За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Вършейки смирено работата си, и най-слабите, и семплите хора могат да бъдат Божии сътрудници и да се радват на утехата от Неговото присъствие и на подкрепящата Му благодат. Те не бива сами да се изтощават, като създават в дейността си трудности и обезсърчаващи ги грижи. Нека вършат всекидневната си работа и изпълняват стриктно Божиите нареждания и Бог ще се грижи за тях. Той е казал: “Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарност. И Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса” (Фил. 4:6, 7).

Божията грижа се простира над всичките Му творения. Той обича всички и не прави разлика, с изключение на това, че има най-нежно чувство към онези, които трябва да носят най-тежките бремена на живота. Божиите чеда ще срещат изпитания и трудности, но ще понасят участта си с радостен дух и ще помнят, че за всичко, от което са лишени в този свят, Бог ще ги възнагради богато.

Когато изпаднем в затруднение, Той изявява силата и мъдростта Си, като отговаря на нашите смирени молитви. Положете доверието си в Него като в Бог, Който чува и отговаря на молитвата. Той желае да ви се открие като Такъв, Който може да помогне при всяка нужда. Този, Който е сътворил човека, Който му е дал чудесните физически, умствени и душевни способности, не ще го лиши и от необходимото за дарения живот. Този, Който ни е дал Своето Слово и Дървото на живота, не ще лиши творенията Си от познанията за това, как да се снабдят с нужната им храна.

Как може човек, който държи ралото и води воловете, да постигне мъдрост? Ако я търси като сребро и разпитва за нея като за скрити съкровища. “Защото учи го Бог му на разсъдък и го поучава” (Исая 28:26). “Също и това произлиза от Господа на силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост” (Исая 28:29).

Бог научи Адам и Ева в рая как да обработват земята. И днес Той иска да учи хората. При Него е мъдростта и за човека зад ралото, и за сеяча. Бог ще разкрие пътищата за успеха на уповаващите се на Него и на послушните. Те трябва да вървят с кураж напред и с вяра, че Той ще задоволи нуждите им с богатствата на благодатта Си.

Същият, Който нахрани хилядното множество с пет хляба и две риби, и днес е в състояние да ни даде плодовете от труда ни. Който каза на рибарите от Галилея: “Хвърлете мрежите си, за да хванете лов” и им ги напълни с риба, щом Го послушаха, желае Неговият народ да вижда в това доказателство за възможностите Му и днес. Бог, Който в пустинята даде на Израилевите чеда манна от небето, е жив и управлява и днес. Той иска да ръководи народа Си и да дава способности и мъдрост на стремящите се да изпълняват съвестно и разумно задълженията си. Нему принадлежи светът, всички земни блага са на Негово разположение и Той желае да благославя всеки, стараещ се да бъде благословение за другите.

Трябва да гледаме с вяра към Небето. Не бива да се обезсърчаваме от привидни неуспехи или да се отчайваме поради забавяне. Да работим с радост, изпълнени с надежда и благодарност, и да вярваме, че земята крие в обятията си богати съкровища за верния служител на Господа, запаси, по-богати от сребро и злато. Планини и хълмове се изменят; земята остарява като дреха, но Божието благословение, което приготвя трапеза за народа в пустинята, никога не ще престане!

Безпомощно бедните

“Блажен оня, който помага

на нуждаещите се!”

“Дори когато бъде направено всичко възможно, за да се помогне на бедните сами да се справят, все пак остават вдовиците, сираците, старците, немощните, болните, нуждаещите се от съчувствие и грижи. Те никога не бива да бъдат пренебрегвани. Те са предоставени от Бога на милостта, любовта и помощта на онези, които Той е направил Свои домоуправители и домакини.

Семейство от вярващи

“И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Гал. 6:10).

Христос е възложил на църквата Си особеното задължение да се грижи за нуждаещите се сред собствените є членове. Във всяка църква Той има Своите бедни. Те ще бъдат всякога между нас и Той възлага на църковните членове личната отговорност да се грижат за тях.

Както членовете на едно истинско семейство се грижат един за друг, обслужват болните, подкрепят слабите, поучават незнаещите, наставляват неопитните, така и “своите по вяра” като семейство от вярващи трябва да се грижат за нуждаещите се и безпомощните. В никакъв случай не бива нехайно да ги отминават.

Вдовици и сираци

Господ е обещал да се грижи особено за вдовиците и сираците.

“Отец на сирачетата и съдия на вдовиците е Бог в Своето обиталище” (Псалм 68:5).

“Защото твоят съпруг е Творецът ти, Чието име е Господ на силите. Изкупителят ти е Светият Израилев, Който ще се нарече Бог на цялата земя” (Исая 54:5).

“Остави сирачетата си ­ Аз ще ги запазя живи; и вдовиците ти нека уповават на Мене!” (Еремия 49:11).
Много бащи, напускащи този живот, са умирали спокойно, с пълна вяра в Божието обещание, че Той ще се грижи за близките им. Господ се грижи за вдовиците и сираците не чрез чудеса, като им изпраща манна от небето или гарвани да им носят храна, но чрез чудото, което извършва в човешките сърца. Той прогонва оттам самолюбието и ги прави източници на християнска любов. Поверява нещастните и самотните на Своите последователи като нещо скъпоценно. Те имат най-голямо право да разчитат на нашето състрадание.

В изпълнените с удобства домове, в пълните с богатства каси и житници, в складовете, претъпкани с индустриални произведения, в съкровищниците, отрупани със злато и сребро, Бог е предвидил Свои средства за подкрепа на тези нуждаещи се. Той ни кани да станем инструменти, проводници, чрез които да може да раздава благата Си.

Много овдовели майки се борят храбро за лишените си от бащи деца, носейки двойния товар. Често работят свръх силите си, за да осигурят рожбите си. Имат малко време за тяхното възпитание и образование и недостатъчна възможност да ги обградят с влияния, които да просветят живота им. Такива майки се нуждаят от насърчение, съчувствие и осезателна помощ.

Бог ни кани, доколкото ни е възможно, да заместим бащините грижи, от които някои хора са лишени. Вместо да стоите настрана, да се оплаквате от грешките им и от причиняваните затруднения, помагайте им колкото можете. Старайте се да помагате и на измъчената майка. Облекчавайте нейното бреме.

Същото се отнася и за децата, които са напълно лишени от родителско напътствие и от доброто влияние на християнския дом. Нека християните разтворят сърцата и домовете си за тези безпомощни създания. Това дело ни е възложено от Бога като личен дълг и не бива да бъде предоставяно на благотворителни дружества или на милостта на други. Щом такива деца нямат роднини, които да са в състояние да се грижат за тях, църковните членове трябва да намерят помежду си дом и да ги приютят. Нашият Творец е определил да живеем в семейства и детската природа се изявява най-добре в изпълнената с любов атмосфера на християнския дом.

Много хора, които нямат собствени деца, могат да сторят добро, като се грижат за деца без родители. Вместо да посвещават вниманието си на своите домашни любимци и да прахосват чувства и средства за неразумните животни, нека сторят това за малки деца, да ги възпитат по Божествения образец. Подарете любовта си на безпризорни и лишени от дом деца от някое голямо семейство. Вижте колко много от тях бихте могли да възпитате и напътите към Господа. Мнозина биха получили по такъв начин богати благословения.

Възрастните

Възрастните също се нуждаят от помощта на семейството. Семействата на братя и сестри в Христа могат най-добре да заместят собствения дом. Ако те бъдат насърчени да вземат участие в интересите и работите на домакинството, в което са приети и настанени, ще бъдат избавени от чувството за безполезност. Помогнете им да почувстват, че помощта им е ценена, че и за тях има работа, че и те правят нещо за другите. Това ще радва сърцата им и ще им създаде интерес към живота.

Нека хората, чиито бели коси и неустойчиви стъпки показват, че се приближават към гроба, да бъдат колкото е възможно по-дълго сред обичащи ги приятели и близки и да се радват на общуването със семейните членове. Нека те служат на Бога сред онези, които са познавали и обичали; нека за тях да се грижат нежните ръце на обичащите ги.

Когато е възможно, нека членовете на всяко семейство да считат за привилегия да се грижат за своите старци. Ако възможност липсва, тогава този дълг се пада на църквата и трябва да се приема пак като привилегия. Всички притежаващи Христовия Дух ще бъдат внимателни към немощните и старите.

Присъствието на безпомощни хора в нашите семейства е случай за сътрудничество с Христос в Неговите дела на милост, възможност за развиване на характер, подобен на Неговия. В съединението на старите и младите лежи благословение. Младите могат да внесат слънце в сърцата на възрастните. Онези, чиято опора в живота отслабва, се нуждаят от благословението на общуването с жизнерадостни и весели младежи, а младите могат да извлекат полза от мъдростта и опита на старите. Но преди всичко имат нужда да се научат на самоотвержено служене. Присъствието на една душа, която изисква състрадание, търпение и самопожертвователна любов, за някои семейства би била неоценимо благословение. То би освежавало и облагородявало домашния уют и би развивало у млади и стари християнски добродетели, даряващи с Божествената красота и обогатяващи с непреходните небесни съкровища.

Изпитание на характера

“... сиромасите всякога се намират между вас ­ казва Христос ­ и когато искате, можете да им сторите добро” (Марк 14:7). “Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света” (Яков 1:27).

Христос изпитва онези, които претендират, че са Негови последователи, като поставя сред тях безпомощни и бедни, за да бъдат зависими от грижите им. В любовта и в служенето ни за Божиите нуждаещи се чеда се изпитва верността на нашата любов. Когато ги пренебрегваме, се изявяваме като лицемерни ученици, чужди на Христос и на Неговата любов.

Дори да бъде направено всичко възможно, за да се настанят сирачетата в семейства като в свои домове, все пак ще останат твърде много такива деца, нуждаещи се от грижи. Немалко от тях са получили лошо наследство. Не са многообещаващи, не са привлекателни, но са изкупени с Христовата кръв и в Божиите очи са също толкова ценни, колкото и собствените ни деца. Ако не им се протегне ръка за помощ, те ще отраснат в невежество и ще бъдат тласнати към пороците и престъпността. Много от тях биха могли да бъдат спасени чрез дейността на сиропиталищата.

За да дават добър резултат, тези заведения трябва да бъдат уредени, доколкото е възможно, по образеца на един християнски дом. Вместо да се градят големи здания, които да побират голям брой деца, трябва да се издигат малки заведения на различни места. Вместо да бъдат в големи градове или близо до тях, по-добре е да са в провинцията, да са заобиколени с достатъчно земя за обработване, така че децата да контактуват с природата и да имат възможност да получат добра подготовка за различни професии.

Ръководителите на подобни заведения трябва да бъдат хора с любвеобилни сърца, образовани, самопожертвувателни, да вършат това дело с любов и да възпитават децата за Христос. При такива грижи много бездомни и безпризорни биха могли да станат полезни членове на човешкото общество за слава на Христос и после сами да помогнат на други.

Пестеливост и себеотрицание

Мнозина презират пестеливостта, като я бъркат със скъперничеството и дребнавостта. Но икономисването е тясно свързано с най-голямата щедрост. Не може да има истинска щедрост без пестеливост. Трябва да пестим, за да има какво да даваме.

Никой не може да върши истинска благотворителност без себеотрицание. Само чрез простота, себеотрицание и най-строга пестеливост ще ни бъде възможно да вършим онова, което ни е възложено като на Христови представители. Гордостта и светските амбиции трябва да изчезнат от нашите сърца. Във всичко, което вършим, трябва да се проявяват принципите на несебелюбието, познати ни от Христовия начин на живот. По стените на домовете ни, по картините и мебелите трябва да се чете: “Да въвеждаш у дома си сиромаси без покрив” (Исая 58:7). В нашите гардероби трябва да се вижда написано като че с Божия пръст: “Когато видиш голия, да го обличаш.” Бюфетът за храна и отрупаната с ядене маса трябва да ни напомнят: “Да разделяш хляба си с гладния” (Исая 58:7).

Пред нас стоят хиляди възможности да бъдем полезни и да вършим добро. Често се оплакваме от оскъдните средства, с които разполагаме. Но ако бихме се захванали с искрено усърдие, бихме могли да ги увеличим хилядократно. Сребролюбието и чревоугодничеството са пороците, които пречат на добротворството.

“Събирайте остатъците от хляба, за да не се прахоса нищо”

Колко средства се дават за неща, които са само идоли, неща, ангажиращи време, мисли и сили, които биха могли да бъдат посветени на по-висши цели! Колко пари се прахосват за великолепни къщи и автомобили, за задоволяващи самолюбието удоволствия, за скъпа и нездравословна храна и за какви ли не вредни прищевки! Колко способности се пропиляват за напълно безполезни приумици! Мнозина, наричащи себе си християни, харчат за безполезни и дори за вредни неща много повече, отколкото дават за спасението на души от изкусителя.

Други, които също претендират, че са християни, хвърлят луди пари за тоалети и не им остава нищо за нуждите на другите. Смятат, че трябва да са окичени със скъпоценни украшения, да са облечени със скъпи дрехи, без да се съобразяват, че заобикалящите ги не могат да си купят и най-скромно облекло.

Сестри мои, ако съобразявахте своя начин на обличане с библейските нареждания, бихте имали в изобилие с какво да помагате на вашите по-бедни сестри. Бихте имали не само средства, но и време; а често това е най-нужното. Има много хора, на които бихте могли да помогнете със съветите и способностите си. Показвайте им как да се обличат ­ простичко и с вкус. Някои жени не се осмеляват да посещават Божия дом, защото техните неугледни и неподходящи дрехи са в ярък контраст с облеклото на останалите. Много чувствителни души изпитват неудобство поради този контраст. А мнозина стигат и дотам, че се усъмняват в истинността на религията и се настройват срещу евангелието.

Христос ни заповядва: “Съберете останалите къшеи, за да не пропадне нищо!” Докато всеки ден хиляди умират от глад, от кръвопролития, от пожари и други бедствия, всеки, който обича ближния си, трябва да внимава да не се прахосва нищо, да не се харчи без нужда нищо, с което би могло да се помогне на някое човешко същество.

Грешно е да прахосваме времето и мислите си. Всеки момент, който посвещаваме на собственото “аз”, е изгубен. Ако ценяхме и правилно използвахме мига, щяхме да имаме време за всичко необходимо за самите нас и за света. В харченето на пари, в използването на времето, силите и случаите нека всеки християнин да търси ръководство от Бога. “Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде” (Яков 1:5).

“Давайте и ще ви се дава”

“Давайте назаем, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чеда на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35).

“Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия, а който закрива очите си от тях, ще има много клетви” (Пр. 28:27).

“Давайте и ще ви се дава ­ добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата” (Лука 6:38).

Служба за богатите

“Да не се уповават на

несигурното богатство”

Корнилий, римският военачалник, е бил богат човек и с благороден произход. Заемал е доверена и почетна длъжност. Езичник по рождение и възпитание, благодарение на контакта си с евреите придобил познание за истинския Бог и Му служел. Доказал искреността на вярата си чрез състраданието си към бедните; давал на народа много милостиня и се молел на Бога (Деян. 10:2).

Корнилий не е познавал евангелието, както то е било изявено в живота и смъртта на Христос. Затова Бог му изпратил вест направо от небето, а чрез друга вест отправил апостол Петър да го посети и поучи. Корнилий не е бил свързан с еврейската църква ­ книжниците биха го приели за езичник и нечист. Но Бог познавал искреността на сърцето му и изпратил от престола Си вестители, за да се присъединят към Неговите служители на земята и да обяснят благата вест на този римски военачалник.

Така и днес Бог търси души както между високопоставените, така и сред обикновените, простите хора. Има много като Корнилий, които Бог желае да свърже с църквата Си. Те стоят настрана от Божия народ, връзките им със света ги задържат. Тези хора имат нужда от кураж, за да застанат редом с простолюдието. Трябва да се полагат особени грижи за такива хора, които се намират в голяма опасност поради своите длъжности, отговорности и връзки.

Много се говори за нашия дълг спрямо изоставените бедни хора, а не би ли трябвало да се посвети малко внимание и на изоставените богати? Мнозина смятат тази класа за безнадеждна и полагат недостатъчно усилие за отваряне очите на заслепените от блясъка на земната слава и губещите вечността. Хиляди богаташи са отишли в гроба непредупредени. Макар и да изглеждат равнодушни, много от тях са загрижени за душата си. “Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието” (Еклисиаст 5:10). “Този, който казва... на чистото злато: Ти си мое упование, се е отрекъл от Всевишния Бог” (Йов 31:24, 28). “Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него. Защото толкова скъп е откупът на душата им, щото всеки трябва да се остави от това завинаги” (Пс. 49:7, 8).

Богатства и светска слава не могат да задоволят душата. Много от богатите копнеят за Божествено обещание, за духовна надежда. Мнозина жадуват за нещо, което да постави край на еднообразието и на безсмисления им живот. Доста хора на светски служби чувстват някаква липса, но малцина отиват на църква, защото смятат, че там не получават достатъчно благословение. Поученията, които чуват, не докосват сърцата им. Не трябва ли да положим лични старания и за тях?

Между жертвите на нищетата и греха се срещат и такива, които някога са били богати. Хора с различни професии, с различно положение са били провалени от покварата на света, от алкохола, от задоволяване на страстите, като са се поддавали на изкушението. След като такива пропаднали хора се нуждаят от съчувствие и помощ, не трябва ли да се обърне внимание и на онези, които още не са пропаднали така дълбоко, но чиито нозе са поели по същия път?

Хиляди заемащи отговорни и почетни длъжности поддържат навици, гибелни за тялото и душата им. Проповедници на евангелието, държавници, писатели, мъже с богатство и талант, хора с огромни възможности в областта на бизнеса, които биха могли да вършат нещо полезно, се намират в смъртна опасност, защото не съзнават необходимостта от самоконтрол във всяко отношение. Трябва да им се обърне внимание върху принципите на истинското въздържание не в смисъл на някакво ограничение или насилствено налагане, а в светлината на Божия план за човечеството. Ако им се обяснят по този начин принципите на истинското въздържание, то и в по-висшите слоеве ще се намерят мнозина, които ще осъзнаят силата им и ще ги приемат от сърце.

На такива хора трябва да показваме последиците от удовлетворяването на вредните склонности, водещи до отслабване на умствените възможности, на физическите и моралните сили. Помагайте им да разберат своята отговорност като разпоредители на различните Божии дарби. Изтъквайте им колко много добрини биха могли да направят с парите, които харчат за вредните за самите тях неща. Поканете ги да дадат обещание за въздържание и помолете ги да вложат парите, които обикновено дават за алкохол, тютюн и т.н. за подпомагане на бедни и болни, за отглеждане и възпитаване на деца и младежи, за доброто на света.

Има и друга опасност, на която са изложени главно богатите и която също представлява поле за работа за лекаря ­ мисионер. Огромен брой хора, преуспяващи в този свят и непознаващи обикновените пороци, все пак биват тласкани към гибел поради пристрастяването си към богатството. Най-трудно се носи не празната чаша, а чашата, препълнена до ръба. При нея трябва да се пази най-старателно равновесие. Разочарованията и неприятностите носят скръб; но пълното благополучие е много по-опасно за духовния живот.

Понасящите страдания са представени чрез храста, който Мойсей видя в пустинята ­ той не изгаряше, макар и да гореше. Ангелът Господен беше всред него. Така и при загуби и беди славата на присъствието на Невидимия е с нас, за да ни утешава и помага. Често се произнасят молитви за страдащи от болести или нещастия; но хората с влияние и на отговорни постове се нуждаят много повече от тях.

В долината на смирението, където човеците чувстват своята нужда и се уповават на Всевишния ­ Той да ръководи стъпките им ­ сигурността в Бога е осезателна. Но стигналите до високите върхове, смятани поради високото им положение за много помъдрели, са в най-голяма опасност. Те са изложени на сигурно падение, ако не положат упованието си в Бога.

Библията не осъжда никого за това, че е богат, ако е придобил богатствата си честно. Не в парите, а в любовта към парите се крие коренът на злото. Бог е, Който дава на хората сила да натрупват богатства; и в ръцете на онзи, който постъпва като Божи домоуправител и употребява парите си без самолюбие, богатството е благословение както за своя притежател, така и за света. Но предаващите се изцяло на интереса към земни съкровища ще се окажат неотзивчиви към Божиите изисквания и към нуждите на своите събратя. Те гледат на богатството си като на средство за превъзходство. Издигат къща след къща и трупат земя до земя; тънат в лукс, докато около тях човешки същества гинат в мизерия и престъпност, в болести и глад. Живеещите само за себе си развиват не Божиите качества, а качествата на нечестивия.

Тези хора се нуждаят от евангелието. Погледите им трябва да се отклонят от преходните материални неща и да се насочат към славата на непреходните богатства. Трябва да се научат да изпитват радостта от даването, благословението да бъдат сътрудници на Бога.

Богати, обичащи света и служещи на всичко светско хора не могат да бъдат привлечени при Христос чрез случайна, между другото покана. Обикновено е най-трудно да се намери достъп до такива личности. За тях трябва да се полагат особени усилия от мъже и жени, изпълнени с мисионерски дух, които няма да се обезсърчат и отчаят.

Някои имат дарбата да работят с хората от по-висшите прослойки на обществото. Те трябва да търсят мъдрост от Бога, за да разбират как да стигнат до тях, как да осъществят не само случайно познанство, а чрез лични старания и жива вяра да им помогнат да осъзнаят нуждите на душата си и да разберат истината, както е разкрита чрез Исус.

Мнозина мислят, че за да се спечелят хората от по-висшите класи, трябва да им се предложи начин на живот и начин на работа, отговарящи на техния труднозадоволим вкус. Светските богатства, великолепните сгради, скъпите дрехи, интериорът и обстановката, нагаждането към светските нрави, изкуственият финес на модерното общество, класическото образование, изисканата реч се смятат за съществено важни. Това е заблуда. Пътят на светската уредба не е Божият път за достигането до тези среди. Ще пожъне успех последователното, искрено представяне на Христовото евангелие.

Начинът, по който апостол Павел постъпва с атинските философи, е добър урок и за нас. При проповядването на евангелието в двора на Ареопага апостолът противопоставя на логиката им логика, на науката им ­ наука, на философията им ­ философия. И най-мъдрите му слушатели са учудени и принудени да замълчат. Думите му не могат да бъдат оборени. Но усилията му не са особено успешни. Малцина приемат евангелието. По-късно ап. Павел възприема друг начин на работа. Избягва изкусно подбраните аргументи и теоретичните дискусии и простичко посочва на мъжете и жените Христос като Спасител на грешниците. Пише на коринтяните за работата си сред тях: “И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна, защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа ­ разпнат. Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех. И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила” (1Кор. 2:1-5).