За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Подобни наставления се дават и за Йоан Кръстител. Преди раждането на детето бащата получава следната вест от небето:

“Той ще ти бъде за радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на неговото рождение; защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си” (Лука 1:14, 15).

Спасителят казва, че между великите мъже, записани в книгите на Небето, няма по-голям от Йоан Кръстител. Възложеното му дело изисква не само физическа сила и издръжливост, но и най-високи душевни и духовни качества. Физическото възпитание е толкова важно за подготовката за делото му, че най-високостоящият небесен ангел е изпратен с вест ­ наставление до родителите му. Дадените упътвания за еврейските деца ни учат, че не бива да се гледа нехайно на нищо, което засяга физическото благополучие на детето. Нищо не е маловажно. Всичко, което упражнява някакво въздействие върху телесното здраве, дава отражение и върху духа и характера.

Възпитанието на детето от най-ранната му възраст е извънредно важно. Получените в първите години на детството впечатления и придобитите тогава навици упражняват по-голямо влияние върху формирането на характера и определянето на насоката в живота, отколкото всички поучения и наставления в по-късни години.

Родителите трябва добре да запомнят това. Трябва да разбират принципите, които лежат в основата на отглеждането и възпитаването на децата. Трябва да са в състояние така да ги възпитават, че те да станат физически, духовно и морално здрави. Родителите трябва да се запознаят с природните закони, добре да познават и устройството на човешкото тяло. Трябва да знаят функциите на различните органи, както и зависимостта помежду им. Трябва да разбират съотношението между духовните и физическите сили и условията, нужни за тяхната правилна дейност. Да се поеме отговорността на родителството без такава подготовка е грях.

На причините за смъртността, болестите и израждането днес дори в най-цивилизованите и облагодетелствани страни се обръща недостатъчно внимание. Човешката раса все повече се изражда. Близо една трета новородени измират в кърмаческа възраст. От онези, които стигат до зряла възраст, много повече от половината страдат от най-различни болести и само малцина достигат максимума на човешкия живот.

Повечето от злините, причиняващи страдания и гибел на човечеството, биха могли да се избегнат, ако родителите са подготвени. Не някакво “тайнствено Провидение” отнема живота на малките дечица. Бог не желае те да умират. Той ги дава на родителите, за да ги възпитат като полезни хора тук, на земята, а после ­ и достойни за небето. Ако бащите и майките правеха онова, което е по силите им, за да осигурят на децата си добро наследство, и след това се стараеха чрез правилно възпитание да поправят евентуално унаследените недостатъци у тях, каква голяма разлика в положителен смисъл щеше да отбележи светът!

Грижата за бебетата

Колкото по-спокоен и прост е животът на детето, толкова по-добре е за неговото физическо и духовно развитие. Майката трябва да се старае да бъде винаги спокойна и кротка и да може да се владее. Множество малки деца са извънредно чувствителни към нервни възбуди. Вниманието и спокойствието на майката ще упражнява благотворно влияние върху детето.

Бебетата се нуждаят от топлина, но често родителите им вършат опасна грешка, като ги държат в извънредно затоплени стаи и ги лишават от чист въздух. Обичаят да се закрива лицето на детето, докато спи е вреден, защото така се пречи на свободното дишане.

От бебето трябва да се държи настрана всичко, което би повредило или отровило неговия организъм. Трябва да се полага най-голяма грижа всичко за него да бъде прясно и чисто. Добре е децата да се предпазват от внезапни промени в температурата; но трябва да се внимава и да получават чист, свеж въздух по всяко време ­ и когато спят, и когато са будни, денем и нощем.

Облеклото на детето

При приготвянето на дрехи за бебето трябва да се обръща внимание повече на това те да са удобни и хигиенични, отколкото на модата или на желанието да предизвикваме възхищение у околните. Майката не бива да губи време за разни бродерии и ръчни плетки, за да украсява малките си деца. Така тя се натоварва с ненужна работа за сметка на своето здраве и здравето на децата си. Не бива да стои приведена над разни бродерии, които изморяват зрението и нервите є във време, когато би трябвало повече да почива и да извършва друга полезна дейност. Трябва напълно да съзнава своя дълг да пази силите си, за да бъде в състояние да изпълнява задачите, които са є възложени.

Когато облеклото на детето е пригодено да му осигури топлина, защита и удобство, ще бъде отстранена една от главните причини за възбуда и безпокойство. Така то ще се радва на по-добро здраве и отглеждането му няма да е толкова трудоемко за майката, че да надвишава силите и времето є.

Стегнатите връзки или дрешки пречат на дейността на сърцето и на дробовете и трябва да се избягват. Никога не бива де се пристяга някоя чест от тялото, тъй като може да се притисне някой орган или да се ограничи свободата на движението. Облеклото на децата трябва да е достатъчно свободно, да дава възможност за най-естествено и пълно дишане и така да е пригодено, че тежестта му да е носена от рамената.

В някои страни е обичай да се оставят голи вратът, ръцете и краката на малки деца. Това е крайно вредно. Отдалечените от центъра на кръвообращението органи имат нужда от по-голяма защита, отколкото останалите части на тялото. Кръвоносните съдове, които разнасят кръвта към крайниците, имат дълъг път, докато ги снабдят с достатъчно кръв и осигурят нужната топлина и изхранване. А когато тези части не са достатъчно защитени, артериите и вените се стесняват и кръвообращението се нарушава.

При растящите деца трябва да се използват всички благотворни природни сили, за да се изгражда тялото им възможно най-съвършено. Затова поради страх от простуда ги държат вкъщи, а те имат нужда от движение на чист въздух ­ и лете, и зиме.

Майки, които искат момченцата и момиченцата им да имат добро здраве, трябва да ги обличат правилно и да ги държат възможно повече навън. Отначало може да им е трудно да обличат и възпитават децата си здравословно, но резултатът ще възнагради богато всяко старание.

Храната на детето

Най-добрата храна за детето е предвидената от природата. Затова то не бива да бъде лишавано от нея освен поради много уважителни причини. Безсърдечно е от страна на майката да иска да се освободи от задължението да кърми сама детето си само заради удобствата си или заради някакви удоволствия.

Майка, която допуска детето є да бъде кърмено от друга жена, трябва добре да прецени какви последици може да има това. Кърмачката предава в по-голяма или по-малка степен своя характер и темперамент на кърменото от нея дете.

От извънредно голямо значение е у децата да се възпитат правилни навици на хранене. Трябва да се научат, че ядат, за да живеят, а не живеят, за да ядат. Възпитанието на детето трябва да започне от раждането. То трябва да бъде хранено през определени интервали в зависимост от възрастта. Не бива да свиква със сладкиши или с храни, които не може да смила. Редовното хранене не само ще бъде от полза за здравето му и ще го прави спокойно и радостно, но ще положи и основата на навици, които в следващите години ще са му твърде полезни.

И след като излязат от бебешката възраст, децата трябва да се отглеждат много внимателно и да се обръща особено внимание на изграждането на техния вкус. Често им се позволява да ядат, когато поискат и каквото поискат, без да се мисли за здравето. Средствата, които често се прахосват за вредни лакомства, карат младите да мислят, че най-висшата цел и най-голямото блаженство в живота е да им се угажда. Това често предизвиква болезнено напълняване и разпуснатост, след което следват болести и приемане на отровни лекарства.

Родителите трябва да възпитават вкуса на децата си и да не им позволяват да консумират вредни храни. В старанията си обаче те трябва да внимават да не изпаднат в другата крайност ­ да ги карат да ядат неща, които не са им вкусни, или да ядат повече, отколкото е нужно. Децата си имат право на любими храни и когато не са вредни, желанието им трябва да бъде задоволявано.

Особено трябва да се внимава храненето да е редовно. Между отделните яденета не бива да се приема нищо. Нередовността в това отношение нарушава доброто състояние на храносмилателните органи, вреди на доброто здраве и на доброто самочувствие. И когато седнат на трапезата, децата се нахвърлят точно на онова, което би им навредило.

Майки, които отстъпват и задоволяват желанията на децата си за сметка на здравето им, засяват лошо семе, което ще поникне и ще даде плодовете си. Угаждането расте заедно с децата и духовните и физическите сили биват застрашени. Майки, които постъпват така, жънат с болка плода на посятото от самите тях семе. Децата им израстват негодни за работа, умствените, душевните и физическите им сили са недостатъчни поради влиянието на нездравата храна. Вследствие на това съвестта се притъпява и възприемчивостта към доброто намалява.

Децата не само трябва да бъдат поучавани правилно да се хранят, но и да им се обяснява, че е необходимо да се отказват само от онова, което би им навредило. Трапезата трябва да се приготвя така, че да възбужда апетита. Времето за ядене трябва да се прекара приятно. Нека изкажем чрез благодарствена молитва към Дарителя радостта си от Неговите дарове.

Грижи за децата по време на боледуване

В много случаи заболяванията на детето може да се дължат на погрешно гледане. Нередовно хранене, недостатъчно обличане надвечер, когато захладнява, липсата на енергично движение на чист въздух, за да се поддържа правилното циркулиране на кръвта или липсата на достатъчно чист въздух за нейното пречистване могат да причинят заболяване. Родителите трябва да се стараят да открият причината за болестта и тогава колкото е възможно по-скоро да я премахнат.

Всички родители имат възможност да научат много за отглеждането, предпазването и лечението на децата си. Особено майките трябва да знаят какво да правят при обикновени заболявания в семейството. Трябва да умеят да се грижат за болното си дете. Тяхната любов и съобразителност трябва да ги правят способни да оказват такава помощ, каквато не биха могли да окажат никои чужди ръце.

Познаване на физиологията

Родителите трябва да се стремят децата им да бъдат запознати с устройството на човешкото тяло и с неговото правилно поддържане, а също и с най-простите физиологични принципи. Запознайте децата си с последиците от различните увреждания на здравето. Учете ги, че трябва да спазват природните закони, ако искат да са здрави и щастливи. Не се обезсърчавайте, ако не виждате веднага подобрение, продължавайте да работите в тази насока търпеливо.

Привиквайте децата си още от люлката на себеотрицание и самоконтрол. Учете ги да се радват на красотата на природата и системно да упражняват всичките си физически и духовни сили в полезни занимания. Възпитавайте ги така, че да получат здрава физическа конструкция и добър нрав, весел характер и кротък дух. Внушавайте на крехкия им разум истината, че Бог не желае да живеем само за да угаждаме на себе си, а за да търсим всестранно доброто. Учете ги, че да се отстъпва на изкушението е слабост и грешка, но че трябва благородно и смело да му се противостои. Тези поучения ще бъдат като насадено в добра почва семе и ще дадат плодове, които ще радват сърцето ви.

Преди всичко родителите трябва да обграждат децата си с внимание и любов. Дом, в който цари любовта и където тя се изразява с поглед, думи и дела, е място, обичано от ангелите.

Родители, пуснете слънчевото сияние на любовта, вниманието и щастливото доволство да изпълни сърцата ви и го оставете да облъхва дома ви със своето кротко, благо влияние. Проявявайте грижовност и търпение и ги изграждайте и в своите деца. Развивайте всички добродетели, които разкрасяват домашния бит. Създадената по такъв начин атмосфера ще бъде за децата онова, което са въздухът и слънцето за растенията. Тя ще укрепва здравето и силата на тялото и душата им.

Домашното влияние

“Влиянието на добрия дом върху

човешкото сърце и живот е по-силно

от всяко друго земно влияние.”

Домът трябва да бъде за децата най-хубавото място на света и присъствието на майката да бъде неговата най-голяма привлекателна сила. Децата по природа са чувствителни, любвеобилни. Те лесно стават щастливи или нещастни. Майките могат чрез нежност, мили думи и сърдечно отношение да привържат силно сърцата на рожбите си към себе си.

Малките деца обичат да има хора край тях и много рядко са доволни, когато са сами. Необходимо им е съчувствие и нежност.

Мислят, че онова, което им носи радост, радва и майката и затова за тях е естествено да отиват при нея със своите малки радости и скърби. Майката не бива да наранява нежните им сърца, като подценява или не обръща никакво внимание на незначителни за нея самата неща. В очите на децата є те може да са от голяма важност. Чудодейната одобрителна усмивка, насърчителната дума или похвала биха стоплили техните сърчица и биха ги изпълнили с радост през целия ден.

Майката трябва да си отделя специално време за разговори, да намира леки и полезни занимания за работливите ръчички и за любознателните умове.

Тя може да спечели доверието на децата си, ако им съчувства, ако участва и ръководи разговорите и заниманията им. Тогава може много успешно да поправя лошите им навици или да потиска проявите на егоизъм или пристрастие. Една дума, прозвучала като съвет, изказана навреме, ще бъде от голямо значение. Чрез търпелива и бдителна любов тази, която им е най-близка, може да напътства мислите им в правилна посока и да изгражда характера.

Майките трябва да внимават да не култивират у децата си несамостоятелност и егоизъм. Никога не допускайте у тях да се появи мисълта, че са центърът на всичко и че всичко трябва да се върти около тях. Някои майки посвещават извънредно много време и внимание на децата си, но те трябва да се научат сами да се занимават, като развиват своята изобретателност и сръчност. Така ще могат да си създават прости радости и да са доволни от тях. Трябва да се научат и да понасят храбро малките си разочарования и изпитания. Вместо да обръщате вниманието им върху най-малката болка и най-дребното нараняване, отклонявайте мислите им от самите тях и ги учете лесно да отстраняват малките трудности и неудобства. Опитайте се в подобни случаи да отклонявате мислите им в друга посока.

Не бъдете небрежни с децата си. Понякога майки, отрупани с много грижи, мислят, че не биха могли да отделят от времето си, за да ги наставляват търпеливо. Но когато не намират у собствените си родители и в дома си онова, което би задоволило нуждата им от съчувствие и другарство, децата се обръщат и ги търсят на друго място, а то може да се окаже опасно за душата и характера им.

Поради липса на време и разбиране много майки отказват на рожбите си най-невинни удоволствия, докато работливите им ръце и уморените им очи са заети усърдно с неща, които служат само за украшение и в най-добрия случай насаждат суетност и разсипничество в младите сърца. Когато децата пораснат, тези примери ще принесат плод на гордост и морално недостойнство. Често майката се оплаква от грешките на децата си, без да съзнава, че те са узрелият плод от семето, което сама е посяла.

Някои майки са невинаги последователни. Понякога отстъпват ненужно на децата си; друг път им отказват най-невинни удоволствия, които биха доставили радост на детските им сърца. Така не подражават на Христос! Той обича децата, разбира ги и споделя чувствата им.

Отговорността на бащата

Съпругът и бащата е глава на семейството. Жената очаква от него любов, съчувствие и помощ при възпитаването на децата и това е правилно. Децата принадлежат и на него толкова, колкото и на нея. И той има същия интерес те да бъдат добре възпитани. Децата търсят в баща си подкрепа и напътствие. Той трябва да има правилно разбиране за живота, за влиянията и поведението в семейството му. Преди всичко трябва да бъде ръководен от любов и страхопочитание към Бога и от ученията на Божието слово, за да може да насочва децата си по верния път.

Бащата е законодателят в своя дом и, подобно на Авраам, трябва да направи Божия закон основно правило в него. За Авраам Бог е казал: “Знам, че ще заповядва на децата си и на дома си след себе си” (Бит. 18:19). Авраам не би съгрешил от небрежност да не реагира на злото; не би търпял и никакви слабости, злонамереност и немарливост. Не би жертвал убежденията и дълга си в името на криворазбраната любов. Бащата на вярващите не само би поучавал в правото, но и би запазил авторитета на справедливите закони. Бог е дал правила, за да се ръководим по тях. Не бива да отклоняваме децата си от сигурния път, който Той е начертал, за да тръгват по опасните и открити за всякакви влияния и пътища. На погрешните желания трябва да се отказва внимателно, но решително. Лошите склонности винаги трябва да се коригират.

Бащата в семейството трябва да насърчава добродетели като кураж, правдивост, честност, търпение, силна воля, трудолюбие и практичност. Но е необходимо и сам да ги притежава и да ги проявява в личния си живот и отношения.

Бащи, не обезсърчавайте децата си! Свързвайте любовта с авторитета, вниманието и съчувствието със съзнателна дисциплина. Посвещавайте някои от свободните си часове на децата си, опознайте ги, взимайте участие в техните работи и игри и спечелете доверието им. Поддържайте приятелство с тях, особено със синовете си. Това ще засилите вашето влияние за добро.

Бащата трябва да съдейства за щастието на дома. Каквито и да са неговите грижи и професионални ангажименти, не бива да допуска те да хвърлят сянка върху семейството му. Трябва да влиза в дома си с весело изражение на лицето и с думи на обич.

В известен смисъл бащата е свещеник в семейството, който извършва сутрешното и вечерното жертвоприношение на семейния олтар, а жената и децата трябва да се присъединяват към него в молитва и да вземат участие в хвалебните песни. Сутрин, преди да напусне дома и да поеме към всекидневната си работа, бащата трябва да събира децата си край себе си, за да ги предостави в молитва на грижата на Небето. Чрез благодарствени песни нека се изрази признателност за Божията грижа през деня.

Бащи и майки, не пренебрегвайте събирането на семейството си край Божия олтар, колкото и спешна да е работата ви. Молете се свети ангели да пазят дома ви. Помнете, че вашите любими са изложени на изкушения. Различни беди се изпречват всеки ден на пътя на млади и стари. Който иска да води живот, изпълнен с мир, спокойствие и любов, трябва да се моли. Само когато получаваме постоянна помощ от Бога, ще можем да победим собственото “аз”.

Домът трябва да е място, където царуват радост и любов. Там, където ги има, ще има трайно щастие и добруване. През прага на дома може да проникнат трудности, защото те са участта на човечеството. Търпение, благодарност и обич трябва да запазят слънчевото сияние в сърцата, колкото и мрачен да е денят. В такъв дом присъстват Божии ангели.

Мъжът и жената трябва да се грижат за общото щастие в дома и никога да не се лишават взаимно от малките жестове на внимание, които правят живота по-светъл и по-приятен. Между тях трябва да има пълно доверие. Те трябва заедно да размишляват за своите отговорности и да действат задружно за доброто на децата си. Никога единият не бива да критикува плановете, решенията и постъпките на другия в присъствието на децата. Жената трябва да внимава да не утежнява старанията на мъжа си по отношение на децата. Мъжът трябва да укрепва ръцете на съпругата си с добри съвети и изпълнени с любов насърчения.

Между родители и деца не бива да се поставят никакви прегради. Родителите трябва да познават своите деца, да се стараят да ги разбират, да вникват в чувствата им и да им изясняват онова, което им тежи.

Родители, позволявайте на децата ви да виждат, че ги обичате и се правите всичко, което е по силите ви, за да бъдат щастливи. Ако го постигнете, ограниченията, които ще се наложи да им налагате, ще влияят благотворно върху техните млади души. Ръководете децата с любов и съчувствие, като помните думите на Спасителя, че “техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя небесен Отец” (Матей 18:10). Ако искате ангелите да вършат за децата ви делото, възложено им от Бога, съдействайте им, като и вие извършвате своята част.

Когато децата биват възпитавани под мъдрото и изпълнено с любов ръководство на един истински дом, няма да имат желание да търсят вън от него удоволствия и общество. Злото не ще ги привлича. Владеещият в дома дух ще оформи техните характери. Ще възприемат навици и принципи, които ще им бъдат силна опора срещу изкушенията, когато напуснат бащината закрила, за да заемат мястото си в света.

И децата, както и родителите, имат своите задължения. Те трябва да бъдат поучавани, че имат свой дял в осигуряването на благополучие в дома. В него те получават храна и облекло, любов и грижи и затова трябва да отговорят със същото и да носят своята част от домашните задължения, за да съдействат колкото е възможно повече за щастието в семейството.

Понякога децата са изкушавани да се сърдят за наложените им ограничения, но по-късно в живота си ще благославят родителите си за верността, грижите и строгата бдителност, с които са ги пазили и ръководили в годините на неопитност.

Целта на истинското възпитание

“Всеки истински християнин

е помагаща ръка на Бога.”

Истинското възпитание е стъпало към мисионска служба. Всеки син и дъщеря са призвани да служат на Господа. Призвани сме да служим на Бога и на ближните си. Целта на възпитанието е да ни направи способни за този дълг.

Обучение за служене

Тази цел трябва да бъде винаги пред очите на християнските родители и учители. Не знаем в каква насока ще служат децата ни. Може би ще прекарат живота си в домашния кръг; може да се отдадат на някоя професия или да отидат като проповедници на евангелието в далечни езически страни. Но всички са еднакво призвани да бъдат мисионери на Бога, да носят на света вестта за Божията благодат и спасение.

Бог обича децата и младежите с техните вродени таланти, енергия, кураж и бърза възприемчивост. Иска да ги доведе в хармония с Божествените инструменти. Затова трябва да получат образование, което ще им помогне да стоят със самоотвержена любов на страната на своя Спасител.

За всички Свои чеда до края на света Христос казва, както и на първите Си ученици: “Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света” (Йоан 17:18), за да бъдат Божии представители, да изявят Неговия Дух, да показват Неговия характер и да вършат Неговото дело.

Нашите деца стоят на кръстопът. Примамките на света, възбуждани от егоизма, действат от всички страни, за да отклонят от пътя, определен за Господните изкупени. От избора, който ще направим, зависи дали животът ни ще бъде благословение или проклятие. Децата трябва да намерят на какво да отдадат своята излишна енергия, в какво до вложат непроявените си способности и преливащите си жизнени сили. Те ще трябва да вършат нещо, добро или зло.

Божието слово не отрича дейността, а я направлява. Бог не кара младежите да бъдат по-малко предприемчиви. Характерните качества, които правят един мъж истински човек, достоен и уважаван, несломимото желание за нещо по-висше, непобедимата воля, голямото трудолюбие, издръжливостта не трябва да бъдат отслабвани. Напротив, с Божията благодат те трябва да бъдат насочвани към постигане на неща, които са толкова по-високи от себелюбиви и земни интереси, колкото небето е по-високо от земята.

На нас като родители и християни е възложен дългът да даваме правилни напътствия на децата си. Те трябва да бъдат внимателно, мъдро и нежно подготвяни да служат на Христос. Наш пръв дълг е да ги насочваме към живот в служба на Бога.

“Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16); “Христос ни възлюби и отдаде Себе Си за нас” (Еф. 5:2). Ако обичаме, трябва да даваме. Не да ни служат, а да служим ­ това е голямата поука, която да изявяваме.