Хидрология, Повърхностни води

6.2.3 Хидрология, Повърхностни води

Южен централен район попада в рамките на два района за басейново управление на водите – Източнобеломорски район и Западнобеломорски район. В количествено отношение повърхностните водни ресурси се изразяват чрез речния отток. Тези данни са налични по райони за басейново управление на водите и общо за цялата страна, което прави трудно определянето на количеството повърхностни водни ресурси за ЮЦР в рамките на екологичната оценка.

На територията на ЮЦР се намират поречията на р. Марица, р. Арда, малка част от р. Тунджа в община Тополовград, и река Бяла. Водосборните басейни на тези реки с изключение на р. Тунджа са на територията на обследвания район за планиране.

Река Марица събира водите си от почти всички големи български планини - южните склонове на Централна и Източна Стара планина, всички склонове на Средна гора, източните части на Рила, всички северни и източни дялове на Родопите. Най-високите части на тези планини са едни от най-вододайните райони, където средногодишният валеж превишава 1000-1200 mm, а максималните отточни модули са над 30-35 l/s/km2. В тези райони речната мрежа има най-голяма гъстота - над 2-3 km/km2.

От друга страна най-ниските части на Тракийската низина около Пазарджик, Пловдив, Първомай, Марица и Харманли са едни от най-засушливите райони на страната ни с годишни валежи до 500-550 mm, отточен модул около и под 2 l/s/km2 и гъстота на речната мрежа 0,4-0,6 km/km2.

Поречие Арда е най-овлажнено за надморската си височина с валежи между 650 и над 1000 mm, отточен модул от 10 до над 30 l/s/km2 и гъстота на речната мрежа между 0,8 и над 2,0 km/km2.

Измененията на водността на речните течения вътре в годината зависят от съчетанията и разпределението на валежите, снежната покривка и температурата на въздуха.

Във високите планински части на района оттокът през зимата е нисък с минимум обикновено през февруари, като следствие от намаления приток на вода под дебелата снежна покривка и ниските температури. В тази част обилните валежи през пролетта и високите температури в комбинация със снежна покривка, довеждат до рязко изразено пълноводие с максимум през май - до 32% от годишния отток.

С понижението на надморските височини на басейните, пълноводието се измества постепенно към зимните месеци, като в най-източните и югоизточни райони максимумът е през февруари - до 20% от годишния отток.

Маловодието за високопланинските части започва след юли, но продължава чак до зимата, когато през февруари е неговия минимум (до 1-2%). За по-ниските планински райони маловодието започва през юли, а за най-източните и югоизточни - още през май-юни, като достига своя месечен минимум през септември.

Средногодишният речен отток на Източнобеломорския водосборен басейн за периода 1961-1998г. при обезпеченост 50% е около 7 милиарда м³.

По данни на НСИ количеството иззета вода от повърхностни водоизточници в ЮЦР за периода 2000-2002г. намалява. През 2003г. иззетата вода от повърхностни водоизточници е около 1 650 милиона м³, което около 2 пъти повече спрямо 2002г. Това повишение се дължи на увеличение на консумацията от индустрията от собствени водоизточници.

Екологичното състояние на водите се оценява чрез основните химични показатели: БПК5, перманганатна окисляемост и ХПК.

През 2003г. в ЮЦР са установени сравнително голям брой замърсени речни участъци, като те са концентрирани в басейна на р. Марица. Басейна на р. Марица се характеризира с повишаване на екологично нарушени участъци и поречието продължава да е с най-сериозните екологични проблеми за цяла България. В поречието на р.Марица доминират реките със слабо до средно замърсяване (II-III категория), докато водите на самата р. Марица се оценяват като умерено замърсени, което се потвърждава и от физико-химичния мониторинг. Най-тежките екологични щети продължават да са в подпоречието на река Тополница.

В горното си течение река Арда е с води I и II категория. Участъкът преди яз. Кърджали река Арда е със слабо замърсени води, след което реката се характеризира с води II категория.

Водите на р. Стряма са чисти, като преобладават I и II категория води.

В следващата таблица са дадени критично замърсените речни участъци в ЮЦР.