За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

“Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4).

Помощ за безработни и бездомни

“Бог може да приготви

трапеза и в пустинята.”

Има великодушни мъже и жени, които със загриженост и желание изучават положението на бедните и търсят начини да им се помогне. Как да се помага на безработни и бездомни, за да могат и те да се радват на Божиите благословения и да водят предвидения от Него живот за човека ­ това е въпрос, за разрешаването на който се полагат големи старания от мнозина. Но малко са хората, дори измежду обществениците и държавниците, разбиращи причините, предизвикали настоящото положение на обществото. Онези, които държат юздите на управлението, не са в състояние да разрешат проблема с мизерията, с обедняването и с увеличаващата се престъпност. Напразно се стараят да поставят социалните и икономическите въпроси на по-сигурна основа.

Ако хората обръщаха по-голямо внимание на ученията на Словото Божие, биха намерили разрешение на този тревожещ ги жизнен проблем. Би могло да се научи много относно въпроса за труда и подкрепата на бедните от Стария завет.

Божият план за Израил

Според Божия план за Израил всяко семейство в страната си е имало дом с достатъчно земя за обработване. По такъв начин са били осигурени както средствата, така и инициативата за полезен трудов живот на самоиздръжка.

И човеците никога не са могли да измислят нещо по-добро от този план. Отклонението на света от него е до голяма степен причина за съществуващата днес мизерия и поквара.

При установяването на Израил в Ханаан земята е била разпределена между целия народ. Само левитите, като служители в светилището, са били изключени от това равномерно разпределение. Племената са били преброени по семейства и на всяко семейство е било дадено наследство от земята според броя на членовете му.

Макар някой и да е имал право за известно време да разполага със своята собственост и да я продава, той не би могъл завинаги да продаде наследството на децата си. Бъде ли в състояние да откупи отново земята си, винаги би могъл да го стори. Всяка седма година задълженията са били опрощавани, а на петдесетата (или Юбилейната) година всички земи са се връщали отново на първоначалния им собственик.

“Земята да се не продава завсегда, понеже земята е Моя. Защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. Затова в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. Но ако човекът няма сродник да го откупи и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи, тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си. Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до Юбилейната година; и в Юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си” (Левит 25:23-28).

“И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките є жители; това ще ви бъде Юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си; и ще се върнете, всеки при семейството си”(Левит 25:10).

По такъв начин на всяко семейство е осигурено притежанието, а също така са взети мерки и против натрупването на богатства и против обедняването.

Обучение на занаяти

В Израил изучаването на занаят е било задължително. От всеки баща се е изисквало да научи синовете си на някакъв занаят. И най-високопоставените мъже в Израил е трябвало да се учат да изкарват прехраната си с ръцете си. А от всяка жена се е изисквало да знае как да поддържа домакинството и да притежава сръчност и умение за това. Тези задължения са се смятали за чест дори за жените от най-висшето съсловие. В пророческите училища са се изучавали различни занаяти и много от учениците в тях са се издържали с ръцете си.

Грижи за бедните

Тези наредби естествено не биха могли да премахнат напълно бедността. Божият план не е бил тя съвсем да изчезне. Бедността е едно от Неговите средства за възпитанието на характера. Той казва: “Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти, затова ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си” (Втор. 15:11).

“Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат, но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба” (Втор. 15:7, 8).

“Ако осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе” (Левит 25:35).

“Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш! Нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ, твоят Бог, във всичките дела на ръцете ти. Когато брулиш маслините си, да не претърсваш повторно клоните! Останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата. Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го прибираш. Останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата” (Втор. 24:19-21).

Никой не бива да се страхува, че неговата щедрост ще го доведе до лишения. Послушанието към Божиите наредби със сигурност ще има за последица благословение. “...понеже затова Господ, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия... И ти ще заемаш на много народи, но няма да вземаш назаем; и ще владееш над много народи, но не няма да владеят над тебе” (Втор. 15:10, 6).

Принципи в деловия живот

Божието слово не одобрява никаква хитрост, с която една класа чрез потискане и угнетяване се обогатява за сметка на друга. То ни учи при всичките Си сделки да се поставяме на мястото на другия и да мислим не само за своите интереси, но и за интересите на хората.

Онзи, който гледа да извлече полза от нещастието на другия или се опитва да печели от слабостта или неспособността му, е престъпник по отношение на принципите и предписанията на Словото Божие.

“Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог...” (Втор. 24:17).

“Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него. Вън да заставаш и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога. И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му при тебе” (Втор. 24:10-12).

“Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождането на слънцето ще му я върнеш, защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му. С какво ще спи? И като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив” (Изход 22:26, 27).

“И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате един друг” (Левит 25:14).

“Да не извършиш неправда в съда, в мярка, във везни или в мерило” (Левит 19:35). “Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки; да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка” (Втор. 25:13, 14). “Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя” (Левит 19:36).

“Дай на оногова, който проси от тебе, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем” (Матей 5:42). “Нечестивият взема заем и не връща, а праведникът постъпва благо и дава” (Пс. 37:21).

“Съветвай се, извърши правосъдие! Всред пладне направи сянката си като нощ, скрий изпъдените, не издавай скитащия се! Изпъдените Ми нека пришелстват при тебе... Бъди им покров от разорителя” (Исая 16:3, 4).

Планът за живота, даден от израилевия Бог, е за образец на цялото човечество. Ако тези принципи се прилагаха днес, колко различен би изглеждал светът!

Работа за бездомните

Всред обширната природа все още има достатъчно място за страдащите и нуждаещите се, за да си създадат и те дом. В нейното лоно има достатъчно източници за снабдяване с храна. В дълбините на земята лежат скрити благословения за всички, които имат достатъчно кураж, воля, и издръжливост, за да ги използват.

Обработването на земята ­ работата, която Бог беше определил за човека в рая, отваря простор, предлагащ на хиляди хора възможност да изкарват прехраната си.

“Уповавай на Господа и върши добро! Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност!” (Псалм 37:3).

Хиляди и десетки хиляди, които са се струпали в градовете и търсят възможност да припечелят нещо дребно, могат да обработват земята. В много случаи и нищожната им печалба не се дава за хляб, а отива в касата на заведението, в което се продават алкохол и други отрови, разрушаващи тяло и душа.

Мнозина гледат на работата като на тежка мъка и предпочитат да изкарват прехраната си чрез нечисти сделки, а не с честен труд. Това желание да се печели без труд отваря почти неограничено вратата на покварата, порока и мизерията.

Бедните квартали в градовете

В големите градове има неизброими множества хора, за които се полагат по-малко грижи и внимание, отколкото за неразумните животни. Помислете за семействата, наблъскани в мизерните коптори на бедните квартали. Много от техните жилища са тъмни мазета, потънали във влага и мръсотия. В тези бордеи се раждат, растат и умират деца, без да видят нищо от красотата на природата, която Бог е създал, за да радва човешката душа и да я облагородява. Облечени в дрипи и полугладни, те живеят сред пороци и поквара и характерът се оформя според заобикалящата ги мизерия и грях. Името на Бога децата чуват само в богохулства. До ушите им стигат само неприлични думи, проклятия и хули. Миризмата на алкохол и тютюн, отвратителните гледки и моралната поквара разяждат душите им. Така растат много деца, за да станат по-късно престъпници, врагове на обществото, обрекло ги на нищета и деградация.

Но не всички бедни от крайните квартали на градовете принадлежат към тази прослойка. Има и богобоязливи мъже и жени, които поради болест или нещастие са изпаднали в крайна мизерия, а често и от нечестната експлоатация на хора, живеещи от ограбване на съчовеците си. Много искрени и добри хора обедняват, защото не са изучили никакъв занаят или нямат професия. Поради невежеството си те не са в състояние да се справят с трудностите на живота. Стигнали до градовете да търсят препитанието си, често и там не могат да намерят никаква работа. Наоколо си чуват и виждат само пороци и постоянно са изложени на страшни изкушения. Живеещи заедно с с порочните и покварените, а често и третирани наравно с тях, те могат само чрез свръхчовешки усилия да бъдат запазени да не пропаднат в същите дълбини. Много от тях държат неотстъпно на своята честност и предпочитат да страдат, но не и да грешат. Такива хора имат особено нужда от помощ, съчувствие и насърчение.

Домове в провинцията

Ако бедните, които живеят натъпкани в градовете, можеха да получат дом в някое село, не само биха изкарвали прехраната си, но и биха се докоснали до едно непознато им дотогава здраве и щастие. Обикновената им участ е тежък труд, оскъдна храна, крайна пестеливост, често мъки и лишения. А какво благословение би било за тях да напуснат града с неговите примамки към зло, размирици и престъпления, мизерия и гибел и да ги заменят със спокойствието, мира и чистотата на живота в провинцията.

Много хора живеят в градовете, без да притежават никакво парче земя, обрасла в зеленина. Година след година те гледат само мръсни дворове и тесни улици, каменни зидове, тротоари и потъмнялото от прах и пушек небе. Ако биха могли да се заселят в някоя земеделска област, заобиколена от зелени ниви, гори, хълмове и потоци, под ясно небе и сред свеж, чист въздух, би им се сторило, че се намират в рая.

Отдалечени от тълпите, чувстващи се независими от тях и от техните гибелни навици, обичаи и тревоги, те биха усетили пулса на природата и биха почувствали по-осезателно Божието присъствие. Мнозина биха се научили да се уповават на Твореца. Биха чували в природата Неговия глас, който говори на сърцата им за мира и любовта Му. И тогава техните тела, души и умове биха се почувствали привлечени към изцеляващата Му животворна сила.

Необходимост от професия

За да започнат да работят и да се издържат сами, мнозина трябва да получат подкрепа, насърчение и обучение. Има много бедни семейства, за които не би могло да се извърши по-добра мисионска работа, от тази, да им се помогне да се установят някъде в провинцията, да се снабдят със земя и някой да ги научи как да я обработват, за да могат да изкарат прехраната си чрез нея.

Нужда от такава помощ и наставления има не само в градовете, но даже и по селата, въпреки възможностите за по-добър живот. Цели общности не умеят да поддържат здравето си чрез ефективен труд. Цели семейства живеят в колиби с най-оскъдна покъщнина и облекло, без инструменти, без книги, без каквито и да било удобства и без средства за образование. Затъпели умове, изтощени и обезобразени тела показват последиците на лошото наследство и на покварените навици. Тези хора трябва да бъдат основно превъзпитани, да се изведат от безполезния, неразумен живот и мързел и да им се помогне да си създадат добри навици.

Как да се пробудят, за да разберат необходимостта от всичко това? Как да бъдат насочени към по-висок идеал в живота? Как да им се помогне да се възправят? Какво може да се направи там, където владее мизерията и където тя е на всяка крачка? Тази задача е наистина много трудна. Необходимата реформа няма да стане никога, ако хората не бъдат подкрепени от сила, която не е в тях. Божието желание е богати и бедни да бъдат тясно свързани чрез съчувствие и готовност за помощ. Тези, които имат средства, таланти и способности, трябва да ги използват за доброто на нуждаещите се съчовеци.

За християните земеделци

Християните земеделци могат да вършат много добра мисионска работа, като помагат на бедните да се сдобият с дом на село и като ги учат как да обработват земята и да я правят продуктивна. Учете ги как да си служат със земеделските инструменти, как да обработват различните видове житни растения и как да засаждат и отглеждат овощни градини.

Много земеделци не получават добра реколта, понеже не обработват правилно почвата. Те не се грижат както трябва за своите овощни градини, пшеницата не се засява навреме, а и обработването на земята извършват повърхностно. После лошата реколта приписват на неплодородността на почвата. Смятат за лоша земята, която при правилно обработване би дала високи добиви. Неправилното плануване, малкото вложени сили, слабите познания налагат цялостна промяна.

Нека всички, които имат желание да се учат, бъдат запознати с най-добрите постижения в тази област. Ако някой не желае да ви слуша, поучете го, без да му говорите много. Вие самите си обработвайте правилно земята. Ако ви е възможно, кажете една дума на съседа си и оставете сама жетвата да покаже правилно избрания метод. Така те ще видят какво може да се получи от земята, когато се обработва както трябва.

Уреждане на работилници

Трябва да се обърне внимание на уреждането на различни видове работилници, така че бедни семейства да намират в тях работа. Дърводелци, железари, всички, които извършват някаква полезна работа, трябва да се чувстват отговорни да обучават и помагат на невежите и безработните.

Както пред жената, така и пред мъжа е открито широко поле за подпомагане на бедните. Добрата готвачка, домакинята, болногледачката, шивачката трябва да предават своя опит. Членовете на бедни домакинства трябва да бъдат поучавани да готвят добре, да приготвят и поправят сами облеклото си, да се учат да гледат болни и да поддържат добре домакинството. Всяко момче и всяко момиче трябва да бъде научено на полезни занаяти или професии.

Мисионерски семейства

Има нужда от мисионерски семейства, които да се заселват на пустеещи местности. Земеделци, търговци, занаятчии и хора на изкуството биха могли да отидат в най-различни места, за да подобряват земята, да организират работилници, да строят скромни жилища за себе си и за своите ближни.

И пустеещите места Бог е дарил с прелести. А ние, човеците, сме призвани да ги открием. Дори най-запустелите точки на земята, където изгледите не са обещаващи, могат да станат като Божия градина.

“И в оня ден глухите ще чуят думите, като се четат из книга; и очите на слепите ще прогледат из мрака и тъмнината. Кротките тоже ще умножат радостта си в Господа и сиромасите между човеците ще се развеселят в Светия Израилев” (Исая 29:18, 19).

Учете хората сами да си помагат

Най-добре можем да помогне на бедните, като ги научим как да се справят с практическия живот. Обикновено онези, които не са научени да работят, не са трудолюбиви, издръжливи, пестеливи и самопожертвователни, не знаят как да се справят с работата си. Поради липса на грижовност и благоразумие често прахосват онова, което при правилно и пестеливо използване би могло да задоволи нуждите на техните семейства и да им създаде удобства. “Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък” (Пр. 13:23).

Когато даваме на бедните, можем и да им навредим, защото така ги учим да бъдат зависими. Даването може да засили самолюбието и чувството им на безпомощност; може да доведе до леност, прахосничество и невъздържание. Никой, който може да се издържа сам, няма право да очаква от другите. Поговорката “Светът ми дължи издръжката” е абсолютно невярна и крие в себе си измама и грабеж. Светът не дължи издръжка никому, ако той е в състояние да работи сам и да си я осигурява.

Истинската благотворителност учи човека как сам да си помага. Когато някой дойде на вратата ни и проси нещо за ядене, не бива да го отпращаме гладен. Може да е изпаднал дотам вследствие на някакво нещастие. Но истинската благотворителност означава нещо повече, отколкото даването. Означава истинска заинтересованост за благополучието на другите. Трябва да се стараем да разберем нуждите на бедните и наскърбените и да им помогнем по най-разумния начин. Обмислянето, отделянето на време и личните усилия струват много повече, отколкото само даването на пари. Не това е най-добрата благотворителност!

Научените сами да изработват онова, което получават, ще се научат и как да го използват най-разумно. Като се научат да се осланят на себе си, те не само ще осигурят собствената си издръжка, но ще бъдат в състояние да помагат и на други. Разяснявайте на онези, които пропускат отдаващите им се случаи, колко са важни задълженията в живота. Посочвайте им, че библейската религия не прави от хората ленивци. Христос непрекъснато насърчаваше към трудолюбие. На онези, които стоят без работа, Той казва: “Защо стоите тук цял ден празни... Трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4).

Нагледни примери

Чест е за всеки да дава пред света чрез домашния си живот, обичаи, бит и ред доказателство за това, какво може да направи евангелието за онези, които са му послушни. Христос дойде на този свят, за да ни даде пример за онова, което самите ние можем да бъдем. Неговото желание е влиянието на Божия Дух да личи във всичките ни постъпки.

Домовете ни и атмосферата в тях трябва да бъдат нагледен пример за усъвършенстване. Чистотата, грижовността, добрият вкус и редът трябва да изместят мързела, нечистотата, грубостта и безредието. Чрез живота и примера си трябва да поучаваме другите, да им показваме кое в техния характер или в заобикалящата ги обстановка е отблъскващо. С християнска учтивост можем да ги насърчаваме да се коригират. Ако искрено се интересуваме от тях, ще намираме случаи да ги поучаваме как най-добре да използват силите си.

Надежда и кураж

Без кураж и постоянство не можем да постигнем нищо. Говорете на бедните и обезсърчените думи на надежда, насърчавайте ги. Ако е нужно, дайте им явно доказателство, че се интересувате от тях, искайте да помогнете, когато са в затруднение. Облагодетелстваните трябва да помнят, че и те грешат в много неща и че им е неприятно, когато някой им посочва грешките. Даден им е обаче блестящ пример за това, какви трябва да бъдат. Помнете, че учтивото поведение върши много повече, отколкото укорът. Когато се опитвате да поучавате някого, нека той да види, че го правите, защото му желаете доброто и сте готови да му помогнете. А ако в дадени отношения не прави точно това, което трябва, не го осъждайте.

Простота и самоотверженост

Простотата, самоотвержеността, пестеливостта ­ уроци, от които бедните най-много се нуждаят, често им се струват тежки и нежелани. Примерът и духът на света възбуждат и подхранват гордостта, стремежа към показност, угодничеството, прахосничеството и мързел. Тези злини тласкат хиляди в мизерия и им пречат да се издигнат от покварата. Християните трябва да насърчават бедните да се противопоставят на подобни влияния.

Христос дойде на този свят в недоимък и в бедно семейство. Владетелят на небето, Царят на славата, Господарят на ангелските множества се принизи сам ­ стана човек и живя в бедност и унижения. Изцяло сподели участта на бедните. Немотия, скърби и лишения бяха Неговата всекидневна участ. Сам каза: “Лисиците си имат леговища, небесните птици ­ гнезда; а Човешкия Син няма къде глава да подслони” (Лука 9:58).

Исус не търсеше възхищението или благоволението на хората. Не заповядваше на никаква армия, не владееше никое земно царство. Не търсеше благоволението на богатите и почитаните на този свят. Не претендираше за място между владетелите на народа. Живееше сред най-нископоставените. Не зачиташе изкуствените различия между отделните слоеве на обществото, не им обръщаше особено внимание. Не зачиташе никое превъзходство, основаващо се на произход, богатство, талант, образование, ранг.

Макар да беше Князът на небето, избра Своите ученици не измежду съдиите, началниците, книжниците или фарисеите ­ тях отмина, защото се гордееха със своето образование и положение, държаха на своите предания и предразсъдъци. Този, Който познаваше всички сърца, си избра обикновени рибари, готови да приемат поучения. Ядеше с митарите и грешниците и се смесваше с простия народ не за да се приравни с тях, но чрез поученията и примера Си да им изяви добрите принципи и да ги изтръгне от земното им естество и от унизеното им положение.

Исус се стараеше да поправи погрешното становище на света за стойността на човека. Изравни се с бедните, за да премахне от бедността позорното петно, което светът є приписваше. Премахна завинаги презрението към бедните, като ги благославяше и ги правеше наследници на царството Божие. Той ни сочи да вървим по пътя, който Той извървя, като казва: “Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва” (Лука 9:23).

Христовите служители трябва да срещат хората там, където те са, и да ги възпитават не в гордост, а в усъвършенстване на характера. Разказвайте им как Христос е работил и се е отричал от Себе Си. Помагайте им да се учат от Него на самоотверженост и на жертвоготовност. Учете ги да се пазят от прекалено угаждане и от увлечение по модата. Животът е твърде ценен и пълен с много сериозни, важни отговорности, за да бъде прахосван в служене на собственото “аз”.

Най-добрите неща в живота

Мъже и жени едва са започнали да разбират истинската цел на живота. Те са увлечени от блясъка и великолепието, надпреварват се да получават светски почести. И в името на това жертват истинското. Най-ценните добродетели ­ простотата, честността, чистотата, правдата не могат да бъдат купувани или продавани. За неграмотните те са толкова достъпни, колкото и за образованите, за простия работник ­ колкото и за уважавания държавник. Бог е предвидил за всеки едно удоволствие, което и бедни и богати могат еднакво да изпитат ­ удоволствието от съзнанието за чистота на мислите, от себеотрицанието в постъпките, от радостта на изречените съчувствени думи и от извършените добри дела. От такива хора се излъчва Христовата светлина, за да огрее живота на погиващите в злото.

Бог иска да даде успех

Докато помагате на бедните в техните земни несгоди, не изпускайте от очи и духовните им нужди. Нека нашият личен живот да свидетелства за опазващата сила на Спасителя. Нека характерът ви разкрива високия образец, който всички могат да постигнат. Проповядвайте евангелието с прости сравнения, чрез дела и живот. Каквото и да вършите, нека да съдейства за усъвършенстването на характера.