за достигане на минималните нива в ЕС. Ние имахме официални консултации с колегите от Международния валутен фонд, които прегледаха нашите прогнози за приходите. Ако имаха подобни опасения, те нямаше да ни ги спестят. Тяхната и нашата оценка за приходите в бюджета за 2013 г. се различават само с една десета от процента.
- Специално при ДДС на какво точно разчитате, при положение че по-сериозен ръст на потреблението все още не се наблюдава?
- Ръстът се наблюдава, но не с тези темпове, с които се прогнозираше. От друга страна, най-важното нещо за ДДС е съотношението внос-износ. За поредна година, и най-вече през 2012 г., това се забелязва отчетливо, износът почва да изостава спрямо вноса
и отново салдото по текущата сметка отива към дефицит, както в най-успешните от гледна точка на приходите години - 2007 и 2008-а. Превишението на вноса над износа разширява основата за облагане с ДДС
с около 800 млн. лв. Знаете, че при износ възстановяваме, при внос събираме този данък.
- Имаше предложение на финансовото министерство за налог върху лихвите от депозити. Идеята обаче замря за няколко часа. Какво е вашето мнение?
- Моето лично мнение е, че подобен данък трябва да има, въпреки че на този етап не е включен в проекта на данъчните закони. Освен чисто фискални ефекти, той ще повлияе върху склонността за спестяване и за потребление. Между другото, само една или две държави в ЕС не прилагат подобен данък. Коректното не е да казваме, че има данък върху лихвите по депозитите, а че лихвите по депозитите стават облагаем доход, така както са всички други доходи на физическите лица. По-интересният въпрос е защо всички доходи от собственост и от имущество на физическите лица се облагат, а само този доход е възприет за необлагаем. Разбира се, възможно е да се вземе решение в една друга посока, но като цяло освен чисто фискалните ползи една подобна промяна би донесла ефекти и на макроикономическо ниво.
- А ако хората решат да изтеглят по-дребните си депозити и си ги сложат под дюшеците?
- И да изгубят останалата част от лихвата? Ние вземаме 10% от печалбата. Нищо от главницата. В този смисъл 90% е повече от нула. Като добавим към това и сигурността на вложителите, мисля, че аргументите са в полза на това, ако искат да спестяват, да си държат парите в банки.
- Как ще коментирате притесненията на икономисти, че липсват буфери в бюджета?
- Нашите оценки са правени така, че бюджетът да издържи на стрес от възможно неблагоприятно развитие на икономиката. Видя се и тази година, че планираният растеж за съжаление не беше постигнат заради задълбочаващата се криза в еврозоната, но нашите приходи се изпълняват.
- Да разбирам ли, че разчетите са правени отново при прогноза от 1% ръст?
- Смятайте, че сме планирали приходите достатъчно консервативно, така че да могат да издържат на различни сценарии на макроикономическо развитие.
- Има ли възможност за удовлетворяване на различни искания, които тепърва ще постъпват, като например това на министъра на здравеопазването Десислава Атанасова за 20 милиона лева допълнително?
- Гъвкавостта ни в разходната част е минимална. Резервите са описани в законопроекта. Така че по мое мнение, за да се удовлетворяват такива, макар относително малки искания, ще трябва да се търсят допълнителни приходоизточници.
- Какви са възможностите за това?
- Всички възможности, които екипът на Министерството на финансите е идентифицирал, са включени в проекта. Едва ли ще може да се удовлетворят тези искания.
- Какво се разбрахте за заплатите в силовите министерства?
- Разговорите с Министерство на отбраната все още продължават.
- Къде е разминаването?
- Трябват много пари да се направи това, което иска министър Аню Ангелов. Докато при МВР нещата се правят с вътрешни резерви. Министър Ангелов предлага като компенсация за промените по отношение на пенсионирането и отпуските на военните да ангажира един доста сериозен ресурс.
- На колко възлиза този ресурс?
- За да се удовлетвори всичко, което той иска, са необходими над 40 милиона. Засега няма постигната компромисна позиция, но в понеделник очаквам да има решение.
Роден е на 30.04.1977 г.
• Завършва математическата гимназия в Плевен и Стопанската академия 8 Свищов
• В периода 1998-2001 г. работи в Министерството на земеделието
• През 2001 8. постъпва в Министерство на финансите като главен експерт 6 дирекция „финансиране на държавни органи, програми и осигури-телни фондове"
• От 2001 до 2009 8. е началник на отдел „Социални разходи" към Министерството на финансите
• Владее английски и руски
Рожден ден:
Десислава Атанасова, министър на здравеопазването
Сподели с приятели: |