Южен централен район за планиране за периода 2007-2013
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Земеделските територии
- Задбалкански котловини, Средногорие, Горнотракийска низина, Западнородпска и Източнородопска
- Почвената покривка
- Почвената покривка в Западнородопската област
- Почвената покривка в Източнородопската област
- Таблица 7 : Замърсени земи и почви с тежки метали и металоиди в ЮЦР
- Район Замърсени земи и почви с тежки метали и металоиди (ha)
- 3-5 ПДК Над 5 пъти ПДК
6.2.4 Земи и почвиОбщата площт на ЮЦР е 27 516 кв. км., от които земеделски територии - 48,4%, горски територии - 41.5%, урбанизирани територии - 3.5%, инфраструктура - 3.7%, територии за добив - 0.6% и водни площи - 2.3%. Относителният дял на обработваемите площи от общата квадратура на земеделските земи е 73,6%. Земеделските територии и обработваемите земи са концентрирани в областите Пловдив, Стара Загора, Хасково и Пазарджик, което се дължи на предимно планинския характер на останалата част на района. Описание на почвите Съгласно почвената карта на България (Койнов В., Кабакчиев И., Бонева. К, 1998 г.) почвите в разглеждания Южен Централен Район могат да се характеризират като: дълбоки почви в низинните райони с почвени типове – типични канелени горски почви; излужени канелени горски почви, излужени смолници, псевдоподзолисти почви, алувиално/делувиално/ ливадни почви, блатни/хидрогенни/почви, засолени/халоморфни/ почви, и плитки почви в хълмистите и планинските райони с почвени типове – хумусно-карбонатни почви /плитки и литосоли/, плитки канелени горски почви /с ранкери/, кафяви горски почви /с ранкери/, кафяви горски почви с хумусно-карбонатни почви. Територията на ЮЦР попада в следните физикогеографски области: Задбалкански котловини, Средногорие, Горнотракийска низина, Западнородпска и Източнородопска. Характерните за тези области видове почви са описани по-долу. Почвената покривка в областта на Задбалкана е тясно свързана със специфичното съчетаване на скалната основа, особеностите на релефа, посоката на радиалните земекорни движения, климатичните условия и дейността на човека. По-големите реки са разпространени алувиалните почви с техните разновидности. Тук неспоените плиоценски езерни седименти, сенонски андезитни туфи и туфити, изживеният езерно-блатен стадий в котловинните дъна, заедно с появата на унаследените негативно земекорни движения и средиземноморско климатично влияние представляват комплекс от почвообразуващи предпоставки за генезиса и широкото разпространение на смолниците. Дренирането и значителното разчленяване на геоложката основа, заедно с наличната топлолюбива горска растителност, съпътстват появата и разпространението на канелените горски почви. В най-ниските части на котловинните дъна локално се срещат заблатените и засолени почви, като негативен ефект от проведеното на тези територии нерационално изкуствено напояване. Почвената покривка в областта на Средногорието е силно повлияна от геоложката основа, нееднаквата надморска височина, особеностите на релефа и най-вече от вертикалното зониране и диференциране на биоклиматичните условия. В ниския пояс на областта, където климата е по-топъл и сух се среща широколистна, предимно дъбова растителност, която в съчетание с твърде различния скален субстрат благоприятства за широкото разпространение на канелените горски почви. В по-високият, по-влажен и студен климат, в съчетание с твърде различния предимно безкарбонатен литоложки субстрат са предопределили разпространението на светлокафявите горски почви. Върху пониженията на денудационните повърхнини се срещат и локално обособени торфено-блатни почви, а плиоценските седименти на котловинните дъна и разкриващите се на места в периферията им сенонски туфи и туфити обуславят разпространението на смолниците. Почвената покривка в областта на Горнотракийската низина е силно повлияна от характера на релефа, разнообразната геоложка основа и особеностите на биоклиматичните условия. Много голямо значение за разпространението и почвената диференциация имат оцелелите естествени растителни видове. Речните акумулативни наслаги покрай р. Марица и нейните притоци, се съпровождат с алувиални почви, като се наблюдават локални територии с алувиално-ливадни и алувиално блатни почви. Почвената покривка в Западнородопската област е повлияна от климата, геоложката основа и особеностите на релефа и растителността. Подножието и най-ниския пояс на планинските склонове е зает от канелени горски почви и смесена широколистна растителност. В средния пояс, предимно по северните склонове се срещат светлокафяви горски почви. В още по-високия пояс (над 1500м докъм 1900м) се срещат тъмнокафяви горски почви. Планинсколивадни почви се срещат по доминиращите планински била. В котловините и долинните дъна акумулативните наслаги се съпътстват с алувиални почви. Почвената покривка в Източнородопската област се повлиява от геоложката основа, хидрогеоложките условия и особеностите на релефа. Покрай река Арда и другите по-големи реки акумулираните материали се съпровождат с алувиални почви и влаголюбива тревиста и дървесна растителност. Върху плиоценските седименти в северния район на Хасковска област се срещат смолници. В териториите с хълмист и нископланински релеф широко разпространение имат канелените горски почви, като на някои места те са прекъснати от проявените ерозионни процеси. Негативното въздействие на ерозионните процеси е причинило значително разчленяване, нарязване и опорояване на неустойчивия субстрат на туфите и туфитите. Замърсяване на почвите Основен източник на замърсяване с тежки метали и металоиди са големите промишлени предприятия за черни и цветни метали и дейностите по добив и обогатяване на руди. Проблемни райони, по източници на замърсяване в ЮЦР са представени в следващата таблица. Таблица 7: Замърсени земи и почви с тежки метали и металоиди в ЮЦР
През 1999г. са измерени съдържания над ПДК за някои полиароматни въглеводороди (РАН) в района на КЦМ - Пловдив, а в Пловдив и Пазарджик са измерени концентрации над ПДК за някои пестициди. През 2003 г. не са регистрирани нови нива на замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди. Няма регистрирани площи, замърсени с полиароматни въглеводороди (РАН) в нива, оказващи вредни въздействия върху почвите, включително и в районите на големи потенциални източници. Всички измерени съдържания на полихлорбифенили (РСВ) са значително (с порядък) под справочните фонови стойности. Резултатите от мониторинга показват, че на този етап извършваните земеделски дейности не водят до нови натоварвания на почвите. Това се дължи, както на намаленото потребление на торове и препарати за растителна защита, така и на изпълнението на програми за еколосъобразно и биологично земеделие.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||