Таблица 26: Състояние на водните тела на територията на общ. Куклен за 2011 г

В басейна на река Марица се регистрира най-големият брой водни тела в лошо състояние по СКОС за специфични замърсители и приоритетни вещества – общо 17. Най- значими товари са регистрирани за нефтопродукти, цинк, желязо, мед и феноли (>1000 кг/година)..Основни източници на емисии от метали и нефтопродукти са предприятията за добив ипреработка на метални руди. Фенолите се емитират с отпадъчни води от населени места без пречистване. Лошото екологично и химично състояние се дължи на заустване на промишлени и битови отпадъчни води от гр. Асеновград и други населени места. При извършваните анализи за химично състояние (приоритетни вещества) се констатират периодични отклонения от стандартите за качество на околната среда (СКОС) по показател кадмий, което определя и лошото химично състояние на водното тяло. В пункта р.Чепеларска преди устие се установяват еднократни превишавания на СКОС по цинк, олово и никел.

В Плана за управление на речните басейни 2010-2015 г. е предвидена мярка за доизграждане на ГПСОВ над 10000 еж, доизграждане на канализационна мрежа 2000-10000 еж. За индустриалните предприятия е предвидена мярка за модернизиране на индустриална ПСОВ (“Агрия”АД); събиране и отвеждане към индустриална ПСОВ на индустриално замърсени води на “КЦМ”АД и проучване на биоакумулацията на приоритетни и опасни вещества в риби.

3.2.2. Състояние на питейните и отпадъчни води

Подход при оценката на повърхностните питейни водни тела

Оценката на състоянието на повърхностните водни тела е в зависимост от категоризацията на водоизточниците в тях. Категоризацията на водоизточниците е в зависимост от резултатите от извършвания мониторинг на питейните повърхностни води и категориите определени в Наредба №12 от 2002 г. към Закона за водите. Съгласно тази Наредба водоизточниците се класифицират в три категории в зависимост от качеството на водите – А1, А2, А3, като А1 е за най – доброто качество.

При анализът се използва Биотичен Индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с 5 – степенна скала. Най – високата стойност БИ 5 е за най – чисти, неповлияни от антропогенни въздействия води, докато БИ 1 е за изключително тежко замърсени води, показани в таблицата по – долу. В Таблицата е представена връзката на биологичните категории с приетата категоризация на водоприемниците според Наредба №7 (08.08.1986 г.)
Таблица 32: Връзка на биологичните категории с приетата категоризацияна водоприемниците според Наредба №7 от 1986 г.

(Биотичния индекс е приложим само за реки, като има и някои ограничения: неприложим е за пресъхващи реки, полусолени лимани, изкуствени канали и др.)

През 2009 г. съгласно Националната Програма за Хидробиологичен мониторинг на повърхностни течащи води са взети проби и от пунктове по поречието на р. Луковица в община Куклен:

• 
  Река Луковица – между с. Добралък и с. Яворово.
  
• 
  устие, Луковски ханчета
  

На територията на Пловдивска област се намират 20 водохващания за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води, разположени в 18 питейни водни тела Водоснабдяването в община Куклен е обезпечено на 100 % от изворни водохващания, 2 речни водохващания и сондажни кладенци.

Подхранването на формиралите се карстови подземни води се осъществява от валежи. Те са разположени в Кукленско – Добростански басейн и от тях могат да се експлоатират още около 80 l/s. В качествено отношение водите са пресни с минерализация под 0.5 g/l, хидрокарбонатно – калциеви, имат средна твърдост (8,5 Н°) с възможност за карбонатна агресивност спрямо бетони и азбестоциментови изделия. В екологично отношение те са чисти, тъй като водосборните области на изворите почти не са засегнати от човешка дейност.



Фигура 6: Водохващания за питейно-битово водоснабдяване на територията на Пловдивска област
Информация за обектите, източници на отпадъчни води

Основен замърсител на повърхностните водни обекти на територията, контролирана от РИОСВ - Пловдив са канализационните системи на населените места. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води на населените места, както и липсата на цялостна изградена канализационна мрежа на селищата. Много от малките агломерации нямат изградени канализационни мрежи и отпадъчните води най-често се отвеждат в земните пластове или заустват в прилежащи отводнителни канали, дерета и реки. В канализационната мрежа на селищата без пречиствателни станции заустват и производствените отпадъчни води от предприятията с изградени локални пречиствателни съоръжения. Изградените локални пречиствателни станции и съоръжения на територията на инспекцията се поддържат сравнително в добро и задоволително техническо и експлоатационно състояние. За обектите, които формират отпадъчни води и заустват във водни обекти има изготвен списък за осъществяване на задължителен контрол, утвърден от Министъра на околната среда и водите. Промишлените предприятия, ползващи водни обекти, се проверяват и се извършва лабораторен контрол задължително два пъти годишно. По–голяма част от обектите притежават разрешително за заустване на отпадъчните води или Комплексно разрешително, в които са определени индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ за формираните от дейността отпадъчни води, които заустват в повърхностните водни обекти.

От есента на 2005 година „КЦМ” АД има въведена в редовна експлоатация пречиствателна станция за пречистване на химически замърсени производствени води. Отпадъчните води чрез открит промишлен канал заустват в р. Чепеларска. През 2008 г. е извършена реконструкция на пречиствателна станция за битови води и е въведена в експлоатация.

През 2012 година „Агрия” АД е въвела в редовна експлоатация пречиствателно съоръжение за битови води. Изградени са и работят пречиствателни съоръжения за пречистване на производствени води. При извършените през годината проверки не е установено превишаване на ИЕО.

Степента на изграденост на канализационната мрежа и пречистване на отпадъчните води на територията на общината е ниска. В повечето от населените места няма доизградени частични канализационни клонове.

Изключение прави гр. Куклен, където има изграден изцяло външен колектор, три главни канализационни клона и около 60 – 70 % от второстепенната канализационна мрежа, което дава възможност отпадъчните води на по – голяма част от фирмите и домакинствата да бъдат отвеждани в ГПСОВ – Пловдив.

В с. Руен има частично изградена локална канализация със септична централна яма, но съоръжението не осигурява необходимата степен на пречистване на постъпващите в него отпадъчни води. В с. Добралък съществува локална канализация, заустват в преминаващото през селото Добралъшко дере – десен приток на р. Луковица.

На територията на лесопарк “Родопи” има единични решения за отвеждане на отпадъчни води до локални пречиствателни съоръжения – септични ями и филтриращи траншеи. Тези съоръжения се технически неиздържани с незадоволителен пречиствателен ефект.

В селата: Гълъбово, Добралък , Цар Калоян, Руен и Яврово няма изградена централна канализация.

Основната част от домакинствата включително и част от град Куклен се заустват в попивни ями в собствените им имоти. Това създава значителни санитарни и екологични проблеми. Предвижда се в селата да бъде изградена разделна канализационна мрежа, като битовите отпадъчни води бъдат зауствани в локални ПСОВ (с механично и биологично стъпало) и след пречистването им зауствани в дерета.

Лесопарк Родопи

В ядро Бяла черква нямат изградена канализационна мрежа, в ядрата Студенец и Копривките нямат изградени цялостни канализационни мрежи. Отпадъчните води от обектите се заустват в попивни ями или се отвеждат в септични ями, след което се заустват в открити дерета.

В Лесопарк “Родопи” е наложително да бъде решен проблема с отвеждането и третирането на битово фекалните води. Предвижда се да се изгради разделна канализационна мрежа в отделните курортно туристически ядра и самостоятелни ПСОВ в тях, след което пречистените води бъдат зауствани в близките дерета.

Дъждовните води се предвижда да бъдат отведени с отделни дъждовни канализации до преминаващите през ядрата открити дерета.

На територията на общината има един топъл минерален извор, намиращ се в близост до регулацията на града.

Водоизточниците на минерална вода са сондаж №1, сондаж №4 и сондаж №6. Сондаж 1 е проучвателен. Прокаран е през 1971 г. на кота +249,33 m с дълбочина 390 m. Водопритокът е 355 – 373 m. Сондаж 4 е проучвателно – експлоатационен. Прокаран е през 1979 г. на кота +244,18 m с дълбочина 556 m. Водопритокът е 439 – 503 m. Сондаж 6 е проучвателно – експлоатационен. Прокаран е през 1981 г. на кота +238,20 m с дълбочина 650 m. Водопритокът е 550 – 625 m.

Минералната вода е слабо алкална (ph 7,3-7,8), с обща минерализация на разтворени твърди вещества 0.43 – 0.45 g/l, хидрокарбонатна, калциево – магнезиева.

Минерализация – 446,010 mg/l

Дебит – 0.91 mg/l

Температура – 29.0 ºС

Извора е с ограничен дебит и не се използват за задоволяване на питейни нужди на населението.

Предоставена е концесия върху минерална вода публична общинска собственост от находище „Куклен”, с.Куклен община Куклен област Пловдивска, включително и експлоатационен водоизточник сондаж № 4- публична общинска собственост намиращ се в поземлен имот с № 017107 в размер на 0,418 дка в землището на с. Куклен, както и върху поземлен имот с номер № 017124 в размер на 6,264 дка - публична общинска собственост .

Определен е общ годишен експлоатационен ресурс в обем до 29 950 куб.м минерална вода при средногодишен, средноденонощен и върхов експлоатационен дебит до 0,95 л/сек.Определя предмета на концесията като особено право на ползване на минерална вода, включително и върху експлоатационния водоизточник сондаж "Топла вода " и върху поземлени имоти с номера 017 107 и 017 124. Минералната вода да се използва от концесионера за бутилиране на натурална и газирана минерална вода и за производство на безалкохолни напитки, както и за питейно-битови и технологични нужди на бутилиращото предприятие, както и за използване на термалния ресурс..

Освен естественото напояване /валежите/ от голяма значение за развитието на селското стопанство и най-вече за растениевъдството е изкуственото напояване. Обработваемата земеделска земя към 2014 г. е 3671,200 хка. Разпределението по видове култури е: зърнени култури-338 ха, зеленчукови култури-23 ха, технически култури- 210 ха, трайни насаждения- 286,7 ха.

Хидромелиоративната мрежа в землището на гр. Куклен и с. Руен е представена от два изкуствени водоема и един микроязовир и система от канали. Някои от по – важните параметри на съществуващите водоеми са следните:

• 
  Изкуствен водоем 1 (долен) е разположен в местността “Кайнаклъка” и заема 16.097 dka площ, с вместимост 30 000 m³ вода. Същият е частна общинска собственост.
  
• 
  Изкуствен водоем 2 (горен) разположен е в местността “Кайнаклъка”, заемащ 39.368 dka с вместимост 80 000 m³. Същият е частна общинска собственост.
  
• 
  Микроязовир в землището на с. Руен. Същият е изграден с разширение на съществуващото естествено езеро в местността “Гьолът”. Заема площ от 35 dka.
  

Изградената хидромелиоративна мрежа в нейните технически параметри – обща дължина и териториален обхват, капацитетни възможности за проводимост и т.н е достатъчна. Тя обхваща:

• 
  Канал №1 – от Помпена станция до базата на Овощарския институт, с дължина 650 m.
  
• 
  Канал №2 от Помпена станция до пътя за КЦМ, с дължина 1160 m.
  
• 
  Канал №3 – от пътя за КЦМ до пътя ”Говедарника”, 750 m.
  
• 
  Канал №4 по пътя “Говедарника”, 1020 m.
  
• 
  Канал №5 “Гьолкаръ”, 850 m.
  
• 
  Канал №6 – “Кавашки път”, 410 m.
  

Това налага системата да се захрани с вода и от Сондажна помпена станция, като продължи черпенето на вода и от кладенците на КЦМ АД.

Хидрогеоложките условия се определят от влиянието на река Марица и нейните десни притоци: реките Чепенска и Черкезица. В резултат на сливането на обширните конуси, образувани от притоците на река Марица, е оформен силно водопропусклив водоносен комплекс. Мощността на алувия откъм Родопите се движи от 20 до над 60 метра. Грунтовият басейн се дренира от река Марица, а общият водоносен хоризонт е разслоен от етажно разположени водопропускливи пластове, долните части, на които са запълнени с напорна вода. Речният отток е главен подхранващ фактор, следван от валежите, а към южните оградни височини и от карстовите води на карбонатните, изливащи се подземно в алувиално-полувиални наноси. Най-водообилни са районите в близост до река Чепеларска. В резултат на осигуреното подхранване с повърхностни и карстови води на плиоценската подложка на Асеновградския пороен конус се обуславя добрата водообилност на общия хоризонт. Значителна роля в подхранването на грунтовите води играят мраморните маси на оградните севернородопски склонове.

Подпочвените води в района на Тракийската низина се движат на дълбочина 7-8 m.

По химически състав водите са хидрокарбонатни до хидрокарбонатно-сулфатни, калциеви до калциево-магнезиеви. На места се увеличава натриевата компонента. Минерализацията варира най-вече между 0.5 и 0.8 g/l. Нитратите са най-много в района на картен лист Куклен – 126 mg/l, като намаляват на север – 75 mg/l в района на Пловдив.

Формирали са се в архай – протерозойските мраморни тела, главно тези, формирани в скалите на Добростанската свита, както и в палеогенските варовикови пачки и в среднотриаски мрамори. Относително по – рядко срещаните мраморни прослойки с архайска възраст са включени при оценката на пукнатинните води на Родопската и Прародопската група.

Основният колектор на карстовите води в Родопския масив е Добростанската свита. Тя се разкрива на повърхността в северния склон на Родопския масив, при Велинград и в Централните Родопи. Вследствие на тектонската обработка и дълбоко врязаната речна мрежа разкритията на мраморите са разпокъсани, което е дало основание да се разглеждат отделните разкрития като самостоятелни карстови басейни. Куклен-Добростанският басейн е разположен в северното бедро на Севернородопската антиклинала, а в източната му част попада и ядката му. Той условно може да се подели от долината на р. Чепеларска на 2 части. Западната част (между с. Марково и р. Чепеларска) е аналогична на останалите разгледани карстови басейни в Севернородопската антиклинала. Тя има блоков строеж с потънали и издигнати блокове, като мраморите или са разкрити на повърхността, или са покрити от неозойски материали, или отсъстват. Източната част, съвпадаща с така наречения Добростански масив представлява един голям мраморен блок с площ около 105 km². На юг той прехожда в Лъки-Хвойненския карстов басейн, като за граница се възприема р. Сушица, приток на р. Юговска. Подхранването на формиралите се карстови подземни води се осъществява от валежи. Посоката на движение на грунтовите потоци в мраморните блокове западно от р. Чепеларска е на север, към Горнотракийската низина. Една част от подземният отток от тях се дренира директно в кватернерните наслаги, а друга - в карстови извори, по-значителни от които са: Марата при с. Марково, с дебит около 20 l/s, при с. Куклен с дебит от 4.3 - 229 l/s (средно 10 l/s) и други по-малки. В източната - Добростанската част, се е формирал разходящ поток. Най-голямата част от басейна се дренира на север, към “40-те извора” при с. Мулдава (дебит от 92 до 971 l/s, средно 285 l/s), изворът в Асеновград - около 10 l/s, “Св. Георги”, над с. Горнослав - от 20 до над 400 l/s. На запад, към р. Чепеларска се дренира много по-малко водно количество. В тази част най-голям извор е този над Бачковския манастир, с дебит от 14 до 32 l/s и извора в Сливов дол. Дренирането в южна посока, към р. Сушица не е достатъчно изяснено. Установени са няколко извора, като най-големия по откъслечни данни е с дебит от около 5 до над 40 l/s. Модулът на естествен отток на целия басейн е в границите на 4-5 l/s.km². Сумарният среден дебит на изворите е около 500-550 l/s, е средният минимален - приблизително 300 l/s, от които по съществуващите данни се експлоатират около 220 l/s, т. е от басейна могат да се експлоатират още около 80 l/s. В качествено отношение водите са пресни с минерализация под 0.5g/l , хидрокарбонатно-калциеви. В екологично отношение те са чисти, тъй като водосборите на изворите почти не са засегнати от човешка дейност.

На територията на РИОСВ-Пловдив са разположени 8 подземни водни тела (по-голяма или по-малка част от тях):

BG3G0000NQ002 - Порови води в Неоген - Кватернер Карловска котловина

BG3G000000Q013 - Порови води в Кватернер - Горнотракийска низина

BG3G00000NQ018 - Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивския район

BG3G0000PgN026 - Карстови води - Чирпан – Димитровград

BG3G00000Pg028 - Пукнатинни води - Източно Родопски комплекс

BG3G00000Pt041 - Карстови води - Централно Родопски масив

BG3G00000Pt044 - Пукнатинни води - Западно- и централнобалкански масив

BG3G00000Pt046 - Пукнатинни води - Централно Родопски комплекс

Обхваща карстов масив Перущица – Огняново, Михалковски карстов басейн, Куклен-Добростански карстов басейн, карстов басейн Лъки-Хвойна, разположено е по северната периферия на Западни Родопи и част от Централни Родопи. Водоносния хоризонт е изграден основно от мрамори, амфиболити, шисти, калкошисти, гнайси с протерозойска възраст. Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са валуни, пясъци, конгломерати, брекчоконгломерати, пясъчници, варовици, битуминозни шисти, моласови отложения, маломощни въглищни пластове, на места - туфи и туфити. Цялото ПВТ има площ – 612 кв.км. Средна дебелина на водоносния хоризонт - 1 – 270 м. Подхранването е от инфилтриралите се валежи там, където мраморите се разкриват на повърхността, от подземния поток в алувиалните отложения (там където алувия заляга върху мраморите). Среден модул на подзем. отток – 5 л/сек/км².

От извършените наблюдения върху химичното състояние на това ПВТ не се установи отклонение на наблюдаваните показатели от ПС и стандарти съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г., обн.ДВ, бр.87 от 30.10.2007 г., изм. ДВ, бр. 28 от 19.03.2013г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Подземно водно тяло BG3G00000Pt041 е в добро химично състояние

Националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води на територията на РИОСВ-Пловдив през 2014 год. включва 16 хидрогеоложки пунктa:

1. BG3G0000аQhMP004 - ПС-3 Кладенеца+1Сондаж , с. Бегунци, общ. Карлово (Контролен мониторинг)

2. BG3G0prQp-hMP009 - Кладенец, с. Слатина, общ. Карлово (Контролен мониторинг)

3. BG3G000000QMP032 - ПС - Сондаж, с. Борец, общ. Брезово (Оперативен мониторинг)

4. BG3G0000aQhMP033 - 3 Сондажа- ПС, с. Белозем, общ. Раковски (Оперативен мониторинг)

5. BG3G0000aQhMP034 - Кладенец, с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски (Контролен мониторинг)

6. BG3G0000aQhMP036 - Сондаж, гр. Първомай, общ. Първомай (Контролен мониторинг)

7. BG3G000prQhMP038 - Сондаж - № 10, гр. Пловдив-КЦМ, общ. Куклен (Оперативен мониторинг)

8. BG3G000000QMP040 - 4 Сондажа - ПС - ПБВ, с. Труд, общ. Марица (Контролен мониторинг)

9. BG3G00aprQpMP123 - ТК №1 - "Мовенди", гр. Пловдив, общ. Пловдив (Оперативен мониторинг)

10. BG3G000000NMP056 - ПС-ПБВ, гр. Пловдив (Контролен мониторинг)

11. BG3G000000NMP057 - ПС-ПБВ - Сондаж, с. Православен, общ. Първомай (Оперативен мониторинг)

12. BG3G00000PtMP076 - Извор "Клувията", с. Бачково, общ. Асеновград (Контролен мониторинг)

13. BG3G0000PεFMP103 - Извор "Горанска падина", гр. Лъки , общ. Лъки (Контролен мониторинг)

14. BG3G000000QMP082 - Сондаж №8, гр. Раковски, общ. Раковски (Оперативен мониторинг)

15. BG3G000000QMP043 - ПС-ПБВ, с. Брани поле, общ. Родопи (Оперативен мониторинг)

16. BG3G000prQpMP122 - ШК 1 – КЦМ, гр. Пловдив-КЦМ, общ. Родопи (Оперативен мониторинг)

От тях на територията на община Куклен се намира Мониторингов пункт №.BG3G000prQhMP038 – Сондаж – N10, гр. Пловдив – КЦМ АД, общ. Куклен (Контролен + Оперативен мониторинг). В този мониторингов пункт се извършва контролен и оперативен мониторинг. Оперативен мониторинг се извършва всяка година, а контролен мониторинг – само една година в рамките на един план за управление на речен басейн, който е шест годишен.
Оценка на състоянието и характеристика на подземните водни тела

Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция за управление на водите в Източнобеломорски басейн - център Пловдив. Пробите са анализирани в ИАОС - Регионална лаборатория – Пловдив. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране, както следва:

1. І група - основни физико-химични показатели - разтворен кислород, рН, електропроводимост, нитратни йони, амониеви йони, температура, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, хлориди, натрий, калий, сулфати, хидрокарбонати, карбонати, сух остатък – анализират се всички или отделни показатели във всички пунктовете за подземни води сезонно (четири пъти в годината) или на полугодие (два пъти годишно).