За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

И в Посланието му към римляните пак четем: “Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника” (Римл. 1:16).

Нека тези, които работят с висшите среди, да се държат с истинско достойнство и да помнят, че ангели ги придружават в работата им. Умът и сърцето им трябва да бъдат изпълнени с “Писано е”. В паметта им трябва да са запечатани ценните Христови слова. Те трябва да бъдат ценени повече от сребро и от злато.

Христос е казал, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството небесно. При работата с хора от тази прослойка ще има много моменти на обезсърчаване и болезнени преживявания. Но чрез Бога всичко е възможно. Той може и желае да действа с човешки инструменти върху души, чийто живот е бил посветен само на трупането на пари.

Ще стават чудеса на истинско покаяние ­ чудеса, каквито още не сме виждали. И най-могъщите хора на този свят са зависими от мощта на вършещия чудеса Бог. Ако сътрудниците на Бога изпълняват дълга си храбро и вярно, Той ще обръща към покаяние хора умни, заемащи отговорни постове и с голямо влияние. Чрез силата на Светия Дух мнозина ще приемат Божествените принципи.

Когато им се посочи ясно, че Господ очаква от тях като от Свои представители да помагат на страдащото човечество, те ще бъдат готови за това и ще предоставят от средствата и състраданието си за бедните. Когато мислите им бъдат отклонени от егоистичните интереси, ще се посветят на Христос. С радост ще използват влиянието и средствата си за делото на благотворителността редом до скромния мисионер ­ Божия инструмент за тяхното обръщане. Употребили по такъв начин земните си богатства, те ще натрупат за себе си “съкровища в небето”, където крадец не краде и молци не разяждат”.

Мнозина от обърналите се към Христос ще станат инструменти в Божията ръка, за да работят за други от своята среда. Те ще чувстват, че им е възложена отговорността да проповядват евангелието сред онези, за които този свят е всичко. Време и пари ще се посвещават на Бога, таланти и влияние ще се влагат в делото за спасение на души.

Само вечността ще разкрие какво е било извършено чрез този вид служене ­ колко много души, измъчвани от съмнения, уморени от света и от неговите тревоги, са били доведени до Великия Възстановител, копнеещ да спасява всички, които отиват при Него. Христос е възкръсналият Спасител и под крилете Му има изцеление.

“И ще възлагат ръце върху болни, и

те ще оздравяват.”

В болничната стая

“Каквото сте направили на

един от най-малките Мои братя,

на Мене сте го направили.”

Всички, които работят с болни, трябва да разбират колко важно е да се спазват здравните закони. Никъде те не са толкова важни, колкото в болничната стая. Никъде не зависи толкова много от точността в дребните неща от страна на болногледача както тук. В случаи на сериозни заболявания една малка небрежност, едно малко невнимание към специфичните нужди на пациента, проявата на страх, вълнение или гняв, та дори само липсата на съчувствие могат да наклонят везните, колебаещи се между живота и смъртта, и да доведат до гроба пациент със сериозни шансове за оздравяване.

Успехът при гледане на болни зависи до голяма степен от физическото състояние на лекуващия. Колкото по-стабилно е здравето му, толкова по-леко ще понася трудностите и умората от работата с болни и толкова по-успешно ще изпълнява задълженията си. Който гледа болни, трябва да обръща особено внимание на храненето си, на чистотата, на чистия въздух и физическите упражнения. Семейството му би трябвало да възприема нещата по същия начин, за да му помогне да понася по-леко допълнителното натоварване. Това ще го предпази да не заболее и той.

Когато болестта е сериозна и изисква денонощни грижи от страна на болногледача, работата трябва да се разпределя най-малко между двама. Така всеки от тях ще има възможност за почивка и за упражнения на чист въздух. Това е особено важно в случаи, когато в стаята на болния е трудно да се осигури чист въздух. Ако не се обърне достатъчно внимание на този проблем и не се проветрява достатъчно, животът на пациента и на човека, който го гледа, често биват изложени на опасност.

Когато се вземат необходимите предпазни мерки, дори и заразните болести се пренасят по-трудно. Трябва да се изграждат здравни навици и болничната стая да бъде чиста и добре проветрявана. Така болните ще оздравяват много по-бързо и нито болногледачите, нито останалите членове от семейството ще се излагат на опасност от зараза.

Слънчева светлина, проветряване и подходяща температура

За да се създадат най-благоприятните условия за оздравяване на пациента, стаята, в която е той, трябва да бъде просторна, светла и приятна, много слънчева и с възможности за пълно проветряване. За болния трябва да се избере стаята в дома, която най-добре отговаря на тези условия. За много къщи това ще е трудно или невъзможно, но трябва да се положат усилия поне да може да се проветрява и денем, и нощем.

Доколкото е възможно, в болничната стая трябва да се поддържа равномерна температура. За целта трябва да има термометър. Грижещите се за болни често имат болезнено чувство за студ, тъй като не си доспиват. Затова не могат да преценяват доколко температурата е здравословна.

Диетата

Храненето на пациента е едно от важните условия при гледането на болни. Пациентът не трябва да страда от недостиг на храна и да се изтощава допълнително, нито пък отслабналите му храносмилателни органи да се претоварват. Храната трябва да бъде приготвена и сервирана така, че да увеличава апетита, но също и да отговаря на нуждите на болния както по количество, така и по качество. Това е особено важно в оздравителния период, когато апетитът се подобрява, преди храносмилателните органи да са възстановили силите си. Тогава има голяма опасност да се навреди поради грешки в диетата.

Медицинските сестри и всички, които работят с болни, трябва да бъдат доброжелателни, приветливи, да не допускат резки движения, вълнение и суматоха. Вратите трябва да се отварят и затварят внимателно и в целия дом ­ да се избягва шумът. При случаи на висока температура е нужно особено внимание, когато кризата настъпва и когато температурата спада. Тогава често се налага непрекъснат надзор. Невежеството, небрежността и необмислените постъпки са ставали причина за смъртта на мнозина, които биха живели по-дълго, ако за тях са се грижили правилно мъдри и внимателни болногледачи.

Посещение на болни

Криво разбрана учтивост е схващането, че болните трябва да се посещават често. Тежко болните изобщо не бива да се безпокоят. Вълнението, предизвикано от посещението, изтощава пациента тъкмо когато най-много се нуждае от пълно спокойствие.

За оздравяващия или страдащия от хронично заболяване обикновено е добра вест и е полезно да знае, че близките му си мислят с обич за него. Но това уверение може да се предаде чрез няколко съчувствени думи в кратко писъмце или чрез някакъв подарък и често така е по-добре, отколкото чрез лично посещение.

Гледане на болни в болнично заведение

В санаториуми или болници, където болногледачите обслужват много болни, се изискват доста усилия, за да бъдат винаги любезни и жизнерадостни, да проявяват внимание и здрав разум във всяка своя дума и постъпка. В подобни институти е много важно сестрите и санитарките да са мъдри и съвестни. Не трябва да забравят, че при изпълнението на всекидневните си задължения те служат на Господ Исус.

Онези, които гледат болни, трябва всекидневно да изучават Библията, за да могат с думите си да ободряват страдащите и да ги подкрепят. Божии ангели посещават стаите, в които се служи на болните, и атмосферата, внасяна от болногледача, трябва да е чиста и благоуханна. Лекарите, сестрите и санитарките трябва да спазват Христовите принципи. В живота им трябва да личат Неговите добродетели. И тогава чрез делата и думите си ще привличат болните при Спасителя.

Полагайки грижи за лечението и възстановяването на болния, медицинската сестра християнка отправя внимателно неговите мисли към Христос, Който може да излекува както тялото, така и душата. Изказваните мисли малко по малко ще оказват своето влияние. По-възрастните сестри и болногледачи не бива да пропускат нито един благоприятен случай да насочват вниманието на болните към Христос. Те трябва винаги да са готови да свързват духовното с физическото изцеление.

Трябва тактично да обясняват на болните, че условие за оздравяването е да не се престъпва Божият закон, да не се води греховен живот. Бог не може да благославя онзи, който продължава умишлено да престъпва законите на Небето и по този начин да си причинява болести и страдания. Но Христос отива като целебна Сила чрез Светия Си Дух при хората, които отхвърлят злото и се стараят да вършат добри дела.

Необичащите Бога постоянно ще се разминават с интересите на тялото и душата си. Осъзнаващите колко важно е да живеят на този свят в послушание към Бога ще са подготвени да се откажат от всеки свой лош навик. Благодарност и любов ще изпълват сърцата им. Ще знаят, че Христос е техен Приятел. В много случаи чувството, че имат такъв приятел, лекува болните много повече от най-добрата терапия. Но не бива да се подценява и медицината ­ двете трябва да вървят ръка за ръка.

Молитва за болните

“Молитвата с вяра

ще помогне на болния.”

Писанието казва, че вярващите “трябва винаги да се молят и да не падат духом” (Лука 18:1). А времето, когато човек най-силно чувства нужда от молитва, е при намаляване на силите му, при усещането, че сякаш животът му се изплъзва. Често здравите забравят чудодейната милост, която им се оказва ден след ден и година след година, и не принасят на Бога никаква благодарствена жертва за благословенията Му. Но дойде ли болест, си спомнят за Него. Изчезне ли човешката сила, хората чувстват нуждата от Божествена помощ, а нашият милостив Бог никога не се отвръща от душата, потърсила го за помощ. Той е наше прибежище както в болест, така и в здраве.

“Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че сме пръст...” (Псалм 103:13, 14).

“А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие и те се приближават до портите на смъртта...” (Псалм 107:17, 18).

“Тогава викат към Бога в бедствието си и Той ги избавя от утесненията им. Изпраща словото Си, та ги изцелява и ги отървава от ямите, в които лежат” (Псалм 107:19, 20).

Бог и днес е също така готов да възстановява здравето на болните, както когато Светият Дух чрез псалмиста е изрекъл тези думи. И Христос е същият състрадателен Лекар, какъвто е бил през времето на земния Си живот. Той има целебен балсам за всяка болест, възстановяваща сила за всяка слабост. Неговите ученици днес трябва да се молят за болните точно така, както и учениците Му в древността. Оздравяване ще последва, защото “молитвата с вяра ще помогне на болния”. Ние имаме силата на Светия Дух и спокойното упование на вярата, която може да претендира за Божиите обещания. Обещанието на Господа: “На болни ще възложат ръце и те ще оздравяват” (Марко 16:18) днес е също толкова валидно, колкото и в дните на апостолите. То подчертава привилегията на Божиите чеда и нашата вяра трябва да го приеме изцяло. Христовите служители са инструментите на Неговото дело и Той желае чрез тях да проявява Своята изцеляваща сила. Наш дълг е да представяме пред Бога болните и страдащите чрез своята вяра. Трябва да ги учим да вярват във Великия Лекар.

Желанието на Спасителя е да насърчаваме болните, изгубилите надежда, измъчваните да се уповават на Неговата сила. Чрез вяра и молитва стаята на болния може да се превърне в един Ветил. Лекари, медицински сестри и санитари могат чрез слово и дело да покажат, че “Бог е на това място”, за да избавя, а не да погубва; и да го покажат така, че никой да не се усъмни. Христос иска да изявява Своето присъствие в болничната стая, като изпълва сърцата на лекарите и болногледачите с голямата Си любов. Ако животът на грижещите се за болни е такъв, че Исус да може да застане редом с тях до леглото, пациентът ще чувства присъствието на състрадателния Спасител и това усещане ще допринесе много за излекуването на душата и тялото му.

Бог чува молитви. Христос е казал: “Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя” (Йоан 14:14). И още: “Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми” (Йоан 12:26). Ако живеем в съгласие с Неговото Слово, всяко ценно обещание, което Той е дал, ще бъде изпълнено. Ние не сме достойни за Неговата милост, но ако Му отдадем себе си, Той ще ни крепи. Той желае да действа чрез такива и за такива, които Го следват.

Условия за изпълнение на молитвите

Само ако живеем в послушание към Божието слово, можем да се надяваме за изпълнение на обещанията Му. Псалмистът казва: “Ако в сърцето си бих гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал” (Пс. 66:18). Ако сме Му послушни само отчасти, с половин сърце, обещанията не ще се изпълнят.

Словото Божие съдържа определени наставления по отношение специалната молитва за излекуване на болни. Отправянето на подобни молитви е крайно тържествен акт и не бива да се предприема, без да е грижливо обмислен. В доста случаи на молитва за болни онова, което се нарича вяра, е само дързост.

Много хора си навличат болест чрез своя егоизъм. Те не са живели според природните закони или според принципите на строгата чистота. Други са престъпвали здравните закони при хранене и пиене, в облеклото и в работата си. Често някой порок е причината за слабостта на духа и тялото. Ако на такива хора бъде възвърнато здравето, много биха продължили да вървят по същия път на нехайно престъпване на Божиите природни и духовни закони, мислейки си, че щом Бог ги лекува в отговор на молитва, могат и занапред да продължават с вредните за здравето си навици и да си угаждат без ограничения. Ако Бог би извършил чудо и би възвърнал здравето им, по този начин Той би насърчавал греха.

Безсмислено е да се учат хората да се обръщат към Бога като към Лекар на техните страдания, преди да бъдат научени и да са се освободили от вредните си навици. За да могат да получат Неговото благословение в отговор на молитвите си, те трябва да престанат да вършат зло и да се стремят само към доброто. Тяхната среда трябва да бъде здравословна, навиците им на живот ­ ползотворни. Трябва да живеят в хармония с Божиите закони ­ както с природните, така и с духовните.

Изповядване на греха

На желаещите молитва за възстановяване от болест трябва да се обясни, че престъпването на Божиите закони ­ било то природни, или духовни, е грях и че който иска да получи Неговите благословения, трябва да се изповяда и да изостави греховете си.

Писанието ни заръчва: “Изповядвайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете” (Яков 5:16). На човек, който желае да се молят за него, трябва да се каже следното: “Ние не можем да виждаме какво е в сърцето ти, нито да знаем тайните на твоя живот. Те са познати само на тебе и на Бога. Ако се разкайваш за греховете си, твой дълг е да ги изповядаш.” Грехове от личен характер трябва да се изповядат на Христос, единствения Посредник между Бога и човека, защото “...ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа Праведния” (1Йоаново 2:1). Всеки грях е оскърбление на Бога и трябва да Му бъде изповядан чрез Христос. А всеки публичен грях трябва да бъде публично изповядан. Неправда, извършена към някого, трябва да бъде уредена с ощетения. Ако някой, който желае да оздравее, е затънал в клеветничество, ако е всявал раздори в семейството, сред съседите си или в църквата, ако е предизвиквал сръдни и разединение и чрез лошите си навици е подвеждал и други да грешат, трябва да се изповяда пред Бога и пред онези, които са били засегнати от това. “Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1Йоаново 1:9).

Когато неправдата бъде отстранена, тогава можем уверено да представим пред Господа нуждите на болния, за да ни напъти Неговият Дух. Той познава всекиго по име и се грижи за всеки така, като че на земята няма друг, за когото да е отдал любимия Си Син. Понеже Божията любов е толкова велика и непроменима, болните трябва да се насърчават да се уповават на Него и да се утешават в Него. Ако те се вторачват единствено в слабостта си, това носи слабост и болест. Но когато се издигнат над малодушието и отчаянието, изгледите им за оздравяване ще бъдат много по-големи, защото “Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост...” (Псалм 33:18).

Подчинение под Божията воля

Когато се молим за болни, трябва да помним, че “не знаем да се молим както трябва” (Римл. 8:26). Не знаем дали исканото благословение ще бъде най-доброто за болния, или не. Затова нашите молитви трябва да бъдат в този смисъл: “Господи, Ти познаваш всяка тайна на душата. Ти познаваш тези хора. Исус, техният Ходатай, е отдал живота Си за тях; Неговата любов към тях е по-голяма, отколкото може да бъде нашата. Затова, ако ще бъде за Твоя прослава и за доброто на болните, ние те молим в Исусовото име те да оздравеят. Ако Твоята воля не е те да бъдат възстановени, ние те молим Твоята благодат да ги утешава и Твоето присъствие да ги подкрепя в страданията им!”

Бог знае края от самото начало. Познава сърцето на всеки човек. Може да прочете всяка тайна на душата. Знае дали онези, за които се отправят молитви, ще бъдат в състояние да понесат идещите изпитания, ако останат живи. Знае дали техният живот би бил благословение или проклятие за тях самите и за околните. По тази причина, когато отправяме сериозно молитвите си, трябва да казваме: “Но не Моята воля, но Твоята да бъде” (Лука 22:42). Исус прибавя тези думи на подчинение на мъдростта и волята на Бога, когато се моли в Гетсиманската градина: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша! Не обаче както Аз искам, но както Ти искаш!” (Матей 26:39). И ако те са били подходящи за Него, Божия Син, колко повече подхождат на смъртните и грешни човеци!

Редно е да подчиняваме желанията си на волята на нашия всемъдър Небесен Баща и да Му се доверяваме напълно. Знаем, че Бог ни чува, когато се молим според Неговата воля. А да упорстваме своенравно с молбите си не е редно. Молитвите ни трябва да бъдат не заповеди, а молби.

Има случаи, когато Бог действа мощно чрез Своята Божествена сила за възстановяване на здравето. Но не всички болни биват изцелявани. Много от тях заспиват в Исус. На ап. Йоан на остров Патмос бе заповядано да напише: “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа! Да, казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях” (Откр. 14:13). От тези думи виждаме, че ако някои болни не оздравяват, не трябва поради това да се смята, че им е липсвала вяра.

Всички искаме да получаваме незабавно отговор на молитвите си и сме склонни да се обезсърчаваме, ако той се забави или дойде не такъв, какъвто сме го очаквали. Но Бог е твърде мъдър и твърде добър, за да отговаря на молитвите ни винаги във времето и точно по начина, който ние искаме. Той ще направи за нас много повече и много по-добри неща, отколкото ние самите желаем. И понеже можем да се уповаваме на Неговата мъдрост и любов, не трябва да Го молим да действа според нашето желание, а да се опитваме да проникнем в Неговата воля и да я изпълним. Желанията и интересите ни трябва да се слеят с Неговите. Опитностите, които изпитват нашата вяра, служат за нашето най-добро. Чрез тях се открива дали вярата ни е истинска и искрена, дали почива единствено на Словото Божие, или зависи от външни обстоятелства и затова е несигурна и променлива. Вярата укрепва чрез упражняване. Трябва да проявяваме пълно търпение, помнейки, че Писанието съдържа ценни обещания за онези, които чакат Господа.

Не всички разбират тези принципи. Мнозина, търсещи целебната Божия благодат, мислят, че ако не получат пряк и незабавен отговор на молитвите си, вярата им е недостатъчна. Затова на отпадналите от болестта трябва да се обясни мъдро да бъдат внимателни. Те не бива да пренебрегват дълга си към своите близки, които може да ги надживеят, или да пропускат да си използват природни средства за възстановяване на здравето.

Тук често има опасност от грешки. Като вярват, че ще бъдат излекувани чрез молитва, някои болни се страхуват да предприемат каквото и да е, за да не се изтълкува като липса на вяра. Не бива обаче да престанат да действат така, както биха постъпвали, ако очакваха да бъдат грабнати от смъртта. Не трябва да се боят и да изричат насърчения или съвети, каквито биха отправили към близките си в час на раздяла.

Лечебни средства и библейски примери

Търсещите изцеление чрез молитва не трябва да пренебрегват употребата на лечебни средства, които са в рамките на възможностите им. Използването на средствата, които Бог е предвидял за облекчаване на болките и като естествена помощ за възстановяване на здравето, не означава отричане от вярата. Човек в никакъв случай не се отрича от вярата си, когато съдейства на Бога и се поставя в най-благоприятно за оздравяването му положение.

Бог ни е дал възможност да получаваме познания за законите на живота. Дава ни ги, за да можем да се възползваме от тях. Трябва само да действаме в съгласие с природните закони. Когато сме се помолили за оздравяването на болния, можем да започнем да действаме с още по-голяма енергия и да благодарим на Бога, че имаме привилегията да работим заедно с Него. Можем да Го молим да благослови средствата, които Той сам ни е дал.

Словото Божие одобрява употребата на целебни средства.

Израилевият цар Езекия бил болен и Божи пророк му е донесъл вестта, че ще трябва да умре. Той извикал към Господа и Господ чул Своя раб. Изпратил му вест, че ще му бъдат придадени към живота му петнадесет години. Една дума от Бога би могла веднага да излекува Езекия, но му е било дадено специално наставление: “Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и царят ще оздравее” (4 Царе 20:7).

В един от случаите Исус помазал с кал очите на сляп човек и му заповядал: “Иди, омий се в къпалнята Силоам. И тъй, той отиде, уми се и дойде прогледнал” (Йоан 9:7). Изцелението би могло да последва и само чрез силата на Великия Лекар, но Христос си послужил с просто природно средство. Макар да не предписва лекарства, Той одобрява и препоръчва достъпни природни целебни средства.

След като сме се помолили за оздравяването на болния, нека не губим вяра в Бога, както и да се развива случаят. Ако сме призвани да понесем загуба, нека да приемем горчивата чаша и да помним, че тя ни се поднася от любящ Баща. Ако пък здравето на болния се възвръща, не бива да се забравя, че онзи, който е получил целебната благодат, е поел ново задължение спрямо своя Създател. Когато десетте прокажени били излекувани, само един от тях се върнал обратно при Исус, за да му отдаде прослава. Нека никой да не прилича на деветимата забравили, чиито сърца останали безучастни към Божията милост. “Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” (Яков 1:17).

Употребата на лечебни средства

“Ние сме Божии сътрудници”

Болестта никога не идва без причина. Неспазването на здравните закони проправя пътя є и я довежда. Мнозина страдат вследствие прегрешенията на родителите си. Макар децата да не са отговорни за извършеното от най-близките им, все пак те трябва да различават кое е престъпване на здравните закони и кое не е. Трябва да избягват лошите навици на своите родители и да се опитват чрез природосъобразен и праведен живот да подобрят състоянието си.

Но по-голямата част от хората страдат вследствие собствения си погрешен начин на живот и действие. Те не обръщат внимание на здравните принципи при хранене, пиене, обличане, работа. Нарушаването на природните закони е сигурна причина за лоши последици. А когато ги нападне болест, приписват страданията си не на истинската причина, а роптаят срещу Бога заради сполетялото ги нещастие. Но Бог не е отговорен за страданията, последица от неспазването на природните закони.