Юлиян маринов нарлев изследване на релацията

“предприемаческо управление - вътрешно предприемачество”

• 
  От една страна, МСФ в голям брои случаи, както в България, а така и по-глобален аспект, са притежавани от един или няколко съдружници, които често имат допълващи се роли, компетенции и функции. Въпросната концентрация на собствеността води до установяване на единство на функциите на собственост и контрол в изследваните организации или до съвместяване от страна на предприемача – собственик на предприемаческите и управленските функции.
  
• 
  На следващо място, характерна особеност на малките и средни фирми е ограниченият ресурс – материален, финансов, кадрови и пр., с който те разполагат. Същевременно, функционирането тези организации в динамичната пазарна среда, особено в нашето съвремие, поставя на преден план въпросите за иновативността, предприемчивостта и творчеството на малките и средни организации - условие за тяхното оцеляване и развитие. Липсата на ресурс, а и на подкрепа от страна на държава и на нейните институции предполага, следователно, изследваните организации да разчитат в не малка степен на човешкия фактор като източник (ресурс) на предприемаческо поведение. Сравнителният анализ между големите и малките и средни фирми показва още, че при вторите съществуват и някои предпоставки за това – гъвкави организационни структури, лесни комуникации, свобода на действие на хората в организацията и т.н.
  

Посочените теоретични допускания предполагат извеждането на модел относно връзките и зависимостите между предприемаческото управление и вътрешното предприемачество на примера на малките и средни фирми. (Вж. фиг. 3.).

• 
  Месният сектор има определяща, стратегическа роля в структурата на хранително-вкусовата промишленост. Последната, от своя страна, е най-големият от всички промишлени отраслови раздели в България. Възможностите за развитие и усъвършенстване на сектора, в синхрон с принципите на съвременното управление, имат и ще имат решаваща роля не само за преструктурирането на предприятията, но и за възможностите им за износ, за оцеляването на тези предприятия в условия на криза, и разбира се, за тяхното разширение и развитие.
  
• 
  Секторът регистрира значително подобрение на финансовото състояние и икономическата ефективност от дейността за изследвания период. Увеличение на обема на производството са реа­лизи­рали близо 60% от фирмите за 2005 година, 58% от предприятията отчитат печалба за 2006 година. За периода 2004-2006 година се отчита подобрение в редица икономически показатели като: технологично обновление, пазарен дял, рентабилност, обем на производство и пр. В обобщение на изследването, месният сектор разполага с финансов и ресурсен потенциал за формиране и развитие на предприемаческото управление и на вътрешно предприемачество .
  
• 
  В допълнение на посоченото, в сектора са направени редица инвестиции, в резултат, на което той се очертава като един от най-силно обновените технически и технологично сектори на ХВП (около 70% от предприятията отчитат технологично обновление). Високата инвестиционна и иновационна активност води до приложение на добрите производствени практики в преобладаваща част от този сектор и следователно до подобряване на цялостния мениджмънт. Според оценките на собствениците, 50% от фирмите в сектора се определят като иновационно и инвестиционно активни. Установените факти са предпоставка за приложение на предприемаческо управление и вътрешно предприемачество в малките и средни фирми от месната промишленост.
  
• 
  Съществува потенциален резерв по повод на използването на ресурси – човешки и материални. Влагането на значителни средства за квалификация на служителите, сравнително ниската производителност на труда, проблемите с набирането на квалифициран управленски персонал и не на последно място, недостатъчното използване на ресурсната база, са слаби страни на фирмите от месния сектор, но и секторни перспективи по посока на развитие на човешкия потенциал, на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество.
  
• 
  Установява се диференциация по повод на различните предприятия в бранша. Рискът остава значителен и устойчив в някои звена – предимно микропредприятията от месодобивния и месопреработвателен сектор - хигиената на персонала, транспорта и обратното проследяване на суровините. Същевременно, микро и някои от малките предприятия, поради липсата на достатъчно финансов ресурс, имат трудности по изпълнение на изискванията за здравословен и безопасен труд. Ясно откроената финансовата, пазарна, технологичната и пр. диференциация в сектора, съобразно големината на формите, определя на свои ред като основателен факта, микропредприятията да бъдат извън периметъра на настоящото изследване. Освен другото, в сектора преобладават именно малките и средните фирми¹³.
  

• 
  Първият етап на проучването цели да докаже приложението на предприемачески мениджмънт и вътрешно предприемачество в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България;
  
• 
  Вторият проучвателен етап се заключава в установяване първо, на връзки и зависимости между изследваните категории – “предприемаческо управление” и “вътрешно предприемачество” и второ, силата на тези зависимости. В по-конкретен план, изследването се съсредоточава върху проучване на допускания, изведени в резултат на цялостното теоретичното изследване и представения концептуален модел на релацията;
  
• 
  Третият, последен етап цели да изведе и анализира фактори, които са определящи (с най-голяма значимост) за проявлението на предприемачеоскто управление и на вътрешното предприемачество. Изследването цели да установи влиянието на съвместяването на предприемаческите и мениджърските функции (факторен показател) върху вътрешното предприемачество и предприемаческото управление.
  

”предприемаческо управление – вътрешно предприемачество

Ограниченията при изследване на релацията: “предприемаческо управление – вътрешно предприемачество”, представени в точка 2.1.5., са обосновани и представени в три групи: относно обекта и обхвата на изследване; относно предмета на проучване, както и ограничения, съобразно изследователските методи.

В резултата на методичната схема на проучване на релацията, се осъществяват серия от емпирични изследвания и анализи с цел доказателство на изведени теоретични допускания и анализи.

Глава трета:

Апробация, интерпретация, обобщения и препоръки за усъвършенстване на релацията, на предприемаческото управление и вътрешното предприемачество в малките и средни фирми (на примера на месната индустрия на Р. България)
В трета глава на дисертационния труд се прави анализ и оценка на резултатите от проведени серия от емпирични изследвания по повод на зависимости на интересуващата ни релацията, в резултат, на което се представят препоръки и насоки за усъвършенстване на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество в малките и средни фирми на примера на месната индустрия на Р. България.

В точка 3.1.1 се представя идентификационен профил на изследваните двадесет организации от месната индустрия и се установява проявлението на предприемаческото управление и на вътрешното предприемачество в тях¹⁴.

Идентифицирането на предприемаческото управление в малките и средни фирми, обхваща показателите: ръст на персонала спрямо предходната година, оборот и ръст на оборота, риск и иновационна активност.

По повод на първия посочен показател, резултатите от проведеното анкетно проучване доказват, че 80% от фирмите през 2008 година бележат ръст на нарастване на персонала, намаление отчитат само две организации.

Следващият показател за идентификация на предприемаческото управление е иновационната фирмена активност. За целта се изследват съвкупност от подпоказатели, като например: разходи за НИРД, за технологично оборудване, приходи от иновации и пр. Съобразно резултатите близо 90% от фирмите правят разходи за НИРД, а от тях половината заявяват своето участие в рамките на 5-10% в структурата на разходите на организацията.

Два пъти по-голям е процентът на организациите, които правят разходи за технологично обновление. От една страна, високите разходи за технологично обновление са свързани с технологиите като рисково звено в процесите на преструктуриране на сектора, особено що се касае до малките фирми. Същевременно, този показател има отношение и с високите разходи за въвеждане на системи за контрол и безопасност на храните – база за сертифицирането на организациите от месната индустрия.

Изследваните организации по посочените по-горе показатели се вписват в общата за месната индустрия тенденция – да се влагат най-много средства в технологично обновление и иновации. Те, от своя страна, са гарант за промени в системите за контрол и управление, здравословни и безопасни условия на труд, повишаване на качеството на храните и пр.

В процеса на присъединяване на страната ни към ЕС, а и след този период, на фирмите се наложи в кратки срокове да инвестират средства в нови, иновативни за тях направления. Иновационната активност в сектора като цяло в не малка степен има за цел адаптиране към изискванията на Общия Европейски пазар. Въведените системи за контрол на качеството и условия на труд, новите продукти, новите пазари и технологичното развитие са доминиращи направления на иновационен растеж на фирмите в месната индустрия.

Следващо място по значимост има повишаване квалификацията на служителите и иновациите в цялостния фирмен мениджмънт. Този факт е своеобразна предпоставка и важно условие за приложението и предприемаческия мениджмънт и вътрешното предприемачество в изследваните организации.

По отношение на следващия показател – ръст на оборота, всички изследвани 20 организации отчитат ръст на оборота спрямо предходна година. Над половината от респондентите отчитат ръст в рамките до 10%, значителен такъв в рамките на 10-50% отбелязват приблизително същия процент фирми. Настоящият показател, редом с ръста на персонала имат основно, определящо значение при идентифициране на предприемаческото управление в малките и средни фирми на месната индустрия.

По повод на последния, но не по значимост показател, близо 70% от ръководителите отчитат риска за неотделим от успеха. Около половината респонденти са привърженици на т. нар. умерен риск, а почти същият е относителният дял ръководителите, които предпочитат високия бизнес риск. В сравнителен план, изследването установи, че предприемачите – собственици в проучваните големи и средните фирми са по-склонни да рискуват в сравнение с ръководителите от т. нар. малки фирми. Една от основните причини за това е по-големият финансов или кредитен ресурс, с които разполагат големите и средни фирми от този сектор.

В резултат на извършеното проучване относно идентифициране на предприемаческото управление в малките и средни фирми, на примера на месната индустрия, могат да се направят изводите:

• 
  Изследваните организации от месната индустрия са иноватори. Те са ориентирани към иновативни конкурентни предимства като технологии, продукти, пазари, системи за контрол на качеството. Посочените конкурентни предимства за взаимосвързани и показват силно изразената пазарна ориентация на фирмите в бранша;
  
• 
  Проучваните организации са склонни към поемане на бизнес риск, който неминуемо съпътства протичащите процеси на преструктуриране в сектора и динамично променящите се условия страната;
  
• 
  Високата иновационна активност, кореспондираща с показателя бизнес риск, предопределят и резултатите на фирмите, с важно значение за формирането и развитието на предприемаческото управление, а именно: ръст на наетите и ръст на оборота.
  

Една от първостепенните задачи е да се установят нагласите на ръководителите - предприемачи относно вътрешното предприемачество. Резултатите от извършеното анкетно проучване показват, че при над 70% от предприемачите са налице положителни управленски ориентации за формиране и развитие на вътрешното предприемачество.

По-точни индикатори на проявлението на вътрешното предприемачество в малките и средни фирми от месната индустрия дават следващите разрези на проучването. Резултатите, сочат, че 75 на сто от анкетираните организации имат работеща система от правила и мерки за стимулиране и развитие на вътрешното предприемачество, 45% от тях полагат системни грижи в тази посока, т.е. планират, организират, ръководят и контролират процеса на формиране и развитие на вътрешно предприемачество.

Близо половината от анкетираните предприемачи - собственици осъществяват политиката си в посока на утвърждаване на вътрешното предприемачество в продължение на 5 и повече години. Приблизително същият е относителният дял на предприемачите, които споделят за наличието на работеща система в подкрепа на вътрешното предприемачество едва през последните 1-2 години от фирменото си развитие.

Следващата задача на изследването е да се установи какви инициативи осъществяват организациите от месната индустрия, с цел формиране и реализиране на вътрешното предприемачество. Внимателният анализ на резултатите по този въпрос налага следните изводи:

• 
  Едва 20% от респондентите имат готовност за създаването на екип, отговорен за иновации. Този факт е показателен за оценката и „значимостта” на екипа и на екипния труд в българските малки и средни предприятия от месната промишленост, като предпоставка за осъществяване на вътрешно предприемачество;
  
• 
  Резултатите сочат, че ръководителите от месния бизнес са склонни да наемат служители – новатори, да обучат вътрешни предприемачи, но не и да им делегират официално управленски правомощия и управленски отговорности.
  

Освен посочените условия за развитие на вътрешното предприемачество, анкетното проучване доказа необходимостта и от редица предпоставки. Сред най-важните, ръководителите определят „липсата на твърде бюрократични организационни структури”, „добрите комуникации между функционалните специалисти и ръководителите” и пр.

Както установи теоретичното проучване, вътрешното предприемачество представлява на първо място среда, а на следващ план - хора, вътрешни предприемачи. В резултат на проведеното анкетно допитване (Вж. Таблица 1.), се установява и по емпиричен път, че между посочените показатели по-горе съществува силна корелационна връзка (коефициент на Крамер - 0.78).¹⁵ Резултатът от проведения корелационен анализ доказва твърдението, че съществуването на среда за формиране и развитие на вътрешно предприемачество, предопределя наличието на вътрешни предприемачи в малките и средни фирми на примера на месната индустрия.

Следващият разрез на проучването, отразен в точка 3.1.2 има. за цел да установи влиянието на вътрешното предприемачество върху предприемаческото управление. Доказателствата по повод на това влияние водят до потвърждаване на валидността на първата изследователска хипотеза, а именно: създаването на среда за формиране и развитие на вътрешни предприемачи има положителен ефект върху предприемаческото управление в малките и средни фирми..

Влиянието на вътрешното предприемачество върху предприемаческото управление се установява по два взаимосвързани начина – пряк и косвен. Прекият начин се основава на установяване на влиянието на вътрешното предприемачество директно върху стила на управление на ръководителя. Другият, косвеният начин, се изразява в установяване влиянието на вътрешното предприемачество върху постигнатите организационни резултати.

По отношение на т. нар. пряк път за доказване на изследователската хипотеза се доказва, че инициативите на вътрешните предприемачи имат влияние върху стила на управление - над 50% от ръководителите споделят това твърдение. Резултатите в дисертационния труд показват още, че около 30% от изследваните респонденти отричат подобно допускане. Според тях, вътрешното предприемачество няма директно влияние върху стила им на управление.

В допълнение на представените резултати, се установява, че влиянието на вътрешните предприемачи върху управленския стил е по-скоро слабо, отколкото силно. Близо 1/3 от изследваните ръководители отчитат изключително слабото влияние на служителите – вътрешни предприемачи върху управленските инициативи.

Причините за този резултат кореспондират със своеобразна защитна реакция на собствениците – предприемачи по повод на тяхната управленска компетентност; подценяване на позитивния принос на служителите и пр. Отговорите на респондентите са показателни и за степента на доверие в работата на служителите, техните възможности за развитие, управленски способности и пр.

Влиянието на вътрешното предприемачество върху предприемаческото управление се установява по-категорично посредством т.нар. индиректен път, т.е. посредством проучване на ролята на служителите, вътрешните предприемачи, за постигането конкретни организационни резултати – измерители на предприемаческото управление. В това отношение, близо 90% от респондентите са на мнение, че организацията има конкретни ползи от вътрешните предприемачи.

Сред най-значимите ползи от иновационната активност на вътрешните предприемачи, ръководителите отчитат параметри, които са реални, практически измерими и съотносими, а именно: подобрения в производствено-асортиментната структура, подобрения в технологичното равнище и системите за контрол. Посочените показатели са индикатор за важните управленски проблеми в процеса на организационно развитие.

Следващото изследователско направление, отразено в точка 3.1.3., проучва съвместяването на предприемаческите и управленските функции в малките и средни фирми на примера на месната индустрия. Изследването по този въпрос е предпоставка за доказване на теоретичната хипотеза относно ефекта от съвместяването на тези функции върху развитието на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление.

Въз основа на анализите на емпиричния материал се доказва, концентрацията на капитала в ръцете на предприемача - собственик или предприемачите – собственици. В близо 50 на сто от изследваните организации, делът на предприемача - собственик е 100%, с два пункта по-малък е делът на екипите – собственици, които притежават 100% от капитала и собствеността.

Характерна особеност е сравнително ниският дял на участие на други частни партньори и чуждестранни инвеститори в разпределението на капитала на българските малки и средни предприятия от месната индустрия. По този показател, се потвърждават резултати от предходни изследвания за месната индустрия: изключително слабо присъствие на чуждестранни партньори, както и на държавно участие в разпределение на собствеността..

Важно значение за формиране и реализиране на процеса на вътрешното предприемачество има и факта, че само в две организации се наблюдава участие на служителите в разпределението на собствеността и то едва до 5% дялово участие.

В резултат на изследването се установява съвместяването на предприемаческите и управленските функции в ръцете на предприемача или предприемачите – собственици. Следващата задача на проучването е да се установи какво влияние има този факт върху развитието на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление¹⁶.

В това отношение, близо 90% от изследваните от нас ръководители – предприемачи, притежатели и на собствеността, декларират, че насърчават процеса на вътрешно предприемачество в своите организации. С десет пункта по-малък е относителният дял на тези ръководители, които полагат системни грижи за формиране и развитие на този процес: назначават вътрешни предприемачи, обучават ги, възнаграждават ги и пр.

Следователно, обобщаващите анализи относно изследването по повод идентификацията на вътрешното предприемачество, направено по-рано, и изследването тук, касаещо разпределението на собствеността, не могат да предоставят достатъчно убедителни доказателства, че съвместяването на предприемаческите и управленските функции от предприемача – собственик има отрицателен ефект върху развитието на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление.

Посоченият резултат, както и събраните доказателства при емпиричното анкетно изследване, налагат необходимостта от извеждането на последваща изследователска хипотеза, а именно: съвместяването на предприемаческите и управленските функции от страна на предприемача – собственик има ефект върху прилаганите управленски механизми за развитие на вътрешното предприемачество и предприемаческо управление в малките и средни фирми на примера на месната индустрия.

Първият управленски механизъм, които е предмет на изследване е т. нар. „дялово участие на служителите в разпределението на собствеността”. Резултатите нееднозначно доказват, че предприемачът или предприемачите – собственици не прилагат в своите практики този управленски механизъм. В нито един от изследваните случаи, ръководителите не споделят идеята да се разделят с част от своята собственост в подкрепа на стимулиране и развитие на вътрешните предприемачи и вътрешното предприемачество.

Резултатите от установените корелационни зависимости, показват, че възнаграждението, съобразно постигнатите резултати и кариерното развитие са най-прилагани управленски механизми за въздействие върху вътрешните предприемачи в конкретната среда на развитие на българския малък и среден бизнес. Близо 70% от анкетираните лица, определят, че най-ползваният механизъм за мотивационно въздействие е еднократното финансово възнаграждение на служителя или екипа, съобразно постигнатите организационни резултати.

В следствие на посоченото по-горе, вътрешните предприемачи в изследваните фирми, автоматично остават извън получаването на девиденти от последващи приходи от „собствените” иновации, например от диверсификация на идеята или проекта. Това, при равни други условия, води до загуба на иноватори, на вътрешни предприемачи, въпреки декларираните инвестиции от фирмите по обучение, кариерно развитие и др. управленски функции.

Следователно, предприемачите - собственици реализират управленски въздействия по посока стимулиране на участие на персонала за формиране и реализиране на вътрешното предприемачество, но тези въздействия изключват участието на служителите в разпределението на капитала. Причината за това състояние в малките и средни фирми, според установените корелационни зависимости в дисертационния труд, е концентрацията на собствеността в един или повече предприемачи – собственици.

В това отношение, въз основа на проведените дълбочинни интервюта при изследване на отделни случаи от месния бранш, се установяват и по-конкретните причини. Според собствената преценка на ръководителите, липсата на делегиране на участие на служителите в разпределението на собствеността, се дължи основно на два фактора: специфичната национална културна идентичност на самите предприемачи - собственици, и на второ място, нелоялното поведение на подчинените в редица случаи от практиката в съответните фирми.

В резултат на извършеното проучване относно управленските механизми за въздействие, се установява, че съвместяването на предприемаческите и управленските функции има ефект върху прилаганите управленски механизми за развитие на вътрешното предприемачество и предприемаческото управление в малките и средни фирми на примера на месната индустрия.