Южен централен район за планиране за периода 2007-2013

6.2.5 Ландшафт

Въз основа на закономерностите за зоналността, азоналността, принципите за генетичност и водещата ландшафтнообразуваща роля на геолого-геоморфоложката компонента, и схемата на комплексното ландшафтно райониране на България страната се поделя на пет физикогеографски зони, а зоните на 17 физикогеографски области. Територията на разглежданият Южен Централен Район попада в следните физикогеографски зони и области в посока от север на юг:

ІІ. Балканска зона - 2. област на Стара планина; 3. област на Задбалкански котловини; 4. област на Средногорието

ІІІ. Краищенско-Тунджанско зона - 2. област на Горнотракийската низина; 3.Тунджанска област

ІV.Осоговско-Родопска зона - 3.Западнородопска област; 4.Източнородопска област

Най-северните части от територията на ЮЦР (Областите Пловдивска - община Карлово и Старозагорска област – с общините Павел Баня, Казанлък, Мъглиш, Гурково и Николаево) се намират в Балканската зона на границата на две области: областта на Стара планина, и областта на Задбалканските котловини. Морфохидрографски средната подобласт на Стара планина в която се намират разглежданите територии се отличава с високо, компактно, било с подчертано изразено западно-източно верижно простиране.

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България, ландшафтите в района на Средната подобласт на Стара планина се определят като:

3. Клас Котловинни ландшафти

3.8. Тип Ландшафти на субсредиземноморските ливадно-степни и лесо-ливадно-степни котловинни дъна

3.8.16. Подтип Ландшафти на ливадно-степните предимно равни дъна на междупланинските котловини

3.8.16.34 Група Ландшафти на ливадно-степните дъна на междупланинските котловини с неспоени кватернерни наслаги и с висока степен на земеделско усвояване

3.8.16.36 Група Ландшафти на лесо-ливадно-степните възвишения сред равните дъна на междупланински котловини от масивни и метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване.

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ландшафтите в района на Средната подобласт на Стара планина се определят като:

В. Южнобългарска планинско-котловинна област

X. Средногорско-Задбалканска подобласт

70. Карловски район

71. Казанлъшко-Твърдишки район

Областта на Задбалканските котловини се намира на юг от Стара планина и на север от Средногорието, по протежение на паралела. Морфохидрографски Източната подобласт на Задбалканските котловини, в която се намират разглежданите територии заема от запад на изток котловините Карловска, Казанлъшка, Твърдишка, Шивачевска. Тук котловинните дъна са по-ниски от тези в Западната подобласт и варират между 100 и 400 м.н.в., като в посока към изток височината им постепенно намалява. В посока запад-изток котловинните дъна са ограничени последователно от ридовете Стражата, Межденик, и др. Геоложкият строеж и геоморфоложкото развитие на областта е неразривно свързан с геоструктурите на съседните планински области – Средногорието и Стара планина. Решаваща роля в геоложкото и геоморфоложкото развитие на Задбалканските котловини е изиграл Задбалканският дълбочинен разлом. По него се е очертала северната периферия на котловините на границата с геоложките структури в южния склон на Стара планина.

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България ландшафтите в района на Източната подобласт на Задбалканските котловини се определят като:

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ланшафтите в района Източната подобласт на Задбалканските котловини се определят като:

В. Южнобългарска планинско-котловинна област

X. Средногорско-Задбалканска подобласт

70. Карловски район

71. Казанлъшко-Твърдишки район

В областта на Средногорието се намират следните части от териториите на разглежданият Район (Област Пазарджишка – общините Панагюрище и Стрелча, област Пловдивска - община Хисаря, северните части от общините Калояново, Брезово, Старозагорска област – северните части от община Братя Даскалови и Стара Загора). Морфохидрографски тази област е разположена на юг от Задбалканските котловини и на север от Краищенско-Тунджанската преходна зона в преобладаващо направление по паралела. Разглежданите територии се намират в подобластта на Същинското Средногорие и подобластта на Сърненогорското Средногорие.

Същинското Средногорие заема планинския и хълмисто-котловинен релеф между долините на реките Тополница и Стряма. На фона на обширните плоски планински била в посока от запад на изток последователно се открояват доминиращите върхове Братия (1519 м.), Буная (1572 м.) и Голям Богдан (1604 м.). В северната половина на тази подобласт централно място заема Копривщенското долинно разширение (1000м). Южната котловинно-хълмиста част на Същинското Средногорие е представено от Панагюрско-Стрелчанския район, в обсега на които се включват малките по площ Панагюрска и Стрелчански котловини и средните поречия на реките Луда Яна и Пясъчник.

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ланшафтите в района Същинското Средногорие и Сърненогорското Средногорие се определят като:

В. Южнобългарска планинско-котловинна област

X. Средногорско-Задбалканска подобласт

67. Братийско-Богдански район

69. Межденишко-Кортенски район

Г. Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини

XIX. Горнотракийска подобласт

106. Панагюрско-Стрелчански район

Морфохидрографски Краищенско-Тунджанската зона се намира между Средногорието и масивите на Осогово и Рила и се характеризира с планински и котловинно-хълмист релеф. В Горнотракийска област, в Западната и Източната подобласт на Горнотракийската низина се намират следните части от територията на ЦЮР (Област Пазарджишка – общините Белово, Септември, Лесичово, Пазарджик, област Пловдивска - община Съединение, Пловдив, Раковски, Стамболийски, Садово, Първомай, южните територии на общините Калояново и Брезово, и Старозагорска област – със територии от община Братя Даскалови и Стара Загора, община Чирпан, Опан, част от териториите на общини Раднево, Гълъбово, област Хасково – общини Димитровград и Симеоновград).

Пловдивското поле заема Западната подобласт на Горнотракйската област. Северната му граница от Моминоклисурския пролом на река Марица до Чирпанските възвишения се проследява по южното подножие на Средногорието. На юг границата му минава по северното подножие на Родопите, като започва източно от Моминоклисурския пролом до Драгойновския масив на Родопите. Пловдивското поле има низинен релеф, простира се по паралела и има лек наклон от запад-северозапад към изток-югоизток, който се маркира от леглото на р. Марица. При Белово западната периферия на Пловдивското поле има 300 м.н.в., а на изток при Първомай, на границата му със Старозагорското поле тя намалява до около стотина метра. В Пловдивското поле р. Марица тече близо до стръмните северни склонове на Родопите и далеч от верижното протежение и полегатите южни склонове на Средногорието. Това положение на реката обуславя асиметричното развитие на речната мрежа в обсега на Пловдивското поле. Над широката заравнена низинна повърхнина на Пловдивското поле контрастират уединените Пловдивски хълмове (286м.).

Старозагорското поле заема Източната подобласт на Горнотракийската низина.

Хълмистата част на релефа е по-изразителна в южната и югоизточната част полето, като притоците на река Сазлийка разчленяват периферната повърхнина на Старозагорското поле на плоски вододелни гърбища. Старозагорското поле се простира на изток от Чирпанските възвишения и се оводнява предимно от река Сазлийка и нейните десни притоци. Дългата му ос има меридионално направление и наклон към изток-югоизток. Надморската височина на полето варира от 170 до 150 м, а на югоизток между устието на р. Сазлийка и Харманлийския пролом на Марица надморската височина намалява и е достига 80 м. Голяма част от Загорското понижение, се заема от Източномаришкия въглищен басейн определено като част от Горнотракийския ров. Гъстотата и дълбочината на разчленението на релефа на Старозагорското поле се характеризира със средни стойности. Северната му част е заета от обширен делувиално – пролувиален шлейф, а по-голямо разчленение на плиоценската и акумулационна повърхнина се наблюдава в западната част на района. Ерозионните процеси в хълмистия район са слабо до средно проявени. Геоложката основа на района представлява палеоген-неогенски седименти, които залягат върху блоково-разчленената скална подложка, а в пониженията и терасите на реките има делувиални и алувиални отложения. В границите на заравнения, еднообразен и нисък релеф на областта се проявява преходноконтинентален климат, поради продължителната антропогенизация на района особено разпространени са аграрните ландшафти и е сведен до минимум ареала на естествената растителност.

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България ландшафтите в района на Западната и Източната подобласт на Горнотракийската низина се определят като:

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ланшафтите в района Западната и Източната подобласт на Горнотракийската низина се определят като:

Г. Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини

XIX. Горнотракийска подобласт

105. Тополнишко-Маришки район

107. Бесапарски район

108. Сютлийско-Сазлийски

109. Чирпански район

На изток от Горнотракийската низина и на юг от Средногорието се простира Тунджанска област. Релефа й е низинно хълмист и нископланински, в съчетание с широки равни полета, уединени възвишения и значителен по обхват нископланински масив. В Сакарска подобласт на Тунджанска област се намират следните части от територията на ЮЦР (област Стара Загора - част от териториите на общини Раднево, Гълъбово, област Хасково – част от териториите на общини община Харманли, Любимец, Свиленград, община Тополовград).

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България ландшафтите в района на Сакарска подобласт се определят като:

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ланшафтите в района Сакарска подобласт се определят като:

Г. Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини

XX. Долнотракийска подобласт

116.Свиленградски район

XXI.Сакаро-Дервентска подобласт

117. Сакарски район

В комплексно физикогеографско и ландшафтно отношение Осоговско-Родопската зона на старонагънатите планини се разделя на Осоговско-Беласишка, Рило-Пиринска, Западнородопска и Източнородопска области.

Западната Родопска област е ситуирана на изток от Рило-Пиринската област и на юг от Горнотракийската низина. Високопланинският релеф на областта представлява съчетание от значително издигнати разнопосочни била с дълбока и сложна долинна мрежа, с живописни проломи и ясно обособени котловини и долинни разширения и се отделя на изток от хълмистия ниско планински релеф на Източната Родопска област със система от добре изразен долини. Границата между Западнородопската и Източнородопската област минава по долината на р. Каялийска, пресича седловината Китката (735м.) в изворната част на р. Харманлийска и накрая следва долините на реките Боровица, Арда и Чепинска при Рудозем. В Баташко-Дъбрашката и Переликско-Преспанската подобласт попадат следните части от територията на ЮЦР: област Пазарджик-общини Велинград, Ракитово, Пещера, Брацигово, Батак, област, област Пловдив – общини Перущица, Кричим, Куклен, Асеновград, Лъки, област Смолян-общини Доспат, Борино, Девин, Чепеларе, Смолян, Баните, Мадан и Рудозем.

Баташко-Дъбрашката подобласт се простира на запад от долината на р. Въча. Релефа й е съчетание от разнопосочните плоски ридове Баташкия, Дъбрашкия, Алабак и Къркария и конфигурацията на Баташката, Чепинската, Доспатската и Девинската котловина. В обсега на този сложен орографско-котловинен комплекс и долинен лабиринт доминира заобленото гърбище на Баташкия рид. Върху него се открояват корпусите на в. Сюткя (Голям Воден, 2186 м.) и Баташки Снежник (2082м.). Сложната и дълбока долинна мрежа на Баташко-Дъбрашката подобласт се отводнява от множество приточни артерии на Марица, Въча и Места.

Переликско-Преспанската подобласт обхваща високопланинския релеф на изток от долината на р. Въча. В широкия орографски обхват доминират Переликският и Преспанският рид, върху обширните билни заравнености на които доминират в.Голям Перелик (2191 м.), който е най-високия връх в Родопите и в.Преспа (2001 м.). Переликско-Преспанското орографско гърбище, което се простира от югозапад към североизток представлява вододел между Арда и реките Въча и Чепеларска и се разделя от Роженската седловина (1430м.) на два дяла Переликски и Преспански. В северозападната част на подобластта между долините на Въча и Чепеларската река в меридиално направление се простира ридът Чернатица, върху плоското гърбище на който се издига в. Персенк (2091м.). Източно от долината на р. Чепеларска до границата на Горнотракийската низина се откроява Добростанският масив. Към сложната долинна мрежа на Переликско-Преспанската подобласт принадлежат и Хвойненската, Смолянската и Ардинската котловина.

В изграждането на релефа на Западнородопската област участват не само скалите на фундамента но и значително по-младата надстройка на смесения седиментно-вулканогенен комплексна палеогена. Броят и характерът на денудационните нива и речните тераси свидетелстват за широобхватните сводови ритмични издигания през неогена и кватернера. Тук от масивността на релефа и неговия високопланински характер се обуславя височинната диференциация на ландшафтите. Различната скална основа е предопределила както редица едри черти и детайли на релефа, така и наличието или отсъствието на повърхностен отток, спецификата на почвената покривка и растителността.

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България ландшафтите в района на Баташко-Дъбрашката и Переликско-Преспанската подобласт на Западнородопската област се определят като:

В. Южнобългарска планинско-котловинна област

XVII. Западнородопска подобласт

99.Баташко-Беглишки район

100.Переликско-Чернатишки район

101.Горноардинско-Преспански район

Източнородопската област е ситуирана на изток от Западноропската област и на юг от Горнотракийската низина. Морфохидрографските и физикогеографските особености на областта дават основание тя да се раздели на четири подобласти.: Хасковска, Ардинска, Върбишко-Крумовска и Гюмюрджинско-Мъгленишка, където се намират разглежданите територии. Тук се намират следните части от територията на ЮЦР: област Смолян-общини Неделино и Златоград, цялата област Кърджали и област Хасково – общините Минерални бани, Хасково, Стамболово, Маджарово, части от териториите на общини Харманли, Любимец и Свиленград.

Хасковската подобласт се простира на юг от Горнотракийската низина и долината на р. Марица, на юг се ограничава от долината на р. Арда. Релефа е хълмист, като му нараства постепенно от север на юг. В това направление се редуват простиращите се по паралела ридове –Узунджовски, Хасковски, Хухлата (353 м.), Чуката и Гората (704 м.) В северозападната част на подобластта се открояват контурите и стръмните склонове на масива Драгойна (860 м.).

Ардинската подобласт обхваща долината на р. Арда, която се простира по паралела и е характерна с редуващите се долинни разширения и проломи. От запад към изток са разположени Кърджалийското, Гняздовско-Османовското, Рабовското и Бориславовското долинно разширение. Те се разграничават от запад на изток от проломите Бирмутски, Железни врата, Студен кладенец, Горномаджаровски, Долномаджаровски и Камилдолски.

Върбишко-Крумовската подобласт се характеризира с нископланински релеф и е разположена на юг от долината на р. Арда. От запад на изток се очертават морфографските изражения на Жълти рид (1241 м.), Стръмни рид (960м.), Иран тепе (817 м.) и Сърта (812 м.). В меридиално направление те се разграничават от долините на реките Върбица, Крумовица и многобройните им притоци.

Гюмюрджинско-Мъгленишката подобласт се простира на юг от долините на реките Върбица и Бяла, в горните им течения. От запад към изток се простират билата на ридовете Гюмюрджински Снежник (1483 м.) и Мъгленик (1267 м.). Над техните верижни гърбища доминират корпусите на в Орлица (1483 м.) и Коджаеле (1267 м.), през които минава границата ни с Гърция. Северните склонове на тези надлъжни погранични ридове се простират в българската част на Гюмюрджинско-Мъгленишката подобласт.

Характерен за Източнородопската област е нископланинският и хълмист морфографски облик и осезаемото нарастване на н.м.в. от север към юг. Централно място в нея има долината на р. Арда, с простиращата се по паралела поредица от долинни разширения и къси проломи. Тези морфографски особености на релефа, заедно с опороените на места склонове и добре обособени доминиращи върхове-твърдици са отражение на различната устойчивост на скалната основа. От характера на атмосферния пренос и трансформацията на въздушните, маси върху повърхнината на релефа се обуславя формирането на преходноконтиненталния и преходносредиземноморския климат.

Съгласно класификационната схема на ландшафтите в България ландшафтът в района на Хасковска, Ардинска, Върбишко-Крумовска и Гюмюрджинско-Мъгленишка подобласт на Източнородопска област се определят като:

Съгласно схемата на ландшафтното регионално райониране на България районът на Хасковска, Ардинска, Върбишко-Крумовска и Гюмюрджинско-Мъгленишка подобласт на Източнородопска област се определят като:

В. Южнобългарска планинско-котловинна област

XVIII. Източнородопска подобласт

102. Драгойско-Гаротински ландшафтен район

103.Средно-Ардински ландшафтен район

104. Джебелско-Мъгленишки ландшафтен район

Г. Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини

XIX. Горнотракийска подобласт

110. Хасковски ландшафтен район

XX. Долнотракийска подобласт

116.Свиленградски район

6.2.6 Биологично разнообразие и защитени природни територии

Защитени територии

Южен централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила”, 15 резервата и 9 поддържани резервата. Тук се намира и целия масив на Родопите, на територията на който предстои да бъдат обявени два природни парка.

Общата площ на защитените територии в Западни Родопи е 16 697 ха. Мрежата от защитени природни територии включва 8 резервата, 6 поддържани резервата, 70 защитени местности и 30 природни забележителности. Пет резервата са включени в Списъка на ООН за националните паркове и други защитени територии, а четири от тях са признати за биосферни резервати. Родопите се характеризират с голямо ландшафтно разнообразие. През хилядолетията са възникнали специфични и уникални природни творения, каквито са пещерите в районите на селата Триград, Ягодина, Чепеларе, Орехово, Могилица, природните феномени Орфееви скали край Смолян, Чудните мостове, Невястата, Слонът, Костен камък, Червената скала.

На територията на района има много защитени местности - геофеноменът Пирустията, край Турия, скален феномен “Костенурката”, резерватите Лешница, Каменщица, Соколна, подържан резерват Еленова гора, Енинско ждрело.

Многообразни са и природните забележителности - скално образование Мечките, пещера Каменната къща край Павел баня, скално образование Пеещите скали, пещера Топлата дупка и водопад Малкия скок, край Мъглиж, скално образование Вкаменената сватба. Към природните забележителности и обекти с особено значение трябва да се отнесат и многото изкуствени и естествени влажни зони, някои от които представляват интерес и са с приоритет за Рамсарската Конвенция, като яз. Овчарица, яз. Розов Кладенец и др.

Централен за района е южният макросклон на Централна Стара планина с водосборите на реките Стряма и Тунджа. В този район попада и Национален парк “Централен Балкан”. Интересни природни обекти в Националния парк са водопадът Райското пръскало и Карловският водопад, Голям Джендемски водопад, Сучурумското пръскало, Сувачарското пръскало, Сухата пещера, каньонът Южен Джендем на Бяла река, Кадемлийското църкало и Бабското пръскала.

Флора

Територията на ЮЦР попада в няколко физикогеографски зони, oбласти и подобласти като тяхното разположение в посока от север на юг е, както следва:

ІІ. Балканска зона - 2. област на Стара планина; 3. област на Задбалкански котловини; 4. област на Средногорието

ІІІ. Краищенско-Тунджанска зона - 2. област на Горнотракийската низина; 3.Тунджанска област

ІV. Осоговско-Родопска зона - 3.Западнородопска област; 4.Източнородопска област

Съгласно Горскорастителното райониране (Захариев, Б.,1973 г.) България е разделена на три области: Мизийска, Тракийска и Южна-Крайгранична. Териториите на Пазарджишка, Пловдивска и Старозагорска област попадат в Тракийската област, а териториите на Кърджалийска, Смолянска и Хасковска област – в Южна-Крайгранична Горскорастителна област.

Тракийската Горскорастителна област се характеризира със смесеното влияние на континенталния и средиземноморски климат. Горско дървесната растителност е съставена от листопадни субмедитерански гори, често с насаждения от ксеротермични дървесни видове и отделни средиземноморски представители.

Южна-Крайгранична Горскорастителна област съществено се отличава в климатично отношение от другите две области, и показва значителна близост до климатичните особености на северните покрайнини на Средиземноморието. Горскодървесната растителност е представена от листопадни или твърдолистопадни медитерански гори на места с подлес от вечнозелени храсти.

В Старопланинска област разглежданата територия се намира в непосредствена близост до южните склонове на Стара планина. В ниския пояс на южните склонове се чувства средиземноморското климатично влияние и преобладава разпространението на топлолюбива, предимно дъбова горска растителност върху канелени горски почви. В по-високия пояс върху различна геоложка основа гранити, палеозойски шисти и др. и светлокафявите горски почви преобладава букова растителност. Във високия пояс на Стара планина – подножията на върховете Ком, Вежен, Ботев се среща предимно иглолистна горска растителност. Билните части на областта са покрити с тревиста растителност, на прехода към тревните асоциации върху затревените била значително разпространение имат храстите на хвойната, а при труднодостъпния скален откос Козята стена се среща и рядкото алпийско цвете еделвайс. По-слабото овлажняване на южните склонове на Стара планина, и по-интензивното изпарение върху южните склонове създават благоприятни условия за разпространението на дъб и келяв габър, а районите с иглолистна растителност са представени предимно от смърч, бяла мура, ела и лиственица.

Характерът на растителността в областта на Задбалканските котловини и географското й разпространение се обуславя от почвено-климатичните условия и пряката и косвена намеса на човека. Използването на горските ресурси за добив на дървени въглища, примитивното животновъдство и прекомерната паша на добитъка в миналото са причина за оредяването и на места за пълното унищожаване на горската растителност в областта. В наши дни потвърждение на отрицателната дейност на човека по отношение на горската растителност, са уединените, малки по площ дъбови, брястови и орехови гори. Покрай реките се срещат следи от естествената растителност на Задбалканските котловини, представени от влаголюбиви горски видове – върби, тополи, елши, а върху оцелелите ливадни площи има естествени фитоценози. Върху по-сухите отцедни места се срещат единични дървета или групи от дъб и полски бряст.В Казанлъшката котловина (с. Крън) е запазена орехова курия, а при с. Крън и с. Тулово е оцеляла вековна естествена дъбова гора.

Растителността в областта на Средногорието е повлияна както от вида и състава на почвените типове, климата, особеностите на релефа, така и от стопанската дейност на човека. Покрай реките се среща влаголюбива тревна и горска растителност – елша, върби, тополи. Там където естествената растителност е запазена върху канелени горски почви тя е представена предимно от дъб, а върху северните склонове на хълмистия и нископланински релеф – и от габър. В по-високия пояс на Средногорието са разпространени букови гори, които в областта на Същинското Средногорие имат висок бонитет и вековна възраст. Върху плоските била на Същинското Средногорие се среща добре развита тревна асоциация.

Растителността в областта на Горнотракийската низина е влаголюбива тревиста или горска – камъш, върби, тополи, елша. Леко хълмистите и дренирани площи в периферията на Горнотракийската низина са заети от сравнително сухолюбива горска растителност. – драка, габър, нискорасъл дъб и полски бряст. Поради многогодишната и силно изразена антропогенна дейност в района и широкия обхват на обработваемите земи в Горнотракийската низина ареала на естествената растителност е силно стеснен.

Климатичните условия, почвите и силно изразената селскостопанска дейност са повлияли значително на разпространението на растителните видове в Тунджанска област. Край река Тунджа се среща смесена широколистна горска растителност, която в заблатените части на заливната тераса има влаголюбив характер - и е представена от върби, тополи, елша, а надзаливните тераси са заети от сухолюбивите растителни видове. Във високите части на Сакар планина е запазена, като единични дървета или като отделни горички, естествената растителност представена от дъб, полски бряст, габър, ясен, клен. Южните склонове на Сакар планина са заети от дъбови гори, а северните – добре запазени букови гори.

Растителната покривка в Западната Родопска област е повлияна от климата, геоложката основа, почвите и особеностите на релефа. Подножието и най-ниския пояс на планинските склонове са заети от смесена широколистна растителност – представена предимно от дъб, келяв габър, полски бряст, глог, дрян и др. В средния пояс и то предимно по северните склонове се среща широколистна горска растителност – предимно от бук и габър. В още по-високия пояс (над 1500м докъм 1900м) среща иглолистна растителност – представена най-вече от черен бор, бял бор, ела и смърч. Много широко разпространение в Западнородопската област има хвойната, като тя се среща и в широколистните смесени гори и в иглолистните гори и съпътства тревните асоциации на високия пояс и по доминиращите планински била. В котловините и долинните дъна има влаголюбива тревиста и горска растителност – представена от върби, елша, тополи, а в по-закътаните и топли места се срещат и чинари. Сред флората на Западни Родопи, като световно значими видове са определени 66 вида: 43 вида са български ендемити, 45 вида са балкански ендемити. Горите заемат повече от 70 % от територията на Западните Родопи, като преобладаващи са иглолистните видове.

Растителността на Източнородопската област може да се класифицира по следния начин: покрай река Арда и другите по-големи реки има влаголюбива тревиста и дървесна растителност - върби, тополи. Навсякъде канелените горски почви са в съчетание с смесена широколистна топлолюбива растителност, представена предимно от храсти и нискостъблени закелявели гори, в които преобладаващо участие има косматия дъб. В по-закътаните места храстовата асоциация е представена от вечнозелени средиземноморски растителни видове с участието на зелениката, червената хвойна и някои бодливи храстовидни видове с опадливи листа. Особено широко разпространение в Източнородопска област има средноевропейската широколистна храстова асоциация или т. нар. шибляци. Формирането и разпространение на тази растителност се дължи на изсичането на смесените широколистни гори, съществували преди на тези места с преобладаващо участие на закелявял дъб, и широко разпространение на габър, бряст, люляк, драка, глог, хвойна и др. Върху северните склонове на най-високите морфографски единици на Източнородопска област се срещат букови гори, като значителното им разреждане на места е съпроводено с наличието на хвойнови храсти. При проследяването на разпространението на растителността в Източнородопска област прави впечатление че в по-закътаните и ниски райони от север на юг се увеличава участието на преходно-средиземноморските и средиземноморските видове.

Фауна

Територията на ЮЦР попада в няколко физикогеографски зони, oбласти и подобласти като тяхното разположение в посока от север на юг е, както следва :

ІІ. Балканска зона - 2. област на Стара планина; 3. област на Задбалкански котловини; 4. област на Средногорието

ІІІ. Краищенско-Тунджанско зона - 2. област на Горнотракийската низина; 3.Тунджанска област

ІV.Осоговско-Родопска зона - 3.Западнородопска област; 4.Източнородопска област.

Във фаунистично отношение в Старопланинската област се срещат типичните за Предбалкана видове Тук се срещат обаче и някои алпийски видове, които обитават високия пояс. Редом със сърната, благородният елен, дивата свиня, в най-труднодостъпните места на Средна Стара планина се срещат и диви кози. От едрите хищници в по-трудно проходимите кътове се срещат мечки, вълци, и най-вече лисици. От дребните хищници често се срещат златката и белката. Значително разнообразие имат птичата фауна, влечугите - срещат се смок мишкар, зеленият и ливаден гущер и др. От представителите на земноводните - се срещат голямата водна жаба, кафява и зелена крастава жаба, и др.

Областта на Задбалканските котловини заема междинно положение между Стара планина и Средногорието. Широко разпространение тук имат гризачите, рептилиите - смок стрелец, степен и зелен гущер и др., от земноводните голямата водна жаба, кафява и зелена крастава жаба, и др. Птичия свят също е доста разнообразен. Рибната фауна е представена от характерните за страната речни видове, а насекомите показват значително разнообразие.

Областта на Средногорието се обитава предимно от средноевропейски животински видове. От едрите бозайници тук се срещат сърната и дивата свиня, а след изкуственото разселване и успешната аклиматизация на благородния елен той се среща в някои райони на Средногорието. От хищниците сравнително често се среща лисицата, много рядко вълка и мечката. Смята се, че до недалечното минало в Същинското Средногорие е обитавал рисът. В сравнение със Старопланинската област влечугите и земноводните тук имат по-широко разпространение. От земноводните се срещат голямата водна жаба, жабата дървесница, кафявата и зелената крастава жаба, и др. От влечугите се срещат смок мишкар, зеленият и ливаден гущер и др. Птичия свят също е доста разнообразен.

Горнотракийската низина се характеризира с твърде редуциран видов състав на средноевропейската и преходносредиземноморската фауна. Тук ареалът на естествената растителност е силно стеснен, което в съчетание с широкото разпространение на усвоените от стопанската дейност на човека площи определят незначителната фаунистична населеност. Главните фаунистични видове, които се срещат в нейните земи са водният плъх, колхидският фазан, розовият скорец, дроплата, полската яребица, черният отровен тракийски паяк и др. Обикновено водният плъх се среща в добре овлажнените площи на оризищата и свързаните с тях напоителни канали. От влечугите в южната част на Старозагорско с голяма численост на популациите се среща пепелянката. Срещат се още смок мишкар, зелен, степен и ливаден гущер, голяма водна жаба и др. Колхидският фазан обитава запазената на места по-компактна тревна и горска растителност. Освен това той, както и другите представители на птичата фауна се среща в просторните площи на аграрните ландшафти.

Във фаунистично отношение Тунджанската област се характеризира с подчертано изразен преход от средноевропейски към преходно средиземноморски, субсредиземноморски, средиземноморски и иранотурански животински видове. Тук се срещат характерните и за съседните и за съседните области животни - лисица, заек, катерица, дива свиня, сърна, язовец и др. От птичата фауна характерни за района са фазанът, червеногушото коприварче, орфеевото (пойно) коприварче, малкото черноглаво коприварче, белочела сврака и т.н. Влечугите тук са представени от балканския гекон, пясъчницата и пепелянката, а в южните по-топли и добре закътани места се срещат и термитите.

Западнородопската област е представена от средноевропейски животински видове с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове. Алпийските животински видове населяват планинския и високопланински пояс на областта, а преходно средиземноморските видове обитават ниския пояс на прехода със съседните низинни земи и в обсега на закътаните по-топли места. Едрите бозайници в областта са представени от елени, сърни, диви свине, мечки, лисици и по-рядко вълци. Те се срещат в гъсто залесените площи, по просторните високопланински пасища, труднодостъпните канари и високопланинския пояс. В по-ниския пояс обитават представителите на гризачите, а основния пояс се срещат влечуги, земноводни и много прелетни птици. Западните Родопи са едно от малкото места в Европа, където все още се срещат в естествени условия кафявата мечка, дивата коза, вълкът и благородният елен.

В Източнородопската област преобладават преходно средиземноморските животински животински видове. От влечугите тус се срещат балканският гекон, пясъчницата, пепелянката и др. Птичата фауна в областта е представена от червеногушото коприварче, орфеевото (пойно) коприварче, малкото коприварче, и белочелата сврака. В най-закътаните и топли места на областта се срещат и термити.

6.2.7 Отпадъци

По данни на НСИ количеството събрани битови и строителни отпадъци в района на човек за 2003г е 436кг., което е най-малко в сравнение с другите райони за планиране. Делът на обслужваното население от услуги по сметоизвозването е 83% от общото население на района, което го нарежда на второ място след Югозападен район за планиране с 95.4%.

За 2003г. в района са образувани 32 434 000 тона производствени неопасни отпадъци, като 97% от тях се генерират в област Стара Загора. От тях 0.3% са предадени за рециклиране и преработка, 99.6% са депонирани и 0.1% са третирани термично.

Подобна е ситуацията и по отношение на отпадъците от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства, като генерираните в ЮЦР са 27 921 000 тона, а делът на област Стара Загора е 97%. От тях 99.95% са депонирани и само 0.05% са предени за рециклиране и преработка.

На територията на ЮЦР се намират: инсталация за преработване на отпадъчно стъкло - “Дружба” АД, Пловдив, инсталация за рециклиране на пластмаси – смилане, миене, сушене, гранулиране - “Химик”, Асеновград, инсталации за преработка на отпадъчна хартия и картон - “Тракия-Папир” АД, гр.Пазарджик (за отпадъци от велпапе), в “Белово”АД (за отпадъци от смесени хартии) и специализирани инсталации за третиране на опасни отпадъци - “ОЦК” - Кърджали.

6.2.8 Вредни физични фактори

Шум

Шумът в околната среда, причинен от транспорта, представлява сериозен проблем за здравето на населението и качеството на живот в големите градове в страната.

През 2003г. наблюдаваните пунктове за измерване на нивото на шума в ЮЦР са 87, като от тях 24 са в град Кърджали, 18 са в град Пазарджик, 30 в Стара Загора и 15 в Казанлък. По данни на НСИ за 2003г допустимите хигиенни норми от 55-60 dB се надвишават в 17 пункта в Пазарджик, 11 в Казанлък и 29 пункта в Стара Загора.

В рамките на района за последните 5 години най-неблагоприятна акустична среда е установена в градовете Кърджали, Пловдив и Стара Загора.

Съществува трайна тенденция за увеличаване на шумовото замърсяване в градските територии и зони до нива 63-67 dB (A) и 68-72 dB(A), които се приемат за не много високи, но носещи здравен риск. Посочените интервали са характерни за улици, разположени в жилищните зони и територии на съществуващите градски части, централните градски части, зони с обекти, подлежащи на усилена шумова защита.

Резултатите от измерванията на шумовите нива от големите промишлени предприятия показват, че те не натоварват допълнително акустичната среда на населените места, поради факта че голямата част от тях са разположени в промишлени зони и/или са извън границите на населените места.

Радиационна обстановка

По данни от автоматизираната система за наблюдение на радиационния фон в реално време радиационният гама–фон в периода 2000 – 2003 г. е в границите на характерните за страната фонови стойности от 60 до 180 nGy/h.

Не са наблюдавани повишавания на специфичната активност на естествени и техногенни радионуклиди в атмосферен въздух. През 2002г в селата Средногорово, Горно Ново село, Пъстрово, Казанка и Сладък кладенец, разположени на територията на област Стара Загора, по време на унищожаването на военни ракети са измерени стойности, които са в границите на фоновите и не се отличават от предходни години.

Радиологичния мониторинг на реките, езерата и язовирите в страната се изразява в контрол на показателите, съгласно Наредба №7/08.08.86 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащи повърхностни води.

За периода 2000-2003 г. е провеждан системен мониторинг на радиационното състояние на течащи повърхностни води в ЮЦР, като пунктовете са разположени на реките Марица, Арда, Сазлийка, Тополница, Стряма и Чепеларска. Получените резултати показват, че те са били в добро радиационно състояние през годината.

При извършване на мониторинга и оценката на специфичната активност на естествените и техногенни радионуклиди в почвени проби, неповлияни от стопанска дейност не са констатирани стойности над фоновите.

Известно е, че най-засегната от аварията в Чернобил е почвата в Южна България. Данните за специфичната активност и динамика на техногенния Cs-137, характеризират петнисти замърсявания на почвите в този район. Те са известни и са обект на ежегодни контролни наблюдения в системата за радиологичен мониторинг на околната среда. Най-високи стойности през 2003г са регистрирани в Пловдивска, Пазарджишка и Старозагорска области, така напр.: 325 Bq/kg - Стамболийски, 293 Bq/kg - с. Манастир, 201 Bq/kg - с. Бяла черква, 169 Bq/kg – Пещера, 167 Bq/kg - Радилово, 154 Bq/kg -с. Лъки, 115 Bq/kg – Рожен, 100 Bq/kg- Наречен, 95 Bq/kg - с. Мугла.

6.2.9 Културно наследство

Южен централен район е район с много богато културно историческо наследство. На негова територия се намират паметници от всички културни епохи по нашите земи. Неолитните жилища в Стара Загора, множеството праисторически могили, археологическите разкопки на крепостите Карасура край Чирпан и Ахрида, античния римски форум в центъра на Стара Загора и амфитеатъра в Пловдив, тракийските гробници в Казанлъшката долина са само част от безбройните исторически богатства на региона. Тук се намират и архитектурно-историческите резервати Старинен Пловдив, Широка лъка, Агушевите конаци и много други

Обявените в държавен вестник паметници на културата в района по видове, значение и области към декември 2004г. са представени в следващата таблица.

Таблица 8: Обявени паметници на културата по видове, значение и области към декември 2004г.

Област	Археологически				Архитектурни				Художествени				Исторически				Гр. парково Изкуство				Общо
	Н	М	С	Общо	Н	М	С	Общо	Н	М	С	Общо	Н	М	С	Общо	Н	М	С	Общо
Кърджали	15	76	0	91	0	8	0	8	3	1	0	4	0	6	1	7	0	0	0	0	111
Пазарджик	8	225	0	233	12	57	82	151	2	5	0	7	22	133	15	170	0	0	0	0	561
Пловдив	33	40	0	73	42	203	432	677	20	9	0	29	42	164	7	213	1	6	0	7	999
Смолян	11	85	13	109	7	38	50	95	1	0	0	1	3	21	0	24	0	0	0	0	229
Стара Загора	31	101	6	138	5	98	28	131	6	7	0	13	23	40	2	65	4	3	0	7	354
Хасково	24	81	0	105	3	19	13	35	2	2	0	4	2	49	1	52	0	0	0	0	196
Общо за ЮЦР	122	608	19	749	69	423	605	1097	34	24	0	58	92	413	26	531	5	9	0	14	2450

*източник - НИПК

Развитие на компонентите на околната среда без прилагането на плана
Таблица 9: Очаквано развитие на компоненти и факторите на околната среда без прилагане на плана

Компоненти и фактори	Очаквано развитие на компонентите без прилагане на плана
Въздух	Не се очаква развитие
Повърхностни и подземни води	Тенденция към изчерпване на природните ресурси поради непрестанно увеличаване на загубите на питейна вода и увеличаване количеството на използваната вода за промишлени нужди; Влошаване на качеството на повърхностни и подземни води поради зауствания на непречистени отпадъчни води в земните недра и водни обекти.
Земи и почви	Увеличаване на дифузното замърсяване на почвите поради невъвеждане на добри земеделски практики
Ландшафт	Не се очаква развитие
Биоразнообразие и Защитени природни територии	Не се очаква развитие
Отпадъци	Тенденция към влошаване поради продъл­жаване депониране на отпадъци от населените места на нере­гламентирани сметища.
Вредни физични фактори	Увеличаване на шума от транспорта поради преминаване на главни пътни артерии през населените места Не се очаква развитие на радиационната обстановка
Културно наследство	Опасност от ограбване и/или унищожаване на археологични, исторически или културни паметници.
Здравен риск	Засилване на неравнопоставеността на жителите на малките населени места в района при обезпечаване с медицински услуги

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 0.87 Mb.

Сподели с приятели: